Как да повишим самочувствието си на работа

26 Април, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Позната ли Ви е ситуацията, в която колега, при равни други условия, е поущряван за ваша сметка? Или когато по-малко талантливият служител получи повишение, а вие оставате на сегашното си ниво, без ясно развитие в кариерата?

Ако сте се сблъсквали с подобни истории и преживявате същото преди началото на нов проект, проверявате отново направените отчети и продължавате мислено да работите през нощта, тази статия ще Ви бъде полезна.

В основата на описаното е самооценката, която пряко засяга кариерните постижения и успеха в живота. Нека разгледаме защо и какво трябва да направим по въпроса.

Как да разберем, че самооценката ни е ниска

Да започнем с преминаването през малък тест, който ще Ви помогне да разберете текущото си състояние.

Следва списък от въпроси, на които трябва да отговорите с 'да' или 'не'.

Опитайте се да отговорите веднага, без да мислите. Така ще получите най-обективните отговори на въпросите:

Когато е възможно, се опитвам да не давам свои собствени публични оценки, касаещи едно или друго явление или човек, и изпитвам чувство на страх, когато ме оценяват други хора.
Мога да създам у хората завишена представа за своята компетентност.
Струва ми се, че дължа настоящата си позиция или настоящия си успех на моите познати или на това, че съм на точното място в точното време.
Страхувам се, че хората, чиито мнения означават много за мен, ще разберат, че не съм толкова способен, колкото си мислят, че съм.
Страхувам се, че няма да се справя с поредния проект или задача, въпреки, че обикновено ми се отдава всичко, за което се боря.
Чувствам или знам, че моите постижения в живота и в работата - това е резултат от някаква грешка.
Трудно ми е да слушам похвали и комплименти за моя интелект и успехите ми.
По-често си спомням провалите, отколкото успехите.
Когато успея в нещо или получа признанието на другите хора, се съмнявам, че мога да повторя успеха си в бъдеще.
Съобщавам на другите за полученото повишение или за новото ми постижение не по-рано, от момента на свършения факт.
Там, където става въпрос за постижения в моята област, трябва да бъда “най-добрия” или поне “уникален”.

Ако отговорът на всичките въпроси е “да”, то имате повече от пет и тогава имаме основание да вярваме, че имате ниска самооценка.

Какво Ви причинява неувереност

Когато се съмняваме в себе си, избираме 1 от изброените по-долу стратегии или ги смесваме заедно:

Отказваме се от възможностите

Отказваме се от повишението в работата, защото не сме достатъчно умни и все още трябва да се учим. От създаването на собствен бизнес, защото имаме малко опит. От нужните запознанства, защото си казвате “какво ще говоря с този интелигентен и красив човек, ако все още трябва да израствам”.

С прости думи - защото не се чувстваме достатъчно добри и се страхуваме да не бъдем разпознати. Затова е по-лесно да се откажем от възможностите и да се скрием в сянката си.

Отлагаме

Отлагаме началото на всички случаи, оправдаваме се пред себе си, че имаме по-важни задачи, или се натоварваме с друга работа, така че наистина да нямаме време да направим необходимите неща.

Никога няма да има идеален момент или идеални нас, за да започнем нещо. Всъщност, зад всичко това стои страхът от грешката и провалът. Боим се от неоправдаването на очакванията на другите хора. Ние сме толкова уплашени да започнем работа, че предпочитаме да забавим нейното изпълнение до последно. И в резултат на това го правим или в нощта преди крайния срок, или изобщо не го правим.

Изпадаме в перфекционизъм

Много пъти проверяваме отчетите, писмата и пощата. Работим денонощно, без почивни дни. Опитваме се да правим всичко перфектно и в резултат на това изнемогваме. С течение на времето, успехът започва да се асоциира именно с тази безкрайна гонка и работа до изтощаване. И съответно, преди да поемем нов проект или кариерен връх, си мислим сто пъти дали всичко това си струва безсънните нощи и подкопава здравето ни.

