5 срещани мита за кариерата

Публикувано от: Zaplata.bg
23 Ноември, 2019 г.

Снимка: shutterstock

Често, срещайки хора на средна възраст, които не са успели да изкачат планираните върхове, ги питаме: „Защо се случи така?“ В отговор чуваме звучния списък от причини. И от първите фрази става ясно: човек толкова искрено вярва в думите си, че вече не се опитва да промени нищо. А когато общуваме с млади управители, виждаме колко силно са митологизирани техните идеи за успешна кариера. Разбирайки важността на думите „Този, който е предупреден - той е въоръжен“, решихме да опишем петте основни мита. Важно е да излезете от плен и да осъзнаете: единственото препятствие между вас и бъдещия ви успех - това сте самите вие.

1. Трябва да работите до късно и седем дни в седмицата

Да, понякога има моменти, когато трябва спешно да подадете доклад и за да го направите навреме, трябва да работите до полунощ. Но, с изключение на подобни случаи, не може да има никакви извинения относно закъсненията в офиса след края на работното време.

Разбира се, на пръв поглед служителят, който седи в офиса до късно вечерта, може да изглежда трудолюбив и лоялен към делата на компанията. Но след известно време, вниманието на неговия ръководител ще бъде привлечено от други, по-малко положителни аспекти: уморен външен вид, невъзможност за концентрация, спад в качеството на работата поради умора. И ако подобна безкористност се превърне в система, ръководителят ще стигне до извода, че служителя е неефективен и недисциплиниран.

Резултатът: хронична умора, негативна реакция на дребните делови недоразумения, невъзможност за концентрация, спад в производителността. Сега се запитайте: кой ръководител има нужда от поне един такъв човек в екипа си?

И така, какво да правя? Научете се да работите ефективно. Ефективността - това не е даденост, а умение. Има много различни техники, всяка от които Ви помага да пестите по 10-30 минути всеки ден, за да ги прекарате не в офиса, а във фитнеса или у дома, с близките хора. Реалният живот започва веднага след края на работния ден. И Вие трябва така да можете да разпределяте времето и енергията си до 18.00, за да имате сили и желание за истинския живот след това.

Друг не по-малко важен момент: по някаква причина ефективността се възприема като способността да се изпълняват много задачи с висока скорост. Но реалното значение на тази дума отразява не само количеството, но и качеството на свършената работа: делата трябва да се решават не само бързо, но и добре. А качеството често е резултат от бистрия ум и умението за концентрация, което е невъзможно без подходящата почивка. Как човек, който е програмирал себе си на непрекъснат труд, може да даде почивка на съзнанието си?

2. Правилният път нагоре - ще се хареса на шефа

Естествено, това е така. Но има огромна разлика между „да станеш любимец“, „да угодиш на шефа във всичко“ и способността да установиш правилните отношения с ръководителя.

На първо място, не трябва да забравяме, че всеки ръководител, независимо от степента му на строгост или взискателност - той е обикновен човек със своите битови и семейни грижи, към които се добавят още куп неща, с които е обременен всеки директор. Следователно, умението да се представи правилната информация в правилната форма и в точното време на ръководителя е едно от най-важните качества на всеки служител.

Второ, казването на истината винаги е важно. Но под каква форма? В края на краищата, можете да изрежете истината, като поставите ръководителя си в неприятна светлина пред целия екип или можете правилно да представите истината.

Трето, всеки служител прехвърля на ръководителя си определено количество проблеми. Има такива, които просто идват с проблем и просто го предават на шефа си, а има и такива, които идват с проблем и дават своите възможни решения. Човекът, помислил предварително за разрешаването на проблема, създава впечатление на служител, който уважава времето и енергията на ръководителя си.

И така, какво да правя? Важно е да можете да представите правилно своите идеи, без да засягате достойнството на ръководителя си. Да можете да представите истината, така че мениджърът да не губи лицето си пред колектива. Не можете просто да сте в ролята на говорител относно проблемите, а трябва едновременно да предложите и няколко възможни решения. Недопустимо е с когото и да било да обсъждате личните и професионални качества на ръководителите. И трябва да можете да контролирате емоциите си, да чувствате дори своята абсолютна правота, да правите пауза и едва след това да изразите мнението си. Представете си човек, който се държи по този начин? Подъл ли е? Не. Той е компетентен човек, който знае как да установи комуникация.

