Ново търсене  

Защо се нуждаем от постоянна преквалификация

Публикувано от: Zaplata.bg
14 Май, 2019 г.
Защо се нуждаем от постоянна преквалификация
Снимка: Shutterstock

Неотдавна, системата беше такава, че получавахме образование веднъж, а след това прилагахме знанията си на практика в продължение на няколко десетилетия. В ежедневието обаче навлязоха нови машини, нови методи за диагностициране на доброкачествени тумори, ново оборудване или нови методи за изчисляване на застрахователната сума ... Но да се връщаме отново и отново в училище, да учим, да разбираме, да учим основите на новата дисциплина и да държим изпити - това не се случи. Затова се смяташе, че научаването на чужд език е по-лесно да се постигне в по-млада възраст, защото след това паметта на човека изглежда „закостеняла“.

И тогава се случи една история - в живота ни навлязоха елементите на информационното, пост-индустриално общество и те фундаментално промениха както трудоустройството и намирането на работа, така и комуникацията с другите хора. За общността на независимите държави ОНД, това също така означаваше навлизане на пазара на услугите, които досега не бяха известни на съветските и постсъветските хора.

Появиха се нови професии не само в IT-сферата. Да, това породи търсене на програмисти от всички места, интернет-маркетолози, SEO-оптимизатори, проджект-мениджъри и т.н., работата на тези хора е свързана с информационните технологии и не винаги е лесно да се отгатне от името на професията с какво се занимава нейният представител. Но фактът, че новите професии се появяват само в IT - това е заблуда.

5 професии, които се появиха у нас през последните 10 години

Опитайте се да намерите в регистъра на професиите и дейностите нещо, което съответства поне на изброения по-горе списък - ще бъдете изненадани.

50 от най-търсените професии на пазара - не съществуваха преди 20 години

Много родители от поколението на 90-те не знаят или не могат да обяснят какво правят техните деца. За много хора е открит не само пътят към новите и неизследвани специалности, но и свободата от професионални династии.

Подходът към търсенето на работа се промени

Разпределение и запознанства, реклама във вестника - изборът на работни места беше ограничен от географията, кръга на познанствата, позицията в обществото. Хората се задържаха дълго време на своята работа и работеха на едно място в продължение на много години и това поражда деспотизъм от страна на началството и ненавист към работата.

Как е сега?

Честата смяна на работното място е както вредна, така и полезна. На запад, отдавна се е превърнала в стандарт на пазара на труда. Служителите се конкурират за заплатата и интересните задачи в компанията, а човек, който не се интересува от тази работа, лесно може да намери друга, по-подходяща за целите и способностите си.

Можете да намерите интересна работа в интернет, а ако тя е в друг град - можете да се преместите на по-изгодни за Вас условия. Можете да отидете на професионална конференция и там да се срещнете с бъдещ работодател, а най-интересните места се появяват във Facebook или в сайтовете на компаниите, които търсят специалисти.

Хоризонтален и вертикален кариерен ръст

Компании, които са наясно с първия пункт, използват една хитрост и поощряват промяната на специалностите в рамките на компанията. В по-голямата, управлявана по западните закони, компания можете да се преквалифицирате от организатор на събития към анализатор и от тестер към програмист, ако придобиете необходимите умения, опит и знания.

Висшето образование не означава нищо

Младите хора почти не работят по своята специалност: мнозина получават висше образование за родителите си, а след това отиват на работа като асистенти и фризьори, защото това предпочитат.

През 90-е значително се коригира картината на света и съответствието на висшето образование с потребностите на пазара. Мнозина отиват ​​там, където плащат пари и започват работа, или чрез използване на връзки и приятелски отношения, или с леки познания в областта.

Обвързването с висшето образование - работа в медицината, правото и науката. Но един счетоводител или университетски преподавател всъщност може да бъде човек с всякаква специалност.

Университетите отговарят на тази тенденция, създавайки множество „мениджъри”, „икономисти” и „инженери” с невероятно общ набор от умения, задачи и абстрактни предмети.

Постоянна преквалификация

“Неграмотни през 21-ви век няма да бъдат тези, които не могат да четат и пишат, а тези, които не умеят да се научат, да се отучат и отново да се научат” Елвин Тофлер

Преквалификацията и самообразованието са ключов тренд в нашата съвременност. Съвременния човек сменя основната си професия със съседна средно веднъж на всеки 5 години. Всички от тези 5 години, той учи и практикува това не на работа, а в свободното си време след работа. През нощта, през почивните дни, на почивка.

