Как да говорим за заплатата по време на интервюто

Публикувано от: Zaplata.bg
25 Юли, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Ура! Бяхте поканени на интервю. Вие сте свършили чудесна работа по търсенето и вече сте на половината път към новата работа. Всеки разбира, че на интервюто трябва да се обсъди и въпроса относно бъдещата заплата. И кой и кога трябва да го зададе? Да изчакате, докато представителят на компанията започне обсъждането на заплатата или направо да го запитате? И как да не се продадете евтино и да получите най-изгодни условия?

Първото нещо, което съветваме от Zaplata.bg, е преди интервюто да вземете решение за ценовата си стратегия. Важно е ясно да разберете своята стойност на пазара, както и аргументирано да преговаряте за парите.

Какви са ценовите стратегии

1. Диапазон ”от и до”

Такава стратегия предполага, че сами определяте минимално допустимото си и комфортно заплащане. Обсъждате този диапазон с всички потенциални работодатели и в крайна сметка избирате предложението с максимално изгодни условия.

2. Стратегия средни цени

Това е т.нар. „Неутрално ценообразуване“, базирано на анализ на пазара на труда в региона. Вие сте готови да обсъждате размера на заработената заплата, равна на средното пазарно ниво.

3. Стратегия ценова дискриминация

Обсъждате с отделните работодатели различни нива на доход в зависимост от условията на труд. Условията могат да включват всичко, което е важно за вас: сложността и мащаба на задачите, размера на бизнеса, броя на служителите, обема на работата, сивата / бялата заплата, наличието на допълнителни социални помощи в компенсационния пакет и т.н. Смисълът на тази стратегия е, че при различни условия се съгласявате с напълно различни суми.

4. Стратегия ниски цени

Тази стратегия е подходяща за завършилите, начинаещите или тези, които са фокусирани върху бързата смяна на професията. Такава стратегия ще Ви позволи да си намерите работа, където за малко пари ще придобиете ценен опит и професионални умения.

Как да определите конкретната сума на желаната заплата

Втората стъпка ще бъде да се определи конкретната цифра на заработената заплата. Как да определим адекватния размер на желаната заплата, за да го обясним аргументирано на потенциалния си работодател?

Ние знаем поне 3 подхода:

Подход 1: Средна заплата на пазара.

Как да я определим?

Прегледайте свободните работни места в подобните компании - като тази, в която отивате на интервю.
Вижте заплатата в резюмето на кандидатите, кандидатстващи за същите работни места и близо до нивото и опита ви.
Попитайте приятели, роднини и познати, които работят на такива позиции в подобни компании.

Подход 2: Ръст на текущата заплата с + 10%, + 20% и т.н.

При този подход е важно да се определи конкретен размер: + 10% или + 50%? Във всеки случай, той ще бъде индивидуален. Възможно е някой да е напуснал последната работа поради изключително ниската си заплата, която е с 30-40% по-ниска от пазарната, а някой е съкратен от позицията със заплата по-висока от средната за пазара с 5-10%.

Във всеки случай е важно желаната заплата да бъде адекватна на пазарните условия. В противен случай, с големия апетит, няма да бъдете търсени. Една от целите на бизнеса - намаляване на разходите, включително и от персонала. При равни други условия, потенциалният работодател ще избере кандидат с най-ниски доходи.

Подход 3: Минимално допустима и комфортна сума.

При този подход, кандидатът се разграничава от потребностите си, за да осигури достоен живот за себе си и семейството си. Като правило, в този случай се изчислява минимално допустимата сума, която покрива всички финансови задължения на кандидата и комфортна сума, която му позволява да “купува не само хляб, но и масло и хайвер”.

Кога да обсъдим размера на заплатата по време на интервюто

Вече сте завършили първите две стъпки и сте определили стойността си и сте готови смело и аргументирано да посочите конкретни суми. Но не бързайте. Ако Вие не успявате да предизвикате мнение за себе си, като професионалист, започвайки да повдигате въпроса за парите - мнението за Вас ще бъде смазано. Съществува риск да бъдете смятан за меркантилен човек, който мисли преди всичко за пари, а не за предстоящите задачи и решаването на проблемите на работодателя.

И така, кой и кога трябва да започне разговора за пари?

Разговорът трябва да бъде започнат от представителя на потенциалния работодател (наемател, мениджър по персонала или мениджър по наемането). Говоренето за пари винаги ще бъде подходящо, когато се инициира от работодателя.

Какви въпроси за заплатата могат да бъдат зададени на интервюто и как да им отговорите?

Съществуват няколко варианта:

Работодателят се интересува, към какво ниво на заплащане сте се насочили или каква заплата очаквате.
Защо точно такава сума очаквате?
Каква е била доходността на предишната Ви работа?