Аналогично, зад това стоят много високите изисквания към себе си, страхът от грешка, провал и осъждане. Няма идеални хора, но ние упорито се стремим да достигнем тази илюзия.

Как да повишим самооценката си

Какво да правите в тази ситуация и как да си помогнете?

Повишението на самооценката - това е дълъг процес, с който се занимаваме през целия си живот. Еднозначно има прости ситуационни и поведенчески упражнения, които ще разглеждаме по-долу.

Направете нещо, което не е идеално. Неидеален чай, несъвършен грим, вечеря, пост и др. Задачата е да разберете, че светът не спира с това да си позволите да направите нещо, което не е съвършено. И едновременно не умирате морално от угризения.

Направете 1 малко задание от голям проект. Помните ли техниката за "ядене на слон малко по малко"? Направете първото си малко парче днес.

Започнете да се хвалите и да празнувате малките си победи. Когато Ви похвалят, усмихвайте се и казвайте, благодаря. Без извинения, че сте имали късмет, или колегите са Ви помогнали да направите проекта.

Ако смятате, че сте под напрежение, опитайте да отпуснете тялото си: Масажирайте ръцете си, дишайте, танцувайте, вземете гореща баня, бягайте. Всяка физическа активност помага.

Как протича интервю за работа в НОИ

Интервюто за позиция в Националния осигурителен институт е формален и ясно структуриран процес, при който се оценяват както професионалните знания, така и готовността за работа в публична администрация. Още в началния етап кандидатите преминават през подбор по документи, а самото интервю цели да провери точността, отговорността и умението за работа с граждани и нормативна рамка. 1. Подготовка преди интервюто – първата решаваща стъпка Подготовката започва с внимателно запознаване с изискванията за конкретната длъжност. В обявите за работа в държавния сектор ясно са посочени образованието, професионалният опит и необходимите компетентности. Кандидатите е добре да имат основни познания за функциите на НОИ, социалното и пенсионното осигуряване, както и за работата с официална документация. Това показва ангажираност и реален интерес към позицията. 2. Как протича интервюто за работа в НОИ Интервюто обикновено се провежда от комисия, съставена от представители на администрацията и човешки ресурси. Разговорът следва предварително определена структура и е със сдържан, делови тон. По време на срещата се обсъждат професионалният опит, мотивацията за кандидатстване и разбирането за работата в институционална среда. Очаква се ясна аргументация и способност за логично обяснение на предишни задачи и отговорности. 3. Какви умения се оценяват при подбора Работата в публичния сектор изисква специфичен профил. Комисията обръща внимание не само на знанията, но и на личните качества, които гарантират коректно обслужване и спазване на правила. Най-често се търсят: внимание към детайла и прецизност умения за работа с документи и срокове комуникация с граждани в различни ситуации устойчивост на напрежение и етично поведение 4. Типични теми и примери от практиката Част от въпросите са свързани с реални ситуации от ежедневната работа. Целта е да се прецени как кандидатът би реагирал при административни казуси или комуникация с осигурени лица. Възможно е да се обсъждат сценарии като обработка на непълни документи, работа при натоварване или подход към недоволен гражданин. Важно е не толкова „правилният“ отговор, колкото разумната логика и професионалното отношение. 5. Поведение, визия и комуникация по време на срещата Деловият външен вид и спокойното поведение създават положително първо впечатление. Ясният изказ, уважителният тон и увереното, но не демонстративно поведение са силно ценени. Добър знак е, когато кандидатът задава въпроси, свързани с конкретната позиция, екипа или начина на работа, което показва реален интерес и ангажираност. 6. Какво следва след интервюто След приключване на всички срещи комисията прави оценка и взема решение в рамките на обявения срок. Одобрените кандидати получават обратна връзка по официален канал. Независимо от изхода, подобно интервю дава ценен опит и по-добра ориентация за изискванията в държавната администрация.