3. Кариерата започва едва след университета

Абсолютна неистина. Професионалната кариера на всеки човек започва от момента, в който постъпи в университета. Висшето образование, разбира се, е важно, но сам по себе си, този факт е напълно недостатъчен. Без каквито и да е пояснения ще дам пример с двама реални студенти.

Студент номер 1 е точно този, който вярва в тази легенда: основното - това е образованието, а с диплома намирането на работа няма да е проблем.

Студент номер 2 разбира, че след четири години ще има десетки хиляди възпитаници като него - с набор от теоретични знания. И по тази причина, той се стреми да направи нещо, за да се открои сред огромния брой кандидати.

Философията и възгледите на тези хора имат пряко влияние както върху поведението им по време на учението, така и върху последващата им кариера.

Студент номер 1, като всички студенти, пише лекции, учи от изпит до изпит, а в свободното си време седи в социалните мрежи или гледа интересни телевизионни програми.

Студент номер 2 разбира, че освен университетската теория, той се нуждае и от реални знания. Затова в свободното си време, той чете различна професионална литература, за да разбере областите, които са свързани с бъдещата му професия, а също така научава и такива важни неща, като езика на тялото, способността да установява комуникация и да прави презентации.

Студент №1 не знае чужд език, но е дълбоко убеден, че утре щом намери работа, след няколко месеца ще отиде на курсове и ще научи английски. Тази вълшебна дума „утре“ приятно затопля душата и сърцето му и той се отдава с голямо удоволствие на днешните си малки радости.

Студент номер 2 разбира, че владеенето на чужд език не само ще му помогне да се открои сред многото кандидати, но и ще му предостави възможности за получаването на по-нова информация от западния печат и блоговете. За целта, той вече посещава курсове по английски език в университета. Всеки ден той запомня по десет нови думи и по пътя си към университета слуша чуждестранни аудио-книги.

Студент номер 1 е на почивка през лятото. Е, как иначе? В крайна сметка той учи толкова време, подготвяше се за изпитите и се е изморил.

Студент №2 разбира, че е важно да знае много повече от това, което няма да научи в университета: основните елементи на бизнес-етиката и правилата на работната комуникация, как и какво да каже на колегите и ръководителите си, как да говори на срещите ... И по тази причина, той още през пролетта започва да търси възможност за стаж в една от компаниите, дори и безплатно. Всяко негово лято - това е маса от нови практически знания и запознанства със специалисти и професионалисти в различни области.

И така, минават четири години. И двамата студенти получават едно и също образование в един и същ университет, преподавали са им едни и същи хора. Но между тях има огромна, като пропаст, разлика.

Студент номер 1 познава мениджмънта, но доколкото си спомня от подготовката за изпитите. Той знае чужд език, както много от неговите връстници: „разбира, но не може да говори“. Той няма нито един ден стаж и практически опит.

Студент номер 2 обаче знае какво е мениджмънт не само от университетската програма: той е получил много информация от книгите, списанията, онлайн-публикациите и блоговете. Той има достатъчно информация, за да анализира самостоятелно различните ситуации. Той има прекрасен чужд език. И в същото време има практически опит в работата, възможност за установяване на контакти с хората: за да влезе в час с делата, с които колектива живее, ще му отнеме значително по-малко време. И най-важното: студент номер 2 е човек с много активен начин на живот.

Въпрос номер 1: кой ще избере компанията? Въпрос номер 2: кой е виновен?

И така, какво да правя? Започваме да се замисляме за кариерата и целите си още от университетските времена, като ясно планираме времето си, така че след четири или пет години да не бъдем един от десетките хиляди хора, които вярват, че на висшето образование не се отдава значение.

