Мненията за интервю ще бъдат полезни за всички, които все още не са успели да намерят опитен HR специалист и служители в самия екип. Да започнем с това, че интервюто - идва от думата „разговор“, така че е важно не само да слушате, но и да задавате въпроси, които ще Ви помогнат да извлечете необходимата информация от разговора. За да изберете служител за интервю, предварително трябва да нарисувате неговия професионален портрет за конкретната позиция и изхождайки от този модел, да направите списък с необходимите характеристики и съответно - въпроси. Нивото на свободното място, разбира се, диктува структурата на интервюто и не винаги е възможно да се измъкнете от традиционните стандартни въпроси. Те обаче си струва да бъдат зададени, за да не попаднете под очарованието на подготвения кандидат служител, тъй като в интернет има много статии по темата: „Как успешно да преминем интервю за работа“. Всъщност, наемането на погрешния служител заплашва със загуба на пари и време, а правилно подбраният специалист може значително да ускори развитието на компанията и да увеличи нейните печалби. Как да изберем най-добрия служител от онези, които идват на интервюто: Атмосферата! За получаването на информация относно стресоустойчивостта на кандидата за свободната работна позиция и способността му да се адаптира към новите условия, ще помогнат различни провокативни методи за създаване на стресова атмосфера. Само не забравяйте, в края на „теста“ да информирате човека, че е бил подложен на изпитание. Търговците редовно се сблъскват с откази и е важно да умеят да работят с това. Чуждестранните компании, избирайки специалисти в тази професия, използват хитър трик. След първото интервю, те канят кандидата на същото място и го информират, че кандидатурата му е отхвърлена. Около 75% от тези хора спокойно се съгласяват с това и се провалят на теста. Обаче тези, които не могат да приемат отказ, са най-добрите в своята област. Какво направи? Как го направи? Какви резултати постигнахте? Помолете човека да поговори относно ежедневието на предишната му работа. Така, можете да разберете какво наистина е правил там. И задавайки няколко теснопрофилни въпроса, ще определите колко компетентен е този човек в отрасъла. След разказа за най-трудното решение, което кандидатът е трябвало да вземе през последните шест месеца, е лесно да се прецени способността му да разсъждава, уменията за решаване на проблеми и готовността му да поема разумни рискове. Какво иска? Изясняваме очакванията по отношение на новия работодател. В противен случай, може да се окаже, че след известно време, служителят, който харесвате, ще установи, че не сте подходящ за него. Още на етапа на беседата е необходимо да се разбере мотивацията на кандидата, ценностите, които той изповядва и към какво се стреми. Важно е да има съвпадение в желаното и възможното. Трябва да обърнем специално внимание на очакванията: във финансите и професионалните дейности. Само истината! Говорете за предимствата на компания Ви, защото определени привилегии за служителите ще Ви отличат от останалите работодатели. Но не бива да говорите за неща, които всъщност не предлагате. Давайки гаранции, те трябва да бъдат изпълнени. В противен случай, отивайки на работа и изправен пред реалностите, служителят ще започне да се съмнява във верността на думите Ви. А никой не иска да работи за лъжец! Истински заинтересованият кандидат предварително ще направи справка относно потенциала на работното място. Познаването на историята на компанията и нейната структурна организация ще му помогне да определи неговата възможна роля в нея и перспективите за кариера. Не губете време напразно и също събирайте информация за бъдещия събеседник. Когато избирате кандидат за ръководна позиция, трябва да разберете какви са били отношенията с колегите на предишната му работа. Това ще Ви помогне да разберете дали може да се впише във Вашата компания и да се адаптира към новите условия.

Наред с правилното отношение към критиката, едно от основните комуникационни умения е способността за правилно посочване на грешките - умение за критикуване (конструктивна критика). Неправилната (лъжливата и деструктивна) критика може лесно да настрои човек срещу Вас и да предизвика агресивност и враждебност или да възбуди безполезни спорове и оправдания. Без изкуството на критиката, можете да разклатите самоувереността и да подкопаете морала на човек (ако сте лидер, това Ви заплашва с намаляване на работоспособността и влошаване на качеството на работа). Никой не обича да бъде критикуван. Но отрицателните оценки не могат да бъдат отхвърлени, както в личните (ако не кажете на партньора си какво прави неправилно, няма да можете да изградите щастие), така и в деловите и служебните взаимоотношения. Без конструктивна критика е невъзможно да се продължи напред. От това, дали знаете как да критикувате правилно, зависи дали Вашата критика ще бъде продуктивна, можете ли да изказвате претенции към човека и да останете с него в добри приятелски или партньорски отношения. Правила за конструктивна критика За да не бъде Вашата критика оскърбителна и обидна и да постигне резултат, използвайте следните правила: На първо място, премахнете от критиката емоционалния компонент (включително арогантност, сарказъм и др.), отнасяйте се към човека с уважение. Конструктивната критика не е грубо и агресивно осъждане, не е подигравка с действията на човека, а желание за подобряване на ситуацията, посочване на грешките. Правилата на конструктивната критика предполагат искреност, вътрешна откритост и възможност за постигане на съгласие. В по-голямата си част, хората по-добре възприемат доброжелателния тон. Въпреки това, има и такива, които са склонни да разделят хората на слаби и силни, с тях е по-добре да разговаряте твърдо (но не грубо). Критикуваният трябва ясно да разбере какво искате да му кажете! Ако постоянно заобикаляте, изказвате общи фрази и използвате съвети, възможно е да останете неразбрани. По-добре е да обясните всичко кратко и ясно. В края на разговора, човек може да попита дали отсрещния човек правилно го е разбрал и необходимостта и причините за този разговор. Критикувайте действията на човек, а не него самия. Едно е да кажеш: „Ти си интелигентен, мислещ човек, но се държиш несъзнателно“, а друго е „Ти си идиот, направи такава глупост!“ Обърнете внимание на действията и постъпките, а не на личността. Изразете своето мнение (критика) във вид на предложение, без да го налагате. Правилното критикуване означава да направите така, че грешката или недостатъкът да изглеждат лесно поправими (безизходицата от ситуацията потапя хората в мрак). Не натискайте човека психически, кажете му как да излезе от тази ситуация. Ако решите да посочите грешките на човек и да разчитате на неговото разбиране, не забравяйте да изберете подходящото време (най-вече става въпрос за лични отношения). Ако в момента човекът се намира в трудни обстоятелства или е в лошо настроение, критиката няма да бъде чута и приета и може само да влоши състоянието му. Освен подходящото време за критика, правилата на конструктивната критика предполагат и избор на мястото. Уверете се, че няма никой, когато разговаряте относно критиката. Публичното критикуване, независимо дали става дума за любим човек, колега или подчинен, едва ли ще доведе до желаната полза. Преди да критикувате някого, разкажете му за собствените грешки и минали недостатъци. Самокритиката, разпознаването на собствените грешки, позволява на критикувания да възприема коментарите не толкова остро, а самолюбието му ще е по-малко наранено, което ще му даде повече шансове да разбере и поправи грешките си. “Преди да кажете на някого горчивата истина, намажете върха на езика си с мед” - вслушайте се в тази арабска поговорка. Преди да преминете към темата за критиката, признайте заслугата на човека, започнете с похвалите. Изкуството на критиката е способността да се намерят правилните думи за всеки човек. Ако индивида е подозрителен, тревожен, уязвим или се опитва да бъде добър за всички, критиката трябва да бъде възможно най-нежна. Другото нещо, ако човек е арогантен и горд - тук можете да сте по-твърди, но в никакъв случай не наранявайте гордостта му. По-добре е творческият човек да предаде своите претенции и коментари - под формата на образи. Ако човекът е с чувство за хумор, предайте критиката във вид на шега. Не се шегувайте обаче, ако критикуваният е известен с ниското си самочувствие. Обяснете своите изисквания към егоиста и прагматика, така че той да вижда в тях предимствата и ползите. „ Уверете се, че той е получил съветите Ви така, както някой умрял от жажда получава вода, и тогава наставленията Ви ще му помогнат да поправи грешките си “ - този цитат от древния японски трактат „Хагакуре“ най-широко и пълно отразява същността на конструктивната критика. Способността да се критикува правилно, познаването на правилата на критиката е важна и съществена предпоставка за успех във всяка област от живота. Овладяването на умението за конструктивна критика прави връзката Ви с другите по-открита и искрена. Независимо дали искате да работите в банка и се интересувате от банкови свободни работни места или искате да работите в инвестиционната или застрахователна сфера, няма значение, когато изграждате каквато и да е кариера, способността да изразявате правилно претенциите си ще Ви бъде полезна.

Много хора смятат, че по време на интервюто задаването на въпроси относно заплатите са неудобни и дори донякъде неприлични. Но напразно. Често непочтените работодатели се възползват от нашата срамежливост и неопитност. Случва се, директорът или мениджърът по персонала да обявяват една цифра, но първото плащане показва, че реалността не е толкова розова, колкото са обещанията. Оказва се, че по време на изпитателния период, заплатата е по-ниска, от тази, която е била обявена заедно с бонуса, защото стажантите нямат право на бонус ... И тогава се оказва, че за да вземеш обещаната заплата, трябва да се поизпотиш много и че не я плащат всеки месец, а само ако компанията изпълни плана. Това познато ли Ви е? Следователно - няма нужда да сте срамежливи. В крайна сметка, интервютата за работа са разговор между двама души, които взаимно се интересуват от сътрудничество. И не само кандидатът трябва да привлече бъдещия работодател като специалист, но и обратното. Ако кандидатът за позицията не задава никакви въпроси - това издава ниската му самооценка, липсата на увереност в компетентността и неопитността. Това означава, че той е готов да работи за стотинки - така разсъждава работодателя. Знаейки как да обсъждате заплатите на интервютата, Вие ще избегнете много неприятни моменти в бъдеще и ще можете да намерите работата, която да Ви удовлетворява по финансовите критерии. На първо място, определете средната заплата за специалността във Вашата категория. Вчерашните студенти и експерти на своята дейност, работещи от 10-15 години в своята област, могат да очакват различни заплати и това е естествено. Внимателно разгледайте свободните работни места в различните сайтове и определете средния показател за тези, които Ви подхождат според техните изисквания и условия на работа. Трябва ясно да разберете колко „струвате“, за да не работите „за браво“, но и да не очаквате прекалено високи доходи. Ако искате да получите над средната заплата, тогава се подгответе да разкажете на работодателя за Вашите предимства - владеене на езици, богат опит, допълнителни курсове и т.н. Бъдете внимателни със свободните работни места, където списъкът с изискванията е доста скромен, а е придружен с внушителна заплата. Дори и да не става дума за 'развод', възможно е в компанията да има голямо текучество, поради непоносими условия на труд. Или може би шефовете не обявяват всички задължения и в крайна сметка се оказва, че трябва да работите като за четирима. Преди да отидете на интервю в някоя компания, прочетете отзиви за нея в Интернет. Там ще можете да разберете, дали се „изхвърлят“ със заплатата, дали обявената сума е реална и други интересни факти. Не е препоръчително да започвате интервюто с въпрос за заплатата, но също така не е необходимо да оставяте тази тема за финал. По-добре е да изградите интервюто по схемата:  а) какво можете да предложите?  б) какво може да предложи работодателят? (условия на труд, кариерно израстване, заплата, компенсация за жилище или храна),  в) бъдещите Ви служебни задължения. По този начин, разговорът за пари плавно ще се вмъкне в общия ход на разговора. Какви нюанси трябва да бъдат изяснени? Задавайте въпроси и не слушайте само отговорите, но и отговорете на реакцията. Повечето хора не знаят как и не обичат да лъжат, а на неудобните въпроси започват да отговарят уклончиво и неясно. Принудете се в съответния момент да дадете конкретен отговор. каква е заплатата? Това нетна заплата ли е или с бонуса; при какви условия и колко често се плаща бонус; има ли забавяне на плащанията на заплатите? (Ръководството на предприятията, които изплащат заплатите навреме, обикновено са ужасно горди с това, така че не е трудно да се познае по реакцията на работодателя); колко ще получите чисто на ръка след удръжките на данъците? Плаща ли се официално цялата заплата; колко пъти месечно плащате; болничният и отпуската плащат ли се? Ако отговорите на някои въпроси звучат неубедително и размито - време е да включите подозрителността. Отличен инструмент за трудоустройство - изпращане на автобиография до компанията. В някои сайтове за търсене на работа има автоматична опция „Изпращане на CV“ или можете просто да направите това по имейл. Необходимо е да се посочи желаната сума на дохода. Това ще премахне част от компаниите, чиито финансови възможности не им позволяват да плащат такава заплата, а техните представители просто няма да Ви губят времето. Разбира се, има и такива, които се надяват, че кандидатът ще се съгласи с техните условия и все пак го прозвъняват. Така, че по време на разговора трябва да изясните дали са готови да Ви платят желаната заплата. Трябва ли да задавам въпрос за пари по телефона? Можете да попитате за размера на заплатата и да оставите всички разяснения за личната среща. Основното е, първоначалната цифра да Ви устройва, а останалото ще бъде изяснено по време на преговорите. Запомнете - колкото по-честна и печеливша е системата за финансово стимулиране на служителите, толкова по-бързо работодателят ще започне този разговор. Ако той се опитва да отклони тази част от разговора във времето, разсейвайки Ви с истории за перспективи за растеж и топли отношения в екипа - това означава, че тук нещо не е наред. Ако след интервюто сте получили всички отговори и те Ви удовлетворяват, направете пауза за размисъл, дори ако сте 100% сигурни, че свободното място е подходящо. Необходимо е да си дадете възможност да „преспите“ с мислите, но не отлагайте решението. Един ден е достатъчен, за да достигнете до окончателния отговор. Заплатата е един от най-важните критерии при избора на работа, така че няма нищо лошо в изразяването на изказването на Вашите желания към бъдещия работодател. Ценете себе си и тогава и ръководството ще Ви оцени. Успехи в търсенето!

