Ново търсене  

Бизнес новини в България и Чужбина

Работа на непълен работен ден? Какво представлява
Ежедневната работа не позволява нормална почивка, поради което рядко се замисляме за допълнителни доходи. Но някои хора са готови да съчетаят основната работа с непълното работно време (НРВ). На какво трябва да обръща внимание работникът? Може ли шефът на основната работа да забрани втора такава? Какви особености могат да се разграничат? Неотдавна сред широката общественост беше разпространено предложение, в което се говори за увеличение на работната седмица до 60 часа. Трябва да се отбележи, че то отразява способността на служителя да прекарва до 60 часа седмично със своя работодател. Преди да критикуваме настоящите предложения обаче, е необходимо да анализираме подробно законите в Кодекса на труда, тъй като много хора просто не са ориентирани в това отношение. Кратка справка  Необходимо е да се започне с факта, че работата на непълен работен ден и съчетаването на различни позиции в едно предприятие - това са различни неща и следователно трябва да бъдем изцяло ориентирани по въпроса.  Съгласно Кодекса, назначеният изпълнител има възможност да работи на непълно работно време.  Той може да сключи трудов договор, като изпълнява друг вид работа в свободното си време.  Освен това, работата на НРВ може да бъде както от вътрешен, така и от външен характер. Трябва да се отбележи, че субектът има възможност да сключи споразумение както с основния си работодател, така и с неограничен брой други работодатели. Едно от принципните условия, правещи този вид трудова заетост невъзможна - това е несъвършенството. Освен това, работата на НРВ няма да е възможна при тежки условия (вредни и опасни условия). Ако е необходимо, могат да последват и съответните обръщения към законодателството, позволяващи ограничаването на други видове труд. Уставът на дружеството трябва да отразява, че труда на ръководителя (юридическото лице) може да се извършва само в рамките на настоящата организация. Що се отнася до работниците в някои области: медицина;  педагогика;  култура;  фармацевтика. Тази допълнителна трудова заетост може да се регламентира от съответните закони и постановления. Как мога да се устроя?  Ако вариантът за непълно работно време Ви устройва, тогава няма да възникнат трудности при назначаването. Процедурата по наемане няма да има съществени различия с обичайните:  В началния етап ще бъде сключен трудов договор.  Ще се издаде съответната заповед за назначаване.  Служителят трябва да се запознае с действащите правила на организацията. След което той може да пристъпи към непосредствените дейности. Работата на НРВ има своите различия, които трябва да бъдат детайлно анализирани. По време на процедурата по подписване на договора, служителят трябва да представи документи за самоличност, както и документи, удостоверяващи професионалната му компетентност. Не трябва да забравяме, че работата на непълно работно време трябва да бъде отразена и в договора. Разбира се, не всеки ще изисква пълен пакет от документи, но трябва да сте подготвени за това. При назначаването на работа, не е необходимо да се показва трудовата книжка, но е по-добре да направите няколко копия, така че кадрите от агенти да разберат нивото Ви на компетентност. Изхождайки от това, може да се разбере, че работодателят на непълен работен ден няма да прави записи в трудовата книжка. Основната работа трябва да бъде отразена в съответния документ, който може да бъде предоставен при поискване. Всичко се прави много просто и за тази цел се заверява трудовия договор и заповедта за назначаване. Много хора не искат да казват на своите началници, че работят на НРВ. Възможно ли е обаче този факт да се скрие? Ще бъде ли това законно? Както беше споменато и по-рано, предоставянето на трудовата книжка на друго работно място не е задължително. Втората работа се въвежда в трудовата книжка само по желание и след написване на съответното заявление. Такова просто решение ще съхрани анонимността и никой няма да може да разбере къде работи неговият служител. Проблеми могат да възникнат само на ръководните постове. Например, генералният директор не може да заема подобна длъжност в друга организация. Всеки конкретен случай заслужава отделно разглеждане и затова, ако е необходимо, можете да се свържете за помощ с адвокат. Колко време можете да работите?  По-просто казано, човек не трябва да преработва нормата, която е установена със закон. Можете да направите прости изчисления, което да даде общо понятие: основната работа на 8-часов работен ден и 5-дневната работна седмица ще Ви отнемат по 40 часа седмично. Както бе споменато и по-рано, не се допускат повече от 60 часа труд. Крайният резултат е едни допълнителни 20 часа, които всеки може да изразходва по своя преценка. Някои хора може да се нуждаят от допълнителна заетост, за да генерират големи доходи, докато други да се откажат от този вариант в полза на своята почивка. Няма принудителна система. Всеки избира възможността, която да съответства на личните му предпочитания. Както бе споменато по-рано, служителят може да сключи неограничен брой трудови договори и това може да бъде забранено само ако е в противоречие с действащото законодателство. Личните капризи и нежеланието на ръководителя не трябва да влияят на трудовия процес. Можете да сключите трудов договор в друга компания, без да ангажирате работодателя си. Такова просто решение ще увеличи мобилността на пазара на труда. Как да съвместяваме няколко длъжности?  Както вече споменахме, работата на непълно работно време е както външна, така и вътрешна. Освен това, в Кодекса на труда се говори за съвместяване на няколко професии или длъжности. Доста често това се бърка с НРВ, което е погрешно. Тези два термина имат основни различия: Непълно работно време - допълнителна заетост.  Съвместяване - заетост през редовното време. Например, един финансов директор в една организация често изпълнява функциите и на счетоводител, а портиерът може да бъде и пазач. Всеки случай се нуждае от подробен анализ, тъй като работодателите често натоварват служителите си с извънреден труд, без да увеличават заплатата им. По правило, това се случва, когато един от колегите излезе в отпуск по болест или отиде на почивка. Организацията трябва да работи безпроблемно и следователно някои от функциите се възлагат на друго лице.  Проблемът е, че част от отговорността може автоматично да се прехвърли върху друг служител и това не трябва да се допуска. Съгласно законодателството е възможно да се изпълняват допълнителни задължения само в срок, предварително съгласуван в писмен вид със самия работник. Работодателят не може принудително да заставя някой да извършва чужда работа, тъй като това е забранено от законодателството. От това следва, че кандидатурата за НРВ трябва да бъде предварително съгласувана и да се договорят съответните условия в писмен вид. Всеки заслужава достойно възнаграждение, а работникът на непълно работно време не е изключение. След изготвянето на списъка със задълженията, можете да пристъпите към изчисляване на натовареността, но споразумението за допълнителна работа може да бъде отменено по искане на служителя. Той трябва да даде тридневно предизвестие за решението си, за да може работодателят своевременно да намери негов заместник.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Обратна връзка? Как да я превърнем в мощен инструмент
Какво е това обратна връзка  Нека разберем заедно. Обратна връзка - това е отзивът, реакцията, отклика при определено действие или събитие според резултатите от дейността на служителя. С други думи, Вашият служител е направил нещо - Вие му кажете за това. Обратната връзка - това е мощен стимул за саморазвитие  Следователно, целта на обратната връзка - това е да се коригират действията на служителя, така че той да постигне целта по най-добрия начин. Или потвърдете правилността на неговите действия.  Можете да го направите и без обратна връзка, но ще трябва да сте ясно, че Вие губите: време. Служителят продължава да прави каквото знае. Ако не му кажете какво е добро и какво може да се подобри - той получава огромен опит, но пътят към резултата може да отнеме много дълго време; мотивация. Когато общувате със служител, Вие изслушвате неговата гледна точка и изказвате своята. Вие мотивирате служителя си да постигне по-добри резултати, давайки му увереност в правилността на действията му; откритост и ангажираност. Като споделяте притесненията си относно статуса на проекта / задачата / презентацията, между Вас се създават открити и честни отношения. По-ценно от това няма нищо. От такъв ръководител е малко вероятно някой служител да поиска да си тръгне. Кой и на кого дава обратна връзка  Грешка е да се мисли, че само ръководителя дава обратна връзка на подчинения. Инициирайте я сам, търсейки я сред вашите колеги, ръководител, подчинени.  