Полезни статии - стр. 4

След интервюто изглежда, че най-трудното е зад гърба ни. В действителност обаче, предстои най-нервният период - очакването на решението. За да засилите очакванията и дори да промените мнението за себе си (към по-добро, разбира се), трябва да извършите определени действия след интервюто. В тази статия ще ви кажем какви да бъдат те. Дори на интервюто е важно да се изяснят няколко въпроса с рекрутера: кои са следващите етапи на подбора; дали рекрутерът ще Ви каже, ако не Ви приемат в екипа? ако сте подходящ, след колко време ще се свържат с Вас; кой е най-удобният начин да се свържете с рекрутера в случай на въпроси. Ако сте отправили тези запитвания в интервюто - добре, но имате още един коз и сега ще ви кажем как да се държите след интервюто. Успокойте се Някои отиват твърде далеч с активността си: заливат рекрутера с писма, съдържащи въпроси или благодарности, обаждат им се по телефона, добавят ги към приятели във всички социални мрежи. Усмирете вълнението си и преди да напишете още едно писмо на рекрутера, помислете какво да бъде то. Благодарете на рекрутера Няколко часа след интервюто, можете да напишете кратко съобщение или имейл до рекрутера. Благодарете му за отделеното време, възможността и приятната комуникация. Основните принципи са - искреност, сбитост и без излишна помпозност. За да ви убедя, че благодарственото писмо - то е наистина важно нещо, ето някои цифри. Порталът CareerBuilder установи, че 56% от работодателите възприемат липсата на благодарствено писмо като незаинтересованост към свободните работни места, а 22% от анкетираните ръководители признават, че е малко вероятно да наемат някой, който не е изпратил такова писмо. Напишете follow-up писмо Follow-up писмата обикновено се пишат за рекрутерите няколко дни след интервюто. Това са такива допълнени благодарствени писма. Във Follow-up писмото можете да напомните отново за себе си, да кажете какво сте забравили да споменете на интервюто. Направете пауза Необходимо е време, за вземането на решение дали даден кандидат да бъде нает. Може би ще Ви разкрием тайна, но много често окончателното решение не е от рекрутера - по-голяма тежест в решението идва от мнението на ръководителя на отдела или други специалисти. Следователно, не се притеснявайте, ако новините от рекрутера се забавят няколко дни. Колкото по-голяма е компанията, толкова повече време може да отнеме, за да се отговори на новия кандидат. Ако сте направили всичко, което сте могли, изчакайте около 7-10 дни и след това отново пишете на рекрутера. Отбележете важните моменти от разговора Може би рекрутерът Ви е казал, че следващата стъпка ще бъде друго интервю - с директора, ръководителя на отдела или с непосредствения Ви началник. Опитайте се да се подготвите за това на базата на първото си интервю. Спомнете си какво Ви е казал рекрутерът и на какво е наблегнал в разговора, по коя тема е задавал по-често въпроси - най-вероятно това е най-важното за компанията. Попитайте за датата за обратна връзка Ако не сте преминали подбора и рекрутерът е събрал смелостта да ви информира за това, не се отказвайте и попитайте накрая за обратна връзка. Поинтересувайте се рекрутерът да ви каже кои Ваши страни е харесал и да Ви посъветва какво да работите - важно е да разберете слабостите си. Ако рекрутерът дава разумни съвети и честно говори за причините за отказа, вземете безценна информация за по-нататъшната работа върху себе си. И в никакъв случай не се разстройвайте, защото провалът не е краят на света, а просто трябва да го преживеете. Редактирайте автобиографията си, поработете над грешките си по време на интервюто и продължете напред - покорете друга компания!

В обявите за работа, фразата „необходим е трудов стаж“ се превърна в рефрен и задължителен шаблон. Завършилите университета се впускат в омагьосан кръг и се съгласяват да работят за стотинки, дори и само за да получат заветния „опит“. След като работят две, три или пет години, вече могат да са спокойни - без значение колко са ефективни, какво са научили и дали наистина, те са станали добри служители. За себе си имат заветната цифра и сега най-накрая могат да получат работата на мечтите си. Но наистина ли професионалният опит зависи от времето, прекарано в седнало положение в офиса или стоене до машината? Огледайте се и помислете - могат ли всички служители с 5-10-20 години опит да се считат за истински професионалисти в своята област? И можете ли честно с ръка на сърцето да кажете, че мислещият и активен випускник е априори по-лош от човек с трудов стаж? Фактът е, че годишният опит и професионалният такъв не са непременно свързани помежду си. Може да се предположи, че служителят, който е имал няколко години придобиване на  практически умения, ги е изразходвал печелившо и е израснал като специалист. Но колко са хората, които са научили минималния алгоритъм от действия и го използват всеки ден? Като се преместят на друга работа със същата специалност - той ще замръзне през следващите шест месеца, изработвайки нов минимален алгоритъм, към който да се придържа и така до пенсиониране. Но в същото време, съществуват много области, в които натрупването на необходимия опит ще изисква много време - например управлението на предприятие или производствен отдел, юриспруденция, преподаване в университет, консултации и много други. И сега стигаме до основният въпрос: как да определим действителния опитен служител, за когото годините, прекарани в служба, са не само количествен, но и качествен показател? В някои компании съществува практика да се оценяват кандидатите въз основа на резултатите от тестове, без лична комуникация. Комисия получава само работи, на които дори не са написани имената на кандидатите и издава обективна присъда, на която не може да повлияе външния вид, чара, нито връзките или красивите записи в трудовата книжка. Това е добър начин за определяне на професионалните умения на бъдещия служител. Но за определянето на добрия служител са важни не само неговите професионални познания, но и психологическите му и лични качества (меки умения или т.н. soft skills), които до голяма степен определят стойността на този или онзи кадър. Нека да очертаем критериите, които отличават наистина опитния работник: Обективност по отношение на собствените постижения. Човек трябва да е наясно, какви постижения му принадлежат или какви са заслугите на екипа и в кои случаи е помогнал за достигането на успешните обстоятелства. Всеки, който приписва заслугите само на себе си, няма да може да анализира провалите и следователно той не може да развива положителни сценарии в своята работа, едновременно отхвърляйки погрешните действия. Обективната оценка на своите грешки. Не всички специалисти могат спокойно да приемат грешките си. Някои поемат вината върху себе си, други толкова се страхуват да не правят грешки, че избягват всяко отклонение от обичайните си действия; Други обвиняват екипа, обстоятелствата и други външни фактори. Осъзнаването на истинските причини за неуспехите, спокойното им приемане и умението да се коригират, са важни за истинския професионалист. Способността за самоконтрол. Това включва, самодисциплина, търпение, сдържаност и други качества, които характеризират трудолюбивия работник. Записите в трудовата книжка не могат да кажат дали специалистът е проявил инициативност, дали е изпълнил задачите си навреме, дали е точен или е изпълнил задълженията си. Личностно развитие. Никой професионалист не може да счита себе си за такъв, без постоянен растеж, самообучение и самоусъвършенстване. Съзидателен и разрушителен опит Изхождайки от по-горните критерии, необходимо е да се изясни, какъв професионален опит е придобил служителят по време на работата си - съзидателен, който се е превърнал в полезна основа за по-нататъшното му развитие или разрушителен, причиняващ деградацията му като специалист. Човекът със съзидателния опит : умее да прави изводи от своите постижения и грешки; намира най-удачните пътища за решаване на проблемите; създава ефективни алгоритми за работа; наясно е със своите силни и слаби страни; знае как правилно да прилага знанията и уменията си; силно мотивиран е за професионално израстване и саморазвитие; умее търпеливо да преодолява трудностите; не се обезкуражава от провала и не се отпуска от успеха; справедлив е към себе си и другите. Човек с разрушителен опит: придава твърде голямо значение на единичните постижения и неуспехи; прекалено е амбициозен и арогантен; има навика да се самоутвърждава за сметка на подчинените; надценява възможностите си и в резултат на това - взема неоправдано рискови решения; страхува се да не прави грешки, защото неуспехът на такъв човек причинява появата на комплекси и страхове, несигурност в себе си, нервност, страх от новото; той работи по едни и същи схеми и не е в състояние да бъде ефективен в нестандартни ситуации. Работа над грешките Вярна е приказката, че провалът разбива слабите хора и прави силните още по-силни. Умението за трансформиране на неуспеха в свое предимство е важен компонент на професионализма. Как да поработим над грешките? Минимизирайте времето за емоционална реакция. За целта е необходимо ясно разбиране, че дългосрочните преживявания не се коригират, а само влошават ситуацията. Определете каква роля играят в настоящата ситуация външните предпоставки, влиянието на останалите участници в процеса и техните собствени действия. Определете нови принципи на работа, включващи премахване на негативните фактори и засилване на положителните. Строго следване на начертания път. Взаимовръзката между времето и натрупания опит Обикновено, при кандидатстване за една или друга длъжност, претендентът трябва да има определен брой години трудов стаж. Минималният опит за всяко свободно работно място е една година, като специалистът в такива трудни области, като юриспруденция, медицина, икономика или технологично развитие, трябва да работи пет или повече години. Опитът за ръководни длъжности - от 10 години. Отчасти, това изискване е вярно, защото е необходимо време за натрупване на необходимите практически умения. Но, от друга страна, това правило не може да се приложи за абсолютно всички. Например, има ситуации, когато до 25-30 годишна възраст, служителя е натрупал достатъчно полезен опит, развива се по ускорена програма, поставя си високи цели и ги постига. Дори в млада възраст, той може да стане лидер и да се представя добре. Възрастният работник с голям опит ще бъде компетентен мениджър, само в този случай, ако не просто е ходил на работа, но се е усъвършенствал, подобрил е личните си и професионални качества, опитвайки се постоянно да завладява нови висоти. Това трябва да се помни както от тези, които наемат хора, така и от тези, които планират по-нататъшното си кариерно развитие.

Как да станете брокер? И какво правят хората в тази професия? Зад името „брокер“ се крие неясна формулировка на „посредник“ между продавача и купувача. От това можем да заключим, че брокерът не инвестира парите си, а изразходва много време и усилия, за да спечели пари. В образователната ни система няма направление, в което да се обучават брокери. Съответно, човек от всяка професия може да стане брокер, което открива голямо количество възможности. “Продайте ми тази писалка” Кои са брокерите? В много хора изниква образа на голяма зала, с огромни дисплеи, хиляди компютърни монитори и телефонни апарати. В тях се намират хора „с бели якички“, обикалящи напред-назад, като мравки в голям мравуняк. Докато числата на екраните се променят, цялата зала замръзва и след като някои започват да крещят радостно, други - се хващат за сърцата. Нервни хора, които са напълно зависими от някои неясни индекси, обезценяване на валутни курсове / ценни книжа и извършващи сложни финансови манипулации. Меката за брокерите - това е малката, но световно известна улица Уол-стрийт. Върху нея е концентриран целият финансов живот на Съединените щати, тъй като именно тук се намира голямата фондова борса и именно тук се определя промишления индекс Дау Джоунс (друга страшна дума за непросветените). Холивудските режисьори повдигнаха завесата на тайните, която покриваше „вътрешната кухня“ на борсата. Те заснеха високобюджетна картина за „вълка“, който изгради кариера на брокер, започвайки от дъното. Тази професия обаче изглежда красива и излъскана, но само на телевизионните екрани. Всъщност, всичко е много по-прозаично: научавайки се да продавате химикалки, няма да си осигурите многомилионно богатство, красива съпруга (красив съпруг) и няколко имения. Работата като брокер е същата работа, като продажбата на авточасти или на продукти от фабрика за облекла. За да участвате в тази професия, също ще Ви трябват познания, постоянство, способността да постигате поставени цели и време за това. Брокер — това е професия на човек, и специфика на дейността на дадена компания. Брокерите могат да се нарекат както физически, така и юридически лица. Всички те изпълняват ролята на посредник и работят единствено и само за комисионни. Размерът на възнаграждението може да варират от смешни до неприлични суми, в зависимост от мащаба на сделките. Това е професията с един прост пример: Имаме човек, който иска да продаде нещо; Имаме човек, който иска да купи това нещо; Имаме брокер, който помага двете страни да се намерят един друг, да се срещнат и да сключат взаимно изгодна сделка. В зависимост от спецификата на работата, брокерите могат да бъдат застрахователни, митнически, кредитни, борсови или да се занимават с недвижими имоти. За да станете някой от тези специалисти, трябва да имате способността бързо да се ориентирате в трудни ситуации, делови похвати, комуникативност и дарбата за предвиждания (способността за точно прогнозиране), правилно да определяте времето за приключване на сделката, да не се 'изгорите' сами и да не 'изгорите' своя клиент. Как да станете кредитен брокер Кредитите отдавна са най-добрият начин за бързо разрешаване на финансовите трудности, поради което популярността на кредитните брокери расте от година на година. В тази област, брокерът може да предостави два вида услуги: Консултиране, тоест да се включи в подбора на оптималния банков продукт, който напълно отговаря на нуждите на клиента, и подготовката на необходимия пакет документи; Представляване интересите на банката и „довеждането” на клиента до сключването на сделка (кредитни агенти). Основният проблем за начинаещия брокер - това е силната клиентска база, която не е толкова лесно да се събере. Този медал има две страни: Безскрупулни брокери. Техните дейности подкопават доверието на потенциалните клиенти в кредитните брокери като цяло и създават отлична антиреклама. Обикновено, такива организации-еднодневки вземат аванс и след това се изпаряват. Клиентите се страхуват да се свържат с посредници и предпочитат сами да търсят оферти за заеми. Нечистите ръце на клиентите. Ако смятате, че към кредитни брокери се обръщат само хората, които просто нямат достатъчно свободно време да си потърсят самостоятелно кредитна институция, значи грешите. Определен процент от клиентите, прехвърлят тази задача на посредника, тъй като имат „тъмни петна“ върху кредитната си репутация. Трудностите при начинаещия кредитен брокер ще му попречат на кариерата. Банките не искат да сътрудничат с неизвестни компании, защото предпочитат да работят с надеждни партньори. Преди да сключат сделка, клиентите ще Ви задават въпроси, които са уместни, но не са много приятни: гарантирате ли, че заемът ще бъде одобрен? А Вие не можете да давате гаранции, ако нямате връзки с банката. За тези, които наистина искат да работят в тази област, е по-добре да започнат с позицията на кредитен агент. Всъщност, това са мениджъри по продажба на банкови продукти. Те работят 'за процент' - възнаграждение за състояла се сделка и отстояват интересите на банката. След като натрупате безценен опит като агент, можете да преминете към професията на брокер. Как да станете борсов брокер Борсовият брокер - това е лице, което работи като посредник между борсата и клиента (трейдър, който инвестира в акции). Клиентът има ценни книжа, а брокерът има право да ги търгува на борсата. Борсовият брокер може да предоставя следните видове услуги: Отворен за трейдъра достъп до борсово търгуваните акции; Представлява интересите на трейдъра, самостоятелно сключва от негово име сделки за покупко-продажба на ценни книжа; Консултира трейдъра относно неговите действия на борсата; Предоставя на трейдъра информация за фондовия пазар (данни от таблици за лимитните заявки за продажба или покупка на акции); Занимава се с изчисляването и плащането на данъци на трейдъра. Главната задача на брокера - да „насочи“ трейдъра през объркващите коридори на борсата и да му донесе (и той също) максимална полза от извършените транзакции. Честно казано - тази работа не е захар. Брокерът трябва да може да мисли логично, да има „хладен ум“, да е стресоустойчив и със укрепена нервна система. Определено ще трябва да демонстрира не само своята общителност, но и способността умело и бързо да взема правилни решения, буквално за няколко секунди да преценява ситуацията и да анализира всички обстоятелства. Разбира се, борсовите брокери в буквалния смисъл на думата 'живеят' в света на финансите. Те наблюдават най-малките изменения на пазара, внимателно изучават неговите тънкости и са в състояние да забележат причинно-следствените връзки (кой фактор ще повлияе върху стойността на акциите на определена компания и т.н.). Това е умението за предвиждане, за което споменахме по-рано. Ако борсовият брокер може да 'предвиди' или прогнозира промени в цените на акциите, тогава той със сигурност ще донесе печалба на своя трейдър и ще получи щедро възнаграждение за сделката. Борсовите брокери са регистрирани в качеството на публично дружество или закрито акционерно дружество, за разлика от кредитните брокери, за които подхожда форматът ИП. Как да станете застрахователен брокер Преди да се потопите в застрахователния бизнес, определете в качеството на кого искате да покорите тази ниша: Бизнесмен-собственик на компания, в която работят служители. Те продават застраховка във Ваш интерес, а вие получавате определена печалба от всяка транзакция. Застрахователен агент или брокер, който най-често работи в голяма компания и по-рядко „за себе си“. При започването на кариерата, ако за първи път сте в застрахователния бранш, е по-добре да стартирате като обикновен агент. Това ще Ви помогне отвътре да научите всички тънкости на професията. Застрахователните агенти работят за процент от приключените транзакции. Посредникът трябва да притежава дарбата да убеждава и да знае наизуст предимствата на застрахователния продукт, който се опитва да наложи на клиента. Агентите обикновено се насочват върху автомобилното застраховане. Те продават застрахователни полици Каско - най-популярния вид застраховка. Арсеналът на добрия агент не се ограничава само до тези полици: той винаги има застрахователни продукти за всички случаи от живота: за имущество, недвижими имоти и здраве. След като агентът от няколко години се 'пробва' в застрахователния бизнес, спечелва добра клиентска база и установява полезни контакти със застрахователните агенции, той може да стане добър брокер. Каква е разликата между тях? Агентът работи за своята компания и поставя нейните интереси над тези на клиента. Брокерът може едновременно да работи с няколко застрахователни компании наведнъж (което значително увеличава доходите му), но преди всичко, той се притеснява за интересите на своите клиенти. Той ги съветва, помага за събирането на необходимите документи, подсказва кои застрахователни продукти действително са по-добри. Кариерният растеж на агента е ограничен. Максимумът, на който може да разчита, е увеличаване на процента на възнаграждението му, ако е постигнал определен успех в своята компания. Брокерът сам задава тази граница. Как се става форекс брокер Форекс - това е международен валутен пазар (не борса), който е основан през 1976 г. Страните се отказаха от старата парична система (златния стандарт) и преминаха към нова (ямайска), по която обменните валутни курсове се определят от пазара. Форекс брокер - все същият посредник, който работи с трейдъри. За разлика от търговията с ценни книжа, на форекс се продава/купува само валута. Едната валута действа като платежно средство, а другата - като стока. За да станете трейдър, трябва да имате внушителни спестявания. Ако нямате такива, то тогава брокерът помага на трейдъра, с така наречения „ливъридж“. Той предоставя на търговеца допълнителни средства, за да получи възнаграждение. Разбира се, форекс пазара си има своите нюанси и тънкости, но в много отношения е подобен на борсата: брокерите също „извършват“ транзакции, помагат на своите трейдъри да печелят и да се обогатяват. За да работите в тази сфера, ще трябва редовно да следите курсовете на световните валути, да изучавате особеностите на икономиката на всяка отделна страна, да следите перипетиите на политическите интриги - трябва да държите в главата си огромно количество информация и редовно да я анализирате задълбочено. Ако се интересувате от работа като брокер, тогава отзивите на тези, които вече са се пробвали, ще Ви помогнат да оцените всички плюсове и минуси на професията. Едно е сигурно: ако за вас финансовият (застрахователният, обменният, митнически) свят - това е тъмна гора, в която сте само изгубената Гретел, търсеща кичозната къща, то тогава ще ви бъде много трудно да се занимавате с тази професия. Трябва да започнете от най-ниското ниво и да се обучавате от нулата. Не е гаранция също, че Вие имате правилните качества, които ще отличават обикновения брокер от успешния. Много хора навлизат в този бизнес с надеждата за 'лесни пари' и много са били разочаровани, защото и в тази сфера трябва много да работят. Бъдете готови за това, че главата Ви ще бъде кръг от цифри и сделки, трейдъри, валутни курсове, падения и възходи на акции. От всички тези съставни части се сформира и професията на брокера.

