Синдром на професионалното прегаряне (Burnout)

Публикувано от: Zaplata.bg
26 Септември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

През последните години, термините „професионален стрес“ и „професионално прегаряне“ все повече се споменават както в България, така и по света.

Синдромът на професионалното прегаряне се формира на фона на постоянния стрес. Това води до изчерпване на личните и емоционално-енергийни ресурси на тялото на служителя. Този проблем възниква поради факта, че натрупаните негативни емоции не намират изход. Такъв човек просто се нуждае от някакво освобождаване от отговорността, което ще позволи 'изпускане на парата'. Причините за професионалното прегаряне могат да бъдат много различни.

Първият етап на този синдром се характеризира със забравянето на всякакви детайли и дреболии. Това може да се прояви по следния начин: Вие постоянно забравяте дали сте направили необходимия запис в някакъв документ, задали ли сте планирания въпрос, получили ли сте правилния отговор и т.н. Освен това, може да имате някакъв проблем в процеса на извършване на двигателните действия. В началото, малко хора обръщат специално внимание на „паметта на момичето“ или „склерозата“. В зависимост от вида дейност, интензивността на натоварванията и психологическите особености, първият етап на професионално прегаряне може да продължи от 3 до 5 години.

Вторият етап на синдрома на професионалното прегаряне се характеризира със значителна загуба на интерес към работата и комуникацията, както с колеги, така и с членовете на семейството. Човек особено не иска да контактува по никакъв начин с хората, които са от същия отрасъл на дейност. Това може да са началници, клиенти и т.н. При такъв специалист, често „седмицата продължава непоносимо дълго“, „четвъртъкът изглежда като петък“ и други. В края на работната седмица, в такъв човек настъпва апатия и се появяват соматични симптоми, като липса на сила, липса на енергия, главоболие вечер и „мъртъв“ сън без сънища. Такива хора са склонни към настинки и проявяват повишена раздразнителност. Този етап на професионално прегаряне, в зависимост от много фактори, може да продължи от 5 до 15 години.

Третият етап се характеризира с пълно прегаряне на личността, придружена от загуба на какъвто и да е интерес към работата и живота. Човекът се характеризира с емоционално безразличие, усещане за непрекъсната загуба на сила и загуба на острота на мисълта. Такива хора търсят усамотение. Всички контакти са ограничени до домашните любимци и самотни разходки сред природата. Продължителността на този етап може да продължи 20 години.

Нека разгледаме основните фактори на професионалното прегаряне, както и психологическите особености на хората, които могат да достигнат до подобен проблем.

На първо място, от професионално прегаряне са застрашени личностите, които са принудени постоянно да общуват с хора, както познати, така и непознати. Това включва ръководители, мениджъри по продажбите, социални и медицински работници, консултанти, учители, полицейски служители и др. В този случай, интровертните хора „прегарят“ по-бързо, чиито психологически особености са абсолютно неподходящи за постоянни комуникативни контакти с хора. Такива личности нямат излишък на жизненост, скромни са и срамежливи, склонни са да се концентрират върху своята дейност. Именно такива хора се характеризират с относителна изолация, които са в състояние постоянно да натрупват емоционален дискомфорт, като същевременно не „изхвърлят” преживяванията си във външната среда.

Освен това, емоционалното и професионално прегаряне може да засегне хората, които постоянно изпитват вътрешен конфликт във връзка с професионалните си дейности. Отличен пример могат да бъдат жените, които са „разкъсани“ между работата и семейството, или които са под постоянен натиск поради необходимостта непрекъснато да доказват своите възможности и професионализъм в конкуренция с по-силния пол.

Прегарят и онези служители, които постоянно са изправени пред заплахата да загубят работата си. Например, в България това се отнася до специалистите, чиято възраст надхвърля 45 години. Страхът да не си намери нова работа може да бъде основа за развитието на такъв често срещан синдром.

Професионалното изгаряне може да засегне и тези служители, които са принудени да бъдат в необичайни за тях условия. В същото време, от тях се изисква да показват максимални трудови резултати. Например, вчерашният студент, мечтаещ за добре платена работа, попада на работно място, където носи сериозна отговорност, към което все още не е подготвен психически. Чувствайки определена некомпетентност, човек в такива условия е подложен на постоянен стрес и в подобни ситуации синдромът на прегаряне може да се прояви след шест месеца. Например, веднага след студентската скамейка, където цялата отговорност се е състояла в получаването на оценки и тестове, студентът си намира свободното работно място, като магазинер, където работата му ще бъде свързана с материална отговорност.

Освен това, синдромът може да засегне жителите на големите градове, които без желание са принудени постоянно да контактуват с огромен брой хора, особено на обществени места.

