Синдром на професионалното прегаряне (Burnout)

Публикувано от: Zaplata.bg
26 Септември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

През последните години, термините „професионален стрес“ и „професионално прегаряне“ все повече се споменават както в България, така и по света.

Синдромът на професионалното прегаряне се формира на фона на постоянния стрес. Това води до изчерпване на личните и емоционално-енергийни ресурси на тялото на служителя. Този проблем възниква поради факта, че натрупаните негативни емоции не намират изход. Такъв човек просто се нуждае от някакво освобождаване от отговорността, което ще позволи 'изпускане на парата'. Причините за професионалното прегаряне могат да бъдат много различни.

Първият етап на този синдром се характеризира със забравянето на всякакви детайли и дреболии. Това може да се прояви по следния начин: Вие постоянно забравяте дали сте направили необходимия запис в някакъв документ, задали ли сте планирания въпрос, получили ли сте правилния отговор и т.н. Освен това, може да имате някакъв проблем в процеса на извършване на двигателните действия. В началото, малко хора обръщат специално внимание на „паметта на момичето“ или „склерозата“. В зависимост от вида дейност, интензивността на натоварванията и психологическите особености, първият етап на професионално прегаряне може да продължи от 3 до 5 години.

Вторият етап на синдрома на професионалното прегаряне се характеризира със значителна загуба на интерес към работата и комуникацията, както с колеги, така и с членовете на семейството. Човек особено не иска да контактува по никакъв начин с хората, които са от същия отрасъл на дейност. Това може да са началници, клиенти и т.н. При такъв специалист, често „седмицата продължава непоносимо дълго“, „четвъртъкът изглежда като петък“ и други. В края на работната седмица, в такъв човек настъпва апатия и се появяват соматични симптоми, като липса на сила, липса на енергия, главоболие вечер и „мъртъв“ сън без сънища. Такива хора са склонни към настинки и проявяват повишена раздразнителност. Този етап на професионално прегаряне, в зависимост от много фактори, може да продължи от 5 до 15 години.

Третият етап се характеризира с пълно прегаряне на личността, придружена от загуба на какъвто и да е интерес към работата и живота. Човекът се характеризира с емоционално безразличие, усещане за непрекъсната загуба на сила и загуба на острота на мисълта. Такива хора търсят усамотение. Всички контакти са ограничени до домашните любимци и самотни разходки сред природата. Продължителността на този етап може да продължи 20 години.

Нека разгледаме основните фактори на професионалното прегаряне, както и психологическите особености на хората, които могат да достигнат до подобен проблем.

На първо място, от професионално прегаряне са застрашени личностите, които са принудени постоянно да общуват с хора, както познати, така и непознати. Това включва ръководители, мениджъри по продажбите, социални и медицински работници, консултанти, учители, полицейски служители и др. В този случай, интровертните хора „прегарят“ по-бързо, чиито психологически особености са абсолютно неподходящи за постоянни комуникативни контакти с хора. Такива личности нямат излишък на жизненост, скромни са и срамежливи, склонни са да се концентрират върху своята дейност. Именно такива хора се характеризират с относителна изолация, които са в състояние постоянно да натрупват емоционален дискомфорт, като същевременно не „изхвърлят” преживяванията си във външната среда.

Освен това, емоционалното и професионално прегаряне може да засегне хората, които постоянно изпитват вътрешен конфликт във връзка с професионалните си дейности. Отличен пример могат да бъдат жените, които са „разкъсани“ между работата и семейството, или които са под постоянен натиск поради необходимостта непрекъснато да доказват своите възможности и професионализъм в конкуренция с по-силния пол.

Прегарят и онези служители, които постоянно са изправени пред заплахата да загубят работата си. Например, в България това се отнася до специалистите, чиято възраст надхвърля 45 години. Страхът да не си намери нова работа може да бъде основа за развитието на такъв често срещан синдром.