Повечето наемни работници се замислят за напускане поне веднъж дневно. Това е статистиката. Причините да искат да напуснат могат да бъдат различни, като се започне от психологическия натиск и професионалното прегаряне, и се стигне до недоволството от заплатата и невъзможността за по-нататъшен кариерен ръст. Като цяло, не е от значение каква е основата за смяната на една компания с друга и взетото решение. Възниква въпросът - как да напусна правилно? Как да напуснете правилно работа - общи препоръки Как правилно да напуснем и да направим процеса на уволнение възможно най-безболезнен, както за нервната система, така и за кариерата? Едно е да кажете на шефа, че буквално всичко на това работно място не Ви устройва, да кажете, че това е лоша организация и да си тръгнете, умишлено затръшвайки вратата. И друго е да кажете, че сте получили полезни неща на това работно място, какво сте научили и че е време да продължите напред. Да напуснете красиво - това си е цяло изкуство. Ако решите, че при предишната работа нищо друго не Ви задържа, не бързайте да изгорите всички мостове. В тази деликатна материя, както и при развода, е важно да останете приятели. Изключете емоциите, внимателно претеглете плюсовете и минусите, уверете се, че правите правилната стъпка. Да се ​​откажете, за да докажете нещо на някого, е грешна и безсмислена стъпка, която може да Ви струва скъпо. Човек, който не знае как да напусне правилно работата си и който по принцип се съмнява дали си струва да смени местоработата си, експертите препоръчват да не говори по този въпрос с колегите и ръководителите си. Това е така, с оглед на факта, че съществува вероятност да промените решението си, но сигналът до работодателя за Вашата нелоялност да остане. По-добре е да се консултирате с роднини и приятели. Когато бъде взето решението да се откажете, първият, който трябва да разбере за това е Вашият шеф. Не споделяйте тази информация с колегите, защото тя може да достигне до ръководството в изкривена форма. Когато се подготвяте за важен разговор, не забравяйте, че в около половината от случаите, работодателят ще Ви убеди да останете във фирмата, ще предложи увеличение на заплатата и ще промени списъка на задълженията. Затова си струва предварително да обмислите отговора на контрапредложението, за да разберете сами, с какво можете да се съгласите и тогава преговорите Ви с шефа да станат същите, както при наемането Ви. Професионалният свят е тесен, така че при напускането се опитайте да бъдете максимално коректни, приятелски настроени и отговорни. Ако по време на работата си, ръководителят се е отнасял към вас с деликатност и разбиране, споделял е опита си, не забравяйте да му благодарите. По правило, за компетентния и мъдър лидер, напускането на служител не е трагедия или предателство. В този случай, поддържането на добри отношения не е трудно. Основното нещо е да не затруднявате компанията. Вашият работодател трябва да има възможност да се подготви за напускането Ви. За да завършите стартираните проекти, помогнете на колегите, които ще работят на Вашето място (възможно е да препоръчате добър специалист, ако има такъв сред приятелите ви). Всичко това в бъдеще ще Ви позволи отново да се обърнете към тях с чиста съвест, ако това е необходимо. Спомнете си как Вашият шеф действа, когато уволнява служители. Ако раздялата е приятелска, уведомете го предварително за напускането Ви. Ако Вашият шеф има навика да тероризира напускащите служители, не помрачавайте последните дни на работното си място. Съобщете за напускането си непосредствено след две седмици. Ако не е възможно да избегнете конфликтите по време на уволнението Ви, въздържайте се от коментар за случилото се - бизнес етиката не позволява това. Имайте предвид, че информацията за това как е станала раздялата със служителя много бързо се разпространява на пазара на труда. Затова е важно да оставите само приятни впечатления за себе си (както сред шефовете, така и като цяло в екипа), а ненужните емоции могат да навредят на репутацията Ви като служител. В никакъв случай не изливайте целия натрупан негатив, не казвайте всичко в лицето, което е станало болезнено през годините на работата Ви. Направете всичко, за да се усмихнете и смело да погледнете бившите си колеги в очите при случайна среща, а не да се преструвате на непознати. Поддържайте отношения със сътрудниците от предишното си работно място. Ще можете да споделите полезен професионален опит, а понякога те могат да Ви препоръчат на ново работно място. Как правилно да напуснем работата - технически моменти Девет от десет напускания се случват по собствено желание. Това е официално, но всъщност не е толкова просто. Зад тази формулировка може да крият и съкращения, напускане по взаимно съгласие на страните, както и дори уволнение за хулиганство. По време на работа, започва разговор за съкращаването на щата. Шефът Ви се обажда и си стискате ръцете, молейки Ви да подпишете заявление. Към такава практика категорично не трябва да се съгласявате, в противен случай ще се лишите от някои обезщетения. В случай, че човек бъде уволнен, поради съкращение на щата, за него това е оптимално от финансова гледна точка. И ето защо. Първо, той е предупреден за това от два месеца и през това време има възможност да си намери нова работа. Второ, при уволнение му се изплаща два месеца компенсация в размер на средната месечна заплата. Друг вариант - работодателя започва разговор за съкращението, но служителят знае със сигурност, че персоналът му няма да бъде намален. Просто работодателя иска да назначи нов човек на свободното място и евентуално да намали заплатата. В този случай, експертите съветват да се съгласите на взаимноизгодно споразумение. Споразумението на страните предполага документ с договорени условия, между служителя и работодателя, за прекратяване на трудовия договор. Тук договорът е подходящ. Например, човек не иска да се откаже и вярва, че би могъл да работи, но собствениците имат различно мнение, въпреки че като цяло, работникът няма от какво да се обиди. И му предлагат шест заплати. В този случай, уволненият има право да иска повече. Но основното тук е да не се прекалява. Напускането по собствено желание е изгодно на служителя тогава, когато той знае, че е виновен за нещо - длъжностно нарушение, отсъствия, нарушение на устава на компанията - това е непълен списък от причините да напуснете самостоятелно, за да не си развалите трудовата характеристика. Впрочем съществуват и реални уволнения по собствена воля при желание за напускане на настоящата работа. При напускането, трябва да работите две седмици, но има и друга възможност. Да не работите две седмици, ако работодателя не го изисква. Може също да изчислявате ежедневната си заработка и веднага в момента на подаване на молба за напускане, да Ви бъде изплатена нужната заплата или обезщетение за неизползван отпуск. Също така, работодателят трябва да предостави всички справки, например за годишните доходи. Шефът не иска да губи ценни кадри и упорито отказва да подпише заявлението за напускане. Тогава служителят има директен път до пощата. Трябва да изпратите препоръчано писмо с уведомление за връчване, а датата, на която сте изпратили това писмо, ще се счита за тази на напускането Ви. Ако смятате, че сте уволнени неправомерно и незаконно, не се колебайте да се свържете с инспекцията по труда по местоживеене. Ако това не помогне, отидете на съд. Разделете се с предишната си работа според всички правила и тогава промените ще са само към по-добро.

Малко хора обичат търсенето на работа. Търсене из сайтовете за обяви със свободни работни места, обмислянето и писането на автобиография, подготовката за изтощителното интервю - всичко това е изморяващо и причиняващо сериозен стрес. Въпреки това, може би най-трудната стъпка в този процес е да се напише ефективно мотивационно писмо. Съществуват много противоречиви съвети относно написването му. Следователно, за мнозина може да е трудно да разберат за какво да пишат и откъде да започнат. И предвид факта, че живеем в ерата на цифровата комуникация, човек може да се усъмни дали изобщо подобно писмо е необходимо. Какво казват експертите Отговорът - да. Необходимо е мотивационно писмо, а в някои случаи дори е задължително. „Не предоставянето на мотивационно писмо - това е знак за мързел и не особено желание. Това са някакви правописни и граматически грешки в автобиографията Ви“ - казва Джоди Гликман, специалист по комуникации. Дори да се чете само едно от две мотивационни писма, това все още е плюс 50% относно шанса да бъдете наети. Това писмо може да Ви помогне. Не бива да пропускате възможността да се разграничите. Както обаче всеки, който някога е писал мотивационно писмо, знае, че това не е лесно. Ето как да дадете на HR мениджърите това, което търсят. Направете изследване Преди да започнете писмото си, научете повече за компанията и за свободното работно място, за което кандидатствате. Проучете уебсайта на организацията, нейните представителни страници в социалните мрежи и профилите на служителите. Направете някакъв вид проучване. Разберете с какви проблеми се сблъсква компанията и как Вашата роля ще й помогне да се справи с тях. Освен това, познаването на особеностите на компанията също ще Ви помогне да изберете правилния тон за мотивационното си писмо. Опитайте се да хванете културата на организацията, в която кандидатствате за работа. Така че, ако това е креативна агенция или някакъв дизайнерски магазин, можете да покажете повече свобода, но ако това е по-консервативна организация, като банка, стратегията на поведение ще бъде различна. Помислете за силно начало Обикновено, хората пишат така: „Кандидатствам за свободното работно място A, чиято обява беше публикувана на място Б“. Това е загуба на време и хартия. Встъплението трябва да бъде ефективно и незабавно да привлече вниманието. Събудете интерес. Например, започнете с това, защо се интересувате от тази работа и защо сте подходящи за нея. Можете да напишете нещо подобно: „Аз съм разработчик на софтуер с повече от 9 години опит и бих искал да се възползвам от моя опит и ентусиазъм за да развивам растящия Ви екип.“ Между другото, не прибягвайте до хумор. Първо, не се знае, дали той ще съвпадне между Вас и читателя на писмото, и второ, може да прозвучи самонадеяно. Въпреки това, стойте настрана от клишетата и баналностите. Напишете нещо директно и динамично. Например, като това: „Преди да продължите по-нататък, нека Ви обърна внимание на две причини, поради които можете да ме наемете ...“. Ако сте лично свързани по някакъв начин с компанията или с някой от нейните служители, споменете това и в първите две изречения. И да: в писмото си винаги се свързвайте директно с някого. Името на мениджъра по отдел кадри винаги може да бъде видяно в социалните мрежи. Подчертайте личната си ценност Компаниите търсят хора, които могат да помогнат в решаването на проблемите им. Въз основа на предишни изследвания покажете, че знаете какво прави организацията и с какви проблеми се сблъсква. Те не трябва да са конкретни, но можете да споменете общите тенденции, които са повлияли на индустрията. Например, можете да напишете: „Много туристически организации се борят с това, как променящите се закони влияят върху способността им да предоставят висококачествени услуги.“ След това кажете как опитът Ви ще помогне при решаването на подобни проблеми. Можете дори да обясните, как някога сте решили подобен проблем. Проявете ентусиазъм Пояснете защо искате да получите това място. „Сега има много специалисти - конкуренцията е голяма. Затова често работодателите търсят не толкова професионалист, колкото човек, който е увлечен по своята работа и който обича това, което прави. Ентусиазмът е плюс 10 точки във Ваша полза. За да подчертаете интереса си, можете да напишете нещо от рода на: „Бих искал да работя във Вашата компания, тъй като Вие сте лидер в отрасъла и задавате стандарти, които другите следват.“ Между другото, изпращането на 100 автобиографии би било загуба на време. Намерете 10 повече или по-малко подходящи компании, в които искате да работите, и вложете душата си в тях. По-малко, но по-добре. Напишете отделна автобиография и писмо за всяка от тях. В същото време, не пресичайте линията: не ласкайте и не преувеличавайте. Искреността е от решаващо значение. Проявете емоционална зрялост и професионализъм.  Забележка: в някои отрасли, като мода или технологии, ще бъде по-подходящо да напишете за това, колко харесвате продукта или услугите на компанията. Бъдете кратки В повечето случаи, писмото се препоръчва да е с дължина 1-2 листа. По-добре е обаче да напишете не повече от една страница. Мотивационното писмо не трябва да бъде твърде дълго. То просто няма да бъде прочетено. Няма също да е във Ваша полза да покажете неспособността си да се изразявате сбито и точно. Размерът на писмото трябва да бъде такъв, че да може да се прочете веднага. Опитайте се да се изразявате лаконично и по темата. Ако не можете да изпратите мотивационно писмо Много компании в момента използват онлайн-системи за приемане на автобиографии и други заявки. Не всички организации обаче използват услуги, в които е възможно да се прикачи отделен документ с мотивационно писмо. Можете да включите писмото в документа с резюмето или просто да използвате електронната поща. Ключови принципи Препоръчва се: едно просторно и привличащо вниманието начало, което ясно показва защо искате да работите тук и защо сте подходящи за съответната работа; лаконичност (мениджърът по отдел кадри трябва да прочете писмото Ви още първия път); описание на постиженията и вземаните на предишните работни позиции решения, които някога са помогнали за решаване на проблемите, с които тази компания може да се сблъска. Не се препоръчва: използване на хумор (в повечето случаи, той ще бъде не на място); използването на едно и също мотивационно писмо за всички свободни работни места; прибягването до ласкателство (това е непрофесионално и демонстрира емоционална незрялост). Пример от практиката №1: Демонстрирайте разбиране за това, което е необходимо на една компания Александър, вицепрезидент на некомерсиалната организация Rabbit Store, наскоро публикува обява за свободно работно място, търсещо специалист за набиране и обучение на персонала: „Търсих опитен и със силна база кадър. „Човек, който би могъл да направи всичко, от търсенето на кандидати до обучението им и подбора на други кадри“. Повече от 100 кандидати са се отзовали на тази свободна позиция, но онлайн-системата не е позволила прикачването на мотивационно писмо. Въпреки това, един от кандидатите, Олег е намерил изход. Веднага след изпращането на автобиографията си през системата, той се е свързвал с компанията по електронната поща, отново изпращайки автобиографията си с допълнителен прикачен файл под формата на мотивационно писмо. Резюмето на Олег не е било много успешно. Преди това той е сменил няколко компании, задържайки се във всяка от тях за много кратко време. Освен това, Олег е бил единственият кандидат, който е нямал професионално образование. Имейлът обаче е спасил ситуацията. Първо, това е професионално. Олег ясно е заявил, че пише на електронната поща, за да провери дали молбата му е получена. По-нататък, той обяснил как е узнал за Александър (шефът на съпругата му, когато някога е работила за Rabbit Store). Но най-вече, в писмото на Олег са вписани примери. Той е изброил проблемите, с които компанията може да се сблъска, и е описал възможните решения. „В писмото на Олег се усещаше, че човекът е изключително увлечен към тази работа и наистина иска да помогне в развитието на нашата компания. Освен това, Олег демонстрира своя професионализъм и силна личност“ , както по-късно казва Александър.  В резултат на това, Олег е бил поканен на лично интервю и е нает. Впоследствие, той се е показал като висококвалифициран специалист и от 2 години успешно работи за тази компания. Пример от практиката №2: Грабнете вниманието През последните четири години, Елена многократно е кандидатствала за много свободни работни места в Международния комитет за спасения (IRC). Много от тях получили ответен отклик, но Елена никога не се отказала. С всяко резюме, тя изпращала и персонализирано мотивационно писмо: „Исках то да подчертае моята квалификация, креативно мислене и истинско уважение към организацията”. Мария, директор по персонала, отбелязала, че писмата на Елена особено са привлекли нейното внимание. Особено, защото са включвали и няколко видеоклипа, показващи резултатите от усилията на Елена да защитава и набира средства в други организации. У Елена е имало богат опит. Тя много пъти е помагала на хората, участвали във военни действия, сираците, уязвимите жени и дори оцелелите от робството. Едно е да се спомене в мотивационното писмо за Вашия опит и компетентност, като „аз съм творческа личност“, „внимателност и отговорност са моите основни качества“ и е напълно различно да подсилите всички тези твърдения с нагледни материали. Последното е много по-убедително. Ето какво е написала Елена към прикаченото видео: “Ето кратко видео за участието ми в нестопанската организация Invisible Children. Направих го за младежката конференция, за която говорих тази година. Продължителността е около четири минути. Както ще видите от видеото, доста успешно се справих с ролята за набиране на средства. В резултат на работата ми, бяха събрани над 200 000 рубли за “Невидими деца”. Оттогава продължавам да работя като консултант в Wellspring International и наскоро завърших обучението си за международен посланик. Във всяко от мотивационните писма, Елена също е уточнявала колко иска да работи за IRC. Демонстрирането на ентусиазъм - това не е проста задача, защото в някои случаи може да изглежда като наивност. Ако се изразявате точно, сбито и по темата, впечатлението за Вас става по-добро.” Ето как Елена показала своя интерес към работата си за IRC: “Трябва също да знаете, че аз съм наистина благодарна на IRC. Харесват ми вашите програми и лично присъствах на някои от конференциите Ви в Москва, както и на няколко изложби в Екатеринбург, включително и на неотдавнашната изложба „Ние можем да бъдем герои“. В момента IRC е най-добрият ми избор и вярвам, че мога да бъда ценно допълнение към вашия екип за набиране на средства.” Елена отлично е знаела, че за всяко свободно място в тази организация, има стотици кандидати, а самата тя - една от най-конкурентноспособните. „Знаех, че има и по-добри кандидати от мен. Въпреки това, бях решена и за още по-голяма убедителност, прикачих видеото. Освен това, приносът ми за помощ и благотворителност беше наистина значителен “, казва тя. В крайна сметка, настояването на Елена се изплатило. През юни миналата година, тя била приета за временен координатор на външните отношения, а през октомври, преминала към постоянна работа.

Миналата есен, Марк Зукърбърг изненада света, като се свърза с група пекински студенти на чист китайски. Много медии се възхитиха на този акт, подчертавайки естественото схващане и надареност на Зукърбърг. Тази история преди десетилетие предизвика дебат: ще стане ли китайският толкова широко разпространен и глобален, като английския? За Зукърбърг, използването на китайски със сигурност се е оказало ефективно. След тържествената си реч, китайският министър по киберпространството Лю Уей реши да се срещне с него. Между другото, срещата се проведе през декември. Въпреки това, Сезар Идалго и други представители на MIT Media Lab продължават да се застъпват за превъзходството в английския език. В средата на зимата тяхно изследване бе публикувано, в което английският е признат за най-влиятелния език в света. Тези данни бяха разпространени в „глобалната езикова мрежа“ - интерактивен модел, който те независимо създадоха и показаха английския език като най-големият информационен център. Идалго казва, че моделът изобщо не предполага привързаност към английския език. Напротив, това показва, че той е доминиращ в Интернет и поради своята релевантност е способен да свързва хората. Независимо от това, не може да се отрече, че китайската икономика днес претърпява бързи промени: средната класа се разширява, покупателната способност се увеличава и с отслабването на държавното регулиране, Китай се превръща в най-големия печеливш пазар за всевъзможните организации. Освен това, китайските технологични компании като Alibaba, Weibo и Momo имат едни от най-успешните IPO в историята на САЩ. Но въпреки впечатляващия растеж на Китай, изглежда очевидно, че английският ще остане езикът на прогреса и иновативното развитие. Защо? От програмния код до всички видове терминология, повечето от най-значимите световни постижения са разработени, вземайки предвид англоезичния пазар. Това са например QWERTY клавиатурите, които са създадени специално за латиницата и не могат да се вместят повече от 2000 китайски знака. Търсенето на QWERTY-клавиатурата се дължи и на езиците за програмиране, които са базирани най-вече на латиницата. Всъщност, топ-10 програмните езици в света използват английската азбука и нейните понятия, като основа. Два популярни такива са Python и Ruby, които са носители на местните холандски и японски езици. Тези примери ясно показват, че другите езици се адаптират към английския - за да получат повече възможности и да реализират глобални проекти. Ето защо за успеха на програмистите в IT-индустрията е толкова важен английският език. Важността на английския език в развитието и разпространението на технологиите допълнително укрепи световната му значимост. Петдесет и шест процента от цялото глобално онлайн-съдържание е на английски. За да разберете и използвате това съдържание за практически цели, се нуждаете от английски. Според годишната статистика, английският е приоритет сред най-бързо развиващите се пазари в света. Основната причина е разпространението и използването на английски език в международните компании. Следователно, необходимостта от владеене на този език кара броят на хората, които го изучават, да искат да демонстрират своите умения пред потенциалните работодатели. Между другото, сега все повече хора работят дистанционно, но работата за англоговорящите клиенти е много по-изгодна и това е една от причините да научите английски, ако сте фрийлансър. Според глобалните оценки, вече над 1,5 милиарда души по света изучават английски език. Освен това, тенденцията се наблюдава сред представителите на почти всички култури и социални слоеве. В света започнаха да се появяват все повече учебни пособия на английски език, които се ползват с невероятно търсене. Освен това се наблюдава и сериозен ръст в търсенето на изпити, като TOEFL, IELTS и EFSET. Трябва също да се спомене, че английският няма да замести местните езици. Най-големите и не само организации, все още обслужват местните пазари. Всъщност, наред с глобализацията, нараства и нуждата от локализация. Задачата на компаниите е да осигурят сближаване между работниците от различните култури и националности. А английският, често действащ като неутрална комуникационна среда, служи като вид проводник или мост, който свързва служители, страни и култури. Подобно взаимодействие - стартовата площадка за прогреса и иновациите. Защо? Защото, най-доброто поле за иновации и развитие - това е взаимоизгодното сътрудничество. Компаниите, чиито служители работят в тясно сътрудничество помежду си и общуват на един и същ език, са по-ефективни. Ето защо, организациите по целия свят избират английския в качеството на официален корпоративен език. Един такъв пример е европейският производител на самолети Airbus. Други примери - това са японската компания Rakuten, автомобилната компания Renault от Франция и корейската компания Samsung. Малки организации, които искат да разширят дейността си и да влязат на международния пазар, също инвестират в английския език. Мнозина предлагат на своите служители езикови курсове. Анкета на Economist Intelligence показа, че 90% от бизнес лидерите отчитат, че заедно с подобреното международно сътрудничество, печалбите и пазарният дял сериозно се увеличават. Това от своя страна води до развитието и разширяването на продуктите с услуги, както и до по-малък риск от спад в продажбите. Почти половината от анкетираните признават, че проблемите в комуникацията водят до неразбиране по време на международни делови сделки. В обобщение Английският език подобрява глобалната икономика, защото позволява на хората и организациите да си взаимодействат и да си сътрудничат с партньори в този свят. Помислете какво би се случило, ако създателят на Yahoo не знаеше дума на английски. Или ако основателят на Instagram никога не е знаел английски, за да отиде в колеж в САЩ? И сега да се върнем до преди няколко години. Какъв би бил светът, ако езиковите проблеми бяха се изпречили на Андрю Гроув, родом от Унгария и съосновател на Intel? Какво би станало, ако езиковите бариери бяха попречили на всички тези технологии? Когато Марк Зукърбърг бил запитан как вижда развитието на Facebook през следващите 10 години, той казал, че неговият приоритет е „да свърже“ със социалната мрежа целия свят. И това е добро начало. В крайна сметка, сътрудничеството между хората - пътят към прогреса.

