Синдром на професионалното прегаряне (Burnout)

Публикувано от: Zaplata.bg
26 Септември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

През последните години, термините „професионален стрес“ и „професионално прегаряне“ все повече се споменават както в България, така и по света.

Синдромът на професионалното прегаряне се формира на фона на постоянния стрес. Това води до изчерпване на личните и емоционално-енергийни ресурси на тялото на служителя. Този проблем възниква поради факта, че натрупаните негативни емоции не намират изход. Такъв човек просто се нуждае от някакво освобождаване от отговорността, което ще позволи 'изпускане на парата'. Причините за професионалното прегаряне могат да бъдат много различни.

Първият етап на този синдром се характеризира със забравянето на всякакви детайли и дреболии. Това може да се прояви по следния начин: Вие постоянно забравяте дали сте направили необходимия запис в някакъв документ, задали ли сте планирания въпрос, получили ли сте правилния отговор и т.н. Освен това, може да имате някакъв проблем в процеса на извършване на двигателните действия. В началото, малко хора обръщат специално внимание на „паметта на момичето“ или „склерозата“. В зависимост от вида дейност, интензивността на натоварванията и психологическите особености, първият етап на професионално прегаряне може да продължи от 3 до 5 години.

Вторият етап на синдрома на професионалното прегаряне се характеризира със значителна загуба на интерес към работата и комуникацията, както с колеги, така и с членовете на семейството. Човек особено не иска да контактува по никакъв начин с хората, които са от същия отрасъл на дейност. Това може да са началници, клиенти и т.н. При такъв специалист, често „седмицата продължава непоносимо дълго“, „четвъртъкът изглежда като петък“ и други. В края на работната седмица, в такъв човек настъпва апатия и се появяват соматични симптоми, като липса на сила, липса на енергия, главоболие вечер и „мъртъв“ сън без сънища. Такива хора са склонни към настинки и проявяват повишена раздразнителност. Този етап на професионално прегаряне, в зависимост от много фактори, може да продължи от 5 до 15 години.

Третият етап се характеризира с пълно прегаряне на личността, придружена от загуба на какъвто и да е интерес към работата и живота. Човекът се характеризира с емоционално безразличие, усещане за непрекъсната загуба на сила и загуба на острота на мисълта. Такива хора търсят усамотение. Всички контакти са ограничени до домашните любимци и самотни разходки сред природата. Продължителността на този етап може да продължи 20 години.

Нека разгледаме основните фактори на професионалното прегаряне, както и психологическите особености на хората, които могат да достигнат до подобен проблем.

На първо място, от професионално прегаряне са застрашени личностите, които са принудени постоянно да общуват с хора, както познати, така и непознати. Това включва ръководители, мениджъри по продажбите, социални и медицински работници, консултанти, учители, полицейски служители и др. В този случай, интровертните хора „прегарят“ по-бързо, чиито психологически особености са абсолютно неподходящи за постоянни комуникативни контакти с хора. Такива личности нямат излишък на жизненост, скромни са и срамежливи, склонни са да се концентрират върху своята дейност. Именно такива хора се характеризират с относителна изолация, които са в състояние постоянно да натрупват емоционален дискомфорт, като същевременно не „изхвърлят” преживяванията си във външната среда.

Освен това, емоционалното и професионално прегаряне може да засегне хората, които постоянно изпитват вътрешен конфликт във връзка с професионалните си дейности. Отличен пример могат да бъдат жените, които са „разкъсани“ между работата и семейството, или които са под постоянен натиск поради необходимостта непрекъснато да доказват своите възможности и професионализъм в конкуренция с по-силния пол.

Прегарят и онези служители, които постоянно са изправени пред заплахата да загубят работата си. Например, в България това се отнася до специалистите, чиято възраст надхвърля 45 години. Страхът да не си намери нова работа може да бъде основа за развитието на такъв често срещан синдром.

Професионалното изгаряне може да засегне и тези служители, които са принудени да бъдат в необичайни за тях условия. В същото време, от тях се изисква да показват максимални трудови резултати. Например, вчерашният студент, мечтаещ за добре платена работа, попада на работно място, където носи сериозна отговорност, към което все още не е подготвен психически. Чувствайки определена некомпетентност, човек в такива условия е подложен на постоянен стрес и в подобни ситуации синдромът на прегаряне може да се прояви след шест месеца. Например, веднага след студентската скамейка, където цялата отговорност се е състояла в получаването на оценки и тестове, студентът си намира свободното работно място, като магазинер, където работата му ще бъде свързана с материална отговорност.

Освен това, синдромът може да засегне жителите на големите градове, които без желание са принудени постоянно да контактуват с огромен брой хора, особено на обществени места.