4. За добрата кариера се нуждаете от чуждо образование

За съжаление, все още съществува един съветски стереотип: всичко западно е много по-добро от нашето. Имайте предвид, че не всеки американски или европейски университет - това е центърът на образованието на нивото на Харвард или Оксфорд. Срещнахме десетки хора, образовани на Запад, които освен уличен английски и много общи познания, не притежават нищо забележително. Липсата на силата на волята, дисциплината и упоритият труд няма да позволят на човека да получи качествено образование в западния университет.

Второ, успехът - това е не само голо и само по себе си абсолютно познание. За да бъдете успешни, са необходими такива качества като постоянство, търпение, настойчивост и упорит труд. Бизнесът не се нуждае от ходещи енциклопедии, които са готови да се разпаднат при първия провал, както и от хора, които не знаят как настойчиво да реализират своите страхотни идеи и да падат духом под натиска на конкуренцията в офиса.

В никакъв случай, нямаме намерение да омаловажаваме достойнството на най-добрите чуждестранни университети, все още смятаме, че получаването на западно образование не е непременно условие за успех в кариерата. А липсата на западно образование не е пречка за развитието и усъвършенстването.

И така, какво да правя? Всичко е много просто. Има много курсове и conversation-клубове, с помощта на които можете да научите чужд език. Просто трябва да направите първата стъпка - запишете се за часовете, откажете се от някои от днешните си „удобства“ и не се щадете. Това не е загуба на време. Това е инвестиция в бъдещето.

Трябва да повишите знанията си във всяка област? Има огромно количество литература, която можете да закупите или поръчате. Появили са се някакви въпроси? Доста специалисти и професионалисти с удоволствие ще Ви отговорят в социалните мрежи. Нямате време за четене? Аудиокнигите ще Ви помогнат! Слушайте ги в движение. И, разбира се, не пренебрегвайте различните обучения и семинари, които можете да посетите или гледате онлайн.

Всеки известен мениджър, професионалист или специалист в днешния свят е много близо до Вас - на разстоянието на вашия смартфон. Достатъчно е да се откажете да слушате музика и да му изпратите писмо.

5. С развитието на служителите трябва да се занимава компанията

Тази теза се развива в следната форма: „Намирам се на кариерния таван, защото в моята компания нямах възможности за развитие“. Стандартната позиция на жертвата.

Разбира се, в идеалната ситуация компаниите могат да отделят средства за развитието на служителите си, за повишаване на тяхната професионална квалификация, теоретични и практически познания. Но това е първата част от разходите, които компаниите намаляват в днешния кризисен и непредсказуем свят. А се случва така, че бюджет за обучение има, но конкретен човек просто не попада сред избраниците, за които той е предназначен.

И така, какво да правя? Има две гледни точки за тази ситуация и те са пряко свързани с характера на самия човек:

компанията не ме развива. Но тя просто не разбира колко важно е това за нея. Ще изчакам, докато го разбере. Нищо не зависи от мен;
компанията не ме развива, но професионалното ми развитие - то е моята работа. Трябва да съм съвременен, постоянно растящ специалист. Ето защо ще съставя план за собственото си развитие, ще помоля няколко ръководителя да ми дадат препоръки и тогава ще започна да инвестирам време и пари в допълнителното си обучение.

Не гонете постове и регали, столове и чинове. Заемете активна позиция, поемете отговорност за кариерата си - и всичко останало ще бъде естествен резултат от вашата ефективна работа, постоянство, настойчивост, дисциплина и упорит труд. Пожелаваме Ви всичките професионални успехи!

