Защо е по-трудно да се намери работа след 35 години

Публикувано от: Zaplata.bg
02 Декември, 2019 г.
Защо е по-трудно да се намери работа след 35 години
Снимка: shutterstock

Четири грешки в професията, убиващи кариерата. Как да ги преодолеем, за да можем във всяка възраст да победим младите си конкуренти?

Икономическата криза, промените в потребителските пазари, новите технологии, които изискват нови знания, усложняват намирането на работа. А това е най-трудно за хората на средна възраст. Първо, понякога те дори не могат да останат без стабилен доход за няколко месеца, защото трябва да издържат финансово семейството си. Второ, не е тайна, че повечето компании предпочитат да не наемат хора над 35 години. Самото разбиране, че човек трябва да се състезава с млади амбициозни кандидати, които са готови да вземат по-ниска заплата, може да предизвика стрес и усещане за вътрешен дискомфорт. Но лично аз съм уверен, че в зряла възраст има добри шансове на пазара на труда, ако следвате определени правила и принципи в кариерата си, не се отпускайте и не забравяйте, че вече постигнатият статус и заплатата не са гаранция, че утре всичко ще бъде същото.

1. Отпускате се в зоната на комфорт

Какви са основните аргументи на компаниите срещу възрастните специалисти? Сложен характер, пълна или частична липса на физическа и психическа енергия, липса на амбиции, слаба мотивация, гъвкавост, нежелание за развитие, липса на отвореност за приемане на нова информация, особено техническа или технологична. Съществува риск, кандидатът на по-голяма възраст да не се вписва в по-младия колектив. Често това са съвсем обективни недостатъци и рискове. И най-удивителното е това, че получаващите отказ хора, преди пет-осем години доста успешно са работили в съответната област, и дори са се издигнали в нея. Какво точно са пропуснали? Какви грешки са допуснали в кариерата си? В един момент човек преминава през тази невидима черта, за която е трудно да се намери работа? Това е момента, в който той е навлязъл в зоната си на комфорт.

В интервютата, възрастните кандидати често заявяват на рекрутера: 'Аз съм опитен', – което означава значителен брой години, отдадени на своята професионална сфера. Но има едно малко 'но'. Броят на годините не е показател за опит. И най-важното, не забравяйте, че опитът – това е понятие, което е много разтегливо.

Намирайки работа и поставяйки изпълнението на ежедневните задължения върху стандартните релси, някои хора несъзнателно се отпускат. От този момент нататък, когато най-силното желание е човек да се почувства в безопасност и в зона на комфорт започват проблемите. Често срещам млади хора, които са щастливи, че приключват работа в пет или шест вечерта, че през деня винаги имат няколко часа свободно време, за да седят в социалните мрежи. Наричат ​​това „добра работа“. Но всъщност това ги води в зоната на риска.

Какво да правя? Осъзнайте, че 10-15 години в зоната на комфорт ще повлияят значително върху бъдещата Ви кариера. Елиминирайте всяко безделие в ума си през работно време. Именно това желание за безделие през годините на престой в комфортната „пещера“ ще доведе до факта, че нейните сводове ще се разрушат.

2. Преставате да се развивате

Светът на бизнеса се движи напред с такава огромна скорост, че дори половин година пасивност в професионалното развитие може да бъде изоставане. Едно основно образование, получено преди 20 години, очевидно не е достатъчно, за да поддържате себе си в професионална форма.

В същото време, професионалното развитие включва не само технически знания, но и голям брой хуманитарни умения, които понякога засягат кариерата повече от конкретните специфични умения. Например, способността за установяване на умения за комуникация, представяне и самоизразяване, способността за контрол на стреса и познанията относно техниките за лична ефективност служат като мощен катализатор за кариерата. Можете да научите всичко това. И е необходимо.

Какво да правя? На първо място, планирайте развитието си. Плановете трябва да се правят за всеки месец и година и периодично да се обобщава тяхното изпълнение, за да не се застоите в зоната на комфорт. Редовният анализ на Вашите постижения ще Ви позволи да задържите пръста си върху пулса на кариерата Ви и да го коригирате в зависимост от външните условия.

Четете специализирани списания и статии. В Интернет има много от тях. Прост пример: ако отделяте по 20 минути на ден, за да се запознавате само с две статии, през годините ще добавите 400-500 статии към умствения си багаж и заедно с тях много нова информация, мнения, критика, знания, техники и инструменти. И ако слушате аудио-книги по време на път, ще получавате поне по една книга на месец. А сега си спомнете колко книги прочетохте? И колко време прекарахте на път?

