Каква е разликата между професионален и просто трудов опит

Публикувано от: Zaplata.bg
18 Септември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

В обявите за работа, фразата „необходим е трудов стаж“ се превърна в рефрен и задължителен шаблон. Завършилите университета се впускат в омагьосан кръг и се съгласяват да работят за стотинки, дори и само за да получат заветния „опит“. След като работят две, три или пет години, вече могат да са спокойни - без значение колко са ефективни, какво са научили и дали наистина, те са станали добри служители. За себе си имат заветната цифра и сега най-накрая могат да получат работата на мечтите си. Но наистина ли професионалният опит зависи от времето, прекарано в седнало положение в офиса или стоене до машината?

Огледайте се и помислете - могат ли всички служители с 5-10-20 години опит да се считат за истински професионалисти в своята област? И можете ли честно с ръка на сърцето да кажете, че мислещият и активен випускник е априори по-лош от човек с трудов стаж? Фактът е, че годишният опит и професионалният такъв не са непременно свързани помежду си. Може да се предположи, че служителят, който е имал няколко години придобиване на практически умения, ги е изразходвал печелившо и е израснал като специалист. Но колко са хората, които са научили минималния алгоритъм от действия и го използват всеки ден? Като се преместят на друга работа със същата специалност - той ще замръзне през следващите шест месеца, изработвайки нов минимален алгоритъм, към който да се придържа и така до пенсиониране.

Но в същото време, съществуват много области, в които натрупването на необходимия опит ще изисква много време - например управлението на предприятие или производствен отдел, юриспруденция, преподаване в университет, консултации и много други. И сега стигаме до основният въпрос: как да определим действителния опитен служител, за когото годините, прекарани в служба, са не само количествен, но и качествен показател?

В някои компании съществува практика да се оценяват кандидатите въз основа на резултатите от тестове, без лична комуникация. Комисия получава само работи, на които дори не са написани имената на кандидатите и издава обективна присъда, на която не може да повлияе външния вид, чара, нито връзките или красивите записи в трудовата книжка. Това е добър начин за определяне на професионалните умения на бъдещия служител.

Но за определянето на добрия служител са важни не само неговите професионални познания, но и психологическите му и лични качества (меки умения или т.н. soft skills), които до голяма степен определят стойността на този или онзи кадър. Нека да очертаем критериите, които отличават наистина опитния работник:

Обективност по отношение на собствените постижения. Човек трябва да е наясно, какви постижения му принадлежат или какви са заслугите на екипа и в кои случаи е помогнал за достигането на успешните обстоятелства. Всеки, който приписва заслугите само на себе си, няма да може да анализира провалите и следователно той не може да развива положителни сценарии в своята работа, едновременно отхвърляйки погрешните действия.
Обективната оценка на своите грешки. Не всички специалисти могат спокойно да приемат грешките си. Някои поемат вината върху себе си, други толкова се страхуват да не правят грешки, че избягват всяко отклонение от обичайните си действия; Други обвиняват екипа, обстоятелствата и други външни фактори. Осъзнаването на истинските причини за неуспехите, спокойното им приемане и умението да се коригират, са важни за истинския професионалист.
Способността за самоконтрол. Това включва, самодисциплина, търпение, сдържаност и други качества, които характеризират трудолюбивия работник. Записите в трудовата книжка не могат да кажат дали специалистът е проявил инициативност, дали е изпълнил задачите си навреме, дали е точен или е изпълнил задълженията си.
Личностно развитие. Никой професионалист не може да счита себе си за такъв, без постоянен растеж, самообучение и самоусъвършенстване.

Съзидателен и разрушителен опит

Изхождайки от по-горните критерии, необходимо е да се изясни, какъв професионален опит е придобил служителят по време на работата си - съзидателен, който се е превърнал в полезна основа за по-нататъшното му развитие или разрушителен, причиняващ деградацията му като специалист.

Човекът със съзидателния опит:

умее да прави изводи от своите постижения и грешки;
намира най-удачните пътища за решаване на проблемите;
създава ефективни алгоритми за работа;
наясно е със своите силни и слаби страни;
знае как правилно да прилага знанията и уменията си;
силно мотивиран е за професионално израстване и саморазвитие;
умее търпеливо да преодолява трудностите;
не се обезкуражава от провала и не се отпуска от успеха;
справедлив е към себе си и другите.