Изградете своят професионализъм. Обратната връзка - това е един от инструментите, който ще ви помогне да се самоусъвършенствате. Първоначално има вероятност да срещнете някакво недоразумение: колегите не винаги ще намерят думи, някой ще каже нещо неутрално, други ще ви похвалят, а трети ще поискат време за формулиране. Основното нещо - не спирайте. Видове обратна връзка  Има положителна обратна връзка и конструктивна.  Защо давате положителна обратна връзка? Всичко е добре направено, всичко е ясно за всички, продължаваме да работим по-нататък ...  За Вас самите няма значение, изпратили ли сте писмо до клиента, имали ли сте успешни преговори? Кой, освен Вас, знае за това? Нека ​​подчертаем, че служителят прави нещо качествено и това има положителен ефект върху бизнеса - това е важно. Как да избегнем похвалата?  Няма смисъл да казвате на служителя, че той просто е страхотен и това е всичко. Това не носи ценности. Говорете конкретно, какво точно служителят е направил добре, какви негови действия ще доведат до успех.  Конструктивната обратна връзка подлежи на същите правила: да кажем конкретно какво е направено погрешно и как това може да повлияе върху резултата.  Не изкупувайте 'греховете' и Вашето недоволство от служителя. Често срещаме ситуация, в която ръководителя оправдава в главата си своя служител, мислейки за него или условно „прощавайки му”. Правила за обратна връзка Пригответе се за диалога. Направете ясен план за това, което искате да кажете и какво искате да се договорите. Диалогът със служител е толкова важен, колкото и външните преговори с партньорите.  Съществува прецедент, среща, обсъждане.  Говорете за факти без емоции. Потърсете причинно-следствената връзка: как действието на служителя влияе върху резултата.  Бъдете искрени - всеки от нас има различно ниво на емоционална интелигентност. Никой не търси от Вас съпричастност, ако това не е Ваше качество. Бъдете честни със себе си и с подчинените си. Не се страхувайте да признаете грешките си. Лидерът не винаги е прав, не може да знае всичко. Да, и не е длъжен. Признаването на това ви прави по-силен.  Не се срещайте напразно със служителя , за да му дадете обратна връзка, само защото компанията вече има шестмесечна оценка или HR е писал, че трябва да давате обратна връзка. Срещата в името на някакво правило никому не е нужна. Я-съобщения. Говорете от Ваше име ('Забелязах, попитах, предположих ...'). Опитайте се да изградите цялата си реч от първо лице, изключвайки предложенията от Вас („Вие забравихте, нямахте време“). Тези предложения се възприемат от мозъка като заплаха. Това се случва за секунди и тогава човекът вече спира да възприема това, което му се казва. Връщането му в конструктивния диалог ще бъде много по-трудно. Критерий за успех при обратната връзка  Ако след разговора, служителят може ясно да формулира какво се изисква от него - то това означава, че правилно сте му предали идеята си. Ако можете също така ясно да формулирате за себе си това, за което сте се договорили, какво конкретно трябва да направи вашият служител - това означава, че сте говорили конкретно. Ако имате същия план - тогава диалогът е бил продуктивен! Обратната връзка - това е инструмент на ръководителя не по-малко, а понякога дори по-важен от поставянето на задачи, делегирането и т.н. Обратната връзка развива сътрудника.  Обратната връзка Ви развива, Вие се научавате да разделяте емоциите от фактите и се научавате безобидно, но продуктивно да говорите със служителите си.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Методи за бързо запомняне на информация
Всеки периодично се сблъсква с необходимостта от изучаване и запаметяване на нова информация. Колкото по-малко знаете за изучавания предмет и колкото повече данни трябва да усвоите, толкова по-голяма сложност ще причинява това. Не е лесно за ученици и студенти, чието натоварване непрекъснато ще се увеличава, както и за възрастните, които преминават процедура по повишаване на квалификацията си или усвояване на ново полезно умение. Слабо разбраните термини и сложните взаимоотношения между отделните раздели често водят хората до интелектуална задънена улица. В резултат на това, процесът на самообучение се превръща в истински тежък труд, а понякога трябва да се подложите и на много усилия, за да накарате себе си или детето Ви да вземе книга или да седне зад компютъра.  Но не всичко е толкова безнадеждно! Налице е не толкова популярен начин, който позволява постепенното усвояване на трудно разбираемата информация, опростявайки сложните категории и свързвайки с тях съществуващата информация и личния опит. В резултат на това, процесът на самообучение се превръща в комфортно и вълнуващо преживяване. Метод на Ричард Фейнман Ричард Файнман е световноизвестен физик, нобелов лауреат и един от авторите на квантовата електродинамика. Фейнман е бил активен в преподавателската дейност и се е радвал на заслуженото уважение от многото си студенти, включително и поради способността му да обяснява крайно сложни за запомняне научни концепции. Ричард Файнман е разработил и усъвършенствал метода на усвояване и предаване на сложната информация. Той се основава на максималното опростяване на сложната терминология и разкриването на витиеватите смислови възли. С помощта на метода на Фейнман, можете сравнително бързо да се ориентирате във всяка област на знанието и да запомните новата информация, която възнамерявате да овладеете. Използвайки тази техника, можете не само значително да подобрите процеса на самообучението си, но и да проверите текущото си ниво на осведоменост и да отстраните от чистата вода т.н. “бели петна” - проблемите, които е необходимо да премахнете. Това е полезно както за учениците, които се подготвят за държавен изпит, така и за възрастните, които искат да бъдат добри специалисти и да получават висока заплата. И така, нека разберем метода на Файнман. Стъпка 1. Формулирайте темата за изучаване Накратко, формулирайте задачата - какво точно планирате да изучавате. След това напишете всичко, което вече знаете за него. Изразявайте мислите си възможно най-опростено. Избягвайте ненужно дългите формулировки и професионалния речник.  Представете си, че общувате с дете, което не е готово да възприема сложни термини и неразбираеми разсъждения. Имате само няколко минути, за да привлечете и задържите вниманието му с прости аналогии и кратки изречения. Стъпка 2. Определете белите петна И така, направихте първата стъпка, следвайки препоръките на Фейнман. Сега трябва да анализирате наличната информация, за да сформирате цялостна представа върху изучавания предмет и да очертаете границите на все още неусвоените части. Постарайте се по възможност да свържете всички елементи в една система. Структурирайте данните, използвайте картинки, графики и диаграми. Направете списък на белите петна, както и термините, които не сте могли да обясните на ясен език, и ги проучете. Когато натрупате новата информация, върнете се към първата стъпка и постепенно попълвайте своите записи, без да забравяте краткостта и простотата на изложението.  Важно е да се разбере, че прилагането на метода на Файнман - това не е еднократно действие, а дълъг цикличен процес, чрез който стъпка по стъпка се разкрива избраната тема. Стъпка 3. Съставете история и я споделете с приятели Когато информацията бъде проучена в необходимия обем, съчетайте я в интересна история. Представете си, че подготвяте презентация за въображаеми ученици от гимназията. Неопитните слушатели трябва от първия път да усвоят цялата предоставена от Вас информация. Разбира се, за това трябва да сте сигурни, че сами сте усвоили новата информация до необходимата степен. Ако споделяте историята си с реални хора, то можете да прикрепите получените знанията на всеки етап от обучението. Съберете своите познати или приятели и организирайте образователна мини-лекция. Нека Вашите благодарни слушатели оценят лекотата на възприятието и качеството на представянето на информацията. Но можете да го направите и без жива публика. Просто от време на време четете историята си на глас и подчертавайте лошо формулираните смислови нюанси. За да си дадете по-обективна оценка, можете да използвате обикновен диктофон. Ако сте технически грамотни, можете да се опитате самостоятелно и като влогъри: просто трябва да стартирате канал в YouTube и редовно да споделяте полезни видеоклипове с абонатите си. Започнете днес Основното предимство на метода на Файнман е, че той позволява да се усвоят новите знания на етапи, налагайки нов пласт от неизвестна информация към вече съществуващата основа на предишния опит и да сформирате по-ранен светоглед.  Благодарение на този подход, Вие ще създадете здрави асоциативни вериги, които подобряват запаметяването и прокарват границите на разбиране, дори и на най-сложните въпроси. Опитайте се да приложите метода на Фейнман днес, за да подобрите ефективността на Вашето самообучение, да разширите хоризонтите си и да запомните повече полезна информация.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Какво представляват рекрутерите (recruiters)