Професионалното изгаряне може да засегне и тези служители, които са принудени да бъдат в необичайни за тях условия. В същото време, от тях се изисква да показват максимални трудови резултати. Например, вчерашният студент, мечтаещ за добре платена работа, попада на работно място, където носи сериозна отговорност, към което все още не е подготвен психически. Чувствайки определена некомпетентност, човек в такива условия е подложен на постоянен стрес и в подобни ситуации синдромът на прегаряне може да се прояви след шест месеца. Например, веднага след студентската скамейка, където цялата отговорност се е състояла в получаването на оценки и тестове, студентът си намира свободното работно място, като магазинер, където работата му ще бъде свързана с материална отговорност.

Освен това, синдромът може да засегне жителите на големите градове, които без желание са принудени постоянно да контактуват с огромен брой хора, особено на обществени места.

Трябва да се отбележи също, че има и категория хора, които са по-малко податливи на синдрома на професионалното прегаряне и за които такъв проблем нанася най-малко вреда на физическото и емоционалното здраве. Първо, това се отнася за хората, които целенасочено се грижат за здравето си и внимателно следят физическата си форма. В него влизат и хората, които имат доста висока самооценка и увереност в уменията си, способностите и навиците.

Хората, които могат да бъдат гъвкави в стресови ситуации, не са толкова склонни към професионално прегаряне. Такива личности често се характеризират с висока подвижност, комуникативност, откритост, независимост и способност за решаване на проблеми, разчитайки единствено на себе си. Способността да поддържате оптимистични възгледи за себе си и за своята среда, също е отлична превенция към синдрома на професионалното прегаряне.

Профилактика на професионалното прегаряне

Нека разгледаме основните съвети, които ще Ви помогнат да не 'прегорите':

Отнасяйте се към себе си с любов и се опитайте да изпитвате симпатии към себе си.
Изберете бизнес, който харесвате и избягвайте дейности, които не Ви причиняват голям ентусиазъм. Това ще Ви помогне да намерите щастие в професионален план.
Не бива да търсите спасение или щастие в работата. Помнете, че това е дейност, която е добра по дефиниция.
Спрете да живеете за другите хора и се концентрирайте върху живота си.
Отделяйте време не само за работа, но и за личните си интереси и нужди.
Трезво усмисляйте събитията от изминалия ден. Можете да вземете за правило поведението за обобщаване.
Преди да помогнете на някого, помислете внимателно дали човекът наистина има нужда от това.

Това са основните моменти, които включват предотвратяване на професионално прегаряне. Нека сега помислим какво да правим, ако въпреки това, човек вече е започнал емоционално и професионално да угасва.

Как да лекуваме синдрома на професионалното прегаряне:

Първо се справете сам със себе си. Мислете не само за целите си в живота и за бъдещето, но и помислете какво правите в момента и до какво ще Ви доведе това.
Опитайте се да анализирате работата си отвън. Погледнете ситуацията от друг ъгъл. Мислете по-глобално, обсъждайки какво правите и защо.
Преместването в съседен отрасъл може да бъде чудесен изход от ситуацията, когато усетите, че остарявате на старото си работно място. Този принцип се нарича още хоризонтална кариера.
Използвайте текущите си отговорности за постигане на глобални цели, които са важни за вас.
Оставайки на работното си място, опитайте се да овладеете това, което преди Ви се е сторило проблем. Не бива да концентрирате всичките си усилия върху това, което вече добре знаете. По този начин можете да предизвикате интерес към професията си, което я прави чудесен инструмент за саморазвитие.

Няма нито една панацея за синдрома на професионалното прегаряне. Въпреки факта, че този проблем е повече от разрешим, точно към това решение трябва да се съсредоточите. Всеки човек трябва да спира от време на време, за да осъзнае какво прави в момента, къде отива и към какво се стреми. Поглеждайки вашите дейности отстрани, има шанс да видите много нови възможности.

