Каква е разликата между професионален и просто трудов опит

Публикувано от: Zaplata.bg
18 Септември, 2019 г.
Каква е разликата между професионален и просто трудов опит
Снимка: shutterstock

В обявите за работа, фразата „необходим е трудов стаж“ се превърна в рефрен и задължителен шаблон. Завършилите университета се впускат в омагьосан кръг и се съгласяват да работят за стотинки, дори и само за да получат заветния „опит“. След като работят две, три или пет години, вече могат да са спокойни - без значение колко са ефективни, какво са научили и дали наистина, те са станали добри служители. За себе си имат заветната цифра и сега най-накрая могат да получат работата на мечтите си. Но наистина ли професионалният опит зависи от времето, прекарано в седнало положение в офиса или стоене до машината?

Огледайте се и помислете - могат ли всички служители с 5-10-20 години опит да се считат за истински професионалисти в своята област? И можете ли честно с ръка на сърцето да кажете, че мислещият и активен випускник е априори по-лош от човек с трудов стаж? Фактът е, че годишният опит и професионалният такъв не са непременно свързани помежду си. Може да се предположи, че служителят, който е имал няколко години придобиване на  практически умения, ги е изразходвал печелившо и е израснал като специалист. Но колко са хората, които са научили минималния алгоритъм от действия и го използват всеки ден? Като се преместят на друга работа със същата специалност - той ще замръзне през следващите шест месеца, изработвайки нов минимален алгоритъм, към който да се придържа и така до пенсиониране.

Но в същото време, съществуват много области, в които натрупването на необходимия опит ще изисква много време - например управлението на предприятие или производствен отдел, юриспруденция, преподаване в университет, консултации и много други. И сега стигаме до основният въпрос: как да определим действителния опитен служител, за когото годините, прекарани в служба, са не само количествен, но и качествен показател?

В някои компании съществува практика да се оценяват кандидатите въз основа на резултатите от тестове, без лична комуникация. Комисия получава само работи, на които дори не са написани имената на кандидатите и издава обективна присъда, на която не може да повлияе външния вид, чара, нито връзките или красивите записи в трудовата книжка. Това е добър начин за определяне на професионалните умения на бъдещия служител.

Но за определянето на добрия служител са важни не само неговите професионални познания, но и психологическите му и лични качества (меки умения или т.н. soft skills), които до голяма степен определят стойността на този или онзи кадър. Нека да очертаем критериите, които отличават наистина опитния работник:

  1. Обективност по отношение на собствените постижения. Човек трябва да е наясно, какви постижения му принадлежат или какви са заслугите на екипа и в кои случаи е помогнал за достигането на успешните обстоятелства. Всеки, който приписва заслугите само на себе си, няма да може да анализира провалите и следователно той не може да развива положителни сценарии в своята работа, едновременно отхвърляйки погрешните действия.
  2. Обективната оценка на своите грешки. Не всички специалисти могат спокойно да приемат грешките си. Някои поемат вината върху себе си, други толкова се страхуват да не правят грешки, че избягват всяко отклонение от обичайните си действия; Други обвиняват екипа, обстоятелствата и други външни фактори. Осъзнаването на истинските причини за неуспехите, спокойното им приемане и умението да се коригират, са важни за истинския професионалист.
  3. Способността за самоконтрол. Това включва, самодисциплина, търпение, сдържаност и други качества, които характеризират трудолюбивия работник. Записите в трудовата книжка не могат да кажат дали специалистът е проявил инициативност, дали е изпълнил задачите си навреме, дали е точен или е изпълнил задълженията си.
  4. Личностно развитие. Никой професионалист не може да счита себе си за такъв, без постоянен растеж, самообучение и самоусъвършенстване.

Съзидателен и разрушителен опит

Изхождайки от по-горните критерии, необходимо е да се изясни, какъв професионален опит е придобил служителят по време на работата си - съзидателен, който се е превърнал в полезна основа за по-нататъшното му развитие или разрушителен, причиняващ деградацията му като специалист.

Човекът със съзидателния опит:

  • умее да прави изводи от своите постижения и грешки;
  • намира най-удачните пътища за решаване на проблемите;
  • създава ефективни алгоритми за работа;
  • наясно е със своите силни и слаби страни;
  • знае как правилно да прилага знанията и уменията си;
  • силно мотивиран е за професионално израстване и саморазвитие;
  • умее търпеливо да преодолява трудностите;
  • не се обезкуражава от провала и не се отпуска от успеха;
  • справедлив е към себе си и другите.

