Принципи на работа в тандем

Публикувано от: Zaplata.bg
22 Септември, 2019 г.
Принципи на работа в тандем
Снимка: shutterstock

В древните времена, различните култури са имали взаимно изключващи се принципи за изграждане на силови структури. В най-напредналите управленски структури се наблюдава сдвояване. Древна Спарта била управлявана от двама царе. Противно на принципа за единство в управлението, гръцката армия систематично се е ръководела от двама равноправни пълководци-стратези. Исус изпращал апостоли да проповядват по двойки и т.н.

Тандемният принцип на действие е бил достъпен само за посветените, но се проявила разхерметизация и тези управленски знания вече са достъпни и много продуктивни. И така, предимствата на тандема са очевидни: натоварването е почти наполовина намалено, а мощността се е увеличила значително, независимо дали тя е физическа или интелектуална. Основното изискване за тандема е едновременност и съгласуваност. Ако един човек не съблюдава изискванията, това ще се превърне в трудност. Тандемният принцип на дейност, основан на равенството, е в основата на дългосрочните партньорства, премахва потискането и противопоставянето на бизнес-комуникациите, съкращава загубите за налагането на продуктите, предоставя възможности за растеж на производителността и творческата самореализация.

Истината се ражда в диалога

Тандемният принцип на действие представлява нова култура на мислене. По този начин, изразът „истината се ражда в спора“ често се разбира като диалог, но спорът най-често е конфронтация. Класиката на жанра е дебат за това, чия книга е по-добра (разбира се, всеки чете и хвали само своята), или да се изяснява кой е по-готин. Така, в разбирането на този израз може да има две противоположности: диалог с цел определяне на истината и конфронтация на „кой кого“. Предлага се следната конкретика: в спора се ражда противоречието, а истината се ражда в диалога.

Спора приключва с „всеки има своя истина“ и страните се примиряват. Тоест, всеки има своето собствено разбиране за справедливост и текуща реалност.

Но каква е основата на светогледа и културата на мислене? Всеки човек притежава присъщи само на него лични особености, които се наричат ​​„субективизъм”. Човека, личността, индивидът също се нарича субект. Вселената е обективна реалност, тя е многостранна и това са различни части от едно общо. Светогледът се определя от индивидуалните личностни особености на човека, а те са субективни за всеки. Съответно, не 'всеки има своя истина', но всеки има своя субективна представа за обективната реалност.

И така, връзката между субектите - в допълнение към обмена на информация - това е конфронтацията, или диалога. Последното е по-естествена и удобна форма на общуване в колектива, между шеф-подчинен, при контакти в бизнеса, в семейството и като цяло между хората. Това е процес, при който имаме две субективни мнения за една обективна реалност. Целта - да се доближат до обективната реалност.

Тандемен принцип на дейност - основа на високоефективните взаимоотношения

Грешката е, че ако едно решение е изработено заедно, тогава отговорността се разделя по равно и се изпълнява заедно. Ако се консултирате с приятел или съпруг по време на работа, то е ясно какво да правите и да отговорите, но ако го правите с колега, тогава... Всяко управленско решение може да се изработи индивидуално или колективно. Но при въплъщение в живота, отговорността може да бъде само лична.

За това ни е необходим тандем, защото неговите участници са равностойни партньори, желаещи и способни да чуят, слушат и разбират. По този начин има няколко условия за присъединяване към тандема. Участниците в тандема трябва да:

  • станат равноправни партньори;
  • желаят и да са способни да слушат и разбират;
  • са способни да променят стереотипите си, ако те са погрешни или изкривени;
  • изхвърлят всичко личностно и въз основа на здравия разум да се вслушват взаимно и аргументирано да отправят субективно мнение към партньора.

Принципът на управление на тандема може да се сравни с „наковалнята“ на личността. Страхът от „загуба на лицето“ при този вид обработка, характерен за егоистичния индивидуализъм, е основната пречка, която трябва да бъде преодоляна, за да се уверим на практика, че „умът - добър, а двата - по-добри“. Този процес става още по-болезнен и неприятен, когато индивидът претендира за „интелектуална собственост“ и повече се извисява над другите в своята самонадеяност.

Първоначална съвместимост няма. И не осъзнавайки, че са постигнали тандемен ефект, хората не полагат фокусирани усилия, за да гарантират, че променяйки отношението си към себе си и другите, те осигуряват съвместимост в тандем. Предимствата на принципа на тандема могат да включват също:

  1. Достъпност и приемственост;
  2. Колективна дейност със свободата на участниците;
  3. Липса на правни бариери;
  4. Липсата на разделяне между автора и потребителя, от автора и съавтора и отклоняването на ресурси за това, както и разхищаването им за осигуряване и поддържане на авторските права;
  5. Изключване на злонамереност, паразитизъм, присвояване и изкривяване.

Тандемният принцип на управление - целта на ближния, която при постигането си се превръща в средство за реализиране на други, по-значими цели. Но е важно да не объркате тандема с псевдо тандема от рода на „Кокошката хвали петела, че той хвали кокошката“ или „общата мъка не е толкова горчива“ и т.н.