Експертите говорят за специалностите, особеностите в условията на съвременния пазар и възможните кариерни пътища. Днес ще разкажем от какви качества се нуждае рекрутерът. Днес ще поговорим за една от най-търсените професии в HR-сферата - рекрутмент. На пръв поглед, работата на рекрутера е разбираема за почти всички - рекрутерът подбира служителите. И вече тази ясна цел предполага целия процес - да помогне на мениджъра „красиво“ да опише вакантното място, да го помести във всички източници, да обработи отговорите и да направи самостоятелно търсене, да проведе милиони телефонни интервюта и малко по-малко - лично да координира всички следващи стъпки и срещи, събрани препоръки, да огласи и обсъди предложението за работа.  И през цялото това време да остане във връзка с огромния брой хора вътре и извън компанията и паралелно с описаните по-горе стъпки да попълни различните отчети и таблици. И, разбира се, да запази позитивното настроение и доброжелателност. Какво може да бъде по-просто? В съвременните реалности, когато хората - те са най-важната ценност и конкурентно предимство на компаниите, когато в някои индустрии има буквално “лов на глави”, влиянието на работата на рекрутера върху бизнеса не може да се подценява.  И така, какъв трябва да бъде успешният рекрутер и какви са особеностите на тази работа? Комуникация с голям брой хора  Първата и много важна особеност на тази работа - това е постоянната комуникация с голям брой различни хора - както от компанията (с колеги, наемащи мениджъри), така и извън нея (кандидати, препоръчители, колеги от други компании). Следователно, способността за взаимодействие и намиране на обща основа с всички хора е ключовият фактор за успеха. При общуването с наемащия мениджър, рекрутера е важно да може да установи контакт, да зададе правилните въпроси, да разбере профила на свободното вакантно място и тези особености, които са важни за мениджъра. При общуването с кандидатите за горепосочените качества се добавя и способността да се изслушва същността и „да се стигне” до важните моменти, да се сравнят уменията с профила на вакантното място, а „психологическия портрет” - с потребностите на мениджърите и особеностите на екипите. Като се има предвид всичко това, става ясно, че всеки рекрутер е и малко психолог. Отговорността за бранда на компанията  Рекрутерът - това е лицето на компанията. Именно то за първи път ще бъде видяно от кандидата / потенциалния служител. Оказва се, че рекрутерът по много начини формира имиджа на компанията на пазара. Дори ако кандидатът не бъде нает в компанията, в него ще остане известно впечатление за тази компания, което той ще сподели с другите. Реален пример В писмото си, кандидат написал, че свободната позиция, която е обсъждал с рекрутер, не е много интересна за него. Но той е бил толкова приятно впечатлен от разговора с него и целия предшестващ процес, че е готов да дойде на следващото интервю, за да поговори с мениджъра за бъдещето. В резултат на това - този кандидат е бил нает от компанията и се е изкачил до директорския пост. Аналитични способности Рекрутерът трябва да разбира бизнеса / индустрията, в която ръководи подбора. Звучи банално, но добрият рекрутер трябва наистина да разбира особеностите на бизнеса като цяло, конкретните позиции и дори ситуацията в екипа, в който се извършва търсенето. От това зависи успехът на подбора.  Ако за рекрутерите в агенциите най-често става дума за една област, която трябва да бъде проучена задълбочено, то тогава in-house рекрутерите (в рамките на компаниите), като правило, трябва да разбират не само целия бизнес на компанията, но и по малко от работата на всеки отдел/функции, тъй като вътрешните рекрутери често водят подбора пряко в различни подразделения на компанията. Коректност Възможността за ориентация в ситуацията и работата с конфиденциалността - това е друга важна особеност. Понякога, рекрутерът се сблъсква със задачата за скрито търсене, когато вакантното място не може да бъде разкрито и е необходимо да се общува с кандидатите внимателно (например, когато се търси заместник на работещ служител, а професионалната сфера е тясна). В тази ситуация, рекрутерът става малко дипломат - в края на краищата е важно той да може точно и коректно да предаде информацията на кандидатите, да избегне конфликти и да изпълни целите на компанията, закривайки свободната позиция. Умението бързо да се ориентира в ситуацията  Друг важен момент, който се появява в работата на рекрутера - това са непредвидените ситуации и наслагвания, при които е важно да не се разваля имиджа на компанията. И тук виждаме, че находчивостта е важно качество за рекрутера. Един банален пример - кандидатът идва на интервю с мениджъра, а той ненадейно е извикан на съвещание. В тази ситуация, рекрутерът трябва бързо да намери изход, за да не развали впечатлението, отношението с кандидата, имиджа на компанията и т.н. Умение за работа в режим на многозадачност  Рекрутерът - това е истински супергерой. Бързината, внимателността, многозадачността и супер-паметта - това са основни атрибути на рекрутера. Често може да има 15 или повече свободни работни места едновременно. Представете си колко писма, обаждания, срещи и различни въпроси са това за единица време. И в това многообразие, изключително важно е да държите всичко в главата си и да не обърквате длъжността за секретарка и, например, за позицията маркетолог. Умение за общуване с хората В заключение бихме искали да отбележим може би най-важната особеност на тази работа - рекрутерът трябва наистина да обича хората. И въпреки, че разбира се, любовта на хората е незаменим атрибут на всяка професия в областта на HR, и не само в нея, това в рекрутмента е особено наложително. В края на краищата, трябва да обичате много различни хора.  Но и възвръщането на инвестицията от тази любов няма да отнеме много време! Във вид на искрена благодарност от страна на мениджърите, които са намерили талантлив и успешен служител, както и от самите служители, на които, в много случаи, рекрутерът е помогнал да намерят мечтаната работа. Случва се дори, че кандидатите / наемните служители стават добри приятели с рекрутера. И след много години, Вашият приятел ще каже с усмивка - помниш ли преди 10 години как ме интервюира и взе на работа?
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Как да се представим добре на интервюто
Самопрезентацията - това е средство за формиране на собствения образ, демонстрация на личността пред околната среда. Това е и управление на впечатлението, което говорителят прави пред публиката. Основната цел на такова лично представяне - да привлече интерес и да предизвика определени действия. Като част от интервюто - това е получаването на предложение от работодателя. Създаденият образ трябва да съответства на вашите идеи, в противен случай може да възникне вътрешноличностен конфликт. Обратната страна може да се окаже ситуация, в която сте заложник на социалните очаквания - например, един IT-специалист винаги е неразбираем. Благоприятното впечатление на събеседника може да се направи в рамките на деловото и лично общуване. В първия случай е важно да разкриете своите професионални умения. В личната комуникация ще се проявят личностните Ви качества. На интервюто е важно количеството професионални компетенции и личните качества, необходими за кариерното развитие и ефективното сътрудничество с колеги, партньори, клиенти. Някои особености и характеристики на характера се определят генетично, а други възникват в резултат на обучения и развития. Следователно, има два вида самопрезентация: природна и изкуствена.  Природната самопрезентация ни се дава с раждането. И обичайно не можем да й повлияем, докато с възрастта не започнем да използваме специално разработените умения, за формирането в околната среда на някакъв наш образ, като професионалист или личност - така стигаме до изкуственото самопрезентиране. Самопрезентацията се състои от две части: непосредствена и посредствена:  Посредствената част включва резюме, мотивационно писмо, портфолио, връзки към страници на социални мрежи.  Непосредствената част се състои от следните фактори: външен вид, поведение, подготовка за интервюто, лични качества. Посредствена самопрезентация  Всичко, което презентирате на потенциалния работодател - това е част от Вашия образ.  