София привлича много хора, които са готови да поемат рискове и да търсят най-добрата реализация и възможности. В тази статия искаме да дадем препоръки на тези, които са решили да се преместят в столицата и да потърсят работа тук. В началото съветваме всички да седнат и да помислят над темата: „Каква цел преследвам?“ Ясно определете тези задачи и ги анализирайте. Може би във Вашия град има възможности, но не сте се замислили над тях. За получаването на пълната картина ще Ви помогне кариерен консултант. Но ако сте решили да се преместите, обърнете внимание на следните стъпки: За финансите Направете подробен предварителен анализ на пазара на заплатите, Вашите възможности, изискванията за професия в столицата. Големите работни сайтове ще Ви помогнат. Сравнете данните за доходите с разходите в столицата. Те могат значително да се различават от разходите Ви в региона. Помислете къде ще живеете и колко ще струва, колко пари ще са Ви нужни за тези разходи. Според статистиката, средно са необходими 3 месеца за намиране на работа. Ако сте дошли в столицата и сте започнали да търсите своя работодател - бъдете готови за факта, че в началото трябва да имате финансов буфер. Полезна практика - да спестявате. Отворете депозит в банката и всяка допълнителна стотинка - там. В идеалния случай, половината от дохода. И не пестете 'за кола' или 'за апартамент', а просто спестявайте. За бодливия живот и където, когато възникне нужда от пари. Основното правило - ако до края на отчетния месец са останали допълнителни пари преди заплатата, внесете ги на депозит и не ги харчете. Без значение дали трябва да се поглезите, във всякакъв случай забравете за - масаж, спорт, театър - каквото и да е. Не забравяйте за хобито, което носи страст и страхопочитание на душата. Може би ще Ви даде възможност да си намерите работа или да намерите правилните връзки и съмишленици. За работата Когато определите с каква сума трябва да живеете в столицата, можете да публикувате автобиографията си и да се опитате да получите интервю по Скайп или да отидете направо на работното място за финално интервю с някоя компания. Това е идеално, но не всички компании са готови да общуват чрез интернет, защото предпочитат комуникацията да е на живо. Но ако сте търсен IT-специалист, тогава това е много често срещан сценарий, но, уви, не винаги за всички професии. Трябва да опитате. Трябва да сте търпеливи. Т.е. Работата в началото може да не Ви донесе милиони. В идеалния случай, заплатата трябва да покрива жилищните и основните разходи. Това обаче не може да бъде оставено на случайността. От първия ден на работа, трябва да потърсите начин да станете уникални. Не незаменими, а именно уникални - да вникнете в онези въпроси и проекти, в които малцина рискуват да реализират поради сложността или специфичността им. Основната задача - да излезете от общата маса. Можете да бъдете всеки готин програмист например, но ако сте сред около хиляда точно същите програмисти на същия език - тогава няма да е лесно. Необходимо е да се овладеят онези езици и технологии, с които малко хора се заемат - това е по-трудно, но - учиш по-бързо и най-важното - конкуренцията е много по-ниска. Същото важи и за чуждите езици. Ако около 90% говорят английски - не е голяма заслуга ако общувате на него. Но е много разумно да започнете да изучавате друг език - например китайски. Когато намерите връзки, ще се почувствате по-уверени, ще разберете своята ниша - работата трябва да бъде доведена до нивото, в което няма да е в тежест. Но в същото време, така че да покрива 2 пъти всички необходими обикновени разходи: жилище, храна, дрехи и т.н. В този случай можете да отидете и на забавление. Разбира се, по-добре е да не се отпускате. Вярно е и това, че всяка професия има определен таван на дохода и не си струва да изграждаме замъци във въздуха. По-добре е предварително да обмислите кариерния си план и да предприемете малки стъпки, за да постигнете планираната цел. Бъдете реалисти. Ако решите да станете преподавател - трезво погледнете към книгите, новините и биографията на успешните хора от тази област: колко преподаватели са станали милионери в историята? По същия начин е и за всяка друга професия - задайте реалистични прагове и не се укорявайте, ако се опирате в тавана, който по правило не се преминава в тази професия. За личното Настройте се решително. Можете да заделите малко пари за обратен билет, но е по-добре да забравите къде се намира това скривалище и колко пари има там. Напишете план и не оставяйте ситуацията  на самотек. Създайте нови връзки и познанства, за да разберете основите на комуникацията и възможните начини за решаване на тези или други чисто локални проблеми.

Искате ли да подобрите паметта и концентрацията си, да се научите да мислите нестандартно? Развийте мозъка си! Съставихме най-добрите за Вас видове тренировки и разбрахме, какъв начин на живот водят най-умните хора на планетата. Какво значи да бъдем умни? Много хора си мислят: за да бъдеш умен, достатъчно е да се родиш с изключителни родители. И грешат: далеч не всякога при двойка с висок коефициент на интелигентност се ражда гений; не винаги родителите на мислещия човек са умни хора. Всички ние идваме на света с приблизително еднакви способности: памет, внимание, мислене. Начинът, по който се обръщаме към ума си, ни прави повече или по-малко развити. Количеството на синапсите (връзките в мозъка, които са отговорни за нашите реакции и способността да помним) расте само до 25 години, а на по-късен етап - то постепенно намалява. Като всеки мускул, мозъкът трябва да бъде трениран и тогава в напреднала възраст Вие ще бъдете блестящ събеседник. Упражнения за мозъка: как да станем по-умни Постоянно подхранвайте паметта си с нова информация. Това не е задължително да са скучни лекции: знанията могат да бъдат увлекателни и вкусни! Използвайте свободното си време Не можете да си представите колко време се губи в гледане на забавни видеоклипове. Повярвайте, винаги ще имате минутка да разгледате форум или интересна статия на професионална тема. Бонус за кариерата, тонус за ума. Учете чуждестранни езици Вече знаете английски - отлично, научете немски или испански. Започнете да гледате чуждестранни сапунени сериали: речниковият запас там е прост и няма да забележите, кога ще започнете да разбирате най-често срещаните фрази. Играйте игри Нямаме предвид покер. Ние визираме настолните игри. „Монополи“, табла и разбира се, шах. Разновидностите, по мотиви на картовите игри или „Подземия и дракони“ за завладяване на света са многобройни и разнообразни, а също така развиват и способността за тактики и стратегии, тренират паметта и способността за работа с големи обеми информация. Също така, по време на играта можете да разговаряте с интересни хора. Изтеглете на смартфона си “Тетрис” и различни логически пъзели: можете да развивате мозъка си дори докато стоите в асансьора или в метрото. Съществува също и отличната онлайн-услуга Уикиум, която тренира паметта, мисленето и вниманието. Намерете свободна минутка в работата и поиграйте! Как още да тренирате паметта? Решавайте кръстословици. Това е полезно не само за пенсионерите. Овладейте изкуството и започнете да творите самостоятелно Слушайте музика Как да станете умен човек? Слушането на класическа музика (Моцарт, Бах, Вагнер - което повече Ви харесва) отлично развива мозъка. Доказано от любителите на класическата музика. Сред привържениците на рока и метъла има много физици, математици, програмисти, инженери, юристи и хирурзи, които твърдят, че любимата им „тежест“ изгражда мозъка. Вярно, не е много ясно: дали са станали толкова умни, защото са слушали такава музика. Кое е било първо, кокошката или яйцето? Четете книги Нямаме предвид Дария Донцова, „Здрач“ и друго популярно четиво, въпреки че това - е повече от нищо. Най-доброто четиво - това е проверената във времето класика (включително тази, която по някакъв начин сте пропуснали в училище), както и книги, които са получили „Нобелова награда“, „Руски букър“ и т.н. Какво да търся? Местни и чуждестранни класици от училищната програма по литература; Списък на книгите, които също трябва да бъдат включени в училищната програма според учителите; Книги на лауреати с Нобелова награда; Автори, получили „Руския букър“; Сменяйте формата Ако предпочитате печатна книга или четенето от смартфон, опитайте да слушате аудио книги или радиоспектакли. Получете „две в едно“: отлична книга и страхотна актьорска игра. Почивате ли си, докато слушате класическа музика по наш съвет? Допълнете това удоволствие, като разглеждате картините на известни художници. Google например представи услуга, която Ви позволява практически да посетите най-известните музеи в света. Изберете галерия и я посетете - за впечатление! Създайте свое хоби Няма значение какво е хобито Ви: модели на кораби в бутилки или живописи с акварели. Изненадайте и шокирайте мозъка си и той ще започне да работи по-продуктивно. Свирете на музикални инструменти Психологът Глен Шеленберг от Университета в Торонто през 2004 г. доказва, че свиренето на музикален инструмент повишава IQ-то. През 2011 г., експериментът беше повторен със същия резултат. Към момента изследването не е опровергано. Учете стихове наизуст Убийте две птици с един камък: тренирайте паметта си и в същото време можете да очаровате любимите си хора. Започнете да водите собствен блог Възможно е блогът Ви да не се отличава с грамотност и красота на стила, но способността да изразявате красиво мислите си ще има само полза. И да, това умение също трябва да бъде тренирано. Прочитайте публикациите си ден или два, след като сте ги написали: по този начин ще видите по-добре собствените си грешки. Променете живота си Можете да започнете с малко - от Вас не се изисква да правите всичко наведнъж. Но такива промени не само ще направят ума Ви по-интелигентен, но и ще повишат собствената Ви продуктивност и ще помогнат да смените работата си. Никога не е късно да започнете. Откажете се от телевизията Спрете да гледате телевизия изобщо, или преминете към по-интелектуални канали: National Geographic, Discovery и т.н. Добре подбирайте обкръжението си Ходете на места, където „живеят“ умни хора. Вечери на авторско кино, джаз концерти, изложби, възстановки и презентации - това е най-примерният списък на събитията. Ако във Вашия кръг от приятели има човек, когото уважавате поради неговата мъдрост и постижения, общувайте с него по-често: от такива хора винаги имате какво да научите. Такъв човек може да е по-големият ви роднина или например шефът. Не, това не е кариеризъм. Търсете нестандартни решения Най-лесно е да правите това, което сте свикнали. Но не винаги простите решения - са правилни. Опитайте се да мислите различно, потърсете нестандартни ходове, направете нещо ново - и дори правнуците ще Ви се възхищават. Какво друго е необходимо за да станете умни За стотен път ще Ви докажем, че трябва да водите здравословен начин на живот: това е не само полезно и красиво, но и ще станете по-умни. Наспивайте се Корекцията в начина на живот има голям ефект върху нашия мозък. Опитайте се да не спите ден-два - мислите ли по-добре? Лекарите не напразно говорят за ползите от осемчасовия сън, докато е препоръчително да се събуждате не в същия ден, когато сте заспали - с други думи, лягайте преди полунощ. За много хора, между другото, мисленето става най-продуктивно в пет-шест сутринта. Друг добър съвет от лекарите е да не гледате телевизия и да не използвате компютъра и смартфона си два часа преди лягане. Да, знаем колко е трудно. Ние също обичаме да гледаме сериали и да си преглеждаме Фейсбука преди лягане. Но ще се постараем, направете го с нас. Яжте правилната храна Някои продукти „ускоряват“ вашите способности, докато други - напротив, „забавят ги“. Старайте се да храните мозъка си само със здравословна храна.

