За професията “Преводач”

Публикувано от: Zaplata.bg
05 Септември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Ако за Вас е важно работата Ви да бъде забелязана, да сте уважавани и ценени - професията преводач не е за Вас.

„Вътре в професията“ обичат да казват, че успехът на един преводач е близък до успеха на разузнавача: ако останете в сянка - задачата е изпълнена. И обратно, ако сте привлекли твърде много внимание, значи някъде сте сгрешили. Това се отнася както до устния, така и до писмения превод. Не трябва да се очакват аплодисменти, признание и награди: основното и единствено признание, към което има смисъл да се стремим - от колегите, тоест много „широката популярност в тесните кръгове“. И, разбира се, финансовият еквивалент е ключов фактор за търсенето. Добрият преводач може да заработва добри пари във всяка страна по света, въпреки че външният пазар, разбира се, е много по-доходоносен, отколкото локалния.

Можете да повтаряте колкото си искате, че светът уж се глобализира, всички наоколо говорят английски по един или друг начин и затова преводачите скоро ще станат ненужни. Когато става въпрос за нещо по-сериозно от разговор в бар, здравомислещите хора все още се опитват да се застраховат. Срещите с бизнес партньори, комуникацията с лекари и пациенти в западните клиники, подписването на договори, съдебните заседания, срещите на върха и любовните сбогувания - това далеч не са всички типични ситуации, с които се обръщат към преводачите.

За темперамента

Основното, което трябва да знаете е, че изборът на преводач - това е темперамента. Да, знанието на чужд език не стои на първо място. Имах късмета, че преподавателят ми по симултанен превод ме подтикна честно да си отговоря на въпроса, който ми е по-близък - устния превод или писмения. Това е ключовият момент. Далеч не всеки ще има достатъчно усет и вкус, за да направи правилен и красив превод на статия или, да речем, история. По същия начин, не всички „писмени преводачи“ могат да се справят със стреса от преводите на живо, когато няколко десетки очи те гледат и оценяват.

Между другото, по отношение на превода на художествени произведения: съществува мнение, че преводачът на роман или разказ - той е на 25% негов автор на родния си език. Те спорят много за това - не искам да изглеждам като човек, който се опитва да присвоява заслугите на другите, но от работата на преводача много зависи успехът на произведенията в цялата страна. Майчиният език трябва да се владее една степен по-добре от сънародниците. Устният преводач, който „разбира всичко“, но му е трудно да го изрази, е провал. Ето защо, например, много преводачи превеждат истории от немски или испански на руски или украински, но никога няма да се захванат да го правят в обратната посока - просто защото всеки, който говори тези езици, веднага ще разпознае настройката.

Глупаво е да дадете на устен преводач сложен писмен превод и обратно. Това е същото като да убедиш, да речем, баскетболист да прекоси трасе по биатлон - и какво, ти си спортист, каква разлика, какъв спорт!

За съвършенството

В устния превод, най-лошият враг - това е педантичността. Основното не е в красотата на сричката, а същността на казаното. Никой не се интересува от това колко фино и точно сте подбрали прилагателното.

Идеалният клиент - това е човекът, който знае какво иска от срещата.

Колкото и да е странно, повечето хора не знаят. Сега ще настъпят мърморения: решете по-бързо и по-точно, с кого имате среща, какви са имената на тези хора, какви компании представляват, кога ще дойдат, дали ще правят презентация или ще седят в мълчание и ще преяждат с безплатни закуски по време на почивката. Колкото по-ясно си представяме какво ни очаква, толкова по-добре.

След първите сто проведени мероприятия ще се научите да научавате много за хората, само като ги наблюдавате.Клиентите често се смущават от себе си и в същото време, като преводач - те се държат емоционално, помпозно, но не е ясно защо.

Най-благодарната публика и клиентела - това са политиците и адвокатите. Те от опит знаят колко е важно и колко е трудно да предадат своите мисли на публиката (очевидно, те са обучени от горчив опит). Те не чукат с обувка по вратата, а се опитват да говорят с кратки, прости изречения, без метафори, поговорки и шеги. Когато работите, например над превод на сериал,, търсенето на аналогия с поговорка може да е увлекателно: но когато имате петнадесет секунди за превод, няма време да навлизате по-задълбочено във филологията. Юристите са добри, защото са много внимателни към формулировката, те също говорят кратко и по същество: буквално претеглят всяка дума. Рядко се случва адвокат да не може логически и логично да свърже всичко. Нещо повече, те се опитват да се изразяват по такъв начин, че думите им да не могат да бъдат интерпретирани по-късно: в едно изречение - една мисъл и максимално еднозначно.

За алчността

Малко отклонение: синхронният превод - това е всичко, което е „в будката“: в нея седят преводачите, а в залата - гостите, всички със слушалки. Без слушалки - това е последователен превод; има и друга негова разновидности „шепот“ (от френското „шептят“), когато трябва да шепнете на човек на ухото, какво казват колегите му.

