Как да поставяме лични граници в работни взаимоотношения


06 Август, 2019 г.
Как да поставяме лични граници в работни взаимоотношения
Снимка: shutterstock

Границите в отношенията са важен елемент от общуването, не само в семейството и сред приятелите, но и на работното място. С тяхна помощ ние показваме позициите и принципите си пред нашите колеги, показваме, че за нас нещо е приемливо или неприемливо. По този начин, казваме на обкръжението ни как да се държи с нас и какво можем да предложим в замяна. 

Работата е важна част от нашия живот. По голямата част от дневното си време, прекарваме на работното място. Установяването на ясни и разбираеми граници в работните взаимоотношения - това не е прищявка или каприз. От тях зависи комфорта не само на душата, но и на тялото. Как така? Липсата на граници често води до това, че човек „седи на главата си” - той е принуден да работи извънредно, да отхвърля чуждите задания. В същото време, страда и самочувствието, здравето, взаимоотношенията с близките - как може да има позитивно отношение, ако се връщате ядосани и уморени от работа?

Но за начало, нека погледнем по-отблизо проблемите, пред които сме изправени, без да имаме ясни граници. В същото време, можете да анализирате собствената си ситуация, за да видите дали има нарушение на личните Ви граници в работата.

Симптоми за липса на граници:

  1. Вие нямате пълна представа за задълженията си, често извършвате работа, която няма връзка с Вашата специалност.
  2. Прекарвате повече време на работа, отколкото предполага графикът - отивате безплатно през уикенда, оставате в офиса след работа, не използвате обедната почивка по предназначение.
  3. По време на празниците продължавате да работите в телефонен режим и с помощта на електронната поща.
  4. Служителите и шефовете си позволяват да говорят с вас с неуважителен тон.
  5. Колегите навлизат в личното Ви пространство, подхождат отблизо. Изглежда, че това е дреболия, но подобно поведение показва желание за доминиране над Вас и ако човек позволи на всеки да влезе в “интимната” му зона, това се приема като разрешение за оказване на натиск.
  6. Някой или дори всички колеги смятат, че нахалния тон в работната кореспонденция и разговорите е нещо нормално.
  7. Хората, с които работите в тясна връзка, често закъсняват, не си вършат работата, поради което натоварването върху Вас се увеличава.
  8. Вие понасяте вулгарни и пошли изказвания по време на работа, а дори и сексуален тормоз от някой от колегите или началници към противоположния пол.
  9. Принудени сте да извършвате действия, които противоречат на съвестта и законодателството - например, фалшифициране на документи.

Когато тях ги няма, ние сме в състояние на постоянен стрес, защото не знаем какво да очакваме от хората около нас. Трябва да работим прекалено усилено и постоянно да се намираме в неприятни ситуации. 

В същото време, наличието на граници в работните отношения Ви позволяват да се чувствате уверени в екипа и да се наслаждавате на работата. Благодарение на тях, всеки служител има ясно разбиране за това какво трябва да прави и в екипа се формира стабилна положителна атмосфера. Това допринася за висока производителност, укрепва самия екип, служителите са по-малко склонни да напускат. Всеки знае какво да очаква от другия, количеството на споровете, дължащи се на недоразумения или неудобни ситуации, намаляват.

Защо не винаги е възможно да се установят тези граници?

Без съмнение, границите в работните отношения са необходими и важни. Но защо тогава не всеки намира сили да ги установи? Работата е не само нашата финансова основа, но и средство за лична самореализация. Тя значително влияе върху чувството ни за самоусещане и самооценка. 

Първо, ние се страхуваме от загубата на работата, а не поради парични съображения. Затова често не се осмеляваме самостоятелно да поставим на мястото му дръзналия да навлезе в личното ни пространство човек. Страхуваме се, че в случай на съкращения, ние ще бъдем „първи” и че ще бъдем считани за „неудобни” и ще сме сред първите уволнени.

