За професията “Преводач”

Публикувано от: Zaplata.bg
05 Септември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Ако за Вас е важно работата Ви да бъде забелязана, да сте уважавани и ценени - професията преводач не е за Вас.

„Вътре в професията“ обичат да казват, че успехът на един преводач е близък до успеха на разузнавача: ако останете в сянка - задачата е изпълнена. И обратно, ако сте привлекли твърде много внимание, значи някъде сте сгрешили. Това се отнася както до устния, така и до писмения превод. Не трябва да се очакват аплодисменти, признание и награди: основното и единствено признание, към което има смисъл да се стремим - от колегите, тоест много „широката популярност в тесните кръгове“. И, разбира се, финансовият еквивалент е ключов фактор за търсенето. Добрият преводач може да заработва добри пари във всяка страна по света, въпреки че външният пазар, разбира се, е много по-доходоносен, отколкото локалния.

Можете да повтаряте колкото си искате, че светът уж се глобализира, всички наоколо говорят английски по един или друг начин и затова преводачите скоро ще станат ненужни. Когато става въпрос за нещо по-сериозно от разговор в бар, здравомислещите хора все още се опитват да се застраховат. Срещите с бизнес партньори, комуникацията с лекари и пациенти в западните клиники, подписването на договори, съдебните заседания, срещите на върха и любовните сбогувания - това далеч не са всички типични ситуации, с които се обръщат към преводачите.

За темперамента

Основното, което трябва да знаете е, че изборът на преводач - това е темперамента. Да, знанието на чужд език не стои на първо място. Имах късмета, че преподавателят ми по симултанен превод ме подтикна честно да си отговоря на въпроса, който ми е по-близък - устния превод или писмения. Това е ключовият момент. Далеч не всеки ще има достатъчно усет и вкус, за да направи правилен и красив превод на статия или, да речем, история. По същия начин, не всички „писмени преводачи“ могат да се справят със стреса от преводите на живо, когато няколко десетки очи те гледат и оценяват.

Между другото, по отношение на превода на художествени произведения: съществува мнение, че преводачът на роман или разказ - той е на 25% негов автор на родния си език. Те спорят много за това - не искам да изглеждам като човек, който се опитва да присвоява заслугите на другите, но от работата на преводача много зависи успехът на произведенията в цялата страна. Майчиният език трябва да се владее една степен по-добре от сънародниците. Устният преводач, който „разбира всичко“, но му е трудно да го изрази, е провал. Ето защо, например, много преводачи превеждат истории от немски или испански на руски или украински, но никога няма да се захванат да го правят в обратната посока - просто защото всеки, който говори тези езици, веднага ще разпознае настройката.

Глупаво е да дадете на устен преводач сложен писмен превод и обратно. Това е същото като да убедиш, да речем, баскетболист да прекоси трасе по биатлон - и какво, ти си спортист, каква разлика, какъв спорт!

За съвършенството

В устния превод, най-лошият враг - това е педантичността. Основното не е в красотата на сричката, а същността на казаното. Никой не се интересува от това колко фино и точно сте подбрали прилагателното.

Идеалният клиент - това е човекът, който знае какво иска от срещата.

Колкото и да е странно, повечето хора не знаят. Сега ще настъпят мърморения: решете по-бързо и по-точно, с кого имате среща, какви са имената на тези хора, какви компании представляват, кога ще дойдат, дали ще правят презентация или ще седят в мълчание и ще преяждат с безплатни закуски по време на почивката. Колкото по-ясно си представяме какво ни очаква, толкова по-добре.

След първите сто проведени мероприятия ще се научите да научавате много за хората, само като ги наблюдавате.Клиентите често се смущават от себе си и в същото време, като преводач - те се държат емоционално, помпозно, но не е ясно защо.

Най-благодарната публика и клиентела - това са политиците и адвокатите. Те от опит знаят колко е важно и колко е трудно да предадат своите мисли на публиката (очевидно, те са обучени от горчив опит). Те не чукат с обувка по вратата, а се опитват да говорят с кратки, прости изречения, без метафори, поговорки и шеги. Когато работите, например над превод на сериал,, търсенето на аналогия с поговорка може да е увлекателно: но когато имате петнадесет секунди за превод, няма време да навлизате по-задълбочено във филологията. Юристите са добри, защото са много внимателни към формулировката, те също говорят кратко и по същество: буквално претеглят всяка дума. Рядко се случва адвокат да не може логически и логично да свърже всичко. Нещо повече, те се опитват да се изразяват по такъв начин, че думите им да не могат да бъдат интерпретирани по-късно: в едно изречение - една мисъл и максимално еднозначно.