Моят колега - експерт по икономика, който учи онлайн, преди това да стане модерно, направи едно просто проучване: той е преброил тези, които са се интересували от особеностите на обучението с него преди няколко години и в средата на 2015 година. Цифрата се е увеличила 5 пъти.

Проактивна позиция на пазара на труда

Преквалификацията - това е проактивна позиция на пазара на труда, което означава, че не само следите трендовете в професията си, но и ако сте готови да я смените с по-популярна или с по-интересна лично за Вас.

Способностите за обучение отслабват, ако постоянно не научавате нещо ново. Мозъкът работи като мускул, колкото повече мислиш, толкова по-добре се получава, а колкото повече тренираш паметта си - толкова повече помниш.

В момента, непрекъснатото усвояване на нови неща е по-важно от всякога. Ако в професията си знаете всичко (или мислите, че знаете), преминете към чуждите езици или хобитата. Научете се как да програмирате на Java, да шиете или да изучавате италиански. Първо, не се знае къде ще Ви отведе животът след следващата икономическа криза и второ, мозъкът Ви ще бъде готов да научава нови неща и лесно ще можете да се адаптирате и усвоявате необходимата в променящата се среда информация.

Още полезни обяви
Още полезни статии
Работа на непълен работен ден? Какво представлява
Ежедневната работа не позволява нормална почивка, поради което рядко се замисляме за допълнителни доходи. Но някои хора са готови да съчетаят основната работа с непълното работно време (НРВ). На какво трябва да обръща внимание работникът? Може ли шефът на основната работа да забрани втора такава? Какви особености могат да се разграничат? Неотдавна сред широката общественост беше разпространено предложение, в което се говори за увеличение на работната седмица до 60 часа. Трябва да се отбележи, че то отразява способността на служителя да прекарва до 60 часа седмично със своя работодател. Преди да критикуваме настоящите предложения обаче, е необходимо да анализираме подробно законите в Кодекса на труда, тъй като много хора просто не са ориентирани в това отношение. Кратка справка  Необходимо е да се започне с факта, че работата на непълен работен ден и съчетаването на различни позиции в едно предприятие - това са различни неща и следователно трябва да бъдем изцяло ориентирани по въпроса.  Съгласно Кодекса, назначеният изпълнител има възможност да работи на непълно работно време.  Той може да сключи трудов договор, като изпълнява друг вид работа в свободното си време.  Освен това, работата на НРВ може да бъде както от вътрешен, така и от външен характер. Трябва да се отбележи, че субектът има възможност да сключи споразумение както с основния си работодател, така и с неограничен брой други работодатели. Едно от принципните условия, правещи този вид трудова заетост невъзможна - това е несъвършенството. Освен това, работата на НРВ няма да е възможна при тежки условия (вредни и опасни условия). Ако е необходимо, могат да последват и съответните обръщения към законодателството, позволяващи ограничаването на други видове труд. Уставът на дружеството трябва да отразява, че труда на ръководителя (юридическото лице) може да се извършва само в рамките на настоящата организация. Що се отнася до работниците в някои области: медицина;  педагогика;  култура;  фармацевтика. Тази допълнителна трудова заетост може да се регламентира от съответните закони и постановления. Как мога да се устроя?  Ако вариантът за непълно работно време Ви устройва, тогава няма да възникнат трудности при назначаването. Процедурата по наемане няма да има съществени различия с обичайните:  В началния етап ще бъде сключен трудов договор.  Ще се издаде съответната заповед за назначаване.  Служителят трябва да се запознае с действащите правила на организацията. След което той може да пристъпи към непосредствените дейности. Работата на НРВ има своите различия, които трябва да бъдат детайлно анализирани. По време на процедурата по подписване на договора, служителят трябва да представи документи за самоличност, както и документи, удостоверяващи професионалната му компетентност. Не трябва да забравяме, че работата на непълно работно време трябва да бъде отразена и в договора. Разбира се, не всеки ще изисква пълен пакет от документи, но трябва да сте подготвени за това. При назначаването на работа, не е необходимо да се показва трудовата книжка, но е по-добре да направите няколко копия, така че кадрите от агенти да разберат нивото Ви на компетентност. Изхождайки от това, може да се разбере, че работодателят