Ако за Вас е важно работата Ви да бъде забелязана, да сте уважавани и ценени - професията преводач не е за Вас. „Вътре в професията“ обичат да казват, че успехът на един преводач е близък до успеха на разузнавача: ако останете в сянка - задачата е изпълнена. И обратно, ако сте привлекли твърде много внимание, значи някъде сте сгрешили. Това се отнася както до устния, така и до писмения превод. Не трябва да се очакват аплодисменти, признание и награди: основното и единствено признание, към което има смисъл да се стремим - от колегите, тоест много „широката популярност в тесните кръгове“. И, разбира се, финансовият еквивалент е ключов фактор за търсенето. Добрият преводач може да заработва добри пари във всяка страна по света, въпреки че външният пазар, разбира се, е много по-доходоносен, отколкото локалния. Можете да повтаряте колкото си искате, че светът уж се глобализира, всички наоколо говорят английски по един или друг начин и затова преводачите скоро ще станат ненужни. Когато става въпрос за нещо по-сериозно от разговор в бар, здравомислещите хора все още се опитват да се застраховат. Срещите с бизнес партньори, комуникацията с лекари и пациенти в западните клиники, подписването на договори, съдебните заседания, срещите на върха и любовните сбогувания - това далеч не са всички типични ситуации, с които се обръщат към преводачите. За темперамента Основното, което трябва да знаете е, че изборът на преводач - това е темперамента. Да, знанието на чужд език не стои на първо място. Имах късмета, че преподавателят ми по симултанен превод ме подтикна честно да си отговоря на въпроса, който ми е по-близък - устния превод или писмения. Това е ключовият момент. Далеч не всеки ще има достатъчно усет и вкус, за да направи правилен и красив превод на статия или, да речем, история. По същия начин, не всички „писмени преводачи“ могат да се справят със стреса от преводите на живо, когато няколко десетки очи те гледат и оценяват. Между другото, по отношение на превода на художествени произведения: съществува мнение, че преводачът на роман или разказ - той е на 25% негов автор на родния си език. Те спорят много за това - не искам да изглеждам като човек, който се опитва да присвоява заслугите на другите, но от работата на преводача много зависи успехът на произведенията в цялата страна. Майчиният език трябва да се владее една степен по-добре от сънародниците. Устният преводач, който „разбира всичко“, но му е трудно да го изрази, е провал. Ето защо, например, много преводачи превеждат истории от немски или испански на руски или украински, но никога няма да се захванат да го правят в обратната посока - просто защото всеки, който говори тези езици, веднага ще разпознае настройката. Глупаво е да дадете на устен преводач сложен писмен превод и обратно. Това е същото като да убедиш, да речем, баскетболист да прекоси трасе по биатлон - и какво, ти си спортист, каква разлика, какъв спорт! За съвършенството В устния превод, най-лошият враг - това е педантичността. Основното не е в красотата на сричката, а същността на казаното. Никой не се интересува от това колко фино и точно сте подбрали прилагателното. Идеалният клиент - това е човекът, който знае какво иска от срещата. Колкото и да е странно, повечето хора не знаят. Сега ще настъпят мърморения: решете по-бързо и по-точно, с кого имате среща, какви са имената на тези хора, какви компании представляват, кога ще дойдат, дали ще правят презентация или ще седят в мълчание и ще преяждат с безплатни закуски по време на почивката. Колкото по-ясно си представяме какво ни очаква, толкова по-добре. След първите сто проведени мероприятия ще се научите да научавате много за хората, само като ги наблюдавате.Клиентите често се смущават от себе си и в същото време, като преводач - те се държат емоционално, помпозно, но не е ясно защо. Най-благодарната публика и клиентела - това са политиците и адвокатите. Те от опит знаят колко е важно и колко е трудно да предадат своите мисли на публиката (очевидно, те са обучени от горчив опит). Те не чукат с обувка по вратата, а се опитват да говорят с кратки, прости изречения, без метафори, поговорки и шеги. Когато работите, например над превод на сериал,, търсенето на аналогия с поговорка може да е увлекателно: но когато имате петнадесет секунди за превод, няма време да навлизате по-задълбочено във филологията. Юристите са добри, защото са много внимателни към формулировката, те също говорят кратко и по същество: буквално претеглят всяка дума. Рядко се случва адвокат да не може логически и логично да свърже всичко. Нещо повече, те се опитват да се изразяват по такъв начин, че думите им да не могат да бъдат интерпретирани по-късно: в едно изречение - една мисъл и максимално еднозначно. За алчността Малко отклонение: синхронният превод - това е всичко, което е „в будката“: в нея седят преводачите, а в залата - гостите, всички със слушалки. Без слушалки - това е последователен превод; има и друга негова разновидности „шепот“ (от френското „шептят“), когато трябва да шепнете на човек на ухото, какво казват колегите му. В будката, преводът се изговаря в микрофона и наистина синхронно: изоставането по време от говорителя не трябва да надвишава две или три думи. Това е огромно психическо и нервно напрежение. Вижте как заради интереса на лицата синхронисти по време и след работа: седнали в ъгъла мълчаливо, те не говорят с никого. Когато потоците от входяща и изходяща информация вървят едновременно, в мозъка се появяват малки къси съединения, сякаш сте ударени от нещо по главата. Така, че синхронистите работят по двойки, тъй като според нормите, такъв ритъм не може да се поддържа повече от половин час. Всъщност, преводачите се сменят взаимно на всеки 15 минути. Има преводачи, които си взимат тапи за уши, за да се абстрахират за четвърт час от всичко и да си починат. За полезността Опитният преводач - винаги е малко Борис Бурда: когато трябва да се задълбочиш в толкова много теми, ерудицията се извлича много добре. Преценете сами: благодарение на сътрудничеството с различни хора и компании преводачите се научават да разбират йерархията на военните, духовенството и професорите от различни страни, научават структурата на дизеловите двигатели, помпите и т.н. Никога не се отегчавайте, дори и да искате. Подобно на журналиста, дежурният преводач се сблъсква с различни хора при различни обстоятелства, които не могат да се предположат.

Какви грешки се правят най-често в процеса на мотивиране на служителите? Как да ги избегнем и поправим, ако са се случили? Грешка в мотивацията №1: Неясен поглед върху това, което искаме да получим от служителя Всичко изглежда ясно, той трябва да бъде дисциплиниран, инициативен, отговорен и т.н. Но когато стане дума за конкретики, може да бъде доста трудно да се получи ясен отговор на въпроса: „Какво точно не ни устройва?“ Как да не сгреша? Когато наемате служител за работа, има смисъл още от самото начало точно да определите очакванията Ви по отношение на неговото поведение и резултатите от работата му. Тези очаквания, разбира се, трябва да съответстват на неговите възможности. В противен случай може да се окажете разочаровани. И най-обидното е, че Вие ​​сами ще си бъдете виновни. След като очакванията са дефинирани, е необходимо да се предадат на служителя и да сте сигурни, че той разбира точно какво се изисква от него. Би било хубаво да получим съгласието му. Ако основните индикатори и критерии за оценка са уточнени на хартия, то тогава отговорностите в случай на нарушения отнемат минимум време и усилия. Списъкът с очакванията може да се коригира във времето. Това е нормално. Основното е, че изискванията звучат много ясно. Например: „Месечният доклад трябва изцяло да бъде представен на секретаря на директора в два екземпляра не по-късно от 10-то число на месеца“. Как да поправите грешката? Ако служителя работи за вас дълго време и редовно нарушава нещо, тогава смяната на позицията ще бъде по-трудна. Коригирането винаги е по-трудно, но не е невъзможно. Да предположим, че някой от подчинените Ви е свикнал да идва на работа в мръсни дънки и без вратовръзка, а Вие искате той да облече костюм. Всичко, което трябва да се направи, е да го информирате за това и да му дадете седмица, за да свикне. Първоначално обаче трябва да издържите няколко минути на въпроси, като: „Кой и на кого му е нужно това?!“. След това ще има няколко дни, прекарани под мотото: „Мислех, че се шегувате“. Когато служителят разбере, че намеренията Ви са сериозни, ще се случи едно от двете неща: той или ще се подчини, или ще реши да саботира Вашето изискване. В първия случай си заслужава да го поощрите. Например, похвалете го за костюма. Това между другото е приятно не само за жените, но и за мъжете. Важно е обаче, похвалите да са искрени, като не забравяме да изключим опцията 'сарказъм'. В случай на саботаж, има смисъл да се действа по стандартната схема: констатация на недоволството, констатация на силно недоволство, наказание, уволнение (ако е необходимо). Ако служителят има малка заплата и голямо семейство, тогава си струва да закупите костюма за сметка на компанията. В крайна сметка, Вие изисквате от него да облече костюм. Грешка в мотивацията №2: поощрения на неправилните действия Точно тук, той Ви гледа в очите, протяга лапата си, хленчи, призовавайки Ви да му дадете нещо от масата. И ако го направите поне веднъж, тогава този концерт ще съпътства всяко Ваше ядене, независимо от степента на ситост на любимеца Ви. Защо? Защото сте го насърчили към това (макар и от най-добри намерения). Сега той знае как да се държи „правилно“, въпреки че изобщо не очаквате това от него. Как да не сгреша? Трябва да имате ясна представа, какви действия или резултати от работата са неприемливи за Вас. Реакцията на тях трябва да бъде своевременна и твърда. Как да поправите грешката? Ако вече сте направили пропуск и сте „възнаградили“ служителя за грешните му действия, тогава най-доброто решение е да отбележите грешката за себе си и да не я повтаряте отново. Ако сте достатъчно уверени, можете да поговорите за случилото се с подчинения си. Това ще избегне сформирането на неговата погрешна представа за „правилата на играта“. Грешка в мотивацията №3: поощрение на бездействието Една от най-често срещаните форми на поощрение за неправилно поведение е наградата за бездействието. Например, някой от Вашия екип системно закъснява, но като цяло това е добър служител и от деликатност не му правите забележки и изобщо не засягате тази тема. В крайна сметка той върши работата си перфектно. Но подобна деликатност води до факта, че първо, служителят вярва, че дисциплината - тя не е толкова важна за Вас и започва да закъснява още повече, и второ, другите служители възприемат Вашето бездействие като послание, че дисциплината не е най-важната и може да се пренебрегне. Ако наистина вярвате, че дисциплината няма значение, значи сте абсолютно прав, да не придавате значение на подобни дреболии. Ако смятате, че дисциплината е важен фактор за успеха, тогава несъзнателно поощрявате не това, което искате да получите. Как да не сгреша? Чувствайте се свободни да давате обратна връзка, когато нещо не Ви подхожда. Основното е да следвате златното правило: критикувайте действието, а не човека. И не забравяйте, че правилното съотношение на похвала и критика трябва да бъде две към едно (т.е. веднъж правите забележка - два пъти хвалите). Как да поправите грешката? Ако сте приучили подчинените си към мек стил на управление, то тогава рязката промяна в ситуацията може да причини много вреда. Не бързайте да преминавате от една крайност в друга. Затягайте гайките постепенно, но бъдете последователни. Ако вече сте започнали да се борите с тютюнопушенето през работно време, трябва да го победите. Ако сте започнали борбата и не доведете нещата докрай, това може да навреди на репутацията Ви. Но ако упорствате и печелите, тогава вашият авторитет ще бъде подсилен. Грешка в мотивацията № 4: липса на поощрения за правилните действия От много ръководители (големи и не много) сме чували, че има нещо неестествено в поощрението на правилните действия. Това е такава футболна логика: за спазване на правилата нищо, а за нарушението им - наказание или картон. Мотивацията се свежда до наказания за нарушения и годишни корпоративни партита. И тогава феновете на футболните правила се чудят, защо от работните резултати има много още да се желае? Как да не сгреша? Номерът тук е, че футболистите получават своята част от наградите за спазване на правилата в детството и тогава те оформят условен рефлекс. Разбира се, нарушават правилата, но с повишено внимание. Те знаят, че ще има глоба за нарушението. Със служителите е по-трудно. За да се сформират в тях правилните рефлекси, често е необходим ръководител. И тук, не можете да правите едни и същи наказания. Между липсата на нарушения и стремежа към победа има голяма разлика. Разбира се, ако служителят винаги предава работата навреме, то не си струва всеки път да го хвалим за това. Но публичната награда за неговата коректност - това е добър подход. Той е доволен, а за останалите - ясно послание. Как да се научим бързо да поощряваме правилното поведение? Консултантът по мениджмънт Мила Богуш-Дюнд предлага забавен начин: „Похвала по график! Хвалете служителите по-често! Похвалете служителите си, преди да създадат проблем, за да привлекат вниманието ви. Направете списък на всички подчинени, задайте таймер за всеки и хвалете всеки, хвалете ги редовно. Докато поощрението не се превърне в навик, просто трябва да го правите по час. Вземете контролен списък на служителите (по-добре е подчинените да не виждат този лист), отидете при всеки, похвалите го и след това отидете в офиса си и се подпишете срещу съответното фамилно име. Не се шегувам. 'Това беше моят съвет, последван от началника на отдела на голяма банка и тогава той не можеше да се нарадва на подчинените си”. Това е добър съвет. Опитайте! Как да поправите грешката? Ако не сте свикнали да хвалите подчинените си, то веднага няма да е лесно да промените навиците си. Започнете с малки стъпки. Опитайте първо да изберете двама или трима души, с които имате добри отношения. Практикувайте върху тях. След това, преминете към по-напреднало ниво. Ще видите, че това ще достави удоволствие не само на тези, които поощрявате, но и на Вас. Освен това, правилната похвала на точния човек, в точния момент, с точните думи е един от най-ефективните и евтини мотивиращи фактори. Може да Ви донесе един тон пари и без допълнителни разходи! Грешка в мотивацията № 5: грешен избор на метод или форма на поощрение Собственикът на една голяма строителна компания решил да награди ръководителите на отдели за добрата работа и подарил на всички за Нова година еднакви смартфони с ябълка върху корпуса. Но за лош късмет: оказало се, че всички вече имат телефони! И много от тях имат същата марка. Но най-лошото е, че ръководителите, чиито отдели показали по-добри резултати през годината от останалите, били обидени, че са на същото ниво с изоставащите. Оказало се, че са похарчени много пари не просто за нищо, а дори и в ущърб. В залата за пушачи, тази конфузна ситуация била обсъждана цял месец. Как да не сгреша? Спомняте ли си филма „Приключенията на електрониката“? Един от героите крещеше: „Ури-ури! Къде е бутонът му?!“. Всеки има “свой бутон”. Всички служители са различни и мотивацията им трябва да бъде различна. Това, което повишава настроението на единия, не е задължително да вдъхновява другия. Ще трябва да разберете какво е важно за всеки ваш подчинен. Само ако знаете това, можете да избегнете неловки ситуации. Най-лесният начин да разберете как да вдъхновите подчинен - да го попитате. Много често ръководителите смятат, че хората се интересуват само от пари. И тези ръководители са много изненадани, когато чуят, че други неща - като изразяване на признателност за добре свършената работа, осигуряване на повече самостоятелност при вземане на решения или внедряването на повече гъвкавост в работния график - могат да бъдат много по-ефективни от бонуса или увеличението на заплатата. Как да поправите грешката? Ако неудобството вече е настъпило, най-добре е честно да признаете, че сте „сгрешили малко“ и да продължите да бъдете по-внимателни. Не обвинявайте служителите в неблагодарност. И „отнемането на телефоните“ също не е необходимо. Е, да сгрешите се случва. Ако се отнасяте към ситуацията с хумор, то тогава негативните последици бързо ще изчезнат.