Много често се питаме как да развием силата на волята, за да преодолеем всички препятствия по пътя към нашата цел. Тъй като далеч не е възможно завършването на всички започнати дела, придружени от определени трудности и изискващи решаване на сложни проблеми, човек, който е възпитал силата на волята у себе си, има голям шанс да постигне значителен успех в живота. Какво е сила на волята? Силата на волята може да се охарактеризира като мощен поток от неизчерпаема енергия, който се активира от силата на мисълта и се насочва към постигане на най-добър резултат. Желанието или нуждата от извършването на ежедневни активни действия се появява в живота на всеки човек. Ако той веднага започне да действа в правилната посока и открие в себе си вътрешната сила да осъществи плана си, напук на мнението на останалите и мързела или лошото настроение, именно това е силата на волята. Основната разлика между силно волевия човек е вътрешното ядро, благодарение на което той става дисциплиниран и способен да извършва сериозни действия, дори и ако това противоречи на собственото му желание или възможности. Силата на волята не Ви позволява да извършвате определени действия, свързани с необмислени решения, тъй като те могат да причинят сериозна вреда или да влошат ситуацията. Силната личност притежава определени черти на характера, благодарение на които тя е в състояние постоянно да постига плановете си. Те включват смелост, търпение, решителност и увереност в собствените сили. Хората, които не се стремят да развият сила на волята, предпочитат да тръгнат по течението, да не напускат зоната си на комфорт и като правило не могат да се похвалят с каквито и да било сериозни житейски постижения. Как да развием у себе си безупречна дисциплина Тъй като характерът на човек се формира от много ранна възраст и през целия му живот, при развитието на самодисциплината не е необходимо да разчита на бърз резултат. За да възпитате в себе си силни качества, това ще отнеме известно време. Въпреки това, правейки първите стъпки в тази посока, трябва да помните, че успоредно с възпитанието на собствената сила на волята е заложена и програма за успех в живота. За да оценим ефективността на този процес, като пример нека разгледаме развитието на силата на волята в спортистите. За да се поставят нови рекорди, всеки от тях трябва редовно да тренира, като постепенно увеличава натоварването. Дори лека проява на слабост или ненавременна почивка може да се отрази върху резултата. Следователно, това за спортистите е недопустимо. Това е волята за победа. Въпреки, че много хора смятат, че развиването на дисциплина е доста лесно, това е много трудна работа. Изпитанията за хората започват още в ежедневието. За стриктното спазване на ежедневието, всеки ден се изискват много усилия. Монотонността в ежедневието, безкрайните задължения и изискванията постепенно предизвикват усещане за умора и безнадеждност. Само онзи, който би могъл да устои на изкушенията в трудни моменти, може да се нарече волева личност. Успехът в живота е неразривно свързан с мястото в обществото, което човек заема. За да подобрите значително социалния си статус, трябва да развиете волята, която ще се превърне в основа за осъществяването на всичките Ви планове в живота. Това е невъзможно без откриването на слабостите и недостатъците, които трябва да бъдат елиминирани. Когато работите върху себе си, трябва да се съсредоточите върху два основни фактора: Постоянство. За да свикнете с постоянното придвижване към целта, трябва да започнете с малки стъпки. На първите етапи е достатъчно всеки ден да отделяте по около 30 минути на този процес. Волевите усилия, повтаряща се ден след ден, ще укрепнат и ще се превърнат в навик. Единственият начин да победите мързела са редовните действия, които носят ефективен резултат. Благодарение на търпението и смелостта, ще бъде възможно постепенното постигане на глобални цели. Организираност. Първата стъпка по пътя към развитието на безупречна дисциплина е планирането на времето. Енергийният заряд за целия ден и допълнителното свободно време могат да се получат, благодарение на ранното ставане. Освен това, трябва да елиминирате навика да закъснявате и да отлагате свършването на нещата за по-късно. Основните принципи за управление на времето могат да помогнат за това. Как да възпитате в себе си силата на волята и да станете успешни Желанието за промяна в живота към по-добро, периодично се появява при всеки човек. По правило обаче, много действия и сериозни решения се отлагат за неопределено време, а житейската ситуация остава същата в продължение на много години. В повечето случаи, причината за неуспешните опити за пренасочване на живота в нова посока е липсата на информираност за начините за развитие и укрепване на силата на волята. Съществуват няколко прости, но доста ефективни съвета, с помощта на които можете да изградите нов начин на живот. Те включват:   Визуализация на крайния резултат. Определяйки крайната цел, към която трябва да доведе определена последователност от действия, човек може да избере оптималния път, водещ до нейното постигане. Глобалното достижение може да бъде отлична мотивация за развитието на силни волеви качества. В онези моменти, когато е много трудно да се борим с мързела, е достатъчно просто да си представим, че в този момент обектът на мечтите ни започва бързо да се отдалечава. Това е доста ефективен начин да се настроите за работа, вместо за почивка. Идентифициране на изкушенията, които пречат за укрепване на силата на волята. За да разберем как изкушенията унищожават силата на волята, достатъчно е да разберем, че това са основните пречки за осъществяването на целите ни. Като установим всички изкушения, които по същество са човешки слабости, е много по-лесно да се справим с тях. За да направите това, трябва да изберете най-добрите методи за борба. В ситуации, в които изкушението започва да надделява, трябва незабавно да прекъснете тези опити. С течение на времето, подобен процес може да се доведе до автоматизация. Запазване на постигнатите резултати в паметта. Положителното развитие на силата на волята се влияе от желанието за съхранение на постигнатото. Като загубите резултата, можете да се върнете към началната точка, а това никой не го иска, особено ако за постигането на текущите резултати са положени колосални усилия. В момент, когато силата на волята започва да отслабва, трябва да си спомните изпитаните усещания. Това ще предизвика чувство на негодувание и гняв към нечия слабост и ще принуди човек да намери сили да продължи пътя си в същата посока. Осъзнаването на силата на мисълта. Когато всички опити за възпитаването на волята са неуспешни, в много хора възниква въпроса, как да развият силен характер. В този случай мотивацията към действие може да послужи за осъзнаването, че развитието на силата на мисълта е много по-добро за тях. Поглеждайки проблема отстрани, можете да видите, че мързелът и нежеланието за действие със сигурност ще провокират проблеми и трудности. Психолозите препоръчват да напишете на лист хартия всички предимства на постоянното развитие на силата на волята и нейните недостатъци. Така е много по-лесно да се оцени ситуацията и да се направят правилните изводи. Как да възпитаме силата на духа и да се справим с мързела? За да се засили силата на духа, без поддаване на атаките на мързела, които отнемат много от свободното време, е необходимо да се намери мощен стимул. Дори и много голямото желание, при липса на мотивация, няма да помогне за постигане на желания резултат. Най-добрият начин за укрепване на силата на волята са специалните упражнения, ефективността на които е потвърдена от много хора. Ето основните от тях: Правете това, което преди не сте могли или не сте искали да правите. Първата стъпка по пътя към силната воля е да преодолеете желанията си; Не се поддавайте на изкушения. Например, ако наистина искате да споделите последните новини с приятелите си, трябва да се сдържате и да не казвате нико дума по тази тема; Започнете с малки победи. Ако си поставите глобална цел, няма нужда да смятате, че ще я достигнете много бързо. Необходимо е да се приближавате към нея постепенно, натрупвайки ценен опит и знания по пътя; Преодолейте умората. Развитието на волята е невъзможно без засилване на физическата издръжливост. Например, ако живеете в многоетажна сграда, след работа, заставете себе си да забравите за асансьора и да се качите до дома си по стълбите; Спазвайте обещанията си . Обещайте си нещо и си представете, че сте се обзаложили срещу пари с непознат. За да направите това упражнение ефективно, не можете да търсите за себе си извинения или оправдания; Отделете време за медитация. Това е най-добрият начин да изчистите ума си от вълнения и безпокойства. Преди да развиете сила на волята, трябва да се научите да се освобождавате от мислите. Това е много трудна задача, изискваща самоконтрол. Можете да научите тази техника в курсовете по йога; Преследвайте главната цел. Това не означава, че не можете да планирате други задачи. Въпреки това, отделяйки време за странични цели, за основната може просто да не достига енергия, сила или ентусиазъм. По-добре е, ако основната цел се състои от няколко нива, постигайте ги постепенното и това ще засили по-нататъшната мотивация; Поставяйте си реални срокове . Така ще избегнете закъснения и забавяния към изпълнението на задачите по-късно. Един от най-ефективните начини за избягване на закъсненията, свързани с неувереността или мързела, е да се планират бъдещите действия и да се изготви конкретен алгоритъм, чрез който това да се случи; Изберете подходящия спорт за себе си . Редовните спортни тренировки Ви позволяват да възпитате в себе си отговорност и дисциплинираност. Кой е най-добрият начин да тренирате силата на волята? Сред ефективните методи, които Ви позволяват бързо да постигнете положителен резултат в развитието на силата на волята, е практикуваната в йогата тренировка. Тя включва няколко упражнения, които изискват търпение и постоянство. За да може тази техника да даде плод, трябва да се провежда сутрин на празен стомах. Техниката на изпълнение е следната: човек седи на твърда повърхност с кръстосани крака; съединява ръце на нивото на гърдите, така че дланите да бъдат притиснати една към друга; без да разтваря длани, повдига ръце нагоре, така че показалците да докоснат челото; след това в същото положение повдига ръце над главата си и се задържа за дълго време; продължителността на упражнението трябва да се увеличава постепенно, като се започне от 30 минути и се стигне до 2 часа. Всеки човек може да възпита в себе си волята, но за това му е необходима мотивация и неустоимо желание за промяна към по-добро. Тъй като има много методи за подобряване силата на духа, всеки може да избере този, който ще му помогне да постигне поставената цел.

Резюмето Това е първото запознанство с кандидата. На този етап, кандидатът се опитва да се продаде, основната му задача е да получи обаждане с покана за интервю. Нашата задача е да гледаме между редовете, за да не губим време за всички кандидати или поне да го спестим по време на интервюто. След като анализираме първоначалната информация, можем да намерим повече нюанси, отколкото изглежда на пръв поглед. От статията ще научите как да работите с автобиографиите на кандидатите за работа. Когато започнете да изучавате резюмето, трябва да имате пълна яснота относно идеалния кандидат за открилата се свободна позиция, минимални изисквания за трудов опит или образование, както и ясна представа относно притежавания от кандидатите опит. Всяка индустрия има своите специфики, включително и методи за печелене на пари и дни на плащане и това трябва да се вземе в предвид. Служителите, които са свикнали да печелят ежедневни доходи на предишното си работно място, могат да изискат метод да не пропуснат своята изгода, когато работят за вас. Позовавайки се на отговорностите свързани с длъжността на свободното работно място, определете важните за кандидата качества и компетенции. Още на етапа на публикуване на обявата трябва да споменете тези изисквания. Трябва да помислите и относно възможностите за подаване на автобиография: тя може да бъде по електронна поща или директно на бъдещото работно място. Работата с резюметата на кандидатите Ви позволява да получите много повече информация, отколкото просто да разглеждате предишните им работни места. По правило, всяка автобиография има свой собствен характер. Кандидатът, без да се колебае, се фокусира върху най-важните етапи от кариерата си. Той ще отбележи точно онези постижения, които му позволяват да се гордее с извършваната от него работа и в резултат, това се явява негов мотиватор. Ще разберете какво е важно за човека, например, висококласното обслужване на касата или отговорното и точно изпълнение на процедурите, свързани с инкасирането. Тук трябва да се има предвид, че в момента много агенции за подбор на персонал предлагат 'корекция' на резюмето на кандидата, което го прави по-безличен. Ето защо се опитайте сами да подберете неговото резюме. Какво можем да видим в резюмето?  На първо място, има ли човека качествата и опита, които са необходими във Вашата компания. В рамките на всяка организация има определени принципи, правила и атмосфера, които изграждат корпоративната етика. Малко вероятно е бившият рибар да успее да се впише в екипа на магазина за парфюми. Въпреки, че не трябва да сформирате преценката си по стереотипите, има вероятност този конкретен рибар да стане най-добрият служител в магазина и тогава си струва да го поканите на интервю. Но в тази ситуация, отговорът ще бъде по-скоро отрицателен. Дайте шанс на хората, там, където скоростта на обслужване е важна. Необходимо е да разберете, в кои области е работил потенциалният служител, колко време е търсил себе си, къде е работил - във федерални или международни мрежи или опитът му е ограничен до сътрудничество с индивидуален предприемач. Обърнете внимание колко подробно кандидатът описва своите длъжностни характеристики и върху какви задачи акцентира. Например, за продавач-консултанта е важно именно обслужването на клиентите, а не само показването на стоките върху търговския щанд.  Възможно е, при описването на позициите, служителят често да използва техниката copy/paste, което безусловно говори за предприемчивост, но не и за скрупулите при съставянето на резюмето. Обърнете внимание, колко често кандидатът е сменял работата си. Ясно е, че ако фирмите се сменят като калейдоскоп, Вашата компания може да се превърне в поредния преходен пункт. Също, обърнете внимание дали дейността заедно с прехода към ново място се е променяла. От една страна, той може постоянно да усвоява нови задачи и да израства в длъжността при прехода от едно място на друго, което показва неговата амбициозност, а от друга страна, той може да обръща повече внимание на професионалния растеж в рамките на индустрията, което ще Ви даде възможност да получите отговорен специалист, т.е. Добър изпълнител във Вашата област. Има ли големи промеждутъци между преходите на различните работи. За момичетата, това може да се дължи на отпуск по майчинство, но при младия мъж, с какво може да се обясни дългия промеждутък между работата? Възможно е например, родителите на кандидата да му помагат финансово, което му позволява периодично да работи или да не работи и логично ли е да изберете такъв служител? Наличието на академичен отпуск в института също може да Ви информира относно степента на отговорност на кандидата.  Още един съвет: опитайте се да разгледате резюмето на кандидата в хронологичен ред: например, от началото на кариерата му до днес. Опитайте се да се поставите на мястото на кандидата и разберете защо той сменя работните места, какво би провокирало прехода към друг отрасъл. Възможно е, действията му да са подтикнати от логично обяснение. Обърнете внимание на граматическите и стилистични грешки. Това е още по-важно, ако служителят ще води бизнес кореспонденция или свободното място е свързано с високо ниво на комуникация. Струва си да погледнете графата с образованието: учи ли кандидатът в момента в университет, каква е формата на обучение, може ли да съчетава обучението и работата? Въз основа на опита в ръководството на търговци, предпочитанието е да се наемат само студенти, защото тези момчета са по-целенасочени и при разумен подход, могат да комбинират работата и учението. Внимателно прочетете раздела за личните качества и хобита на кандидата, ако има такива. Какви черти на характера или бизнес-качества подчертава кандидатът? По какви спортове се увлича? Това може да разкаже за фокуса му върху резултатите, обича ли да работи в екип или индивидуално. Разнообразното развитие на хората, като правило, по време на работа се опитват да се докажат в много направления. Също така, интересите на кандидата могат да дадат яснота относно активната му житейска позиция. Кандидатът посочва ли контактите на бившите си работодатели, които са готови да отправят препоръки? Това също е много важно. Често в резюмето се посочва допълнителна информация, например в колоната за гражданството, която ще Ви помогне да анализирате възможността за назначаване на кандидата на работа. Информацията за района на пребиваване ще Ви позволи да разберете до колко му е удобно на бъдещият служител да достига до работното си място. Например, в позицията на търговец, териториалният достъп до бъдещата работа е важен фактор. Ако е необходимо, трябва да обърнете внимание и на владеенето на чужди езици. Възрастовите ограничения също са важни, въпреки че тук може да се спори относно законността на тези изисквания. Има обаче концепция за продажба. Например, при продажбата на младежки дрехи, младите момчета и момичета изглеждат по-подходящи. Що се отнася до пола на кандидата, би било странно, в магазин за дамско бельо да продава някой младеж.  Очакванията за заплата могат да кажат много за адекватността на търсещия работа. Има две крайности: преувеличените очаквания на фона на липсата на достатъчно опит и образование, могат да покажат завишена самооценка и прекомерни амбиции. Ниският доход в сравнение със средния на пазара пък говори за непълно съответствие и разбиране на своята роля вътре в бизнеса. Възможно е човекът да си върши работата, но заплатата му да остава същата. Разбира се, всеки, който някога се е натъквал на подбор на персонал, знае, че в резюмето, кандидатите могат да пишат пълни или частични лъжи.  Как да разпознаем лъжата  Добрата половина от кандидатите изкривяват информацията за предишните си работни места и по-специално, продължителността на престоя им на последната работа. Тревожният сигнал може да е неизразителното описание на функцията му или липсата на постижения. Вижте дали посочените отговорности и задачи съответстват на позицията, която кандидатът назовава. Възможно е той да се опитва да си „припише“ заслугите на колегите или на ръководителя. Най-често, хората преувеличават със знанията си по чужди езици. Случва се, кандидатите да посочват в резюмето социално очакваната информация, която не съответства на реалността. И последната препоръка: подредете резюметата в три групи: „да“ - резюме на кандидатите, на които първо да се обадите за интервю, „може би / да“ - резюметата на кандидатите, които ще бъдат интервюирани на второ място, „не“ - резюметата на неподходящите кандидати. И запомнете: никога човек не е толкова близко до идеала, колкото в резюмето си!