Още »

Как да напусна работа: ключови моменти, които не бива да пропускате

Решението да напуснете работа почти никога не е лесно. В повечето случаи то идва след дълго колебание, натрупана умора или усещането, че сте стигнали до застой. Понякога причината е желание за развитие, друг път – нужда от промяна. Каквато и да е ситуацията, напускането е процес, който изисква спокойствие, подготовка и ясна преценка. Когато подходите разумно, избягвате излишен стрес и си осигурявате по-плавен преход към следващата стъпка в кариерата си. 1. Вземете осъзнато решение и си поставете ясна цел Преди да действате, дайте си време да помислите. Напускането в момент на силни емоции рядко води до добри резултати и често създава допълнителни притеснения – особено финансови. Опитайте се честно да си отговорите на няколко въпроса: какво ви кара да искате промяна, какво вече не ви удовлетворява и какво очаквате от следващата си работа. Когато знаете накъде искате да вървите, решенията идват по-лесно и с повече увереност. 2. Проверете трудовия договор и законовата рамка Много хора подценяват формалната страна на напускането, а именно тя често създава проблеми. Преди да предприемете следващата стъпка, отделете време да прегледате трудовия си договор. Обърнете внимание на срока на предизвестието, условията за прекратяване и евентуалните неустойки. В България стандартният срок обикновено е 30 дни, но в някои случаи може да бъде по-дълъг. Спазването на тези условия ви предпазва от излишни спорове и показва коректност. 3. Как да напусна работа по коректен и професионален начин Начинът, по който съобщавате решението си, е от ключово значение. Дори когато причините за напускането са неприятни, разговорът трябва да бъде спокоен и уважителен. Добре е първо да говорите лично с прекия си ръководител. Изберете подходящ момент и бъдете ясни, без обвинения и излишни обяснения. Професионалното поведение в този момент често оставя по-силно впечатление от самата причина за напускане. 4. Подгответе писмено предизвестие без излишни обяснения След разговора идва ред на официалната част – писменото предизвестие. То не трябва да бъде дълго или емоционално. Достатъчно е да е ясно, коректно и съобразено със законовите изисквания. Подайте документа по установения ред – чрез деловодство, имейл или лично срещу подпис. Добра практика е да запазите копие за себе си, за да избегнете недоразумения. 5. Какво да направите по време на предизвестието Периодът на предизвестие е шанс да приключите отношенията си достойно и да запазите добро име: изпълнявайте задълженията си отговорно до последния ден предайте текущите задачи и проекти по ясен начин оставете необходимата информация за приемственост избягвайте конфликти и негативни коментари ако е възможно, поискайте препоръка Този подход често се отплаща в бъдеще, дори когато не го очаквате. 6. Уредете финансовите и административните детайли Преди окончателното напускане уточнете всички финансови въпроси – последното възнаграждение, компенсациите за неизползван отпуск и други дължими плащания. Уверете се, че ще получите всички необходими документи – служебни бележки, вписвания в трудовата книжка или електронния регистър. Те ще ви трябват при започване на нова работа или при административни процедури. 7. Запазете професионални отношения и добра репутация Дори когато напускането е продиктувано от трудна ситуация, коректното поведение е от значение. Професионалният свят е по-малък, отколкото изглежда, а добрите отношения често отварят врати неочаквано. Спокойното и уважително прекратяване на работните отношения оставя положително впечатление и увеличава шансовете за бъдеща подкрепа или препоръка. 8. Планирайте следващата си стъпка предварително Най-сигурният вариант е да имате яснота какво следва още преди да напуснете. Това може да бъде нова позиция, преквалификация или кратка пауза за преосмисляне. Когато знаете как да напуснете работа без излишни рискове и имате план за бъдещето, преходът става по-лек и по-уверен. Добрата подготовка ви дава спокойствие в един важен момент от професионалния ви път.

Още »