До края на лятото остава около месец, но това не е причина да се натъжавате. Имате още цели 30 дни, които можете да отделите за самообразование и работа върху себе си. В статията сме събрали варианти за полезни дейности, които определено ще повлияят положително върху кариерата Ви. Научете полезни програми Докато има време преди есента, научете някои нови програми, за да обогатите раздела с уменията си в резюмето. Ето и нашите варианти за инструменти, които могат да бъдат научени за месец: Photoshop За месец, тази програма може да бъде усвоена, дори и от тези, които не познават изобщо редактора. Photoshop ще е необходим за интернет маркетинг, PR мениджърите, мениджърите на съдържание, SMM, таргетолози и разбира се, дизайнерите. За да овладеете ефективно програмата, прочетете за всяка функция и веднага се опитайте да я приложите, не отлагайте. Препоръчваме ви да изучите туториала на официалния уебсайт на Adobe. Word Да, на всички изглежда, че познават тази програма, но всъщност познанията са ограничени до простото редактиране на текст. Но програмата има много полезни функции, за които малко хора знаят. Изучете ги, за да се откроявате на фона на служителите или съучениците, които могат да променят само размера на шрифта. Excel Изискването за познаване на Excel може да се намери в различни свободни работни места - маркетинг, SMM, копирайтинг, анализи, секретар, персонален асистент, проджект-мениджър, счетоводител. Следователно, изучаването на програмата, определено ще бъде полезно за всички. Как да направите това, зависи от вас. Можете да прегледате учебните видеоклипове в YouTube, да преминете онлайн-курс или да прочетете ръководството по Excel. PowerPoint Всеки може лесно да създаде презентация на PowerPoint, но трябва да работите усилено върху наистина впечатляващата презентация. Изненадайте еднокурсниците или колегите си с необичайни шаблони и ефекти - никой няма да повярва, че сте направили презентация в PowerPoint. Ние вече събрахме някои стилни шаблони в една селекция, а за възможностите на програмата, прочетете на официалния сайт на инструмента. Яндекс.Метрика Теорията на програмата може да се изучава дори не месец, а седмица. Например, след като сте изучили безплатния курс от Яндекс. Яндекс.Метрика - това е услуга за уеб-анализи, но в момента без анализи. По-добре е веднага да тествате всичко научено на практика, но ако нямате достъп до някой сайт, запознайте се поне с теорията. Ще бъде по-добре от нищо. Google analytics Аналог на предишната услуга е тази на Google. Всеки избира удобния за него инструмент, така че изборът е ваш. По Google Analytics има официален туториал за първоначално запознаване с услугата и множество статии. Все още можете да преминете безплатните въвеждащи курсове, които не са малко. Поработете над soft skills Неведнъж сме казвали, че soft skills са също толкова важни, колкото и hard skills, а изследванията на LinkedIn само потвърдиха нашите мисли. Дори и да сте супер профилирани, без уменията да общувате с хората, няма да стигнете далеч по кариерния си път. Какви soft skills се ценят: преговори, говорене пред публика, управление на екип, критично и креативно мислене, търсене на нестандартни решения. Всичко това ще можете да научите от курсовете, книгите и успешните хора. Четете изказвания от изтъкнати лектори и се учете. Стажувайте Започването на кариерата си със стаж - отлична идея: отговорността е по-малка, можете да изберете удобен график и да опитате силите си на практика. По правило, изборът за стаж не е толкова труден, колкото за работа, така че ще имате повече шансове да попаднете в интересна компания. Ако се докажете, през есента вече ще можете да се похвалите на приятелите си с трудова книжка. Имаме селекция от отлични стажове, но Ви предупреждаваме - може би някои вече са закрити поради бързите кандидати. Четете книги, за които сте нямали достатъчно време Кога за последен път четохте книга? Бил Гейтс чете по една на седмица и смята четенето за най-добрата инвестиция на своето време. Ако не искате да изостанете зад милиардера, прочетете накрая книгите, които не сте успели да прочетете по време на горещата сесия. Стартирайте свой собствен проект Да, нито повече нито по-малко Ви предлагаме да опитате да пуснете стартъп. Имате свободно време и идея - защо да не опитате? Повишете нивото си на чужд език Спрете да отлагате изучаването на език, когато има толкова много възможности. Гледайте видеоклипове в YouTube, четете книги на английски, общувайте с чужденци или поне включете английските субтитри, когато гледате любимите си сериали. Подобрете автобиографията си Сега имате време за задълбочена работа по автобиографията си, използвайте го. Пренапишете раздела „за себе си“, правилно опишете уменията и личните си качества, обновете шаблона на резюмето си и информацията.

Ежедневната работа не позволява нормална почивка, поради което рядко се замисляме за допълнителни доходи. Но някои хора са готови да съчетаят основната работа с непълното работно време (НРВ). На какво трябва да обръща внимание работникът? Може ли шефът на основната работа да забрани втора такава? Какви особености могат да се разграничат? Неотдавна сред широката общественост беше разпространено предложение, в което се говори за увеличение на работната седмица до 60 часа. Трябва да се отбележи, че то отразява способността на служителя да прекарва до 60 часа седмично със своя работодател. Преди да критикуваме настоящите предложения обаче, е необходимо да анализираме подробно законите в Кодекса на труда, тъй като много хора просто не са ориентирани в това отношение. Кратка справка  Необходимо е да се започне с факта, че работата на непълен работен ден и съчетаването на различни позиции в едно предприятие - това са различни неща и следователно трябва да бъдем изцяло ориентирани по въпроса.  Съгласно Кодекса, назначеният изпълнител има възможност да работи на непълно работно време.  Той може да сключи трудов договор, като изпълнява друг вид работа в свободното си време.  Освен това, работата на НРВ може да бъде както от вътрешен, така и от външен характер. Трябва да се отбележи, че субектът има възможност да сключи споразумение както с основния си работодател, така и с неограничен брой други работодатели. Едно от принципните условия, правещи този вид трудова заетост невъзможна - това е несъвършенството. Освен това, работата на НРВ няма да е възможна при тежки условия (вредни и опасни условия). Ако е необходимо, могат да последват и съответните обръщения към законодателството, позволяващи ограничаването на други видове труд. Уставът на дружеството трябва да отразява, че труда на ръководителя (юридическото лице) може да се извършва само в рамките на настоящата организация. Що се отнася до работниците в някои области: медицина;  педагогика;  култура;  фармацевтика. Тази допълнителна трудова заетост може да се регламентира от съответните закони и постановления. Как мога да се устроя?  Ако вариантът за непълно работно време Ви устройва, тогава няма да възникнат трудности при назначаването. Процедурата по наемане няма да има съществени различия с обичайните:  В началния етап ще бъде сключен трудов договор.  Ще се издаде съответната заповед за назначаване.  Служителят трябва да се запознае с действащите правила на организацията. След което той може да пристъпи към непосредствените дейности. Работата на НРВ има своите различия, които трябва да бъдат детайлно анализирани. По време на процедурата по подписване на договора, служителят трябва да представи документи за самоличност, както и документи, удостоверяващи професионалната му компетентност. Не трябва да забравяме, че работата на непълно работно време трябва да бъде отразена и в договора. Разбира се, не всеки ще изисква пълен пакет от документи, но трябва да сте подготвени за това. При назначаването на работа, не е необходимо да се показва трудовата книжка, но е по-добре да направите няколко копия, така че кадрите от агенти да разберат нивото Ви на компетентност. Изхождайки от това, може да се разбере, че работодателят на непълен работен ден няма да прави записи в трудовата книжка. Основната работа трябва да бъде отразена в съответния документ, който може да бъде предоставен при поискване. Всичко се прави много просто и за тази цел се заверява трудовия договор и заповедта за назначаване. Много хора не искат да казват на своите началници, че работят на НРВ. Възможно ли е обаче този факт да се скрие? Ще бъде ли това законно? Както беше споменато и по-рано, предоставянето на трудовата книжка на друго работно място не е задължително. Втората работа се въвежда в трудовата книжка само по желание и след написване на съответното заявление. Такова просто решение ще съхрани анонимността и никой няма да може да разбере къде работи неговият служител. Проблеми могат да възникнат само на ръководните постове. Например, генералният директор не може да заема подобна длъжност в друга организация. Всеки конкретен случай заслужава отделно разглеждане и затова, ако е необходимо, можете да се свържете за помощ с адвокат. Колко време можете да работите?  По-просто казано, човек не трябва да преработва нормата, която е установена със закон. Можете да направите прости изчисления, което да даде общо понятие: основната работа на 8-часов работен ден и 5-дневната работна седмица ще Ви отнемат по 40 часа седмично. Както бе споменато и по-рано, не се допускат повече от 60 часа труд. Крайният резултат е едни допълнителни 20 часа, които всеки може да изразходва по своя преценка. Някои хора може да се нуждаят от допълнителна заетост, за да генерират големи доходи, докато други да се откажат от този вариант в полза на своята почивка. Няма принудителна система. Всеки избира възможността, която да съответства на личните му предпочитания. Както бе споменато по-рано, служителят може да сключи неограничен брой трудови договори и това може да бъде забранено само ако е в противоречие с действащото законодателство. Личните капризи и нежеланието на ръководителя не трябва да влияят на трудовия процес. Можете да сключите трудов договор в друга компания, без да ангажирате работодателя си. Такова просто решение ще увеличи мобилността на пазара на труда. Как да съвместяваме няколко длъжности?  Както вече споменахме, работата на непълно работно време е както външна, така и вътрешна. Освен това, в Кодекса на труда се говори за съвместяване на няколко професии или длъжности. Доста често това се бърка с НРВ, което е погрешно. Тези два термина имат основни различия: Непълно работно време - допълнителна заетост.  Съвместяване - заетост през редовното време. Например, един финансов директор в една организация често изпълнява функциите и на счетоводител, а портиерът може да бъде и пазач. Всеки случай се нуждае от подробен анализ, тъй като работодателите често натоварват служителите си с извънреден труд, без да увеличават заплатата им. По правило, това се случва, когато един от колегите излезе в отпуск по болест или отиде на почивка. Организацията трябва да работи безпроблемно и следователно някои от функциите се възлагат на друго лице.  Проблемът е, че част от отговорността може автоматично да се прехвърли върху друг служител и това не трябва да се допуска. Съгласно законодателството е възможно да се изпълняват допълнителни задължения само в срок, предварително съгласуван в писмен вид със самия работник. Работодателят не може принудително да заставя някой да извършва чужда работа, тъй като това е забранено от законодателството. От това следва, че кандидатурата за НРВ трябва да бъде предварително съгласувана и да се договорят съответните условия в писмен вид. Всеки заслужава достойно възнаграждение, а работникът на непълно работно време не е изключение. След изготвянето на списъка със задълженията, можете да пристъпите към изчисляване на натовареността, но споразумението за допълнителна работа може да бъде отменено по искане на служителя. Той трябва да даде тридневно предизвестие за решението си, за да може работодателят своевременно да намери негов заместник.

Какво е това обратна връзка  Нека разберем заедно. Обратна връзка - това е отзивът, реакцията, отклика при определено действие или събитие според резултатите от дейността на служителя. С други думи, Вашият служител е направил нещо - Вие му кажете за това. Обратната връзка - това е мощен стимул за саморазвитие  Следователно, целта на обратната връзка - това е да се коригират действията на служителя, така че той да постигне целта по най-добрия начин. Или потвърдете правилността на неговите действия.  Можете да го направите и без обратна връзка, но ще трябва да сте ясно, че Вие губите: време. Служителят продължава да прави каквото знае. Ако не му кажете какво е добро и какво може да се подобри - той получава огромен опит, но пътят към резултата може да отнеме много дълго време; мотивация. Когато общувате със служител, Вие изслушвате неговата гледна точка и изказвате своята. Вие мотивирате служителя си да постигне по-добри резултати, давайки му увереност в правилността на действията му; откритост и ангажираност. Като споделяте притесненията си относно статуса на проекта / задачата / презентацията, между Вас се създават открити и честни отношения. По-ценно от това няма нищо. От такъв ръководител е малко вероятно някой служител да поиска да си тръгне. Кой и на кого дава обратна връзка  Грешка е да се мисли, че само ръководителя дава обратна връзка на подчинения. Инициирайте я сам, търсейки я сред вашите колеги, ръководител, подчинени.  Изградете своят професионализъм. Обратната връзка - това е един от инструментите, който ще ви помогне да се самоусъвършенствате. Първоначално има вероятност да срещнете някакво недоразумение: колегите не винаги ще намерят думи, някой ще каже нещо неутрално, други ще ви похвалят, а трети ще поискат време за формулиране. Основното нещо - не спирайте. Видове обратна връзка  Има положителна обратна връзка и конструктивна.  Защо давате положителна обратна връзка? Всичко е добре направено, всичко е ясно за всички, продължаваме да работим по-нататък ...  За Вас самите няма значение, изпратили ли сте писмо до клиента, имали ли сте успешни преговори? Кой, освен Вас, знае за това? Нека ​​подчертаем, че служителят прави нещо качествено и това има положителен ефект върху бизнеса - това е важно. Как да избегнем похвалата?  Няма смисъл да казвате на служителя, че той просто е страхотен и това е всичко. Това не носи ценности. Говорете конкретно, какво точно служителят е направил добре, какви негови действия ще доведат до успех.  Конструктивната обратна връзка подлежи на същите правила: да кажем конкретно какво е направено погрешно и как това може да повлияе върху резултата.  Не изкупувайте 'греховете' и Вашето недоволство от служителя. Често срещаме ситуация, в която ръководителя оправдава в главата си своя служител, мислейки за него или условно „прощавайки му”. Правила за обратна връзка Пригответе се за диалога. Направете ясен план за това, което искате да кажете и какво искате да се договорите. Диалогът със служител е толкова важен, колкото и външните преговори с партньорите.  Съществува прецедент, среща, обсъждане.  Говорете за факти без емоции. Потърсете причинно-следствената връзка: как действието на служителя влияе върху резултата.  Бъдете искрени - всеки от нас има различно ниво на емоционална интелигентност. Никой не търси от Вас съпричастност, ако това не е Ваше качество. Бъдете честни със себе си и с подчинените си. Не се страхувайте да признаете грешките си. Лидерът не винаги е прав, не може да знае всичко. Да, и не е длъжен. Признаването на това ви прави по-силен.  Не се срещайте напразно със служителя , за да му дадете обратна връзка, само защото компанията вече има шестмесечна оценка или HR е писал, че трябва да давате обратна връзка. Срещата в името на някакво правило никому не е нужна. Я-съобщения. Говорете от Ваше име ('Забелязах, попитах, предположих ...'). Опитайте се да изградите цялата си реч от първо лице, изключвайки предложенията от Вас („Вие забравихте, нямахте време“). Тези предложения се възприемат от мозъка като заплаха. Това се случва за секунди и тогава човекът вече спира да възприема това, което му се казва. Връщането му в конструктивния диалог ще бъде много по-трудно. Критерий за успех при обратната връзка  Ако след разговора, служителят може ясно да формулира какво се изисква от него - то това означава, че правилно сте му предали идеята си. Ако можете също така ясно да формулирате за себе си това, за което сте се договорили, какво конкретно трябва да направи вашият служител - това означава, че сте говорили конкретно. Ако имате същия план - тогава диалогът е бил продуктивен! Обратната връзка - това е инструмент на ръководителя не по-малко, а понякога дори по-важен от поставянето на задачи, делегирането и т.н. Обратната връзка развива сътрудника.  Обратната връзка Ви развива, Вие се научавате да разделяте емоциите от фактите и се научавате безобидно, но продуктивно да говорите със служителите си.

