Познато ли Ви е понятието „работа на свободна практика“ или „фрийланс“? Ако не, мислим, че ще Ви е интересно да узнаете какво е това, особено ако си търсите работа. Дистанционната работа - това е работа за компания, която обикновено е еднократна, без допускане до персонала. За да повишат ефективността на бизнес процесите си, много компании предпочитат да привличат външни сътрудници (организации-подизпълнители или физически лица, директно или чрез кадрови агенции), вместо да ги наемат. По-често привличането на фрийлансър е ограничено само до изпращането на чистачка от кадрова агенция, експерт, монтажник на оборудване или наемане на 2-3 охранителя от бюро за охранителни услуги. Но понякога в големите компании, особено в чуждестранните, за набиране на “персонал” се сформира цял отдел и се наема за период от един ден до няколко години. Защо наемането на служител на свободна практика е полезно за компанията? За организацията, привличането на служител на свободна практика е безспорно изгодно. Като цяло, при наемането на такива служители, те са част от персонала на договарящата се компания или кадровата агенция, а организацията, привличаща ги по договор, може по всяко време да изиска един „нает“ служител да бъде заменен с друг или може да прекъсне сътрудничеството си изцяло. Също така, наемателя има възможност да се освободи от притесненията, свързани с наемането и уволнението на персонала, с обезателното внасяне на поправки в графика на персонала, с необходимостта от начисляване и заплащане на отпуски и др. Друга причина за извънщатния персонал - това е временната нужда на компанията от висококвалифицирани специалисти. Това могат да бъдат, както средносрочни, така и краткосрочни проекти, изпълнявани от компанията за външен клиент. Например, това може да бъде изборът на персонал и конкретно на специалист по компютърни технологии за създаване на сайт или инсталиране на софтуер. Причината компаниите да прибягват до наемане на фрийлансъри - това са свободните места за кратък период от време, за периода на отпуск или празници. Защо да губите време и усилия, за да намерите работник, който все пак скоро ще трябва да бъде уволнен. Затова е по-добре да наемете специалист от персонала на агенцията за подбор на кадрите, а след това спокойно да се сбогувате с него. Каква работа на свободна практика може да бъде удобна и изгодна за служител Във връзка с кризата, често се наблюдават случаи на масови съкращения на работещия персонал. Но в някои компании, мениджърите, вместо да съкращават, предпочитат да изчакат отминаването на трудните времена и предлагат на служителите си да не сменят работата си, а да излязат в неплатен отпуск. Това е добре и за двете страни - човек разбира, че когато ситуацията в предприятието се стабилизира, той ще може да се върне отново на работа, а шефовете му в същото време няма да загубят добър служител. Кой обаче ще седи бездействащ и ще изчака ситуацията в предприятието да се оправи!? Най-добрият вариант би бил да се намери временна или работа на свободна практика - по този начин човек не остава без доходи и не се обвързва със задължения. Работата на свободна практика обаче е подходяща и за тези, които имат постоянна работа, но се нуждаят от допълнителни средства. Не е необходимо да се прекъсва реално трудовото правоотношение, за да се намери допълнителен източник на доходи. Има и хора, които по една или друга причина (по семейни причини, поради загуба на дееспособност, с особености на мирогледа си или характера и т.н.) предпочитат да работят като фрийлансъри. В този случай, работата на служител на свободна практика ще им подхожда идеално. Работещият на свободна практика човек е по-свободен в съставянето на собствен график за работа. Разбира се, отдалечената работа (фрийлансът, работа от дома, телеработата) и работа на свободна практика не са едно и също нещо, но в някои случаи са много сходни. Следователно, в допълнение към плюсовете на работата на свободна практика, освен свободния график, може да се причисли и липсата за съблюдаване на различните вътрешно-организационни инструкции (например съобразяването с дрескода).

