За професията “Преводач”

Публикувано от: Zaplata.bg
05 Септември, 2019 г.
За професията “Преводач”
Снимка: shutterstock

Ако за Вас е важно работата Ви да бъде забелязана, да сте уважавани и ценени - професията преводач не е за Вас.

„Вътре в професията“ обичат да казват, че успехът на един преводач е близък до успеха на разузнавача: ако останете в сянка - задачата е изпълнена. И обратно, ако сте привлекли твърде много внимание, значи някъде сте сгрешили. Това се отнася както до устния, така и до писмения превод. Не трябва да се очакват аплодисменти, признание и награди: основното и единствено признание, към което има смисъл да се стремим - от колегите, тоест много „широката популярност в тесните кръгове“. И, разбира се, финансовият еквивалент е ключов фактор за търсенето. Добрият преводач може да заработва добри пари във всяка страна по света, въпреки че външният пазар, разбира се, е много по-доходоносен, отколкото локалния.

Можете да повтаряте колкото си искате, че светът уж се глобализира, всички наоколо говорят английски по един или друг начин и затова преводачите скоро ще станат ненужни. Когато става въпрос за нещо по-сериозно от разговор в бар, здравомислещите хора все още се опитват да се застраховат. Срещите с бизнес партньори, комуникацията с лекари и пациенти в западните клиники, подписването на договори, съдебните заседания, срещите на върха и любовните сбогувания - това далеч не са всички типични ситуации, с които се обръщат към преводачите.

За темперамента

Основното, което трябва да знаете е, че изборът на преводач - това е темперамента. Да, знанието на чужд език не стои на първо място. Имах късмета, че преподавателят ми по симултанен превод ме подтикна честно да си отговоря на въпроса, който ми е по-близък - устния превод или писмения. Това е ключовият момент. Далеч не всеки ще има достатъчно усет и вкус, за да направи правилен и красив превод на статия или, да речем, история. По същия начин, не всички „писмени преводачи“ могат да се справят със стреса от преводите на живо, когато няколко десетки очи те гледат и оценяват.

Между другото, по отношение на превода на художествени произведения: съществува мнение, че преводачът на роман или разказ - той е на 25% негов автор на родния си език. Те спорят много за това - не искам да изглеждам като човек, който се опитва да присвоява заслугите на другите, но от работата на преводача много зависи успехът на произведенията в цялата страна. Майчиният език трябва да се владее една степен по-добре от сънародниците. Устният преводач, който „разбира всичко“, но му е трудно да го изрази, е провал. Ето защо, например, много преводачи превеждат истории от немски или испански на руски или украински, но никога няма да се захванат да го правят в обратната посока - просто защото всеки, който говори тези езици, веднага ще разпознае настройката.

Глупаво е да дадете на устен преводач сложен писмен превод и обратно. Това е същото като да убедиш, да речем, баскетболист да прекоси трасе по биатлон - и какво, ти си спортист, каква разлика, какъв спорт!

За съвършенството

В устния превод, най-лошият враг - това е педантичността. Основното не е в красотата на сричката, а същността на казаното. Никой не се интересува от това колко фино и точно сте подбрали прилагателното.

Идеалният клиент - това е човекът, който знае какво иска от срещата.

Колкото и да е странно, повечето хора не знаят. Сега ще настъпят мърморения: решете по-бързо и по-точно, с кого имате среща, какви са имената на тези хора, какви компании представляват, кога ще дойдат, дали ще правят презентация или ще седят в мълчание и ще преяждат с безплатни закуски по време на почивката. Колкото по-ясно си представяме какво ни очаква, толкова по-добре.

След първите сто проведени мероприятия ще се научите да научавате много за хората, само като ги наблюдавате.Клиентите често се смущават от себе си и в същото време, като преводач - те се държат емоционално, помпозно, но не е ясно защо.

Най-благодарната публика и клиентела - това са политиците и адвокатите. Те от опит знаят колко е важно и колко е трудно да предадат своите мисли на публиката (очевидно, те са обучени от горчив опит). Те не чукат с обувка по вратата, а се опитват да говорят с кратки, прости изречения, без метафори, поговорки и шеги. Когато работите, например над превод на сериал,, търсенето на аналогия с поговорка може да е увлекателно: но когато имате петнадесет секунди за превод, няма време да навлизате по-задълбочено във филологията. Юристите са добри, защото са много внимателни към формулировката, те също говорят кратко и по същество: буквално претеглят всяка дума. Рядко се случва адвокат да не може логически и логично да свърже всичко. Нещо повече, те се опитват да се изразяват по такъв начин, че думите им да не могат да бъдат интерпретирани по-късно: в едно изречение - една мисъл и максимално еднозначно.