Направете професионалното си развитие приоритет за всеки ден. Ако не е възможно да се запишете за обучения и семинари, тогава гледайте всичко това в Интернет. В края на всяка седмица се запитайте: какво направих през последните дни за бъдещето си? И след известно време ще Ви стане навик - да поставяте по една тухла всеки ден. И не забравяйте един важен момент: това, което е изглеждало непоклатимо вярно преди няколко години, днес може да няма никакво значение.

3. Губите баланса между работата и личния живот

Друг аргумент против по-възрастните кандидати е намаляването на активността им във всички области, както и психологическата и емоционална умора. Какво означава това?

С възрастта, делата и притесненията се добавят както в професионалния, така и в личния живот: семейство, живот, деца, работа. Човек, който не знае как да управлява времето си и не притежава техники за лична ефективност, се уморява всеки месец. И това се отразява на всичко: лице, интонация, темперамент и поведение както в ежедневието, така и по време на интервюто в качеството на човек, който търси работа.

С годините, човек не обръщайки внимание на качеството на храната и диетата си, насърчава лошите си навици и спира да отделя време за спорт, което подкопава здравето. Първите призиви за здравословни проблеми започват едва на средна възраст, тоест в най-решаващия момент, когато активността е изключително важна. И ако към това прибавим и възможна психологическа умора, тогава такъв кандидат е малко вероятно да даде на работодателя си гаранция за активност, динамичност и ефективност. Напротив, по силата на всичко гореизброено, такива хора ще се стремят към по-премерена работа, ще обръщат малко по-малко внимание на клиентите, ще са малко по-малко търпеливи с колегите си. И проблемите в организацията ще започнат със сбора на всички тези „малко“.

Какво да правя? Първо, от младини започнете да се грижете за здравето си, водете здравословен начин на живот, храните се правилно, научете се да почивате ефективно. Второ, всеки ден поне половин час посветете на физическа активност, така че останалите 23,5 часа да ги прекарате по-ярко и цветно. Няма време за спорт? И кой Ви спира да правите само по 20 клякания на всеки час? За ден ще правите 150-200 такива упражнения, кръвообращението Ви ще се подобри, ще загубите калории и ще направите краката си по-оформени, ще помогнете за разтягането на гръбнака, който Ви боли от седене в продължение на много часове. Дори такива прости действия могат да направят магически промени във външния вид и психологическото Ви състояние.

4. Забравяте за нетуъркинга

Базата от връзки и контакти, заедно със знанията и опита, са един от най-важните капитали на професионалиста във всяка област. Какво се случва с някои хора? От години работят в една и съща компания и не общуват с никого извън нея. Никой не знае за тях. А те самите не се откриват. Дори най-добрият, но неизвестен специалист ще се затрудни с намирането на работа, ако никой не знае за него и неговите знания.

Какво да правя? Посещавайте семинари, бизнес-събития, конференции. Създайте си правило: поне едно събитие на месец. Срещайте се с интересни хора на тези събития, обменяйте визитни картички и не забравяйте да поддържате връзка. За да напомните за себе си, на следващия ден след първата среща пишете на новите си приятели, благодарете им, изразявайки желание да се срещнете отново на чаша кафе. Не забравяйте да участвате в различни отраслови общности, за да можете да споделяте идеи и новини. Връзките - това е най-важният капитал, който редовно трябва да се увеличава, инвестирайки времето си.

На кого е отговорността?

Едно от основните оплаквания на хората, които изостават в професионалното си развитие: компанията не обърна внимание на моя растеж. Да, възможно е компанията да няма бюджет за обучение на служителите. И какво? Не може да оставите бъдещето си, финансовото си благополучие и кариерата си в грижите на компанията. Вашата фирма, без да има съвест, ще се раздели със специалист, който вече е на път да изхаби ресурса си, заменяйки го с по-млад и обещаващ кадър. Много лесно е да се разделиш с човек, който не отговаря на съвременните изисквания и реалности.

Кариерата е като сърфинга. Това, че днес сте на гребена на вълната, не означава, че това ще е завинаги. Нови големи вълни редовно ще се сблъскват във вас: задачи, проекти, дела, кризи. И за да се справяте с тях, ще са необходими свежи умения и знания. Поради тази причина, докато все още сте на текущата вълна, е важно да помислите за следващата и да се подготвите за нея. И ако се отпуснете в момента на най-високия полет, новата вълна ще Ви хвърли на дъното, от където е значително по-трудно да се издигнете нагоре.


