Какво трябва да е правилното уволнение на служител

Публикувано от: Zaplata.bg
19 Септември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Според една недобра традиция, съкращение - това е първото нещо, което ни идва на ум при думите „оптимизация на разходите“. Доколко е оправдана тази мярка и как правилно да се извърши раздялата, за да не бъде тя мъчителна и болезнена.

Кадрова яма

Настоящата криза не доведе (поне засега) до тотални съкращения, с които трябваше да се сблъскаме през 2008-2009 г. Това се дължи на първо място на съвсем различното разпределение на силите на пазара на труда. В момента, българските работодатели са изправени пред последствията от демографската яма от 90-те години. Ако през 2012 г. е имало приблизително 2,5 милиона българи на възраст 23 години (най-горещата възраст за младите професионалисти), сега те са с около една трета по-малко, а до 2017 г., тази цифра е намаляла почти наполовина. Според прогнозите, до 2020 г. броят на населението в трудоспособна възраст ще започне да расте. Но това ще се случи, разбира се, не за един ден.

Такова значително съкращение на ресурсите подтиква работодателите да бъдат по-внимателни към съществуващия персонал. Според данните на отдела по заетостта обаче, в близко бъдеще много предприятия все пак ще пристъпят към съкращения. Други ще прехвърлят служителите си на непълно работно време.

Става ясно, че тези процеси са икономически оправдани, но малко от ръководителите се радват на уволненията на служителите. Здравият работодател изпитва не по-малко стрес от тези, които е принуден да остави без работа.

Съществуват обаче и инструменти, които могат не само да намалят напрежението в екипа в разгара на съкращенията, но и да оставят шанс на работодателя да върне уволнените специалисти. В крайна сметка, кризата не е вечна и един стар доверен приятел, както знаете, често е по-добър от новия.

Дружба после служба

За най-ефективният инструмент за приятелско разделяне с освободените кадри, справедливо се смята аутплейсмент-а. Накратко, аутплейсмент - това е уволнение на служител с едновременно съдействие за по-нататъшна заетост. Подобен механизъм активно се използва от големите западни компании. Например, компанията Procter & Gamble в периода на реорганизация, пристъпи към съкращения, създаде собствен център за преквалификация и заетост на повечето от своите бивши служители. Защо? Много просто! Дори един служител, хладнокръвно изхвърлен пред вратата, може да причини на компанията много проблеми. Информация може да „изтече“ към конкурентите, нестихващи слухове за делата на компанията, обжалвания пред инспекцията по труда с всякакви (често справедливи) оплаквания. А ако става дума за масови съкращения? Компанията от обидени колеги може буквално да удави бизнеса Ви, заливайки интернет с отрицателни отзиви и коментари. Това особено важи за сравнително малките градове.

Не забравяйте и за още един фактор. Компетентните, знаещи за силните и слабите страни на Вашия бизнес, специалисти и топ-мениджъри, лесно ще стигнат до конкурентите. А вие, изразходвайки енергията за тяхното обучение, ще гледате как Вашите съперници жънат плодовете на Вашите трудове.

Тези фактори доведоха до появата на аутплейсмент културата. За да се “разделите приятелски” с бившия колектив, можете да се обърнете към специалисти. Има известни случаи, в които аутплейсмент включва „тайно уволнение“: рекрутерите задочно намират нова работа на сътрудниците и след това ги уволняват от настоящото дежурство. У човека не възниква каквото и да е подозрение, че са се отървали от него. Това е напълно оправдано, в случай на уволнение на влиятелни топ-мениджъри, чиято обида може да бъде твърде скъпа за бизнеса. Обичайният вид пренасочване следва по-очевиден модел. В случай на необходимост от преквалификация, рекрутерите оценяват нивото на професионална компетенция на служителите, но най-важното е, че се преминава от настроение на „изгубена надежда“ към темата „нови хоризонти“. Идеалният случай, е ако работата се извършва преди трудоустойството. Стойността на подобни контракти варира от една заплата до 15% от годишния доход на служителите.

Съвсем наскоро, аутплейсмент осъществи компанията “Балтика”. Тя спря производството в Челябинск и Красноярск, което доведе до съкращението на няколкостотин души. На всеки служител беше предложено уволнение по взаимно съгласие с изплащане на седем средномесечни заплати и годишен бонус. В допълнение, компанията сключи споразумение с кадрови агенции, които работиха над трудоустройството на екипа. Общата стойност на компенсационните програми възлиза на повече от 300 милиона рубли.

Но това е по-скоро изключение. Според някои оценки, от всички руски компании, за аутплейсмент се обръщат само около 2%. Колко жалко! Загубите, причинени на бизнеса от обидени бивши служители, често многократно надвишават разходите за приятелство.

Основни правила за аутплейсмент

Първото правило за коректно уволнение - да не обсъждате плановете си с никого, докато не информирате самия съкратен служител. Няма нищо по-лошо от това, да научиш за съдбата си от съчувстващ колега.