Резюмето и мотивационното писмо - тук започва самопрезентацията Ви. Те са част от професионалния Ви имидж. Тяхната основна цел - открито, надеждно и структурно да предадат Вашите цели, компетенции, постижения, планове и опит. Колкото по-внимателно ги подготвяте, толкова по-лесно ще Ви бъде да проведете диалога на интервюто. При поискване, понякога се съставя и портфолио - към него, освен художественото оформление има и аналогични изисквания: достоверност и структура. Вместо визитка, сега често се предоставят линкове в социалните мрежи. Някои компании ги искат преди интервюто. Преди изпращането на линковете, направете преценка на съдържанието на Вашата страница. Заедно с автобиографията и портфолиото, съдържанието в страницата трябва да бъде потвърждение на откритост и достоверност на фактите от Вашия живот. Непосредствена презентация Външен вид Нужно Ви е добре поддържано, съответстващо на ситуацията облекло. Ако сте творческа личност или програмист, чиито любими дрехи са скъсани дънки и износени маратонки, то на първата среща би трябвало да отидете с цели дънки и нови маратонки. Това на първата среща ще повиши нивото на положителното възприятие за Вас. Етикет В съвременния свят правилата на етикета се трансформират, но някои остават непроменени: пунктуалност, предупреждение за забавяне, уважение към събеседника, култура на речта, липса на негативни изказвания за ръководителя, партньори, колегите. Подготовка  Подготовката за срещата е от голямо значение. Ако предварително сте проучили компанията: нейните ценности, корпоративна култура, планове, то Вие ще създадете интересен и не повърхностен диалог с представителя на компанията. Също така, трябва да сте готови да разкажете подробно за своя опит: запомнете дати, ситуации, бизнес-кейсове, постижения и пропуски. Нивото на подготвеност влияе върху формата на представяне на информацията - знаещият човек е лесно да бъде уверен. Вашите лични качества - това е 'обложката' на самопрезентацията. Личните качества влияят върху професионалното изразяване и развитие. Проявявайки нетактичност или недружелюбие, е трудно да разчитате на позицията лидер. Неувереният в себе си човек е трудно да бъде активен и открит.Лични качества  Добрата новина е, че всяка самопрезентация, при вложени сили и време се възвръща като умение и постепенно става част от Вас. Ето защо, ако имате затруднения с една от формите на самопрезентацията, можете да се свържете с кариерен консултант преди интервюто и да повишите нивото си до комфортно.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Как да развиваме нашето мислене
Мисленето е неразделна част от човешката дейност, инструмент за познание и анализ на реалността. Без него няма да има съвременно човечество и цялата ни цивилизация, защото активното и съзнателно мислене е основното, което отличава човека от останалите животни.  Мисленето има огромен брой определения. Ето едно от тях:  Мисленето - това е процесът на получаване на данни от външния свят чрез сетивата, както и тяхното последващо обработване и използване; това е установяването на взаимовръзки между околните обекти и определянето на тяхното влияние върху човека. Основната задача на мисленето е решаването на широк кръг от проблеми и задачи, пред които се изправя човека. На първо място, мисленето - това е основният инструмент за оцеляването на човека. По отношение на съхранението на вида сме напреднали много, защото мисленето дава много повече възможности за преодоляване на житейските предизвикателства, отколкото физическата сила и издръжливостта на дивия звяр.  Мисленето - особеност на човешката психика, която сме получили в процеса на еволюцията ни. Но затруднението е, че еволюционно в нас е заложена само способността да мислим, което ние трябва съзнателно да приложим. Развитието на мисленето дава на човека възможност не само да оцелее, но и да живее в комфорт: да има повече пари и сила, да подобри отношенията си с околните, да получи всичко необходимо от живота. Развитието на мисленето - това е волеви акт, който можем да извършим или да не извършим. Мисленето е желателно да се развива още от детството. В семействата, в които родителите имат ниско ниво на интелигентност, закостенял светоглед и липса на творческо мислене, често израстват и същите деца. Ако обаче едно дете на ранна възраст започне да се възпитава в семейство, където е обичайно да се самообразова и активно да използва умствените си способности, то най-вероятно ще покаже добри резултати в училище и ще бъде по-успешно в живота. Известни са също не малко случаи, в които интелигентният човек спира да извършва работа, която изисква постоянно умствено напрежение и след няколко години деградира. Дори ако родителите Ви не са се занимавали с развитието на мисленето Ви от ранна детска възраст, то можете да започнете (или да продължите) на всяка възраст. Нека поговорим за това как да развиете мисленето. Нивото на развитие на мисленето е свързано с речта. Високоразвитият човек винаги има голям речников запас и грамотно изграждане на изреченията; примитивният по мислене индивид използва минимален набор от думи и фрази, което често затруднява изразяването на мисли. Забелязано е, че със засиленото развитие на речта, незабавно се забелязва и подобряване на мисловните процеси и обратното - умните хора са добри оратори. Четете и тренирайте ораторските си умения - това е първият универсален съвет за развитието на мисленето. Основни видове мислене Нека разгледаме основните типове мислене, с какво те се характеризират и как да развием всеки от тях.  абстрактно мислене; творческо мислене; образно мислене; логическо мислене. Многото видове мислене са взаимосвързани, така че има смисъл да ги развием всички. И в зависимост от сферата на човешката дейност, 1-2 вида мислене винаги ще бъдат приоритетни. Например, в художника-абстракционист ще има добре развито абстрактно и образно мислене, математикът или физикът ще имат логическо мислене, а човека от всяка творческа професия - творческо и образно мислене. Абстрактно мислене Абстрактното мислене ни позволява да видим съвкупността от предмети, явления и свойства като един цял обект. Това е необходимо, за да можем да видим картината изцяло, без да се разсейваме от малките детайли, и посредством тези видения да намерим нестандартни пътища за решаване на проблемите, постоянно разширявайки рамката на познанието си.  Интересно е, че животните в примитивните им форми имат начало на мисленето: те са способни да разпознават причинно-следствените връзки, способни са да учат и най-простите логически операции. Но само на човека е присъщо абстрактното мислене. Да се обърнем към примерите. За едно куче, листата на дървото винаги ще бъдат само листа, реката ще остане поток от вода, птиците ще бъдат птици, а земята - място, в което може да зарови кост. Човекът обаче ще обобщи съвкупността от всички тези обекти в понятието 'природа'. Една котка може да трие краката си, да срещне собственика си на прага и да спи в краката му, но само един човек ще нарече всички тези думи с „любов“ и „привързаност“. Творческото мислене Творческото мислене има за цел да създаде нов, полезен резултат от известни предпоставки. Използвайки наличните данни, можем да конструираме от тях интелектуални, културни и материални обекти, които преди не са съществували. Както можете да видите, акцентът тук е върху използването на вече известни данни и този момент не е напразен. Човек може да създаде нов продукт, само опирайки се на придобития опит и знания. Затова, най-често се ръководим по примерите от заобикалящата ни природа: форма, цвят и звук се извличат от това, което виждаме и чуваме. Образно мислене Образното мислене е характерно за създаването на цялостни образи, базирани на получената информация. Най-често това са визуални образи. Например, четете книга и ясно виждате пред Вас очите на героя. Или, след помирисването на познатата миризма, веднага си представете картина, свързана с нея - лицето на човека, мястото, събитието.  Образното мислене е един от важните инструменти за формиране на речевите умения, тъй като на всяка дума се присвоява определен образ. То ни помага да разпознаваме познатите обекти, като е необходимо в процеса на учене, да съхраняваме информацията и изграждането на понятна база. Логическо мислене Логическото мислене е може би един от най-важните видове мислене. Притежавайки неразвито творческо или абстрактно мислене, човек е обречен на оскъден емоционално-интелектуален живот. Но неразвитото логическо мислене може да застраши психичното здраве и дори самото ни съществуване. Не става дума за „отсъствие“, а за „неразвитост“, тъй като няма нито един човек, който да няма никакво мислене.  Логическото мислене - това е процес, който има за цел да получи обосновано умствено заключение, използвайки логически правила, формули, конструкции и алгоритми. Логиката е наука, подобна на математиката - тя също се основава на ясна доказателствена база и аксиоми. Съществуват редица логически правила, без знанието на които просто не бихме могли да оцелеем: причинно-следствена връзка (един от членовете на племето грабна змия с голи ръце, тя го ухапа и той умря - това означава, че останалите не трябва да правят това); алгоритъм от действия, насочени към определен резултат (за да хванете елен на лов, трябва да направите оръжие, да отидете в гората, да преследвате елен, да го убиете и донесете на племето); индуктивни и дедуктивни методи (ако стане студено и денят става по-кратък - есента е дошла, настъпила е есента - ще е студено и дъждовно); едностранно направление на времето от миналото към бъдещето (след есента ще бъде зима - трябва да се запасите с дърва за огрев, храна и топли дрехи); взаимодействието на предмети във форма и размер (човек може да се скрие в място, което е по-голямо от неговия размер). Ето прости примери за използването на логически конструкции в живота на нашите предци, за да покажат как те са повлияли на нашата еволюция. Разбира се, в съвременния свят те са много по-сложни.  