Open space (или отвореното пространство) - това е съвременна организация на офисите. Огромна стая, в която някой постоянно говори по телефона, колегите обсъждат работни проблеми, отпечатват документи. Всичко това прилича на бръмчащ кошер. Подобна структура постепенно набира популярност - много компании вече са преминали към open space. Няколко десетки човека могат да бъдат в такъв офис, няма отделни стаи, глухи стени или дори прегради. Но не всички служители предпочитат такова място за работа. Някои са доволни и се чувстват нормално в подобна атмосфера. Други сравняват офиса с общински апартамент и мечтаят за отделен офис. Но последните, не винаги имат право на избор. Ако не одобрявате open space, но сте принудени да работите в такива условия, тогава нашите правила ще Ви бъдат полезни. Те са подходящи не само за служители, но и за началници. Ще Ви помогнем да направите работата в такъв офис максимално продуктивна. Как да работите в опен спейс офис Една от причините за нарастващата популярност на откритите офиси - това е тяхната икономичност. Съгласете се, че отделните кабинети ще струват повече от откритото пространство. Друг плюс е бързото решаване на отделните въпроси. В open space е много по-лесно да намерите подходящия колега, дори и да се е отдалечил от мястото си. Също така, сред предимствата на такива офиси е демократичната атмосфера. Ако няма граници между кабинетите, то тогава психологическите бариери между хората изчезват. Служителите си взаимодействат по-добре, идват на помощ, общуват повече. Но в безбариерността има и отрицателни страни. Например, отсъствието на конфиденциалност. Всички разговори могат да бъдат чути. Липсата на лично пространство е сериозен минус. Освен това, работното място трябва да отговаря на строги разпоредби. Изследователи са стигнали до извода, че офисите опенспейс са по-малко благоприятни за работната продуктивност. Причината за това е постоянния шум, стрес, разсейване. Със спецификата на работа в откритите офиси можете да се справите с помощта на определени тайни: Правила. В малкия опен спейс офис, където служителите дълго време работят заедно, има специални правила, които правят престоя на колегите по-удобен и комфортен. Тези правила могат да бъдат създадени колективно, като се вземат предвид всички предпочитания и желания. На новите хора могат да се кажат всички правила устно, така че по-лесно да се присъединят към екипа. Но големият open-space офис с високо текучество на персонала, според експертите, трябва да има свой набор от правила. Обикновено, това се прави от ръководителя, който ги записва всички на хартия. В него трябва да бъде разписано например какво е разрешено да се прави на работното място. Чаша чай или кафе е разрешена, но хранене на бюрото - вече е табу. Разделяне на помещенията. Освен работните места в open space, трябва да има и специализирани помещения, например кухня. Тук вече можете спокойно да се храните, да притопляте храната си, да разговаряте с колегите си по време на почивката. Добрият офис е оборудван и с отделно помещение, където служителят може да седне на тишина и да се фокусира върху работните си задачи. Друго полезно помещение - това е стаята за забавления. Тук можете да поставите маса за пинг-понг или аерохокей. Някои ръководители смятат, че служителите ще си отвличат вниманието от задълженията, ако поставят такова помещение, но това не е така. Практиката показва, че служителите така или иначе са заети с работата, така че отделят минимално време за забавление. Но такава стая ще им позволи да се разсеят в подходящия момент, така че по-късно със свежа енергия да започнат да работят. Работното място . Всички столове в опен спейс офисите са подобни един на друг, но можете да добавите и индивидуалност. Сложете снимка на Вашите близки или семейство, донесете сладка дрънкулка от вкъщи, вземете стайно растение. Това ще създаде лично пространство. Естествено, направете го, ако фирмените правила позволяват това. Разбира се, работното Ви място трябва винаги да е в ред. Общуването с колегите . Работата в open space - това е възможността за бърза връзка с правилния човек. Но не му крещете, защото това разсейва останалите работници. Въпреки, че комуникацията по интернет също ще е странна, особено ако бюрата Ви са разположени близо едно до друго. Всички въпроси трябва да бъдат решавани лично. За да оптимизирате работата, струва си да съберете няколко въпроса наведнъж и да ги решите един по един, вместо непрекъснато да ходите из офиса. Въпреки, че някои въпроси трябва да бъдат решени незабавно. Разбира се, в откритото помещение, трябва да уважавате личното пространство на другия човек. Преди да се обърнете към него, проверете дали той има време за решаване на Вашите проблеми. „Приемни часове.“ Всеки проблем може да бъде решен оперативно, което е и предимството на open space. Но често това означава, че постоянно се разсейвате от външни проблеми, обаждания, документи, оферти. За да не се случи това, много служители организират „работното време“ за себе си - време, което може да бъде отделено за решаване на чужди проблеми. Това може да бъде разрешено в целия офис, като се определи специално време за срещи. Останалата част от деня трябва да бъде посветена на индивидуалната работа. Телефонни обаждания . Постоянно звънящия телефон - това е бичът на всички опен спейс офиси. За да не разсейвате колегите и уважавате работата им, не е необходимо да поставяте прекалено силна мелодия при позвъняване. По-добре задайте режим на вибрация. Не трябва да обсъждате лични проблеми по телефона, да изчаквате обедната почивка или да излезете в коридора. Колегите определено не се интересуват от Вашите планове за вечерта. Звукоизолация. Много хора използват слушалки или тапи за уши в офиса, за да се изолират от външния шум. Той е ефективен, но не винаги е ефикасен. Можете напълно да се защитите от външния свят, само в най-изключителните случаи, иначе това противоречи на офис етиката. Често разсейващ е шумът от кафемашините. Добро решение в тази посока е било предложено от една търговска организация. Два пъти в деня има кафе-паузи в офиса. По това време, всички служители се разсейват от работата, за да изпият чаша кафе, така че шумът от кафемашината не притеснява никого. Парфюм. Миризмата е толкова разсейваща, колкото и шума. Струва си да уважавате колегите и да не ядете на работното място. Това важи и за парфюмите или козметиката. Твърде силната миризма на парфюм може да бъде досадна, а при някои хора предизвиква и алергия. За успешното взаимодействие със служителите, по-добре се откажете от миришещите средства.

Интервюто за работа - това е стресово събитие за много хора. В крайна сметка вече не сте скрити зад непорочния текст на автобиографията. Вече сте очи в очи ... Тази статия ще Ви помогне да избегнете възможните грешки и ще Ви каже какво трябва да запомните при провеждане на интервю. Как да преминете интервюто за работа Преди интервюто, от кандидата може да се поиска да направи тест. Резултатите от тестовете днес вече не се зачитат като абсолютни, но се разглеждат от HR-мениджъра като един от етапите в подбора на кандидатите, с цел цялостна оценка на съответствието на техните знания и опит с предложената работа. Тестването - това е доброволно събитие, но отказът от него не е във Ваш интерес. Основното е, че интервюиращият не възприема резултатите от теста като абсолютна стойност и не прави прибързани заключения само на тяхна основа. Нито един тест не може да замени комуникацията на живо, въпреки че можете да преминете интервюто, благодарение на тестовете. В случай на успешно потвърждение на Вашата квалификация, на следващия етап на интервюто Ви посреща ръководителят на организацията или лицето, отговорно за вземането на решението дали да заемете това свободно работно място. Ето някои практически насоки за успешно преминаване на интервюто за работа: Как да седна Седнете с работодателя на едно и също ниво, тоест един срещу друг, лице в лице. Ако предложеният за вас стол не е поставен по най-добрия начин, позиционирайте го така, че да се създаде удобно пространство за комуникация. Това поведение е демонстрация на Вашата увереност, инициативност и организационна жилка. 2. Поза Постарайте се да се обръщате към интервюиращия, така че той да почувства Вашия интерес и активно участие в диалога. Позата трябва да бъде достатъчно открита. Поставете ръцете си на маса или на колене. Лошо е, ако ръцете винаги са „заключени“ или скрити под масата. Краката са най-добре разположени прави и уверено, без да се кръстосват под стола. Някои хора не харесват позите „крак върху крак“, но ако за Вас това е позната поза и самият интериор предразполага за това, тогава най-вероятно можете да го направите. 3. Зрителен контакт Внимателно гледайте интервюиращия, защото не само ще го разберете по-добре, но и ще създадете впечатление на заинтересован и уверен в способностите си човек. Поглеждането встрани е не само загуба на информация, но и елемент на окаян външен вид. Речта Ви става по-убедителна, ако гледате интервюиращия. Гледайки изражението на лицето му, стойката и движенията на интериора, можете по-лесно да разберете как той възприема думите Ви и ако е необходимо, коригирайте отговора си. 4. Жестикулация Умерените и уместни жестове правят речта Ви по-убедителна. 5. Паузи Способността за задържане на паузи насища речта Ви с убедителност. Понякога, интервюиращият може да използва паузата като тест за кандидата за работа. Отговаряте на въпроса му и той мълчи. Създава се стресова ситуация и този, който не издържа на стреса, често се опитва да допълни отговора си и това често работи срещу кандидата. Спокойната пауза придава увереност на Вашия отговор и демонстрира готовността Ви да продължите беседата. 6. Мимики Ако се усмихвате, значи е по-вероятно да изглеждате сигурен и уверен човек. Човек обаче не трябва да се усмихва постоянно. И усмивката трябва да е подходяща. Когато усмивката идва на лицето Ви доста често, включително и в паузите, които правите след отговорите си, обикновено се възприема добре. 7. Как да отговаряме на въпроси Това, какво казвате (на какви въпроси трябва да отговаряте, можете да научите от предишната статия - „Препоръки за подготовка за интервю при кандидатстване за работа“) и как говорите също е много важно, за да направите добро впечатление на интервюто или деловата среща. Говорете ясно и уверено, следете грамотността на Вашата реч и правилното произношение, поставяйте правилно ударенията. Истинският професионалист не се страхува от трудни въпроси и запазва позитивното настроение през цялата среща, без да престава да следи за коректността и културата на речта. Това, което Ви пожелаваме от сърце. Бедният речников запас, използването на непристойни изрази, жаргонните думи и думите с негативна окраска на интервю за работа може да предизвика негативни емоции у хората, които говорят с вас. Ако сте твърде приказливи или, напротив, твърде затворени, тогава това няма да е във Ваша полза. Ако не знаете как да слушате събеседника си, ако имате ужасен навик да прекъсвате говорителя всеки път и да вмъквате забележки, знайте, че това е много лош тон. На днешния пазар на труда, дори такива малки неща, като интонацията са важни. Приятелската интонация винаги ще Ви помогне, показвайки желание да бъдете полезни на клиента и да отговаряте на всички негови изисквания. И обратно, монотонното, арогантно, негативно украшение, безразличието към нуждите на събеседника или дори агресивния маниер на речта - пряк път към провала. Отговорете на въпроса, ако сте сигурни, че сте го разбрали правилно. Понякога разпитващият формулира въпроса доста обширно и тогава е по-добре да се запитате: „Разбирам ли Ви правилно? Интересувате ли се от това или онова?”. После той изяснява въпроса и по този начин Ви помага да отговорите правилно. След като научихте на теория как да преминете интервюто, на практика ще бъде по-лесно. Забранените теми по време на интервюто: желанието да емигрирате от България; религиозност; политически възгледи; семейни неприятности; планове за раждане на деца; материални затруднения; недостатъци на предишни работодатели; здравословни проблеми. Сбогувайки се с човека в края на интервюто, не забравяйте да му благодарите за предоставената Ви възможност да бъдете интервюиран в тази компания, независимо от окончателния избор, направен от работодателя. Типична грешка на събеседниците при приема на работа е пасивността в изясняването на резултатите от интервюто. Интервюиращият завършва беседата и доста често не казва на кандидата нищо конкретно въз основа на резултатите от интервюто. Или обещава да се обади след срещите с останалите кандидати. А Вие доволен от това се сбогувате и си тръгвате. Изкусният кандидат за работа не е удовлетворен от това. И той например казва: „Благодаря, добре. Но ще съм много благодарен, ако коментирате колко, според вас, съм подходящ като кандидат за свободното място, за което говорихме”.' Няма нужда да бързате да ставате, по-добре е да зададете този въпрос, когато все още седите. Понякога тази фраза сама по себе си е достатъчна за интервюиращия да отговори. Понякога трябва да сте настойчиви и да получавате желаните коментари. Препоръчително е също да изясните кога да очаквате обаждане. Също можете да попитате дали можете да се обадите в случай на забавяне с отговора. Тогава до известна степен ще си осигурите възможност да следите напредъка на по-нататъшното разглеждане на Вашата кандидатура. Не на всеки интервюиращ тази настойчивост ще му бъде толкова приятна. Но в повечето случаи ще работи във Ваша полза. Вие не само ще получите допълнителна информация, за да оцените правилно резултатите от интервюто, но ще спечелите и допълнителни точки, показвайки се като конкретен и делови човек. Понякога се случва да принудите интервюиращия да признае, че той не Ви счита за подходящ кандидат и смята шансовете Ви за много песимистични. Но неприятната истина е по-добра от неведението. Освен това, причините за отказа ще Ви позволят да подобрите професионалните си умения и да коригирате поведението си на следващото интервю. Ако са Ви направили предложение и е очевидно, че свободното работно място Ви устройва, позитивният отговор може да не бъде даден веднага. Ако имате желание да помислите, няма да бъде неучтиво да поискате отсрочка от един-два дни, за да дадете отговор. Пожелаваме Ви, интервюто за работа да приключи УСПЕШНО за Вас!

Когато търсите нова работа, се полагат много усилия за намиране на достойно работно място, преминавайки през интервюта и проверки на компетентността, достигайки накрая до изказването: „Очакваме Ви на работното място в понеделник в 9:00 часа.“ Изглежда, че в този момент можете да се отпуснете, вярвайки, че всички препятствия пред желаната работа са преодолени. Но предстои все още пробен период - не по-малко критичен период, който е важен и за последващата успешна работа в организацията. Изпитателният срок - това е проверка на съответствието на служителя с възложената му работа, който се сключва по взаимно съгласие на страните и трябва да бъде посочен в трудовия договор. Успехът в преминаването на изпитателния период се състои не само в целостта на работата Ви, но и в това, колко добре можете да се впишете в колектива. И така, как да преминете през изпитателния срок за работа? 10-те правила ще Ви помогнат да направите това. 10 правила за преминаване на изпитателния срок: 1. Не закъснявайте Забелязали ли сте, че новите Ви колеги не са особено точни, а шефът обикновено идва в офиса към обяд? Може би. Но това не е причина да се държите по същия начин. Вие  сте начинаещ и трябва да се покажете възможно най-дисциплинирано, дори ако никой не следи времето на Вашето пристигане. Закъснението изобщо не трябва да е част от навиците Ви и още повече, когато сте в изпитателен срок, не можете да си позволите да се отпускате. 2. Отделете време В първия ден, искате да впечатлите началниците си и да докажете, че не сте били взети напразно? Не бързайте и отделете време да се огледате. Инициативността - това е добра идея, но никой не харесва парвенютата и новият шеф очаква да бъдете по скоро изпълнителни и дисциплинирани, а не мигновени иновации. Освен това, ако започнете незабавно да налагате идеите си, ще покажете, че не харесвате установения във фирмата ред и по този начин ще настроите екипа срещу себе си. 3. Записвайте си имената Приемете, че Вашето име и лице няма да се запомнят веднага, а Вие  напротив, трябва да „научите“ всички колеги възможно най-бързо. Внимателните хора са харесвани от всички, така че запишете имената им, длъжностите и номерата на офисите и се опитайте възможно най-често да се обръщате към колегите по имената им, а не със „Съжалявам“. 4. Тръгвайте си навреме Шефовете обичат работохолиците, но ако веднага започнете да оставате до късно на работа, е по-вероятно да предизвикате подозрение. Не се справяте със задълженията си в определеното време за това? Или просто ще използвате Интернет безплатно? Или по някаква причина искате да останете сами в офиса? Във всеки случай, това не Ви представя в добра светлина. Да, трябва да бъдете усърдни, но само когато това е наистина необходимо. Във всяко предприятие има „ударни“ сезони, а през останалото време, работен график и нормиран работен ден. 5. Забравете 'устава си' Спомняте ли си поговорката за чуждия манастир? Тя е напълно свързана с новата Ви работа. За да се впишете в екипа по време на изпитателния период, е необходимо да се спазват неговите гласни и негласни правила и да не се пренебрегва компанията. Дори и да не Ви харесва нещо - не се бунтувайте, опитайте се нежно и деликатно да го направите по свой начин, но не парадирайте с това, защото Вашият „кураж“ няма да бъде оценен. 6. Не се изтъквайте Никой не Ви принуждава да бъдете сива мишка, но не бива да се изтъквате пред новите си колеги веднага. Не се увличайте с ярки тоалети, не правете изкусен грим, външният Ви вид може да бъде индивидуален, но в никакъв случай да не е натрапчив. За да получите право на пълно самоизразяване, първо трябва да спечелите симпатиите или поне уважението на колегите. Изчакайте, докато сключите срочен трудов договор, докато екипът не свикне с Вас и до тогава се опитайте да не ги дразните със самореклама и самопиар. 7. Не бъдете тъжен Трудно ли Ви е да свикнете на новото място? Страхувате се, че не можете да се справите? Липсва ли Ви старата работа? Каквото и да Ви притеснява, новите Ви колеги не трябва да научават за това. Не показвайте депресията си, не се оплаквайте от условията и не въздишайте, спомняйки си „колко хубаво беше там“. В противен случай, рано или късно шефовете ще Ви зададат въпроса: ако се чувствате толкова зле тук, защо дойдохте? 8. Бъдете 'робот' Да, всички сме хора и всеки има лични проблеми. Но, за съжаление, всеки ще трябва да ги реши по различен начин. Така, че старите работници вероятно са спечелили доверието на началниците и могат да „направят свои стъпки“ в посока да си вземат ден или два отпуск. Друго нещо обаче е при новобранеца на изпитателен срок! Той все още не е спечелил правото да бъде човек и ако има дете, което се е разболяло или се е запушила канализацията, той трябва да 'разреши' ситуацията, без това да е в ущърб на работата му. Ако се е случило нещо наистина екстремно, обяснете всичко на шефа и обещайте да компенсирате загубеното време. И пояснете: подобни инциденти - са  изключение, а не правило. 9. Не си чатете Личните разговори през работно време не трябва да се допускат, дори и при старите работници. Първо, това е разсейващо и второ, докато си чатите, това дразни останалите, които работят. И дори при преминаване на изпитателния срок, такъв лукс е още по-неприемлив. Запомнете - приказливостта, отвличането на вниманието, многословието е зло! 10. Почивайте тихичко Правенето на кратки почивки е нормално. Всички хора се нуждаят от почивка и всички шефове добре знаят това. Въпреки всичко, докато сте в офиса е по-добре да не занимавате никого с почивката си. Не се увличайте в пиенето на чай, не редете пасианс на работния компютър. И най-важното - не забравяйте, че изпитателният срок е преминат не само за Вас по отношение на компанията, но и от компанията по отношение на Вас. Не забравяйте, че сте отличен специалист, че възможностите Ви за работа не са ограничени само до тази компания. Това отношение ще подобри шансовете Ви поради факта, че: Възможните Ви недостатъци с лихвата ще бъдат повече от компенсирани в следствие на Вашия професионализъм; Увереното поведение, подкрепено с чувство за собствено достойнство, само по себе си се възприема като професионализъм; Именно в увереното и твърдо състояние, Вие  интуитивно избирате тази линия на поведение, която ще допринесе не само за успешното Ви навлизане в компанията, но и за професионалния и кариерния Ви растеж (повишаване по служба, повишение в длъжност) в нея. Желаем Ви успешно преминаване на изпитателния срок!