Човек с разрушителен опит:

придава твърде голямо значение на единичните постижения и неуспехи;
прекалено е амбициозен и арогантен;
има навика да се самоутвърждава за сметка на подчинените;
надценява възможностите си и в резултат на това - взема неоправдано рискови решения;
страхува се да не прави грешки, защото неуспехът на такъв човек причинява появата на комплекси и страхове, несигурност в себе си, нервност, страх от новото;
той работи по едни и същи схеми и не е в състояние да бъде ефективен в нестандартни ситуации.

Работа над грешките

Вярна е приказката, че провалът разбива слабите хора и прави силните още по-силни. Умението за трансформиране на неуспеха в свое предимство е важен компонент на професионализма. Как да поработим над грешките?

Минимизирайте времето за емоционална реакция. За целта е необходимо ясно разбиране, че дългосрочните преживявания не се коригират, а само влошават ситуацията.
Определете каква роля играят в настоящата ситуация външните предпоставки, влиянието на останалите участници в процеса и техните собствени действия.
Определете нови принципи на работа, включващи премахване на негативните фактори и засилване на положителните.
Строго следване на начертания път.

Взаимовръзката между времето и натрупания опит

Обикновено, при кандидатстване за една или друга длъжност, претендентът трябва да има определен брой години трудов стаж. Минималният опит за всяко свободно работно място е една година, като специалистът в такива трудни области, като юриспруденция, медицина, икономика или технологично развитие, трябва да работи пет или повече години. Опитът за ръководни длъжности - от 10 години.

Отчасти, това изискване е вярно, защото е необходимо време за натрупване на необходимите практически умения. Но, от друга страна, това правило не може да се приложи за абсолютно всички. Например, има ситуации, когато до 25-30 годишна възраст, служителя е натрупал достатъчно полезен опит, развива се по ускорена програма, поставя си високи цели и ги постига. Дори в млада възраст, той може да стане лидер и да се представя добре. Възрастният работник с голям опит ще бъде компетентен мениджър, само в този случай, ако не просто е ходил на работа, но се е усъвършенствал, подобрил е личните си и професионални качества, опитвайки се постоянно да завладява нови висоти. Това трябва да се помни както от тези, които наемат хора, така и от тези, които планират по-нататъшното си кариерно развитие.

Как протича интервю за работа в НОИ

Интервюто за позиция в Националния осигурителен институт е формален и ясно структуриран процес, при който се оценяват както професионалните знания, така и готовността за работа в публична администрация. Още в началния етап кандидатите преминават през подбор по документи, а самото интервю цели да провери точността, отговорността и умението за работа с граждани и нормативна рамка. 1. Подготовка преди интервюто – първата решаваща стъпка Подготовката започва с внимателно запознаване с изискванията за конкретната длъжност. В обявите за работа в държавния сектор ясно са посочени образованието, професионалният опит и необходимите компетентности. Кандидатите е добре да имат основни познания за функциите на НОИ, социалното и пенсионното осигуряване, както и за работата с официална документация. Това показва ангажираност и реален интерес към позицията. 2. Как протича интервюто за работа в НОИ Интервюто обикновено се провежда от комисия, съставена от представители на администрацията и човешки ресурси. Разговорът следва предварително определена структура и е със сдържан, делови тон. По време на срещата се обсъждат професионалният опит, мотивацията за кандидатстване и разбирането за работата в институционална среда. Очаква се ясна аргументация и способност за логично обяснение на предишни задачи и отговорности. 3. Какви умения се оценяват при подбора Работата в публичния сектор изисква специфичен профил. Комисията обръща внимание не само на знанията, но и на личните качества, които гарантират коректно обслужване и спазване на правила. Най-често се търсят: внимание към детайла и прецизност умения за работа с документи и срокове комуникация с граждани в различни ситуации устойчивост на напрежение и етично поведение 4. Типични теми и примери от практиката Част от въпросите са свързани с реални ситуации от ежедневната работа. Целта е да се прецени как кандидатът би реагирал при административни казуси или комуникация с осигурени лица. Възможно е да се обсъждат сценарии като обработка на непълни документи, работа при натоварване или подход към недоволен гражданин. Важно е не толкова „правилният“ отговор, колкото разумната логика и професионалното отношение. 5. Поведение, визия и комуникация по време на срещата Деловият външен вид и спокойното поведение създават положително първо впечатление. Ясният изказ, уважителният тон и увереното, но не демонстративно поведение са силно ценени. Добър знак е, когато кандидатът задава въпроси, свързани с конкретната позиция, екипа или начина на работа, което показва реален интерес и ангажираност. 6. Какво следва след интервюто След приключване на всички срещи комисията прави оценка и взема решение в рамките на обявения срок. Одобрените кандидати получават обратна връзка по официален канал. Независимо от изхода, подобно интервю дава ценен опит и по-добра ориентация за изискванията в държавната администрация.