В будката, преводът се изговаря в микрофона и наистина синхронно: изоставането по време от говорителя не трябва да надвишава две или три думи. Това е огромно психическо и нервно напрежение. Вижте как заради интереса на лицата синхронисти по време и след работа: седнали в ъгъла мълчаливо, те не говорят с никого. Когато потоците от входяща и изходяща информация вървят едновременно, в мозъка се появяват малки къси съединения, сякаш сте ударени от нещо по главата.

Така, че синхронистите работят по двойки, тъй като според нормите, такъв ритъм не може да се поддържа повече от половин час. Всъщност, преводачите се сменят взаимно на всеки 15 минути. Има преводачи, които си взимат тапи за уши, за да се абстрахират за четвърт час от всичко и да си починат.

За полезността

Опитният преводач - винаги е малко Борис Бурда: когато трябва да се задълбочиш в толкова много теми, ерудицията се извлича много добре. Преценете сами: благодарение на сътрудничеството с различни хора и компании преводачите се научават да разбират йерархията на военните, духовенството и професорите от различни страни, научават структурата на дизеловите двигатели, помпите и т.н.

Никога не се отегчавайте, дори и да искате. Подобно на журналиста, дежурният преводач се сблъсква с различни хора при различни обстоятелства, които не могат да се предположат.

Каква работа да започна – когато усещате, че сегашната вече не е за вас

Има един момент, който доста хора познават добре. Будилникът звъни сутрин, а първата мисъл не е „трябва да ставам“, а „пак ли“. Не защото сте мързеливи. Просто сте уморени по онзи тих начин, който се натрупва с месеци. Тогава човек започва да се оглежда. Първо уж на шега. Разглежда обяви, пита познати кой къде работи, мисли си как би изглеждал животът му, ако започне нещо различно. И рано или късно стига до въпроса: „Добре, а каква работа да започна?“ Само че истината е, че рядко има един ясен отговор. Повечето хора не откриват „своето нещо“ от първия път. Някои сменят професии няколко пъти. Други дълго стоят на място, което не харесват, просто защото ги е страх да рискуват. 1. Не винаги професията е проблемът Понякога човек решава, че мрази работата си, а всъщност не понася средата. Има разлика. Едно е да не харесваш това, което правиш. Съвсем друго е да работиш с напрегнат колектив, токсичен шеф или постоянно напрежение. Има хора, които сменят фирмата и изведнъж започват да се чувстват съвсем различно, въпреки че вършат почти същото. Затова е добре човек първо честно да си признае кое точно го изморява. 2. Добрите пари невинаги означават добър живот Много хора тръгват само към заплатата. И това е разбираемо. Сметките не се плащат с мотивационни цитати. Само че след време някои осъзнават, че са постоянно напрегнати, нямат време за себе си и живеят основно между работа и умора. Има професии, които носят добри доходи, но буквално изяждат всекидневието. Други хора пък печелят по-малко, но вечер не мислят за работа и не се будят с тревога в неделя. Понякога балансът се оказва по-важен, отколкото човек е предполагал. 3. Има повече възможности, отколкото изглежда Когато човек е стоял дълго на едно място, често започва да мисли, че никъде другаде няма шанс. А това невинаги е вярно. В момента има доста сфери, в които трудно намират хора. Особено в логистиката, търговията, производството, транспорта и техническите дейности. На много места вече предпочитат да обучат нов човек, вместо да чакат кандидат с перфектен опит. Разбира се, никой не обещава лесен старт. Понякога първите месеци са объркани и изморителни. Но почти всяка промяна минава през такъв период. 4. Най-трудната стъпка обикновено е първата Има хора, които с години казват, че ще сменят работата си. Разглеждат обяви вечер, оплакват се от сегашното място, представят си как ще започнат нещо друго… и нищо не се случва. Причината често е страхът. Страхът, че ще сгрешат. Че няма да се справят. Че новата работа може да се окаже още по-лоша. И честно казано, такъв риск винаги има. Но човек трудно разбира кое е правилно за него, ако не даде шанс на нищо ново. 5. Каква работа може да започне човек без голям опит Това е нещо, което тревожи много хора. Особено ако дълго време са работили само едно и също.Истината е, че има доста позиции, при които никой не очаква да знаете всичко още от първия ден: работа в магазин; складова дейност; офис асистент; обслужване на клиенти; оператор; куриерски услуги; помощни технически позиции. Понякога точно подобна работа помага на човек да си върне увереността. Да види, че може да се справя и извън познатото място. 6. Работата от вкъщи звучи по-лесно, отколкото е Много хора мечтаят за дистанционна работа. Без пътуване, без офис, без шумни колеги. Само че след време някои започват да усещат друго – че не могат да се откъснат от работата, че стоят сами по цял ден и че границата между работа и почивка постепенно изчезва. За някои това е идеален начин на живот. За други – нещо, което ги натоварва психически повече, отколкото са очаквали. 7. Нормално е да не знаете какво искате веднага Това може би е най-важното. Има хора, които на 20 години знаят точно какво искат. Но има и много други, които дълго търсят посоката си. Понякога човек разбира какво му харесва чак след като е минал през няколко различни места. А понякога най-неприятната работа се оказва полезна, защото показва какво повече не искате да търпите. 8. Не е нужно да промените живота си за един ден Някои хора чакат перфектния момент. Само че той рядко идва. Понякога промяната започва с нещо съвсем малко – една изпратена автобиография, разговор с познат или курс, който дълго сте отлагали. И дори да не намерите правилното място веднага, пак е по-добре от това с години да стоите някъде, където се чувствате изчерпани още преди денят да е започнал.