Трябва да се отбележи също, че има и категория хора, които са по-малко податливи на синдрома на професионалното прегаряне и за които такъв проблем нанася най-малко вреда на физическото и емоционалното здраве. Първо, това се отнася за хората, които целенасочено се грижат за здравето си и внимателно следят физическата си форма. В него влизат и хората, които имат доста висока самооценка и увереност в уменията си, способностите и навиците.

Хората, които могат да бъдат гъвкави в стресови ситуации, не са толкова склонни към професионално прегаряне. Такива личности често се характеризират с висока подвижност, комуникативност, откритост, независимост и способност за решаване на проблеми, разчитайки единствено на себе си. Способността да поддържате оптимистични възгледи за себе си и за своята среда, също е отлична превенция към синдрома на професионалното прегаряне.

Профилактика на професионалното прегаряне

Нека разгледаме основните съвети, които ще Ви помогнат да не 'прегорите':

Отнасяйте се към себе си с любов и се опитайте да изпитвате симпатии към себе си.
Изберете бизнес, който харесвате и избягвайте дейности, които не Ви причиняват голям ентусиазъм. Това ще Ви помогне да намерите щастие в професионален план.
Не бива да търсите спасение или щастие в работата. Помнете, че това е дейност, която е добра по дефиниция.
Спрете да живеете за другите хора и се концентрирайте върху живота си.
Отделяйте време не само за работа, но и за личните си интереси и нужди.
Трезво усмисляйте събитията от изминалия ден. Можете да вземете за правило поведението за обобщаване.
Преди да помогнете на някого, помислете внимателно дали човекът наистина има нужда от това.

Това са основните моменти, които включват предотвратяване на професионално прегаряне. Нека сега помислим какво да правим, ако въпреки това, човек вече е започнал емоционално и професионално да угасва.

Как да лекуваме синдрома на професионалното прегаряне:

Първо се справете сам със себе си. Мислете не само за целите си в живота и за бъдещето, но и помислете какво правите в момента и до какво ще Ви доведе това.
Опитайте се да анализирате работата си отвън. Погледнете ситуацията от друг ъгъл. Мислете по-глобално, обсъждайки какво правите и защо.
Преместването в съседен отрасъл може да бъде чудесен изход от ситуацията, когато усетите, че остарявате на старото си работно място. Този принцип се нарича още хоризонтална кариера.
Използвайте текущите си отговорности за постигане на глобални цели, които са важни за вас.
Оставайки на работното си място, опитайте се да овладеете това, което преди Ви се е сторило проблем. Не бива да концентрирате всичките си усилия върху това, което вече добре знаете. По този начин можете да предизвикате интерес към професията си, което я прави чудесен инструмент за саморазвитие.

Няма нито една панацея за синдрома на професионалното прегаряне. Въпреки факта, че този проблем е повече от разрешим, точно към това решение трябва да се съсредоточите. Всеки човек трябва да спира от време на време, за да осъзнае какво прави в момента, къде отива и към какво се стреми. Поглеждайки вашите дейности отстрани, има шанс да видите много нови възможности.

Как да си намеря работа в Дубай

Да — намирането на позиция в Дубай е напълно възможно, дори без да сте на място, стига да имате ясна стратегия, подготвени документи и търпение. Пазарът там е динамичен, но и силно конкурентен. Работодателите търсят кандидати, които знаят защо идват и каква стойност ще донесат, а не просто хора, решили спонтанно да „пробват късмета си“. По-долу са най-важните стъпки, които реално увеличават шансовете ви. 1. Определете конкретна сфера Една от най-честите грешки е кандидатстването навсякъде. В Обединените арабски емирства това почти не работи. Компаниите очакват фокус. Помислете: какъв опит имате на какво ниво владеете английски дали професията ви е търсена Най-лесно се намират позиции в: туризъм и хотелиерство продажби и обслужване на клиенти строителство и инженерни дейности IT и дигитален маркетинг финанси и счетоводство 2. Подгответе CV по международен стандарт Европейското CV рядко е достатъчно. Там се предпочита по-кратък и ясен формат — максимум 1-2 страници. Важно е да включите: конкретни резултати, не само задължения софтуерни умения езикови нива професионална снимка (делова) Избягвайте дълги описания на училища или лични качества без доказателства. 3. Трудно ли е да бъдете наети дистанционно Не — всъщност повечето кандидати започват точно така. Интервютата почти винаги са онлайн, а договорът се подписва преди пътуване. Работодателят обикновено поема: работна виза самолетен билет здравна застраховка Ако някой поиска такса за „уреждане“ на позиция, това е предупредителен знак. 4. Използвайте правилните канали за кандидатстване Най-успешните кандидати не разчитат само на обяви. Те комбинират няколко подхода: LinkedIn директни кандидатури сайтове за кариера в ОАЕ фирмени кариерни страници агенции за подбор директни съобщения към HR Ключът е активност — по 5-10 кандидатури дневно дават резултат след няколко седмици. 5. Какво очакват работодателите ясна мотивация защо избирате Дубай готовност за преместване стабилен английски адаптивност към международна среда професионално поведение онлайн Това често тежи повече от дипломата. 6. Подгответе се за интервюто Разговорите са кратки и директни. Обикновено включват три теми: Какво умеете Как решавате проблеми Защо искате да се преместите Избягвайте общи отговори. Конкретните ситуации правят силно впечатление. 7. Заплата и условия Възнагражденията се договарят нетно, защото няма подоходен данък. По-важни от самата сума са допълнителните придобивки — квартира, транспорт, храна или бонуси. Те могат да променят реалния стандарт на живот значително. 8. След офертата Преди да приемете: прочетете договора внимателно проверете дали визата е employer sponsored уточнете изпитателния срок разберете условията за напускане Това ви спестява много проблеми по-късно. Успехът не идва от едно изпратено CV, а от системен подход. Когато имате ясна цел, адаптирани документи и постоянство, възможностите се появяват изненадващо бързо. Пазарът възнаграждава подготвените кандидати — тези, които знаят какво търсят и какво предлагат. С добра подготовка преместването не е риск, а добре изчислена следваща стъпка в кариерата.

