5 срещани мита за кариерата

Публикувано от: Zaplata.bg
23 Ноември, 2019 г.
5 срещани мита за кариерата
Снимка: shutterstock

Често, срещайки хора на средна възраст, които не са успели да изкачат планираните върхове, ги питаме: „Защо се случи така?“ В отговор чуваме звучния списък от причини. И от първите фрази става ясно: човек толкова искрено вярва в думите си, че вече не се опитва да промени нищо. А когато общуваме с млади управители, виждаме колко силно са митологизирани техните идеи за успешна кариера. Разбирайки важността на думите „Този, който е предупреден - той е въоръжен“, решихме да опишем петте основни мита. Важно е да излезете от плен и да осъзнаете: единственото препятствие между вас и бъдещия ви успех - това сте самите вие.

1. Трябва да работите до късно и седем дни в седмицата

Да, понякога има моменти, когато трябва спешно да подадете доклад и за да го направите навреме, трябва да работите до полунощ. Но, с изключение на подобни случаи, не може да има никакви извинения относно закъсненията в офиса след края на работното време.

Разбира се, на пръв поглед служителят, който седи в офиса до късно вечерта, може да изглежда трудолюбив и лоялен към делата на компанията. Но след известно време, вниманието на неговия ръководител ще бъде привлечено от други, по-малко положителни аспекти: уморен външен вид, невъзможност за концентрация, спад в качеството на работата поради умора. И ако подобна безкористност се превърне в система, ръководителят ще стигне до извода, че служителя е неефективен и недисциплиниран.

Резултатът: хронична умора, негативна реакция на дребните делови недоразумения, невъзможност за концентрация, спад в производителността. Сега се запитайте: кой ръководител има нужда от поне един такъв човек в екипа си?

И така, какво да правя? Научете се да работите ефективно. Ефективността - това не е даденост, а умение. Има много различни техники, всяка от които Ви помага да пестите по 10-30 минути всеки ден, за да ги прекарате не в офиса, а във фитнеса или у дома, с близките хора. Реалният живот започва веднага след края на работния ден. И Вие трябва така да можете да разпределяте времето и енергията си до 18.00, за да имате сили и желание за истинския живот след това.

Друг не по-малко важен момент: по някаква причина ефективността се възприема като способността да се изпълняват много задачи с висока скорост. Но реалното значение на тази дума отразява не само количеството, но и качеството на свършената работа: делата трябва да се решават не само бързо, но и добре. А качеството често е резултат от бистрия ум и умението за концентрация, което е невъзможно без подходящата почивка. Как човек, който е програмирал себе си на непрекъснат труд, може да даде почивка на съзнанието си?

2. Правилният път нагоре - ще се хареса на шефа

Естествено, това е така. Но има огромна разлика между „да станеш любимец“, „да угодиш на шефа във всичко“ и способността да установиш правилните отношения с ръководителя.

На първо място, не трябва да забравяме, че всеки ръководител, независимо от степента му на строгост или взискателност - той е обикновен човек със своите битови и семейни грижи, към които се добавят още куп неща, с които е обременен всеки директор. Следователно, умението да се представи правилната информация в правилната форма и в точното време на ръководителя е едно от най-важните качества на всеки служител.

Второ, казването на истината винаги е важно. Но под каква форма? В края на краищата, можете да изрежете истината, като поставите ръководителя си в неприятна светлина пред целия екип или можете правилно да представите истината.

Трето, всеки служител прехвърля на ръководителя си определено количество проблеми. Има такива, които просто идват с проблем и просто го предават на шефа си, а има и такива, които идват с проблем и дават своите възможни решения. Човекът, помислил предварително за разрешаването на проблема, създава впечатление на служител, който уважава времето и енергията на ръководителя си.

И така, какво да правя? Важно е да можете да представите правилно своите идеи, без да засягате достойнството на ръководителя си. Да можете да представите истината, така че мениджърът да не губи лицето си пред колектива. Не можете просто да сте в ролята на говорител относно проблемите, а трябва едновременно да предложите и няколко възможни решения. Недопустимо е с когото и да било да обсъждате личните и професионални качества на ръководителите. И трябва да можете да контролирате емоциите си, да чувствате дори своята абсолютна правота, да правите пауза и едва след това да изразите мнението си. Представете си човек, който се държи по този начин? Подъл ли е? Не. Той е компетентен човек, който знае как да установи комуникация.

3. Кариерата започва едва след университета

Абсолютна неистина. Професионалната кариера на всеки човек започва от момента, в който постъпи в университета. Висшето образование, разбира се, е важно, но сам по себе си, този факт е напълно недостатъчен. Без каквито и да е пояснения ще дам пример с двама реални студенти.