Логическото мислене помага на първо място за сформиране на тактиката и стратегията на нашия живот, да разберем последствията от своите действия, а не да правим глупави грешки. Как се развива логическото мислене Всички видове мислене се развиват по същия начин, като физическите данни - чрез обучение.  За да развиете логика, трябва да изпълните определени упражнения: Решаване на загадки, пъзели и задачи за съобразителност.  Интелектуални игри, като шах, покер или стратегии.  Четене на детективски, добри художествени и образователни книги.  Събиране на пъзели, куб на Рубик, дървени пъзели.  Преразказ на прочетения текст с Ваши собствени фрази.  Игра на аналогии, асоциации.  Създаване на абсурдни ситуации и явления, противоречащи на законите на логиката (те могат да бъдат написани под формата на стихове или разкази). За да постигнете успех в живота, трябва постоянно да се развивате. Гениите и просто успешните хора се различават от обикновените хора само с това, че постоянно тренират и развиват своето мислене. В интернет можете да намерите много онлайн симулатори, които насърчават развитието на мисленето, вниманието и паметта, като например тренажора на мозъка Викиум. Те ще Ви помогнат не само за развитието на логическото мислене, но и за научаването да се концентрирате по-добре върху задачите и да запомняте големи обеми от информация.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Как да поставяме лични граници в работни взаимоотношения
Границите в отношенията са важен елемент от общуването, не само в семейството и сред приятелите, но и на работното място. С тяхна помощ ние показваме позициите и принципите си пред нашите колеги, показваме, че за нас нещо е приемливо или неприемливо. По този начин, казваме на обкръжението ни как да се държи с нас и какво можем да предложим в замяна.  Работата е важна част от нашия живот. По голямата част от дневното си време, прекарваме на работното място. Установяването на ясни и разбираеми граници в работните взаимоотношения - това не е прищявка или каприз. От тях зависи комфорта не само на душата, но и на тялото. Как така? Липсата на граници често води до това, че човек „седи на главата си” - той е принуден да работи извънредно, да отхвърля чуждите задания. В същото време, страда и самочувствието, здравето, взаимоотношенията с близките - как може да има позитивно отношение, ако се връщате ядосани и уморени от работа? Но за начало, нека погледнем по-отблизо проблемите, пред които сме изправени, без да имаме ясни граници. В същото време, можете да анализирате собствената си ситуация, за да видите дали има нарушение на личните Ви граници в работата. Симптоми за липса на граници: Вие нямате пълна представа за задълженията си, често извършвате работа, която няма връзка с Вашата специалност. Прекарвате повече време на работа, отколкото предполага графикът - отивате безплатно през уикенда, оставате в офиса след работа, не използвате обедната почивка по предназначение. По време на празниците продължавате да работите в телефонен режим и с помощта на електронната поща. Служителите и шефовете си позволяват да говорят с вас с неуважителен тон. Колегите навлизат в личното Ви пространство, подхождат отблизо. Изглежда, че това е дреболия, но подобно поведение показва желание за доминиране над Вас и ако човек позволи на всеки да влезе в “интимната” му зона, това се приема като разрешение за оказване на натиск. Някой или дори всички колеги смятат, че нахалния тон в работната кореспонденция и разговорите е нещо нормално. Хората, с които работите в тясна връзка, често закъсняват, не си вършат работата, поради което натоварването върху Вас се увеличава. Вие понасяте вулгарни и пошли изказвания по време на работа, а дори и сексуален тормоз от някой от колегите или началници към противоположния пол. Принудени сте да извършвате действия, които противоречат на съвестта и законодателството - например, фалшифициране на документи. Когато тях ги няма, ние сме в състояние на постоянен стрес, защото не знаем какво да очакваме от хората около нас. Трябва да работим прекалено усилено и постоянно да се намираме в неприятни ситуации.  В същото време, наличието на граници в работните отношения Ви позволяват да се чувствате уверени в екипа и да се наслаждавате на работата. Благодарение на тях, всеки служител има ясно разбиране за това какво трябва да прави и в екипа се формира стабилна положителна атмосфера. Това допринася за висока производителност, укрепва самия екип, служителите са по-малко склонни да напускат. Всеки знае какво да очаква от другия, количеството на споровете, дължащи се на недоразумения или неудобни ситуации, намаляват. Защо не винаги е възможно да се установят тези граници? Без съмнение, границите в работните отношения са необходими и важни. Но защо тогава не всеки намира сили да ги установи? Работата е не само нашата финансова основа, но и средство за лична самореализация. Тя значително влияе върху чувството ни за самоусещане и самооценка.  Първо, ние се страхуваме от загубата на работата, а не поради парични съображения. Затова често не се осмеляваме самостоятелно да поставим на мястото му дръзналия да навлезе в личното ни пространство човек. Страхуваме се, че в случай на съкращения, ние ще бъдем „първи” и че ще бъдем считани за „неудобни” и ще сме сред първите уволнени. Да, и от детството ни възпитават така - да бъдем скромни. Свикнали сме с факта, че е невъзможно да спорим с началниците и да докажем нашия случай, а за да се изкачваме нагоре по кариерната стълбица, трябва да сме покорни и да изпълняваме всички възложени задачи. Но последиците от липсата на граници в работните взаимоотношения са далеч по-сериозни от мнимите неприятности поради факта, че ще поставите на място дребния тиранин или ще се научите да се себеуважавате. Как да поставите граници в работните отношения? Говорете категорично, ако считате за недопустими определени действия, тон, изявления. Не се страхувайте да изразите недоволството си, изказвайки се по отношение на намеците. Просто кажете: 'Нямате право да се държите по този начин с мен.'  - това е достатъчно. Установете подходящи за Вас правила. Някой, който е стресиран, трябва да премести почивката си за обяд, заради натрупаната работа; на друг човек са нужни 10 минути да се нахрани и е готов отново за битка. Нещо повече, може дори да му е скучно да почива цял час и да е готов да продължи да работи. Основното е, че Вашите правила се вписват в корпоративната култура и не излизат от традиционния ред от стандарти за работен график. Не чакайте последната капка да падне. Ако видите проблем, разрешете го веднага, не го толерирайте. Колкото по-бързо решите проблема, толкова по-малко ще се тревожите за него. Научете се да отказвате. Ако искането на колегата или заповедта от началниците Ви предизвика вътрешен дискомфорт или противоречи на личните Ви морални принципи - откажете. Но не бъдете прекалено твърди. Има хора, които се чувстват комфортно зад каменната стена на неотстъпчивостта, но имат малко приятели. Намерете златната среда: покажете готовност за отблъскване на кордоните от нарушители, но в същото време не се превръщайте в „злия бук“. Ако работите съвсем отскоро, тогава границите трябва да се установяват постепенно и периодично да се правят компромиси. Важно е да има списък с неразрушими принципи. Например, можете снизходително да се отнасяте към това, че няколко пъти ще бъдете помолени да останете след работа, но в същото време не позволявайте да говорят с Вас с повишен тон. Бъдете готови да посрещнете съпротивата. Определянето на собствени правила не винаги е лесно. Някой ще се опита да огъне тяхната линия, дори са възможни и конфликти. Има такива, които честно казано не се интересуват от другите - без значение колко усилено се стараете, те ще бъдат груби, ще прехвърлят своята работа върху колегите си, ще проявяват неуважение. Нищо не може да се направи за тях - трябва или да ги търпите, или да си потърсите друга работа. Радваме се, че подобни лица в повечето колективи липсват. Изразявайки недоволство от ситуацията, винаги заявявайте желанието си, кажете какъв тип поведение очаквате от останалите. Консултирайте се с опитен човек от персонала. Огледайте по-отблизо обкръжаващата Ви среда на работното място - със сигурност ще намерите мъдър колега, който успява да поддържа баланса в трудните ситуации. Помолете го да ви подскаже как да постъпите, разкажете му за особеностите на общуването Ви с определени хора, намерете заедно изход от неприятната ситуация. Установените граници в работните отношения - това е труд и на тях трябва да се отдели време и усилия. Но ако сте твърди и последователни, с течение на времето колегите Ви ще свикнат уважително да общуват с Вас и да ценят личното Ви пространство.
