Ново търсене  

Каква е разликата между професионален и просто трудов опит

Публикувано от: Zaplata.bg
18 Септември, 2019 г.
Каква е разликата между професионален и просто трудов опит
Снимка: shutterstock

В обявите за работа, фразата „необходим е трудов стаж“ се превърна в рефрен и задължителен шаблон. Завършилите университета се впускат в омагьосан кръг и се съгласяват да работят за стотинки, дори и само за да получат заветния „опит“. След като работят две, три или пет години, вече могат да са спокойни - без значение колко са ефективни, какво са научили и дали наистина, те са станали добри служители. За себе си имат заветната цифра и сега най-накрая могат да получат работата на мечтите си. Но наистина ли професионалният опит зависи от времето, прекарано в седнало положение в офиса или стоене до машината?

Огледайте се и помислете - могат ли всички служители с 5-10-20 години опит да се считат за истински професионалисти в своята област? И можете ли честно с ръка на сърцето да кажете, че мислещият и активен випускник е априори по-лош от човек с трудов стаж? Фактът е, че годишният опит и професионалният такъв не са непременно свързани помежду си. Може да се предположи, че служителят, който е имал няколко години придобиване на  практически умения, ги е изразходвал печелившо и е израснал като специалист. Но колко са хората, които са научили минималния алгоритъм от действия и го използват всеки ден? Като се преместят на друга работа със същата специалност - той ще замръзне през следващите шест месеца, изработвайки нов минимален алгоритъм, към който да се придържа и така до пенсиониране.

Но в същото време, съществуват много области, в които натрупването на необходимия опит ще изисква много време - например управлението на предприятие или производствен отдел, юриспруденция, преподаване в университет, консултации и много други. И сега стигаме до основният въпрос: как да определим действителния опитен служител, за когото годините, прекарани в служба, са не само количествен, но и качествен показател?

В някои компании съществува практика да се оценяват кандидатите въз основа на резултатите от тестове, без лична комуникация. Комисия получава само работи, на които дори не са написани имената на кандидатите и издава обективна присъда, на която не може да повлияе външния вид, чара, нито връзките или красивите записи в трудовата книжка. Това е добър начин за определяне на професионалните умения на бъдещия служител.

Но за определянето на добрия служител са важни не само неговите професионални познания, но и психологическите му и лични качества (меки умения или т.н. soft skills), които до голяма степен определят стойността на този или онзи кадър. Нека да очертаем критериите, които отличават наистина опитния работник:

  1. Обективност по отношение на собствените постижения. Човек трябва да е наясно, какви постижения му принадлежат или какви са заслугите на екипа и в кои случаи е помогнал за достигането на успешните обстоятелства. Всеки, който приписва заслугите само на себе си, няма да може да анализира провалите и следователно той не може да развива положителни сценарии в своята работа, едновременно отхвърляйки погрешните действия.
  2. Обективната оценка на своите грешки. Не всички специалисти могат спокойно да приемат грешките си. Някои поемат вината върху себе си, други толкова се страхуват да не правят грешки, че избягват всяко отклонение от обичайните си действия; Други обвиняват екипа, обстоятелствата и други външни фактори. Осъзнаването на истинските причини за неуспехите, спокойното им приемане и умението да се коригират, са важни за истинския професионалист.
  3. Способността за самоконтрол. Това включва, самодисциплина, търпение, сдържаност и други качества, които характеризират трудолюбивия работник. Записите в трудовата книжка не могат да кажат дали специалистът е проявил инициативност, дали е изпълнил задачите си навреме, дали е точен или е изпълнил задълженията си.
  4. Личностно развитие. Никой професионалист не може да счита себе си за такъв, без постоянен растеж, самообучение и самоусъвършенстване.

Съзидателен и разрушителен опит

Изхождайки от по-горните критерии, необходимо е да се изясни, какъв професионален опит е придобил служителят по време на работата си - съзидателен, който се е превърнал в полезна основа за по-нататъшното му развитие или разрушителен, причиняващ деградацията му като специалист.