Всеки периодично се сблъсква с необходимостта от изучаване и запаметяване на нова информация. Колкото по-малко знаете за изучавания предмет и колкото повече данни трябва да усвоите, толкова по-голяма сложност ще причинява това. Не е лесно за ученици и студенти, чието натоварване непрекъснато ще се увеличава, както и за възрастните, които преминават процедура по повишаване на квалификацията си или усвояване на ново полезно умение. Слабо разбраните термини и сложните взаимоотношения между отделните раздели често водят хората до интелектуална задънена улица. В резултат на това, процесът на самообучение се превръща в истински тежък труд, а понякога трябва да се подложите и на много усилия, за да накарате себе си или детето Ви да вземе книга или да седне зад компютъра.  Но не всичко е толкова безнадеждно! Налице е не толкова популярен начин, който позволява постепенното усвояване на трудно разбираемата информация, опростявайки сложните категории и свързвайки с тях съществуващата информация и личния опит. В резултат на това, процесът на самообучение се превръща в комфортно и вълнуващо преживяване. Метод на Ричард Фейнман Ричард Файнман е световноизвестен физик, нобелов лауреат и един от авторите на квантовата електродинамика. Фейнман е бил активен в преподавателската дейност и се е радвал на заслуженото уважение от многото си студенти, включително и поради способността му да обяснява крайно сложни за запомняне научни концепции. Ричард Файнман е разработил и усъвършенствал метода на усвояване и предаване на сложната информация. Той се основава на максималното опростяване на сложната терминология и разкриването на витиеватите смислови възли. С помощта на метода на Фейнман, можете сравнително бързо да се ориентирате във всяка област на знанието и да запомните новата информация, която възнамерявате да овладеете. Използвайки тази техника, можете не само значително да подобрите процеса на самообучението си, но и да проверите текущото си ниво на осведоменост и да отстраните от чистата вода т.н. “бели петна” - проблемите, които е необходимо да премахнете. Това е полезно както за учениците, които се подготвят за държавен изпит, така и за възрастните, които искат да бъдат добри специалисти и да получават висока заплата. И така, нека разберем метода на Файнман. Стъпка 1. Формулирайте темата за изучаване Накратко, формулирайте задачата - какво точно планирате да изучавате. След това напишете всичко, което вече знаете за него. Изразявайте мислите си възможно най-опростено. Избягвайте ненужно дългите формулировки и професионалния речник.  Представете си, че общувате с дете, което не е готово да възприема сложни термини и неразбираеми разсъждения. Имате само няколко минути, за да привлечете и задържите вниманието му с прости аналогии и кратки изречения. Стъпка 2. Определете белите петна И така, направихте първата стъпка, следвайки препоръките на Фейнман. Сега трябва да анализирате наличната информация, за да сформирате цялостна представа върху изучавания предмет и да очертаете границите на все още неусвоените части. Постарайте се по възможност да свържете всички елементи в една система. Структурирайте данните, използвайте картинки, графики и диаграми. Направете списък на белите петна, както и термините, които не сте могли да обясните на ясен език, и ги проучете. Когато натрупате новата информация, върнете се към първата стъпка и постепенно попълвайте своите записи, без да забравяте краткостта и простотата на изложението.  Важно е да се разбере, че прилагането на метода на Файнман - това не е еднократно действие, а дълъг цикличен процес, чрез който стъпка по стъпка се разкрива избраната тема. Стъпка 3. Съставете история и я споделете с приятели Когато информацията бъде проучена в необходимия обем, съчетайте я в интересна история. Представете си, че подготвяте презентация за въображаеми ученици от гимназията. Неопитните слушатели трябва от първия път да усвоят цялата предоставена от Вас информация. Разбира се, за това трябва да сте сигурни, че сами сте усвоили новата информация до необходимата степен. Ако споделяте историята си с реални хора, то можете да прикрепите получените знанията на всеки етап от обучението. Съберете своите познати или приятели и организирайте образователна мини-лекция. Нека Вашите благодарни слушатели оценят лекотата на възприятието и качеството на представянето на информацията. Но можете да го направите и без жива публика. Просто от време на време четете историята си на глас и подчертавайте лошо формулираните смислови нюанси. За да си дадете по-обективна оценка, можете да използвате обикновен диктофон. Ако сте технически грамотни, можете да се опитате самостоятелно и като влогъри: просто трябва да стартирате канал в YouTube и редовно да споделяте полезни видеоклипове с абонатите си. Започнете днес Основното предимство на метода на Файнман е, че той позволява да се усвоят новите знания на етапи, налагайки нов пласт от неизвестна информация към вече съществуващата основа на предишния опит и да сформирате по-ранен светоглед.  Благодарение на този подход, Вие ще създадете здрави асоциативни вериги, които подобряват запаметяването и прокарват границите на разбиране, дори и на най-сложните въпроси. Опитайте се да приложите метода на Фейнман днес, за да подобрите ефективността на Вашето самообучение, да разширите хоризонтите си и да запомните повече полезна информация.

Експертите говорят за специалностите, особеностите в условията на съвременния пазар и възможните кариерни пътища. Днес ще разкажем от какви качества се нуждае рекрутерът. Днес ще поговорим за една от най-търсените професии в HR-сферата - рекрутмент. На пръв поглед, работата на рекрутера е разбираема за почти всички - рекрутерът подбира служителите. И вече тази ясна цел предполага целия процес - да помогне на мениджъра „красиво“ да опише вакантното място, да го помести във всички източници, да обработи отговорите и да направи самостоятелно търсене, да проведе милиони телефонни интервюта и малко по-малко - лично да координира всички следващи стъпки и срещи, събрани препоръки, да огласи и обсъди предложението за работа.  И през цялото това време да остане във връзка с огромния брой хора вътре и извън компанията и паралелно с описаните по-горе стъпки да попълни различните отчети и таблици. И, разбира се, да запази позитивното настроение и доброжелателност. Какво може да бъде по-просто? В съвременните реалности, когато хората - те са най-важната ценност и конкурентно предимство на компаниите, когато в някои индустрии има буквално “лов на глави”, влиянието на работата на рекрутера върху бизнеса не може да се подценява.  И така, какъв трябва да бъде успешният рекрутер и какви са особеностите на тази работа? Комуникация с голям брой хора  Първата и много важна особеност на тази работа - това е постоянната комуникация с голям брой различни хора - както от компанията (с колеги, наемащи мениджъри), така и извън нея (кандидати, препоръчители, колеги от други компании). Следователно, способността за взаимодействие и намиране на обща основа с всички хора е ключовият фактор за успеха. При общуването с наемащия мениджър, рекрутера е важно да може да установи контакт, да зададе правилните въпроси, да разбере профила на свободното вакантно място и тези особености, които са важни за мениджъра. При общуването с кандидатите за горепосочените качества се добавя и способността да се изслушва същността и „да се стигне” до важните моменти, да се сравнят уменията с профила на вакантното място, а „психологическия портрет” - с потребностите на мениджърите и особеностите на екипите. Като се има предвид всичко това, става ясно, че всеки рекрутер е и малко психолог. Отговорността за бранда на компанията  Рекрутерът - това е лицето на компанията. Именно то за първи път ще бъде видяно от кандидата / потенциалния служител. Оказва се, че рекрутерът по много начини формира имиджа на компанията на пазара. Дори ако кандидатът не бъде нает в компанията, в него ще остане известно впечатление за тази компания, което той ще сподели с другите. Реален пример В писмото си, кандидат написал, че свободната позиция, която е обсъждал с рекрутер, не е много интересна за него. Но той е бил толкова приятно впечатлен от разговора с него и целия предшестващ процес, че е готов да дойде на следващото интервю, за да поговори с мениджъра за бъдещето. В резултат на това - този кандидат е бил нает от компанията и се е изкачил до директорския пост. Аналитични способности Рекрутерът трябва да разбира бизнеса / индустрията, в която ръководи подбора. Звучи банално, но добрият рекрутер трябва наистина да разбира особеностите на бизнеса като цяло, конкретните позиции и дори ситуацията в екипа, в който се извършва търсенето. От това зависи успехът на подбора.  Ако за рекрутерите в агенциите най-често става дума за една област, която трябва да бъде проучена задълбочено, то тогава in-house рекрутерите (в рамките на компаниите), като правило, трябва да разбират не само целия бизнес на компанията, но и по малко от работата на всеки отдел/функции, тъй като вътрешните рекрутери често водят подбора пряко в различни подразделения на компанията. Коректност Възможността за ориентация в ситуацията и работата с конфиденциалността - това е друга важна особеност. Понякога, рекрутерът се сблъсква със задачата за скрито търсене, когато вакантното място не може да бъде разкрито и е необходимо да се общува с кандидатите внимателно (например, когато се търси заместник на работещ служител, а професионалната сфера е тясна). В тази ситуация, рекрутерът става малко дипломат - в края на краищата е важно той да може точно и коректно да предаде информацията на кандидатите, да избегне конфликти и да изпълни целите на компанията, закривайки свободната позиция. Умението бързо да се ориентира в ситуацията  Друг важен момент, който се появява в работата на рекрутера - това са непредвидените ситуации и наслагвания, при които е важно да не се разваля имиджа на компанията. И тук виждаме, че находчивостта е важно качество за рекрутера. Един банален пример - кандидатът идва на интервю с мениджъра, а той ненадейно е извикан на съвещание. В тази ситуация, рекрутерът трябва бързо да намери изход, за да не развали впечатлението, отношението с кандидата, имиджа на компанията и т.н. Умение за работа в режим на многозадачност  Рекрутерът - това е истински супергерой. Бързината, внимателността, многозадачността и супер-паметта - това са основни атрибути на рекрутера. Често може да има 15 или повече свободни работни места едновременно. Представете си колко писма, обаждания, срещи и различни въпроси са това за единица време. И в това многообразие, изключително важно е да държите всичко в главата си и да не обърквате длъжността за секретарка и, например, за позицията маркетолог. Умение за общуване с хората В заключение бихме искали да отбележим може би най-важната особеност на тази работа - рекрутерът трябва наистина да обича хората. И въпреки, че разбира се, любовта на хората е незаменим атрибут на всяка професия в областта на HR, и не само в нея, това в рекрутмента е особено наложително. В края на краищата, трябва да обичате много различни хора.  Но и възвръщането на инвестицията от тази любов няма да отнеме много време! Във вид на искрена благодарност от страна на мениджърите, които са намерили талантлив и успешен служител, както и от самите служители, на които, в много случаи, рекрутерът е помогнал да намерят мечтаната работа. Случва се дори, че кандидатите / наемните служители стават добри приятели с рекрутера. И след много години, Вашият приятел ще каже с усмивка - помниш ли преди 10 години как ме интервюира и взе на работа?

Самопрезентацията - това е средство за формиране на собствения образ, демонстрация на личността пред околната среда. Това е и управление на впечатлението, което говорителят прави пред публиката. Основната цел на такова лично представяне - да привлече интерес и да предизвика определени действия. Като част от интервюто - това е получаването на предложение от работодателя. Създаденият образ трябва да съответства на вашите идеи, в противен случай може да възникне вътрешноличностен конфликт. Обратната страна може да се окаже ситуация, в която сте заложник на социалните очаквания - например, един IT-специалист винаги е неразбираем. Благоприятното впечатление на събеседника може да се направи в рамките на деловото и лично общуване. В първия случай е важно да разкриете своите професионални умения. В личната комуникация ще се проявят личностните Ви качества. На интервюто е важно количеството професионални компетенции и личните качества, необходими за кариерното развитие и ефективното сътрудничество с колеги, партньори, клиенти. Някои особености и характеристики на характера се определят генетично, а други възникват в резултат на обучения и развития. Следователно, има два вида самопрезентация: природна и изкуствена.  Природната самопрезентация ни се дава с раждането. И обичайно не можем да й повлияем, докато с възрастта не започнем да използваме специално разработените умения, за формирането в околната среда на някакъв наш образ, като професионалист или личност - така стигаме до изкуственото самопрезентиране. Самопрезентацията се състои от две части: непосредствена и посредствена:  Посредствената част включва резюме, мотивационно писмо, портфолио, връзки към страници на социални мрежи.  Непосредствената част се състои от следните фактори: външен вид, поведение, подготовка за интервюто, лични качества. Посредствена самопрезентация  Всичко, което презентирате на потенциалния работодател - това е част от Вашия образ.  Резюмето и мотивационното писмо - тук започва самопрезентацията Ви. Те са част от професионалния Ви имидж. Тяхната основна цел - открито, надеждно и структурно да предадат Вашите цели, компетенции, постижения, планове и опит. Колкото по-внимателно ги подготвяте, толкова по-лесно ще Ви бъде да проведете диалога на интервюто. При поискване, понякога се съставя и портфолио - към него, освен художественото оформление има и аналогични изисквания: достоверност и структура. Вместо визитка, сега често се предоставят линкове в социалните мрежи. Някои компании ги искат преди интервюто. Преди изпращането на линковете, направете преценка на съдържанието на Вашата страница. Заедно с автобиографията и портфолиото, съдържанието в страницата трябва да бъде потвърждение на откритост и достоверност на фактите от Вашия живот. Непосредствена презентация Външен вид Нужно Ви е добре поддържано, съответстващо на ситуацията облекло. Ако сте творческа личност или програмист, чиито любими дрехи са скъсани дънки и износени маратонки, то на първата среща би трябвало да отидете с цели дънки и нови маратонки. Това на първата среща ще повиши нивото на положителното възприятие за Вас. Етикет В съвременния свят правилата на етикета се трансформират, но някои остават непроменени: пунктуалност, предупреждение за забавяне, уважение към събеседника, култура на речта, липса на негативни изказвания за ръководителя, партньори, колегите. Подготовка  Подготовката за срещата е от голямо значение. Ако предварително сте проучили компанията: нейните ценности, корпоративна култура, планове, то Вие ще създадете интересен и не повърхностен диалог с представителя на компанията. Също така, трябва да сте готови да разкажете подробно за своя опит: запомнете дати, ситуации, бизнес-кейсове, постижения и пропуски. Нивото на подготвеност влияе върху формата на представяне на информацията - знаещият човек е лесно да бъде уверен. Вашите лични качества - това е 'обложката' на самопрезентацията. Личните качества влияят върху професионалното изразяване и развитие. Проявявайки нетактичност или недружелюбие, е трудно да разчитате на позицията лидер. Неувереният в себе си човек е трудно да бъде активен и открит.Лични качества  Добрата новина е, че всяка самопрезентация, при вложени сили и време се възвръща като умение и постепенно става част от Вас. Ето защо, ако имате затруднения с една от формите на самопрезентацията, можете да се свържете с кариерен консултант преди интервюто и да повишите нивото си до комфортно.