Студент номер 1 е точно този, който вярва в тази легенда: основното - това е образованието, а с диплома намирането на работа няма да е проблем.

Студент номер 2 разбира, че след четири години ще има десетки хиляди възпитаници като него - с набор от теоретични знания. И по тази причина, той се стреми да направи нещо, за да се открои сред огромния брой кандидати.

Философията и възгледите на тези хора имат пряко влияние както върху поведението им по време на учението, така и върху последващата им кариера.

Студент номер 1, като всички студенти, пише лекции, учи от изпит до изпит, а в свободното си време седи в социалните мрежи или гледа интересни телевизионни програми.

Студент номер 2 разбира, че освен университетската теория, той се нуждае и от реални знания. Затова в свободното си време, той чете различна професионална литература, за да разбере областите, които са свързани с бъдещата му професия, а също така научава и такива важни неща, като езика на тялото, способността да установява комуникация и да прави презентации.

Студент №1 не знае чужд език, но е дълбоко убеден, че утре щом намери работа, след няколко месеца ще отиде на курсове и ще научи английски. Тази вълшебна дума „утре“ приятно затопля душата и сърцето му и той се отдава с голямо удоволствие на днешните си малки радости.

Студент номер 2 разбира, че владеенето на чужд език не само ще му помогне да се открои сред многото кандидати, но и ще му предостави възможности за получаването на по-нова информация от западния печат и блоговете. За целта, той вече посещава курсове по английски език в университета. Всеки ден той запомня по десет нови думи и по пътя си към университета слуша чуждестранни аудио-книги.

Студент номер 1 е на почивка през лятото. Е, как иначе? В крайна сметка той учи толкова време, подготвяше се за изпитите и се е изморил.

Студент №2 разбира, че е важно да знае много повече от това, което няма да научи в университета: основните елементи на бизнес-етиката и правилата на работната комуникация, как и какво да каже на колегите и ръководителите си, как да говори на срещите ... И по тази причина, той още през пролетта започва да търси възможност за стаж в една от компаниите, дори и безплатно. Всяко негово лято - това е маса от нови практически знания и запознанства със специалисти и професионалисти в различни области.

И така, минават четири години. И двамата студенти получават едно и също образование в един и същ университет, преподавали са им едни и същи хора. Но между тях има огромна, като пропаст, разлика.

Студент номер 1 познава мениджмънта, но доколкото си спомня от подготовката за изпитите. Той знае чужд език, както много от неговите връстници: „разбира, но не може да говори“. Той няма нито един ден стаж и практически опит.

Студент номер 2 обаче знае какво е мениджмънт не само от университетската програма: той е получил много информация от книгите, списанията, онлайн-публикациите и блоговете. Той има достатъчно информация, за да анализира самостоятелно различните ситуации. Той има прекрасен чужд език. И в същото време има практически опит в работата, възможност за установяване на контакти с хората: за да влезе в час с делата, с които колектива живее, ще му отнеме значително по-малко време. И най-важното: студент номер 2 е човек с много активен начин на живот.

Въпрос номер 1: кой ще избере компанията? Въпрос номер 2: кой е виновен?

И така, какво да правя? Започваме да се замисляме за кариерата и целите си още от университетските времена, като ясно планираме времето си, така че след четири или пет години да не бъдем един от десетките хиляди хора, които вярват, че на висшето образование не се отдава значение.

4. За добрата кариера се нуждаете от чуждо образование

За съжаление, все още съществува един съветски стереотип: всичко западно е много по-добро от нашето. Имайте предвид, че не всеки американски или европейски университет - това е центърът на образованието на нивото на Харвард или Оксфорд. Срещнахме десетки хора, образовани на Запад, които освен уличен английски и много общи познания, не притежават нищо забележително. Липсата на силата на волята, дисциплината и упоритият труд няма да позволят на човека да получи качествено образование в западния университет.

Второ, успехът - това е не само голо и само по себе си абсолютно познание. За да бъдете успешни, са необходими такива качества като постоянство, търпение, настойчивост и упорит труд. Бизнесът не се нуждае от ходещи енциклопедии, които са готови да се разпаднат при първия провал, както и от хора, които не знаят как настойчиво да реализират своите страхотни идеи и да падат духом под натиска на конкуренцията в офиса.

В никакъв случай, нямаме намерение да омаловажаваме достойнството на най-добрите чуждестранни университети, все още смятаме, че получаването на западно образование не е непременно условие за успех в кариерата. А липсата на западно образование не е пречка за развитието и усъвършенстването.