на непълен работен ден няма да прави записи в трудовата книжка. Основната работа трябва да бъде отразена в съответния документ, който може да бъде предоставен при поискване. Всичко се прави много просто и за тази цел се заверява трудовия договор и заповедта за назначаване. Много хора не искат да казват на своите началници, че работят на НРВ. Възможно ли е обаче този факт да се скрие? Ще бъде ли това законно? Както беше споменато и по-рано, предоставянето на трудовата книжка на друго работно място не е задължително. Втората работа се въвежда в трудовата книжка само по желание и след написване на съответното заявление. Такова просто решение ще съхрани анонимността и никой няма да може да разбере къде работи неговият служител. Проблеми могат да възникнат само на ръководните постове. Например, генералният директор не може да заема подобна длъжност в друга организация. Всеки конкретен случай заслужава отделно разглеждане и затова, ако е необходимо, можете да се свържете за помощ с адвокат. Колко време можете да работите?  По-просто казано, човек не трябва да преработва нормата, която е установена със закон. Можете да направите прости изчисления, което да даде общо понятие: основната работа на 8-часов работен ден и 5-дневната работна седмица ще Ви отнемат по 40 часа седмично. Както бе споменато и по-рано, не се допускат повече от 60 часа труд. Крайният резултат е едни допълнителни 20 часа, които всеки може да изразходва по своя преценка. Някои хора може да се нуждаят от допълнителна заетост, за да генерират големи доходи, докато други да се откажат от този вариант в полза на своята почивка. Няма принудителна система. Всеки избира възможността, която да съответства на личните му предпочитания. Както бе споменато по-рано, служителят може да сключи неограничен брой трудови договори и това може да бъде забранено само ако е в противоречие с действащото законодателство. Личните капризи и нежеланието на ръководителя не трябва да влияят на трудовия процес. Можете да сключите трудов договор в друга компания, без да ангажирате работодателя си. Такова просто решение ще увеличи мобилността на пазара на труда. Как да съвместяваме няколко длъжности?  Както вече споменахме, работата на непълно работно време е както външна, така и вътрешна. Освен това, в Кодекса на труда се говори за съвместяване на няколко професии или длъжности. Доста често това се бърка с НРВ, което е погрешно. Тези два термина имат основни различия: Непълно работно време - допълнителна заетост.  Съвместяване - заетост през редовното време. Например, един финансов директор в една организация често изпълнява функциите и на счетоводител, а портиерът може да бъде и пазач. Всеки случай се нуждае от подробен анализ, тъй като работодателите често натоварват служителите си с извънреден труд, без да увеличават заплатата им. По правило, това се случва, когато един от колегите излезе в отпуск по болест или отиде на почивка. Организацията трябва да работи безпроблемно и следователно някои от функциите се възлагат на друго лице.  Проблемът е, че част от отговорността може автоматично да се прехвърли върху друг служител и това не трябва да се допуска. Съгласно законодателството е възможно да се изпълняват допълнителни задължения само в срок, предварително съгласуван в писмен вид със самия работник. Работодателят не може принудително да заставя някой да извършва чужда работа, тъй като това е забранено от законодателството. От това следва, че кандидатурата за НРВ трябва да бъде предварително съгласувана и да се договорят съответните условия в писмен вид. Всеки заслужава достойно възнаграждение, а работникът на непълно работно време не е изключение. След изготвянето на списъка със задълженията, можете да пристъпите към изчисляване на натовареността, но споразумението за допълнителна работа може да бъде отменено по искане на служителя. Той трябва да даде тридневно предизвестие за решението си, за да може работодателят своевременно да намери негов заместник.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Обратна връзка? Как да я превърнем в мощен инструмент