Човекът със съзидателния опит:

Човек с разрушителен опит:

Работа над грешките

Вярна е приказката, че провалът разбива слабите хора и прави силните още по-силни. Умението за трансформиране на неуспеха в свое предимство е важен компонент на професионализма. Как да поработим над грешките?

  1. Минимизирайте времето за емоционална реакция. За целта е необходимо ясно разбиране, че дългосрочните преживявания не се коригират, а само влошават ситуацията.
  2. Определете каква роля играят в настоящата ситуация външните предпоставки, влиянието на останалите участници в процеса и техните собствени действия.
  3. Определете нови принципи на работа, включващи премахване на негативните фактори и засилване на положителните.
  4. Строго следване на начертания път.

Взаимовръзката между времето и натрупания опит

Обикновено, при кандидатстване за една или друга длъжност, претендентът трябва да има определен брой години трудов стаж. Минималният опит за всяко свободно работно място е една година, като специалистът в такива трудни области, като юриспруденция, медицина, икономика или технологично развитие, трябва да работи пет или повече години. Опитът за ръководни длъжности - от 10 години.

Отчасти, това изискване е вярно, защото е необходимо време за натрупване на необходимите практически умения. Но, от друга страна, това правило не може да се приложи за абсолютно всички. Например, има ситуации, когато до 25-30 годишна възраст, служителя е натрупал достатъчно полезен опит, развива се по ускорена програма, поставя си високи цели и ги постига. Дори в млада възраст, той може да стане лидер и да се представя добре. Възрастният работник с голям опит ще бъде компетентен мениджър, само в този случай, ако не просто е ходил на работа, но се е усъвършенствал, подобрил е личните си и професионални качества, опитвайки се постоянно да завладява нови висоти. Това трябва да се помни както от тези, които наемат хора, така и от тези, които планират по-нататъшното си кариерно развитие.