Каква работа да започна – когато усещате, че сегашната вече не е за вас
Има един момент, който доста хора познават добре. Будилникът звъни сутрин, а първата мисъл не е „трябва да ставам“, а „пак ли“. Не защото сте мързеливи. Просто сте уморени по онзи тих начин, който се натрупва с месеци. Тогава човек започва да се оглежда. Първо уж на шега. Разглежда обяви, пита познати кой къде работи, мисли си как би изглеждал животът му, ако започне нещо различно. И рано или късно стига до въпроса: „Добре, а каква работа да започна?“ Само че истината е, че рядко има един ясен отговор. Повечето хора не откриват „своето нещо“ от първия път. Някои сменят професии няколко пъти. Други дълго стоят на място, което не харесват, просто защото ги е страх да рискуват. 1. Не винаги професията е проблемът Понякога човек решава, че мрази работата си, а всъщност не понася средата. Има разлика. Едно е да не харесваш това, което правиш. Съвсем друго е да работиш с напрегнат колектив, токсичен шеф или постоянно напрежение. Има хора, които сменят фирмата и изведнъж започват да се чувстват съвсем различно, въпреки че вършат почти същото. Затова е добре човек първо честно да си признае кое точно го изморява. 2. Добрите пари невинаги означават добър живот Много хора тръгват само към заплатата. И това е разбираемо. Сметките не се плащат с мотивационни цитати. Само че след време някои осъзнават, че са постоянно напрегнати, нямат време за себе си и живеят основно между работа и умора. Има професии, които носят добри доходи, но буквално изяждат всекидневието. Други хора пък печелят по-малко, но вечер не мислят за работа и не се будят с тревога в неделя. Понякога балансът се оказва по-важен, отколкото човек е предполагал. 3. Има повече възможности, отколкото изглежда Когато човек е стоял дълго на едно място, често започва да мисли, че никъде другаде няма шанс. А това невинаги е вярно. В момента има доста сфери, в които трудно намират хора. Особено в логистиката, търговията, производството, транспорта и техническите дейности. На много места вече предпочитат да обучат нов човек, вместо да чакат кандидат с перфектен опит. Разбира се, никой не обещава лесен старт. Понякога първите месеци са объркани и изморителни. Но почти всяка промяна минава през такъв период. 4. Най-трудната стъпка обикновено е първата Има хора, които с години казват, че ще сменят работата си. Разглеждат обяви вечер, оплакват се от сегашното място, представят си как ще започнат нещо друго… и нищо не се случва. Причината често е страхът. Страхът, че ще сгрешат. Че няма да се справят. Че новата работа може да се окаже още по-лоша. И честно казано, такъв риск винаги има. Но човек трудно разбира кое е правилно за него, ако не даде шанс на нищо ново. 5. Каква работа може да започне човек без голям опит Това е нещо, което тревожи много хора. Особено ако дълго време са работили само едно и също.Истината е, че има доста позиции, при които никой не очаква да знаете всичко още от  първия ден: работа в магазин; складова дейност; офис асистент; обслужване на клиенти; оператор; куриерски услуги; помощни технически позиции. Понякога точно подобна работа помага на човек да си върне увереността. Да види, че може да се справя и извън познатото място. 6. Работата от вкъщи звучи по-лесно, отколкото е Много хора мечтаят за дистанционна работа. Без пътуване, без офис, без шумни колеги. Само че след време някои започват да усещат друго – че не могат да се откъснат от работата, че стоят сами по цял ден и че границата между работа и почивка постепенно изчезва. За някои това е идеален начин на живот. За други – нещо, което ги натоварва психически повече, отколкото са очаквали. 7. Нормално е да не знаете какво искате веднага Това може би е най-важното. Има хора, които на 20 години знаят точно какво искат. Но има и много други, които дълго търсят посоката си. Понякога човек разбира какво му харесва чак след като е минал през няколко различни места. А понякога най-неприятната работа се оказва полезна, защото показва какво повече не искате да търпите. 8. Не е нужно да промените живота си за един ден Някои хора чакат перфектния момент. Само че той рядко идва. Понякога промяната започва с нещо съвсем малко – една изпратена автобиография, разговор с познат или курс, който дълго сте отлагали. И дори да не намерите правилното място веднага, пак е по-добре от това с години да стоите някъде, където се чувствате изчерпани още преди денят да е започнал.
Още »
Професия оперативен мениджър – какво е да работиш това на практика