Да, и от детството ни възпитават така - да бъдем скромни. Свикнали сме с факта, че е невъзможно да спорим с началниците и да докажем нашия случай, а за да се изкачваме нагоре по кариерната стълбица, трябва да сме покорни и да изпълняваме всички възложени задачи.

Но последиците от липсата на граници в работните взаимоотношения са далеч по-сериозни от мнимите неприятности поради факта, че ще поставите на място дребния тиранин или ще се научите да се себеуважавате.

Как да поставите граници в работните отношения?

  1. Говорете категорично, ако считате за недопустими определени действия, тон, изявления. Не се страхувайте да изразите недоволството си, изказвайки се по отношение на намеците. Просто кажете: 'Нямате право да се държите по този начин с мен.'  - това е достатъчно.
  2. Установете подходящи за Вас правила. Някой, който е стресиран, трябва да премести почивката си за обяд, заради натрупаната работа; на друг човек са нужни 10 минути да се нахрани и е готов отново за битка. Нещо повече, може дори да му е скучно да почива цял час и да е готов да продължи да работи. Основното е, че Вашите правила се вписват в корпоративната култура и не излизат от традиционния ред от стандарти за работен график.
  3. Не чакайте последната капка да падне. Ако видите проблем, разрешете го веднага, не го толерирайте. Колкото по-бързо решите проблема, толкова по-малко ще се тревожите за него.
  4. Научете се да отказвате. Ако искането на колегата или заповедта от началниците Ви предизвика вътрешен дискомфорт или противоречи на личните Ви морални принципи - откажете.
  5. Но не бъдете прекалено твърди. Има хора, които се чувстват комфортно зад каменната стена на неотстъпчивостта, но имат малко приятели. Намерете златната среда: покажете готовност за отблъскване на кордоните от нарушители, но в същото време не се превръщайте в „злия бук“.
  6. Ако работите съвсем отскоро, тогава границите трябва да се установяват постепенно и периодично да се правят компромиси. Важно е да има списък с неразрушими принципи. Например, можете снизходително да се отнасяте към това, че няколко пъти ще бъдете помолени да останете след работа, но в същото време не позволявайте да говорят с Вас с повишен тон.
  7. Бъдете готови да посрещнете съпротивата. Определянето на собствени правила не винаги е лесно. Някой ще се опита да огъне тяхната линия, дори са възможни и конфликти. Има такива, които честно казано не се интересуват от другите - без значение колко усилено се стараете, те ще бъдат груби, ще прехвърлят своята работа върху колегите си, ще проявяват неуважение. Нищо не може да се направи за тях - трябва или да ги търпите, или да си потърсите друга работа. Радваме се, че подобни лица в повечето колективи липсват.
  8. Изразявайки недоволство от ситуацията, винаги заявявайте желанието си, кажете какъв тип поведение очаквате от останалите.
  9. Консултирайте се с опитен човек от персонала. Огледайте по-отблизо обкръжаващата Ви среда на работното място - със сигурност ще намерите мъдър колега, който успява да поддържа баланса в трудните ситуации. Помолете го да ви подскаже как да постъпите, разкажете му за особеностите на общуването Ви с определени хора, намерете заедно изход от неприятната ситуация.

Установените граници в работните отношения - това е труд и на тях трябва да се отдели време и усилия. Но ако сте твърди и последователни, с течение на времето колегите Ви ще свикнат уважително да общуват с Вас и да ценят личното Ви пространство.