Човек с разрушителен опит:

  • придава твърде голямо значение на единичните постижения и неуспехи;
  • прекалено е амбициозен и арогантен;
  • има навика да се самоутвърждава за сметка на подчинените;
  • надценява възможностите си и в резултат на това - взема неоправдано рискови решения;
  • страхува се да не прави грешки, защото неуспехът на такъв човек причинява появата на комплекси и страхове, несигурност в себе си, нервност, страх от новото;
  • той работи по едни и същи схеми и не е в състояние да бъде ефективен в нестандартни ситуации.

Работа над грешките

Вярна е приказката, че провалът разбива слабите хора и прави силните още по-силни. Умението за трансформиране на неуспеха в свое предимство е важен компонент на професионализма. Как да поработим над грешките?

  1. Минимизирайте времето за емоционална реакция. За целта е необходимо ясно разбиране, че дългосрочните преживявания не се коригират, а само влошават ситуацията.
  2. Определете каква роля играят в настоящата ситуация външните предпоставки, влиянието на останалите участници в процеса и техните собствени действия.
  3. Определете нови принципи на работа, включващи премахване на негативните фактори и засилване на положителните.
  4. Строго следване на начертания път.

Взаимовръзката между времето и натрупания опит

Обикновено, при кандидатстване за една или друга длъжност, претендентът трябва да има определен брой години трудов стаж. Минималният опит за всяко свободно работно място е една година, като специалистът в такива трудни области, като юриспруденция, медицина, икономика или технологично развитие, трябва да работи пет или повече години. Опитът за ръководни длъжности - от 10 години.

Отчасти, това изискване е вярно, защото е необходимо време за натрупване на необходимите практически умения. Но, от друга страна, това правило не може да се приложи за абсолютно всички. Например, има ситуации, когато до 25-30 годишна възраст, служителя е натрупал достатъчно полезен опит, развива се по ускорена програма, поставя си високи цели и ги постига. Дори в млада възраст, той може да стане лидер и да се представя добре. Възрастният работник с голям опит ще бъде компетентен мениджър, само в този случай, ако не просто е ходил на работа, но се е усъвършенствал, подобрил е личните си и професионални качества, опитвайки се постоянно да завладява нови висоти. Това трябва да се помни както от тези, които наемат хора, така и от тези, които планират по-нататъшното си кариерно развитие.