И така, какво да правя? Всичко е много просто. Има много курсове и conversation-клубове, с помощта на които можете да научите чужд език. Просто трябва да направите първата стъпка - запишете се за часовете, откажете се от някои от днешните си „удобства“ и не се щадете. Това не е загуба на време. Това е инвестиция в бъдещето.

Трябва да повишите знанията си във всяка област? Има огромно количество литература, която можете да закупите или поръчате. Появили са се някакви въпроси? Доста специалисти и професионалисти с удоволствие ще Ви отговорят в социалните мрежи. Нямате време за четене? Аудиокнигите ще Ви помогнат! Слушайте ги в движение. И, разбира се, не пренебрегвайте различните обучения и семинари, които можете да посетите или гледате онлайн.

Всеки известен мениджър, професионалист или специалист в днешния свят е много близо до Вас - на разстоянието на вашия смартфон. Достатъчно е да се откажете да слушате музика и да му изпратите писмо.

5. С развитието на служителите трябва да се занимава компанията

Тази теза се развива в следната форма: „Намирам се на кариерния таван, защото в моята компания нямах възможности за развитие“. Стандартната позиция на жертвата.

Разбира се, в идеалната ситуация компаниите могат да отделят средства за развитието на служителите си, за повишаване на тяхната професионална квалификация, теоретични и практически познания. Но това е първата част от разходите, които компаниите намаляват в днешния кризисен и непредсказуем свят. А се случва така, че бюджет за обучение има, но конкретен човек просто не попада сред избраниците, за които той е предназначен.

И така, какво да правя? Има две гледни точки за тази ситуация и те са пряко свързани с характера на самия човек:

  • компанията не ме развива. Но тя просто не разбира колко важно е това за нея. Ще изчакам, докато го разбере. Нищо не зависи от мен;
  • компанията не ме развива, но професионалното ми развитие - то е моята работа. Трябва да съм съвременен, постоянно растящ специалист. Ето защо ще съставя план за собственото си развитие, ще помоля няколко ръководителя да ми дадат препоръки и тогава ще започна да инвестирам време и пари в допълнителното си обучение.

Не гонете постове и регали, столове и чинове. Заемете активна позиция, поемете отговорност за кариерата си - и всичко останало ще бъде естествен резултат от вашата ефективна работа, постоянство, настойчивост, дисциплина и упорит труд. Пожелаваме Ви всичките професионални успехи!