Как изглежда това

Проблем при взаимоотношенията „шеф-подчинен“ не съществува, но има проблем с връзката между хората и проблемът със сливането на личното аз със заеманата длъжност. Съответно, качеството на управление се постига, когато шефът отхвърли поробителството над подчинения. Това осигурява интелектуална и психологическа съвместимост и изгражда професионални политически отношения с всеки подчинен и въвежда този принцип в основата на корпоративната култура.

Разбирането на Тандемния Принцип на Управление в обществото се изразява във факта, че само умните мениджъри интуитивно преминават в тандем. Проучванията са доказали, че най-комфортни и ефективни са „консултативните“ или „демократичните“ стилове на управление. Но стилът на управление - не е гаранция за качествено управление. Двама ръководители в еднакви условия и ситуации могат, при един и същ стил на управление, да имат различно качество на управлението и съответно различни резултати.

По този начин, семинарите по формулирането на принципа на тандема трябва да се провеждат във всяко търговско или държавно предприятие. В края на краищата, „умът, който е добре устроен, е по-добър от добре напълнения“.


Видове социални придобивки за служители
До преди няколко години разговорът за работа беше сравнително кратък – каква е заплатата и кога може да се започне. Днес нещата са доста по-различни. Хората питат за отпуските, за работата от вкъщи, за гъвкавото време, за здравното осигуряване. Някои дори първо се интересуват от атмосферата в екипа и чак след това стигат до парите. Това не е случайно. Много служители вече се уморяват от постоянното бързане, напрежението и усещането, че работата заема почти целия им ден. Затова все повече хора започнаха да обръщат внимание не само на възнаграждението, а и на условията около него. 1. Допълнителното здравно осигуряване се оценява истински, когато потрябва Докато човек няма нужда от лекар, обикновено не мисли много по темата. После идва момент, в който трябва да си запише час за преглед и тогава подобна придобивка започва да изглежда съвсем различно. Особено при хора с деца или натоварено ежедневие това носи огромно улеснение. Няма чакане с месеци, няма обикаляне и търсене къде има свободен час. Има служители, които спокойно биха избрали по-спокойни условия с добро здравно осигуряване пред малко по-висока заплата. 2. Гъвкавото работно време вече тежи много повече Имаше период, в който компаниите впечатляваха с модерни офиси, зони за кафе и цветни пространства за почивка. Сега доста хора гледат друго – колко време прекарват в трафик и дали могат поне понякога да работят от вкъщи. За много служители възможността сами да подредят деня си е много по-ценна от хубавия офис. Особено след последните години доста хора свикнаха с по-свободен режим и вече трудно приемат строго фиксирано работно време без никаква гъвкавост. 3. Ваучерите за храна изглеждат дребни, но се усещат Това е една от онези придобивки, които човек използва почти без да се замисля. При по-високите цени на храната обаче разликата започна да се усеща доста повече. Много служители признават, че подобен бонус реално им помага в ежедневните разходи. И макар да не звучи впечатляващо, почти всеки го оценява. 4. Кои придобивки хората търсят най-често Обикновено най-силно впечатление правят нещата, които улесняват ежедневието. Най-често това са: работа от вкъщи; здравно осигуряване; ваучери за храна; карта за спорт; повече отпуск; бонуси. Различните хора търсят и различни неща. Някой държи на сигурността, друг – на свободното време. 5. Повече отпуск вече се забелязва веднага Преди няколко допълнителни дни отпуск рядко правеха впечатление. Сега доста хора ги гледат още когато четат обявата. Причината е проста – много професии станаха по-напрегнати и хората започнаха да се изморяват повече. Възможността просто да си починеш малко по-дълго вече има съвсем друга стойност. Някои работодатели дават допълнителен ден за рожден ден или след определен стаж. Малък жест, който обаче служителите помнят. 6. Бонусите все още имат значение Хората може да търсят спокойствие, повече свободно време и по-добра среда, но парите също остават важна част от работата. Когато един служител се старае повече и това бъде забелязано, обикновено и мотивацията му е различна. Не е само до самия бонус, а до усещането, че трудът му не остава незабелязан. Точно затова много работодатели продължават да дават допълнителни бонуси, а понякога и други стимули – повече гъвкавост, допълнителен почивен ден или възможност човек да се развива в компанията. 7. Възможностите за развитие започнаха да влияят повече Много хора вече не искат просто стабилна работа. Искат да имат усещането, че се движат напред. Затова обученията, курсовете и различните вътрешни програми започнаха да тежат повече при избора на работодател. Особено при по-младите служители това често е решаващо. 8. Атмосферата в екипа понякога се оказва най-важното нещо Има места с добри заплати и бонуси, където хората пак не издържат дълго. Причината невинаги е в работата. Понякога напрежението, отношението между колегите или начинът на комуникация оказват много по-силно влияние. От друга страна, има компании с по-обикновени условия, но спокойна среда, където служителите остават с години. 9. Хората вече гледат не само парите Преди повечето кандидати се интересуваха най-вече от едно – каква ще е заплатата. Днес обаче много хора си задават съвсем различни въпроси още преди да приемат дадена работа. Ще им остава ли време за личен живот. Ще могат ли да си почиват нормално. Каква ще е атмосферата в екипа и дали работата няма да ги държи под напрежение постоянно. Точно затова допълнителните придобивки започнаха да тежат толкова много при избора на работодател. Защото повечето хора вече не търсят просто сигурна работа, а по-нормално ежедневие и малко повече баланс.
