Как да поставяме лични граници в работни взаимоотношения

06 Август, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Границите в отношенията са важен елемент от общуването, не само в семейството и сред приятелите, но и на работното място. С тяхна помощ ние показваме позициите и принципите си пред нашите колеги, показваме, че за нас нещо е приемливо или неприемливо. По този начин, казваме на обкръжението ни как да се държи с нас и какво можем да предложим в замяна.

Работата е важна част от нашия живот. По голямата част от дневното си време, прекарваме на работното място. Установяването на ясни и разбираеми граници в работните взаимоотношения - това не е прищявка или каприз. От тях зависи комфорта не само на душата, но и на тялото. Как така? Липсата на граници често води до това, че човек „седи на главата си” - той е принуден да работи извънредно, да отхвърля чуждите задания. В същото време, страда и самочувствието, здравето, взаимоотношенията с близките - как може да има позитивно отношение, ако се връщате ядосани и уморени от работа?

Но за начало, нека погледнем по-отблизо проблемите, пред които сме изправени, без да имаме ясни граници. В същото време, можете да анализирате собствената си ситуация, за да видите дали има нарушение на личните Ви граници в работата.

Симптоми за липса на граници:

Вие нямате пълна представа за задълженията си, често извършвате работа, която няма връзка с Вашата специалност.
Прекарвате повече време на работа, отколкото предполага графикът - отивате безплатно през уикенда, оставате в офиса след работа, не използвате обедната почивка по предназначение.
По време на празниците продължавате да работите в телефонен режим и с помощта на електронната поща.
Служителите и шефовете си позволяват да говорят с вас с неуважителен тон.
Колегите навлизат в личното Ви пространство, подхождат отблизо. Изглежда, че това е дреболия, но подобно поведение показва желание за доминиране над Вас и ако човек позволи на всеки да влезе в “интимната” му зона, това се приема като разрешение за оказване на натиск.
Някой или дори всички колеги смятат, че нахалния тон в работната кореспонденция и разговорите е нещо нормално.
Хората, с които работите в тясна връзка, често закъсняват, не си вършат работата, поради което натоварването върху Вас се увеличава.
Вие понасяте вулгарни и пошли изказвания по време на работа, а дори и сексуален тормоз от някой от колегите или началници към противоположния пол.
Принудени сте да извършвате действия, които противоречат на съвестта и законодателството - например, фалшифициране на документи.

Когато тях ги няма, ние сме в състояние на постоянен стрес, защото не знаем какво да очакваме от хората около нас. Трябва да работим прекалено усилено и постоянно да се намираме в неприятни ситуации.

В същото време, наличието на граници в работните отношения Ви позволяват да се чувствате уверени в екипа и да се наслаждавате на работата. Благодарение на тях, всеки служител има ясно разбиране за това какво трябва да прави и в екипа се формира стабилна положителна атмосфера. Това допринася за висока производителност, укрепва самия екип, служителите са по-малко склонни да напускат. Всеки знае какво да очаква от другия, количеството на споровете, дължащи се на недоразумения или неудобни ситуации, намаляват.

Защо не винаги е възможно да се установят тези граници?

Без съмнение, границите в работните отношения са необходими и важни. Но защо тогава не всеки намира сили да ги установи? Работата е не само нашата финансова основа, но и средство за лична самореализация. Тя значително влияе върху чувството ни за самоусещане и самооценка.

Първо, ние се страхуваме от загубата на работата, а не поради парични съображения. Затова често не се осмеляваме самостоятелно да поставим на мястото му дръзналия да навлезе в личното ни пространство човек. Страхуваме се, че в случай на съкращения, ние ще бъдем „първи” и че ще бъдем считани за „неудобни” и ще сме сред първите уволнени.

Да, и от детството ни възпитават така - да бъдем скромни. Свикнали сме с факта, че е невъзможно да спорим с началниците и да докажем нашия случай, а за да се изкачваме нагоре по кариерната стълбица, трябва да сме покорни и да изпълняваме всички възложени задачи.

Но последиците от липсата на граници в работните взаимоотношения са далеч по-сериозни от мнимите неприятности поради факта, че ще поставите на място дребния тиранин или ще се научите да се себеуважавате.

Как да поставите граници в работните отношения?

