За професията “Преводач”

Публикувано от: Zaplata.bg
05 Септември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Ако за Вас е важно работата Ви да бъде забелязана, да сте уважавани и ценени - професията преводач не е за Вас.

„Вътре в професията“ обичат да казват, че успехът на един преводач е близък до успеха на разузнавача: ако останете в сянка - задачата е изпълнена. И обратно, ако сте привлекли твърде много внимание, значи някъде сте сгрешили. Това се отнася както до устния, така и до писмения превод. Не трябва да се очакват аплодисменти, признание и награди: основното и единствено признание, към което има смисъл да се стремим - от колегите, тоест много „широката популярност в тесните кръгове“. И, разбира се, финансовият еквивалент е ключов фактор за търсенето. Добрият преводач може да заработва добри пари във всяка страна по света, въпреки че външният пазар, разбира се, е много по-доходоносен, отколкото локалния.

Можете да повтаряте колкото си искате, че светът уж се глобализира, всички наоколо говорят английски по един или друг начин и затова преводачите скоро ще станат ненужни. Когато става въпрос за нещо по-сериозно от разговор в бар, здравомислещите хора все още се опитват да се застраховат. Срещите с бизнес партньори, комуникацията с лекари и пациенти в западните клиники, подписването на договори, съдебните заседания, срещите на върха и любовните сбогувания - това далеч не са всички типични ситуации, с които се обръщат към преводачите.

За темперамента

Основното, което трябва да знаете е, че изборът на преводач - това е темперамента. Да, знанието на чужд език не стои на първо място. Имах късмета, че преподавателят ми по симултанен превод ме подтикна честно да си отговоря на въпроса, който ми е по-близък - устния превод или писмения. Това е ключовият момент. Далеч не всеки ще има достатъчно усет и вкус, за да направи правилен и красив превод на статия или, да речем, история. По същия начин, не всички „писмени преводачи“ могат да се справят със стреса от преводите на живо, когато няколко десетки очи те гледат и оценяват.

Между другото, по отношение на превода на художествени произведения: съществува мнение, че преводачът на роман или разказ - той е на 25% негов автор на родния си език. Те спорят много за това - не искам да изглеждам като човек, който се опитва да присвоява заслугите на другите, но от работата на преводача много зависи успехът на произведенията в цялата страна. Майчиният език трябва да се владее една степен по-добре от сънародниците. Устният преводач, който „разбира всичко“, но му е трудно да го изрази, е провал. Ето защо, например, много преводачи превеждат истории от немски или испански на руски или украински, но никога няма да се захванат да го правят в обратната посока - просто защото всеки, който говори тези езици, веднага ще разпознае настройката.

Глупаво е да дадете на устен преводач сложен писмен превод и обратно. Това е същото като да убедиш, да речем, баскетболист да прекоси трасе по биатлон - и какво, ти си спортист, каква разлика, какъв спорт!

За съвършенството

В устния превод, най-лошият враг - това е педантичността. Основното не е в красотата на сричката, а същността на казаното. Никой не се интересува от това колко фино и точно сте подбрали прилагателното.

Идеалният клиент - това е човекът, който знае какво иска от срещата.

Колкото и да е странно, повечето хора не знаят. Сега ще настъпят мърморения: решете по-бързо и по-точно, с кого имате среща, какви са имената на тези хора, какви компании представляват, кога ще дойдат, дали ще правят презентация или ще седят в мълчание и ще преяждат с безплатни закуски по време на почивката. Колкото по-ясно си представяме какво ни очаква, толкова по-добре.

След първите сто проведени мероприятия ще се научите да научавате много за хората, само като ги наблюдавате.Клиентите често се смущават от себе си и в същото време, като преводач - те се държат емоционално, помпозно, но не е ясно защо.

Най-благодарната публика и клиентела - това са политиците и адвокатите. Те от опит знаят колко е важно и колко е трудно да предадат своите мисли на публиката (очевидно, те са обучени от горчив опит). Те не чукат с обувка по вратата, а се опитват да говорят с кратки, прости изречения, без метафори, поговорки и шеги. Когато работите, например над превод на сериал,, търсенето на аналогия с поговорка може да е увлекателно: но когато имате петнадесет секунди за превод, няма време да навлизате по-задълбочено във филологията. Юристите са добри, защото са много внимателни към формулировката, те също говорят кратко и по същество: буквално претеглят всяка дума. Рядко се случва адвокат да не може логически и логично да свърже всичко. Нещо повече, те се опитват да се изразяват по такъв начин, че думите им да не могат да бъдат интерпретирани по-късно: в едно изречение - една мисъл и максимално еднозначно.

За алчността

Малко отклонение: синхронният превод - това е всичко, което е „в будката“: в нея седят преводачите, а в залата - гостите, всички със слушалки. Без слушалки - това е последователен превод; има и друга негова разновидности „шепот“ (от френското „шептят“), когато трябва да шепнете на човек на ухото, какво казват колегите му.

