За професията “Преводач”

Публикувано от: Zaplata.bg
05 Септември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Ако за Вас е важно работата Ви да бъде забелязана, да сте уважавани и ценени - професията преводач не е за Вас.

„Вътре в професията“ обичат да казват, че успехът на един преводач е близък до успеха на разузнавача: ако останете в сянка - задачата е изпълнена. И обратно, ако сте привлекли твърде много внимание, значи някъде сте сгрешили. Това се отнася както до устния, така и до писмения превод. Не трябва да се очакват аплодисменти, признание и награди: основното и единствено признание, към което има смисъл да се стремим - от колегите, тоест много „широката популярност в тесните кръгове“. И, разбира се, финансовият еквивалент е ключов фактор за търсенето. Добрият преводач може да заработва добри пари във всяка страна по света, въпреки че външният пазар, разбира се, е много по-доходоносен, отколкото локалния.

Можете да повтаряте колкото си искате, че светът уж се глобализира, всички наоколо говорят английски по един или друг начин и затова преводачите скоро ще станат ненужни. Когато става въпрос за нещо по-сериозно от разговор в бар, здравомислещите хора все още се опитват да се застраховат. Срещите с бизнес партньори, комуникацията с лекари и пациенти в западните клиники, подписването на договори, съдебните заседания, срещите на върха и любовните сбогувания - това далеч не са всички типични ситуации, с които се обръщат към преводачите.

За темперамента

Основното, което трябва да знаете е, че изборът на преводач - това е темперамента. Да, знанието на чужд език не стои на първо място. Имах късмета, че преподавателят ми по симултанен превод ме подтикна честно да си отговоря на въпроса, който ми е по-близък - устния превод или писмения. Това е ключовият момент. Далеч не всеки ще има достатъчно усет и вкус, за да направи правилен и красив превод на статия или, да речем, история. По същия начин, не всички „писмени преводачи“ могат да се справят със стреса от преводите на живо, когато няколко десетки очи те гледат и оценяват.

Между другото, по отношение на превода на художествени произведения: съществува мнение, че преводачът на роман или разказ - той е на 25% негов автор на родния си език. Те спорят много за това - не искам да изглеждам като човек, който се опитва да присвоява заслугите на другите, но от работата на преводача много зависи успехът на произведенията в цялата страна. Майчиният език трябва да се владее една степен по-добре от сънародниците. Устният преводач, който „разбира всичко“, но му е трудно да го изрази, е провал. Ето защо, например, много преводачи превеждат истории от немски или испански на руски или украински, но никога няма да се захванат да го правят в обратната посока - просто защото всеки, който говори тези езици, веднага ще разпознае настройката.

Глупаво е да дадете на устен преводач сложен писмен превод и обратно. Това е същото като да убедиш, да речем, баскетболист да прекоси трасе по биатлон - и какво, ти си спортист, каква разлика, какъв спорт!

За съвършенството

В устния превод, най-лошият враг - това е педантичността. Основното не е в красотата на сричката, а същността на казаното. Никой не се интересува от това колко фино и точно сте подбрали прилагателното.

Идеалният клиент - това е човекът, който знае какво иска от срещата.

Колкото и да е странно, повечето хора не знаят. Сега ще настъпят мърморения: решете по-бързо и по-точно, с кого имате среща, какви са имената на тези хора, какви компании представляват, кога ще дойдат, дали ще правят презентация или ще седят в мълчание и ще преяждат с безплатни закуски по време на почивката. Колкото по-ясно си представяме какво ни очаква, толкова по-добре.

След първите сто проведени мероприятия ще се научите да научавате много за хората, само като ги наблюдавате.Клиентите често се смущават от себе си и в същото време, като преводач - те се държат емоционално, помпозно, но не е ясно защо.