Още »

Въпроси за интервю за работа: как да отговаряме уверено и без излишен стрес

Най-често задаваните въпроси на интервю за работа не са капан, а начин работодателят да разбере дали си подходящ за ролята. Ако знаеш какво стои зад тях и подготвиш ясни, честни отговори, ще се представиш много по-уверено и естествено. 1. „Разкажете ни малко за себе си“ Това почти винаги е първият въпрос. Не е нужно да разказваш целия си живот. Фокусирай се върху професионалния си път – какво си учил, какъв опит имаш и как това се свързва с позицията. Добра практика е да подредиш отговора си в три части: настояще (с какво се занимаваш), минало (релевантен опит) и бъдеще (накъде искаш да се развиваш). 2. „Какви са вашите силни и слаби страни“ Тук работодателят търси самоосъзнатост. За силните страни давай конкретни примери – не просто „работя добре в екип“, а ситуация, в която това е помогнало. При слабостите избягвай клишета. Избери реална слабост, но покажи как работиш върху нея. 3. Какво всъщност искат да чуят работодателите Зад много въпроси стои едно и също: дали можеш да вършиш работата, дали ще се впишеш в екипа и дали имаш мотивация да останеш. Отговорите ти трябва да дават сигнали точно в тези три посоки. Не е нужно да звучиш перфектно – по-важно е да звучиш истински и подготвен. 4. „Защо искате да работите при нас“ Това е моментът да покажеш, че не кандидатстваш на случаен принцип. Добре е да си проучил компанията – какво прави, какви са ценностите ѝ и как позицията се вписва в твоите цели. Избягвай общи фрази като „харесва ми фирмата“ – бъди конкретен. 5. „Къде се виждате след 5 години“ Тук няма правилен отговор, но има логичен. Работодателят иска да разбере дали имаш посока. Не е нужно да имаш точен план, но е добре да покажеш развитие – нови умения, повече отговорности, стабилност. 6. Подготовка преди интервюто Проучи компанията и позицията Прегледай автобиографията си и бъди готов да обясниш всеки детайл Подготви 2–3 примера за постижения Помисли за въпроси, които ти ще зададеш Тренирай отговорите си на глас Тази предварителна работа прави огромна разлика – намалява напрежението и ти дава увереност. 7. „Разкажете за трудна ситуация и как я решихте“ Тук най-добре работи структурата „ситуация – действие – резултат“. Опиши накратко проблема, какво си направил и какъв е бил изходът. Това показва не само опит, но и начин на мислене. 8. Как да се държите по време на интервюто Освен отговорите, значение има и поведението. Поддържай контакт с очи, слушай внимателно и не бързай да отговаряш. Нормално е да си притеснен, но спокойното темпо и ясната мисъл правят добро впечатление. Усмивката и естественото поведение често тежат повече от „перфектния“ отговор. 9. „Имате ли въпроси към нас“ Това не е формалност. Ако кажеш „не“, изпускаш шанс. Попитай за екипа, за начина на работа или за развитието в компанията. Това показва интерес и ангажираност. Доброто представяне на интервю не означава да научиш наизуст отговори, а да разбереш логиката зад въпросите. Когато си подготвен и говориш естествено, разговорът започва да прилича повече на диалог, отколкото на изпит – и точно тогава правиш най-силно впечатление.

Още »