Видове социални придобивки за служители

До преди няколко години разговорът за работа беше сравнително кратък – каква е заплатата и кога може да се започне. Днес нещата са доста по-различни. Хората питат за отпуските, за работата от вкъщи, за гъвкавото време, за здравното осигуряване. Някои дори първо се интересуват от атмосферата в екипа и чак след това стигат до парите. Това не е случайно. Много служители вече се уморяват от постоянното бързане, напрежението и усещането, че работата заема почти целия им ден. Затова все повече хора започнаха да обръщат внимание не само на възнаграждението, а и на условията около него. 1. Допълнителното здравно осигуряване се оценява истински, когато потрябва Докато човек няма нужда от лекар, обикновено не мисли много по темата. После идва момент, в който трябва да си запише час за преглед и тогава подобна придобивка започва да изглежда съвсем различно. Особено при хора с деца или натоварено ежедневие това носи огромно улеснение. Няма чакане с месеци, няма обикаляне и търсене къде има свободен час. Има служители, които спокойно биха избрали по-спокойни условия с добро здравно осигуряване пред малко по-висока заплата. 2. Гъвкавото работно време вече тежи много повече Имаше период, в който компаниите впечатляваха с модерни офиси, зони за кафе и цветни пространства за почивка. Сега доста хора гледат друго – колко време прекарват в трафик и дали могат поне понякога да работят от вкъщи. За много служители възможността сами да подредят деня си е много по-ценна от хубавия офис. Особено след последните години доста хора свикнаха с по-свободен режим и вече трудно приемат строго фиксирано работно време без никаква гъвкавост. 3. Ваучерите за храна изглеждат дребни, но се усещат Това е една от онези придобивки, които човек използва почти без да се замисля. При по-високите цени на храната обаче разликата започна да се усеща доста повече. Много служители признават, че подобен бонус реално им помага в ежедневните разходи. И макар да не звучи впечатляващо, почти всеки го оценява. 4. Кои придобивки хората търсят най-често Обикновено най-силно впечатление правят нещата, които улесняват ежедневието. Най-често това са: работа от вкъщи; здравно осигуряване; ваучери за храна; карта за спорт; повече отпуск; бонуси. Различните хора търсят и различни неща. Някой държи на сигурността, друг – на свободното време. 5. Повече отпуск вече се забелязва веднага Преди няколко допълнителни дни отпуск рядко правеха впечатление. Сега доста хора ги гледат още когато четат обявата. Причината е проста – много професии станаха по-напрегнати и хората започнаха да се изморяват повече. Възможността просто да си починеш малко по-дълго вече има съвсем друга стойност. Някои работодатели дават допълнителен ден за рожден ден или след определен стаж. Малък жест, който обаче служителите помнят. 6. Бонусите все още имат значение Хората може да търсят спокойствие, повече свободно време и по-добра среда, но парите също остават важна част от работата. Когато един служител се старае повече и това бъде забелязано, обикновено и мотивацията му е различна. Не е само до самия бонус, а до усещането, че трудът му не остава незабелязан. Точно затова много работодатели продължават да дават допълнителни бонуси, а понякога и други стимули – повече гъвкавост, допълнителен почивен ден или възможност човек да се развива в компанията. 7. Възможностите за развитие започнаха да влияят повече Много хора вече не искат просто стабилна работа. Искат да имат усещането, че се движат напред. Затова обученията, курсовете и различните вътрешни програми започнаха да тежат повече при избора на работодател. Особено при по-младите служители това често е решаващо. 8. Атмосферата в екипа понякога се оказва най-важното нещо Има места с добри заплати и бонуси, където хората пак не издържат дълго. Причината невинаги е в работата. Понякога напрежението, отношението между колегите или начинът на комуникация оказват много по-силно влияние. От друга страна, има компании с по-обикновени условия, но спокойна среда, където служителите остават с години. 9. Хората вече гледат не само парите Преди повечето кандидати се интересуваха най-вече от едно – каква ще е заплатата. Днес обаче много хора си задават съвсем различни въпроси още преди да приемат дадена работа. Ще им остава ли време за личен живот. Ще могат ли да си почиват нормално. Каква ще е атмосферата в екипа и дали работата няма да ги държи под напрежение постоянно. Точно затова допълнителните придобивки започнаха да тежат толкова много при избора на работодател. Защото повечето хора вече не търсят просто сигурна работа, а по-нормално ежедневие и малко повече баланс.