На въпроса за очаквания размер на възнаграждението, винаги съществува риск от „не попадане“ в условията на компанията. Тук ще Ви помогне намерената информация за пазара и подобните свободни места от първите две стъпки - това е базата, от която ще тръгнете. След това, продължете в зависимост от ситуацията:

- Ако сте назовали сума по ваше предположение, но сте съгласни с предложените Ви условия, изявете готовност да отстъпите и да намалите прага. Но ако сумата, предлагана от потенциалния работодател, е значително по-ниска от Вашите очаквания, помислете внимателно, преди да приемете такива условия. След съгласието Ви ще бъде трудно да промените договорените условия.

- Ако сте назовали сума и по реакцията на работодателя разбирате, че тя е твърде малка - тогава можете да добавите нещо, като: „Тази сума е фиксирана (заплата), все още очаквам премия / бонуси към нея“.

- Ако интервюиращият Ви попита, защо тази сума е достатъчна, Вие вече имате отговор. Вече ясно сте обявили стойността си и разбирате от какво се състои - това е или средната пазарна стойност или ръста на текущия доход, или минималната допустима / комфортна за Вас сума.

Как да отговорите на въпроса относно предишното ниво на дохода

Препоръчвам да избягвате назоваването на конкретна сума, защото с този въпрос бъдещият работодател се опитва да спести от Вас: да даде малко увеличение на заплатата, защото за вас това е минимално, но увеличение. Как да отговорим в този случай?

За предпочитане е насочването на разговора към вашите ценности като професионалист и че предишната заплата - тя е била предмет на договореност преди много години и през това време Вие сте израснал, като професионалист многократно. Затова сте готови да обсъждате нови условия, а не предишни доходи. Освен това, предишното Ви ниво на заплащане не Ви е задържало на предишното работно място.

Какво друго е важно да се обсъди за заплатата на интервюто

Обсъжданата сума - ПРЕДИ или СЛЕД данъчното облагане? Това е важно, тъй като може да бъде маневра за привличане на кандидати с по-висока заплата, а всъщност ще получите минус 13% заплата.

Официална ли е заплатата или не? За съжаление, някои компании плащат на кандидатите 'в плик'. Тогава рискувате, тъй като няма гаранции, че ще Ви бъде заплатена пълната сума.

На какво се гради потенциалният доход: заплата, бонуси, премии, надбавки и доплащания?

Каква ще бъде заплатата / дохода за периода на изпитателния срок? Колко време след началото на работата ще започнат стимулиращите плащания под формата на бонуси и премии?

Какви са критериите за определяне размера на изплатените премии и бонуси (KPI)?

Има ли практика в компанията да се повишават заплатите? Какво трябва / може да се направи в бъдеще, за да се очаква увеличение на доходите?

Има ли закъснения при заплащането в компанията?

Събирайки подробна информация, преди да започнете работа и да я обсъждате с потенциалния работодател, Вие намалявате рисковете и създавате ситуация на информиран избор за себе си в съответствие с предложените условия. Ще бъде по-лесно и по-разбираемо за Вас да работите, защото сега знаете колко и при какви условия можете да спечелите и дали има перспективи за по-нататъшен финансов растеж.

Дигиталните умения и работната среда: какво наистина означават днес

Дигиталните умения вече не са нещо „допълнително“, което е добре да имате – те са част от самата работа. Почти всяка задача, независимо от сферата, минава през компютър, софтуер или онлайн комуникация. Затова и способността да се ориентирате в тази среда директно влияе върху това колко уверено и спокойно се справяте в ежедневието си. 1. Какво всъщност включват дигиталните умения Много хора си мислят, че става дума само за работа с компютър, но реалността е малко по-различна. Това е по-скоро комбинация от навици – как търсите информация, как комуникирате, как използвате различни инструменти, без да се затруднявате излишно. Понякога това означава да знаете как да структурирате имейл, друг път – да се ориентирате в нова платформа без дълго обяснение. Не става дума да знаете всичко, а да не се губите, когато нещо ново се появи. 2. Как се променя работната среда Ако се върнем няколко години назад, много неща изглеждаха по-различно. Срещите бяха на живо, документите – на хартия, а комуникацията – по-бавна. Днес всичко се случва почти веднага. Пишете, изпращате, получавате отговор за минути. Работите с хора, които може дори да не сте виждали на живо. Това прави работата по-гъвкава, но и малко по-динамична. Понякога дори прекалено – денят минава в съобщения, задачи и известия, които не спират. 3. Кои умения правят най-голяма разлика Не е нужно да знаете сложни програми, за да сте напълно адекватни на съвременната работа. По-важни са някои базови неща, които реално използвате всеки ден: да се ориентирате бързо в нов софтуер да комуникирате ясно онлайн да управлявате задачи и срокове да филтрирате информацията, вместо да се губите в нея да реагирате спокойно, когато нещо не работи както трябва Това са умения, които често се подценяват, но именно те правят работата по-лека. 4. Как влияят на развитието ви Разликата между човек, който се чувства уверен в работата си, и такъв, който постоянно се колебае, често не е в знанията, а в начина, по който използва инструментите около себе си. Когато не се притеснявате от нови системи или платформи, започвате да работите по-свободно. Поемате повече отговорности, включвате се по-активно и това естествено води до развитие. От друга страна, ако всяка промяна ви създава напрежение, работата започва да тежи повече, отколкото трябва. 5. Как да започнете без да се претоварвате Една от най-честите грешки е да се опитате да научите всичко наведнъж. Това почти винаги води до отказване. По-добрият вариант е да тръгнете от нещо малко. Например да подобрите начина, по който организирате задачите си, или да научите една нова програма, която реално ще използвате. Дайте си време – нещата се случват постепенно. И нещо важно – не се притеснявайте, ако не разбирате всичко от първия път. Никой не го прави. 6. Нужно ли е да сте експерт, за да сте ценни Краткият отговор е не. В повечето случаи никой не очаква от вас да знаете всичко. Много по-важно е да показвате, че можете да се справяте. Да не блокирате, когато нещо е ново. Да търсите решение, вместо да чакате някой да ви го даде. Това е качество, което се забелязва веднага. 7. Как ще изглежда работата занапред Промените няма да спрат – напротив, ще стават още по-бързи. Все повече неща ще се автоматизират, а ролята на хората ще се измества към мислене, решения и креативност. Това означава, че най-важното умение ще бъде способността да се адаптирате. Не да знаете всичко, а да не се плашите от новото. Работната среда не се променя сама по себе си – ние се променяме с нея. И колкото по-спокойно приемате това, толкова по-лесно ще ви бъде да вървите напред.