Видове социални придобивки за служители
До преди няколко години разговорът за работа беше сравнително кратък – каква е заплатата и кога може да се започне. Днес нещата са доста по-различни. Хората питат за отпуските, за работата от вкъщи, за гъвкавото време, за здравното осигуряване. Някои дори първо се интересуват от атмосферата в екипа и чак след това стигат до парите. Това не е случайно. Много служители вече се уморяват от постоянното бързане, напрежението и усещането, че работата заема почти целия им ден. Затова все повече хора започнаха да обръщат внимание не само на възнаграждението, а и на условията около него. 1. Допълнителното здравно осигуряване се оценява истински, когато потрябва Докато човек няма нужда от лекар, обикновено не мисли много по темата. После идва момент, в който трябва да си запише час за преглед и тогава подобна придобивка започва да изглежда съвсем различно. Особено при хора с деца или натоварено ежедневие това носи огромно улеснение. Няма чакане с месеци, няма обикаляне и търсене къде има свободен час. Има служители, които спокойно биха избрали по-спокойни условия с добро здравно осигуряване пред малко по-висока заплата. 2. Гъвкавото работно време вече тежи много повече Имаше период, в който компаниите впечатляваха с модерни офиси, зони за кафе и цветни пространства за почивка. Сега доста хора гледат друго – колко време прекарват в трафик и дали могат поне понякога да работят от вкъщи. За много служители възможността сами да подредят деня си е много по-ценна от хубавия офис. Особено след последните години доста хора свикнаха с по-свободен режим и вече трудно приемат строго фиксирано работно време без никаква гъвкавост. 3. Ваучерите за храна изглеждат дребни, но се усещат Това е една от онези придобивки, които човек използва почти без да се замисля. При по-високите цени на храната обаче разликата започна да се усеща доста повече. Много служители признават, че подобен бонус реално им помага в ежедневните разходи. И макар да не звучи впечатляващо, почти всеки го оценява. 4. Кои придобивки хората търсят най-често Обикновено най-силно впечатление правят нещата, които улесняват ежедневието. Най-често това са: работа от вкъщи; здравно осигуряване; ваучери за храна; карта за спорт; повече отпуск; бонуси. Различните хора търсят и различни неща. Някой държи на сигурността, друг – на свободното време. 5. Повече отпуск вече се забелязва веднага Преди няколко допълнителни дни отпуск рядко правеха впечатление. Сега доста хора ги гледат още когато четат обявата. Причината е проста – много професии станаха по-напрегнати и хората започнаха да се изморяват повече. Възможността просто да си починеш малко по-дълго вече има съвсем друга стойност. Някои работодатели дават допълнителен ден за рожден ден или след определен стаж. Малък жест, който обаче служителите помнят. 6. Бонусите все още имат значение Хората може да търсят спокойствие, повече свободно време и по-добра среда, но парите също остават важна част от работата. Когато един служител се старае повече и това бъде забелязано, обикновено и мотивацията му е различна. Не е само до самия бонус, а до усещането, че трудът му не остава незабелязан. Точно затова много работодатели продължават да дават допълнителни бонуси, а понякога и други стимули – повече гъвкавост, допълнителен почивен ден или възможност човек да се развива в компанията. 7. Възможностите за развитие започнаха да влияят повече Много хора вече не искат просто стабилна работа. Искат да имат усещането, че се движат напред. Затова обученията, курсовете и различните вътрешни програми започнаха да тежат повече при избора на работодател. Особено при по-младите служители това често е решаващо. 8. Атмосферата в екипа понякога се оказва най-важното нещо Има места с добри заплати и бонуси, където хората пак не издържат дълго. Причината невинаги е в работата. Понякога напрежението, отношението между колегите или начинът на комуникация оказват много по-силно влияние. От друга страна, има компании с по-обикновени условия, но спокойна среда, където служителите остават с години. 9. Хората вече гледат не само парите Преди повечето кандидати се интересуваха най-вече от едно – каква ще е заплатата. Днес обаче много хора си задават съвсем различни въпроси още преди да приемат дадена работа. Ще им остава ли време за личен живот. Ще могат ли да си почиват нормално. Каква ще е атмосферата в екипа и дали работата няма да ги държи под напрежение постоянно. Точно затова допълнителните придобивки започнаха да тежат толкова много при избора на работодател. Защото повечето хора вече не търсят просто сигурна работа, а по-нормално ежедневие и малко повече баланс.
