Ново търсене  

Синдром на професионалното прегаряне (Burnout)

Публикувано от: Zaplata.bg
26 Септември, 2019 г.
Синдром на професионалното прегаряне (Burnout)
Снимка: shutterstock

През последните години, термините „професионален стрес“ и „професионално прегаряне“ все повече се споменават както в България, така и по света.

Синдромът на професионалното прегаряне се формира на фона на постоянния стрес. Това води до изчерпване на личните и емоционално-енергийни ресурси на тялото на служителя. Този проблем възниква поради факта, че натрупаните негативни емоции не намират изход. Такъв човек просто се нуждае от някакво освобождаване от отговорността, което ще позволи 'изпускане на парата'. Причините за професионалното прегаряне могат да бъдат много различни.

Първият етап на този синдром се характеризира със забравянето на всякакви детайли и дреболии. Това може да се прояви по следния начин: Вие  постоянно забравяте дали сте направили необходимия запис в някакъв документ, задали ли сте планирания въпрос, получили ли сте правилния отговор и т.н. Освен това, може да имате някакъв проблем в процеса на извършване на двигателните действия. В началото, малко хора обръщат специално внимание на „паметта на момичето“ или „склерозата“. В зависимост от вида дейност, интензивността на натоварванията и психологическите особености, първият етап на професионално прегаряне може да продължи от 3 до 5 години.

Вторият етап на синдрома на професионалното прегаряне се характеризира със значителна загуба на интерес към работата и комуникацията, както с колеги, така и с членовете на семейството. Човек особено не иска да контактува по никакъв начин с хората, които са от същия отрасъл на дейност. Това може да са началници, клиенти и т.н. При такъв специалист, често „седмицата продължава непоносимо дълго“, „четвъртъкът изглежда като петък“ и други. В края на работната седмица, в такъв човек настъпва апатия и се появяват соматични симптоми, като липса на сила, липса на енергия, главоболие вечер и „мъртъв“ сън без сънища. Такива хора са склонни към настинки и проявяват повишена раздразнителност. Този етап на професионално прегаряне, в зависимост от много фактори, може да продължи от 5 до 15 години.

Третият етап се характеризира с пълно прегаряне на личността, придружена от загуба на какъвто и да е интерес към работата и живота. Човекът се характеризира с емоционално безразличие, усещане за непрекъсната загуба на сила и загуба на острота на мисълта. Такива хора търсят усамотение. Всички контакти са ограничени до домашните любимци и самотни разходки сред природата. Продължителността на този етап може да продължи 20 години.

Нека разгледаме основните фактори на професионалното прегаряне, както и психологическите особености на хората, които могат да достигнат до подобен проблем.

На първо място, от професионално прегаряне са застрашени личностите, които са принудени постоянно да общуват с хора, както познати, така и непознати. Това включва ръководители, мениджъри по продажбите, социални и медицински работници, консултанти, учители, полицейски служители и др. В този случай, интровертните хора „прегарят“ по-бързо, чиито психологически особености са абсолютно неподходящи за постоянни комуникативни контакти с хора. Такива личности нямат излишък на жизненост, скромни са и срамежливи, склонни са да се концентрират върху своята дейност. Именно такива хора се характеризират с относителна изолация, които са в състояние постоянно да натрупват емоционален дискомфорт, като същевременно не „изхвърлят” преживяванията си във външната среда.

Освен това, емоционалното и професионално прегаряне може да засегне хората, които постоянно изпитват вътрешен конфликт във връзка с професионалните си дейности. Отличен пример могат да бъдат жените, които са „разкъсани“ между работата и семейството, или които са под постоянен натиск поради необходимостта непрекъснато да доказват своите възможности и професионализъм в конкуренция с по-силния пол.

Прегарят и онези служители, които постоянно са изправени пред заплахата да загубят работата си. Например, в България това се отнася до специалистите, чиято възраст надхвърля 45 години. Страхът да не си намери нова работа може да бъде основа за развитието на такъв често срещан синдром.

Професионалното изгаряне може да засегне и тези служители, които са принудени да бъдат в необичайни за тях условия. В същото време, от тях се изисква да показват максимални трудови резултати. Например, вчерашният студент, мечтаещ за добре платена работа, попада на работно място, където носи сериозна отговорност, към което все още не е подготвен психически. Чувствайки определена некомпетентност, човек в такива условия е подложен на постоянен стрес и в подобни ситуации синдромът на прегаряне може да се прояви след шест месеца. Например, веднага след студентската скамейка, където цялата отговорност се е състояла в получаването на оценки и тестове, студентът си намира свободното работно място, като магазинер, където работата му ще бъде свързана с материална отговорност.

Освен това, синдромът може да засегне жителите на големите градове, които без желание са принудени постоянно да контактуват с огромен брой хора, особено на обществени места.

Трябва да се отбележи също, че има и категория хора, които са по-малко податливи на синдрома на професионалното прегаряне и за които такъв проблем нанася най-малко вреда на физическото и емоционалното здраве. Първо, това се отнася за хората, които целенасочено се грижат за здравето си и внимателно следят физическата си форма. В него влизат и хората, които имат доста висока самооценка и увереност в уменията си, способностите и навиците.

Хората, които могат да бъдат гъвкави в стресови ситуации, не са толкова склонни към професионално прегаряне. Такива личности често се характеризират с висока подвижност, комуникативност, откритост, независимост и способност за решаване на проблеми, разчитайки единствено на себе си. Способността да поддържате оптимистични възгледи за себе си и за своята среда, също е отлична превенция към синдрома на професионалното прегаряне.