Не отлагайте неприятния разговор „от болна глава на здрава“. Служителят трябва да бъде уволнен от този, който го е назначил. Не забравяйте да похвалите служителя за предимствата, които са забелязани в работата му и обяснете защо сте взели решението да го уволните. Не пренебрегвайте възможността да давате съвети за по-нататъшното му професионално израстване.

Отбележете уволнението с определено число, отразете в работния му график времето за интервюто. А след уволнението, ако е необходимо, запазете за уговореното време достъпа до компютъра и телефона за намиране на работа.

Опитайте се по най-добрия начин, да помогнете на човека в по-нататъшното му трудоустройство. Напишете положителна препоръка или още по-добре, препоръчайте го на някой, когото познавате. Първо, това ще увеличи лоялността на целия екип, а увереността в бъдещето е най-добрият мотиватор. И второ, ще бъдете сигурни, че подчиненият не е отишъл при конкурентите.

Видове социални придобивки за служители

До преди няколко години разговорът за работа беше сравнително кратък – каква е заплатата и кога може да се започне. Днес нещата са доста по-различни. Хората питат за отпуските, за работата от вкъщи, за гъвкавото време, за здравното осигуряване. Някои дори първо се интересуват от атмосферата в екипа и чак след това стигат до парите. Това не е случайно. Много служители вече се уморяват от постоянното бързане, напрежението и усещането, че работата заема почти целия им ден. Затова все повече хора започнаха да обръщат внимание не само на възнаграждението, а и на условията около него. 1. Допълнителното здравно осигуряване се оценява истински, когато потрябва Докато човек няма нужда от лекар, обикновено не мисли много по темата. После идва момент, в който трябва да си запише час за преглед и тогава подобна придобивка започва да изглежда съвсем различно. Особено при хора с деца или натоварено ежедневие това носи огромно улеснение. Няма чакане с месеци, няма обикаляне и търсене къде има свободен час. Има служители, които спокойно биха избрали по-спокойни условия с добро здравно осигуряване пред малко по-висока заплата. 2. Гъвкавото работно време вече тежи много повече Имаше период, в който компаниите впечатляваха с модерни офиси, зони за кафе и цветни пространства за почивка. Сега доста хора гледат друго – колко време прекарват в трафик и дали могат поне понякога да работят от вкъщи. За много служители възможността сами да подредят деня си е много по-ценна от хубавия офис. Особено след последните години доста хора свикнаха с по-свободен режим и вече трудно приемат строго фиксирано работно време без никаква гъвкавост. 3. Ваучерите за храна изглеждат дребни, но се усещат Това е една от онези придобивки, които човек използва почти без да се замисля. При по-високите цени на храната обаче разликата започна да се усеща доста повече. Много служители признават, че подобен бонус реално им помага в ежедневните разходи. И макар да не звучи впечатляващо, почти всеки го оценява. 4. Кои придобивки хората търсят най-често Обикновено най-силно впечатление правят нещата, които улесняват ежедневието. Най-често това са: работа от вкъщи; здравно осигуряване; ваучери за храна; карта за спорт; повече отпуск; бонуси. Различните хора търсят и различни неща. Някой държи на сигурността, друг – на свободното време. 5. Повече отпуск вече се забелязва веднага Преди няколко допълнителни дни отпуск рядко правеха впечатление. Сега доста хора ги гледат още когато четат обявата. Причината е проста – много професии станаха по-напрегнати и хората започнаха да се изморяват повече. Възможността просто да си починеш малко по-дълго вече има съвсем друга стойност. Някои работодатели дават допълнителен ден за рожден ден или след определен стаж. Малък жест, който обаче служителите помнят. 6. Бонусите все още имат значение Хората може да търсят спокойствие, повече свободно време и по-добра среда, но парите също остават важна част от работата. Когато един служител се старае повече и това бъде забелязано, обикновено и мотивацията му е различна. Не е само до самия бонус, а до усещането, че трудът му не остава незабелязан. Точно затова много работодатели продължават да дават допълнителни бонуси, а понякога и други стимули – повече гъвкавост, допълнителен почивен ден или възможност човек да се развива в компанията. 7. Възможностите за развитие започнаха да влияят повече Много хора вече не искат просто стабилна работа. Искат да имат усещането, че се движат напред. Затова обученията, курсовете и различните вътрешни програми започнаха да тежат повече при избора на работодател. Особено при по-младите служители това често е решаващо. 8. Атмосферата в екипа понякога се оказва най-важното нещо Има места с добри заплати и бонуси, където хората пак не издържат дълго. Причината невинаги е в работата. Понякога напрежението, отношението между колегите или начинът на комуникация оказват много по-силно влияние. От друга страна, има компании с по-обикновени условия, но спокойна среда, където служителите остават с години. 9. Хората вече гледат не само парите Преди повечето кандидати се интересуваха най-вече от едно – каква ще е заплатата. Днес обаче много хора си задават съвсем различни въпроси още преди да приемат дадена работа. Ще им остава ли време за личен живот. Ще могат ли да си почиват нормално. Каква ще е атмосферата в екипа и дали работата няма да ги държи под напрежение постоянно. Точно затова допълнителните придобивки започнаха да тежат толкова много при избора на работодател. Защото повечето хора вече не търсят просто сигурна работа, а по-нормално ежедневие и малко повече баланс.