Как да си намеря работа в Дубай
Да — намирането на позиция в Дубай е напълно възможно, дори без да сте на място, стига да имате ясна стратегия, подготвени документи и търпение. Пазарът там е динамичен, но и силно конкурентен. Работодателите търсят кандидати, които знаят защо идват и каква стойност ще донесат, а не просто хора, решили спонтанно да „пробват късмета си“. По-долу са най-важните стъпки, които реално увеличават шансовете ви. 1. Определете конкретна сфера Една от най-честите грешки е кандидатстването навсякъде. В Обединените арабски емирства това почти не работи. Компаниите очакват фокус. Помислете: какъв опит имате на какво ниво владеете английски дали професията ви е търсена Най-лесно се намират позиции в: туризъм и хотелиерство продажби и обслужване на клиенти строителство и инженерни дейности IT и дигитален маркетинг финанси и счетоводство 2. Подгответе CV по международен стандарт Европейското CV рядко е достатъчно. Там се предпочита по-кратък и ясен формат — максимум 1-2 страници. Важно е да включите: конкретни резултати, не само задължения софтуерни умения езикови нива професионална снимка (делова) Избягвайте дълги описания на училища или лични качества без доказателства. 3. Трудно ли е да бъдете наети дистанционно Не — всъщност повечето кандидати започват точно така. Интервютата почти винаги са онлайн, а договорът се подписва преди пътуване. Работодателят обикновено поема: работна виза самолетен билет здравна застраховка Ако някой поиска такса за „уреждане“ на позиция, това е предупредителен знак. 4. Използвайте правилните канали за кандидатстване Най-успешните кандидати не разчитат само на обяви. Те комбинират няколко подхода: LinkedIn директни кандидатури сайтове за кариера в ОАЕ фирмени кариерни страници агенции за подбор директни съобщения към HR Ключът е активност — по 5-10 кандидатури дневно дават резултат след няколко седмици. 5. Какво очакват работодателите ясна мотивация защо избирате Дубай готовност за преместване стабилен английски адаптивност към международна среда професионално поведение онлайн Това често тежи повече от дипломата. 6. Подгответе се за интервюто Разговорите са кратки и директни. Обикновено включват три теми: Какво умеете Как решавате проблеми Защо искате да се преместите Избягвайте общи отговори. Конкретните ситуации правят силно впечатление. 7. Заплата и условия Възнагражденията се договарят нетно, защото няма подоходен данък. По-важни от самата сума са допълнителните придобивки — квартира, транспорт, храна или бонуси. Те могат да променят реалния стандарт на живот значително. 8. След офертата Преди да приемете: прочетете договора внимателно проверете дали визата е employer sponsored уточнете изпитателния срок разберете условията за напускане Това ви спестява много проблеми по-късно. Успехът не идва от едно изпратено CV, а от системен подход. Когато имате ясна цел, адаптирани документи и постоянство, възможностите се появяват изненадващо бързо. Пазарът възнаграждава подготвените кандидати — тези, които знаят какво търсят и какво предлагат. С добра подготовка преместването не е риск, а добре изчислена следваща стъпка в кариерата.
Още »
Въпроси за интервю за работа: как да отговаряме уверено и без излишен стрес
Най-често задаваните въпроси на интервю за работа не са капан, а начин работодателят да разбере дали си подходящ за ролята. Ако знаеш какво стои зад тях и подготвиш ясни, честни отговори, ще се представиш много по-уверено и естествено. 1. „Разкажете ни малко за себе си“ Това почти винаги е първият въпрос. Не е нужно да разказваш целия си живот. Фокусирай се върху професионалния си път – какво си учил, какъв опит имаш и как това се свързва с позицията. Добра практика е да подредиш отговора си в три части: настояще (с какво се занимаваш), минало (релевантен опит) и бъдеще (накъде искаш да се развиваш). 2. „Какви са вашите силни и слаби страни“ Тук работодателят търси самоосъзнатост. За силните страни давай конкретни примери – не просто „работя добре в екип“, а ситуация, в която това е помогнало. При слабостите избягвай клишета. Избери реална слабост, но покажи как работиш върху нея. 3. Какво всъщност искат да чуят работодателите Зад много въпроси стои едно и също: дали можеш да вършиш работата, дали ще се впишеш в екипа и дали имаш мотивация да останеш. Отговорите ти трябва да дават сигнали точно в тези три посоки. Не е нужно да звучиш перфектно – по-важно е да звучиш истински и подготвен. 4. „Защо искате да работите при нас“ Това е моментът да покажеш, че не кандидатстваш на случаен принцип. Добре е да си проучил компанията – какво прави, какви са ценностите ѝ и как позицията се вписва в твоите цели. Избягвай общи фрази като „харесва ми фирмата“ – бъди конкретен. 5. „Къде се виждате след 5 години“ Тук няма правилен отговор, но има логичен. Работодателят иска да разбере дали имаш посока. Не е нужно да имаш точен план, но е добре да покажеш развитие – нови умения, повече отговорности, стабилност. 6. Подготовка преди интервюто Проучи компанията и позицията Прегледай автобиографията си и бъди готов да обясниш всеки детайл Подготви 2–3 примера за постижения Помисли за въпроси, които ти ще зададеш Тренирай отговорите си на глас Тази предварителна работа прави огромна разлика – намалява напрежението и ти дава увереност. 7. „Разкажете за трудна ситуация и как я решихте“ Тук най-добре работи структурата „ситуация – действие – резултат“. Опиши накратко проблема, какво си направил и какъв е бил изходът. Това показва не само опит, но и начин на мислене. 8. Как да се държите по време на интервюто Освен отговорите, значение има и поведението. Поддържай контакт с очи, слушай внимателно и не бързай да отговаряш. Нормално е да си притеснен, но спокойното темпо и ясната мисъл правят добро впечатление. Усмивката и естественото поведение често тежат повече от „перфектния“ отговор. 9. „Имате ли въпроси към нас“ Това не е формалност. Ако кажеш „не“, изпускаш шанс. Попитай за екипа, за начина на работа или за развитието в компанията. Това показва интерес и ангажираност. Доброто представяне на интервю не означава да научиш наизуст отговори, а да разбереш логиката зад въпросите. Когато си подготвен и говориш естествено, разговорът започва да прилича повече на диалог, отколкото на изпит – и точно тогава правиш най-силно впечатление.
Още »