Мария Петрова е амбициозна и креативна личност, пребивавала няколко години в чужбина. Независимо от времето, което е прекарала зад граница, тя разбира, че именно родината ни е мястото, където трябва да се върне, за да продължи своето развитие.

Къде работите сега и на каква позиция?

София – MBL, Специалист Офис площи.

Опишете работата си с няколко изречения?

Консултирам инвеститори и собственици на офис сгради за търговските им условия с наематели.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Учих и работих в Дания. Първо завърших AP Marketing Management в VIA University, Horsens, след което се преместих, за да завърша образованието си в EAL University, Vejle, където взех бакалавърска степен „Иновации и предприемачество“. Работих в няколко фирми като стажант.
Като всеки студент, който се издържа и не говори езика, първата ми работа беше в хотел „Scandic“. Работих с още няколко българки там, 2 от 3, от които също се прибраха в България.
След година и половина работа в хотела, си намерих друга работа като барман и сервитьорка в ресторант в Aarhus, където не плащаха редовно или не плащаха, колкото обещават (особено на българи).
Част от образованието ми вкл. Стаж, който успях да намеря в:

DiggitApp – IT компания, която разработваше приложения за IOS I Android.

И Intellia – фирма, която се занимаваше с фирмени обучения за продукти на Adobe. Беше семеен бизнес, тоест бяха основно датчани. Всички оперативки бяха на датски – аз и още няколко човека, които не говореха езика тогава, седяхме и се мъчехме да разберем за какво става на въпрос.

В двете гореспоменати компании работих около 6 месеца.

Колко време бяхте в чужбина?

4 години.

Кога се върнахте в България?

Февруари 2017 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Реших, че искам да опитам да се реализирам в България. Не вярвах, че нещата са толкова зле колкото всички в социалните и информационните мрежи говорят и пишат. Смятам, че концепцията за „чужбина“ е сериозно изкривена в очите на младите българи. Исках да се убедя, че имам бъдеще вкъщи.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Мотивацията зад това човек да се върне тук естествено варира. Да, живота в ‚голямата“ чужбина е по-нареден, може би дори по-лесен, но напускайки България ние не правим сложното просто в собствената си държава. Аз, лично, не исках да се чувствам като чужденец. Нямаше значение с кого се движа или дали говоря езика – винаги се чувствах не на място. В малкото пъти, в които се прибирах се зареждах с енергия от България и се връщах в сивото си ежедневие в Дания.
Съвета ми би бил, да пробват. Животът е опит. Не знаем колко добре или колко зле може да бъде нещо, докато не го опитаме. Най-лесното нещо е да избягаш.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Чувам от време на време „Ако можеш да се научиш да караш в София, ще можеш да караш навсякъде“. Смятам, че същото важи за живота в България. Ако успееш в България – можеш да успееш навсякъде. Със сигурност има успешни хора в България – всеки ден се срещам с такива. За мен е по-голяма гордост да се бием в гърдите, че сме успели в професията си на родна земя, отколкото да се хвалим колко пари взимаме като общи работници в чужда държава.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Три са ми много. Най-трудното беше да не слушам какво си говорят хората около мен. (Бях отвикнала да слушам реч, която разбирам без да се заслушвам).

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Без значение от коя индустрия се интересувате – пазара е сравнително малък. Всички се познават и всички работят заедно. Намирам нещо задружно в това.
Има много възможности за амбициозни хора, на които им се работи. Прави ми впечатление, че хората, които се оплакват, че нямат работа са най-мързеливи, с най-малко опит и с най-много претенции.
Сблъскваш се много хора, които са минали през същото по един или друг начин.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството.
Културното богатство, разнообразния релеф и четирите сезона в България.
Възможностите за разнообразие на свободното време (Особено в София.

Тук има какво да се прави 24/7 - 365 дни)

Опишете живота си в България с няколко думи?

Динамично ежедневие; Успех и щастие; весели незабравими моменти с прекрасни хора

Каква е Вашата формула за успех?

Постоянство, спокойствие и труд

Не всички млади българи, завършили образованието си в чужбина, остават да живеят навън. Даниел Петров прекарва цели осем години в Германия, където завършва своето средно образование, след което започва и работа там. Независимо, че дълги години е пребивавал извън страната, той взима решението да се върне в родината.