Как да си намеря работа във Франция: какво е добре да знаеш, преди да започнеш
Работата във Франция рядко се намира изведнъж и почти никога не става „по случайност“. В повечето случаи зад това стоят време, търпение и доста кандидатствания, които не винаги получават отговор. Това е нормално. Пазарът на труда там е подреден и сравнително строг, но точно това го прави предвидим. Когато знаеш какво търсиш и подходиш разумно, нещата започват да се случват – бавно, но устойчиво. 1. Първо си изясни какво търсиш – за себе си, не за обявите Една от най-честите грешки е кандидатстването навсякъде, без ясна идея каква работа реално ти подхожда. По-добре е първо да си отговориш честно: какъв опит имаш, каква работа можеш да започнеш веднага и какво заплащане би те устроило в началото. Понякога това означава компромис – временна позиция или по-ниско ниво от очакваното. Това не е провал. За много хора именно такъв старт се оказва най-бързият път към по-добра работа след няколко месеца. 2. Възможно ли е без френски език Този въпрос излиза почти винаги. Истината е проста – може, но е по-трудно. В някои сектори английският е достатъчен, особено в началото. Но дори минимални познания по френски правят впечатление. Те показват, че имаш желание да се адаптираш и да останеш, а не просто да „пробваш“. Работодателите го забелязват, дори когато езикът още не ти е силна страна. 3. Документите не са формалност, а първо впечатление Френските работодатели не обичат дълги автобиографии. Те търсят яснота. Какво си правил, за какво си бил отговорен и какъв е бил резултатът. Общите фрази рядко помагат. Мотивационното писмо също има значение – не като литературен текст, а като обяснение защо кандидатстваш точно за тази позиция. Когато личи, че не изпращаш едно и също писмо навсякъде, шансът за отговор е много по-голям. 4. Къде реално се търси работа Едно място почти никога не е достатъчно. Повечето хора комбинират няколко подхода: сайтове с обяви за работа директно кандидатстване през сайтове на компании агенции за подбор препоръки и лични контакти Постоянството е ключово. Дори когато няма отговор, всяка кандидатура е стъпка напред. 5. Какво следва след „да“ След като получиш оферта, идва административната част – договор, осигуряване, регистрация. Звучи сложно, но всъщност е добре подредено. Нужно е време и внимание, но не и паника. Когато документите са изрядни, процесът върви сравнително спокойно. 6. Първите месеци – период на свикване Началото почти винаги е малко объркващо. Нови правила, различна работна култура, нов начин на общуване. Точността и коректността са много важни. Хората, които слушат, задават въпроси и не се преструват, че знаят всичко, обикновено се вписват най-добре и най-бързо. Търсенето на работа във Франция изисква време и търпение. Има откази, има чакане и моменти на съмнение. Това е част от процеса. Хората, които успяват, рядко го правят от първия опит, но почти винаги го правят с постоянство. В замяна Франция предлага стабилна работна среда, ясни правила и реален баланс между работа и личен живот. Социалната система дава сигурност, а възможностите за развитие с времето стават все повече. За много хора това не е просто следваща работа, а дългосрочно решение, което носи спокойствие, професионален растеж и по-добро качество на живот.
Още »
Как да си намеря работа като графичен дизайнер: какво търсят работодателите
Работа като графичен дизайнер рядко се намира от първия опит. В повечето случаи не става с едно портфолио, качено набързо, и няколко изпратени кандидатури. По-често започва с лутане – какво точно мога, за какъв тип работа ставам и защо никой не отговаря. Това е нормално. Особено в началото. Истината е, че дори без дълъг опит има шанс, ако подходът е реалистичен. Работодателите рядко търсят „гениални артисти“. По-често им трябват хора, които могат да свършат конкретна работа, да разберат заданието и да го изпълнят без излишна драма. 1. Реши какъв дизайнер искаш да бъдеш Графичният дизайн е широко понятие. Един дизайнер прави лога и бранд идентичности, друг подготвя визии за социални мрежи, трети работи по уеб проекти или печатни материали. Когато се опитваш да покриеш всичко, обикновено не изпъкваш в нищо. Много по-добре е да си честен със себе си. Какви задачи ти идват по-естествено? В какви проекти се чувстваш най-уверен? Дори да не е „най-престижното“ направление, фокусът прави профила ти по-разпознаваем и по-лесен за оценка. 2. Направи портфолио, което не изглежда като каталог Портфолиото не трябва да е пълно с работи. Трябва да е разбираемо. Когато някой го отвори, за секунди трябва да стане ясно какво правиш и как мислиш. Няколко проекта с кратко обяснение често вършат по-добра работа от двадесет визии без контекст. Каква е била задачата? Какво е трябвало да се постигне? Как си стигнал до крайния вариант? Учебни и лични проекти са напълно нормални, стига да личи, че си вложил мисъл, а не си ги направил „колкото да има нещо“. 3. Какво гледат работодателите отвъд дизайна В реалната работа дизайнът рядко е самостоятелен процес. Има срокове, корекции, ограничения и понякога неособено ясни изисквания. Работодателите много бързо усещат дали един дизайнер може да работи в такава среда. Умението да приемаш обратна връзка, да задаваш въпроси и да коригираш работата си е по-важно, отколкото да уцелиш „перфектния“ вариант от първия път. Това не се пише в CV, но се вижда още на интервю. 4. CV-то ти трябва да помага, не да пречи Автобиографията не е място за експерименти. Чисто оформление, ясна структура и конкретна информация работят по-добре от прекалено креативен дизайн. Работодателят иска бързо да разбере какъв опит имаш и с какви проекти си се занимавал. Линкът към портфолиото е задължителен. Кратко описание на уменията и интересите също помага, стига да не звучи като шаблон. 5. Къде реално се намират възможностите сайтове за работа и стажове уебсайтове на агенции и студиа професионални групи в социалните мрежи фрийланс платформи за първи проекти препоръки и лични контакти Разчитането само на едно място почти винаги води до разочарование. Комбинацията работи по-добре. 6. Ученето не спира след първата работа Дизайнът се променя. Инструменти, стилове и изисквания идват и си отиват. Ако спреш да следиш какво се случва, това започва да личи сравнително бързо. Лични проекти, анализ на чужди работи и нови умения помагат не само професионално, но и чисто психологически – да не се чувстваш зациклил. Работата като графичен дизайнер не се намира с едно действие. Това е поредица от малки решения – какво да показваш, къде да кандидатстваш и как да се представяш. Хората, които подхождат спокойно, реалистично и без излишни очаквания, обикновено стигат по-далеч. Просто не винаги веднага.
Още »