Как работодателите трябва да придават на служителите си добри маниери

30 Април, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Да свикнеш с работната обстановка

Скот Джонсън, президентът на технологичната компания Certified Retail Solutions, която доставя оборудване на различни търговци, няма нищо против служителите да се учат на работното място. Но сега, за негово учудване, това обучение вече включва и техника по ръкостискане. “Дори трябва да ги научиш, че когато стиснат ръката, трябва да гледат в очите”, обяснява Джонсън.

Когато Кайл Уит на 17 години, започва да работи като стажант в Certified Retail Solutions, той се ужасявал от всякакво общуване. Един цял ден той се опитвал да разбере как да разглоби принтера, защото се страхувал да помоли шефа си за помощ. „Наистина не знаех как да общувам професионално с хората. Това не се преподава в училище” - казва Уит. Сега Уит се е научил да се ръкува уверено със своя събеседник, потвърждава Джонсън.

Социалните навици днес

Новите позиции, оцеляващи в процеса на автоматизацията, изискват значително повече социални навици от работните места във фабриките, като бивша движеща сила на икономиката. Роботите не знаят как да бъдат приятелски настроени, да говорят за едно и за друго, да успокояват недоволните клиенти, така че в хората все още има перспектива. Оказва се обаче, че много хора не са силни в горното.

Bank of America е разработила за своите служители национална програма за обучение по емпатия. Касовите транзакции отстъпват място на онлайн-банкирането, а от банковите служители сега се изисква да предлагат на клиентите по-широк спектър от услуги, казва Джон Джордан, ръководещ развитието на служителите в банковото обслужване. “Опитваме се да помагаме на хората във важните от живота им моменти”, обяснява той. Банковата програма за етапите от живота, помага на служителите да разберат какво е да си родител, настойник или пенсионер. Около 17 800 служители на Bank of America са се присъединили към програмата.

Клиниката Carilion във Вирджиния използва онлайн-курсове, обучение и ситуационни симулации, за да помогне на служителите си да развият необходимите умения, като провеждане на трудни разговори с пациенти, казва вицепрезидентът на клиниката Джин Арментру. „Пишем много текстови съобщения и говорим по мобилни телефони в ущърб на живото общуване. Затова нямаме много практика по вербална комуникация и бизнес умения за писане”, обяснява тя.

Развитието на технологиите създава потребност от социални навици и лични качества, като търпение и междуличностни умения, които са още по-неотложни, според старши медицинската сестра на Carilion Лиша Осбърн. „Когато за първи път започнах да работя като медицинска сестра, хората не задаваха много въпроси. Те просто приемаха лекарските предписания и ги изпълняваха. Сега възможността да помогнем на пациентите и техните близки да разберат какво се случва с тях, е може би една от основните ни задачи” - казва Осбърн, работеща като медицинска сестра от 18 години.

Изискванията са повече

От 1980 г. до 2012 г., дялът на работните места, изискващи добре развити умения за социално взаимодействие на пазара на труда в САЩ, е нараснал с 12 процентни пункта, показва проучването на професора от Harvard Kennedy School Дейвид Деминг. Дялът на позициите, изискващите много изчисления, а не социално взаимодействие, през същия период е намалял с 3.3 процентни пункта.

„Акцентът на пазара на труда се прехвърля към функциите, които машините не умеят да изпълняват. Невъзможно е да програмирате робота така, че той да разбира, кога клиентът е имал труден ден” - казва професорът.

Компаниите в отговор на това, увеличават разходите за обучение на служителите, което също им помага да ги задържат в днешните трудни условия на пазара на труда, каза в скорошно интервю Джон Уилямс, президент на Федералната резервна банка на Ню Йорк. “Работодателите трябва да бъдат проактивни” - казва той.

Завършилите колеж не са силни в критичното мислене, комуникацията и професионалните нагласи към работата, показва проучване проведеното през 2017 г. от Националната асоциация на колежите и работодателите. „Образованието не успява да отговаря на търсенето на уменията, наложени от икономиката. Можете да научите човек да поправя компютри или да тества програми, но ключово значение има способността да се изпълняват тези задачи в корпоративна среда” - казва Джералд Чертавян, основател на неправителствената организация „Year Up”, занимаваща се с развитието на работната сила.

Subaru of America, която наскоро отвори нова щаб-квартира в САЩ, през 2016 г. е инвестирала повече от 1 милион долара в програми за развитие на персонала, съобщава говорител на компанията. В рамките на програмата Respond, например, служителите са научени да не закъсняват за срещи и да се обличат правилно, казва Рон О'Нийл, член на управителния съвет на компанията.

42-годишният Фреди Алфорд бе приет на практика в Subaru, при условие, че вече е преминал обучение в Respond. Когато завършва образованието си, компанията му предлага работа на пълен работен ден в склад, а през март Алфорд получава паметна табелка, посветена на годишнината му от работата в Subaru.