Мисленето е неразделна част от човешката дейност, инструмент за познание и анализ на реалността. Без него няма да има съвременно човечество и цялата ни цивилизация, защото активното и съзнателно мислене е основното, което отличава човека от останалите животни.  Мисленето има огромен брой определения. Ето едно от тях:  Мисленето - това е процесът на получаване на данни от външния свят чрез сетивата, както и тяхното последващо обработване и използване; това е установяването на взаимовръзки между околните обекти и определянето на тяхното влияние върху човека. Основната задача на мисленето е решаването на широк кръг от проблеми и задачи, пред които се изправя човека. На първо място, мисленето - това е основният инструмент за оцеляването на човека. По отношение на съхранението на вида сме напреднали много, защото мисленето дава много повече възможности за преодоляване на житейските предизвикателства, отколкото физическата сила и издръжливостта на дивия звяр.  Мисленето - особеност на човешката психика, която сме получили в процеса на еволюцията ни. Но затруднението е, че еволюционно в нас е заложена само способността да мислим, което ние трябва съзнателно да приложим. Развитието на мисленето дава на човека възможност не само да оцелее, но и да живее в комфорт: да има повече пари и сила, да подобри отношенията си с околните, да получи всичко необходимо от живота. Развитието на мисленето - това е волеви акт, който можем да извършим или да не извършим. Мисленето е желателно да се развива още от детството. В семействата, в които родителите имат ниско ниво на интелигентност, закостенял светоглед и липса на творческо мислене, често израстват и същите деца. Ако обаче едно дете на ранна възраст започне да се възпитава в семейство, където е обичайно да се самообразова и активно да използва умствените си способности, то най-вероятно ще покаже добри резултати в училище и ще бъде по-успешно в живота. Известни са също не малко случаи, в които интелигентният човек спира да извършва работа, която изисква постоянно умствено напрежение и след няколко години деградира. Дори ако родителите Ви не са се занимавали с развитието на мисленето Ви от ранна детска възраст, то можете да започнете (или да продължите) на всяка възраст. Нека поговорим за това как да развиете мисленето. Нивото на развитие на мисленето е свързано с речта. Високоразвитият човек винаги има голям речников запас и грамотно изграждане на изреченията; примитивният по мислене индивид използва минимален набор от думи и фрази, което често затруднява изразяването на мисли. Забелязано е, че със засиленото развитие на речта, незабавно се забелязва и подобряване на мисловните процеси и обратното - умните хора са добри оратори. Четете и тренирайте ораторските си умения - това е първият универсален съвет за развитието на мисленето. Основни видове мислене Нека разгледаме основните типове мислене, с какво те се характеризират и как да развием всеки от тях.  абстрактно мислене; творческо мислене; образно мислене; логическо мислене. Многото видове мислене са взаимосвързани, така че има смисъл да ги развием всички. И в зависимост от сферата на човешката дейност, 1-2 вида мислене винаги ще бъдат приоритетни. Например, в художника-абстракционист ще има добре развито абстрактно и образно мислене, математикът или физикът ще имат логическо мислене, а човека от всяка творческа професия - творческо и образно мислене. Абстрактно мислене Абстрактното мислене ни позволява да видим съвкупността от предмети, явления и свойства като един цял обект. Това е необходимо, за да можем да видим картината изцяло, без да се разсейваме от малките детайли, и посредством тези видения да намерим нестандартни пътища за решаване на проблемите, постоянно разширявайки рамката на познанието си.  Интересно е, че животните в примитивните им форми имат начало на мисленето: те са способни да разпознават причинно-следствените връзки, способни са да учат и най-простите логически операции. Но само на човека е присъщо абстрактното мислене. Да се обърнем към примерите. За едно куче, листата на дървото винаги ще бъдат само листа, реката ще остане поток от вода, птиците ще бъдат птици, а земята - място, в което може да зарови кост. Човекът обаче ще обобщи съвкупността от всички тези обекти в понятието 'природа'. Една котка може да трие краката си, да срещне собственика си на прага и да спи в краката му, но само един човек ще нарече всички тези думи с „любов“ и „привързаност“. Творческото мислене Творческото мислене има за цел да създаде нов, полезен резултат от известни предпоставки. Използвайки наличните данни, можем да конструираме от тях интелектуални, културни и материални обекти, които преди не са съществували. Както можете да видите, акцентът тук е върху използването на вече известни данни и този момент не е напразен. Човек може да създаде нов продукт, само опирайки се на придобития опит и знания. Затова, най-често се ръководим по примерите от заобикалящата ни природа: форма, цвят и звук се извличат от това, което виждаме и чуваме. Образно мислене Образното мислене е характерно за създаването на цялостни образи, базирани на получената информация. Най-често това са визуални образи. Например, четете книга и ясно виждате пред Вас очите на героя. Или, след помирисването на познатата миризма, веднага си представете картина, свързана с нея - лицето на човека, мястото, събитието.  Образното мислене е един от важните инструменти за формиране на речевите умения, тъй като на всяка дума се присвоява определен образ. То ни помага да разпознаваме познатите обекти, като е необходимо в процеса на учене, да съхраняваме информацията и изграждането на понятна база. Логическо мислене Логическото мислене е може би един от най-важните видове мислене. Притежавайки неразвито творческо или абстрактно мислене, човек е обречен на оскъден емоционално-интелектуален живот. Но неразвитото логическо мислене може да застраши психичното здраве и дори самото ни съществуване. Не става дума за „отсъствие“, а за „неразвитост“, тъй като няма нито един човек, който да няма никакво мислене.  Логическото мислене - това е процес, който има за цел да получи обосновано умствено заключение, използвайки логически правила, формули, конструкции и алгоритми. Логиката е наука, подобна на математиката - тя също се основава на ясна доказателствена база и аксиоми. Съществуват редица логически правила, без знанието на които просто не бихме могли да оцелеем: причинно-следствена връзка (един от членовете на племето грабна змия с голи ръце, тя го ухапа и той умря - това означава, че останалите не трябва да правят това); алгоритъм от действия, насочени към определен резултат (за да хванете елен на лов, трябва да направите оръжие, да отидете в гората, да преследвате елен, да го убиете и донесете на племето); индуктивни и дедуктивни методи (ако стане студено и денят става по-кратък - есента е дошла, настъпила е есента - ще е студено и дъждовно); едностранно направление на времето от миналото към бъдещето (след есента ще бъде зима - трябва да се запасите с дърва за огрев, храна и топли дрехи); взаимодействието на предмети във форма и размер (човек може да се скрие в място, което е по-голямо от неговия размер). Ето прости примери за използването на логически конструкции в живота на нашите предци, за да покажат как те са повлияли на нашата еволюция. Разбира се, в съвременния свят те са много по-сложни.  Логическото мислене помага на първо място за сформиране на тактиката и стратегията на нашия живот, да разберем последствията от своите действия, а не да правим глупави грешки. Как се развива логическото мислене Всички видове мислене се развиват по същия начин, като физическите данни - чрез обучение.  За да развиете логика, трябва да изпълните определени упражнения: Решаване на загадки, пъзели и задачи за съобразителност.  Интелектуални игри, като шах, покер или стратегии.  Четене на детективски, добри художествени и образователни книги.  Събиране на пъзели, куб на Рубик, дървени пъзели.  Преразказ на прочетения текст с Ваши собствени фрази.  Игра на аналогии, асоциации.  Създаване на абсурдни ситуации и явления, противоречащи на законите на логиката (те могат да бъдат написани под формата на стихове или разкази). За да постигнете успех в живота, трябва постоянно да се развивате. Гениите и просто успешните хора се различават от обикновените хора само с това, че постоянно тренират и развиват своето мислене. В интернет можете да намерите много онлайн симулатори, които насърчават развитието на мисленето, вниманието и паметта, като например тренажора на мозъка Викиум. Те ще Ви помогнат не само за развитието на логическото мислене, но и за научаването да се концентрирате по-добре върху задачите и да запомняте големи обеми от информация.

Границите в отношенията са важен елемент от общуването, не само в семейството и сред приятелите, но и на работното място. С тяхна помощ ние показваме позициите и принципите си пред нашите колеги, показваме, че за нас нещо е приемливо или неприемливо. По този начин, казваме на обкръжението ни как да се държи с нас и какво можем да предложим в замяна.  Работата е важна част от нашия живот. По голямата част от дневното си време, прекарваме на работното място. Установяването на ясни и разбираеми граници в работните взаимоотношения - това не е прищявка или каприз. От тях зависи комфорта не само на душата, но и на тялото. Как така? Липсата на граници често води до това, че човек „седи на главата си” - той е принуден да работи извънредно, да отхвърля чуждите задания. В същото време, страда и самочувствието, здравето, взаимоотношенията с близките - как може да има позитивно отношение, ако се връщате ядосани и уморени от работа? Но за начало, нека погледнем по-отблизо проблемите, пред които сме изправени, без да имаме ясни граници. В същото време, можете да анализирате собствената си ситуация, за да видите дали има нарушение на личните Ви граници в работата. Симптоми за липса на граници: Вие нямате пълна представа за задълженията си, често извършвате работа, която няма връзка с Вашата специалност. Прекарвате повече време на работа, отколкото предполага графикът - отивате безплатно през уикенда, оставате в офиса след работа, не използвате обедната почивка по предназначение. По време на празниците продължавате да работите в телефонен режим и с помощта на електронната поща. Служителите и шефовете си позволяват да говорят с вас с неуважителен тон. Колегите навлизат в личното Ви пространство, подхождат отблизо. Изглежда, че това е дреболия, но подобно поведение показва желание за доминиране над Вас и ако човек позволи на всеки да влезе в “интимната” му зона, това се приема като разрешение за оказване на натиск. Някой или дори всички колеги смятат, че нахалния тон в работната кореспонденция и разговорите е нещо нормално. Хората, с които работите в тясна връзка, често закъсняват, не си вършат работата, поради което натоварването върху Вас се увеличава. Вие понасяте вулгарни и пошли изказвания по време на работа, а дори и сексуален тормоз от някой от колегите или началници към противоположния пол. Принудени сте да извършвате действия, които противоречат на съвестта и законодателството - например, фалшифициране на документи. Когато тях ги няма, ние сме в състояние на постоянен стрес, защото не знаем какво да очакваме от хората около нас. Трябва да работим прекалено усилено и постоянно да се намираме в неприятни ситуации.  В същото време, наличието на граници в работните отношения Ви позволяват да се чувствате уверени в екипа и да се наслаждавате на работата. Благодарение на тях, всеки служител има ясно разбиране за това какво трябва да прави и в екипа се формира стабилна положителна атмосфера. Това допринася за висока производителност, укрепва самия екип, служителите са по-малко склонни да напускат. Всеки знае какво да очаква от другия, количеството на споровете, дължащи се на недоразумения или неудобни ситуации, намаляват. Защо не винаги е възможно да се установят тези граници? Без съмнение, границите в работните отношения са необходими и важни. Но защо тогава не всеки намира сили да ги установи? Работата е не само нашата финансова основа, но и средство за лична самореализация. Тя значително влияе върху чувството ни за самоусещане и самооценка.  Първо, ние се страхуваме от загубата на работата, а не поради парични съображения. Затова често не се осмеляваме самостоятелно да поставим на мястото му дръзналия да навлезе в личното ни пространство човек. Страхуваме се, че в случай на съкращения, ние ще бъдем „първи” и че ще бъдем считани за „неудобни” и ще сме сред първите уволнени. Да, и от детството ни възпитават така - да бъдем скромни. Свикнали сме с факта, че е невъзможно да спорим с началниците и да докажем нашия случай, а за да се изкачваме нагоре по кариерната стълбица, трябва да сме покорни и да изпълняваме всички възложени задачи. Но последиците от липсата на граници в работните взаимоотношения са далеч по-сериозни от мнимите неприятности поради факта, че ще поставите на място дребния тиранин или ще се научите да се себеуважавате. Как да поставите граници в работните отношения? Говорете категорично, ако считате за недопустими определени действия, тон, изявления. Не се страхувайте да изразите недоволството си, изказвайки се по отношение на намеците. Просто кажете: 'Нямате право да се държите по този начин с мен.'  - това е достатъчно. Установете подходящи за Вас правила. Някой, който е стресиран, трябва да премести почивката си за обяд, заради натрупаната работа; на друг човек са нужни 10 минути да се нахрани и е готов отново за битка. Нещо повече, може дори да му е скучно да почива цял час и да е готов да продължи да работи. Основното е, че Вашите правила се вписват в корпоративната култура и не излизат от традиционния ред от стандарти за работен график. Не чакайте последната капка да падне. Ако видите проблем, разрешете го веднага, не го толерирайте. Колкото по-бързо решите проблема, толкова по-малко ще се тревожите за него. Научете се да отказвате. Ако искането на колегата или заповедта от началниците Ви предизвика вътрешен дискомфорт или противоречи на личните Ви морални принципи - откажете. Но не бъдете прекалено твърди. Има хора, които се чувстват комфортно зад каменната стена на неотстъпчивостта, но имат малко приятели. Намерете златната среда: покажете готовност за отблъскване на кордоните от нарушители, но в същото време не се превръщайте в „злия бук“. Ако работите съвсем отскоро, тогава границите трябва да се установяват постепенно и периодично да се правят компромиси. Важно е да има списък с неразрушими принципи. Например, можете снизходително да се отнасяте към това, че няколко пъти ще бъдете помолени да останете след работа, но в същото време не позволявайте да говорят с Вас с повишен тон. Бъдете готови да посрещнете съпротивата. Определянето на собствени правила не винаги е лесно. Някой ще се опита да огъне тяхната линия, дори са възможни и конфликти. Има такива, които честно казано не се интересуват от другите - без значение колко усилено се стараете, те ще бъдат груби, ще прехвърлят своята работа върху колегите си, ще проявяват неуважение. Нищо не може да се направи за тях - трябва или да ги търпите, или да си потърсите друга работа. Радваме се, че подобни лица в повечето колективи липсват. Изразявайки недоволство от ситуацията, винаги заявявайте желанието си, кажете какъв тип поведение очаквате от останалите. Консултирайте се с опитен човек от персонала. Огледайте по-отблизо обкръжаващата Ви среда на работното място - със сигурност ще намерите мъдър колега, който успява да поддържа баланса в трудните ситуации. Помолете го да ви подскаже как да постъпите, разкажете му за особеностите на общуването Ви с определени хора, намерете заедно изход от неприятната ситуация. Установените граници в работните отношения - това е труд и на тях трябва да се отдели време и усилия. Но ако сте твърди и последователни, с течение на времето колегите Ви ще свикнат уважително да общуват с Вас и да ценят личното Ви пространство.

Вероятно всеки родител си задава въпроса - как да помогна на детето да определи бъдещата си професия. В никакъв случай не трябва да оставяте всичко на самоход. Вчерашният ученик може да се обърка с избора на професия и да реши да свърже живота си с бизнес, който не обича или не може да си позволи. В резултат на това - даром изгубено време, изоставен в средата на семестъра университет, а понякога дори и депресия и отчаяние. Но също така не си струва да принуждаваме детето си да се занимава с професия, от която явно не се интересува. - Какво да правя? - питате се Вие. Нека разберем заедно! Самостоятелност Възпитавайте своя тийнейджър в самостоятелност. Разбира се, вече е малко късно да започнете да правите това няколко години преди дипломирането: трябва да подготвите детето си за самостоятелен живот от детската градина или поне до края на началното училище. Но все пак, по-добре късно, отколкото никога.  Детето трябва да избере професията, за която има призвание. Ако направите изборът вместо него, може да се окаже, че първоначално то ще се съгласи, но по-късно много ще съжалява. Често хората, чиито родители са избрали тяхната професия, започват да ги преследват мислите, че не могат да се реализират и да намерят своето място в обществото. Коригирайте идеите на детето, но не налагайте собствените си. Например, мечтае ли да стане писател? Предложете му да се опита да посети литературен кръжок. Мечтае ли за спортна кариера? Нека бъде записан в спортен клуб. Актуалност на професията Преди да го съветвате за тази или онази професия, помислете актуална ли е тя към днешен ден и за Вашия регион и доколко ще бъде съвременна в близко бъдеще. Обърнете внимание: необходимо е да се поинтересувате относно търсените професии, за които можете да се информирате в центъра за заетост, а не относно „престижните”, към които могат да ви насочат приятели и познати.  След като сте създали списък с най-търсените специалисти, предложете ги за избор на детето си. Демонстрирайте същността на професията Ако тийнейджърът Ви е избрал професия за себе си, но във вашия град няма възможност да изучава тази специалност, потърсете образователна институция извън града или дори - страната. Дайте на детето си възможност да се развие и овладее необичайната за Вашия регион професия - освен ако, разбира се, не се страхувате да го оставите само. В крайна сметка, преместването в друг град или държава - не е увеселителна разходка. В краен случай се опитайте да го запишете на дистанционно обучение. Тестове Съществуват много тестове, за които се предполага, че помагат да се определи професията. Всъщност, те повече вредят, отколкото да помагат. Това е особено вярно за тези тестове, които могат да бъдат намерени в интернет. Не забравяйте: необходимостта от избор на професия, базирана на тест, възниква от отчаянието, когато няма абсолютно никакви възможности за това какво да правите. Любимият предмет Някои родители вярват, че на детето им трябва да се даде възможност да учи тази специалност, към която има предразположение. Много е похвално, ако тази предразположеност не е определена на базата на оценки в класната стая.  Добре се справяш по математика - отиди при счетоводител!  Литературата ти е силната страна - учи се от филолог.  Отлично рисуваш - стани инженер. Ако следвате тази логика, в крайна сметка може да се окаже, че детето, което предпочита физическото възпитание, е силно и развито отвъд годините си и трябва да стане товарач! Не забравяйте, моля: не е необходимо да избирате професия, основана на познанията на детето, а да му дадете тези знания, от които се нуждае, за да придобие професия. Не го принуждавайте да постъпва в университет Много родители настояват децата им да завършат средно образование, а след това да отидат в колеж или университет. Всъщност, това не е изобщо необходимо. За много професии не се изисква висше образование. Много често нивото на заплащане на добрия специалист със средно образование е много по-високо от това на човек, завършил престижен университет. Не го принуждавайте да учи до края Ако се е случило най-лошото и детето Ви все още изучава специалността, която не харесва, тогава не го принуждавайте да учи до горчивия край и да получи диплома. Така само обезкуражавате желанието му да продължи да учи. Говорете с учителите. Ако те твърдят, че детето Ви не е в състояние да учи в избрания факултет, най-доброто, което можете да направите, е да му дадете възможност да смени професията си. Има много примери за това как хора, по настояване на родителите, са завършили, например, педагогически колеж и впоследствие са придобили професията на готвач или адвокат и стават истински професионалисти. И ако се притеснявате за изгубените години, тогава утехата за вас ще бъде, че много от изучаваните предмети - психология, икономика, физическо възпитание и други общи дисциплини - могат да бъдат полезни към новото място на обучение. Какво интересува детето Ви? Към каква дейност се стреми то? Помогнете му да избере професия по свое желание и да реализира призванието си. Това е може би най-доброто нещо, което можете да направите за него!