Профилактика на професионалното прегаряне

Нека разгледаме основните съвети, които ще Ви помогнат да не 'прегорите':

  1. Отнасяйте се към себе си с любов и се опитайте да изпитвате симпатии към себе си.
  2. Изберете бизнес, който харесвате и избягвайте дейности, които не Ви причиняват голям ентусиазъм. Това ще Ви помогне да намерите щастие в професионален план.
  3. Не бива да търсите спасение или щастие в работата. Помнете, че това е дейност, която е добра по дефиниция.
  4. Спрете да живеете за другите хора и се концентрирайте върху живота си.
  5. Отделяйте време не само за работа, но и за личните си интереси и нужди.
  6. Трезво усмисляйте събитията от изминалия ден. Можете да вземете за правило поведението за обобщаване.
  7. Преди да помогнете на някого, помислете внимателно дали човекът наистина има нужда от това.

Това са основните моменти, които включват предотвратяване на професионално прегаряне. Нека сега помислим какво да правим, ако въпреки това, човек вече е започнал емоционално и професионално да угасва.

Как да лекуваме синдрома на професионалното прегаряне:

  1. Първо се справете сам със себе си. Мислете не само за целите си в живота и за бъдещето, но и помислете какво правите в момента и до какво ще Ви доведе това.
  2. Опитайте се да анализирате работата си отвън. Погледнете ситуацията от друг ъгъл. Мислете по-глобално, обсъждайки какво правите и защо.
  3. Преместването в съседен отрасъл може да бъде чудесен изход от ситуацията, когато усетите, че остарявате на старото си работно място. Този принцип се нарича още хоризонтална кариера.
  4. Използвайте текущите си отговорности за постигане на глобални цели, които са важни за вас.
  5. Оставайки на работното си място, опитайте се да овладеете това, което преди Ви се е сторило проблем. Не бива да концентрирате всичките си усилия върху това, което вече добре знаете. По този начин можете да предизвикате интерес към професията си, което я прави чудесен инструмент за саморазвитие.

Няма нито една панацея за синдрома на професионалното прегаряне. Въпреки факта, че този проблем е повече от разрешим, точно към това решение трябва да се съсредоточите. Всеки човек трябва да спира от време на време, за да осъзнае какво прави в момента, къде отива и към какво се стреми. Поглеждайки вашите дейности отстрани, има шанс да видите много нови възможности.

Още полезни обяви
Още полезни статии
Важно умение за лидерство - умствена издръжливост
Често ли се сблъсквате със ситуации на работното място и у дома, където сте под натиск от околната среда или даден човек? Случва се и така: работата ви е критикувана със и без причина, вашите действия, ценностни и способности непрекъснато се обезценяват, вие като човек сте унижавани и т.н. Коя реакция е най-често проявяваната? Агресия, обида, безсилие пред обстоятелства, депресия и т.н. Как можете да реагирате различно? От гледна точка на психологията, терминът психическа издръжливост означава определена съпротива на човека срещу жизнения натиск. Психологически устойчивите хора не са емоционално въвлечени в ситуацията, следователно е по-лесно да се справят с извънредните ситуации на работното място, те се адаптират по-бързо към прекомерното внимание на обществото, по-лесно намират общ език със средата си. Най-важното е, че те запазват своята енергия и цялост на личността. Някой хора ежедневно са подложени на натиск от страна на шефа, колегите, роднините, а други са значими хора, свикват / адаптира се към този натиск и спират да реагира на него. Това важно умение не възниква у всички, а в малък брой от мнозинството. Какво да правим останалите? Добрата новина - менталната издръжливост може да се тренира. Способността на хората да се контролират/да издържат на удара (изберете метафората, която повече ви допада) и да не се поддават на провокациите на онези, които ги притискат, е състояние за поддържане на психическото здраве в продължение на много години. Там, където манипулацията се контролира - започва издръжливостта. Най-важното житейско умение за офиса и дома.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Рестартиране на кариера? Време за размисли
„Познайте сам себе си.” Платон Решихте да промените коренно дейността си, „пораснахте и надраснахте“ съществуващата си позиция, имате желание да реализирате хобито си ... Откъде да започнем? Погледнете по-отблизо себе си, внимателно слушайте гласа на интуицията си, не забравяйте за вашите желания или мечти - заемете се със самопознанието. И точно след подобно предложение, Клиентът, който беше дошъл на консултацията с цел да промени съществуващата траектория на кариерата си, каза: „Не съм склонен/на към рефлексии. Искам да обсъдим новите възможности и да предприемем действия“. Или самият той предлага начини да проучи ситуацията си: „Нека направим одит на моите таланти. Дайте някакъв вид тест или въпросник за кариерно ориентиране. ' Приятели, Гугъл ще помогне. Това не е за мен. Има въпросници, има тестове. НО! Работя с вашата индивидуалност, с уникалността на вашата личност, така че без да познавате себе си, не мога да пристъпя към истинската ви цел. И преди да зададете важните въпроси за изграждането на план за преминаване към новата Ви кариера, предлагам да разгледате следните теми: вашите интереси днес; какви ценности са важни за вас; вашите таланти; каква работна среда искате да имате; какво е състоянието на кариерата Ви днес. Тези въпроси ще ви насочат към вашите цели. Примерите за успешно рестартиране на кариерата ще започнат именно с тези размисли.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Всички статии