Много хора смятат, че по време на интервюто задаването на въпроси относно заплатите са неудобни и дори донякъде неприлични. Но напразно. Често непочтените работодатели се възползват от нашата срамежливост и неопитност. Случва се, директорът или мениджърът по персонала да обявяват една цифра, но първото плащане показва, че реалността не е толкова розова, колкото са обещанията. Оказва се, че по време на изпитателния период, заплатата е по-ниска, от тази, която е била обявена заедно с бонуса, защото стажантите нямат право на бонус ... И тогава се оказва, че за да вземеш обещаната заплата, трябва да се поизпотиш много и че не я плащат всеки месец, а само ако компанията изпълни плана. Това познато ли Ви е? Следователно - няма нужда да сте срамежливи. В крайна сметка, интервютата за работа са разговор между двама души, които взаимно се интересуват от сътрудничество. И не само кандидатът трябва да привлече бъдещия работодател като специалист, но и обратното. Ако кандидатът за позицията не задава никакви въпроси - това издава ниската му самооценка, липсата на увереност в компетентността и неопитността. Това означава, че той е готов да работи за стотинки - така разсъждава работодателя. Знаейки как да обсъждате заплатите на интервютата, Вие ще избегнете много неприятни моменти в бъдеще и ще можете да намерите работата, която да Ви удовлетворява по финансовите критерии. На първо място, определете средната заплата за специалността във Вашата категория. Вчерашните студенти и експерти на своята дейност, работещи от 10-15 години в своята област, могат да очакват различни заплати и това е естествено. Внимателно разгледайте свободните работни места в различните сайтове и определете средния показател за тези, които Ви подхождат според техните изисквания и условия на работа. Трябва ясно да разберете колко „струвате“, за да не работите „за браво“, но и да не очаквате прекалено високи доходи. Ако искате да получите над средната заплата, тогава се подгответе да разкажете на работодателя за Вашите предимства - владеене на езици, богат опит, допълнителни курсове и т.н. Бъдете внимателни със свободните работни места, където списъкът с изискванията е доста скромен, а е придружен с внушителна заплата. Дори и да не става дума за 'развод', възможно е в компанията да има голямо текучество, поради непоносими условия на труд. Или може би шефовете не обявяват всички задължения и в крайна сметка се оказва, че трябва да работите като за четирима. Преди да отидете на интервю в някоя компания, прочетете отзиви за нея в Интернет. Там ще можете да разберете, дали се „изхвърлят“ със заплатата, дали обявената сума е реална и други интересни факти. Не е препоръчително да започвате интервюто с въпрос за заплатата, но също така не е необходимо да оставяте тази тема за финал. По-добре е да изградите интервюто по схемата:  а) какво можете да предложите?  б) какво може да предложи работодателят? (условия на труд, кариерно израстване, заплата, компенсация за жилище или храна),  в) бъдещите Ви служебни задължения. По този начин, разговорът за пари плавно ще се вмъкне в общия ход на разговора. Какви нюанси трябва да бъдат изяснени? Задавайте въпроси и не слушайте само отговорите, но и отговорете на реакцията. Повечето хора не знаят как и не обичат да лъжат, а на неудобните въпроси започват да отговарят уклончиво и неясно. Принудете се в съответния момент да дадете конкретен отговор. каква е заплатата? Това нетна заплата ли е или с бонуса; при какви условия и колко често се плаща бонус; има ли забавяне на плащанията на заплатите? (Ръководството на предприятията, които изплащат заплатите навреме, обикновено са ужасно горди с това, така че не е трудно да се познае по реакцията на работодателя); колко ще получите чисто на ръка след удръжките на данъците? Плаща ли се официално цялата заплата; колко пъти месечно плащате; болничният и отпуската плащат ли се? Ако отговорите на някои въпроси звучат неубедително и размито - време е да включите подозрителността. Отличен инструмент за трудоустройство - изпращане на автобиография до компанията. В някои сайтове за търсене на работа има автоматична опция „Изпращане на CV“ или можете просто да направите това по имейл. Необходимо е да се посочи желаната сума на дохода. Това ще премахне част от компаниите, чиито финансови възможности не им позволяват да плащат такава заплата, а техните представители просто няма да Ви губят времето. Разбира се, има и такива, които се надяват, че кандидатът ще се съгласи с техните условия и все пак го прозвъняват. Така, че по време на разговора трябва да изясните дали са готови да Ви платят желаната заплата. Трябва ли да задавам въпрос за пари по телефона? Можете да попитате за размера на заплатата и да оставите всички разяснения за личната среща. Основното е, първоначалната цифра да Ви устройва, а останалото ще бъде изяснено по време на преговорите. Запомнете - колкото по-честна и печеливша е системата за финансово стимулиране на служителите, толкова по-бързо работодателят ще започне този разговор. Ако той се опитва да отклони тази част от разговора във времето, разсейвайки Ви с истории за перспективи за растеж и топли отношения в екипа - това означава, че тук нещо не е наред. Ако след интервюто сте получили всички отговори и те Ви удовлетворяват, направете пауза за размисъл, дори ако сте 100% сигурни, че свободното място е подходящо. Необходимо е да си дадете възможност да „преспите“ с мислите, но не отлагайте решението. Един ден е достатъчен, за да достигнете до окончателния отговор. Заплатата е един от най-важните критерии при избора на работа, така че няма нищо лошо в изразяването на изказването на Вашите желания към бъдещия работодател. Ценете себе си и тогава и ръководството ще Ви оцени. Успехи в търсенето!

Мненията за интервю ще бъдат полезни за всички, които все още не са успели да намерят опитен HR специалист и служители в самия екип. Да започнем с това, че интервюто - идва от думата „разговор“, така че е важно не само да слушате, но и да задавате въпроси, които ще Ви помогнат да извлечете необходимата информация от разговора. За да изберете служител за интервю, предварително трябва да нарисувате неговия професионален портрет за конкретната позиция и изхождайки от този модел, да направите списък с необходимите характеристики и съответно - въпроси. Нивото на свободното място, разбира се, диктува структурата на интервюто и не винаги е възможно да се измъкнете от традиционните стандартни въпроси. Те обаче си струва да бъдат зададени, за да не попаднете под очарованието на подготвения кандидат служител, тъй като в интернет има много статии по темата: „Как успешно да преминем интервю за работа“. Всъщност, наемането на погрешния служител заплашва със загуба на пари и време, а правилно подбраният специалист може значително да ускори развитието на компанията и да увеличи нейните печалби. Как да изберем най-добрия служител от онези, които идват на интервюто: Атмосферата! За получаването на информация относно стресоустойчивостта на кандидата за свободната работна позиция и способността му да се адаптира към новите условия, ще помогнат различни провокативни методи за създаване на стресова атмосфера. Само не забравяйте, в края на „теста“ да информирате човека, че е бил подложен на изпитание. Търговците редовно се сблъскват с откази и е важно да умеят да работят с това. Чуждестранните компании, избирайки специалисти в тази професия, използват хитър трик. След първото интервю, те канят кандидата на същото място и го информират, че кандидатурата му е отхвърлена. Около 75% от тези хора спокойно се съгласяват с това и се провалят на теста. Обаче тези, които не могат да приемат отказ, са най-добрите в своята област. Какво направи? Как го направи? Какви резултати постигнахте? Помолете човека да поговори относно ежедневието на предишната му работа. Така, можете да разберете какво наистина е правил там. И задавайки няколко теснопрофилни въпроса, ще определите колко компетентен е този човек в отрасъла. След разказа за най-трудното решение, което кандидатът е трябвало да вземе през последните шест месеца, е лесно да се прецени способността му да разсъждава, уменията за решаване на проблеми и готовността му да поема разумни рискове. Какво иска? Изясняваме очакванията по отношение на новия работодател. В противен случай, може да се окаже, че след известно време, служителят, който харесвате, ще установи, че не сте подходящ за него. Още на етапа на беседата е необходимо да се разбере мотивацията на кандидата, ценностите, които той изповядва и към какво се стреми. Важно е да има съвпадение в желаното и възможното. Трябва да обърнем специално внимание на очакванията: във финансите и професионалните дейности. Само истината! Говорете за предимствата на компания Ви, защото определени привилегии за служителите ще Ви отличат от останалите работодатели. Но не бива да говорите за неща, които всъщност не предлагате. Давайки гаранции, те трябва да бъдат изпълнени. В противен случай, отивайки на работа и изправен пред реалностите, служителят ще започне да се съмнява във верността на думите Ви. А никой не иска да работи за лъжец! Истински заинтересованият кандидат предварително ще направи справка относно потенциала на работното място. Познаването на историята на компанията и нейната структурна организация ще му помогне да определи неговата възможна роля в нея и перспективите за кариера. Не губете време напразно и също събирайте информация за бъдещия събеседник. Когато избирате кандидат за ръководна позиция, трябва да разберете какви са били отношенията с колегите на предишната му работа. Това ще Ви помогне да разберете дали може да се впише във Вашата компания и да се адаптира към новите условия.

Наред с правилното отношение към критиката, едно от основните комуникационни умения е способността за правилно посочване на грешките - умение за критикуване (конструктивна критика). Неправилната (лъжливата и деструктивна) критика може лесно да настрои човек срещу Вас и да предизвика агресивност и враждебност или да възбуди безполезни спорове и оправдания. Без изкуството на критиката, можете да разклатите самоувереността и да подкопаете морала на човек (ако сте лидер, това Ви заплашва с намаляване на работоспособността и влошаване на качеството на работа). Никой не обича да бъде критикуван. Но отрицателните оценки не могат да бъдат отхвърлени, както в личните (ако не кажете на партньора си какво прави неправилно, няма да можете да изградите щастие), така и в деловите и служебните взаимоотношения. Без конструктивна критика е невъзможно да се продължи напред. От това, дали знаете как да критикувате правилно, зависи дали Вашата критика ще бъде продуктивна, можете ли да изказвате претенции към човека и да останете с него в добри приятелски или партньорски отношения. Правила за конструктивна критика За да не бъде Вашата критика оскърбителна и обидна и да постигне резултат, използвайте следните правила: На първо място, премахнете от критиката емоционалния компонент (включително арогантност, сарказъм и др.), отнасяйте се към човека с уважение. Конструктивната критика не е грубо и агресивно осъждане, не е подигравка с действията на човека, а желание за подобряване на ситуацията, посочване на грешките. Правилата на конструктивната критика предполагат искреност, вътрешна откритост и възможност за постигане на съгласие. В по-голямата си част, хората по-добре възприемат доброжелателния тон. Въпреки това, има и такива, които са склонни да разделят хората на слаби и силни, с тях е по-добре да разговаряте твърдо (но не грубо). Критикуваният трябва ясно да разбере какво искате да му кажете! Ако постоянно заобикаляте, изказвате общи фрази и използвате съвети, възможно е да останете неразбрани. По-добре е да обясните всичко кратко и ясно. В края на разговора, човек може да попита дали отсрещния човек правилно го е разбрал и необходимостта и причините за този разговор. Критикувайте действията на човек, а не него самия. Едно е да кажеш: „Ти си интелигентен, мислещ човек, но се държиш несъзнателно“, а друго е „Ти си идиот, направи такава глупост!“ Обърнете внимание на действията и постъпките, а не на личността. Изразете своето мнение (критика) във вид на предложение, без да го налагате. Правилното критикуване означава да направите така, че грешката или недостатъкът да изглеждат лесно поправими (безизходицата от ситуацията потапя хората в мрак). Не натискайте човека психически, кажете му как да излезе от тази ситуация. Ако решите да посочите грешките на човек и да разчитате на неговото разбиране, не забравяйте да изберете подходящото време (най-вече става въпрос за лични отношения). Ако в момента човекът се намира в трудни обстоятелства или е в лошо настроение, критиката няма да бъде чута и приета и може само да влоши състоянието му. Освен подходящото време за критика, правилата на конструктивната критика предполагат и избор на мястото. Уверете се, че няма никой, когато разговаряте относно критиката. Публичното критикуване, независимо дали става дума за любим човек, колега или подчинен, едва ли ще доведе до желаната полза. Преди да критикувате някого, разкажете му за собствените грешки и минали недостатъци. Самокритиката, разпознаването на собствените грешки, позволява на критикувания да възприема коментарите не толкова остро, а самолюбието му ще е по-малко наранено, което ще му даде повече шансове да разбере и поправи грешките си. “Преди да кажете на някого горчивата истина, намажете върха на езика си с мед” - вслушайте се в тази арабска поговорка. Преди да преминете към темата за критиката, признайте заслугата на човека, започнете с похвалите. Изкуството на критиката е способността да се намерят правилните думи за всеки човек. Ако индивида е подозрителен, тревожен, уязвим или се опитва да бъде добър за всички, критиката трябва да бъде възможно най-нежна. Другото нещо, ако човек е арогантен и горд - тук можете да сте по-твърди, но в никакъв случай не наранявайте гордостта му. По-добре е творческият човек да предаде своите претенции и коментари - под формата на образи. Ако човекът е с чувство за хумор, предайте критиката във вид на шега. Не се шегувайте обаче, ако критикуваният е известен с ниското си самочувствие. Обяснете своите изисквания към егоиста и прагматика, така че той да вижда в тях предимствата и ползите. „ Уверете се, че той е получил съветите Ви така, както някой умрял от жажда получава вода, и тогава наставленията Ви ще му помогнат да поправи грешките си “ - този цитат от древния японски трактат „Хагакуре“ най-широко и пълно отразява същността на конструктивната критика. Способността да се критикува правилно, познаването на правилата на критиката е важна и съществена предпоставка за успех във всяка област от живота. Овладяването на умението за конструктивна критика прави връзката Ви с другите по-открита и искрена. Независимо дали искате да работите в банка и се интересувате от банкови свободни работни места или искате да работите в инвестиционната или застрахователна сфера, няма значение, когато изграждате каквато и да е кариера, способността да изразявате правилно претенциите си ще Ви бъде полезна.