В будката, преводът се изговаря в микрофона и наистина синхронно: изоставането по време от говорителя не трябва да надвишава две или три думи. Това е огромно психическо и нервно напрежение. Вижте как заради интереса на лицата синхронисти по време и след работа: седнали в ъгъла мълчаливо, те не говорят с никого. Когато потоците от входяща и изходяща информация вървят едновременно, в мозъка се появяват малки къси съединения, сякаш сте ударени от нещо по главата.

Така, че синхронистите работят по двойки, тъй като според нормите, такъв ритъм не може да се поддържа повече от половин час. Всъщност, преводачите се сменят взаимно на всеки 15 минути. Има преводачи, които си взимат тапи за уши, за да се абстрахират за четвърт час от всичко и да си починат.

За полезността

Опитният преводач - винаги е малко Борис Бурда: когато трябва да се задълбочиш в толкова много теми, ерудицията се извлича много добре. Преценете сами: благодарение на сътрудничеството с различни хора и компании преводачите се научават да разбират йерархията на военните, духовенството и професорите от различни страни, научават структурата на дизеловите двигатели, помпите и т.н.

Никога не се отегчавайте, дори и да искате. Подобно на журналиста, дежурният преводач се сблъсква с различни хора при различни обстоятелства, които не могат да се предположат.

Видове социални придобивки за служители

До преди няколко години разговорът за работа беше сравнително кратък – каква е заплатата и кога може да се започне. Днес нещата са доста по-различни. Хората питат за отпуските, за работата от вкъщи, за гъвкавото време, за здравното осигуряване. Някои дори първо се интересуват от атмосферата в екипа и чак след това стигат до парите. Това не е случайно. Много служители вече се уморяват от постоянното бързане, напрежението и усещането, че работата заема почти целия им ден. Затова все повече хора започнаха да обръщат внимание не само на възнаграждението, а и на условията около него. 1. Допълнителното здравно осигуряване се оценява истински, когато потрябва Докато човек няма нужда от лекар, обикновено не мисли много по темата. После идва момент, в който трябва да си запише час за преглед и тогава подобна придобивка започва да изглежда съвсем различно. Особено при хора с деца или натоварено ежедневие това носи огромно улеснение. Няма чакане с месеци, няма обикаляне и търсене къде има свободен час. Има служители, които спокойно биха избрали по-спокойни условия с добро здравно осигуряване пред малко по-висока заплата. 2. Гъвкавото работно време вече тежи много повече Имаше период, в който компаниите впечатляваха с модерни офиси, зони за кафе и цветни пространства за почивка. Сега доста хора гледат друго – колко време прекарват в трафик и дали могат поне понякога да работят от вкъщи. За много служители възможността сами да подредят деня си е много по-ценна от хубавия офис. Особено след последните години доста хора свикнаха с по-свободен режим и вече трудно приемат строго фиксирано работно време без никаква гъвкавост. 3. Ваучерите за храна изглеждат дребни, но се усещат Това е една от онези придобивки, които човек използва почти без да се замисля. При по-високите цени на храната обаче разликата започна да се усеща доста повече. Много служители признават, че подобен бонус реално им помага в ежедневните разходи. И макар да не звучи впечатляващо, почти всеки го оценява. 4. Кои придобивки хората търсят най-често Обикновено най-силно впечатление правят нещата, които улесняват ежедневието. Най-често това са: работа от вкъщи; здравно осигуряване; ваучери за храна; карта за спорт; повече отпуск; бонуси. Различните хора търсят и различни неща. Някой държи на сигурността, друг – на свободното време. 5. Повече отпуск вече се забелязва веднага Преди няколко допълнителни дни отпуск рядко правеха впечатление. Сега доста хора ги гледат още когато четат обявата. Причината е проста – много професии станаха по-напрегнати и хората започнаха да се изморяват повече. Възможността просто да си починеш малко по-дълго вече има съвсем друга стойност. Някои работодатели дават допълнителен ден за рожден ден или след определен стаж. Малък жест, който обаче служителите помнят. 6. Бонусите все още имат значение Хората може да търсят спокойствие, повече свободно време и по-добра среда, но парите също остават важна част от работата. Когато един служител се старае повече и това бъде забелязано, обикновено и мотивацията му е различна. Не е само до самия бонус, а до усещането, че трудът му не остава незабелязан. Точно затова много работодатели продължават да дават допълнителни бонуси, а понякога и други стимули – повече гъвкавост, допълнителен почивен ден или възможност човек да се развива в компанията. 7. Възможностите за развитие започнаха да влияят повече Много хора вече не искат просто стабилна работа. Искат да имат усещането, че се движат напред. Затова обученията, курсовете и различните вътрешни програми започнаха да тежат повече при избора на работодател. Особено при по-младите служители това често е решаващо. 8. Атмосферата в екипа понякога се оказва най-важното нещо Има места с добри заплати и бонуси, където хората пак не издържат дълго. Причината невинаги е в работата. Понякога напрежението, отношението между колегите или начинът на комуникация оказват много по-силно влияние. От друга страна, има компании с по-обикновени условия, но спокойна среда, където служителите остават с години. 9. Хората вече гледат не само парите Преди повечето кандидати се интересуваха най-вече от едно – каква ще е заплатата. Днес обаче много хора си задават съвсем различни въпроси още преди да приемат дадена работа. Ще им остава ли време за личен живот. Ще могат ли да си почиват нормално. Каква ще е атмосферата в екипа и дали работата няма да ги държи под напрежение постоянно. Точно затова допълнителните придобивки започнаха да тежат толкова много при избора на работодател. Защото повечето хора вече не търсят просто сигурна работа, а по-нормално ежедневие и малко повече баланс.