Доста хора не знаят какво точно прави оперативният мениджър. Заглавието звучи сериозно, дори малко корпоративно, но зад него обикновено стои човек, който по цял ден се опитва да държи работата под контрол. И понякога това изобщо не е лесно. Ако във фирмата нещо започне да се обърква, много често първо се търси именно този човек. Закъснява задача, клиент е недоволен, двама души не могат да се разберат кой за какво отговаря или просто денят е тръгнал накриво още от сутринта. Тогава започва едно постоянно местене на приоритети, разговори, проверки и опити всичко някак да продължи да върви нормално. 1. Какво реално стои зад тази работа Има професии, при които задачите са ясни и сравнително еднообразни. Тук рядко е така. В един ден може да се наложи да оправяш графици, да говориш с клиенти, да проверяваш защо нещо се бави и междувременно да отговаряш на въпроси от няколко различни места. Понякога проблемите са дребни. Даже смешни. Някой не е видял имейл. Друг е разбрал грешно задача. Трети чака информация от колега, който в момента липсва. Само че когато такива неща започнат да се натрупват едно след друго, денят става доста напрегнат. И точно тогава си личи кой успява да запази спокойствие. 2. Как изглежда един обикновен работен ден Истината е, че „обикновен“ ден почти няма. Сутринта може да започне напълно спокойно. Отваряш задачите, подреждаш какво трябва да се свърши и си мислиш, че денят ще мине нормално. После телефонът звъни. Някой е объркал график. Клиент чака спешен отговор. Появява се проблем със срок. И целият план започва да се пренарежда. Обикновено човекът на тази позиция: следи как върви работата; координира различни хора; оправя организационни проблеми; говори с клиенти и партньори; следи срокове; мести задачи и приоритети; реагира, когато нещо започне да изостава. Понякога половината ден минава само в разговори и обяснения. 3. Какъв човек издържа на такава работа Това не е позиция за хора, които лесно се паникьосват. Има дни, в които няколко проблема идват едновременно и всички очакват решение веднага. Ако човек се напряга прекалено от подобни ситуации, работата бързо започва да тежи. Интересното е, че понякога най-добре се справят по-спокойните хора. Онези, които не говорят излишно, но умеят бързо да подреждат кое е важно и кое може да почака. Най-много помагат: спокойствието; търпението; добрата организация; нормалната комуникация; умението да подреждаш задачи; способността да мислиш практично. С времето човек свиква да реагира по-хладнокръвно. В началото почти всичко изглежда спешно. После започваш да различаваш реалните проблеми от излишната паника. 4. Нужно ли е специално образование Зависи от фирмата. Някои работодатели държат на диплома по бизнес или администрация. Други гледат основно дали човекът може да се справя в реална работна среда. Доста неща в тази професия се учат директно в движение. Няма университет, който да те подготви напълно за ден, в който трима души чакат решение едновременно, клиент се ядосва по телефона, а срокът вече изтича. Много хора започват от по-ниски позиции и постепенно влизат в подобна роля. Координатор, офис асистент, административна работа. После идват повече задачи и повече отговорности. 5. Кое е най-трудното в професията Не е самото количество работа. По-изморяващо е това, че постоянно трябва да превключваш между различни ситуации. В един момент мислиш за графици, след пет минути говориш с клиент, а след това решаваш вътрешен проблем между колеги. Понякога човек си тръгва вечер с усещането, че цял ден е гасил малки пожари. И въпреки това има хора, които харесват подобна динамика. Казват, че не могат да си представят да работят нещо прекалено спокойно и еднообразно. 6. Подходяща ли е тази професия за начинаещи Може да бъде, но началото обикновено е трудно. В първите месеци много хора се чувстват претоварени, защото всичко изглежда важно и спешно едновременно. С времето обаче идва рутина. Човек започва да организира деня си по-спокойно и да не се напряга от всяка дребна промяна. Повечето работодатели предпочитат кандидати с опит, но има и фирми, които търсят по-скоро адекватни и организирани хора, а не просто перфектно CV. 7. Какво е заплащането Заплатите са различни според компанията и сферата. В по-големите фирми възнагражденията обикновено са по-добри, но заедно с това идва и повече напрежение. На места се очаква човек да бъде на разположение дори извън работно време, ако стане нещо спешно. Точно затова някои хора остават дълго в подобна работа, а други се отказват сравнително бързо. 8. Има ли развитие Да, и това е една от причините много хора да продължават в тази посока. След време започваш да разбираш как реално работи една компания. Не само по документи и планове, а в истински ситуации, когато нещата не вървят идеално. А уменията, които се трупат – организация, работа с хора, спокойствие под напрежение – остават полезни почти навсякъде.
Още »