Повечето наемни работници се замислят за напускане поне веднъж дневно. Това е статистиката. Причините да искат да напуснат могат да бъдат различни, като се започне от психологическия натиск и професионалното прегаряне, и се стигне до недоволството от заплатата и невъзможността за по-нататъшен кариерен ръст. Като цяло, не е от значение каква е основата за смяната на една компания с друга и взетото решение. Възниква въпросът - как да напусна правилно? Как да напуснете правилно работа - общи препоръки Как правилно да напуснем и да направим процеса на уволнение възможно най-безболезнен, както за нервната система, така и за кариерата? Едно е да кажете на шефа, че буквално всичко на това работно място не Ви устройва, да кажете, че това е лоша организация и да си тръгнете, умишлено затръшвайки вратата. И друго е да кажете, че сте получили полезни неща на това работно място, какво сте научили и че е време да продължите напред. Да напуснете красиво - това си е цяло изкуство. Ако решите, че при предишната работа нищо друго не Ви задържа, не бързайте да изгорите всички мостове. В тази деликатна материя, както и при развода, е важно да останете приятели. Изключете емоциите, внимателно претеглете плюсовете и минусите, уверете се, че правите правилната стъпка. Да се ​​откажете, за да докажете нещо на някого, е грешна и безсмислена стъпка, която може да Ви струва скъпо. Човек, който не знае как да напусне правилно работата си и който по принцип се съмнява дали си струва да смени местоработата си, експертите препоръчват да не говори по този въпрос с колегите и ръководителите си. Това е така, с оглед на факта, че съществува вероятност да промените решението си, но сигналът до работодателя за Вашата нелоялност да остане. По-добре е да се консултирате с роднини и приятели. Когато бъде взето решението да се откажете, първият, който трябва да разбере за това е Вашият шеф. Не споделяйте тази информация с колегите, защото тя може да достигне до ръководството в изкривена форма. Когато се подготвяте за важен разговор, не забравяйте, че в около половината от случаите, работодателят ще Ви убеди да останете във фирмата, ще предложи увеличение на заплатата и ще промени списъка на задълженията. Затова си струва предварително да обмислите отговора на контрапредложението, за да разберете сами, с какво можете да се съгласите и тогава преговорите Ви с шефа да станат същите, както при наемането Ви. Професионалният свят е тесен, така че при напускането се опитайте да бъдете максимално коректни, приятелски настроени и отговорни. Ако по време на работата си, ръководителят се е отнасял към вас с деликатност и разбиране, споделял е опита си, не забравяйте да му благодарите. По правило, за компетентния и мъдър лидер, напускането на служител не е трагедия или предателство. В този случай, поддържането на добри отношения не е трудно. Основното нещо е да не затруднявате компанията. Вашият работодател трябва да има възможност да се подготви за напускането Ви. За да завършите стартираните проекти, помогнете на колегите, които ще работят на Вашето място (възможно е да препоръчате добър специалист, ако има такъв сред приятелите ви). Всичко това в бъдеще ще Ви позволи отново да се обърнете към тях с чиста съвест, ако това е необходимо. Спомнете си как Вашият шеф действа, когато уволнява служители. Ако раздялата е приятелска, уведомете го предварително за напускането Ви. Ако Вашият шеф има навика да тероризира напускащите служители, не помрачавайте последните дни на работното си място. Съобщете за напускането си непосредствено след две седмици. Ако не е възможно да избегнете конфликтите по време на уволнението Ви, въздържайте се от коментар за случилото се - бизнес етиката не позволява това. Имайте предвид, че информацията за това как е станала раздялата със служителя много бързо се разпространява на пазара на труда. Затова е важно да оставите само приятни впечатления за себе си (както сред шефовете, така и като цяло в екипа), а ненужните емоции могат да навредят на репутацията Ви като служител. В никакъв случай не изливайте целия натрупан негатив, не казвайте всичко в лицето, което е станало болезнено през годините на работата Ви. Направете всичко, за да се усмихнете и смело да погледнете бившите си колеги в очите при случайна среща, а не да се преструвате на непознати. Поддържайте отношения със сътрудниците от предишното си работно място. Ще можете да споделите полезен професионален опит, а понякога те могат да Ви препоръчат на ново работно място. Как правилно да напуснем работата - технически моменти Девет от десет напускания се случват по собствено желание. Това е официално, но всъщност не е толкова просто. Зад тази формулировка може да крият и съкращения, напускане по взаимно съгласие на страните, както и дори уволнение за хулиганство. По време на работа, започва разговор за съкращаването на щата. Шефът Ви се обажда и си стискате ръцете, молейки Ви да подпишете заявление. Към такава практика категорично не трябва да се съгласявате, в противен случай ще се лишите от някои обезщетения. В случай, че човек бъде уволнен, поради съкращение на щата, за него това е оптимално от финансова гледна точка. И ето защо. Първо, той е предупреден за това от два месеца и през това време има възможност да си намери нова работа. Второ, при уволнение му се изплаща два месеца компенсация в размер на средната месечна заплата. Друг вариант - работодателя започва разговор за съкращението, но служителят знае със сигурност, че персоналът му няма да бъде намален. Просто работодателя иска да назначи нов човек на свободното място и евентуално да намали заплатата. В този случай, експертите съветват да се съгласите на взаимноизгодно споразумение. Споразумението на страните предполага документ с договорени условия, между служителя и работодателя, за прекратяване на трудовия договор. Тук договорът е подходящ. Например, човек не иска да се откаже и вярва, че би могъл да работи, но собствениците имат различно мнение, въпреки че като цяло, работникът няма от какво да се обиди. И му предлагат шест заплати. В този случай, уволненият има право да иска повече. Но основното тук е да не се прекалява. Напускането по собствено желание е изгодно на служителя тогава, когато той знае, че е виновен за нещо - длъжностно нарушение, отсъствия, нарушение на устава на компанията - това е непълен списък от причините да напуснете самостоятелно, за да не си развалите трудовата характеристика. Впрочем съществуват и реални уволнения по собствена воля при желание за напускане на настоящата работа. При напускането, трябва да работите две седмици, но има и друга възможност. Да не работите две седмици, ако работодателя не го изисква. Може също да изчислявате ежедневната си заработка и веднага в момента на подаване на молба за напускане, да Ви бъде изплатена нужната заплата или обезщетение за неизползван отпуск. Също така, работодателят трябва да предостави всички справки, например за годишните доходи. Шефът не иска да губи ценни кадри и упорито отказва да подпише заявлението за напускане. Тогава служителят има директен път до пощата. Трябва да изпратите препоръчано писмо с уведомление за връчване, а датата, на която сте изпратили това писмо, ще се счита за тази на напускането Ви. Ако смятате, че сте уволнени неправомерно и незаконно, не се колебайте да се свържете с инспекцията по труда по местоживеене. Ако това не помогне, отидете на съд. Разделете се с предишната си работа според всички правила и тогава промените ще са само към по-добро.

Малко хора обичат търсенето на работа. Търсене из сайтовете за обяви със свободни работни места, обмислянето и писането на автобиография, подготовката за изтощителното интервю - всичко това е изморяващо и причиняващо сериозен стрес. Въпреки това, може би най-трудната стъпка в този процес е да се напише ефективно мотивационно писмо. Съществуват много противоречиви съвети относно написването му. Следователно, за мнозина може да е трудно да разберат за какво да пишат и откъде да започнат. И предвид факта, че живеем в ерата на цифровата комуникация, човек може да се усъмни дали изобщо подобно писмо е необходимо. Какво казват експертите Отговорът - да. Необходимо е мотивационно писмо, а в някои случаи дори е задължително. „Не предоставянето на мотивационно писмо - това е знак за мързел и не особено желание. Това са някакви правописни и граматически грешки в автобиографията Ви“ - казва Джоди Гликман, специалист по комуникации. Дори да се чете само едно от две мотивационни писма, това все още е плюс 50% относно шанса да бъдете наети. Това писмо може да Ви помогне. Не бива да пропускате възможността да се разграничите. Както обаче всеки, който някога е писал мотивационно писмо, знае, че това не е лесно. Ето как да дадете на HR мениджърите това, което търсят. Направете изследване Преди да започнете писмото си, научете повече за компанията и за свободното работно място, за което кандидатствате. Проучете уебсайта на организацията, нейните представителни страници в социалните мрежи и профилите на служителите. Направете някакъв вид проучване. Разберете с какви проблеми се сблъсква компанията и как Вашата роля ще й помогне да се справи с тях. Освен това, познаването на особеностите на компанията също ще Ви помогне да изберете правилния тон за мотивационното си писмо. Опитайте се да хванете културата на организацията, в която кандидатствате за работа. Така че, ако това е креативна агенция или някакъв дизайнерски магазин, можете да покажете повече свобода, но ако това е по-консервативна организация, като банка, стратегията на поведение ще бъде различна. Помислете за силно начало Обикновено, хората пишат така: „Кандидатствам за свободното работно място A, чиято обява беше публикувана на място Б“. Това е загуба на време и хартия. Встъплението трябва да бъде ефективно и незабавно да привлече вниманието. Събудете интерес. Например, започнете с това, защо се интересувате от тази работа и защо сте подходящи за нея. Можете да напишете нещо подобно: „Аз съм разработчик на софтуер с повече от 9 години опит и бих искал да се възползвам от моя опит и ентусиазъм за да развивам растящия Ви екип.“ Между другото, не прибягвайте до хумор. Първо, не се знае, дали той ще съвпадне между Вас и читателя на писмото, и второ, може да прозвучи самонадеяно. Въпреки това, стойте настрана от клишетата и баналностите. Напишете нещо директно и динамично. Например, като това: „Преди да продължите по-нататък, нека Ви обърна внимание на две причини, поради които можете да ме наемете ...“. Ако сте лично свързани по някакъв начин с компанията или с някой от нейните служители, споменете това и в първите две изречения. И да: в писмото си винаги се свързвайте директно с някого. Името на мениджъра по отдел кадри винаги може да бъде видяно в социалните мрежи. Подчертайте личната си ценност Компаниите търсят хора, които могат да помогнат в решаването на проблемите им. Въз основа на предишни изследвания покажете, че знаете какво прави организацията и с какви проблеми се сблъсква. Те не трябва да са конкретни, но можете да споменете общите тенденции, които са повлияли на индустрията. Например, можете да напишете: „Много туристически организации се борят с това, как променящите се закони влияят върху способността им да предоставят висококачествени услуги.“ След това кажете как опитът Ви ще помогне при решаването на подобни проблеми. Можете дори да обясните, как някога сте решили подобен проблем. Проявете ентусиазъм Пояснете защо искате да получите това място. „Сега има много специалисти - конкуренцията е голяма. Затова често работодателите търсят не толкова професионалист, колкото човек, който е увлечен по своята работа и който обича това, което прави. Ентусиазмът е плюс 10 точки във Ваша полза. За да подчертаете интереса си, можете да напишете нещо от рода на: „Бих искал да работя във Вашата компания, тъй като Вие сте лидер в отрасъла и задавате стандарти, които другите следват.“ Между другото, изпращането на 100 автобиографии би било загуба на време. Намерете 10 повече или по-малко подходящи компании, в които искате да работите, и вложете душата си в тях. По-малко, но по-добре. Напишете отделна автобиография и писмо за всяка от тях. В същото време, не пресичайте линията: не ласкайте и не преувеличавайте. Искреността е от решаващо значение. Проявете емоционална зрялост и професионализъм.  Забележка: в някои отрасли, като мода или технологии, ще бъде по-подходящо да напишете за това, колко харесвате продукта или услугите на компанията. Бъдете кратки В повечето случаи, писмото се препоръчва да е с дължина 1-2 листа. По-добре е обаче да напишете не повече от една страница. Мотивационното писмо не трябва да бъде твърде дълго. То просто няма да бъде прочетено. Няма също да е във Ваша полза да покажете неспособността си да се изразявате сбито и точно. Размерът на писмото трябва да бъде такъв, че да може да се прочете веднага. Опитайте се да се изразявате лаконично и по темата. Ако не можете да изпратите мотивационно писмо Много компании в момента използват онлайн-системи за приемане на автобиографии и други заявки. Не всички организации обаче използват услуги, в които е възможно да се прикачи отделен документ с мотивационно писмо. Можете да включите писмото в документа с резюмето или просто да използвате електронната поща. Ключови принципи Препоръчва се: едно просторно и привличащо вниманието начало, което ясно показва защо искате да работите тук и защо сте подходящи за съответната работа; лаконичност (мениджърът по отдел кадри трябва да прочете писмото Ви още първия път); описание на постиженията и вземаните на предишните работни позиции решения, които някога са помогнали за решаване на проблемите, с които тази компания може да се сблъска. Не се препоръчва: използване на хумор (в повечето случаи, той ще бъде не на място); използването на едно и също мотивационно писмо за всички свободни работни места; прибягването до ласкателство (това е непрофесионално и демонстрира емоционална незрялост). Пример от практиката №1: Демонстрирайте разбиране за това, което е необходимо на една компания Александър, вицепрезидент на некомерсиалната организация Rabbit Store, наскоро публикува обява за свободно работно място, търсещо специалист за набиране и обучение на персонала: „Търсих опитен и със силна база кадър. „Човек, който би могъл да направи всичко, от търсенето на кандидати до обучението им и подбора на други кадри“. Повече от 100 кандидати са се отзовали на тази свободна позиция, но онлайн-системата не е позволила прикачването на мотивационно писмо. Въпреки това, един от кандидатите, Олег е намерил изход. Веднага след изпращането на автобиографията си през системата, той се е свързвал с компанията по електронната поща, отново изпращайки автобиографията си с допълнителен прикачен файл под формата на мотивационно писмо. Резюмето на Олег не е било много успешно. Преди това той е сменил няколко компании, задържайки се във всяка от тях за много кратко време. Освен това, Олег е бил единственият кандидат, който е нямал професионално образование. Имейлът обаче е спасил ситуацията. Първо, това е професионално. Олег ясно е заявил, че пише на електронната поща, за да провери дали молбата му е получена. По-нататък, той обяснил как е узнал за Александър (шефът на съпругата му, когато някога е работила за Rabbit Store). Но най-вече, в писмото на Олег са вписани примери. Той е изброил проблемите, с които компанията може да се сблъска, и е описал възможните решения. „В писмото на Олег се усещаше, че човекът е изключително увлечен към тази работа и наистина иска да помогне в развитието на нашата компания. Освен това, Олег демонстрира своя професионализъм и силна личност“ , както по-късно казва Александър.  В резултат на това, Олег е бил поканен на лично интервю и е нает. Впоследствие, той се е показал като висококвалифициран специалист и от 2 години успешно работи за тази компания. Пример от практиката №2: Грабнете вниманието През последните четири години, Елена многократно е кандидатствала за много свободни работни места в Международния комитет за спасения (IRC). Много от тях получили ответен отклик, но Елена никога не се отказала. С всяко резюме, тя изпращала и персонализирано мотивационно писмо: „Исках то да подчертае моята квалификация, креативно мислене и истинско уважение към организацията”. Мария, директор по персонала, отбелязала, че писмата на Елена особено са привлекли нейното внимание. Особено, защото са включвали и няколко видеоклипа, показващи резултатите от усилията на Елена да защитава и набира средства в други организации. У Елена е имало богат опит. Тя много пъти е помагала на хората, участвали във военни действия, сираците, уязвимите жени и дори оцелелите от робството. Едно е да се спомене в мотивационното писмо за Вашия опит и компетентност, като „аз съм творческа личност“, „внимателност и отговорност са моите основни качества“ и е напълно различно да подсилите всички тези твърдения с нагледни материали. Последното е много по-убедително. Ето какво е написала Елена към прикаченото видео: “Ето кратко видео за участието ми в нестопанската организация Invisible Children. Направих го за младежката конференция, за която говорих тази година. Продължителността е около четири минути. Както ще видите от видеото, доста успешно се справих с ролята за набиране на средства. В резултат на работата ми, бяха събрани над 200 000 рубли за “Невидими деца”. Оттогава продължавам да работя като консултант в Wellspring International и наскоро завърших обучението си за международен посланик. Във всяко от мотивационните писма, Елена също е уточнявала колко иска да работи за IRC. Демонстрирането на ентусиазъм - това не е проста задача, защото в някои случаи може да изглежда като наивност. Ако се изразявате точно, сбито и по темата, впечатлението за Вас става по-добро.” Ето как Елена показала своя интерес към работата си за IRC: “Трябва също да знаете, че аз съм наистина благодарна на IRC. Харесват ми вашите програми и лично присъствах на някои от конференциите Ви в Москва, както и на няколко изложби в Екатеринбург, включително и на неотдавнашната изложба „Ние можем да бъдем герои“. В момента IRC е най-добрият ми избор и вярвам, че мога да бъда ценно допълнение към вашия екип за набиране на средства.” Елена отлично е знаела, че за всяко свободно място в тази организация, има стотици кандидати, а самата тя - една от най-конкурентноспособните. „Знаех, че има и по-добри кандидати от мен. Въпреки това, бях решена и за още по-голяма убедителност, прикачих видеото. Освен това, приносът ми за помощ и благотворителност беше наистина значителен “, казва тя. В крайна сметка, настояването на Елена се изплатило. През юни миналата година, тя била приета за временен координатор на външните отношения, а през октомври, преминала към постоянна работа.