Още »

Как да напусна работа: ключови моменти, които не бива да пропускате

Решението да напуснете работа почти никога не е лесно. В повечето случаи то идва след дълго колебание, натрупана умора или усещането, че сте стигнали до застой. Понякога причината е желание за развитие, друг път – нужда от промяна. Каквато и да е ситуацията, напускането е процес, който изисква спокойствие, подготовка и ясна преценка. Когато подходите разумно, избягвате излишен стрес и си осигурявате по-плавен преход към следващата стъпка в кариерата си. 1. Вземете осъзнато решение и си поставете ясна цел Преди да действате, дайте си време да помислите. Напускането в момент на силни емоции рядко води до добри резултати и често създава допълнителни притеснения – особено финансови. Опитайте се честно да си отговорите на няколко въпроса: какво ви кара да искате промяна, какво вече не ви удовлетворява и какво очаквате от следващата си работа. Когато знаете накъде искате да вървите, решенията идват по-лесно и с повече увереност. 2. Проверете трудовия договор и законовата рамка Много хора подценяват формалната страна на напускането, а именно тя често създава проблеми. Преди да предприемете следващата стъпка, отделете време да прегледате трудовия си договор. Обърнете внимание на срока на предизвестието, условията за прекратяване и евентуалните неустойки. В България стандартният срок обикновено е 30 дни, но в някои случаи може да бъде по-дълъг. Спазването на тези условия ви предпазва от излишни спорове и показва коректност. 3. Как да напусна работа по коректен и професионален начин Начинът, по който съобщавате решението си, е от ключово значение. Дори когато причините за напускането са неприятни, разговорът трябва да бъде спокоен и уважителен. Добре е първо да говорите лично с прекия си ръководител. Изберете подходящ момент и бъдете ясни, без обвинения и излишни обяснения. Професионалното поведение в този момент често оставя по-силно впечатление от самата причина за напускане. 4. Подгответе писмено предизвестие без излишни обяснения След разговора идва ред на официалната част – писменото предизвестие. То не трябва да бъде дълго или емоционално. Достатъчно е да е ясно, коректно и съобразено със законовите изисквания. Подайте документа по установения ред – чрез деловодство, имейл или лично срещу подпис. Добра практика е да запазите копие за себе си, за да избегнете недоразумения. 5. Какво да направите по време на предизвестието Периодът на предизвестие е шанс да приключите отношенията си достойно и да запазите добро име: изпълнявайте задълженията си отговорно до последния ден предайте текущите задачи и проекти по ясен начин оставете необходимата информация за приемственост избягвайте конфликти и негативни коментари ако е възможно, поискайте препоръка Този подход често се отплаща в бъдеще, дори когато не го очаквате. 6. Уредете финансовите и административните детайли Преди окончателното напускане уточнете всички финансови въпроси – последното възнаграждение, компенсациите за неизползван отпуск и други дължими плащания. Уверете се, че ще получите всички необходими документи – служебни бележки, вписвания в трудовата книжка или електронния регистър. Те ще ви трябват при започване на нова работа или при административни процедури. 7. Запазете професионални отношения и добра репутация Дори когато напускането е продиктувано от трудна ситуация, коректното поведение е от значение. Професионалният свят е по-малък, отколкото изглежда, а добрите отношения често отварят врати неочаквано. Спокойното и уважително прекратяване на работните отношения оставя положително впечатление и увеличава шансовете за бъдеща подкрепа или препоръка. 8. Планирайте следващата си стъпка предварително Най-сигурният вариант е да имате яснота какво следва още преди да напуснете. Това може да бъде нова позиция, преквалификация или кратка пауза за преосмисляне. Когато знаете как да напуснете работа без излишни рискове и имате план за бъдещето, преходът става по-лек и по-уверен. Добрата подготовка ви дава спокойствие в един важен момент от професионалния ви път.

Още »