Още »

Професия оперативен мениджър – какво е да работиш това на практика

Доста хора не знаят какво точно прави оперативният мениджър. Заглавието звучи сериозно, дори малко корпоративно, но зад него обикновено стои човек, който по цял ден се опитва да държи работата под контрол. И понякога това изобщо не е лесно. Ако във фирмата нещо започне да се обърква, много често първо се търси именно този човек. Закъснява задача, клиент е недоволен, двама души не могат да се разберат кой за какво отговаря или просто денят е тръгнал накриво още от сутринта. Тогава започва едно постоянно местене на приоритети, разговори, проверки и опити всичко някак да продължи да върви нормално. 1. Какво реално стои зад тази работа Има професии, при които задачите са ясни и сравнително еднообразни. Тук рядко е така. В един ден може да се наложи да оправяш графици, да говориш с клиенти, да проверяваш защо нещо се бави и междувременно да отговаряш на въпроси от няколко различни места. Понякога проблемите са дребни. Даже смешни. Някой не е видял имейл. Друг е разбрал грешно задача. Трети чака информация от колега, който в момента липсва. Само че когато такива неща започнат да се натрупват едно след друго, денят става доста напрегнат. И точно тогава си личи кой успява да запази спокойствие. 2. Как изглежда един обикновен работен ден Истината е, че „обикновен“ ден почти няма. Сутринта може да започне напълно спокойно. Отваряш задачите, подреждаш какво трябва да се свърши и си мислиш, че денят ще мине нормално. После телефонът звъни. Някой е объркал график. Клиент чака спешен отговор. Появява се проблем със срок. И целият план започва да се пренарежда. Обикновено човекът на тази позиция: следи как върви работата; координира различни хора; оправя организационни проблеми; говори с клиенти и партньори; следи срокове; мести задачи и приоритети; реагира, когато нещо започне да изостава. Понякога половината ден минава само в разговори и обяснения. 3. Какъв човек издържа на такава работа Това не е позиция за хора, които лесно се паникьосват. Има дни, в които няколко проблема идват едновременно и всички очакват решение веднага. Ако човек се напряга прекалено от подобни ситуации, работата бързо започва да тежи. Интересното е, че понякога най-добре се справят по-спокойните хора. Онези, които не говорят излишно, но умеят бързо да подреждат кое е важно и кое може да почака. Най-много помагат: спокойствието; търпението; добрата организация; нормалната комуникация; умението да подреждаш задачи; способността да мислиш практично. С времето човек свиква да реагира по-хладнокръвно. В началото почти всичко изглежда спешно. После започваш да различаваш реалните проблеми от излишната паника. 4. Нужно ли е специално образование Зависи от фирмата. Някои работодатели държат на диплома по бизнес или администрация. Други гледат основно дали човекът може да се справя в реална работна среда. Доста неща в тази професия се учат директно в движение. Няма университет, който да те подготви напълно за ден, в който трима души чакат решение едновременно, клиент се ядосва по телефона, а срокът вече изтича. Много хора започват от по-ниски позиции и постепенно влизат в подобна роля. Координатор, офис асистент, административна работа. После идват повече задачи и повече отговорности. 5. Кое е най-трудното в професията Не е самото количество работа. По-изморяващо е това, че постоянно трябва да превключваш между различни ситуации. В един момент мислиш за графици, след пет минути говориш с клиент, а след това решаваш вътрешен проблем между колеги. Понякога човек си тръгва вечер с усещането, че цял ден е гасил малки пожари. И въпреки това има хора, които харесват подобна динамика. Казват, че не могат да си представят да работят нещо прекалено спокойно и еднообразно. 6. Подходяща ли е тази професия за начинаещи Може да бъде, но началото обикновено е трудно. В първите месеци много хора се чувстват претоварени, защото всичко изглежда важно и спешно едновременно. С времето обаче идва рутина. Човек започва да организира деня си по-спокойно и да не се напряга от всяка дребна промяна. Повечето работодатели предпочитат кандидати с опит, но има и фирми, които търсят по-скоро адекватни и организирани хора, а не просто перфектно CV. 7. Какво е заплащането Заплатите са различни според компанията и сферата. В по-големите фирми възнагражденията обикновено са по-добри, но заедно с това идва и повече напрежение. На места се очаква човек да бъде на разположение дори извън работно време, ако стане нещо спешно. Точно затова някои хора остават дълго в подобна работа, а други се отказват сравнително бързо. 8. Има ли развитие Да, и това е една от причините много хора да продължават в тази посока. След време започваш да разбираш как реално работи една компания. Не само по документи и планове, а в истински ситуации, когато нещата не вървят идеално. А уменията, които се трупат – организация, работа с хора, спокойствие под напрежение – остават полезни почти навсякъде.

Още »