Миналата есен, Марк Зукърбърг изненада света, като се свърза с група пекински студенти на чист китайски. Много медии се възхитиха на този акт, подчертавайки естественото схващане и надареност на Зукърбърг. Тази история преди десетилетие предизвика дебат: ще стане ли китайският толкова широко разпространен и глобален, като английския? За Зукърбърг, използването на китайски със сигурност се е оказало ефективно. След тържествената си реч, китайският министър по киберпространството Лю Уей реши да се срещне с него. Между другото, срещата се проведе през декември. Въпреки това, Сезар Идалго и други представители на MIT Media Lab продължават да се застъпват за превъзходството в английския език. В средата на зимата тяхно изследване бе публикувано, в което английският е признат за най-влиятелния език в света. Тези данни бяха разпространени в „глобалната езикова мрежа“ - интерактивен модел, който те независимо създадоха и показаха английския език като най-големият информационен център. Идалго казва, че моделът изобщо не предполага привързаност към английския език. Напротив, това показва, че той е доминиращ в Интернет и поради своята релевантност е способен да свързва хората. Независимо от това, не може да се отрече, че китайската икономика днес претърпява бързи промени: средната класа се разширява, покупателната способност се увеличава и с отслабването на държавното регулиране, Китай се превръща в най-големия печеливш пазар за всевъзможните организации. Освен това, китайските технологични компании като Alibaba, Weibo и Momo имат едни от най-успешните IPO в историята на САЩ. Но въпреки впечатляващия растеж на Китай, изглежда очевидно, че английският ще остане езикът на прогреса и иновативното развитие. Защо? От програмния код до всички видове терминология, повечето от най-значимите световни постижения са разработени, вземайки предвид англоезичния пазар. Това са например QWERTY клавиатурите, които са създадени специално за латиницата и не могат да се вместят повече от 2000 китайски знака. Търсенето на QWERTY-клавиатурата се дължи и на езиците за програмиране, които са базирани най-вече на латиницата. Всъщност, топ-10 програмните езици в света използват английската азбука и нейните понятия, като основа. Два популярни такива са Python и Ruby, които са носители на местните холандски и японски езици. Тези примери ясно показват, че другите езици се адаптират към английския - за да получат повече възможности и да реализират глобални проекти. Ето защо за успеха на програмистите в IT-индустрията е толкова важен английският език. Важността на английския език в развитието и разпространението на технологиите допълнително укрепи световната му значимост. Петдесет и шест процента от цялото глобално онлайн-съдържание е на английски. За да разберете и използвате това съдържание за практически цели, се нуждаете от английски. Според годишната статистика, английският е приоритет сред най-бързо развиващите се пазари в света. Основната причина е разпространението и използването на английски език в международните компании. Следователно, необходимостта от владеене на този език кара броят на хората, които го изучават, да искат да демонстрират своите умения пред потенциалните работодатели. Между другото, сега все повече хора работят дистанционно, но работата за англоговорящите клиенти е много по-изгодна и това е една от причините да научите английски, ако сте фрийлансър. Според глобалните оценки, вече над 1,5 милиарда души по света изучават английски език. Освен това, тенденцията се наблюдава сред представителите на почти всички култури и социални слоеве. В света започнаха да се появяват все повече учебни пособия на английски език, които се ползват с невероятно търсене. Освен това се наблюдава и сериозен ръст в търсенето на изпити, като TOEFL, IELTS и EFSET. Трябва също да се спомене, че английският няма да замести местните езици. Най-големите и не само организации, все още обслужват местните пазари. Всъщност, наред с глобализацията, нараства и нуждата от локализация. Задачата на компаниите е да осигурят сближаване между работниците от различните култури и националности. А английският, често действащ като неутрална комуникационна среда, служи като вид проводник или мост, който свързва служители, страни и култури. Подобно взаимодействие - стартовата площадка за прогреса и иновациите. Защо? Защото, най-доброто поле за иновации и развитие - това е взаимоизгодното сътрудничество. Компаниите, чиито служители работят в тясно сътрудничество помежду си и общуват на един и същ език, са по-ефективни. Ето защо, организациите по целия свят избират английския в качеството на официален корпоративен език. Един такъв пример е европейският производител на самолети Airbus. Други примери - това са японската компания Rakuten, автомобилната компания Renault от Франция и корейската компания Samsung. Малки организации, които искат да разширят дейността си и да влязат на международния пазар, също инвестират в английския език. Мнозина предлагат на своите служители езикови курсове. Анкета на Economist Intelligence показа, че 90% от бизнес лидерите отчитат, че заедно с подобреното международно сътрудничество, печалбите и пазарният дял сериозно се увеличават. Това от своя страна води до развитието и разширяването на продуктите с услуги, както и до по-малък риск от спад в продажбите. Почти половината от анкетираните признават, че проблемите в комуникацията водят до неразбиране по време на международни делови сделки. В обобщение Английският език подобрява глобалната икономика, защото позволява на хората и организациите да си взаимодействат и да си сътрудничат с партньори в този свят. Помислете какво би се случило, ако създателят на Yahoo не знаеше дума на английски. Или ако основателят на Instagram никога не е знаел английски, за да отиде в колеж в САЩ? И сега да се върнем до преди няколко години. Какъв би бил светът, ако езиковите проблеми бяха се изпречили на Андрю Гроув, родом от Унгария и съосновател на Intel? Какво би станало, ако езиковите бариери бяха попречили на всички тези технологии? Когато Марк Зукърбърг бил запитан как вижда развитието на Facebook през следващите 10 години, той казал, че неговият приоритет е „да свърже“ със социалната мрежа целия свят. И това е добро начало. В крайна сметка, сътрудничеството между хората - пътят към прогреса.

Ако за Вас е важно работата Ви да бъде забелязана, да сте уважавани и ценени - професията преводач не е за Вас. „Вътре в професията“ обичат да казват, че успехът на един преводач е близък до успеха на разузнавача: ако останете в сянка - задачата е изпълнена. И обратно, ако сте привлекли твърде много внимание, значи някъде сте сгрешили. Това се отнася както до устния, така и до писмения превод. Не трябва да се очакват аплодисменти, признание и награди: основното и единствено признание, към което има смисъл да се стремим - от колегите, тоест много „широката популярност в тесните кръгове“. И, разбира се, финансовият еквивалент е ключов фактор за търсенето. Добрият преводач може да заработва добри пари във всяка страна по света, въпреки че външният пазар, разбира се, е много по-доходоносен, отколкото локалния. Можете да повтаряте колкото си искате, че светът уж се глобализира, всички наоколо говорят английски по един или друг начин и затова преводачите скоро ще станат ненужни. Когато става въпрос за нещо по-сериозно от разговор в бар, здравомислещите хора все още се опитват да се застраховат. Срещите с бизнес партньори, комуникацията с лекари и пациенти в западните клиники, подписването на договори, съдебните заседания, срещите на върха и любовните сбогувания - това далеч не са всички типични ситуации, с които се обръщат към преводачите. За темперамента Основното, което трябва да знаете е, че изборът на преводач - това е темперамента. Да, знанието на чужд език не стои на първо място. Имах късмета, че преподавателят ми по симултанен превод ме подтикна честно да си отговоря на въпроса, който ми е по-близък - устния превод или писмения. Това е ключовият момент. Далеч не всеки ще има достатъчно усет и вкус, за да направи правилен и красив превод на статия или, да речем, история. По същия начин, не всички „писмени преводачи“ могат да се справят със стреса от преводите на живо, когато няколко десетки очи те гледат и оценяват. Между другото, по отношение на превода на художествени произведения: съществува мнение, че преводачът на роман или разказ - той е на 25% негов автор на родния си език. Те спорят много за това - не искам да изглеждам като човек, който се опитва да присвоява заслугите на другите, но от работата на преводача много зависи успехът на произведенията в цялата страна. Майчиният език трябва да се владее една степен по-добре от сънародниците. Устният преводач, който „разбира всичко“, но му е трудно да го изрази, е провал. Ето защо, например, много преводачи превеждат истории от немски или испански на руски или украински, но никога няма да се захванат да го правят в обратната посока - просто защото всеки, който говори тези езици, веднага ще разпознае настройката. Глупаво е да дадете на устен преводач сложен писмен превод и обратно. Това е същото като да убедиш, да речем, баскетболист да прекоси трасе по биатлон - и какво, ти си спортист, каква разлика, какъв спорт! За съвършенството В устния превод, най-лошият враг - това е педантичността. Основното не е в красотата на сричката, а същността на казаното. Никой не се интересува от това колко фино и точно сте подбрали прилагателното. Идеалният клиент - това е човекът, който знае какво иска от срещата. Колкото и да е странно, повечето хора не знаят. Сега ще настъпят мърморения: решете по-бързо и по-точно, с кого имате среща, какви са имената на тези хора, какви компании представляват, кога ще дойдат, дали ще правят презентация или ще седят в мълчание и ще преяждат с безплатни закуски по време на почивката. Колкото по-ясно си представяме какво ни очаква, толкова по-добре. След първите сто проведени мероприятия ще се научите да научавате много за хората, само като ги наблюдавате.Клиентите често се смущават от себе си и в същото време, като преводач - те се държат емоционално, помпозно, но не е ясно защо. Най-благодарната публика и клиентела - това са политиците и адвокатите. Те от опит знаят колко е важно и колко е трудно да предадат своите мисли на публиката (очевидно, те са обучени от горчив опит). Те не чукат с обувка по вратата, а се опитват да говорят с кратки, прости изречения, без метафори, поговорки и шеги. Когато работите, например над превод на сериал,, търсенето на аналогия с поговорка може да е увлекателно: но когато имате петнадесет секунди за превод, няма време да навлизате по-задълбочено във филологията. Юристите са добри, защото са много внимателни към формулировката, те също говорят кратко и по същество: буквално претеглят всяка дума. Рядко се случва адвокат да не може логически и логично да свърже всичко. Нещо повече, те се опитват да се изразяват по такъв начин, че думите им да не могат да бъдат интерпретирани по-късно: в едно изречение - една мисъл и максимално еднозначно. За алчността Малко отклонение: синхронният превод - това е всичко, което е „в будката“: в нея седят преводачите, а в залата - гостите, всички със слушалки. Без слушалки - това е последователен превод; има и друга негова разновидности „шепот“ (от френското „шептят“), когато трябва да шепнете на човек на ухото, какво казват колегите му. В будката, преводът се изговаря в микрофона и наистина синхронно: изоставането по време от говорителя не трябва да надвишава две или три думи. Това е огромно психическо и нервно напрежение. Вижте как заради интереса на лицата синхронисти по време и след работа: седнали в ъгъла мълчаливо, те не говорят с никого. Когато потоците от входяща и изходяща информация вървят едновременно, в мозъка се появяват малки къси съединения, сякаш сте ударени от нещо по главата. Така, че синхронистите работят по двойки, тъй като според нормите, такъв ритъм не може да се поддържа повече от половин час. Всъщност, преводачите се сменят взаимно на всеки 15 минути. Има преводачи, които си взимат тапи за уши, за да се абстрахират за четвърт час от всичко и да си починат. За полезността Опитният преводач - винаги е малко Борис Бурда: когато трябва да се задълбочиш в толкова много теми, ерудицията се извлича много добре. Преценете сами: благодарение на сътрудничеството с различни хора и компании преводачите се научават да разбират йерархията на военните, духовенството и професорите от различни страни, научават структурата на дизеловите двигатели, помпите и т.н. Никога не се отегчавайте, дори и да искате. Подобно на журналиста, дежурният преводач се сблъсква с различни хора при различни обстоятелства, които не могат да се предположат.