Още »
Как да помогнете на тийнейджър да реши какво желае да работи
Вероятно всеки родител си задава въпроса - как да помогна на детето да определи бъдещата си професия. В никакъв случай не трябва да оставяте всичко на самоход. Вчерашният ученик може да се обърка с избора на професия и да реши да свърже живота си с бизнес, който не обича или не може да си позволи. В резултат на това - даром изгубено време, изоставен в средата на семестъра университет, а понякога дори и депресия и отчаяние. Но също така не си струва да принуждаваме детето си да се занимава с професия, от която явно не се интересува. - Какво да правя? - питате се Вие. Нека разберем заедно! Самостоятелност Възпитавайте своя тийнейджър в самостоятелност. Разбира се, вече е малко късно да започнете да правите това няколко години преди дипломирането: трябва да подготвите детето си за самостоятелен живот от детската градина или поне до края на началното училище. Но все пак, по-добре късно, отколкото никога.  Детето трябва да избере професията, за която има призвание. Ако направите изборът вместо него, може да се окаже, че първоначално то ще се съгласи, но по-късно много ще съжалява. Често хората, чиито родители са избрали тяхната професия, започват да ги преследват мислите, че не могат да се реализират и да намерят своето място в обществото. Коригирайте идеите на детето, но не налагайте собствените си. Например, мечтае ли да стане писател? Предложете му да се опита да посети литературен кръжок. Мечтае ли за спортна кариера? Нека бъде записан в спортен клуб. Актуалност на професията Преди да го съветвате за тази или онази професия, помислете актуална ли е тя към днешен ден и за Вашия регион и доколко ще бъде съвременна в близко бъдеще. Обърнете внимание: необходимо е да се поинтересувате относно търсените професии, за които можете да се информирате в центъра за заетост, а не относно „престижните”, към които могат да ви насочат приятели и познати.  След като сте създали списък с най-търсените специалисти, предложете ги за избор на детето си. Демонстрирайте същността на професията Ако тийнейджърът Ви е избрал професия за себе си, но във вашия град няма възможност да изучава тази специалност, потърсете образователна институция извън града или дори - страната. Дайте на детето си възможност да се развие и овладее необичайната за Вашия регион професия - освен ако, разбира се, не се страхувате да го оставите само. В крайна сметка, преместването в друг град или държава - не е увеселителна разходка. В краен случай се опитайте да го запишете на дистанционно обучение. Тестове Съществуват много тестове, за които се предполага, че помагат да се определи професията. Всъщност, те повече вредят, отколкото да помагат. Това е особено вярно за тези тестове, които могат да бъдат намерени в интернет. Не забравяйте: необходимостта от избор на професия, базирана на тест, възниква от отчаянието, когато няма абсолютно никакви възможности за това какво да правите. Любимият предмет Някои родители вярват, че на детето им трябва да се даде възможност да учи тази специалност, към която има предразположение. Много е похвално, ако тази предразположеност не е определена на базата на оценки в класната стая.  Добре се справяш по математика - отиди при счетоводител!  Литературата ти е силната страна - учи се от филолог.  Отлично рисуваш - стани инженер. Ако следвате тази логика, в крайна сметка може да се окаже, че детето, което предпочита физическото възпитание, е силно и развито отвъд годините си и трябва да стане товарач! Не забравяйте, моля: не е необходимо да избирате професия, основана на познанията на детето, а да му дадете тези знания, от които се нуждае, за да придобие професия. Не го принуждавайте да постъпва в университет Много родители настояват децата им да завършат средно образование, а след това да отидат в колеж или университет. Всъщност, това не е изобщо необходимо. За много професии не се изисква висше образование. Много често нивото на заплащане на добрия специалист със средно образование е много по-високо от това на човек, завършил престижен университет. Не го принуждавайте да учи до края Ако се е случило най-лошото и детето Ви все още изучава специалността, която не харесва, тогава не го принуждавайте да учи до горчивия край и да получи диплома. Така само обезкуражавате желанието му да продължи да учи. Говорете с учителите. Ако те твърдят, че детето Ви не е в състояние да учи в избрания факултет, най-доброто, което можете да направите, е да му дадете възможност да смени професията си. Има много примери за това как хора, по настояване на родителите, са завършили, например, педагогически колеж и впоследствие са придобили професията на готвач или адвокат и стават истински професионалисти. И ако се притеснявате за изгубените години, тогава утехата за вас ще бъде, че много от изучаваните предмети - психология, икономика, физическо възпитание и други общи дисциплини - могат да бъдат полезни към новото място на обучение. Какво интересува детето Ви? Към каква дейност се стреми то? Помогнете му да избере професия по свое желание и да реализира призванието си. Това е може би най-доброто нещо, което можете да направите за него!
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Как да направите правилен избор за техническа професия
Детето израства, от ранна възраст проявява интерес към предмети, животни, растителност и всичко, което го заобикаля. По време на обучението, може да се забележи, че едни с лекота изучават физиката и математиката, а други - природните науки, географията или литературата. Съвременният живот изисква от бившия ученик познания в различни области, а често випускниците не могат да определят в кои колежи или университети да отидат да учат. Вчерашните ученички смятат, че техническите професии са по силите само на момчетата. Те не се замислят над факта, че списъкът от професии за тях е значително разширен, и че сега могат да получат знания не само в областта на педагогиката или икономиката, а много момчета думата „инженер“ я свързват с жалкото съществуване на нископлатена работа. Випускниците често трябва да решат нелеката задача, какво образование да получат, така че по-късно с лекота да си намерят престижна добре платена работа. В страната има огромно количество адвокати, икономисти, счетоводители, които са получили образование, но не са търсени и много от тях се налага да се преквалифицират в други специалности. Успешното развитие на икономиката изисква грамотни работници във всички области. Хиляди предприятия с различни нива на доходите се нуждаят от технически подготвени експерти, така че изборът на специалности е толкова голям, че младият талантлив младеж може да избере занаят за целия си живот, да получи престижна работа и да преуспее в кариерния растеж. Техническите инженери В близкото минало, понятието за технически професии често се свързваше с хора, които използват различно оборудване в работата си. Те получаваха средно специално образование:  металургия;  нефтодобив;  техници-програмисти;  зъботехници;  строителна техника и др. През последните години, значително се увеличи списъкът на специалистите, от които националната икономика се нуждае. Ръстът на промишлените мощности, подобряването на технологичните процеси поставят техническата професия на първо място сред младите хора при избора на специалност. Въпреки това, специалистите от по-ниските звена, непосредствено добиващи полезни изкопаеми или строящи домове, винаги ще бъдат търсени. Нито едно производство днес, както винаги е било, не преминава без участието на инженери. Широкомащабното производство, което изисква съвременна преработка на суровини, остро се нуждае от компетентни специалисти. За строителните компании е важно да имат сред служителите си архитекти, инженери, конструктори, майстори по производството, получаващи образование в средните и висши професионални заведения, като необходимостта от тях се увеличава всяка година. Сега е трудно да си представим каквато и да е продукция без изчислителна техника. Огромно количество информация, която трябва да се съхранява, предава и обработва без компетентни специалисти, е трудно. Развитието на новите IT-технологии привлича на пазара на труда разработчици, инженери и уеб-програмисти. Много завършили гимназия избират професии, свързани с електрониката. Какво предоставя инженерното образование?  