Още полезни обяви
Още полезни статии
Работа на свободна практика
Познато ли Ви е понятието „работа на свободна практика“ или „фрийланс“? Ако не, мислим, че ще Ви е интересно да узнаете какво е това, особено ако си търсите работа. Дистанционната работа - това е работа за компания, която обикновено е еднократна, без допускане до персонала. За да повишат ефективността на бизнес процесите си, много компании предпочитат да привличат външни сътрудници (организации-подизпълнители или физически лица, директно или чрез кадрови агенции), вместо да ги наемат. По-често привличането на фрийлансър е ограничено само до изпращането на чистачка от кадрова агенция, експерт, монтажник на оборудване или наемане на 2-3 охранителя от бюро за охранителни услуги. Но понякога в големите компании, особено в чуждестранните, за набиране на “персонал” се сформира цял отдел и се наема за период от един ден до няколко години. Защо наемането на служител на свободна практика е полезно за компанията? За организацията, привличането на служител на свободна практика е безспорно изгодно. Като цяло, при наемането на такива служители, те са част от персонала на договарящата се компания или кадровата агенция, а организацията, привличаща ги по договор, може по всяко време да изиска един „нает“ служител да бъде заменен с друг или може да прекъсне сътрудничеството си изцяло. Също така, наемателя има възможност да се освободи от притесненията, свързани с наемането и уволнението на персонала, с обезателното внасяне на поправки в графика на персонала, с необходимостта от начисляване и заплащане на отпуски и др. Друга причина за извънщатния персонал - това е временната нужда на компанията от висококвалифицирани специалисти. Това могат да бъдат, както средносрочни, така и краткосрочни проекти, изпълнявани от компанията за външен клиент. Например, това може да бъде изборът на персонал и конкретно на специалист по компютърни технологии за създаване на сайт или инсталиране на софтуер. Причината компаниите да прибягват до наемане на фрийлансъри - това са свободните места за кратък период от време, за периода на отпуск или празници. Защо да губите време и усилия, за да намерите работник, който все пак скоро ще трябва да бъде уволнен. Затова е по-добре да наемете специалист от персонала на агенцията за подбор на кадрите, а след това спокойно да се сбогувате с него. Каква работа на свободна практика може да бъде удобна и изгодна за служител Във връзка с кризата, често се наблюдават случаи на масови съкращения на работещия персонал. Но в някои компании, мениджърите, вместо да съкращават, предпочитат да изчакат отминаването на трудните времена и предлагат на служителите си да не сменят работата си, а да излязат в неплатен отпуск. Това е добре и за двете страни - човек разбира, че когато ситуацията в предприятието се стабилизира, той ще може да се върне отново на работа, а шефовете му в същото време няма да загубят добър служител. Кой обаче ще седи бездействащ и ще изчака ситуацията в предприятието да се оправи!? Най-добрият вариант би бил да се намери временна или работа на свободна практика - по този начин човек не остава без доходи и не се обвързва със задължения. Работата на свободна практика обаче е подходяща и за тези, които имат постоянна работа, но се нуждаят от допълнителни средства. Не е необходимо да се прекъсва реално трудовото правоотношение, за да се намери допълнителен източник на доходи. Има и хора, които по една или друга причина (по семейни причини, поради загуба на дееспособност, с особености на мирогледа си или характера и т.н.) предпочитат да работят като фрийлансъри. В този случай, работата на служител на свободна практика ще им подхожда идеално. Работещият на свободна практика човек е по-свободен в съставянето на собствен график за работа. Разбира се, отдалечената работа (фрийлансът, работа от дома, телеработата) и работа на свободна практика не са едно и също нещо, но в някои случаи са много сходни. Следователно, в допълнение към плюсовете на работата на свободна практика, освен свободния график, може да се причисли и липсата за съблюдаване на различните вътрешно-организационни инструкции (например съобразяването с дрескода).
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Принципи на работа в тандем
В древните времена, различните култури са имали взаимно изключващи се принципи за изграждане на силови структури. В най-напредналите управленски структури се наблюдава сдвояване. Древна Спарта била управлявана от двама царе. Противно на принципа за единство в управлението, гръцката армия систематично се е ръководела от двама равноправни пълководци-стратези. Исус изпращал апостоли да проповядват по двойки и т.