Още »

Каква работа да започна – когато усещате, че сегашната вече не е за вас

Има един момент, който доста хора познават добре. Будилникът звъни сутрин, а първата мисъл не е „трябва да ставам“, а „пак ли“. Не защото сте мързеливи. Просто сте уморени по онзи тих начин, който се натрупва с месеци. Тогава човек започва да се оглежда. Първо уж на шега. Разглежда обяви, пита познати кой къде работи, мисли си как би изглеждал животът му, ако започне нещо различно. И рано или късно стига до въпроса: „Добре, а каква работа да започна?“ Само че истината е, че рядко има един ясен отговор. Повечето хора не откриват „своето нещо“ от първия път. Някои сменят професии няколко пъти. Други дълго стоят на място, което не харесват, просто защото ги е страх да рискуват. 1. Не винаги професията е проблемът Понякога човек решава, че мрази работата си, а всъщност не понася средата. Има разлика. Едно е да не харесваш това, което правиш. Съвсем друго е да работиш с напрегнат колектив, токсичен шеф или постоянно напрежение. Има хора, които сменят фирмата и изведнъж започват да се чувстват съвсем различно, въпреки че вършат почти същото. Затова е добре човек първо честно да си признае кое точно го изморява. 2. Добрите пари невинаги означават добър живот Много хора тръгват само към заплатата. И това е разбираемо. Сметките не се плащат с мотивационни цитати. Само че след време някои осъзнават, че са постоянно напрегнати, нямат време за себе си и живеят основно между работа и умора. Има професии, които носят добри доходи, но буквално изяждат всекидневието. Други хора пък печелят по-малко, но вечер не мислят за работа и не се будят с тревога в неделя. Понякога балансът се оказва по-важен, отколкото човек е предполагал. 3. Има повече възможности, отколкото изглежда Когато човек е стоял дълго на едно място, често започва да мисли, че никъде другаде няма шанс. А това невинаги е вярно. В момента има доста сфери, в които трудно намират хора. Особено в логистиката, търговията, производството, транспорта и техническите дейности. На много места вече предпочитат да обучат нов човек, вместо да чакат кандидат с перфектен опит. Разбира се, никой не обещава лесен старт. Понякога първите месеци са объркани и изморителни. Но почти всяка промяна минава през такъв период. 4. Най-трудната стъпка обикновено е първата Има хора, които с години казват, че ще сменят работата си. Разглеждат обяви вечер, оплакват се от сегашното място, представят си как ще започнат нещо друго… и нищо не се случва. Причината често е страхът. Страхът, че ще сгрешат. Че няма да се справят. Че новата работа може да се окаже още по-лоша. И честно казано, такъв риск винаги има. Но човек трудно разбира кое е правилно за него, ако не даде шанс на нищо ново. 5. Каква работа може да започне човек без голям опит Това е нещо, което тревожи много хора. Особено ако дълго време са работили само едно и също.Истината е, че има доста позиции, при които никой не очаква да знаете всичко още от първия ден: работа в магазин; складова дейност; офис асистент; обслужване на клиенти; оператор; куриерски услуги; помощни технически позиции. Понякога точно подобна работа помага на човек да си върне увереността. Да види, че може да се справя и извън познатото място. 6. Работата от вкъщи звучи по-лесно, отколкото е Много хора мечтаят за дистанционна работа. Без пътуване, без офис, без шумни колеги. Само че след време някои започват да усещат друго – че не могат да се откъснат от работата, че стоят сами по цял ден и че границата между работа и почивка постепенно изчезва. За някои това е идеален начин на живот. За други – нещо, което ги натоварва психически повече, отколкото са очаквали. 7. Нормално е да не знаете какво искате веднага Това може би е най-важното. Има хора, които на 20 години знаят точно какво искат. Но има и много други, които дълго търсят посоката си. Понякога човек разбира какво му харесва чак след като е минал през няколко различни места. А понякога най-неприятната работа се оказва полезна, защото показва какво повече не искате да търпите. 8. Не е нужно да промените живота си за един ден Някои хора чакат перфектния момент. Само че той рядко идва. Понякога промяната започва с нещо съвсем малко – една изпратена автобиография, разговор с познат или курс, който дълго сте отлагали. И дори да не намерите правилното място веднага, пак е по-добре от това с години да стоите някъде, където се чувствате изчерпани още преди денят да е започнал.

Още »