В древните времена, различните култури са имали взаимно изключващи се принципи за изграждане на силови структури. В най-напредналите управленски структури се наблюдава сдвояване. Древна Спарта била управлявана от двама царе. Противно на принципа за единство в управлението, гръцката армия систематично се е ръководела от двама равноправни пълководци-стратези. Исус изпращал апостоли да проповядват по двойки и т.н. Тандемният принцип на действие е бил достъпен само за посветените, но се проявила разхерметизация и тези управленски знания вече са достъпни и много продуктивни. И така, предимствата на тандема са очевидни: натоварването е почти наполовина намалено, а мощността се е увеличила значително, независимо дали тя е физическа или интелектуална. Основното изискване за тандема е едновременност и съгласуваност. Ако един човек не съблюдава изискванията, това ще се превърне в трудност. Тандемният принцип на дейност, основан на равенството, е в основата на дългосрочните партньорства, премахва потискането и противопоставянето на бизнес-комуникациите, съкращава загубите за налагането на продуктите, предоставя възможности за растеж на производителността и творческата самореализация. Истината се ражда в диалога Тандемният принцип на действие представлява нова култура на мислене. По този начин, изразът „истината се ражда в спора“ често се разбира като диалог, но спорът най-често е конфронтация. Класиката на жанра е дебат за това, чия книга е по-добра (разбира се, всеки чете и хвали само своята), или да се изяснява кой е по-готин. Така, в разбирането на този израз може да има две противоположности: диалог с цел определяне на истината и конфронтация на „кой кого“. Предлага се следната конкретика: в спора се ражда противоречието, а истината се ражда в диалога. Спора приключва с „всеки има своя истина“ и страните се примиряват. Тоест, всеки има своето собствено разбиране за справедливост и текуща реалност. Но каква е основата на светогледа и културата на мислене? Всеки човек притежава присъщи само на него лични особености, които се наричат ​​„субективизъм”. Човека, личността, индивидът също се нарича субект. Вселената е обективна реалност, тя е многостранна и това са различни части от едно общо. Светогледът се определя от индивидуалните личностни особености на човека, а те са субективни за всеки. Съответно, не 'всеки има своя истина', но всеки има своя субективна представа за обективната реалност. И така, връзката между субектите - в допълнение към обмена на информация - това е конфронтацията, или диалога. Последното е по-естествена и удобна форма на общуване в колектива, между шеф-подчинен, при контакти в бизнеса, в семейството и като цяло между хората. Това е процес, при който имаме две субективни мнения за една обективна реалност. Целта - да се доближат до обективната реалност. Тандемен принцип на дейност - основа на високоефективните взаимоотношения Грешката е, че ако едно решение е изработено заедно, тогава отговорността се разделя по равно и се изпълнява заедно. Ако се консултирате с приятел или съпруг по време на работа, то е ясно какво да правите и да отговорите, но ако го правите с колега, тогава... Всяко управленско решение може да се изработи индивидуално или колективно. Но при въплъщение в живота, отговорността може да бъде само лична. За това ни е необходим тандем, защото неговите участници са равностойни партньори, желаещи и способни да чуят, слушат и разбират. По този начин има няколко условия за присъединяване към тандема. Участниците в тандема трябва да: станат равноправни партньори; желаят и да са способни да слушат и разбират; са способни да променят стереотипите си, ако те са погрешни или изкривени; изхвърлят всичко личностно и въз основа на здравия разум да се вслушват взаимно и аргументирано да отправят субективно мнение към партньора. Принципът на управление на тандема може да се сравни с „наковалнята“ на личността. Страхът от „загуба на лицето“ при този вид обработка, характерен за егоистичния индивидуализъм, е основната пречка, която трябва да бъде преодоляна, за да се уверим на практика, че „умът - добър, а двата - по-добри“. Този процес става още по-болезнен и неприятен, когато индивидът претендира за „интелектуална собственост“ и повече се извисява над другите в своята самонадеяност. Първоначална съвместимост няма. И не осъзнавайки, че са постигнали тандемен ефект, хората не полагат фокусирани усилия, за да гарантират, че променяйки отношението си към себе си и другите, те осигуряват съвместимост в тандем. Предимствата на принципа на тандема могат да включват също: Достъпност и приемственост; Колективна дейност със свободата на участниците; Липса на правни бариери; Липсата на разделяне между автора и потребителя, от автора и съавтора и отклоняването на ресурси за това, както и разхищаването им за осигуряване и поддържане на авторските права; Изключване на злонамереност, паразитизъм, присвояване и изкривяване. Тандемният принцип на управление - целта на ближния, която при постигането си се превръща в средство за реализиране на други, по-значими цели. Но е важно да не объркате тандема с псевдо тандема от рода на „Кокошката хвали петела, че той хвали кокошката“ или „общата мъка не е толкова горчива“ и т.н. Как изглежда това Проблем при взаимоотношенията „шеф-подчинен“ не съществува, но има проблем с връзката между хората и проблемът със сливането на личното аз със заеманата длъжност. Съответно, качеството на управление се постига, когато шефът отхвърли поробителството над подчинения. Това осигурява интелектуална и психологическа съвместимост и изгражда професионални политически отношения с всеки подчинен и въвежда този принцип в основата на корпоративната култура. Разбирането на Тандемния Принцип на Управление в обществото се изразява във факта, че само умните мениджъри интуитивно преминават в тандем. Проучванията са доказали, че най-комфортни и ефективни са „консултативните“ или „демократичните“ стилове на управление. Но стилът на управление - не е гаранция за качествено управление. Двама ръководители в еднакви условия и ситуации могат, при един и същ стил на управление, да имат различно качество на управлението и съответно различни резултати. По този начин, семинарите по формулирането на принципа на тандема трябва да се провеждат във всяко търговско или държавно предприятие. В края на краищата, „умът, който е добре устроен, е по-добър от добре напълнения“.