Настоящото мнение, че образованият човек - това е инженер, който се е обучавал във висше учебно заведение, се отдалечава в миналото. Сега много професионални колежи обучават специалисти с тясна техническа насоченост. Момчетата придобиват инженерни професии с достатъчно високо ниво на знания в определено направление. Недостигът на кадри в средните звена с техническо образование остро се усеща в производствените предприятия. Много организации плащат за обучението на студенти по необходимите специалности с последваща трудозаетост на младия специалист в техния екип. С най-голяма популярност сред всички изисквани специалности се ползва професията на електрозаварчика. Работата не само е добре платена, но позволява и усъвършенстване на професионализма и придобиване на допълнително образование в конкретна област. Списъкът на съвременните професии постоянно се обновява с нови специалности. Кои професии се търсят  Специалностите, изискващи инженерни познания. Всяка сфера се нуждае от компетентни техници с различно ниво на образование. Те включват:  конструктор;  механик;  технолог;  еколог и много други. Професията на еколога всяка година става все по-популярна. Вниманието на обществото към екологичните проблеми принуждава лидерите на много промишлени предприятия да наемат специалисти, които да регулират технологичния процес, като в тази верига участват технолози, еколози и други инженерни работници. Повишение на квалификацията  Напоследък, в предприятията все повече се извършва подмяна на старото оборудване със съвременни механизми. Младите специалисти и опитните работници се нуждаят от знания за усвояването на новите технологии. За целта, всеки има възможност да получи образование след завършване на допълнителен курс. Развитите телекомуникации дават възможност за дистанционно придобиване на знания, а не само чрез очна или задочна форма. Разбира се, в класическата форма на обучение има значителни предимства, защото техническият работник, в допълнение към теоретичните знания, може да придобие и практически умения. Женска техническа заетост  Стереотипите се унищожават и много от момичетата мечтаят да станат инженери, производствени технолози или софтуерни-програмисти. Повечето от тях успешно работят в различни предприятия, проявявайки интерес към работата си и по нищо не отстъпвайки от мъжете по професионализъм. Развитието на нанотехнологиите, чиято основа са приложната наука и технологиите, привлича много млади талантливи жени в тази сфера.   Работещите като ИТ-разработчици и еколози всъщност са енергичните възпитаници на техническите университети. Жените отдавна са доказали на света, че са способни да овладяват техниката, науката, инженерството и успешно да работят на равно с мъжете. Популярни специалности за жени  Не само за младите момчета, но и за девойките са достъпни специалности, изискващи познания за работа с механизмите. Днес ограниченията за заетост на жените са по-малко, защото не се изисква много физическа издръжливост, както преди. Автоматизацията на технологичните процеси позволява управлението на механизмите, без прилагане на физическа сила. Програмиране  Над създаването на приложни програми, различни сайтове, формирането на уникални разработки в областта на информационните технологии работят не само мъжете, но и жените. Престижната професия привлича добри доходи и перспектива за по-нататъшно творческо развитие. Архитектура  Никоя строителна компания не може без архитекти и дизайнери. От изграждането на безлични многоетажни сгради вече никой не се интересува. Властите на всеки град се стремят да създадат архитектурни ансамбли, които привличат вниманието. Над проектите често се трудят истинските художници в своята област. Строителството на всеки обект се заключва не само до формирането на качествен проект, а той изисква спазване на правилата и нормите на техническите стандарти. Енергетика Хората, избиращи сферата на енергетиката, получават специалност “Експлоатация и изграждане на термични, електрически мрежи”. Професията е свързана с определен риск, изисква съсредоточеност и точно изпълнение на задълженията. Популярни мъжки професии  За мъжете, осъществяването на своите амбиции, високият социален статус, кариерното развитие са от огромно значение. Списъкът на професиите, особено техническите, все още е по-обширен, отколкото при жените. Заедно с такива престижни области, като електротехниката, комуникациите и приборостроенето, са професиите на автомеханиката. От детството си, момчетата проявяват интерес към движещите се обекти, а когато пораснат, много от тях вече знаят на практика от родителите си как работят колите или мотоциклетите, каква е разликата между отделните модели и т.н. Огромния брой автомобили подтиква към развитието на сфери за техния ремонт и обслужване. Високата квалификация на работниците в тези области позволява да имат стабилен висок доход, а допълнителното образование допринася за кариерния растеж. Не е важно кои професии избират студентите: дали ще е обслужване на техниката, математическото моделиране или изграждането на мостове, къщи, пътища - талантът и призванието ще позволят на всеки участник във висшето или средно образователно заведение да избере професия по свое желание, да придобие нужните знания и да успее.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Важно ли е саморазвитието
Какво е саморазвитие Личността на човек - това е променлива величина. С течение на живота тя претърпява много промени в зависимост от това, какви изпитания претърпяваме и какви задачи си поставяме. И дори да живеем в същия ритъм и да се придържаме към стабилен график, ние се променяме. Често - не за по-добро, тъй като липсата на развитие почти винаги носи със себе си деградация.  За много хора на възраст между 30 и 35 години започва криза на личността. В тези моменти разбираме, че просто животът и работата не са достатъчни. Това, което искаме от себе си, е нещо по-дълбоко и глобално, защото минимумите не ни подхождат и не всичко може да бъде измерено с пари и други осезаеми мерки. Някой осъзнават това по-рано, други по-късно, а някои изобщо не го осъзнават. За определени хора пусковият механизъм е като шок, за други вдъхновението се случва естествено и постепенно. В резултат на това се появява желание за поемане по пътя на саморазвитието, спиране на исканията към света и започването на работа над личността и ангажиране със саморазвитието си. Какво е саморазвитие? Това е непрекъснат и комплексен процес на работа над себе си, развивайки вашите положителни качества в различни области - физически, интелектуални, творчески, емоционални, духовни. Саморазвитието се характеризира с доброволност и самоконтрол, когато човек научава нова информация и я прилага на практика, без никаква принуда отвън. Защо е важно да се заемем със саморазвитието Всъщност, защо са всички тези мъчения? Изучаването на нова информация, досадното упражняване, постоянно напрежение ... В края на краищата, можете спокойно да се отпуснете на дивана, да гледате телевизионни предавания и да се наслаждавате на 'нищоправенето'. Но безделието - това е въображаемо щастие, а обратната страна е изпълнена с депресия и разочарование в живота.  Човекът така е устроен: той се нуждае от постоянен растеж, търсейки нов. Спирайки движението (не само физическото, но и умственото), той започва да се разпада. Например, можете да ходите на плуване - за да се държите над водата, трябва да положите усилия. Отпускащият се и губещ контрол плувец веднага отива на дъното. Обърнете внимание и сравнете щастливите и нещастните Ви познати. С какво се отличават те? Щастливият старт на нов бизнес, обучение в тренировки, спорт, постоянно пътуване, научаване на нещо ново. Нещастните хора работят на една и съща работа от десетилетия, забавлявайки се само с помощта на бира и постоянно търсене на тези, които са виновни за провалите им.  Отговорът на нашия въпрос е прост - необходимо е да се заемете със собственото си саморазвитие, за да станете щастлив. Всеки, който е стъпил на този път, разбира, че удоволствие носи както самия процес, така и резултатите. И този ресурс е неизчерпаем, защото най-високото ниво на съвършенство просто не съществува. От къде да започне саморазвитието и самоусъвършенстването Първата стъпка, предхождаща всяко действие - това е мисълта. Желание, идея - наречете го както искате. Те са индивидуални и всеки си ги формулира по различни начини. От неясното „вече не искам да живея по този начин“ до „планирам да науча пет езика и да печеля поне сто хиляди на месец“.  Първото нещо, което трябва да направите - да го поискате. И трябва да го искате дълго време, упорито и непрекъснато. Първоначално въобще няма да разберете как да пристъпите към делата, ще се съмнявате в способностите си, ще се скитате в тъмното поради липсата на ориентири ...  След това отговорите ще започнат да идват. Те се проявяват в книгата, която някой Ви е подарил, в необичайния човек, в новите възможности (например, да отидете на многодневен поход с палатки). На този етап трябва да вземете всички конструктивни предложения и всички неочаквани предизвикателства. Но вие сами трябва постоянно да търсите тези отговори, да се стремите към тях, а не седите. Четете статии в интернет, гледайте видеоклипове за саморазвитие, потърсете книги, изпробвайте някои от препоръките на практика. От всичко това, ще започне да се появява методика, първите резултати ще са факт и ще видите пътя си.  Може да отнеме много време - всичко зависи от самия човек и неговата стартова позиция. На някои им е достатъчен един месец, а други ще останат в търсене година или две. Основното нещо е да не се отказвате и не забравяйте, че търсенето непременно ще бъде увенчано с успех. 10 най-добри филма за саморазвитие  Полезните за развитието филми, могат да бъдат разделени на три категории: игрални филми, където има дълбока философия и мотивация, документални филми, където можете да научите повече за света, човешката психология и пътя на цивилизацията; и биографични - за хора, от които можете да вземете пример. 