За алчността

Малко отклонение: синхронният превод - това е всичко, което е „в будката“: в нея седят преводачите, а в залата - гостите, всички със слушалки. Без слушалки - това е последователен превод; има и друга негова разновидности „шепот“ (от френското „шептят“), когато трябва да шепнете на човек на ухото, какво казват колегите му.

В будката, преводът се изговаря в микрофона и наистина синхронно: изоставането по време от говорителя не трябва да надвишава две или три думи. Това е огромно психическо и нервно напрежение. Вижте как заради интереса на лицата синхронисти по време и след работа: седнали в ъгъла мълчаливо, те не говорят с никого. Когато потоците от входяща и изходяща информация вървят едновременно, в мозъка се появяват малки къси съединения, сякаш сте ударени от нещо по главата.

Така, че синхронистите работят по двойки, тъй като според нормите, такъв ритъм не може да се поддържа повече от половин час. Всъщност, преводачите се сменят взаимно на всеки 15 минути. Има преводачи, които си взимат тапи за уши, за да се абстрахират за четвърт час от всичко и да си починат.

За полезността

Опитният преводач - винаги е малко Борис Бурда: когато трябва да се задълбочиш в толкова много теми, ерудицията се извлича много добре. Преценете сами: благодарение на сътрудничеството с различни хора и компании преводачите се научават да разбират йерархията на военните, духовенството и професорите от различни страни, научават структурата на дизеловите двигатели, помпите и т.н.

Никога не се отегчавайте, дори и да искате. Подобно на журналиста, дежурният преводач се сблъсква с различни хора при различни обстоятелства, които не могат да се предположат.