Най-благодарната публика и клиентела - това са политиците и адвокатите. Те от опит знаят колко е важно и колко е трудно да предадат своите мисли на публиката (очевидно, те са обучени от горчив опит). Те не чукат с обувка по вратата, а се опитват да говорят с кратки, прости изречения, без метафори, поговорки и шеги. Когато работите, например над превод на сериал,, търсенето на аналогия с поговорка може да е увлекателно: но когато имате петнадесет секунди за превод, няма време да навлизате по-задълбочено във филологията. Юристите са добри, защото са много внимателни към формулировката, те също говорят кратко и по същество: буквално претеглят всяка дума. Рядко се случва адвокат да не може логически и логично да свърже всичко. Нещо повече, те се опитват да се изразяват по такъв начин, че думите им да не могат да бъдат интерпретирани по-късно: в едно изречение - една мисъл и максимално еднозначно.

За алчността

Малко отклонение: синхронният превод - това е всичко, което е „в будката“: в нея седят преводачите, а в залата - гостите, всички със слушалки. Без слушалки - това е последователен превод; има и друга негова разновидности „шепот“ (от френското „шептят“), когато трябва да шепнете на човек на ухото, какво казват колегите му.

В будката, преводът се изговаря в микрофона и наистина синхронно: изоставането по време от говорителя не трябва да надвишава две или три думи. Това е огромно психическо и нервно напрежение. Вижте как заради интереса на лицата синхронисти по време и след работа: седнали в ъгъла мълчаливо, те не говорят с никого. Когато потоците от входяща и изходяща информация вървят едновременно, в мозъка се появяват малки къси съединения, сякаш сте ударени от нещо по главата.

Така, че синхронистите работят по двойки, тъй като според нормите, такъв ритъм не може да се поддържа повече от половин час. Всъщност, преводачите се сменят взаимно на всеки 15 минути. Има преводачи, които си взимат тапи за уши, за да се абстрахират за четвърт час от всичко и да си починат.

За полезността

Опитният преводач - винаги е малко Борис Бурда: когато трябва да се задълбочиш в толкова много теми, ерудицията се извлича много добре. Преценете сами: благодарение на сътрудничеството с различни хора и компании преводачите се научават да разбират йерархията на военните, духовенството и професорите от различни страни, научават структурата на дизеловите двигатели, помпите и т.н.

Никога не се отегчавайте, дори и да искате. Подобно на журналиста, дежурният преводач се сблъсква с различни хора при различни обстоятелства, които не могат да се предположат.

Въпроси за интервю за работа: как да отговаряме уверено и без излишен стрес

Най-често задаваните въпроси на интервю за работа не са капан, а начин работодателят да разбере дали си подходящ за ролята. Ако знаеш какво стои зад тях и подготвиш ясни, честни отговори, ще се представиш много по-уверено и естествено. 1. „Разкажете ни малко за себе си“ Това почти винаги е първият въпрос. Не е нужно да разказваш целия си живот. Фокусирай се върху професионалния си път – какво си учил, какъв опит имаш и как това се свързва с позицията. Добра практика е да подредиш отговора си в три части: настояще (с какво се занимаваш), минало (релевантен опит) и бъдеще (накъде искаш да се развиваш). 2. „Какви са вашите силни и слаби страни“ Тук работодателят търси самоосъзнатост. За силните страни давай конкретни примери – не просто „работя добре в екип“, а ситуация, в която това е помогнало. При слабостите избягвай клишета. Избери реална слабост, но покажи как работиш върху нея. 3. Какво всъщност искат да чуят работодателите Зад много въпроси стои едно и също: дали можеш да вършиш работата, дали ще се впишеш в екипа и дали имаш мотивация да останеш. Отговорите ти трябва да дават сигнали точно в тези три посоки. Не е нужно да звучиш перфектно – по-важно е да звучиш истински и подготвен. 4. „Защо искате да работите при нас“ Това е моментът да покажеш, че не кандидатстваш на случаен принцип. Добре е да си проучил компанията – какво прави, какви са ценностите ѝ и как позицията се вписва в твоите цели. Избягвай общи фрази като „харесва ми фирмата“ – бъди конкретен. 5. „Къде се виждате след 5 години“ Тук няма правилен отговор, но има логичен. Работодателят иска да разбере дали имаш посока. Не е нужно да имаш точен план, но е добре да покажеш развитие – нови умения, повече отговорности, стабилност. 6. Подготовка преди интервюто Проучи компанията и позицията Прегледай автобиографията си и бъди готов да обясниш всеки детайл Подготви 2–3 примера за постижения Помисли за въпроси, които ти ще зададеш Тренирай отговорите си на глас Тази предварителна работа прави огромна разлика – намалява напрежението и ти дава увереност. 7. „Разкажете за трудна ситуация и как я решихте“ Тук най-добре работи структурата „ситуация – действие – резултат“. Опиши накратко проблема, какво си направил и какъв е бил изходът. Това показва не само опит, но и начин на мислене. 8. Как да се държите по време на интервюто Освен отговорите, значение има и поведението. Поддържай контакт с очи, слушай внимателно и не бързай да отговаряш. Нормално е да си притеснен, но спокойното темпо и ясната мисъл правят добро впечатление. Усмивката и естественото поведение често тежат повече от „перфектния“ отговор. 9. „Имате ли въпроси към нас“ Това не е формалност. Ако кажеш „не“, изпускаш шанс. Попитай за екипа, за начина на работа или за развитието в компанията. Това показва интерес и ангажираност. Доброто представяне на интервю не означава да научиш наизуст отговори, а да разбереш логиката зад въпросите. Когато си подготвен и говориш естествено, разговорът започва да прилича повече на диалог, отколкото на изпит – и точно тогава правиш най-силно впечатление.

