За професията “Преводач”

Публикувано от: Zaplata.bg
05 Септември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Ако за Вас е важно работата Ви да бъде забелязана, да сте уважавани и ценени - професията преводач не е за Вас.

„Вътре в професията“ обичат да казват, че успехът на един преводач е близък до успеха на разузнавача: ако останете в сянка - задачата е изпълнена. И обратно, ако сте привлекли твърде много внимание, значи някъде сте сгрешили. Това се отнася както до устния, така и до писмения превод. Не трябва да се очакват аплодисменти, признание и награди: основното и единствено признание, към което има смисъл да се стремим - от колегите, тоест много „широката популярност в тесните кръгове“. И, разбира се, финансовият еквивалент е ключов фактор за търсенето. Добрият преводач може да заработва добри пари във всяка страна по света, въпреки че външният пазар, разбира се, е много по-доходоносен, отколкото локалния.

Можете да повтаряте колкото си искате, че светът уж се глобализира, всички наоколо говорят английски по един или друг начин и затова преводачите скоро ще станат ненужни. Когато става въпрос за нещо по-сериозно от разговор в бар, здравомислещите хора все още се опитват да се застраховат. Срещите с бизнес партньори, комуникацията с лекари и пациенти в западните клиники, подписването на договори, съдебните заседания, срещите на върха и любовните сбогувания - това далеч не са всички типични ситуации, с които се обръщат към преводачите.

За темперамента

Основното, което трябва да знаете е, че изборът на преводач - това е темперамента. Да, знанието на чужд език не стои на първо място. Имах късмета, че преподавателят ми по симултанен превод ме подтикна честно да си отговоря на въпроса, който ми е по-близък - устния превод или писмения. Това е ключовият момент. Далеч не всеки ще има достатъчно усет и вкус, за да направи правилен и красив превод на статия или, да речем, история. По същия начин, не всички „писмени преводачи“ могат да се справят със стреса от преводите на живо, когато няколко десетки очи те гледат и оценяват.

Между другото, по отношение на превода на художествени произведения: съществува мнение, че преводачът на роман или разказ - той е на 25% негов автор на родния си език. Те спорят много за това - не искам да изглеждам като човек, който се опитва да присвоява заслугите на другите, но от работата на преводача много зависи успехът на произведенията в цялата страна. Майчиният език трябва да се владее една степен по-добре от сънародниците. Устният преводач, който „разбира всичко“, но му е трудно да го изрази, е провал. Ето защо, например, много преводачи превеждат истории от немски или испански на руски или украински, но никога няма да се захванат да го правят в обратната посока - просто защото всеки, който говори тези езици, веднага ще разпознае настройката.

Глупаво е да дадете на устен преводач сложен писмен превод и обратно. Това е същото като да убедиш, да речем, баскетболист да прекоси трасе по биатлон - и какво, ти си спортист, каква разлика, какъв спорт!

За съвършенството

В устния превод, най-лошият враг - това е педантичността. Основното не е в красотата на сричката, а същността на казаното. Никой не се интересува от това колко фино и точно сте подбрали прилагателното.

Идеалният клиент - това е човекът, който знае какво иска от срещата.

Колкото и да е странно, повечето хора не знаят. Сега ще настъпят мърморения: решете по-бързо и по-точно, с кого имате среща, какви са имената на тези хора, какви компании представляват, кога ще дойдат, дали ще правят презентация или ще седят в мълчание и ще преяждат с безплатни закуски по време на почивката. Колкото по-ясно си представяме какво ни очаква, толкова по-добре.

След първите сто проведени мероприятия ще се научите да научавате много за хората, само като ги наблюдавате.Клиентите често се смущават от себе си и в същото време, като преводач - те се държат емоционално, помпозно, но не е ясно защо.

Най-благодарната публика и клиентела - това са политиците и адвокатите. Те от опит знаят колко е важно и колко е трудно да предадат своите мисли на публиката (очевидно, те са обучени от горчив опит). Те не чукат с обувка по вратата, а се опитват да говорят с кратки, прости изречения, без метафори, поговорки и шеги. Когато работите, например над превод на сериал,, търсенето на аналогия с поговорка може да е увлекателно: но когато имате петнадесет секунди за превод, няма време да навлизате по-задълбочено във филологията. Юристите са добри, защото са много внимателни към формулировката, те също говорят кратко и по същество: буквално претеглят всяка дума. Рядко се случва адвокат да не може логически и логично да свърже всичко. Нещо повече, те се опитват да се изразяват по такъв начин, че думите им да не могат да бъдат интерпретирани по-късно: в едно изречение - една мисъл и максимално еднозначно.