Трябва да се отбележи също, че има и категория хора, които са по-малко податливи на синдрома на професионалното прегаряне и за които такъв проблем нанася най-малко вреда на физическото и емоционалното здраве. Първо, това се отнася за хората, които целенасочено се грижат за здравето си и внимателно следят физическата си форма. В него влизат и хората, които имат доста висока самооценка и увереност в уменията си, способностите и навиците.

Хората, които могат да бъдат гъвкави в стресови ситуации, не са толкова склонни към професионално прегаряне. Такива личности често се характеризират с висока подвижност, комуникативност, откритост, независимост и способност за решаване на проблеми, разчитайки единствено на себе си. Способността да поддържате оптимистични възгледи за себе си и за своята среда, също е отлична превенция към синдрома на професионалното прегаряне.

Профилактика на професионалното прегаряне

Нека разгледаме основните съвети, които ще Ви помогнат да не 'прегорите':

Отнасяйте се към себе си с любов и се опитайте да изпитвате симпатии към себе си.
Изберете бизнес, който харесвате и избягвайте дейности, които не Ви причиняват голям ентусиазъм. Това ще Ви помогне да намерите щастие в професионален план.
Не бива да търсите спасение или щастие в работата. Помнете, че това е дейност, която е добра по дефиниция.
Спрете да живеете за другите хора и се концентрирайте върху живота си.
Отделяйте време не само за работа, но и за личните си интереси и нужди.
Трезво усмисляйте събитията от изминалия ден. Можете да вземете за правило поведението за обобщаване.
Преди да помогнете на някого, помислете внимателно дали човекът наистина има нужда от това.

Това са основните моменти, които включват предотвратяване на професионално прегаряне. Нека сега помислим какво да правим, ако въпреки това, човек вече е започнал емоционално и професионално да угасва.

Как да лекуваме синдрома на професионалното прегаряне:

Първо се справете сам със себе си. Мислете не само за целите си в живота и за бъдещето, но и помислете какво правите в момента и до какво ще Ви доведе това.
Опитайте се да анализирате работата си отвън. Погледнете ситуацията от друг ъгъл. Мислете по-глобално, обсъждайки какво правите и защо.
Преместването в съседен отрасъл може да бъде чудесен изход от ситуацията, когато усетите, че остарявате на старото си работно място. Този принцип се нарича още хоризонтална кариера.
Използвайте текущите си отговорности за постигане на глобални цели, които са важни за вас.
Оставайки на работното си място, опитайте се да овладеете това, което преди Ви се е сторило проблем. Не бива да концентрирате всичките си усилия върху това, което вече добре знаете. По този начин можете да предизвикате интерес към професията си, което я прави чудесен инструмент за саморазвитие.

Няма нито една панацея за синдрома на професионалното прегаряне. Въпреки факта, че този проблем е повече от разрешим, точно към това решение трябва да се съсредоточите. Всеки човек трябва да спира от време на време, за да осъзнае какво прави в момента, къде отива и към какво се стреми. Поглеждайки вашите дейности отстрани, има шанс да видите много нови възможности.

Как протича интервю за работа в НОИ

Интервюто за позиция в Националния осигурителен институт е формален и ясно структуриран процес, при който се оценяват както професионалните знания, така и готовността за работа в публична администрация. Още в началния етап кандидатите преминават през подбор по документи, а самото интервю цели да провери точността, отговорността и умението за работа с граждани и нормативна рамка. 1. Подготовка преди интервюто – първата решаваща стъпка Подготовката започва с внимателно запознаване с изискванията за конкретната длъжност. В обявите за работа в държавния сектор ясно са посочени образованието, професионалният опит и необходимите компетентности. Кандидатите е добре да имат основни познания за функциите на НОИ, социалното и пенсионното осигуряване, както и за работата с официална документация. Това показва ангажираност и реален интерес към позицията. 2. Как протича интервюто за работа в НОИ Интервюто обикновено се провежда от комисия, съставена от представители на администрацията и човешки ресурси. Разговорът следва предварително определена структура и е със сдържан, делови тон. По време на срещата се обсъждат професионалният опит, мотивацията за кандидатстване и разбирането за работата в институционална среда. Очаква се ясна аргументация и способност за логично обяснение на предишни задачи и отговорности. 3. Какви умения се оценяват при подбора Работата в публичния сектор изисква специфичен профил. Комисията обръща внимание не само на знанията, но и на личните качества, които гарантират коректно обслужване и спазване на правила. Най-често се търсят: внимание към детайла и прецизност умения за работа с документи и срокове комуникация с граждани в различни ситуации устойчивост на напрежение и етично поведение 4. Типични теми и примери от практиката Част от въпросите са свързани с реални ситуации от ежедневната работа. Целта е да се прецени как кандидатът би реагирал при административни казуси или комуникация с осигурени лица. Възможно е да се обсъждат сценарии като обработка на непълни документи, работа при натоварване или подход към недоволен гражданин. Важно е не толкова „правилният“ отговор, колкото разумната логика и професионалното отношение. 5. Поведение, визия и комуникация по време на срещата Деловият външен вид и спокойното поведение създават положително първо впечатление. Ясният изказ, уважителният тон и увереното, но не демонстративно поведение са силно ценени. Добър знак е, когато кандидатът задава въпроси, свързани с конкретната позиция, екипа или начина на работа, което показва реален интерес и ангажираност. 6. Какво следва след интервюто След приключване на всички срещи комисията прави оценка и взема решение в рамките на обявения срок. Одобрените кандидати получават обратна връзка по официален канал. Независимо от изхода, подобно интервю дава ценен опит и по-добра ориентация за изискванията в държавната администрация.