Още »

Как да си направим LinkedIn профил, който наистина работи

Истината е, че добрият LinkedIn профил не се прави с „перфектни“ думи, а с яснота. Хората искат бързо да разберат кой стои отсреща и с какво може да им е полезен. Ако още в първите секунди това се усеща – значи сте на прав път. 1. Създаване на основата Започнете просто и без излишно мислене. Истинско име, нормален имейл, актуална локация. Снимката е по-важна, отколкото изглежда. Не трябва да е нещо специално – важното е да изглеждате естествено и достъпно. Леко усмихнато лице върши чудеса. Профил без снимка често просто се подминава. 2. Заглавие, което работи за вас Тук повечето хора звучат еднакво – и точно това е проблемът. Вместо да пишете само длъжност, помислете как бихте се представили на човек за 5 секунди. Какво правите добре? С какво сте полезни? Когато заглавието е ясно, хората веднага разбират дали сте „техният човек“. 3. Как да напишем силно резюме Представете си, че обяснявате на някого с какво се занимавате, без да звучите като автобиография. Няколко изречения са напълно достатъчни – какво правите, как сте стигнали дотук и в какво сте най-силни. Ако добавите и един конкретен резултат или пример, става още по-добре. Това прави текста жив, а не просто „описание“. 4. Опит и образование – без излишен шум Никой не чете дълги списъци със задачи. По-важното е да се види какво реално сте свършили. Опитайте се да го кажете просто: каква беше ролята ви с какво се справихте добре какъв резултат оставихте след себе си Когато го напишете така, звучи по-естествено и се запомня. 5. Умения и препоръки Тук не става дума да впечатлявате с бройка. По-добре няколко умения, които наистина владеете. А препоръките… те са като мнение от трета страна. Ако някой каже нещо добро за работата ви, това тежи много повече от всичко, което можете сами да напишете. 6. Мрежа от контакти – как да я изградите Не мислете за „събиране на контакти“, а за хора. Започнете с тези, които вече познавате. После добавяйте нови, но с идея – хора от вашата сфера или такива, от които можете да научите нещо. Едно кратко лично съобщение прави огромна разлика. Показва, че не е просто клик. 7. Активност и съдържание Не е нужно да сте инфлуенсър. Достатъчно е от време на време да се включвате – да споделите нещо интересно, да напишете мнение, да реагирате. Така профилът ви изглежда жив, а не забравен някъде назад. 8. Финални детайли, които правят разликата Това са онези малки неща, които обаче се усещат. Линкът към профила – направете го чист и лесен за четене. Банерът – може да е нещо семпло, но да подсказва с какво се занимавате. И най-важното – прочетете всичко още веднъж. Ако звучи като вас, значи е наред. Няма нужда да се опитвате да звучите „по-професионално“, отколкото сте. Хората усещат, когато текстът е насилен. Един ясен и честен профил винаги работи по-добре от перфектно звучащ, но празен.

Още »