Детето израства, от ранна възраст проявява интерес към предмети, животни, растителност и всичко, което го заобикаля. По време на обучението, може да се забележи, че едни с лекота изучават физиката и математиката, а други - природните науки, географията или литературата. Съвременният живот изисква от бившия ученик познания в различни области, а често випускниците не могат да определят в кои колежи или университети да отидат да учат. Вчерашните ученички смятат, че техническите професии са по силите само на момчетата. Те не се замислят над факта, че списъкът от професии за тях е значително разширен, и че сега могат да получат знания не само в областта на педагогиката или икономиката, а много момчета думата „инженер“ я свързват с жалкото съществуване на нископлатена работа. Випускниците често трябва да решат нелеката задача, какво образование да получат, така че по-късно с лекота да си намерят престижна добре платена работа. В страната има огромно количество адвокати, икономисти, счетоводители, които са получили образование, но не са търсени и много от тях се налага да се преквалифицират в други специалности. Успешното развитие на икономиката изисква грамотни работници във всички области. Хиляди предприятия с различни нива на доходите се нуждаят от технически подготвени експерти, така че изборът на специалности е толкова голям, че младият талантлив младеж може да избере занаят за целия си живот, да получи престижна работа и да преуспее в кариерния растеж. Техническите инженери В близкото минало, понятието за технически професии често се свързваше с хора, които използват различно оборудване в работата си. Те получаваха средно специално образование:  металургия;  нефтодобив;  техници-програмисти;  зъботехници;  строителна техника и др. През последните години, значително се увеличи списъкът на специалистите, от които националната икономика се нуждае. Ръстът на промишлените мощности, подобряването на технологичните процеси поставят техническата професия на първо място сред младите хора при избора на специалност. Въпреки това, специалистите от по-ниските звена, непосредствено добиващи полезни изкопаеми или строящи домове, винаги ще бъдат търсени. Нито едно производство днес, както винаги е било, не преминава без участието на инженери. Широкомащабното производство, което изисква съвременна преработка на суровини, остро се нуждае от компетентни специалисти. За строителните компании е важно да имат сред служителите си архитекти, инженери, конструктори, майстори по производството, получаващи образование в средните и висши професионални заведения, като необходимостта от тях се увеличава всяка година. Сега е трудно да си представим каквато и да е продукция без изчислителна техника. Огромно количество информация, която трябва да се съхранява, предава и обработва без компетентни специалисти, е трудно. Развитието на новите IT-технологии привлича на пазара на труда разработчици, инженери и уеб-програмисти. Много завършили гимназия избират професии, свързани с електрониката. Какво предоставя инженерното образование?  Настоящото мнение, че образованият човек - това е инженер, който се е обучавал във висше учебно заведение, се отдалечава в миналото. Сега много професионални колежи обучават специалисти с тясна техническа насоченост. Момчетата придобиват инженерни професии с достатъчно високо ниво на знания в определено направление. Недостигът на кадри в средните звена с техническо образование остро се усеща в производствените предприятия. Много организации плащат за обучението на студенти по необходимите специалности с последваща трудозаетост на младия специалист в техния екип. С най-голяма популярност сред всички изисквани специалности се ползва професията на електрозаварчика. Работата не само е добре платена, но позволява и усъвършенстване на професионализма и придобиване на допълнително образование в конкретна област. Списъкът на съвременните професии постоянно се обновява с нови специалности. Кои професии се търсят  Специалностите, изискващи инженерни познания. Всяка сфера се нуждае от компетентни техници с различно ниво на образование. Те включват:  конструктор;  механик;  технолог;  еколог и много други. Професията на еколога всяка година става все по-популярна. Вниманието на обществото към екологичните проблеми принуждава лидерите на много промишлени предприятия да наемат специалисти, които да регулират технологичния процес, като в тази верига участват технолози, еколози и други инженерни работници. Повишение на квалификацията  Напоследък, в предприятията все повече се извършва подмяна на старото оборудване със съвременни механизми. Младите специалисти и опитните работници се нуждаят от знания за усвояването на новите технологии. За целта, всеки има възможност да получи образование след завършване на допълнителен курс. Развитите телекомуникации дават възможност за дистанционно придобиване на знания, а не само чрез очна или задочна форма. Разбира се, в класическата форма на обучение има значителни предимства, защото техническият работник, в допълнение към теоретичните знания, може да придобие и практически умения. Женска техническа заетост  Стереотипите се унищожават и много от момичетата мечтаят да станат инженери, производствени технолози или софтуерни-програмисти. Повечето от тях успешно работят в различни предприятия, проявявайки интерес към работата си и по нищо не отстъпвайки от мъжете по професионализъм. Развитието на нанотехнологиите, чиято основа са приложната наука и технологиите, привлича много млади талантливи жени в тази сфера.   Работещите като ИТ-разработчици и еколози всъщност са енергичните възпитаници на техническите университети. Жените отдавна са доказали на света, че са способни да овладяват техниката, науката, инженерството и успешно да работят на равно с мъжете. Популярни специалности за жени  Не само за младите момчета, но и за девойките са достъпни специалности, изискващи познания за работа с механизмите. Днес ограниченията за заетост на жените са по-малко, защото не се изисква много физическа издръжливост, както преди. Автоматизацията на технологичните процеси позволява управлението на механизмите, без прилагане на физическа сила. Програмиране  Над създаването на приложни програми, различни сайтове, формирането на уникални разработки в областта на информационните технологии работят не само мъжете, но и жените. Престижната професия привлича добри доходи и перспектива за по-нататъшно творческо развитие. Архитектура  Никоя строителна компания не може без архитекти и дизайнери. От изграждането на безлични многоетажни сгради вече никой не се интересува. Властите на всеки град се стремят да създадат архитектурни ансамбли, които привличат вниманието. Над проектите често се трудят истинските художници в своята област. Строителството на всеки обект се заключва не само до формирането на качествен проект, а той изисква спазване на правилата и нормите на техническите стандарти. Енергетика Хората, избиращи сферата на енергетиката, получават специалност “Експлоатация и изграждане на термични, електрически мрежи”. Професията е свързана с определен риск, изисква съсредоточеност и точно изпълнение на задълженията. Популярни мъжки професии  За мъжете, осъществяването на своите амбиции, високият социален статус, кариерното развитие са от огромно значение. Списъкът на професиите, особено техническите, все още е по-обширен, отколкото при жените. Заедно с такива престижни области, като електротехниката, комуникациите и приборостроенето, са професиите на автомеханиката. От детството си, момчетата проявяват интерес към движещите се обекти, а когато пораснат, много от тях вече знаят на практика от родителите си как работят колите или мотоциклетите, каква е разликата между отделните модели и т.н. Огромния брой автомобили подтиква към развитието на сфери за техния ремонт и обслужване. Високата квалификация на работниците в тези области позволява да имат стабилен висок доход, а допълнителното образование допринася за кариерния растеж. Не е важно кои професии избират студентите: дали ще е обслужване на техниката, математическото моделиране или изграждането на мостове, къщи, пътища - талантът и призванието ще позволят на всеки участник във висшето или средно образователно заведение да избере професия по свое желание, да придобие нужните знания и да успее.

Какво е саморазвитие Личността на човек - това е променлива величина. С течение на живота тя претърпява много промени в зависимост от това, какви изпитания претърпяваме и какви задачи си поставяме. И дори да живеем в същия ритъм и да се придържаме към стабилен график, ние се променяме. Често - не за по-добро, тъй като липсата на развитие почти винаги носи със себе си деградация.  За много хора на възраст между 30 и 35 години започва криза на личността. В тези моменти разбираме, че просто животът и работата не са достатъчни. Това, което искаме от себе си, е нещо по-дълбоко и глобално, защото минимумите не ни подхождат и не всичко може да бъде измерено с пари и други осезаеми мерки. Някой осъзнават това по-рано, други по-късно, а някои изобщо не го осъзнават. За определени хора пусковият механизъм е като шок, за други вдъхновението се случва естествено и постепенно. В резултат на това се появява желание за поемане по пътя на саморазвитието, спиране на исканията към света и започването на работа над личността и ангажиране със саморазвитието си. Какво е саморазвитие? Това е непрекъснат и комплексен процес на работа над себе си, развивайки вашите положителни качества в различни области - физически, интелектуални, творчески, емоционални, духовни. Саморазвитието се характеризира с доброволност и самоконтрол, когато човек научава нова информация и я прилага на практика, без никаква принуда отвън. Защо е важно да се заемем със саморазвитието Всъщност, защо са всички тези мъчения? Изучаването на нова информация, досадното упражняване, постоянно напрежение ... В края на краищата, можете спокойно да се отпуснете на дивана, да гледате телевизионни предавания и да се наслаждавате на 'нищоправенето'. Но безделието - това е въображаемо щастие, а обратната страна е изпълнена с депресия и разочарование в живота.  Човекът така е устроен: той се нуждае от постоянен растеж, търсейки нов. Спирайки движението (не само физическото, но и умственото), той започва да се разпада. Например, можете да ходите на плуване - за да се държите над водата, трябва да положите усилия. Отпускащият се и губещ контрол плувец веднага отива на дъното. Обърнете внимание и сравнете щастливите и нещастните Ви познати. С какво се отличават те? Щастливият старт на нов бизнес, обучение в тренировки, спорт, постоянно пътуване, научаване на нещо ново. Нещастните хора работят на една и съща работа от десетилетия, забавлявайки се само с помощта на бира и постоянно търсене на тези, които са виновни за провалите им.  Отговорът на нашия въпрос е прост - необходимо е да се заемете със собственото си саморазвитие, за да станете щастлив. Всеки, който е стъпил на този път, разбира, че удоволствие носи както самия процес, така и резултатите. И този ресурс е неизчерпаем, защото най-високото ниво на съвършенство просто не съществува. От къде да започне саморазвитието и самоусъвършенстването Първата стъпка, предхождаща всяко действие - това е мисълта. Желание, идея - наречете го както искате. Те са индивидуални и всеки си ги формулира по различни начини. От неясното „вече не искам да живея по този начин“ до „планирам да науча пет езика и да печеля поне сто хиляди на месец“.  Първото нещо, което трябва да направите - да го поискате. И трябва да го искате дълго време, упорито и непрекъснато. Първоначално въобще няма да разберете как да пристъпите към делата, ще се съмнявате в способностите си, ще се скитате в тъмното поради липсата на ориентири ...  След това отговорите ще започнат да идват. Те се проявяват в книгата, която някой Ви е подарил, в необичайния човек, в новите възможности (например, да отидете на многодневен поход с палатки). На този етап трябва да вземете всички конструктивни предложения и всички неочаквани предизвикателства. Но вие сами трябва постоянно да търсите тези отговори, да се стремите към тях, а не седите. Четете статии в интернет, гледайте видеоклипове за саморазвитие, потърсете книги, изпробвайте някои от препоръките на практика. От всичко това, ще започне да се появява методика, първите резултати ще са факт и ще видите пътя си.  Може да отнеме много време - всичко зависи от самия човек и неговата стартова позиция. На някои им е достатъчен един месец, а други ще останат в търсене година или две. Основното нещо е да не се отказвате и не забравяйте, че търсенето непременно ще бъде увенчано с успех. 10 най-добри филма за саморазвитие  Полезните за развитието филми, могат да бъдат разделени на три категории: игрални филми, където има дълбока философия и мотивация, документални филми, където можете да научите повече за света, човешката психология и пътя на цивилизацията; и биографични - за хора, от които можете да вземете пример. 'Исак Нютон: последният от маговете'  Можем да направим цял списък от биографични филми за известни хора, но ще си спомняме само един: това е документалният филм на Би Би Си за най-великия учен, който е открил много физически закони. Той разкрива природата на светлината и ни е подарил закона за всеобщото привличане. Но каква личност е бил Нютон, какво му е позволило да стане най-просветеният ум на епохата и какви тайни е скрил? ”Винаги казвай Да” Филм с ненадминатия Джим Кери в главната роля. Тази история е за един неудачник на име Карл Алън, чийто живот минава хей така. Карл винаги отговаря с 'не' на всички предложения и се задоволява със съществуването си на отшелник, защото се страхува дори да напусне квартирата си. Но се случва събитие, което кара Карл да каже „да“ на всяко, дори и най-безумно предложения. И това е мястото, където започва новият му живот. “Хиляда думи”  Комедийна лента за житейските приоритети и за това, колко е важно да бъдем внимателни към думите си. Специален чар носи главният герой в ролята на Еди Мърфи - това наистина е човекът, който може да говори безкрайно и с голяма скорост. Успешният литературен агент Джак Маккол, умеещ да убеждава дори и мъртвите, оставя семейството и любовта си на заден план, давайки цялата си кариера и пари. Но след като научава, че в живота му са останали само хиляда думи и след като каже и последната, той ще умре, Джак започва да се замисля над това, какво е по-важно за него. “1 + 1”  “1 + 1” - френска комедия за двама напълно различни хора, които се срещат в най-трудния момент в техния живот. Той разказва на публиката, че в тъмните дни може да ни помогнат онези, от които не сме го очаквали, и че няма случайни срещи. “Дом”  “Дом” - това е едновременно художествен и документален филм за планетата Земя, нашият Дом. Неговият автор - фотографът Ян Артюс-Бертран, който някога се е увлякъл от видеозаснемането от балон и е успял да улови много красиви и неочаквани изгледи. Режисьор - Люк Бесон.  Можем да видим красотата на дивата природа във всичките й мащаби, както и следите от човешкото присъствие на планетата - толкова малки при наблюдението от птичия поглед, а толкова глобално да променят лицето на нашия Дом завинаги. Кои сме ние и каква е ролята на всеки от нас в унищожаването или създаването на Земята? Готови ли сме да поемем отговорността за запазването на нашия Дом? 'Тайната'  'Тайната' - документален филм-интервю за това как човека привлича събития, използвайки мисълта, силата на желанието и материалността на информацията. Филмът се състои от поредица от интервюта с различни хора, излагайки философската основа на “закона за привличането”, използвайки примери от техния собствен живот. “Пътят 60”  “Пътят 60” - художествен филм-притча с красавеца Джеймс Марсдън в главната роля. Героят на лентата, Нийл Оливър, желае на рождения си ден „да получи отговорът на живота си“. От този момент нататък се разгръща серия от невероятни събития, надхвърлящи обичайното разбиране и възприятие. Всичко, през което преминава героят, го принуждава да преосмисля мястото си, научава се да се доверява и да вземе основното решение: кой е той. 'Да достигнеш до небето'  'Да достигнеш до небето' — филм за целите. Пред лицето на смъртта, когато вече няма от какво да се страхува, когато всички условности са само един прах, който човек може да постигне поставената цел. Ние живеем така, като че ли сме безсмъртни, постоянно отлагаме нещо в живота за по-късно. Но в действителност имаме много малко време и трябва да реализираме мечтите си точно сега. “Плати на друг”  “Плати на друг” - трогателен филм за момчето Тревър, който изобретил интересна система за взаимопомощ. Той върши добри дела абсолютно безкористно, но в същото време иска „да плати на друг”, т.е. да прави добро на непознат. Така веригата от добри дела нараства и излиза не само извън града, но и извън държавата. Едно дете, променило живота на много хора, и това те кара да се зачудиш: в края на краищата, ние също можем да променим света, просто трябва да го поискаме. 'Зеленият път'  Мистичният и дълбок психологически филм е заснет по едноименната книга на Стивън Кинг. Разказва за последното място на затворниците, където те са подготвяни за екзекуция. Смъртта е във въздуха, всеки става реален пред лицето й: някой демонстрират благородство, а други - подлостта на духа. Останете верни на себе си и дори помагайте на палачите си - само силен човек е способен на това. Той е този, който променя мирогледа на всички, които се срещат с него. 10 от най-добрите книги за саморазвитие  Известно е, че най-успешните хора четат много и най-вече специална литература - по психология, саморазвитие и своята професия. Художествените книги също трябва да се четат - те обогатяват нашия речник и развиват въображението ни.  Трябва да четете много и редовно - препоръчително е да си съставите график и да настроите нормите за четене за всеки ден, така че работата да се движи в същия ритъм. Вашият график трябва да съдържа списък с книги за медитация, психология, бизнес и финанси, история на страната и света, биографии, философска литература и мотивиращи книги.  За да покриете голяма част от информацията без много стрес, ви препоръчваме да вземете безплатния курс 'Реактивният мозък'. Неговите разработчици са взели за база техники за бързо четене и са ги обогатили с упражнения за ускоряване на мисленето и структурирането на информацията. Брайън Трейси “Навици за милиони долари” Авторът на книги самостоятелно си е проправил път към успеха от нулата. Той дори не завършва училище и започва своя работа с професия черноработник, става вице-президент на компании. Изследва собствените си опити и чуждите истории, Брайън Трейси става известен психолог и написва много книги за успеха и как да го постигнем. Марк Менсън “Тънкото изкуство на пофигизма: парадоксален начин да живеем щастливо”  Чудили ли сте се колко ресурс харчим за нервност, тревога, страдание поради провали и безпокойство, рисуване на бъдещето? Нашите нерви и емоции също изискват енергия, и преставайки да се тревожим за неизбежното, ние си освобождаваме много време и усилия, за да работим. Марк Менсън ни учи как да стигнем до целта, да не ни пречат ненужните емоции и да продължим напред, дори и след най-епичните неуспехи. Карлос Кастанеда 'Пътуване до Икстан'  Някога, през 1960-та година в необятното Мексико, антропологът Карлос се запознава с индиеца Хуан, който се оказва магьосник. Той дава на новия си ученик всички познания, а Кастанеда ги написва във вид на полеви бележки, публикувани по-късно в десет тома. Ние не настояваме да четете всичките десет, но се препоръчва третият том, „Пътуване до Икстан” - препоръчваме. Той съдържа силата на философията на дон Хуан - пътят на воина, взаимоотношенията със света и себе си. Важно се явява понятието, чувство за собствена важност, забавянето на човека в постигането на целите. Съвет: възприемайте самата книга като приказка с морал, защото основното в нея е философията, а не сюжета. Реджина Брет 'Бог никога не мига: 50 урока, които ще променят живота ви'  Автобиографична книга на американската журналистка, успяла да промени живота си и да въплъти мечтите си в ситуации, от които се оказало, че няма изход. Момичето е от семейство, в което е имало 11 деца, Реджина е преминала изпитанията в живота и е успяла да се справи с тях. Съветите са за това, как да се научите да живеете с миналото си и да се откажете от обидите, да се движите напред. Робърт Кийосаки: „Богат татко, беден татко”  Винаги е интересно да се четат книгите на хора, които са живели светъл живот. Робърт Кийосаки е бил морски пехотинец и пилот, търговски агент, бизнесмен и педагог. Днес той е успешен инвеститор и писател, чиито книги са станали бестселъри. Той не учи как да печелим пари, а как да промени мисленето си, защото - то е основният ключ към богатството. Брус Лий “Пътят на бъдещия лидер”  Кой не е чувал за легендарния Брус Лий? Знаем, че той е бил майстор на бойните изкуства и известен актьор, но забравяме, че е бил и философ и реформатор в областта на бойните изкуства. Неговите записки са публикувани през 1975 г., след смъртта на автора. Изглежда, че те са посветени на бойните изкуства, но в действителност, те са пълни с дълбоки размисли за развитието на личността на един воин. Кели Макгонигал „Силата на волята. Как да се развиваме и укрепваме” Вече говорихме за волята и нейното значение за развитието, а сега нека да вземем в ръка книгата за метода на възпитаване на това качество в себе си. Психологът и учителят Кели Макгонигал внимателно проучва този въпрос и стига до заключението, че в опитите си да развием волята, ние често се ръководим от фалшиви представи и се държим в плен от стереотипите. Книгата описва изследователските експерименти, за хора, които са използвали съветите на Кели на практика и резултатите, които са успели да постигнат. Лао Дзъ 'Дао Дъ Дзин'  Тази книга си заслужава в самия край - незрелите умове не трябва да се свързват с нея. Лао Дзъ е древен китайски философ, на когото се приписва авторството на трактата за два жизненоважни принципа: Дао и Дъ. По-добре е да го четете по малко и по няколко изречения на ден. Лао Дзъ може да бъде изучаван през целия живот, но никога не е бил разбран до края. Затова не се тревожете, ако на пръв поглед неговите думи Ви изглеждат някакви глупости. Дори една смислена идея от един трактат ще донесе многобройни практически ползи за читателя - например, бездействието като важен компонент на дейността.