Какви грешки се правят най-често в процеса на мотивиране на служителите? Как да ги избегнем и поправим, ако са се случили? Грешка в мотивацията №1: Неясен поглед върху това, което искаме да получим от служителя Всичко изглежда ясно, той трябва да бъде дисциплиниран, инициативен, отговорен и т.н. Но когато стане дума за конкретики, може да бъде доста трудно да се получи ясен отговор на въпроса: „Какво точно не ни устройва?“ Как да не сгреша? Когато наемате служител за работа, има смисъл още от самото начало точно да определите очакванията Ви по отношение на неговото поведение и резултатите от работата му. Тези очаквания, разбира се, трябва да съответстват на неговите възможности. В противен случай може да се окажете разочаровани. И най-обидното е, че Вие ​​сами ще си бъдете виновни. След като очакванията са дефинирани, е необходимо да се предадат на служителя и да сте сигурни, че той разбира точно какво се изисква от него. Би било хубаво да получим съгласието му. Ако основните индикатори и критерии за оценка са уточнени на хартия, то тогава отговорностите в случай на нарушения отнемат минимум време и усилия. Списъкът с очакванията може да се коригира във времето. Това е нормално. Основното е, че изискванията звучат много ясно. Например: „Месечният доклад трябва изцяло да бъде представен на секретаря на директора в два екземпляра не по-късно от 10-то число на месеца“. Как да поправите грешката? Ако служителя работи за вас дълго време и редовно нарушава нещо, тогава смяната на позицията ще бъде по-трудна. Коригирането винаги е по-трудно, но не е невъзможно. Да предположим, че някой от подчинените Ви е свикнал да идва на работа в мръсни дънки и без вратовръзка, а Вие искате той да облече костюм. Всичко, което трябва да се направи, е да го информирате за това и да му дадете седмица, за да свикне. Първоначално обаче трябва да издържите няколко минути на въпроси, като: „Кой и на кого му е нужно това?!“. След това ще има няколко дни, прекарани под мотото: „Мислех, че се шегувате“. Когато служителят разбере, че намеренията Ви са сериозни, ще се случи едно от двете неща: той или ще се подчини, или ще реши да саботира Вашето изискване. В първия случай си заслужава да го поощрите. Например, похвалете го за костюма. Това между другото е приятно не само за жените, но и за мъжете. Важно е обаче, похвалите да са искрени, като не забравяме да изключим опцията 'сарказъм'. В случай на саботаж, има смисъл да се действа по стандартната схема: констатация на недоволството, констатация на силно недоволство, наказание, уволнение (ако е необходимо). Ако служителят има малка заплата и голямо семейство, тогава си струва да закупите костюма за сметка на компанията. В крайна сметка, Вие изисквате от него да облече костюм. Грешка в мотивацията №2: поощрения на неправилните действия Точно тук, той Ви гледа в очите, протяга лапата си, хленчи, призовавайки Ви да му дадете нещо от масата. И ако го направите поне веднъж, тогава този концерт ще съпътства всяко Ваше ядене, независимо от степента на ситост на любимеца Ви. Защо? Защото сте го насърчили към това (макар и от най-добри намерения). Сега той знае как да се държи „правилно“, въпреки че изобщо не очаквате това от него. Как да не сгреша? Трябва да имате ясна представа, какви действия или резултати от работата са неприемливи за Вас. Реакцията на тях трябва да бъде своевременна и твърда. Как да поправите грешката? Ако вече сте направили пропуск и сте „възнаградили“ служителя за грешните му действия, тогава най-доброто решение е да отбележите грешката за себе си и да не я повтаряте отново. Ако сте достатъчно уверени, можете да поговорите за случилото се с подчинения си. Това ще избегне сформирането на неговата погрешна представа за „правилата на играта“. Грешка в мотивацията №3: поощрение на бездействието Една от най-често срещаните форми на поощрение за неправилно поведение е наградата за бездействието. Например, някой от Вашия екип системно закъснява, но като цяло това е добър служител и от деликатност не му правите забележки и изобщо не засягате тази тема. В крайна сметка той върши работата си перфектно. Но подобна деликатност води до факта, че първо, служителят вярва, че дисциплината - тя не е толкова важна за Вас и започва да закъснява още повече, и второ, другите служители възприемат Вашето бездействие като послание, че дисциплината не е най-важната и може да се пренебрегне. Ако наистина вярвате, че дисциплината няма значение, значи сте абсолютно прав, да не придавате значение на подобни дреболии. Ако смятате, че дисциплината е важен фактор за успеха, тогава несъзнателно поощрявате не това, което искате да получите. Как да не сгреша? Чувствайте се свободни да давате обратна връзка, когато нещо не Ви подхожда. Основното е да следвате златното правило: критикувайте действието, а не човека. И не забравяйте, че правилното съотношение на похвала и критика трябва да бъде две към едно (т.е. веднъж правите забележка - два пъти хвалите). Как да поправите грешката? Ако сте приучили подчинените си към мек стил на управление, то тогава рязката промяна в ситуацията може да причини много вреда. Не бързайте да преминавате от една крайност в друга. Затягайте гайките постепенно, но бъдете последователни. Ако вече сте започнали да се борите с тютюнопушенето през работно време, трябва да го победите. Ако сте започнали борбата и не доведете нещата докрай, това може да навреди на репутацията Ви. Но ако упорствате и печелите, тогава вашият авторитет ще бъде подсилен. Грешка в мотивацията № 4: липса на поощрения за правилните действия От много ръководители (големи и не много) сме чували, че има нещо неестествено в поощрението на правилните действия. Това е такава футболна логика: за спазване на правилата нищо, а за нарушението им - наказание или картон. Мотивацията се свежда до наказания за нарушения и годишни корпоративни партита. И тогава феновете на футболните правила се чудят, защо от работните резултати има много още да се желае? Как да не сгреша? Номерът тук е, че футболистите получават своята част от наградите за спазване на правилата в детството и тогава те оформят условен рефлекс. Разбира се, нарушават правилата, но с повишено внимание. Те знаят, че ще има глоба за нарушението. Със служителите е по-трудно. За да се сформират в тях правилните рефлекси, често е необходим ръководител. И тук, не можете да правите едни и същи наказания. Между липсата на нарушения и стремежа към победа има голяма разлика. Разбира се, ако служителят винаги предава работата навреме, то не си струва всеки път да го хвалим за това. Но публичната награда за неговата коректност - това е добър подход. Той е доволен, а за останалите - ясно послание. Как да се научим бързо да поощряваме правилното поведение? Консултантът по мениджмънт Мила Богуш-Дюнд предлага забавен начин: „Похвала по график! Хвалете служителите по-често! Похвалете служителите си, преди да създадат проблем, за да привлекат вниманието ви. Направете списък на всички подчинени, задайте таймер за всеки и хвалете всеки, хвалете ги редовно. Докато поощрението не се превърне в навик, просто трябва да го правите по час. Вземете контролен списък на служителите (по-добре е подчинените да не виждат този лист), отидете при всеки, похвалите го и след това отидете в офиса си и се подпишете срещу съответното фамилно име. Не се шегувам. 'Това беше моят съвет, последван от началника на отдела на голяма банка и тогава той не можеше да се нарадва на подчинените си”. Това е добър съвет. Опитайте! Как да поправите грешката? Ако не сте свикнали да хвалите подчинените си, то веднага няма да е лесно да промените навиците си. Започнете с малки стъпки. Опитайте първо да изберете двама или трима души, с които имате добри отношения. Практикувайте върху тях. След това, преминете към по-напреднало ниво. Ще видите, че това ще достави удоволствие не само на тези, които поощрявате, но и на Вас. Освен това, правилната похвала на точния човек, в точния момент, с точните думи е един от най-ефективните и евтини мотивиращи фактори. Може да Ви донесе един тон пари и без допълнителни разходи! Грешка в мотивацията № 5: грешен избор на метод или форма на поощрение Собственикът на една голяма строителна компания решил да награди ръководителите на отдели за добрата работа и подарил на всички за Нова година еднакви смартфони с ябълка върху корпуса. Но за лош късмет: оказало се, че всички вече имат телефони! И много от тях имат същата марка. Но най-лошото е, че ръководителите, чиито отдели показали по-добри резултати през годината от останалите, били обидени, че са на същото ниво с изоставащите. Оказало се, че са похарчени много пари не просто за нищо, а дори и в ущърб. В залата за пушачи, тази конфузна ситуация била обсъждана цял месец. Как да не сгреша? Спомняте ли си филма „Приключенията на електрониката“? Един от героите крещеше: „Ури-ури! Къде е бутонът му?!“. Всеки има “свой бутон”. Всички служители са различни и мотивацията им трябва да бъде различна. Това, което повишава настроението на единия, не е задължително да вдъхновява другия. Ще трябва да разберете какво е важно за всеки ваш подчинен. Само ако знаете това, можете да избегнете неловки ситуации. Най-лесният начин да разберете как да вдъхновите подчинен - да го попитате. Много често ръководителите смятат, че хората се интересуват само от пари. И тези ръководители са много изненадани, когато чуят, че други неща - като изразяване на признателност за добре свършената работа, осигуряване на повече самостоятелност при вземане на решения или внедряването на повече гъвкавост в работния график - могат да бъдат много по-ефективни от бонуса или увеличението на заплатата. Как да поправите грешката? Ако неудобството вече е настъпило, най-добре е честно да признаете, че сте „сгрешили малко“ и да продължите да бъдете по-внимателни. Не обвинявайте служителите в неблагодарност. И „отнемането на телефоните“ също не е необходимо. Е, да сгрешите се случва. Ако се отнасяте към ситуацията с хумор, то тогава негативните последици бързо ще изчезнат.

До края на лятото остава около месец, но това не е причина да се натъжавате. Имате още цели 30 дни, които можете да отделите за самообразование и работа върху себе си. В статията сме събрали варианти за полезни дейности, които определено ще повлияят положително върху кариерата Ви. Научете полезни програми Докато има време преди есента, научете някои нови програми, за да обогатите раздела с уменията си в резюмето. Ето и нашите варианти за инструменти, които могат да бъдат научени за месец: Photoshop За месец, тази програма може да бъде усвоена, дори и от тези, които не познават изобщо редактора. Photoshop ще е необходим за интернет маркетинг, PR мениджърите, мениджърите на съдържание, SMM, таргетолози и разбира се, дизайнерите. За да овладеете ефективно програмата, прочетете за всяка функция и веднага се опитайте да я приложите, не отлагайте. Препоръчваме ви да изучите туториала на официалния уебсайт на Adobe. Word Да, на всички изглежда, че познават тази програма, но всъщност познанията са ограничени до простото редактиране на текст. Но програмата има много полезни функции, за които малко хора знаят. Изучете ги, за да се откроявате на фона на служителите или съучениците, които могат да променят само размера на шрифта. Excel Изискването за познаване на Excel може да се намери в различни свободни работни места - маркетинг, SMM, копирайтинг, анализи, секретар, персонален асистент, проджект-мениджър, счетоводител. Следователно, изучаването на програмата, определено ще бъде полезно за всички. Как да направите това, зависи от вас. Можете да прегледате учебните видеоклипове в YouTube, да преминете онлайн-курс или да прочетете ръководството по Excel. PowerPoint Всеки може лесно да създаде презентация на PowerPoint, но трябва да работите усилено върху наистина впечатляващата презентация. Изненадайте еднокурсниците или колегите си с необичайни шаблони и ефекти - никой няма да повярва, че сте направили презентация в PowerPoint. Ние вече събрахме някои стилни шаблони в една селекция, а за възможностите на програмата, прочетете на официалния сайт на инструмента. Яндекс.Метрика Теорията на програмата може да се изучава дори не месец, а седмица. Например, след като сте изучили безплатния курс от Яндекс. Яндекс.Метрика - това е услуга за уеб-анализи, но в момента без анализи. По-добре е веднага да тествате всичко научено на практика, но ако нямате достъп до някой сайт, запознайте се поне с теорията. Ще бъде по-добре от нищо. Google analytics Аналог на предишната услуга е тази на Google. Всеки избира удобния за него инструмент, така че изборът е ваш. По Google Analytics има официален туториал за първоначално запознаване с услугата и множество статии. Все още можете да преминете безплатните въвеждащи курсове, които не са малко. Поработете над soft skills Неведнъж сме казвали, че soft skills са също толкова важни, колкото и hard skills, а изследванията на LinkedIn само потвърдиха нашите мисли. Дори и да сте супер профилирани, без уменията да общувате с хората, няма да стигнете далеч по кариерния си път. Какви soft skills се ценят: преговори, говорене пред публика, управление на екип, критично и креативно мислене, търсене на нестандартни решения. Всичко това ще можете да научите от курсовете, книгите и успешните хора. Четете изказвания от изтъкнати лектори и се учете. Стажувайте Започването на кариерата си със стаж - отлична идея: отговорността е по-малка, можете да изберете удобен график и да опитате силите си на практика. По правило, изборът за стаж не е толкова труден, колкото за работа, така че ще имате повече шансове да попаднете в интересна компания. Ако се докажете, през есента вече ще можете да се похвалите на приятелите си с трудова книжка. Имаме селекция от отлични стажове, но Ви предупреждаваме - може би някои вече са закрити поради бързите кандидати. Четете книги, за които сте нямали достатъчно време Кога за последен път четохте книга? Бил Гейтс чете по една на седмица и смята четенето за най-добрата инвестиция на своето време. Ако не искате да изостанете зад милиардера, прочетете накрая книгите, които не сте успели да прочетете по време на горещата сесия. Стартирайте свой собствен проект Да, нито повече нито по-малко Ви предлагаме да опитате да пуснете стартъп. Имате свободно време и идея - защо да не опитате? Повишете нивото си на чужд език Спрете да отлагате изучаването на език, когато има толкова много възможности. Гледайте видеоклипове в YouTube, четете книги на английски, общувайте с чужденци или поне включете английските субтитри, когато гледате любимите си сериали. Подобрете автобиографията си Сега имате време за задълбочена работа по автобиографията си, използвайте го. Пренапишете раздела „за себе си“, правилно опишете уменията и личните си качества, обновете шаблона на резюмето си и информацията.

Ежедневната работа не позволява нормална почивка, поради което рядко се замисляме за допълнителни доходи. Но някои хора са готови да съчетаят основната работа с непълното работно време (НРВ). На какво трябва да обръща внимание работникът? Може ли шефът на основната работа да забрани втора такава? Какви особености могат да се разграничат? Неотдавна сред широката общественост беше разпространено предложение, в което се говори за увеличение на работната седмица до 60 часа. Трябва да се отбележи, че то отразява способността на служителя да прекарва до 60 часа седмично със своя работодател. Преди да критикуваме настоящите предложения обаче, е необходимо да анализираме подробно законите в Кодекса на труда, тъй като много хора просто не са ориентирани в това отношение. Кратка справка  Необходимо е да се започне с факта, че работата на непълен работен ден и съчетаването на различни позиции в едно предприятие - това са различни неща и следователно трябва да бъдем изцяло ориентирани по въпроса.  Съгласно Кодекса, назначеният изпълнител има възможност да работи на непълно работно време.  Той може да сключи трудов договор, като изпълнява друг вид работа в свободното си време.  Освен това, работата на НРВ може да бъде както от вътрешен, така и от външен характер. Трябва да се отбележи, че субектът има възможност да сключи споразумение както с основния си работодател, така и с неограничен брой други работодатели. Едно от принципните условия, правещи този вид трудова заетост невъзможна - това е несъвършенството. Освен това, работата на НРВ няма да е възможна при тежки условия (вредни и опасни условия). Ако е необходимо, могат да последват и съответните обръщения към законодателството, позволяващи ограничаването на други видове труд. Уставът на дружеството трябва да отразява, че труда на ръководителя (юридическото лице) може да се извършва само в рамките на настоящата организация. Що се отнася до работниците в някои области: медицина;  педагогика;  култура;  фармацевтика. Тази допълнителна трудова заетост може да се регламентира от съответните закони и постановления. Как мога да се устроя?  Ако вариантът за непълно работно време Ви устройва, тогава няма да възникнат трудности при назначаването. Процедурата по наемане няма да има съществени различия с обичайните:  В началния етап ще бъде сключен трудов договор.  Ще се издаде съответната заповед за назначаване.  Служителят трябва да се запознае с действащите правила на организацията. След което той може да пристъпи към непосредствените дейности. Работата на НРВ има своите различия, които трябва да бъдат детайлно анализирани. По време на процедурата по подписване на договора, служителят трябва да представи документи за самоличност, както и документи, удостоверяващи професионалната му компетентност. Не трябва да забравяме, че работата на непълно работно време трябва да бъде отразена и в договора. Разбира се, не всеки ще изисква пълен пакет от документи, но трябва да сте подготвени за това. При назначаването на работа, не е необходимо да се показва трудовата книжка, но е по-добре да направите няколко копия, така че кадрите от агенти да разберат нивото Ви на компетентност. Изхождайки от това, може да се разбере, че работодателят на непълен работен ден няма да прави записи в трудовата книжка. Основната работа трябва да бъде отразена в съответния документ, който може да бъде предоставен при поискване. Всичко се прави много просто и за тази цел се заверява трудовия договор и заповедта за назначаване. Много хора не искат да казват на своите началници, че работят на НРВ. Възможно ли е обаче този факт да се скрие? Ще бъде ли това законно? Както беше споменато и по-рано, предоставянето на трудовата книжка на друго работно място не е задължително. Втората работа се въвежда в трудовата книжка само по желание и след написване на съответното заявление. Такова просто решение ще съхрани анонимността и никой няма да може да разбере къде работи неговият служител. Проблеми могат да възникнат само на ръководните постове. Например, генералният директор не може да заема подобна длъжност в друга организация. Всеки конкретен случай заслужава отделно разглеждане и затова, ако е необходимо, можете да се свържете за помощ с адвокат. Колко време можете да работите?  По-просто казано, човек не трябва да преработва нормата, която е установена със закон. Можете да направите прости изчисления, което да даде общо понятие: основната работа на 8-часов работен ден и 5-дневната работна седмица ще Ви отнемат по 40 часа седмично. Както бе споменато и по-рано, не се допускат повече от 60 часа труд. Крайният резултат е едни допълнителни 20 часа, които всеки може да изразходва по своя преценка. Някои хора може да се нуждаят от допълнителна заетост, за да генерират големи доходи, докато други да се откажат от този вариант в полза на своята почивка. Няма принудителна система. Всеки избира възможността, която да съответства на личните му предпочитания. Както бе споменато по-рано, служителят може да сключи неограничен брой трудови договори и това може да бъде забранено само ако е в противоречие с действащото законодателство. Личните капризи и нежеланието на ръководителя не трябва да влияят на трудовия процес. Можете да сключите трудов договор в друга компания, без да ангажирате работодателя си. Такова просто решение ще увеличи мобилността на пазара на труда. Как да съвместяваме няколко длъжности?  Както вече споменахме, работата на непълно работно време е както външна, така и вътрешна. Освен това, в Кодекса на труда се говори за съвместяване на няколко професии или длъжности. Доста често това се бърка с НРВ, което е погрешно. Тези два термина имат основни различия: Непълно работно време - допълнителна заетост.  Съвместяване - заетост през редовното време. Например, един финансов директор в една организация често изпълнява функциите и на счетоводител, а портиерът може да бъде и пазач. Всеки случай се нуждае от подробен анализ, тъй като работодателите често натоварват служителите си с извънреден труд, без да увеличават заплатата им. По правило, това се случва, когато един от колегите излезе в отпуск по болест или отиде на почивка. Организацията трябва да работи безпроблемно и следователно някои от функциите се възлагат на друго лице.  Проблемът е, че част от отговорността може автоматично да се прехвърли върху друг служител и това не трябва да се допуска. Съгласно законодателството е възможно да се изпълняват допълнителни задължения само в срок, предварително съгласуван в писмен вид със самия работник. Работодателят не може принудително да заставя някой да извършва чужда работа, тъй като това е забранено от законодателството. От това следва, че кандидатурата за НРВ трябва да бъде предварително съгласувана и да се договорят съответните условия в писмен вид. Всеки заслужава достойно възнаграждение, а работникът на непълно работно време не е изключение. След изготвянето на списъка със задълженията, можете да пристъпите към изчисляване на натовареността, но споразумението за допълнителна работа може да бъде отменено по искане на служителя. Той трябва да даде тридневно предизвестие за решението си, за да може работодателят своевременно да намери негов заместник.