Как да си намеря работа във Франция: какво е добре да знаеш, преди да започнеш

Работата във Франция рядко се намира изведнъж и почти никога не става „по случайност“. В повечето случаи зад това стоят време, търпение и доста кандидатствания, които не винаги получават отговор. Това е нормално. Пазарът на труда там е подреден и сравнително строг, но точно това го прави предвидим. Когато знаеш какво търсиш и подходиш разумно, нещата започват да се случват – бавно, но устойчиво. 1. Първо си изясни какво търсиш – за себе си, не за обявите Една от най-честите грешки е кандидатстването навсякъде, без ясна идея каква работа реално ти подхожда. По-добре е първо да си отговориш честно: какъв опит имаш, каква работа можеш да започнеш веднага и какво заплащане би те устроило в началото. Понякога това означава компромис – временна позиция или по-ниско ниво от очакваното. Това не е провал. За много хора именно такъв старт се оказва най-бързият път към по-добра работа след няколко месеца. 2. Възможно ли е без френски език Този въпрос излиза почти винаги. Истината е проста – може, но е по-трудно. В някои сектори английският е достатъчен, особено в началото. Но дори минимални познания по френски правят впечатление. Те показват, че имаш желание да се адаптираш и да останеш, а не просто да „пробваш“. Работодателите го забелязват, дори когато езикът още не ти е силна страна. 3. Документите не са формалност, а първо впечатление Френските работодатели не обичат дълги автобиографии. Те търсят яснота. Какво си правил, за какво си бил отговорен и какъв е бил резултатът. Общите фрази рядко помагат. Мотивационното писмо също има значение – не като литературен текст, а като обяснение защо кандидатстваш точно за тази позиция. Когато личи, че не изпращаш едно и също писмо навсякъде, шансът за отговор е много по-голям. 4. Къде реално се търси работа Едно място почти никога не е достатъчно. Повечето хора комбинират няколко подхода: сайтове с обяви за работа директно кандидатстване през сайтове на компании агенции за подбор препоръки и лични контакти Постоянството е ключово. Дори когато няма отговор, всяка кандидатура е стъпка напред. 5. Какво следва след „да“ След като получиш оферта, идва административната част – договор, осигуряване, регистрация. Звучи сложно, но всъщност е добре подредено. Нужно е време и внимание, но не и паника. Когато документите са изрядни, процесът върви сравнително спокойно. 6. Първите месеци – период на свикване Началото почти винаги е малко объркващо. Нови правила, различна работна култура, нов начин на общуване. Точността и коректността са много важни. Хората, които слушат, задават въпроси и не се преструват, че знаят всичко, обикновено се вписват най-добре и най-бързо. Търсенето на работа във Франция изисква време и търпение. Има откази, има чакане и моменти на съмнение. Това е част от процеса. Хората, които успяват, рядко го правят от първия опит, но почти винаги го правят с постоянство. В замяна Франция предлага стабилна работна среда, ясни правила и реален баланс между работа и личен живот. Социалната система дава сигурност, а възможностите за развитие с времето стават все повече. За много хора това не е просто следваща работа, а дългосрочно решение, което носи спокойствие, професионален растеж и по-добро качество на живот.

Още »

Как да си намеря работа като графичен дизайнер: какво търсят работодателите

Работа като графичен дизайнер рядко се намира от първия опит. В повечето случаи не става с едно портфолио, качено набързо, и няколко изпратени кандидатури. По-често започва с лутане – какво точно мога, за какъв тип работа ставам и защо никой не отговаря. Това е нормално. Особено в началото. Истината е, че дори без дълъг опит има шанс, ако подходът е реалистичен. Работодателите рядко търсят „гениални артисти“. По-често им трябват хора, които могат да свършат конкретна работа, да разберат заданието и да го изпълнят без излишна драма. 1. Реши какъв дизайнер искаш да бъдеш Графичният дизайн е широко понятие. Един дизайнер прави лога и бранд идентичности, друг подготвя визии за социални мрежи, трети работи по уеб проекти или печатни материали. Когато се опитваш да покриеш всичко, обикновено не изпъкваш в нищо. Много по-добре е да си честен със себе си. Какви задачи ти идват по-естествено? В какви проекти се чувстваш най-уверен? Дори да не е „най-престижното“ направление, фокусът прави профила ти по-разпознаваем и по-лесен за оценка. 2. Направи портфолио, което не изглежда като каталог Портфолиото не трябва да е пълно с работи. Трябва да е разбираемо. Когато някой го отвори, за секунди трябва да стане ясно какво правиш и как мислиш. Няколко проекта с кратко обяснение често вършат по-добра работа от двадесет визии без контекст. Каква е била задачата? Какво е трябвало да се постигне? Как си стигнал до крайния вариант? Учебни и лични проекти са напълно нормални, стига да личи, че си вложил мисъл, а не си ги направил „колкото да има нещо“. 3. Какво гледат работодателите отвъд дизайна В реалната работа дизайнът рядко е самостоятелен процес. Има срокове, корекции, ограничения и понякога неособено ясни изисквания. Работодателите много бързо усещат дали един дизайнер може да работи в такава среда. Умението да приемаш обратна връзка, да задаваш въпроси и да коригираш работата си е по-важно, отколкото да уцелиш „перфектния“ вариант от първия път. Това не се пише в CV, но се вижда още на интервю. 4. CV-то ти трябва да помага, не да пречи Автобиографията не е място за експерименти. Чисто оформление, ясна структура и конкретна информация работят по-добре от прекалено креативен дизайн. Работодателят иска бързо да разбере какъв опит имаш и с какви проекти си се занимавал. Линкът към портфолиото е задължителен. Кратко описание на уменията и интересите също помага, стига да не звучи като шаблон. 5. Къде реално се намират възможностите сайтове за работа и стажове уебсайтове на агенции и студиа професионални групи в социалните мрежи фрийланс платформи за първи проекти препоръки и лични контакти Разчитането само на едно място почти винаги води до разочарование. Комбинацията работи по-добре. 6. Ученето не спира след първата работа Дизайнът се променя. Инструменти, стилове и изисквания идват и си отиват. Ако спреш да следиш какво се случва, това започва да личи сравнително бързо. Лични проекти, анализ на чужди работи и нови умения помагат не само професионално, но и чисто психологически – да не се чувстваш зациклил. Работата като графичен дизайнер не се намира с едно действие. Това е поредица от малки решения – какво да показваш, къде да кандидатстваш и как да се представяш. Хората, които подхождат спокойно, реалистично и без излишни очаквания, обикновено стигат по-далеч. Просто не винаги веднага.

Още »