Видове социални придобивки за служители

До преди няколко години разговорът за работа беше сравнително кратък – каква е заплатата и кога може да се започне. Днес нещата са доста по-различни. Хората питат за отпуските, за работата от вкъщи, за гъвкавото време, за здравното осигуряване. Някои дори първо се интересуват от атмосферата в екипа и чак след това стигат до парите. Това не е случайно. Много служители вече се уморяват от постоянното бързане, напрежението и усещането, че работата заема почти целия им ден. Затова все повече хора започнаха да обръщат внимание не само на възнаграждението, а и на условията около него. 1. Допълнителното здравно осигуряване се оценява истински, когато потрябва Докато човек няма нужда от лекар, обикновено не мисли много по темата. После идва момент, в който трябва да си запише час за преглед и тогава подобна придобивка започва да изглежда съвсем различно. Особено при хора с деца или натоварено ежедневие това носи огромно улеснение. Няма чакане с месеци, няма обикаляне и търсене къде има свободен час. Има служители, които спокойно биха избрали по-спокойни условия с добро здравно осигуряване пред малко по-висока заплата. 2. Гъвкавото работно време вече тежи много повече Имаше период, в който компаниите впечатляваха с модерни офиси, зони за кафе и цветни пространства за почивка. Сега доста хора гледат друго – колко време прекарват в трафик и дали могат поне понякога да работят от вкъщи. За много служители възможността сами да подредят деня си е много по-ценна от хубавия офис. Особено след последните години доста хора свикнаха с по-свободен режим и вече трудно приемат строго фиксирано работно време без никаква гъвкавост. 3. Ваучерите за храна изглеждат дребни, но се усещат Това е една от онези придобивки, които човек използва почти без да се замисля. При по-високите цени на храната обаче разликата започна да се усеща доста повече. Много служители признават, че подобен бонус реално им помага в ежедневните разходи. И макар да не звучи впечатляващо, почти всеки го оценява. 4. Кои придобивки хората търсят най-често Обикновено най-силно впечатление правят нещата, които улесняват ежедневието. Най-често това са: работа от вкъщи; здравно осигуряване; ваучери за храна; карта за спорт; повече отпуск; бонуси. Различните хора търсят и различни неща. Някой държи на сигурността, друг – на свободното време. 5. Повече отпуск вече се забелязва веднага Преди няколко допълнителни дни отпуск рядко правеха впечатление. Сега доста хора ги гледат още когато четат обявата. Причината е проста – много професии станаха по-напрегнати и хората започнаха да се изморяват повече. Възможността просто да си починеш малко по-дълго вече има съвсем друга стойност. Някои работодатели дават допълнителен ден за рожден ден или след определен стаж. Малък жест, който обаче служителите помнят. 6. Бонусите все още имат значение Хората може да търсят спокойствие, повече свободно време и по-добра среда, но парите също остават важна част от работата. Когато един служител се старае повече и това бъде забелязано, обикновено и мотивацията му е различна. Не е само до самия бонус, а до усещането, че трудът му не остава незабелязан. Точно затова много работодатели продължават да дават допълнителни бонуси, а понякога и други стимули – повече гъвкавост, допълнителен почивен ден или възможност човек да се развива в компанията. 7. Възможностите за развитие започнаха да влияят повече Много хора вече не искат просто стабилна работа. Искат да имат усещането, че се движат напред. Затова обученията, курсовете и различните вътрешни програми започнаха да тежат повече при избора на работодател. Особено при по-младите служители това често е решаващо. 8. Атмосферата в екипа понякога се оказва най-важното нещо Има места с добри заплати и бонуси, където хората пак не издържат дълго. Причината невинаги е в работата. Понякога напрежението, отношението между колегите или начинът на комуникация оказват много по-силно влияние. От друга страна, има компании с по-обикновени условия, но спокойна среда, където служителите остават с години. 9. Хората вече гледат не само парите Преди повечето кандидати се интересуваха най-вече от едно – каква ще е заплатата. Днес обаче много хора си задават съвсем различни въпроси още преди да приемат дадена работа. Ще им остава ли време за личен живот. Ще могат ли да си почиват нормално. Каква ще е атмосферата в екипа и дали работата няма да ги държи под напрежение постоянно. Точно затова допълнителните придобивки започнаха да тежат толкова много при избора на работодател. Защото повечето хора вече не търсят просто сигурна работа, а по-нормално ежедневие и малко повече баланс.