Още »
Каква работа да започна – когато усещате, че сегашната вече не е за вас
Има един момент, който доста хора познават добре. Будилникът звъни сутрин, а първата мисъл не е „трябва да ставам“, а „пак ли“. Не защото сте мързеливи. Просто сте уморени по онзи тих начин, който се натрупва с месеци. Тогава човек започва да се оглежда. Първо уж на шега. Разглежда обяви, пита познати кой къде работи, мисли си как би изглеждал животът му, ако започне нещо различно. И рано или късно стига до въпроса: „Добре, а каква работа да започна?“ Само че истината е, че рядко има един ясен отговор. Повечето хора не откриват „своето нещо“ от първия път. Някои сменят професии няколко пъти. Други дълго стоят на място, което не харесват, просто защото ги е страх да рискуват. 1. Не винаги професията е проблемът Понякога човек решава, че мрази работата си, а всъщност не понася средата. Има разлика. Едно е да не харесваш това, което правиш. Съвсем друго е да работиш с напрегнат колектив, токсичен шеф или постоянно напрежение. Има хора, които сменят фирмата и изведнъж започват да се чувстват съвсем различно, въпреки че вършат почти същото. Затова е добре човек първо честно да си признае кое точно го изморява. 2. Добрите пари невинаги означават добър живот Много хора тръгват само към заплатата. И това е разбираемо. Сметките не се плащат с мотивационни цитати. Само че след време някои осъзнават, че са постоянно напрегнати, нямат време за себе си и живеят основно между работа и умора. Има професии, които носят добри доходи, но буквално изяждат всекидневието. Други хора пък печелят по-малко, но вечер не мислят за работа и не се будят с тревога в неделя. Понякога балансът се оказва по-важен, отколкото човек е предполагал. 3. Има повече възможности, отколкото изглежда Когато човек е стоял дълго на едно място, често започва да мисли, че никъде другаде няма шанс. А това невинаги е вярно. В момента има доста сфери, в които трудно намират хора. Особено в логистиката, търговията, производството, транспорта и техническите дейности. На много места вече предпочитат да обучат нов човек, вместо да чакат кандидат с перфектен опит. Разбира се, никой не обещава лесен старт. Понякога първите месеци са объркани и изморителни. Но почти всяка промяна минава през такъв период. 4. Най-трудната стъпка обикновено е първата Има хора, които с години казват, че ще сменят работата си. Разглеждат обяви вечер, оплакват се от сегашното място, представят си как ще започнат нещо друго… и нищо не се случва. Причината често е страхът. Страхът, че ще сгрешат. Че няма да се справят. Че новата работа може да се окаже още по-лоша. И честно казано, такъв риск винаги има. Но човек трудно разбира кое е правилно за него, ако не даде шанс на нищо ново. 5. Каква работа може да започне човек без голям опит Това е нещо, което тревожи много хора. Особено ако дълго време са работили само едно и също.Истината е, че има доста позиции, при които никой не очаква да знаете всичко още от  първия ден: работа в магазин; складова дейност; офис асистент; обслужване на клиенти; оператор; куриерски услуги; помощни технически позиции. Понякога точно подобна работа помага на човек да си върне увереността. Да види, че може да се справя и извън познатото място. 6. Работата от вкъщи звучи по-лесно, отколкото е Много хора мечтаят за дистанционна работа. Без пътуване, без офис, без шумни колеги. Само че след време някои започват да усещат друго – че не могат да се откъснат от работата, че стоят сами по цял ден и че границата между работа и почивка постепенно изчезва. За някои това е идеален начин на живот. За други – нещо, което ги натоварва психически повече, отколкото са очаквали. 7. Нормално е да не знаете какво искате веднага Това може би е най-важното. Има хора, които на 20 години знаят точно какво искат. Но има и много други, които дълго търсят посоката си. Понякога човек разбира какво му харесва чак след като е минал през няколко различни места. А понякога най-неприятната работа се оказва полезна, защото показва какво повече не искате да търпите. 8. Не е нужно да промените живота си за един ден Някои хора чакат перфектния момент. Само че той рядко идва. Понякога промяната започва с нещо съвсем малко – една изпратена автобиография, разговор с познат или курс, който дълго сте отлагали. И дори да не намерите правилното място веднага, пак е по-добре от това с години да стоите някъде, където се чувствате изчерпани още преди денят да е започнал.
Още »