Говорете категорично, ако считате за недопустими определени действия, тон, изявления. Не се страхувайте да изразите недоволството си, изказвайки се по отношение на намеците. Просто кажете: 'Нямате право да се държите по този начин с мен.' - това е достатъчно.
Установете подходящи за Вас правила. Някой, който е стресиран, трябва да премести почивката си за обяд, заради натрупаната работа; на друг човек са нужни 10 минути да се нахрани и е готов отново за битка. Нещо повече, може дори да му е скучно да почива цял час и да е готов да продължи да работи. Основното е, че Вашите правила се вписват в корпоративната култура и не излизат от традиционния ред от стандарти за работен график.
Не чакайте последната капка да падне. Ако видите проблем, разрешете го веднага, не го толерирайте. Колкото по-бързо решите проблема, толкова по-малко ще се тревожите за него.
Научете се да отказвате. Ако искането на колегата или заповедта от началниците Ви предизвика вътрешен дискомфорт или противоречи на личните Ви морални принципи - откажете.
Но не бъдете прекалено твърди. Има хора, които се чувстват комфортно зад каменната стена на неотстъпчивостта, но имат малко приятели. Намерете златната среда: покажете готовност за отблъскване на кордоните от нарушители, но в същото време не се превръщайте в „злия бук“.
Ако работите съвсем отскоро, тогава границите трябва да се установяват постепенно и периодично да се правят компромиси. Важно е да има списък с неразрушими принципи. Например, можете снизходително да се отнасяте към това, че няколко пъти ще бъдете помолени да останете след работа, но в същото време не позволявайте да говорят с Вас с повишен тон.
Бъдете готови да посрещнете съпротивата. Определянето на собствени правила не винаги е лесно. Някой ще се опита да огъне тяхната линия, дори са възможни и конфликти. Има такива, които честно казано не се интересуват от другите - без значение колко усилено се стараете, те ще бъдат груби, ще прехвърлят своята работа върху колегите си, ще проявяват неуважение. Нищо не може да се направи за тях - трябва или да ги търпите, или да си потърсите друга работа. Радваме се, че подобни лица в повечето колективи липсват.
Изразявайки недоволство от ситуацията, винаги заявявайте желанието си, кажете какъв тип поведение очаквате от останалите.
Консултирайте се с опитен човек от персонала. Огледайте по-отблизо обкръжаващата Ви среда на работното място - със сигурност ще намерите мъдър колега, който успява да поддържа баланса в трудните ситуации. Помолете го да ви подскаже как да постъпите, разкажете му за особеностите на общуването Ви с определени хора, намерете заедно изход от неприятната ситуация.

Установените граници в работните отношения - това е труд и на тях трябва да се отдели време и усилия. Но ако сте твърди и последователни, с течение на времето колегите Ви ще свикнат уважително да общуват с Вас и да ценят личното Ви пространство.

Как да си намеря работа в Люксембург

Да — възможно е сравнително бързо да започнете работа в Люксембург, дори без да живеете там предварително. Страната активно търси международни специалисти, а голяма част от компаниите наемат хора от разстояние и уреждат преместването след подписване на договор. Най-важното е да кандидатствате целенасочено, с правилно подготвени документи и реалистични очаквания за пазара. 1. Разберете как функционира пазарът на труда Икономиката е малка като размер, но изключително концентрирана. Това означава по-малко позиции, но и по-малко конкуренция извън ключовите сектори. Основните работодатели са банки, фондове, IT компании, европейски институции и логистични центрове. Компаниите рядко публикуват десетки сходни обяви. По-често търсят конкретен профил и очакват кандидатът да отговаря максимално точно. Затова масовото кандидатстване почти не работи — по-успешен е внимателно подбран списък с позиции. 2. Кои професии са най-търсени Най-голям шанс имат хора със специализирани умения. Особено ценени са: финанси, счетоводство и одит IT и киберсигурност инженери и технически специалисти логистика и транспорт административни позиции с чужди езици Ако професията ви е регулирана, може да се наложи признаване на диплома. Процедурата е бавна, затова е добре да започне рано. 3. Какъв език е необходим Много кандидати се притесняват, че без френски или немски няма шанс. Всъщност английският често е достатъчен, особено в международни компании. Все пак владеенето на втори език значително увеличава възможностите ви. Дори ниво B1 може да направи впечатление, защото показва желание за адаптация. 4. Как да подготвите документите Автобиографията трябва да е кратка — максимум две страници. Ценят конкретиката, а не общите фрази. Вместо „отговарях за клиенти“, напишете „обслужвах средно 40 запитвания дневно“. Мотивационното писмо е почти задължително. Там се обяснява защо точно тази компания, а не просто държавата като идея. 5. Нужно ли е да сте на място, за да ви наемат В повечето случаи — не. Интервютата започват онлайн, а преместването се обсъжда едва при финален етап. Работодателите са свикнали да наемат международни кандидати и често съдействат с настаняване или временен адрес. 6. Къде реално да търсите обяви Най-добре работи комбинацията от официални сайтове и директен контакт с работодатели. Малкият пазар означава, че HR специалистите обръщат внимание на персонални съобщения. LinkedIn профилът е почти толкова важен, колкото и CV-то. Активността там често води до покани за интервю без предварително кандидатстване. 7. Как протича интервюто Процесът обикновено има няколко кратки етапа: първоначален разговор, техническа среща и финална дискусия за условията. Оценяват не само уменията, но и адаптивността — дали човек ще се впише в международна среда. Подгответе конкретни примери от практиката си. Общите твърдения се приемат скептично. 8. Заплата и разходи Доходите са високи, но и разходите също. Жилището е най-голямото перо, затова много нови служители първоначално живеят в съседни държави и пътуват ежедневно. Важно е да сравнявате нетната заплата след данъци, а не само брутната оферта. 9. Чести грешки на кандидатите кандидатстване без адаптирано CV прекалено общо мотивационно писмо подценяване на езиците нереалистични очаквания за стартова позиция отказ от по-ниска начална роля с перспектива Много хора губят възможности, защото търсят веднага идеалната позиция вместо вход към системата. Успешното намиране на работа в Люксембург рядко е въпрос на късмет. По-скоро е комбинация от правилен подбор на позиции, добре подготвени документи и търпение в първите седмици. Когато подходът е фокусиран, интервютата започват да се появяват естествено — а първият договор често идва по-бързо, отколкото очаквате.