Още »

Каква работа да започна – когато усещате, че сегашната вече не е за вас

Има един момент, който доста хора познават добре. Будилникът звъни сутрин, а първата мисъл не е „трябва да ставам“, а „пак ли“. Не защото сте мързеливи. Просто сте уморени по онзи тих начин, който се натрупва с месеци. Тогава човек започва да се оглежда. Първо уж на шега. Разглежда обяви, пита познати кой къде работи, мисли си как би изглеждал животът му, ако започне нещо различно. И рано или късно стига до въпроса: „Добре, а каква работа да започна?“ Само че истината е, че рядко има един ясен отговор. Повечето хора не откриват „своето нещо“ от първия път. Някои сменят професии няколко пъти. Други дълго стоят на място, което не харесват, просто защото ги е страх да рискуват. 1. Не винаги професията е проблемът Понякога човек решава, че мрази работата си, а всъщност не понася средата. Има разлика. Едно е да не харесваш това, което правиш. Съвсем друго е да работиш с напрегнат колектив, токсичен шеф или постоянно напрежение. Има хора, които сменят фирмата и изведнъж започват да се чувстват съвсем различно, въпреки че вършат почти същото. Затова е добре човек първо честно да си признае кое точно го изморява. 2. Добрите пари невинаги означават добър живот Много хора тръгват само към заплатата. И това е разбираемо. Сметките не се плащат с мотивационни цитати. Само че след време някои осъзнават, че са постоянно напрегнати, нямат време за себе си и живеят основно между работа и умора. Има професии, които носят добри доходи, но буквално изяждат всекидневието. Други хора пък печелят по-малко, но вечер не мислят за работа и не се будят с тревога в неделя. Понякога балансът се оказва по-важен, отколкото човек е предполагал. 3. Има повече възможности, отколкото изглежда Когато човек е стоял дълго на едно място, често започва да мисли, че никъде другаде няма шанс. А това невинаги е вярно. В момента има доста сфери, в които трудно намират хора. Особено в логистиката, търговията, производството, транспорта и техническите дейности. На много места вече предпочитат да обучат нов човек, вместо да чакат кандидат с перфектен опит. Разбира се, никой не обещава лесен старт. Понякога първите месеци са объркани и изморителни. Но почти всяка промяна минава през такъв период. 4. Най-трудната стъпка обикновено е първата Има хора, които с години казват, че ще сменят работата си. Разглеждат обяви вечер, оплакват се от сегашното място, представят си как ще започнат нещо друго… и нищо не се случва. Причината често е страхът. Страхът, че ще сгрешат. Че няма да се справят. Че новата работа може да се окаже още по-лоша. И честно казано, такъв риск винаги има. Но човек трудно разбира кое е правилно за него, ако не даде шанс на нищо ново. 5. Каква работа може да започне човек без голям опит Това е нещо, което тревожи много хора. Особено ако дълго време са работили само едно и също.Истината е, че има доста позиции, при които никой не очаква да знаете всичко още от първия ден: работа в магазин; складова дейност; офис асистент; обслужване на клиенти; оператор; куриерски услуги; помощни технически позиции. Понякога точно подобна работа помага на човек да си върне увереността. Да види, че може да се справя и извън познатото място. 6. Работата от вкъщи звучи по-лесно, отколкото е Много хора мечтаят за дистанционна работа. Без пътуване, без офис, без шумни колеги. Само че след време някои започват да усещат друго – че не могат да се откъснат от работата, че стоят сами по цял ден и че границата между работа и почивка постепенно изчезва. За някои това е идеален начин на живот. За други – нещо, което ги натоварва психически повече, отколкото са очаквали. 7. Нормално е да не знаете какво искате веднага Това може би е най-важното. Има хора, които на 20 години знаят точно какво искат. Но има и много други, които дълго търсят посоката си. Понякога човек разбира какво му харесва чак след като е минал през няколко различни места. А понякога най-неприятната работа се оказва полезна, защото показва какво повече не искате да търпите. 8. Не е нужно да промените живота си за един ден Някои хора чакат перфектния момент. Само че той рядко идва. Понякога промяната започва с нещо съвсем малко – една изпратена автобиография, разговор с познат или курс, който дълго сте отлагали. И дори да не намерите правилното място веднага, пак е по-добре от това с години да стоите някъде, където се чувствате изчерпани още преди денят да е започнал.

Още »