Още »

Каква работа да започна – когато усещате, че сегашната вече не е за вас

Има един момент, който доста хора познават добре. Будилникът звъни сутрин, а първата мисъл не е „трябва да ставам“, а „пак ли“. Не защото сте мързеливи. Просто сте уморени по онзи тих начин, който се натрупва с месеци. Тогава човек започва да се оглежда. Първо уж на шега. Разглежда обяви, пита познати кой къде работи, мисли си как би изглеждал животът му, ако започне нещо различно. И рано или късно стига до въпроса: „Добре, а каква работа да започна?“ Само че истината е, че рядко има един ясен отговор. Повечето хора не откриват „своето нещо“ от първия път. Някои сменят професии няколко пъти. Други дълго стоят на място, което не харесват, просто защото ги е страх да рискуват. 1. Не винаги професията е проблемът Понякога човек решава, че мрази работата си, а всъщност не понася средата. Има разлика. Едно е да не харесваш това, което правиш. Съвсем друго е да работиш с напрегнат колектив, токсичен шеф или постоянно напрежение. Има хора, които сменят фирмата и изведнъж започват да се чувстват съвсем различно, въпреки че вършат почти същото. Затова е добре човек първо честно да си признае кое точно го изморява. 2. Добрите пари невинаги означават добър живот Много хора тръгват само към заплатата. И това е разбираемо. Сметките не се плащат с мотивационни цитати. Само че след време някои осъзнават, че са постоянно напрегнати, нямат време за себе си и живеят основно между работа и умора. Има професии, които носят добри доходи, но буквално изяждат всекидневието. Други хора пък печелят по-малко, но вечер не мислят за работа и не се будят с тревога в неделя. Понякога балансът се оказва по-важен, отколкото човек е предполагал. 3. Има повече възможности, отколкото изглежда Когато човек е стоял дълго на едно място, често започва да мисли, че никъде другаде няма шанс. А това невинаги е вярно. В момента има доста сфери, в които трудно намират хора. Особено в логистиката, търговията, производството, транспорта и техническите дейности. На много места вече предпочитат да обучат нов човек, вместо да чакат кандидат с перфектен опит. Разбира се, никой не обещава лесен старт. Понякога първите месеци са объркани и изморителни. Но почти всяка промяна минава през такъв период. 4. Най-трудната стъпка обикновено е първата Има хора, които с години казват, че ще сменят работата си. Разглеждат обяви вечер, оплакват се от сегашното място, представят си как ще започнат нещо друго… и нищо не се случва. Причината често е страхът. Страхът, че ще сгрешат. Че няма да се справят. Че новата работа може да се окаже още по-лоша. И честно казано, такъв риск винаги има. Но човек трудно разбира кое е правилно за него, ако не даде шанс на нищо ново. 5. Каква работа може да започне човек без голям опит Това е нещо, което тревожи много хора. Особено ако дълго време са работили само едно и също.Истината е, че има доста позиции, при които никой не очаква да знаете всичко още от първия ден: работа в магазин; складова дейност; офис асистент; обслужване на клиенти; оператор; куриерски услуги; помощни технически позиции. Понякога точно подобна работа помага на човек да си върне увереността. Да види, че може да се справя и извън познатото място. 6. Работата от вкъщи звучи по-лесно, отколкото е Много хора мечтаят за дистанционна работа. Без пътуване, без офис, без шумни колеги. Само че след време някои започват да усещат друго – че не могат да се откъснат от работата, че стоят сами по цял ден и че границата между работа и почивка постепенно изчезва. За някои това е идеален начин на живот. За други – нещо, което ги натоварва психически повече, отколкото са очаквали. 7. Нормално е да не знаете какво искате веднага Това може би е най-важното. Има хора, които на 20 години знаят точно какво искат. Но има и много други, които дълго търсят посоката си. Понякога човек разбира какво му харесва чак след като е минал през няколко различни места. А понякога най-неприятната работа се оказва полезна, защото показва какво повече не искате да търпите. 8. Не е нужно да промените живота си за един ден Някои хора чакат перфектния момент. Само че той рядко идва. Понякога промяната започва с нещо съвсем малко – една изпратена автобиография, разговор с познат или курс, който дълго сте отлагали. И дори да не намерите правилното място веднага, пак е по-добре от това с години да стоите някъде, където се чувствате изчерпани още преди денят да е започнал.

Още »