Как да напиша молба за напускане по здравословни причини – просто, ясно и без излишно мислене
Когато здравето ви не позволява да продължите работа, молбата за напускане не трябва да ви затруднява. Истината е съвсем проста – пишете кратко, директно и без излишни обяснения. Едно-две изречения са напълно достатъчни: заявявате, че искате да прекратите договора си по здравословни причини, добавяте дата и подпис. Това е всичко. 1. Какво всъщност трябва да има вътре Не е нужно да измисляте сложен текст или да търсите „перфектните“ думи. Трябват ви само няколко неща: до кого пишете, кой сте вие и какво искате. В основната част просто кажете, че искате да напуснете по здравословни причини. Няма нужда да влизате в подробности. Накрая – дата и подпис. Колкото по-изчистено, толкова по-добре. 2. Как да го напишете без да звучи изкуствено Ако текстът ви звучи като нещо, което не бихте казали на глас – значи е прекалено сложен. Пишете така, както бихте обяснили ситуацията спокойно: „Поради здравословни причини моля да бъде прекратено трудовото ми правоотношение…“ Това е напълно достатъчно. Няма нужда да украсявате или да обяснявате повече. 3. Нужно ли е да обяснявате какъв е проблемът Не. И това е важно да го знаете. Не сте длъжни да описвате състоянието си или да давате подробности. В повечето случаи е достатъчно да посочите причината общо. Възможно е да ви поискат медицински документ, но това вече зависи от конкретната ситуация. 4. Къде хората най-често се объркват Обикновено проблемът не е в самото напускане, а в това, че се опитват да „направят текста правилен“. Ето какво пречи: твърде много обяснения неясно какво всъщност искате прекалено официален език пропусната дата или подпис Ако се колебаете – съкратете текста. Това почти винаги го подобрява. 5. Най-лесният начин да го подредите Представете си, че пишете кратко съобщение, не официален документ: до кого е от кого е какво искате кратка причина дата и подпис Толкова е просто. 6. А какво става след като я подадете Зависи от ситуацията. Понякога има срок на предизвестие, който трябва да изчакате. В други случаи – особено при здравословни причини – нещата могат да се случат по-бързо. Ако не сте сигурни, по-добре проверете конкретния си случай, за да няма изненади. 7. Как да я подадете без да се притеснявате Най-добре е лично, с входящ номер – това ви дава спокойствие, че всичко е отчетено. Ако няма как, изпратете по имейл и просто се уверете, че сте получили потвърждение. В крайна сметка, не го усложнявайте. Това не е изпит по писане, а просто начин да заявите решение, което вече сте взели. Когато го напишете кратко, спокойно и по човешки, всичко останало си идва на мястото.
Още »
Европейски формат на автобиография – как да подготвите CV, което работи в цяла Европа
Европейският формат на автобиография е един от най-разпространените начини за представяне на професионален профил в рамките на Европейския съюз. Неговата цел е проста – работодателите да могат бързо и лесно да разберат кой сте, какъв опит имате и какви умения притежавате. Ако кандидатствате за работа в международна компания или в друга европейска държава, подобна структура често е предпочитана, защото информацията е подредена ясно и се преглежда лесно. Много специалисти по подбор споделят, че стандартният модел им помага да сравняват кандидатите по-бързо. Когато всички документи следват сходна логика, най-важните данни се откриват веднага и не се губи време в търсене на информация. 1. Какво представлява европейският формат на автобиография Това е унифициран модел за представяне на професионална информация, познат и като Europass CV. Идеята му е кандидатите от различни държави да използват една и съща структура, за да могат работодателите по-лесно да преценят опита и квалификацията им. Обикновено документът съдържа няколко основни раздела – лични данни, трудов опит, образование, езикови умения и допълнителни компетенции. Подредбата е логична и позволява на човек, който преглежда автобиографии, да се ориентира в рамките на секунди. 2. Кои са основните раздели в един европейски формат на автобиография Структурата е сравнително ясна и се състои от няколко важни части: Лична информация В началото се посочват основните данни – име, телефон, имейл и град. Няма нужда да се добавят прекалено лични подробности. Професионален опит Това е най-важната част от документа. Работните позиции обикновено се подреждат в обратен хронологичен ред, като се започва от последната заемана длъжност. Образование и квалификация Включват се университети, специалности, курсове и сертификати, които имат отношение към позицията. Езикови умения При този тип CV често се посочва нивото на владеене на език според европейската скала. Дигитални и професионални умения Тук се описват софтуерни познания, технически компетенции или други специфични способности. Допълнителна информация В този раздел могат да се добавят участия в проекти, доброволческа дейност, обучения или публикации. 3. Кога работодателите предпочитат този тип CV Подобен документ се използва най-често при кандидатстване в международни компании, европейски институции или програми за обучение. Причината е, че стандартната структура улеснява сравняването на кандидатите, особено когато те идват от различни държави. В много случаи този модел се изисква и при кандидатстване по европейски програми, стажове или академични инициативи. 4. Най-честите грешки при попълване При създаването на такъв документ често се допускат няколко типични грешки: включват се прекалено много лични данни описанията на работния опит са твърде общи използват се дълги и трудни за четене изречения липсват конкретни резултати или постижения добавя се информация, която няма връзка с позицията По-добре е всяка позиция да бъде описана кратко и ясно, като се подчертаят реалните задачи и постигнатите резултати. 5. Нужно ли е винаги да използвате европейски формат на автобиография Не във всички случаи. Някои компании предпочитат по-кратки и по-модерни CV-та с по-свободна структура. Въпреки това стандартният модел остава добър избор, когато кандидатствате в международна среда или в организации, които работят по европейски проекти. Ако не сте сигурни какъв документ се очаква, най-добре е да проверите изискванията в самата обява за работа. 6. Как да направите автобиографията по-впечатляваща Дори когато използвате стандартна структура, има начини документът да изглежда по-професионално: използвайте ясни и кратки изречения описвайте реални резултати, а не само задължения подреждайте информацията логично избягвайте излишни детайли проверете текста внимателно за правописни грешки Когато документът е добре структуриран и лесен за четене, шансът да направите добро първо впечатление е значително по-голям. Европейският формат на автобиография е практичен и разпознаваем модел, който помага на кандидатите да представят опита и уменията си по ясен начин. Благодарение на стандартната структура работодателите могат бързо да открият най-важната информация и да преценят дали кандидатът е подходящ за позицията. Ако търсите работа в международна среда или искате документите ви да бъдат разбираеми за работодатели в различни европейски държави, този тип CV остава сигурен и ефективен избор.
Още »