Още »
Каква работа да започна – когато усещате, че сегашната вече не е за вас
Има един момент, който доста хора познават добре. Будилникът звъни сутрин, а първата мисъл не е „трябва да ставам“, а „пак ли“. Не защото сте мързеливи. Просто сте уморени по онзи тих начин, който се натрупва с месеци. Тогава човек започва да се оглежда. Първо уж на шега. Разглежда обяви, пита познати кой къде работи, мисли си как би изглеждал животът му, ако започне нещо различно. И рано или късно стига до въпроса: „Добре, а каква работа да започна?“ Само че истината е, че рядко има един ясен отговор. Повечето хора не откриват „своето нещо“ от първия път. Някои сменят професии няколко пъти. Други дълго стоят на място, което не харесват, просто защото ги е страх да рискуват. 1. Не винаги професията е проблемът Понякога човек решава, че мрази работата си, а всъщност не понася средата. Има разлика. Едно е да не харесваш това, което правиш. Съвсем друго е да работиш с напрегнат колектив, токсичен шеф или постоянно напрежение. Има хора, които сменят фирмата и изведнъж започват да се чувстват съвсем различно, въпреки че вършат почти същото. Затова е добре човек първо честно да си признае кое точно го изморява. 2. Добрите пари невинаги означават добър живот Много хора тръгват само към заплатата. И това е разбираемо. Сметките не се плащат с мотивационни цитати. Само че след време някои осъзнават, че са постоянно напрегнати, нямат време за себе си и живеят основно между работа и умора. Има професии, които носят добри доходи, но буквално изяждат всекидневието. Други хора пък печелят по-малко, но вечер не мислят за работа и не се будят с тревога в неделя. Понякога балансът се оказва по-важен, отколкото човек е предполагал. 3. Има повече възможности, отколкото изглежда Когато човек е стоял дълго на едно място, често започва да мисли, че никъде другаде няма шанс. А това невинаги е вярно. В момента има доста сфери, в които трудно намират хора. Особено в логистиката, търговията, производството, транспорта и техническите дейности. На много места вече предпочитат да обучат нов човек, вместо да чакат кандидат с перфектен опит. Разбира се, никой не обещава лесен старт. Понякога първите месеци са объркани и изморителни. Но почти всяка промяна минава през такъв период. 4. Най-трудната стъпка обикновено е първата Има хора, които с години казват, че ще сменят работата си. Разглеждат обяви вечер, оплакват се от сегашното място, представят си как ще започнат нещо друго… и нищо не се случва. Причината често е страхът. Страхът, че ще сгрешат. Че няма да се справят. Че новата работа може да се окаже още по-лоша. И честно казано, такъв риск винаги има. Но човек трудно разбира кое е правилно за него, ако не даде шанс на нищо ново. 5. Каква работа може да започне човек без голям опит Това е нещо, което тревожи много хора. Особено ако дълго време са работили само едно и също.Истината е, че има доста позиции, при които никой не очаква да знаете всичко още от  първия ден: работа в магазин; складова дейност; офис асистент; обслужване на клиенти; оператор; куриерски услуги; помощни технически позиции. Понякога точно подобна работа помага на човек да си върне увереността. Да види, че може да се справя и извън познатото място. 6. Работата от вкъщи звучи по-лесно, отколкото е Много хора мечтаят за дистанционна работа. Без пътуване, без офис, без шумни колеги. Само че след време някои започват да усещат друго – че не могат да се откъснат от работата, че стоят сами по цял ден и че границата между работа и почивка постепенно изчезва. За някои това е идеален начин на живот. За други – нещо, което ги натоварва психически повече, отколкото са очаквали. 7. Нормално е да не знаете какво искате веднага Това може би е най-важното. Има хора, които на 20 години знаят точно какво искат. Но има и много други, които дълго търсят посоката си. Понякога човек разбира какво му харесва чак след като е минал през няколко различни места. А понякога най-неприятната работа се оказва полезна, защото показва какво повече не искате да търпите. 8. Не е нужно да промените живота си за един ден Някои хора чакат перфектния момент. Само че той рядко идва. Понякога промяната започва с нещо съвсем малко – една изпратена автобиография, разговор с познат или курс, който дълго сте отлагали. И дори да не намерите правилното място веднага, пак е по-добре от това с години да стоите някъде, където се чувствате изчерпани още преди денят да е започнал.
Още »