Тук, изглежда, всичко е просто - приемате го и се развивате. Купете си книга и я прочетете. Или отидете във фитнеса, вземете щангата и я вдигайте колкото искате. Но не! Ако всичко беше толкова просто, щеше да има много повече, занимаващи се със саморазвитие, хора.  Съществуват много фактори, липсата на които ни пречи да се подобряваме. Сила на волята Психолозите отдавна твърдят, че силата на волята някои я притежават, а други не. Проведохме няколко експеримента и изследвания и стигнахме до заключението: волята е такова лично качество, което може да се развие като мускул. А присъствието му се определя главно от възпитанието и навиците, заложени от детството. Имат късмет онези, които имат дисциплинирани и волеви родители, развили тези качества в децата си. Ако в семейството това липсва - добре, пътуването ще бъде дълго, но е по силите на всекиго.  В определени сили, волята като понятие: благодарение на това качество на личността, ние можем да следваме нашите решения и да правим всичко необходимо за постигане на целите ни, без да се поддаваме на мързел, нежелание или отлагане.  Как да развием силата на волята? Има две основни техники: действие и бездействие. Действието - извършване на неприятни или скучни, но полезни действия, като сутрешните упражнения. Бездействието - съзнателен отказ от действия, които са вредни. Например, от пушене или преяждане. Между другото, църковният пост е проста практика, насочена към обучение на волята: като се откажем от определени храни, ние се научаваме да контролираме себе си. Ако задълбаете по-дълбоко ще се окаже, че във всички религии съществуват подобни практики на отказ - от храна, комфорт, собственост, определени мисли или действия. Това е така, защото техниката действие укрепва силата на волята много повече.  Силата на волята - духовно качество от най-висок клас, което е едно от най-важните за човека. Развивайки го, можете радикално да промените живота си. Чух фразата: 'Аз знам как е правилно, но по някаква причина правя обратното'? Така казват хората с неразвита воля. Мотивация  Мотивацията е мощна сила. Когато човек иска нещо много силно, той е готов да премести планини. Нещо не се получава? Значи, не го искате достатъчно. В крайна сметка, когато много искате торта, готови ли сте да изминете за нея три километра до нощния супермаркет?  И така, какво се оказва, трябва да се научите да искате правилно? Точно така! Нашият хитър мозък е насочен към спестяване на енергията защото така е разпоредила майката-еволюция. И той ще измисли извинения, за да отклони господаря си от ненужната работа: “Е, защо е необходимо това? Ние и така сме си добре! О, виж, ново съобщение в месинджъра! Виж, виж, котенцата на снимката!' Затова е необходимо да се прилага хитрост спрямо нагласите на собственото ни подсъзнание, което е мързеливо и желаещо само да се забавлява.  Как да се мотивирате да работите? На първо място, трябва да си зададете правилните цели, защото дори най-добрата мотивация няма да работи, когато не разбирате какво искате, или си поставяте фалшиви цели, наложени от обществото. Например пари или статус. Като се вслушвате в себе си, можете изведнъж да откриете, че наистина искате да пътувате на автостоп или да работите като доброволец в Африка, вместо да се въртите като катеричка в колело, за да удовлетворите чуждите искания.  И така, след като си зададете правилната цел я конкретизирайте и визуализирайте. Бизнес - какъв? С какво се занимава целевата Ви аудитория, идея, екип, лозунг, тематични цветове? Къща - каква? Колко етажа, ще има ли гараж, мазе, сауна, колко стаи? Например, искате да започнете собствен бизнес, но никога не сте били в бизнеса. Създайте условия, в които да разберете до колко Ви подхожда подобна дейност: например, регистрирайте се в безплатната бизнес игра “Твоят Старт”. Това е бизнес симулатор, където можете да започнете и развиете свой собствен бизнес в една вълнуваща и безопасна игрова форма да започнете и развиете своята дейност, получавайки в процеса много полезна информация за предприемачеството.  След конкретизацията и визуализацията, трябва да помните целта си и нейните положителни емоционални компоненти. Непрекъснато си представяйте как ще се занимавате с интересни проекти в рамките на бизнеса си или ще избирате завеси за спалнята във вашия дом. Не се съмнявайте в способностите си, вярвайте в победата и не предполагайте други варианти. Хората, които са постигнали високи показатели на живот, често ги питат: „Как успяхте да реализирате такъв сложен проект?” В отговор, мнозина от тях казват: „Реших, че трябва да стигна чак до края, какъвто и да е.“ Памет Паметта е много важна за хармоничната личност. Ние постоянно се нуждаем от способността да запаметяваме информацията и да я управляваме: в училище, в работата и дори в забавленията. Вие поддържате разговора, само когато можете да кажете нещо интересно. А как да направите това, ако в главата Ви няма сюжет на нито една прочетена книга, нито перипетии на собственото ви пътуване?  Успешната работа на паметта - това е един от основните инструменти. Колкото по-далеч отива човек, толкова по-голям поток от информация преминава през него. Как да се справим с това, ако „флашката“ не притежава големи обеми? Да записвате всичко? Е, не, това не е изход.  Паметта, като всички други качества, може да се развива с помощта на упражнения. Например, прочетете как да станете по-умни за 15 минути на ден и приложите тази информация на практика. Планиране на времето Невъзможно е да се извърши сложна и многоетапна работа, без да се планират всички нейни стъпки. Това важи и за саморазвитието. Този, който иска да промени живота си към по-добро, трябва да има план за годината, месеца, седмицата и деня.  Но също трябва да умеете и да планирате. Не на всеки му се получава от първия път да направи реални и осъществими планове. Затова ви препоръчваме да проучите 25-те правила за планиране на времето, така че това умение да улесни работата, а не да го усложнява.  Съществуват тайни за планиране, които оптимизират работата толкова много, че се чудите - къде съм прекарал толкова време преди? За да научите как да използвате правилно всичките 24 часа, вземете курс, който ще Ви помогне за повишаване на производителността. Дисциплина Дисциплината - това е друг кит на саморазвитие, без който нищо не може да се постигне. Всички практики, целящи усъвършенстване, изискват постоянно и рутинно повторение. Всеки човек може да отиде да бяга веднъж, една седмица - всеки трети и да превърне бягането в неразделна част от графика си - единици.  Дисциплината е необходима, за да се откажете от лошите навици, да се придържате към ежедневния си режим и да се научите на правилно хранене.  Нуждаете се от дисциплина и за да се борите с един от най-лошите врагове на развитието - мързела. Откривайки отговорите на въпроса как да преодолеем мързела, ние се приближаваме до целите си. Психология Нашите резултати до голяма степен зависят от мисленето и нагласите. Ако си казвате 'все още нищо не се получава', тогава така и ще стане. Ако смятаме, че всички богати хора са крадци и злодеи, тогава никога не ставайте богати - не искаме да сме лоши. Ако сте уверени, че “всички хора са кози”, то тогава такъв спътник ще Ви срещне.  Как да мислим и какво да мислим зависи от нас. Научете се да мислите ефективно - и ще спестите много време и усилия, които биха изразходвани за преживявания и деструктивни емоции. Самооценка Човек приема само онова, което го прави достоен. Нивото на доходите, вниманието на противоположния пол и другите критерии за живот всеки сам си ги определя. Нереалистичната самооценка (твърде висока или твърде ниска) оказва влияние върху собственика да се реализира в живота. Ние извършваме нелогични действия и правим избор в полза на загубата, подсъзнателно вярвайки, че това трябва да бъде нашата съдба. Неуспехът, страданието, общуването с токсични хора - това е изборът на човек с нездравословна самооценка.  За да се коригира ситуацията е необходимо да се разберат причините за ниското самочувствие и да се направят опити за тяхното отстраняване. Често те се коренят дълбоко в детството и са свързани с развода на родителите или тормоза в училище - такива неща е много трудно да се изоставят, но е необходимо. Увереност в себе си Аз успявам във всичко - твърдят за себе си успешните хора. Те са уверени, че могат да постигнат повече, и дори в случай на провал, те продължават да вярват, че ще успеят, но следващия път.  Най-важният човешки ресурс - той сам. Трябва да се доверите на себе си, да се себеуважавате и обичате.  Но как много хора се мразят... Те дори не искат да си купя хубави дрехи, защото 'не го заслужават'. Преди да започнете да се развивате, Вие трябва да намерите отговор на въпроса: как да обичам себе си? Самоусъвършенстването без любов към себе си е невъзможно... Постъпков план за самоусъвършенстване на личността Хармоничната личност е силна едновременно във всички жизнени плоскости. За да се развиете равномерно, трябва да направите постъпков план, който да включва всички основни вектори на растежа.  Този план е индивидуален за всички. Едни умеят да решават в ума си интеграли, но все още не са се научили как да изграждат отношения с противоположния пол, други хвърлят гири с две ръце, но в същото време са прочели само една книга през целия си живот. А трети пък могат дори да стигнат до разбирането, че нищо не знаят и не са развили никой от векторите.  Когато изграждате план, трябва да вземете под внимание всички направления, но в същото време да извършвате поддържаща работа, където вече сте постигнали успех (за да не тръгнете в обратната посока) и да отделяте повече време на онези страни, които все още не са развити.  Духовно израстване Духовността - това е сложен и многостранен въпрос. Сега няма да говорим за религия и философия, тъй като това са твърде сложни теми за обсъждане в момента. Нека поговорим за онези аспекти на духовността, които правят човека щастлив.  Благодарност. След като се научим да бъдем благодарни за всяко малко нещо, винаги чувстваме радост дори и в трудни времена. Един благодарен човек ще може да намери лъч надежда в трептенето на пролетните листа и котешките игри. Той лесно прощава недостатъците на близките си, спомняйки си, че са били там, когато му е била необходима помощ. Благодарността - това е богатство. Любовта. Да обичаш безкористно, без собствени навици, безусловно, без искания - това е високо изкуство. То дава радост, така както свиренето на любимия ви инструмент или съзерцаването на океана. Истинската любов не познава нито страх, нито болка.  Духовният човек винаги се чувства отговорен за своите действия, живее съзнателно, стреми се да бъде по-добър. Той не губи вяра и не си позволява да изпадне в отчаяние, търси да изследва света и да бъде свободен от страсти, зависимости и негативни мисли. Личностно израстване Какво се има предвид под думите 'личностно израстване'? Това е подобряването на показателите, отговорни за интелектуалната дейност и богатството на вътрешния свят, подобрявайки качеството на живот на умствено ниво. Постигането на целите, позитивното мислене, развитието на паметта и интелигентността - всичко това е включено в концепцията за личностно израстване.  За да стане напълно ясно, ще кажа, че резултатите от личностното израстване остават завинаги с нас, дори и да сме напълно фалирали, без покрив над главата. Един зрял човек ще има достатъчно знания и умения, сила на ума и мотивация, решителност и самоувереност, за да устои на най-трудната ситуация. Човек с ниски личностни показатели зависи от материалното имущество, така че живее в страх от загуба на това, което има. Здраве Преминалите през болест или загубилите трудоспособността си хора, като никой друг разбират важността от здравето. Възможността за работа, изучаване, развиване, обичане и изучаване на света се постига само с тази сила. Младите хора често пренебрегват здравето. Струва им се, че те винаги ще бъдат силни, без значение как ядат, дали пият алкохол или пушат. В зряла възраст, усещайки последиците от тяхното лекомислие се хващат за главите и хапят лактите си. Някои хора навреме се замислят над това и успяват да възстановят здравето си, но често е късно.  Имаме достатъчно информация и разбираме как да бъдем здрави. Много добре знаем, че човек не трябва да се отдава на лошите навици, да преяжда, да работи до изтощение, да се ядосва много. Но често ли използваме тези знания на практика? Особено често срещан проблем при съвременните хора - те не знаят как да почиват правилно. А отдихът - това е ключът към продуктивната работа. Дихателните упражнения, медитациите, релаксацията сред природата, доброволната самота, висококачествения сън са моменти, на които трябва да се обърне достатъчно внимание.  Наложително е да упражнявате физическа активност в живота си, поне в парка. Не говорим за професионалния спорт - това е по-скоро травмиращо, отколкото полезно занимание. Но лекото физическо натоварване довежда тялото до състояние на бодрост и дава енергия. Нека това да бъде танца, бадминтона, колоезденето - всичко, което доставя удоволствие. Основното е, че тези занимания трябва да са редовни. Отношения  Никой човек не може да смята живота си за щастлив и хармоничен, ако няма топли отношения с хората около него. Имаме родители, братя и сестри, половинка, приятели, колеги, просто познати.  С всеки - имаме свой тип връзка. Те са различни, но еднакво изискват постоянна работа: това е изграждане на рамка, израз на любов, грижа, прекарване на времето заедно. Нещастен е този, който печели много пари, но не вижда как децата му растат.  Много са важни отношенията с още един човек - със самия себе си. Всъщност, именно с тях започва изграждането на всички други връзки. Който уважава и обича себе си, знае как да уважава и обича другите. Който не може да намери общ език със себе си, никога няма да се сприятели и с останалите. Кариера  Всички хора се нуждаят от това да реализират своя потенциал в работата, да се възползват от другите и да направят нещо, с което да се гордеят. Това е толкова дълбоко вкоренена нужда, че игнорирането му прави човека нещастен, дори и да се чувства добре.  Ето защо е важно да изберете за кариерно развитие работа, с която да се занимавате с удоволствие и тя да е увлекателна. Когато се събудите, да го правите с мисълта: „Ура, днес има толкова много интересна работа!”, Въпросите с парите и повишението ще се решат от самосебе си. Финанси Разбира се, не всичко в този свят може да се купи с пари, и всъщност, тяхната роля е твърде преувеличена. Но и съществуването без тях е невъзможно. Когато имаме финансова свобода, ние се чувстваме спокойни и уверени, можем да си позволим да пътуваме, да харчим пари за културно и психическо развитие, да се храним правилно, да осигурим семейството си, да помагаме на родителите си.  Повечето от нас са наемни работници. При такава работа можете да получите добър доход и особено ако сте добър работник и постоянно се придвижвате нагоре по кариерната стълбица. Но това не винаги е така и много експерти, стигнали до тавана на кариерата си в някаква организация, стигат до извода, че е време да отидат на свободно плуване. Нужно е само да разберете, как правилно да стартирате.  За целта, можете да преминете безплатно обучение, което ще ви помогне да започнете свой бизнес. Като работим за себе си, можем да постигнем много повече във финансовата сфера. Яркост на живота  Как прекарахте Новата година? Ще се опитам да позная: поставили сте коледната елха, сложили сте масата, купили сте шампанското и сте напълнили чашите в очакване часовника да звънне за да направите наздравица с добри пожелания. Има смелчаци, разбиващи системата на пух и прах. А защо не отидете в гората за да запалите огън и да украсите истинска коледна елха? Или да създадете някаква лудост? Много интересни приключения и безпрецедентни начинания не изискват сериозни разходи, физическа подготовка и много време. Просто нямаме достатъчно идеи. За да се превърнете в богат на изобретателност човек, трябва да знаете как да развиете творческото си мислене. Да направите живота си по-ярък не е толкова трудно, колкото изглежда. Това не е прищявка, не е и лукс - душата и мозъкът ни се нуждаят от емоции, впечатления, радост, наслада. Всичко това прави нашата личност по-богата, подхранвайки се като сладък еликсир. В процеса на саморазвитие е важна не само настройката, но и качеството на информацията.