Колко време бяхте в чужбина?

8 години.

Кога се върнахте в България?

Преди 4 години.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Сайтел България ЕООД, на позиция Специалист Информационно обслужване.

Опишете работата си с няколко изречения?

Обслужване на клиенти в сферата на телекомуникационните услуги.

Защо избрахте да се върнете в България?

Прецених, че има възможност за професионално развитие.

Имаше много хора тук, които ми липсваха и на които исках да отдам от времето и вниманието си.​​

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Ако си човек, който го е грижа за бъдещето на България, би се върнал, за да допринасяш с успехите си в родината, а не на чужди държави.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Че съм опитал и твърдя обратното. Всичко се свежда до лични качества и умения!

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Разбирането и виждането на хората тук, относно повечето теми. Новото начало, жилище, работа, среда. Горещите летни дни! Мразя слънце...(смее се).​

Какви, според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Близостта на близките и приятелите. Хората са по-сплотени! Възможността да се развивам в собствената си държава.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Приятели и близки, също така и самата България. Обичам да бъда тук!

Опишете живота си в България с няколко думи?

Животът в България е изпълнен с емоции и динамика. Хората тук знаят как да се забавляват.

Каква е Вашата формула за успех?

Прави това, което обичаш и бъди там, където най-силно искаш да бъдеш!

Най-успешни и продуктивни сме тогава, когато сме ангажирани с нашите хобита и теми от аспекта на нашите интереси!

Ангел е пребивавал седем години в Копенхаген, където завършва своята магистърска програма по Икономика и финанси в Copenhagen Business School. След завършването си започва работа в една от най-големите компании за Логистика и транспорт в света. Ролята му е била на медиатор между бизнес звената и ИТ отдела. Въпреки перспективите за кариерно развитие, които се отварят пред Ангел, той взима решението да се върне обратно в родината, за да бъде по-близо до семейството си, както и желанието да се развива в професионален план.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2017 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в TBI Bank на позиция търговски анализатор (Commercial Analyst).

Опишете работата си с няколко изречения?

Като търговски анализатор участвам в разработването на икономически модели, чрез които изследваме различни сегменти от клиенти. Анализите предоставят възможности за задълбочено познаване и изследване на клиентското преживяване, както и служат като основа за разработване на кампании, лоялни програми и други. Най-общо моята задача е да обърна данните в информация, а информация в конкретни бизнес решения.

Защо избрахте да се върнете в България?

Това, което най-силно ме подтикна да се върна в България, бе възможността отново да съм близо до моето семейство и близки. Другата причина е, че избраната от мен посока за професионално развитие е възможна както в чужбина, така и в България. Проследявайки тенденциите на българския пазар осъзнах, че тук също ще мога да се развия в в избраната от мен кариера.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Българският пазар продължава да се развива и това дава много възможности пред младите хора. В последните години се появяват много нови професии.
Друго предимство на България е това, че сме част от Европейския съюз и имаме възможност свободно да пътуваме и да обменяме опит извън граница.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Бих им казал да опитат другаде... :)

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Едно от нещата е това, че сме свикнали да се оплакваме, без да бъдем активни в промяната. Друго предизвикателство е, че се сблъсквам с повече битови проблеми. Не на последно място - животът в столицата. За съжаление замърсяването и трафикът в София са поели в погрешната посока в последните години.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Едно от най-големите предимства е, че младите хора могат да пътуват и да се образоват в чужбина. България се превръща в държава, която дава възможност да пътуват лесно и бързо по света. Друго предимство е това, че намирането на работа с нужната квалификация е много по-лесно.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Климатът, домашният уют и Пловдив.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Любими хора и много работа.

Каква е Вашата формула за успех?

Воля и фокус върху целта.

Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.

Опишете работата си с няколко изречения?

Ежедневна работа с хора от различно управленско ниво във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.

Кога се върнахте в България?

През есента на 2003 година

Защо избрахте да се върнете в България?

За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.

Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Близките, семейството.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).

Каква е Вашата формула за успех?

Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.