В обявите за работа, фразата „необходим е трудов стаж“ се превърна в рефрен и задължителен шаблон. Завършилите университета се впускат в омагьосан кръг и се съгласяват да работят за стотинки, дори и само за да получат заветния „опит“. След като работят две, три или пет години, вече могат да са спокойни - без значение колко са ефективни, какво са научили и дали наистина, те са станали добри служители. За себе си имат заветната цифра и сега най-накрая могат да получат работата на мечтите си. Но наистина ли професионалният опит зависи от времето, прекарано в седнало положение в офиса или стоене до машината?

Огледайте се и помислете - могат ли всички служители с 5-10-20 години опит да се считат за истински професионалисти в своята област? И можете ли честно с ръка на сърцето да кажете, че мислещият и активен випускник е априори по-лош от човек с трудов стаж? Фактът е, че годишният опит и професионалният такъв не са непременно свързани помежду си. Може да се предположи, че служителят, който е имал няколко години придобиване на  практически умения, ги е изразходвал печелившо и е израснал като специалист. Но колко са хората, които са научили минималния алгоритъм от действия и го използват всеки ден? Като се преместят на друга работа със същата специалност - той ще замръзне през следващите шест месеца, изработвайки нов минимален алгоритъм, към който да се придържа и така до пенсиониране.

Но в същото време, съществуват много области, в които натрупването на необходимия опит ще изисква много време - например управлението на предприятие или производствен отдел, юриспруденция, преподаване в университет, консултации и много други. И сега стигаме до основният въпрос: как да определим действителния опитен служител, за когото годините, прекарани в служба, са не само количествен, но и качествен показател?

В някои компании съществува практика да се оценяват кандидатите въз основа на резултатите от тестове, без лична комуникация. Комисия получава само работи, на които дори не са написани имената на кандидатите и издава обективна присъда, на която не може да повлияе външния вид, чара, нито връзките или красивите записи в трудовата книжка. Това е добър начин за определяне на професионалните умения на бъдещия служител.

Но за определянето на добрия служител са важни не само неговите професионални познания, но и психологическите му и лични качества (меки умения или т.н. soft skills), които до голяма степен определят стойността на този или онзи кадър. Нека да очертаем критериите, които отличават наистина опитния работник:

1. Обективност по отношение на собствените постижения. Човек трябва да е наясно, какви постижения му принадлежат или какви са заслугите на екипа и в кои случаи е помогнал за достигането на успешните обстоятелства. Всеки, който приписва заслугите само на себе си, няма да може да анализира провалите и следователно той не може да развива положителни сценарии в своята работа, едновременно отхвърляйки погрешните действия.
2. Обективната оценка на своите грешки. Не всички специалисти могат спокойно да приемат грешките си. Някои поемат вината върху себе си, други толкова се страхуват да не правят грешки, че избягват всяко отклонение от обичайните си действия; Други обвиняват екипа, обстоятелствата и други външни фактори. Осъзнаването на истинските причини за неуспехите, спокойното им приемане и умението да се коригират, са важни за истинския професионалист.
3. Способността за самоконтрол. Това включва, самодисциплина, търпение, сдържаност и други качества, които характеризират трудолюбивия работник. Записите в трудовата книжка не могат да кажат дали специалистът е проявил инициативност, дали е изпълнил задачите си навреме, дали е точен или е изпълнил задълженията си.
4. Личностно развитие. Никой професионалист не може да счита себе си за такъв, без постоянен растеж, самообучение и самоусъвършенстване.

Съзидателен и разрушителен опит

Изхождайки от по-горните критерии, необходимо е да се изясни, какъв професионален опит е придобил служителят по време на работата си - съзидателен, който се е превърнал в полезна основа за по-нататъшното му развитие или разрушителен, причиняващ деградацията му като специалист.

Човекът със съзидателния опит:

• умее да прави изводи от своите постижения и грешки;
• намира най-удачните пътища за решаване на проблемите;
• създава ефективни алгоритми за работа;
• наясно е със своите силни и слаби страни;
• знае как правилно да прилага знанията и уменията си;
• силно мотивиран е за професионално израстване и саморазвитие;
• умее търпеливо да преодолява трудностите;
• не се обезкуражава от провала и не се отпуска от успеха;
• справедлив е към себе си и другите.

Човек с разрушителен опит:

• придава твърде голямо значение на единичните постижения и неуспехи;
• прекалено е амбициозен и арогантен;
• има навика да се самоутвърждава за сметка на подчинените;
• надценява възможностите си и в резултат на това - взема неоправдано рискови решения;
• страхува се да не прави грешки, защото неуспехът на такъв човек причинява появата на комплекси и страхове, несигурност в себе си, нервност, страх от новото;
• той работи по едни и същи схеми и не е в състояние да бъде ефективен в нестандартни ситуации.

Работа над грешките

Вярна е приказката, че провалът разбива слабите хора и прави силните още по-силни. Умението за трансформиране на неуспеха в свое предимство е важен компонент на професионализма. Как да поработим над грешките?

1. Минимизирайте времето за емоционална реакция. За целта е необходимо ясно разбиране, че дългосрочните преживявания не се коригират, а само влошават ситуацията.
2. Определете каква роля играят в настоящата ситуация външните предпоставки, влиянието на останалите участници в процеса и техните собствени действия.
3. Определете нови принципи на работа, включващи премахване на негативните фактори и засилване на положителните.
4. Строго следване на начертания път.

Взаимовръзката между времето и натрупания опит

Обикновено, при кандидатстване за една или друга длъжност, претендентът трябва да има определен брой години трудов стаж. Минималният опит за всяко свободно работно място е една година, като специалистът в такива трудни области, като юриспруденция, медицина, икономика или технологично развитие, трябва да работи пет или повече години. Опитът за ръководни длъжности - от 10 години.

Отчасти, това изискване е вярно, защото е необходимо време за натрупване на необходимите практически умения. Но, от друга страна, това правило не може да се приложи за абсолютно всички. Например, има ситуации, когато до 25-30 годишна възраст, служителя е натрупал достатъчно полезен опит, развива се по ускорена програма, поставя си високи цели и ги постига. Дори в млада възраст, той може да стане лидер и да се представя добре. Възрастният работник с голям опит ще бъде компетентен мениджър, само в този случай, ако не просто е ходил на работа, но се е усъвършенствал, подобрил е личните си и професионални качества, опитвайки се постоянно да завладява нови висоти. Това трябва да се помни както от тези, които наемат хора, така и от тези, които планират по-нататъшното си кариерно развитие.