За алчността

Малко отклонение: синхронният превод - това е всичко, което е „в будката“: в нея седят преводачите, а в залата - гостите, всички със слушалки. Без слушалки - това е последователен превод; има и друга негова разновидности „шепот“ (от френското „шептят“), когато трябва да шепнете на човек на ухото, какво казват колегите му.

В будката, преводът се изговаря в микрофона и наистина синхронно: изоставането по време от говорителя не трябва да надвишава две или три думи. Това е огромно психическо и нервно напрежение. Вижте как заради интереса на лицата синхронисти по време и след работа: седнали в ъгъла мълчаливо, те не говорят с никого. Когато потоците от входяща и изходяща информация вървят едновременно, в мозъка се появяват малки къси съединения, сякаш сте ударени от нещо по главата.

Така, че синхронистите работят по двойки, тъй като според нормите, такъв ритъм не може да се поддържа повече от половин час. Всъщност, преводачите се сменят взаимно на всеки 15 минути. Има преводачи, които си взимат тапи за уши, за да се абстрахират за четвърт час от всичко и да си починат.

За полезността

Опитният преводач - винаги е малко Борис Бурда: когато трябва да се задълбочиш в толкова много теми, ерудицията се извлича много добре. Преценете сами: благодарение на сътрудничеството с различни хора и компании преводачите се научават да разбират йерархията на военните, духовенството и професорите от различни страни, научават структурата на дизеловите двигатели, помпите и т.н.

Никога не се отегчавайте, дори и да искате. Подобно на журналиста, дежурният преводач се сблъсква с различни хора при различни обстоятелства, които не могат да се предположат.

Тормоз на работното място: как да го разпознаете и как да реагирате

Тормозът на работното място не е просто лош ден или напрегнат разговор с колега. Това е повтарящо се отношение, което постепенно изтощава, кара човек да се съмнява в себе си и създава усещане за постоянен натиск. Обикновено започва тихо – с подмятания, игнориране или дребни забележки – но с времето може да се превърне в нещо, което влияе на цялостното ви усещане за сигурност и стойност. 1. Какво представлява тормозът на работното място Става дума за поведение, което не е случайно, а се повтаря и има ефект върху човека отсреща. Това може да е подценяване, изолиране или системно критикуване без реална причина. Разликата с обикновените конфликти е именно в това – тук няма еднократен сблъсък, а модел, който се повтаря. Понякога подобно отношение се прикрива зад уж нормални неща – „така се работи тук“, „просто се шегуваме“ или „трябва да свикнеш“. Това често кара хората да се колебаят дали изобщо имат право да се почувстват засегнати. 2. Как се проявява в ежедневната работа В повечето случаи това не изглежда като нещо крайно или очевидно. По-скоро е усещане, което се натрупва с времето. Може да забележите, че мнението ви системно се игнорира или че приносът ви остава незабелязан. Понякога ви се възлагат задачи, които са почти невъзможни за изпълнение, а в други ситуации просто не получавате информация, която е важна за работата ви. Срещат се и случаи на подмятания или слухове, които създават напрежение в екипа. Това не се случва изведнъж – именно бавното натрупване прави ситуацията толкова изтощителна. 3. Как да разберете дали става въпрос за тормоз Понякога е трудно да си дадете ясна сметка дали преживявате нещо сериозно или просто преминавате през по-напрегнат период. Един от най-сигурните ориентири е повторяемостта. поведението се случва отново и отново усещате, че е насочено конкретно към вас започвате да губите увереност липсва нормален, градивен диалог Когато тези неща се натрупат, усещането обикновено не лъже. 4. Какви са последствията за служителите Това не остава само в рамките на работния ден. Напрежението започва да се пренася и извън офиса, без дори да го усетите. В началото може да се появи умора или раздразнение, но постепенно това се превръща в постоянен стрес. Концентрацията намалява, увереността се разклаща, а нещата, които преди са били лесни, започват да изглеждат трудни. Някои хора стигат до момент, в който просто искат да се махнат, независимо от условията. 5. Какво можете да направите, ако попаднете в такава ситуация Най-трудната част често е да признаете пред себе си, че проблемът е реален. Много хора се опитват да го игнорират или да го оправдаят, но това рядко помага. Една от най-полезните стъпки е да започнете да си записвате конкретни ситуации – какво се е случило, кога и как сте се почувствали. Това помага да видите по-ясно картината и да не се съмнявате в собственото си усещане. Ако имате възможност, разговорът също може да бъде решение. Понякога хората не осъзнават какво причиняват. В други случаи обаче е по-добре да потърсите подкрепа – от ръководител, HR или външен специалист. Важното е да не оставате сами с това. 6. Може ли работодателят да предотврати подобни ситуации Да, и това зависи много от средата, която се създава в компанията. Когато има ясни правила и открита комуникация, подобни проблеми се хващат по-рано. В организации, където се насърчава диалогът и има реална реакция при сигнал, хората се чувстват по-сигурни да говорят. В крайна сметка атмосферата в един екип не е случайна – тя се изгражда. И когато това се прави съзнателно, рискът от подобни ситуации намалява значително. Тормозът на работното място не е нещо, което трябва да се приема като нормално. Ако нещо ви кара да се чувствате постоянно под напрежение или подценени, има причина за това. И тази причина заслужава внимание, а не пренебрегване.