Още »

Тормоз на работното място: как да го разпознаете и как да реагирате

Тормозът на работното място не е просто лош ден или напрегнат разговор с колега. Това е повтарящо се отношение, което постепенно изтощава, кара човек да се съмнява в себе си и създава усещане за постоянен натиск. Обикновено започва тихо – с подмятания, игнориране или дребни забележки – но с времето може да се превърне в нещо, което влияе на цялостното ви усещане за сигурност и стойност. 1. Какво представлява тормозът на работното място Става дума за поведение, което не е случайно, а се повтаря и има ефект върху човека отсреща. Това може да е подценяване, изолиране или системно критикуване без реална причина. Разликата с обикновените конфликти е именно в това – тук няма еднократен сблъсък, а модел, който се повтаря. Понякога подобно отношение се прикрива зад уж нормални неща – „така се работи тук“, „просто се шегуваме“ или „трябва да свикнеш“. Това често кара хората да се колебаят дали изобщо имат право да се почувстват засегнати. 2. Как се проявява в ежедневната работа В повечето случаи това не изглежда като нещо крайно или очевидно. По-скоро е усещане, което се натрупва с времето. Може да забележите, че мнението ви системно се игнорира или че приносът ви остава незабелязан. Понякога ви се възлагат задачи, които са почти невъзможни за изпълнение, а в други ситуации просто не получавате информация, която е важна за работата ви. Срещат се и случаи на подмятания или слухове, които създават напрежение в екипа. Това не се случва изведнъж – именно бавното натрупване прави ситуацията толкова изтощителна. 3. Как да разберете дали става въпрос за тормоз Понякога е трудно да си дадете ясна сметка дали преживявате нещо сериозно или просто преминавате през по-напрегнат период. Един от най-сигурните ориентири е повторяемостта. поведението се случва отново и отново усещате, че е насочено конкретно към вас започвате да губите увереност липсва нормален, градивен диалог Когато тези неща се натрупат, усещането обикновено не лъже. 4. Какви са последствията за служителите Това не остава само в рамките на работния ден. Напрежението започва да се пренася и извън офиса, без дори да го усетите. В началото може да се появи умора или раздразнение, но постепенно това се превръща в постоянен стрес. Концентрацията намалява, увереността се разклаща, а нещата, които преди са били лесни, започват да изглеждат трудни. Някои хора стигат до момент, в който просто искат да се махнат, независимо от условията. 5. Какво можете да направите, ако попаднете в такава ситуация Най-трудната част често е да признаете пред себе си, че проблемът е реален. Много хора се опитват да го игнорират или да го оправдаят, но това рядко помага. Една от най-полезните стъпки е да започнете да си записвате конкретни ситуации – какво се е случило, кога и как сте се почувствали. Това помага да видите по-ясно картината и да не се съмнявате в собственото си усещане. Ако имате възможност, разговорът също може да бъде решение. Понякога хората не осъзнават какво причиняват. В други случаи обаче е по-добре да потърсите подкрепа – от ръководител, HR или външен специалист. Важното е да не оставате сами с това. 6. Може ли работодателят да предотврати подобни ситуации Да, и това зависи много от средата, която се създава в компанията. Когато има ясни правила и открита комуникация, подобни проблеми се хващат по-рано. В организации, където се насърчава диалогът и има реална реакция при сигнал, хората се чувстват по-сигурни да говорят. В крайна сметка атмосферата в един екип не е случайна – тя се изгражда. И когато това се прави съзнателно, рискът от подобни ситуации намалява значително. Тормозът на работното място не е нещо, което трябва да се приема като нормално. Ако нещо ви кара да се чувствате постоянно под напрежение или подценени, има причина за това. И тази причина заслужава внимание, а не пренебрегване.

Още »