н. Тандемният принцип на действие е бил достъпен само за посветените, но се проявила разхерметизация и тези управленски знания вече са достъпни и много продуктивни. И така, предимствата на тандема са очевидни: натоварването е почти наполовина намалено, а мощността се е увеличила значително, независимо дали тя е физическа или интелектуална. Основното изискване за тандема е едновременност и съгласуваност. Ако един човек не съблюдава изискванията, това ще се превърне в трудност. Тандемният принцип на дейност, основан на равенството, е в основата на дългосрочните партньорства, премахва потискането и противопоставянето на бизнес-комуникациите, съкращава загубите за налагането на продуктите, предоставя възможности за растеж на производителността и творческата самореализация. Истината се ражда в диалога Тандемният принцип на действие представлява нова култура на мислене. По този начин, изразът „истината се ражда в спора“ често се разбира като диалог, но спорът най-често е конфронтация. Класиката на жанра е дебат за това, чия книга е по-добра (разбира се, всеки чете и хвали само своята), или да се изяснява кой е по-готин. Така, в разбирането на този израз може да има две противоположности: диалог с цел определяне на истината и конфронтация на „кой кого“. Предлага се следната конкретика: в спора се ражда противоречието, а истината се ражда в диалога. Спора приключва с „всеки има своя истина“ и страните се примиряват. Тоест, всеки има своето собствено разбиране за справедливост и текуща реалност. Но каква е основата на светогледа и културата на мислене? Всеки човек притежава присъщи само на него лични особености, които се наричат ​​„субективизъм”. Човека, личността, индивидът също се нарича субект. Вселената е обективна реалност, тя е многостранна и това са различни части от едно общо. Светогледът се определя от индивидуалните личностни особености на човека, а те са субективни за всеки. Съответно, не 'всеки има своя истина', но всеки има своя субективна представа за обективната реалност. И така, връзката между субектите - в допълнение към обмена на информация - това е конфронтацията, или диалога. Последното е по-естествена и удобна форма на общуване в колектива, между шеф-подчинен, при контакти в бизнеса, в семейството и като цяло между хората. Това е процес, при който имаме две субективни мнения за една обективна реалност. Целта - да се доближат до обективната реалност. Тандемен принцип на дейност - основа на високоефективните взаимоотношения Грешката е, че ако едно решение е изработено заедно, тогава отговорността се разделя по равно и се изпълнява заедно. Ако се консултирате с приятел или съпруг по време на работа, то е ясно какво да правите и да отговорите, но ако го правите с колега, тогава... Всяко управленско решение може да се изработи индивидуално или колективно. Но при въплъщение в живота, отговорността може да бъде само лична. За това ни е необходим тандем, защото неговите участници са равностойни партньори, желаещи и способни да чуят, слушат и разбират. По този начин има няколко условия за присъединяване към тандема. Участниците в тандема трябва да: станат равноправни партньори; желаят и да са способни да слушат и разбират; са способни да променят стереотипите си, ако те са погрешни или изкривени; изхвърлят всичко личностно и въз основа на здравия разум да се вслушват взаимно и аргументирано да отправят субективно мнение към партньора. Принципът на управление на тандема може да се сравни с „наковалнята“ на личността. Страхът от „загуба на лицето“ при този вид обработка, характерен за егоистичния индивидуализъм, е основната пречка, която трябва да бъде преодоляна, за да се уверим на практика, че „умът - добър, а двата - по-добри“. Този процес става още по-болезнен и неприятен, когато индивидът претендира за „интелектуална собственост“ и повече се извисява над другите в своята самонадеяност. Първоначална съвместимост няма. И не осъзнавайки, че са постигнали тандемен ефект, хората не полагат фокусирани усилия, за да гарантират, че променяйки отношението си към себе си и другите, те осигуряват съвместимост в тандем. Предимствата на принципа на тандема могат да включват също: Достъпност и приемственост; Колективна дейност със свободата на участниците; Липса на правни бариери; Липсата на разделяне между автора и потребителя, от автора и съавтора и отклоняването на ресурси за това, както и разхищаването им за осигуряване и поддържане на авторските права; Изключване на злонамереност, паразитизъм, присвояване и изкривяване. Тандемният принцип на управление - целта на ближния, която при постигането си се превръща в средство за реализиране на други, по-значими цели. Но е важно да не объркате тандема с псевдо тандема от рода на „Кокошката хвали петела, че той хвали кокошката“ или „общата мъка не е толкова горчива“ и т.н. Как изглежда това Проблем при взаимоотношенията „шеф-подчинен“ не съществува, но има проблем с връзката между хората и проблемът със сливането на личното аз със заеманата длъжност. Съответно, качеството на управление се постига, когато шефът отхвърли поробителството над подчинения. Това осигурява интелектуална и психологическа съвместимост и изгражда професионални политически отношения с всеки подчинен и въвежда този принцип в основата на корпоративната култура. Разбирането на Тандемния Принцип на Управление в обществото се изразява във факта, че само умните мениджъри интуитивно преминават в тандем. Проучванията са доказали, че най-комфортни и ефективни са „консултативните“ или „демократичните“ стилове на управление. Но стилът на управление - не е гаранция за качествено управление. Двама ръководители в еднакви условия и ситуации могат, при един и същ стил на управление, да имат различно качество на управлението и съответно различни резултати. По този начин, семинарите по формулирането на принципа на тандема трябва да се провеждат във всяко търговско или държавно предприятие. В края на краищата, „умът, който е добре устроен, е по-добър от добре напълнения“.
Публикувано от: Zaplata.bg
Още »
Всички статии