Още »

Как да напусна работа: ключови моменти, които не бива да пропускате

Решението да напуснете работа почти никога не е лесно. В повечето случаи то идва след дълго колебание, натрупана умора или усещането, че сте стигнали до застой. Понякога причината е желание за развитие, друг път – нужда от промяна. Каквато и да е ситуацията, напускането е процес, който изисква спокойствие, подготовка и ясна преценка. Когато подходите разумно, избягвате излишен стрес и си осигурявате по-плавен преход към следващата стъпка в кариерата си. 1. Вземете осъзнато решение и си поставете ясна цел Преди да действате, дайте си време да помислите. Напускането в момент на силни емоции рядко води до добри резултати и често създава допълнителни притеснения – особено финансови. Опитайте се честно да си отговорите на няколко въпроса: какво ви кара да искате промяна, какво вече не ви удовлетворява и какво очаквате от следващата си работа. Когато знаете накъде искате да вървите, решенията идват по-лесно и с повече увереност. 2. Проверете трудовия договор и законовата рамка Много хора подценяват формалната страна на напускането, а именно тя често създава проблеми. Преди да предприемете следващата стъпка, отделете време да прегледате трудовия си договор. Обърнете внимание на срока на предизвестието, условията за прекратяване и евентуалните неустойки. В България стандартният срок обикновено е 30 дни, но в някои случаи може да бъде по-дълъг. Спазването на тези условия ви предпазва от излишни спорове и показва коректност. 3. Как да напусна работа по коректен и професионален начин Начинът, по който съобщавате решението си, е от ключово значение. Дори когато причините за напускането са неприятни, разговорът трябва да бъде спокоен и уважителен. Добре е първо да говорите лично с прекия си ръководител. Изберете подходящ момент и бъдете ясни, без обвинения и излишни обяснения. Професионалното поведение в този момент често оставя по-силно впечатление от самата причина за напускане. 4. Подгответе писмено предизвестие без излишни обяснения След разговора идва ред на официалната част – писменото предизвестие. То не трябва да бъде дълго или емоционално. Достатъчно е да е ясно, коректно и съобразено със законовите изисквания. Подайте документа по установения ред – чрез деловодство, имейл или лично срещу подпис. Добра практика е да запазите копие за себе си, за да избегнете недоразумения. 5. Какво да направите по време на предизвестието Периодът на предизвестие е шанс да приключите отношенията си достойно и да запазите добро име: изпълнявайте задълженията си отговорно до последния ден предайте текущите задачи и проекти по ясен начин оставете необходимата информация за приемственост избягвайте конфликти и негативни коментари ако е възможно, поискайте препоръка Този подход често се отплаща в бъдеще, дори когато не го очаквате. 6. Уредете финансовите и административните детайли Преди окончателното напускане уточнете всички финансови въпроси – последното възнаграждение, компенсациите за неизползван отпуск и други дължими плащания. Уверете се, че ще получите всички необходими документи – служебни бележки, вписвания в трудовата книжка или електронния регистър. Те ще ви трябват при започване на нова работа или при административни процедури. 7. Запазете професионални отношения и добра репутация Дори когато напускането е продиктувано от трудна ситуация, коректното поведение е от значение. Професионалният свят е по-малък, отколкото изглежда, а добрите отношения често отварят врати неочаквано. Спокойното и уважително прекратяване на работните отношения оставя положително впечатление и увеличава шансовете за бъдеща подкрепа или препоръка. 8. Планирайте следващата си стъпка предварително Най-сигурният вариант е да имате яснота какво следва още преди да напуснете. Това може да бъде нова позиция, преквалификация или кратка пауза за преосмисляне. Когато знаете как да напуснете работа без излишни рискове и имате план за бъдещето, преходът става по-лек и по-уверен. Добрата подготовка ви дава спокойствие в един важен момент от професионалния ви път.

Още »