'Исак Нютон: последният от маговете'  Можем да направим цял списък от биографични филми за известни хора, но ще си спомняме само един: това е документалният филм на Би Би Си за най-великия учен, който е открил много физически закони. Той разкрива природата на светлината и ни е подарил закона за всеобщото привличане. Но каква личност е бил Нютон, какво му е позволило да стане най-просветеният ум на епохата и какви тайни е скрил? ”Винаги казвай Да” Филм с ненадминатия Джим Кери в главната роля. Тази история е за един неудачник на име Карл Алън, чийто живот минава хей така. Карл винаги отговаря с 'не' на всички предложения и се задоволява със съществуването си на отшелник, защото се страхува дори да напусне квартирата си. Но се случва събитие, което кара Карл да каже „да“ на всяко, дори и най-безумно предложения. И това е мястото, където започва новият му живот. “Хиляда думи”  Комедийна лента за житейските приоритети и за това, колко е важно да бъдем внимателни към думите си. Специален чар носи главният герой в ролята на Еди Мърфи - това наистина е човекът, който може да говори безкрайно и с голяма скорост. Успешният литературен агент Джак Маккол, умеещ да убеждава дори и мъртвите, оставя семейството и любовта си на заден план, давайки цялата си кариера и пари. Но след като научава, че в живота му са останали само хиляда думи и след като каже и последната, той ще умре, Джак започва да се замисля над това, какво е по-важно за него. “1 + 1”  “1 + 1” - френска комедия за двама напълно различни хора, които се срещат в най-трудния момент в техния живот. Той разказва на публиката, че в тъмните дни може да ни помогнат онези, от които не сме го очаквали, и че няма случайни срещи. “Дом”  “Дом” - това е едновременно художествен и документален филм за планетата Земя, нашият Дом. Неговият автор - фотографът Ян Артюс-Бертран, който някога се е увлякъл от видеозаснемането от балон и е успял да улови много красиви и неочаквани изгледи. Режисьор - Люк Бесон.  Можем да видим красотата на дивата природа във всичките й мащаби, както и следите от човешкото присъствие на планетата - толкова малки при наблюдението от птичия поглед, а толкова глобално да променят лицето на нашия Дом завинаги. Кои сме ние и каква е ролята на всеки от нас в унищожаването или създаването на Земята? Готови ли сме да поемем отговорността за запазването на нашия Дом? 'Тайната'  'Тайната' - документален филм-интервю за това как човека привлича събития, използвайки мисълта, силата на желанието и материалността на информацията. Филмът се състои от поредица от интервюта с различни хора, излагайки философската основа на “закона за привличането”, използвайки примери от техния собствен живот. “Пътят 60”  “Пътят 60” - художествен филм-притча с красавеца Джеймс Марсдън в главната роля. Героят на лентата, Нийл Оливър, желае на рождения си ден „да получи отговорът на живота си“. От този момент нататък се разгръща серия от невероятни събития, надхвърлящи обичайното разбиране и възприятие. Всичко, през което преминава героят, го принуждава да преосмисля мястото си, научава се да се доверява и да вземе основното решение: кой е той. 'Да достигнеш до небето'  'Да достигнеш до небето' — филм за целите. Пред лицето на смъртта, когато вече няма от какво да се страхува, когато всички условности са само един прах, който човек може да постигне поставената цел. Ние живеем така, като че ли сме безсмъртни, постоянно отлагаме нещо в живота за по-късно. Но в действителност имаме много малко време и трябва да реализираме мечтите си точно сега. “Плати на друг”  “Плати на друг” - трогателен филм за момчето Тревър, който изобретил интересна система за взаимопомощ. Той върши добри дела абсолютно безкористно, но в същото време иска „да плати на друг”, т.е. да прави добро на непознат. Така веригата от добри дела нараства и излиза не само извън града, но и извън държавата. Едно дете, променило живота на много хора, и това те кара да се зачудиш: в края на краищата, ние също можем да променим света, просто трябва да го поискаме. 'Зеленият път'  Мистичният и дълбок психологически филм е заснет по едноименната книга на Стивън Кинг. Разказва за последното място на затворниците, където те са подготвяни за екзекуция. Смъртта е във въздуха, всеки става реален пред лицето й: някой демонстрират благородство, а други - подлостта на духа. Останете верни на себе си и дори помагайте на палачите си - само силен човек е способен на това. Той е този, който променя мирогледа на всички, които се срещат с него. 10 от най-добрите книги за саморазвитие  Известно е, че най-успешните хора четат много и най-вече специална литература - по психология, саморазвитие и своята професия. Художествените книги също трябва да се четат - те обогатяват нашия речник и развиват въображението ни.  Трябва да четете много и редовно - препоръчително е да си съставите график и да настроите нормите за четене за всеки ден, така че работата да се движи в същия ритъм. Вашият график трябва да съдържа списък с книги за медитация, психология, бизнес и финанси, история на страната и света, биографии, философска литература и мотивиращи книги.  За да покриете голяма част от информацията без много стрес, ви препоръчваме да вземете безплатния курс 'Реактивният мозък'. Неговите разработчици са взели за база техники за бързо четене и са ги обогатили с упражнения за ускоряване на мисленето и структурирането на информацията. Брайън Трейси “Навици за милиони долари” Авторът на книги самостоятелно си е проправил път към успеха от нулата. Той дори не завършва училище и започва своя работа с професия черноработник, става вице-президент на компании. Изследва собствените си опити и чуждите истории, Брайън Трейси става известен психолог и написва много книги за успеха и как да го постигнем. Марк Менсън “Тънкото изкуство на пофигизма: парадоксален начин да живеем щастливо”  Чудили ли сте се колко ресурс харчим за нервност, тревога, страдание поради провали и безпокойство, рисуване на бъдещето? Нашите нерви и емоции също изискват енергия, и преставайки да се тревожим за неизбежното, ние си освобождаваме много време и усилия, за да работим. Марк Менсън ни учи как да стигнем до целта, да не ни пречат ненужните емоции и да продължим напред, дори и след най-епичните неуспехи. Карлос Кастанеда 'Пътуване до Икстан'  Някога, през 1960-та година в необятното Мексико, антропологът Карлос се запознава с индиеца Хуан, който се оказва магьосник. Той дава на новия си ученик всички познания, а Кастанеда ги написва във вид на полеви бележки, публикувани по-късно в десет тома. Ние не настояваме да четете всичките десет, но се препоръчва третият том, „Пътуване до Икстан” - препоръчваме. Той съдържа силата на философията на дон Хуан - пътят на воина, взаимоотношенията със света и себе си. Важно се явява понятието, чувство за собствена важност, забавянето на човека в постигането на целите. Съвет: възприемайте самата книга като приказка с морал, защото основното в нея е философията, а не сюжета. Реджина Брет 'Бог никога не мига: 50 урока, които ще променят живота ви'  Автобиографична книга на американската журналистка, успяла да промени живота си и да въплъти мечтите си в ситуации, от които се оказало, че няма изход. Момичето е от семейство, в което е имало 11 деца, Реджина е преминала изпитанията в живота и е успяла да се справи с тях. Съветите са за това, как да се научите да живеете с миналото си и да се откажете от обидите, да се движите напред. Робърт Кийосаки: „Богат татко, беден татко”  Винаги е интересно да се четат книгите на хора, които са живели светъл живот. Робърт Кийосаки е бил морски пехотинец и пилот, търговски агент, бизнесмен и педагог. Днес той е успешен инвеститор и писател, чиито книги са станали бестселъри. Той не учи как да печелим пари, а как да промени мисленето си, защото - то е основният ключ към богатството. Брус Лий “Пътят на бъдещия лидер”  Кой не е чувал за легендарния Брус Лий? Знаем, че той е бил майстор на бойните изкуства и известен актьор, но забравяме, че е бил и философ и реформатор в областта на бойните изкуства. Неговите записки са публикувани през 1975 г., след смъртта на автора. Изглежда, че те са посветени на бойните изкуства, но в действителност, те са пълни с дълбоки размисли за развитието на личността на един воин. Кели Макгонигал „Силата на волята. Как да се развиваме и укрепваме” Вече говорихме за волята и нейното значение за развитието, а сега нека да вземем в ръка книгата за метода на възпитаване на това качество в себе си. Психологът и учителят Кели Макгонигал внимателно проучва този въпрос и стига до заключението, че в опитите си да развием волята, ние често се ръководим от фалшиви представи и се държим в плен от стереотипите. Книгата описва изследователските експерименти, за хора, които са използвали съветите на Кели на практика и резултатите, които са успели да постигнат. Лао Дзъ 'Дао Дъ Дзин'  Тази книга си заслужава в самия край - незрелите умове не трябва да се свързват с нея. Лао Дзъ е древен китайски философ, на когото се приписва авторството на трактата за два жизненоважни принципа: Дао и Дъ. По-добре е да го четете по малко и по няколко изречения на ден. Лао Дзъ може да бъде изучаван през целия живот, но никога не е бил разбран до края. Затова не се тревожете, ако на пръв поглед неговите думи Ви изглеждат някакви глупости. Дори една смислена идея от един трактат ще донесе многобройни практически ползи за читателя - например, бездействието като важен компонент на дейността.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »