За професията “Преводач”

Публикувано от: Zaplata.bg
05 Септември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Ако за Вас е важно работата Ви да бъде забелязана, да сте уважавани и ценени - професията преводач не е за Вас.

„Вътре в професията“ обичат да казват, че успехът на един преводач е близък до успеха на разузнавача: ако останете в сянка - задачата е изпълнена. И обратно, ако сте привлекли твърде много внимание, значи някъде сте сгрешили. Това се отнася както до устния, така и до писмения превод. Не трябва да се очакват аплодисменти, признание и награди: основното и единствено признание, към което има смисъл да се стремим - от колегите, тоест много „широката популярност в тесните кръгове“. И, разбира се, финансовият еквивалент е ключов фактор за търсенето. Добрият преводач може да заработва добри пари във всяка страна по света, въпреки че външният пазар, разбира се, е много по-доходоносен, отколкото локалния.

Можете да повтаряте колкото си искате, че светът уж се глобализира, всички наоколо говорят английски по един или друг начин и затова преводачите скоро ще станат ненужни. Когато става въпрос за нещо по-сериозно от разговор в бар, здравомислещите хора все още се опитват да се застраховат. Срещите с бизнес партньори, комуникацията с лекари и пациенти в западните клиники, подписването на договори, съдебните заседания, срещите на върха и любовните сбогувания - това далеч не са всички типични ситуации, с които се обръщат към преводачите.

За темперамента

Основното, което трябва да знаете е, че изборът на преводач - това е темперамента. Да, знанието на чужд език не стои на първо място. Имах късмета, че преподавателят ми по симултанен превод ме подтикна честно да си отговоря на въпроса, който ми е по-близък - устния превод или писмения. Това е ключовият момент. Далеч не всеки ще има достатъчно усет и вкус, за да направи правилен и красив превод на статия или, да речем, история. По същия начин, не всички „писмени преводачи“ могат да се справят със стреса от преводите на живо, когато няколко десетки очи те гледат и оценяват.

Между другото, по отношение на превода на художествени произведения: съществува мнение, че преводачът на роман или разказ - той е на 25% негов автор на родния си език. Те спорят много за това - не искам да изглеждам като човек, който се опитва да присвоява заслугите на другите, но от работата на преводача много зависи успехът на произведенията в цялата страна. Майчиният език трябва да се владее една степен по-добре от сънародниците. Устният преводач, който „разбира всичко“, но му е трудно да го изрази, е провал. Ето защо, например, много преводачи превеждат истории от немски или испански на руски или украински, но никога няма да се захванат да го правят в обратната посока - просто защото всеки, който говори тези езици, веднага ще разпознае настройката.

Глупаво е да дадете на устен преводач сложен писмен превод и обратно. Това е същото като да убедиш, да речем, баскетболист да прекоси трасе по биатлон - и какво, ти си спортист, каква разлика, какъв спорт!

За съвършенството

В устния превод, най-лошият враг - това е педантичността. Основното не е в красотата на сричката, а същността на казаното. Никой не се интересува от това колко фино и точно сте подбрали прилагателното.

Идеалният клиент - това е човекът, който знае какво иска от срещата.

Колкото и да е странно, повечето хора не знаят. Сега ще настъпят мърморения: решете по-бързо и по-точно, с кого имате среща, какви са имената на тези хора, какви компании представляват, кога ще дойдат, дали ще правят презентация или ще седят в мълчание и ще преяждат с безплатни закуски по време на почивката. Колкото по-ясно си представяме какво ни очаква, толкова по-добре.

След първите сто проведени мероприятия ще се научите да научавате много за хората, само като ги наблюдавате.Клиентите често се смущават от себе си и в същото време, като преводач - те се държат емоционално, помпозно, но не е ясно защо.

Най-благодарната публика и клиентела - това са политиците и адвокатите. Те от опит знаят колко е важно и колко е трудно да предадат своите мисли на публиката (очевидно, те са обучени от горчив опит). Те не чукат с обувка по вратата, а се опитват да говорят с кратки, прости изречения, без метафори, поговорки и шеги. Когато работите, например над превод на сериал,, търсенето на аналогия с поговорка може да е увлекателно: но когато имате петнадесет секунди за превод, няма време да навлизате по-задълбочено във филологията. Юристите са добри, защото са много внимателни към формулировката, те също говорят кратко и по същество: буквално претеглят всяка дума. Рядко се случва адвокат да не може логически и логично да свърже всичко. Нещо повече, те се опитват да се изразяват по такъв начин, че думите им да не могат да бъдат интерпретирани по-късно: в едно изречение - една мисъл и максимално еднозначно.

За алчността

Малко отклонение: синхронният превод - това е всичко, което е „в будката“: в нея седят преводачите, а в залата - гостите, всички със слушалки. Без слушалки - това е последователен превод; има и друга негова разновидности „шепот“ (от френското „шептят“), когато трябва да шепнете на човек на ухото, какво казват колегите му.

В будката, преводът се изговаря в микрофона и наистина синхронно: изоставането по време от говорителя не трябва да надвишава две или три думи. Това е огромно психическо и нервно напрежение. Вижте как заради интереса на лицата синхронисти по време и след работа: седнали в ъгъла мълчаливо, те не говорят с никого. Когато потоците от входяща и изходяща информация вървят едновременно, в мозъка се появяват малки къси съединения, сякаш сте ударени от нещо по главата.

Така, че синхронистите работят по двойки, тъй като според нормите, такъв ритъм не може да се поддържа повече от половин час. Всъщност, преводачите се сменят взаимно на всеки 15 минути. Има преводачи, които си взимат тапи за уши, за да се абстрахират за четвърт час от всичко и да си починат.

За полезността

Опитният преводач - винаги е малко Борис Бурда: когато трябва да се задълбочиш в толкова много теми, ерудицията се извлича много добре. Преценете сами: благодарение на сътрудничеството с различни хора и компании преводачите се научават да разбират йерархията на военните, духовенството и професорите от различни страни, научават структурата на дизеловите двигатели, помпите и т.н.

Никога не се отегчавайте, дори и да искате. Подобно на журналиста, дежурният преводач се сблъсква с различни хора при различни обстоятелства, които не могат да се предположат.

Как да си направим LinkedIn профил, който наистина работи

Истината е, че добрият LinkedIn профил не се прави с „перфектни“ думи, а с яснота. Хората искат бързо да разберат кой стои отсреща и с какво може да им е полезен. Ако още в първите секунди това се усеща – значи сте на прав път. 1. Създаване на основата Започнете просто и без излишно мислене. Истинско име, нормален имейл, актуална локация. Снимката е по-важна, отколкото изглежда. Не трябва да е нещо специално – важното е да изглеждате естествено и достъпно. Леко усмихнато лице върши чудеса. Профил без снимка често просто се подминава. 2. Заглавие, което работи за вас Тук повечето хора звучат еднакво – и точно това е проблемът. Вместо да пишете само длъжност, помислете как бихте се представили на човек за 5 секунди. Какво правите добре? С какво сте полезни? Когато заглавието е ясно, хората веднага разбират дали сте „техният човек“. 3. Как да напишем силно резюме Представете си, че обяснявате на някого с какво се занимавате, без да звучите като автобиография. Няколко изречения са напълно достатъчни – какво правите, как сте стигнали дотук и в какво сте най-силни. Ако добавите и един конкретен резултат или пример, става още по-добре. Това прави текста жив, а не просто „описание“. 4. Опит и образование – без излишен шум Никой не чете дълги списъци със задачи. По-важното е да се види какво реално сте свършили. Опитайте се да го кажете просто: каква беше ролята ви с какво се справихте добре какъв резултат оставихте след себе си Когато го напишете така, звучи по-естествено и се запомня. 5. Умения и препоръки Тук не става дума да впечатлявате с бройка. По-добре няколко умения, които наистина владеете. А препоръките… те са като мнение от трета страна. Ако някой каже нещо добро за работата ви, това тежи много повече от всичко, което можете сами да напишете. 6. Мрежа от контакти – как да я изградите Не мислете за „събиране на контакти“, а за хора. Започнете с тези, които вече познавате. После добавяйте нови, но с идея – хора от вашата сфера или такива, от които можете да научите нещо. Едно кратко лично съобщение прави огромна разлика. Показва, че не е просто клик. 7. Активност и съдържание Не е нужно да сте инфлуенсър. Достатъчно е от време на време да се включвате – да споделите нещо интересно, да напишете мнение, да реагирате. Така профилът ви изглежда жив, а не забравен някъде назад. 8. Финални детайли, които правят разликата Това са онези малки неща, които обаче се усещат. Линкът към профила – направете го чист и лесен за четене. Банерът – може да е нещо семпло, но да подсказва с какво се занимавате. И най-важното – прочетете всичко още веднъж. Ако звучи като вас, значи е наред. Няма нужда да се опитвате да звучите „по-професионално“, отколкото сте. Хората усещат, когато текстът е насилен. Един ясен и честен профил винаги работи по-добре от перфектно звучащ, но празен.