Още »

Как да напиша молба за напускане по здравословни причини – просто, ясно и без излишно мислене

Когато здравето ви не позволява да продължите работа, молбата за напускане не трябва да ви затруднява. Истината е съвсем проста – пишете кратко, директно и без излишни обяснения. Едно-две изречения са напълно достатъчни: заявявате, че искате да прекратите договора си по здравословни причини, добавяте дата и подпис. Това е всичко. 1. Какво всъщност трябва да има вътре Не е нужно да измисляте сложен текст или да търсите „перфектните“ думи. Трябват ви само няколко неща: до кого пишете, кой сте вие и какво искате. В основната част просто кажете, че искате да напуснете по здравословни причини. Няма нужда да влизате в подробности. Накрая – дата и подпис. Колкото по-изчистено, толкова по-добре. 2. Как да го напишете без да звучи изкуствено Ако текстът ви звучи като нещо, което не бихте казали на глас – значи е прекалено сложен. Пишете така, както бихте обяснили ситуацията спокойно: „Поради здравословни причини моля да бъде прекратено трудовото ми правоотношение…“ Това е напълно достатъчно. Няма нужда да украсявате или да обяснявате повече. 3. Нужно ли е да обяснявате какъв е проблемът Не. И това е важно да го знаете. Не сте длъжни да описвате състоянието си или да давате подробности. В повечето случаи е достатъчно да посочите причината общо. Възможно е да ви поискат медицински документ, но това вече зависи от конкретната ситуация. 4. Къде хората най-често се объркват Обикновено проблемът не е в самото напускане, а в това, че се опитват да „направят текста правилен“. Ето какво пречи: твърде много обяснения неясно какво всъщност искате прекалено официален език пропусната дата или подпис Ако се колебаете – съкратете текста. Това почти винаги го подобрява. 5. Най-лесният начин да го подредите Представете си, че пишете кратко съобщение, не официален документ: до кого е от кого е какво искате кратка причина дата и подпис Толкова е просто. 6. А какво става след като я подадете Зависи от ситуацията. Понякога има срок на предизвестие, който трябва да изчакате. В други случаи – особено при здравословни причини – нещата могат да се случат по-бързо. Ако не сте сигурни, по-добре проверете конкретния си случай, за да няма изненади. 7. Как да я подадете без да се притеснявате Най-добре е лично, с входящ номер – това ви дава спокойствие, че всичко е отчетено. Ако няма как, изпратете по имейл и просто се уверете, че сте получили потвърждение. В крайна сметка, не го усложнявайте. Това не е изпит по писане, а просто начин да заявите решение, което вече сте взели. Когато го напишете кратко, спокойно и по човешки, всичко останало си идва на мястото.

Още »