За алчността

Малко отклонение: синхронният превод - това е всичко, което е „в будката“: в нея седят преводачите, а в залата - гостите, всички със слушалки. Без слушалки - това е последователен превод; има и друга негова разновидности „шепот“ (от френското „шептят“), когато трябва да шепнете на човек на ухото, какво казват колегите му.

В будката, преводът се изговаря в микрофона и наистина синхронно: изоставането по време от говорителя не трябва да надвишава две или три думи. Това е огромно психическо и нервно напрежение. Вижте как заради интереса на лицата синхронисти по време и след работа: седнали в ъгъла мълчаливо, те не говорят с никого. Когато потоците от входяща и изходяща информация вървят едновременно, в мозъка се появяват малки къси съединения, сякаш сте ударени от нещо по главата.

Така, че синхронистите работят по двойки, тъй като според нормите, такъв ритъм не може да се поддържа повече от половин час. Всъщност, преводачите се сменят взаимно на всеки 15 минути. Има преводачи, които си взимат тапи за уши, за да се абстрахират за четвърт час от всичко и да си починат.

За полезността

Опитният преводач - винаги е малко Борис Бурда: когато трябва да се задълбочиш в толкова много теми, ерудицията се извлича много добре. Преценете сами: благодарение на сътрудничеството с различни хора и компании преводачите се научават да разбират йерархията на военните, духовенството и професорите от различни страни, научават структурата на дизеловите двигатели, помпите и т.н.

Никога не се отегчавайте, дори и да искате. Подобно на журналиста, дежурният преводач се сблъсква с различни хора при различни обстоятелства, които не могат да се предположат.

Как да си намеря работа в Люксембург

Да — възможно е сравнително бързо да започнете работа в Люксембург, дори без да живеете там предварително. Страната активно търси международни специалисти, а голяма част от компаниите наемат хора от разстояние и уреждат преместването след подписване на договор. Най-важното е да кандидатствате целенасочено, с правилно подготвени документи и реалистични очаквания за пазара. 1. Разберете как функционира пазарът на труда Икономиката е малка като размер, но изключително концентрирана. Това означава по-малко позиции, но и по-малко конкуренция извън ключовите сектори. Основните работодатели са банки, фондове, IT компании, европейски институции и логистични центрове. Компаниите рядко публикуват десетки сходни обяви. По-често търсят конкретен профил и очакват кандидатът да отговаря максимално точно. Затова масовото кандидатстване почти не работи — по-успешен е внимателно подбран списък с позиции. 2. Кои професии са най-търсени Най-голям шанс имат хора със специализирани умения. Особено ценени са: финанси, счетоводство и одит IT и киберсигурност инженери и технически специалисти логистика и транспорт административни позиции с чужди езици Ако професията ви е регулирана, може да се наложи признаване на диплома. Процедурата е бавна, затова е добре да започне рано. 3. Какъв език е необходим Много кандидати се притесняват, че без френски или немски няма шанс. Всъщност английският често е достатъчен, особено в международни компании. Все пак владеенето на втори език значително увеличава възможностите ви. Дори ниво B1 може да направи впечатление, защото показва желание за адаптация. 4. Как да подготвите документите Автобиографията трябва да е кратка — максимум две страници. Ценят конкретиката, а не общите фрази. Вместо „отговарях за клиенти“, напишете „обслужвах средно 40 запитвания дневно“. Мотивационното писмо е почти задължително. Там се обяснява защо точно тази компания, а не просто държавата като идея. 5. Нужно ли е да сте на място, за да ви наемат В повечето случаи — не. Интервютата започват онлайн, а преместването се обсъжда едва при финален етап. Работодателите са свикнали да наемат международни кандидати и често съдействат с настаняване или временен адрес. 6. Къде реално да търсите обяви Най-добре работи комбинацията от официални сайтове и директен контакт с работодатели. Малкият пазар означава, че HR специалистите обръщат внимание на персонални съобщения. LinkedIn профилът е почти толкова важен, колкото и CV-то. Активността там често води до покани за интервю без предварително кандидатстване. 7. Как протича интервюто Процесът обикновено има няколко кратки етапа: първоначален разговор, техническа среща и финална дискусия за условията. Оценяват не само уменията, но и адаптивността — дали човек ще се впише в международна среда. Подгответе конкретни примери от практиката си. Общите твърдения се приемат скептично. 8. Заплата и разходи Доходите са високи, но и разходите също. Жилището е най-голямото перо, затова много нови служители първоначално живеят в съседни държави и пътуват ежедневно. Важно е да сравнявате нетната заплата след данъци, а не само брутната оферта. 9. Чести грешки на кандидатите кандидатстване без адаптирано CV прекалено общо мотивационно писмо подценяване на езиците нереалистични очаквания за стартова позиция отказ от по-ниска начална роля с перспектива Много хора губят възможности, защото търсят веднага идеалната позиция вместо вход към системата. Успешното намиране на работа в Люксембург рядко е въпрос на късмет. По-скоро е комбинация от правилен подбор на позиции, добре подготвени документи и търпение в първите седмици. Когато подходът е фокусиран, интервютата започват да се появяват естествено — а първият договор често идва по-бързо, отколкото очаквате.