Още »

Как да си намеря работа в Америка: стратегия, възможности и реални стъпки за намиране на позиция

Много хора си представят, че заминаването за работа в Америка започва с купен билет и малко смелост. В действителност започва много по-тихо – с проучване, с въпроси и с доста колебания. Нормално е. Решението не е малко. Но ако подходите спокойно и подредено, нещата стават далеч по-ясни. Най-важното още в началото е да знаете на какво основание ще работите там. Без право на работа всичко останало остава само план. Затова първата реална стъпка не е кандидатстването, а уточняването на статута ви. 1. Първо уредете документите Колкото и примамливо да е да разглеждате обяви, започнете от визата. Информацията за процедурите се публикува официално от U.S. Citizenship and Immigration Services и е добре да разчитате именно на такива източници. Това може да отнеме време и търпение. Понякога се налагат допълнителни документи, чакане, уточнения. Важно е да приемете този етап като част от процеса, а не като пречка. 2. Къде реално има шанс за старт Америка не е еднаква навсякъде. В някои щати икономиката е по-силна, в други – разходите за живот са по-ниски. В градове като New York, Los Angeles и Chicago има повече компании, но и повече конкуренция. Понякога по-малък град означава по-малко кандидати и по-бърз достъп до интервю. Затова си струва да разгледате различни варианти, а не само най-популярните локации. 3. Автобиографията трябва да е ясна и честна Американските работодатели не търсят дълги разкази, а конкретика. Кратко CV, без снимка и без излишни подробности. Най-силно впечатление правят реалните резултати – числа, проекти, отговорности. Ако сте постигнали нещо, покажете го. Ако сте сменяли посоката си в кариерата, обяснете го спокойно. Автентичността личи и често прави по-добро впечатление от перфектно написан, но безличен текст. 4. Къде да търсите възможности Освен директно кандидатстване, контактите имат огромно значение. Можете да използвате: LinkedIn за професионални връзки Indeed за активни обяви Официалните сайтове на компании Препоръки чрез познати или български общности Понякога един разговор води до възможност, за която иначе не бихте разбрали. 5. Нужно ли е да сте вече там Не винаги. Все повече интервюта се провеждат онлайн. Но ако вече имате право на работа, това ви дава предимство. Работодателите предпочитат по-малко административни усложнения. Ако сте извън страната, бъдете ясни за плановете си и готовността за преместване. Честността изгражда доверие. 6. Интервюто не е изпит Много хора се притесняват прекалено. Интервюто обикновено е разговор – понякога директен, понякога по-структуриран. Ще ви питат за реални ситуации и решения, които сте вземали. Не е нужно да звучите перфектно. По-важно е да звучите истински и да показвате как мислите. 7. Подгответе се и за адаптация Дори след като получите предложение, предстои период на свикване. Новата среда, различният ритъм на работа и културните разлики могат да бъдат предизвикателство. Добре е да имате финансов резерв за първите месеци. Това намалява напрежението и ви позволява да се адаптирате по-спокойно. Да си намерите работа в Америка не е бърз скок, а по-скоро дълга стъпка напред. Има несигурност, има чакане, има моменти на съмнение. Но когато подходите последователно – с уредени документи, добре подготвени материали и реалистични очаквания – процесът става управляем. Най-важното е да не бързате и да не се отказвате при първия отказ. Понякога пътят е по-дълъг, но това не означава, че не води точно там, където искате да стигнете.

Още »