Още »

Дигиталните умения и работната среда: какво наистина означават днес

Дигиталните умения вече не са нещо „допълнително“, което е добре да имате – те са част от самата работа. Почти всяка задача, независимо от сферата, минава през компютър, софтуер или онлайн комуникация. Затова и способността да се ориентирате в тази среда директно влияе върху това колко уверено и спокойно се справяте в ежедневието си. 1. Какво всъщност включват дигиталните умения Много хора си мислят, че става дума само за работа с компютър, но реалността е малко по-различна. Това е по-скоро комбинация от навици – как търсите информация, как комуникирате, как използвате различни инструменти, без да се затруднявате излишно. Понякога това означава да знаете как да структурирате имейл, друг път – да се ориентирате в нова платформа без дълго обяснение. Не става дума да знаете всичко, а да не се губите, когато нещо ново се появи. 2. Как се променя работната среда Ако се върнем няколко години назад, много неща изглеждаха по-различно. Срещите бяха на живо, документите – на хартия, а комуникацията – по-бавна. Днес всичко се случва почти веднага. Пишете, изпращате, получавате отговор за минути. Работите с хора, които може дори да не сте виждали на живо. Това прави работата по-гъвкава, но и малко по-динамична. Понякога дори прекалено – денят минава в съобщения, задачи и известия, които не спират. 3. Кои умения правят най-голяма разлика Не е нужно да знаете сложни програми, за да сте напълно адекватни на съвременната работа. По-важни са някои базови неща, които реално използвате всеки ден: да се ориентирате бързо в нов софтуер да комуникирате ясно онлайн да управлявате задачи и срокове да филтрирате информацията, вместо да се губите в нея да реагирате спокойно, когато нещо не работи както трябва Това са умения, които често се подценяват, но именно те правят работата по-лека. 4. Как влияят на развитието ви Разликата между човек, който се чувства уверен в работата си, и такъв, който постоянно се колебае, често не е в знанията, а в начина, по който използва инструментите около себе си. Когато не се притеснявате от нови системи или платформи, започвате да работите по-свободно. Поемате повече отговорности, включвате се по-активно и това естествено води до развитие. От друга страна, ако всяка промяна ви създава напрежение, работата започва да тежи повече, отколкото трябва. 5. Как да започнете без да се претоварвате Една от най-честите грешки е да се опитате да научите всичко наведнъж. Това почти винаги води до отказване. По-добрият вариант е да тръгнете от нещо малко. Например да подобрите начина, по който организирате задачите си, или да научите една нова програма, която реално ще използвате. Дайте си време – нещата се случват постепенно. И нещо важно – не се притеснявайте, ако не разбирате всичко от първия път. Никой не го прави. 6. Нужно ли е да сте експерт, за да сте ценни Краткият отговор е не. В повечето случаи никой не очаква от вас да знаете всичко. Много по-важно е да показвате, че можете да се справяте. Да не блокирате, когато нещо е ново. Да търсите решение, вместо да чакате някой да ви го даде. Това е качество, което се забелязва веднага. 7. Как ще изглежда работата занапред Промените няма да спрат – напротив, ще стават още по-бързи. Все повече неща ще се автоматизират, а ролята на хората ще се измества към мислене, решения и креативност. Това означава, че най-важното умение ще бъде способността да се адаптирате. Не да знаете всичко, а да не се плашите от новото. Работната среда не се променя сама по себе си – ние се променяме с нея. И колкото по-спокойно приемате това, толкова по-лесно ще ви бъде да вървите напред.

Още »