Още »

Как да си намеря работа в Америка: стратегия, възможности и реални стъпки за намиране на позиция

Много хора си представят, че заминаването за работа в Америка започва с купен билет и малко смелост. В действителност започва много по-тихо – с проучване, с въпроси и с доста колебания. Нормално е. Решението не е малко. Но ако подходите спокойно и подредено, нещата стават далеч по-ясни. Най-важното още в началото е да знаете на какво основание ще работите там. Без право на работа всичко останало остава само план. Затова първата реална стъпка не е кандидатстването, а уточняването на статута ви. 1. Първо уредете документите Колкото и примамливо да е да разглеждате обяви, започнете от визата. Информацията за процедурите се публикува официално от U.S. Citizenship and Immigration Services и е добре да разчитате именно на такива източници. Това може да отнеме време и търпение. Понякога се налагат допълнителни документи, чакане, уточнения. Важно е да приемете този етап като част от процеса, а не като пречка. 2. Къде реално има шанс за старт Америка не е еднаква навсякъде. В някои щати икономиката е по-силна, в други – разходите за живот са по-ниски. В градове като New York, Los Angeles и Chicago има повече компании, но и повече конкуренция. Понякога по-малък град означава по-малко кандидати и по-бърз достъп до интервю. Затова си струва да разгледате различни варианти, а не само най-популярните локации. 3. Автобиографията трябва да е ясна и честна Американските работодатели не търсят дълги разкази, а конкретика. Кратко CV, без снимка и без излишни подробности. Най-силно впечатление правят реалните резултати – числа, проекти, отговорности. Ако сте постигнали нещо, покажете го. Ако сте сменяли посоката си в кариерата, обяснете го спокойно. Автентичността личи и често прави по-добро впечатление от перфектно написан, но безличен текст. 4. Къде да търсите възможности Освен директно кандидатстване, контактите имат огромно значение. Можете да използвате: LinkedIn за професионални връзки Indeed за активни обяви Официалните сайтове на компании Препоръки чрез познати или български общности Понякога един разговор води до възможност, за която иначе не бихте разбрали. 5. Нужно ли е да сте вече там Не винаги. Все повече интервюта се провеждат онлайн. Но ако вече имате право на работа, това ви дава предимство. Работодателите предпочитат по-малко административни усложнения. Ако сте извън страната, бъдете ясни за плановете си и готовността за преместване. Честността изгражда доверие. 6. Интервюто не е изпит Много хора се притесняват прекалено. Интервюто обикновено е разговор – понякога директен, понякога по-структуриран. Ще ви питат за реални ситуации и решения, които сте вземали. Не е нужно да звучите перфектно. По-важно е да звучите истински и да показвате как мислите. 7. Подгответе се и за адаптация Дори след като получите предложение, предстои период на свикване. Новата среда, различният ритъм на работа и културните разлики могат да бъдат предизвикателство. Добре е да имате финансов резерв за първите месеци. Това намалява напрежението и ви позволява да се адаптирате по-спокойно. Да си намерите работа в Америка не е бърз скок, а по-скоро дълга стъпка напред. Има несигурност, има чакане, има моменти на съмнение. Но когато подходите последователно – с уредени документи, добре подготвени материали и реалистични очаквания – процесът става управляем. Най-важното е да не бързате и да не се отказвате при първия отказ. Понякога пътят е по-дълъг, но това не означава, че не води точно там, където искате да стигнете.

Още »