Какво е това обратна връзка  Нека разберем заедно. Обратна връзка - това е отзивът, реакцията, отклика при определено действие или събитие според резултатите от дейността на служителя. С други думи, Вашият служител е направил нещо - Вие му кажете за това. Обратната връзка - това е мощен стимул за саморазвитие  Следователно, целта на обратната връзка - това е да се коригират действията на служителя, така че той да постигне целта по най-добрия начин. Или потвърдете правилността на неговите действия.  Можете да го направите и без обратна връзка, но ще трябва да сте ясно, че Вие губите: време. Служителят продължава да прави каквото знае. Ако не му кажете какво е добро и какво може да се подобри - той получава огромен опит, но пътят към резултата може да отнеме много дълго време; мотивация. Когато общувате със служител, Вие изслушвате неговата гледна точка и изказвате своята. Вие мотивирате служителя си да постигне по-добри резултати, давайки му увереност в правилността на действията му; откритост и ангажираност. Като споделяте притесненията си относно статуса на проекта / задачата / презентацията, между Вас се създават открити и честни отношения. По-ценно от това няма нищо. От такъв ръководител е малко вероятно някой служител да поиска да си тръгне. Кой и на кого дава обратна връзка  Грешка е да се мисли, че само ръководителя дава обратна връзка на подчинения. Инициирайте я сам, търсейки я сред вашите колеги, ръководител, подчинени.  Изградете своят професионализъм. Обратната връзка - това е един от инструментите, който ще ви помогне да се самоусъвършенствате. Първоначално има вероятност да срещнете някакво недоразумение: колегите не винаги ще намерят думи, някой ще каже нещо неутрално, други ще ви похвалят, а трети ще поискат време за формулиране. Основното нещо - не спирайте. Видове обратна връзка  Има положителна обратна връзка и конструктивна.  Защо давате положителна обратна връзка? Всичко е добре направено, всичко е ясно за всички, продължаваме да работим по-нататък ...  За Вас самите няма значение, изпратили ли сте писмо до клиента, имали ли сте успешни преговори? Кой, освен Вас, знае за това? Нека ​​подчертаем, че служителят прави нещо качествено и това има положителен ефект върху бизнеса - това е важно. Как да избегнем похвалата?  Няма смисъл да казвате на служителя, че той просто е страхотен и това е всичко. Това не носи ценности. Говорете конкретно, какво точно служителят е направил добре, какви негови действия ще доведат до успех.  Конструктивната обратна връзка подлежи на същите правила: да кажем конкретно какво е направено погрешно и как това може да повлияе върху резултата.  Не изкупувайте 'греховете' и Вашето недоволство от служителя. Често срещаме ситуация, в която ръководителя оправдава в главата си своя служител, мислейки за него или условно „прощавайки му”. Правила за обратна връзка Пригответе се за диалога. Направете ясен план за това, което искате да кажете и какво искате да се договорите. Диалогът със служител е толкова важен, колкото и външните преговори с партньорите.  Съществува прецедент, среща, обсъждане.  Говорете за факти без емоции. Потърсете причинно-следствената връзка: как действието на служителя влияе върху резултата.  Бъдете искрени - всеки от нас има различно ниво на емоционална интелигентност. Никой не търси от Вас съпричастност, ако това не е Ваше качество. Бъдете честни със себе си и с подчинените си. Не се страхувайте да признаете грешките си. Лидерът не винаги е прав, не може да знае всичко. Да, и не е длъжен. Признаването на това ви прави по-силен.  Не се срещайте напразно със служителя , за да му дадете обратна връзка, само защото компанията вече има шестмесечна оценка или HR е писал, че трябва да давате обратна връзка. Срещата в името на някакво правило никому не е нужна. Я-съобщения. Говорете от Ваше име ('Забелязах, попитах, предположих ...'). Опитайте се да изградите цялата си реч от първо лице, изключвайки предложенията от Вас („Вие забравихте, нямахте време“). Тези предложения се възприемат от мозъка като заплаха. Това се случва за секунди и тогава човекът вече спира да възприема това, което му се казва. Връщането му в конструктивния диалог ще бъде много по-трудно. Критерий за успех при обратната връзка  Ако след разговора, служителят може ясно да формулира какво се изисква от него - то това означава, че правилно сте му предали идеята си. Ако можете също така ясно да формулирате за себе си това, за което сте се договорили, какво конкретно трябва да направи вашият служител - това означава, че сте говорили конкретно. Ако имате същия план - тогава диалогът е бил продуктивен! Обратната връзка - това е инструмент на ръководителя не по-малко, а понякога дори по-важен от поставянето на задачи, делегирането и т.н. Обратната връзка развива сътрудника.  Обратната връзка Ви развива, Вие се научавате да разделяте емоциите от фактите и се научавате безобидно, но продуктивно да говорите със служителите си.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Всички статии