Още »

Каква работа да започна – когато усещате, че сегашната вече не е за вас

Има един момент, който доста хора познават добре. Будилникът звъни сутрин, а първата мисъл не е „трябва да ставам“, а „пак ли“. Не защото сте мързеливи. Просто сте уморени по онзи тих начин, който се натрупва с месеци. Тогава човек започва да се оглежда. Първо уж на шега. Разглежда обяви, пита познати кой къде работи, мисли си как би изглеждал животът му, ако започне нещо различно. И рано или късно стига до въпроса: „Добре, а каква работа да започна?“ Само че истината е, че рядко има един ясен отговор. Повечето хора не откриват „своето нещо“ от първия път. Някои сменят професии няколко пъти. Други дълго стоят на място, което не харесват, просто защото ги е страх да рискуват. 1. Не винаги професията е проблемът Понякога човек решава, че мрази работата си, а всъщност не понася средата. Има разлика. Едно е да не харесваш това, което правиш. Съвсем друго е да работиш с напрегнат колектив, токсичен шеф или постоянно напрежение. Има хора, които сменят фирмата и изведнъж започват да се чувстват съвсем различно, въпреки че вършат почти същото. Затова е добре човек първо честно да си признае кое точно го изморява. 2. Добрите пари невинаги означават добър живот Много хора тръгват само към заплатата. И това е разбираемо. Сметките не се плащат с мотивационни цитати. Само че след време някои осъзнават, че са постоянно напрегнати, нямат време за себе си и живеят основно между работа и умора. Има професии, които носят добри доходи, но буквално изяждат всекидневието. Други хора пък печелят по-малко, но вечер не мислят за работа и не се будят с тревога в неделя. Понякога балансът се оказва по-важен, отколкото човек е предполагал. 3. Има повече възможности, отколкото изглежда Когато човек е стоял дълго на едно място, често започва да мисли, че никъде другаде няма шанс. А това невинаги е вярно. В момента има доста сфери, в които трудно намират хора. Особено в логистиката, търговията, производството, транспорта и техническите дейности. На много места вече предпочитат да обучат нов човек, вместо да чакат кандидат с перфектен опит. Разбира се, никой не обещава лесен старт. Понякога първите месеци са объркани и изморителни. Но почти всяка промяна минава през такъв период. 4. Най-трудната стъпка обикновено е първата Има хора, които с години казват, че ще сменят работата си. Разглеждат обяви вечер, оплакват се от сегашното място, представят си как ще започнат нещо друго… и нищо не се случва. Причината често е страхът. Страхът, че ще сгрешат. Че няма да се справят. Че новата работа може да се окаже още по-лоша. И честно казано, такъв риск винаги има. Но човек трудно разбира кое е правилно за него, ако не даде шанс на нищо ново. 5. Каква работа може да започне човек без голям опит Това е нещо, което тревожи много хора. Особено ако дълго време са работили само едно и също.Истината е, че има доста позиции, при които никой не очаква да знаете всичко още от първия ден: работа в магазин; складова дейност; офис асистент; обслужване на клиенти; оператор; куриерски услуги; помощни технически позиции. Понякога точно подобна работа помага на човек да си върне увереността. Да види, че може да се справя и извън познатото място. 6. Работата от вкъщи звучи по-лесно, отколкото е Много хора мечтаят за дистанционна работа. Без пътуване, без офис, без шумни колеги. Само че след време някои започват да усещат друго – че не могат да се откъснат от работата, че стоят сами по цял ден и че границата между работа и почивка постепенно изчезва. За някои това е идеален начин на живот. За други – нещо, което ги натоварва психически повече, отколкото са очаквали. 7. Нормално е да не знаете какво искате веднага Това може би е най-важното. Има хора, които на 20 години знаят точно какво искат. Но има и много други, които дълго търсят посоката си. Понякога човек разбира какво му харесва чак след като е минал през няколко различни места. А понякога най-неприятната работа се оказва полезна, защото показва какво повече не искате да търпите. 8. Не е нужно да промените живота си за един ден Някои хора чакат перфектния момент. Само че той рядко идва. Понякога промяната започва с нещо съвсем малко – една изпратена автобиография, разговор с познат или курс, който дълго сте отлагали. И дори да не намерите правилното място веднага, пак е по-добре от това с години да стоите някъде, където се чувствате изчерпани още преди денят да е започнал.

Още »