Занка Ганчева е пребивавала петнадесет години в Монреал, Канада, където завършва френски колеж, след което висше образование. Въпреки перспективите за кариерно развитие и живот, които се отварят пред нея, тя взима категоричното решение да се завърне в родината.

Къде работите и на каква позиция?

Продуктов мениджър в Париплей.

Опишете работата си с няколко изречения?

Като продуктов мениджър, моята роля е многостранна и много динамична. Продуктовият мениджър е отговорен за определен продукт/порфолио/категория и за неговото развитие и успехът му на пазара – малко като mini-CEO. Изграждам и план за развитие на портфолиото (Road Map), следя проектите спрямо изискванията по Agile/Scrum методологията, приоритизирам работата на екипа и следя цялостното развитие на проектите. Част от ежедневието е и връзката с клиентите, дистрибутори и партньори. Също така, извършвам пазарен и бизнес анализ, съобразен с целите, които са поставени от ръководството.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Завърших френски колеж - хуманитарни науки в Монреал, Канада (Collège André-Laurendeau), след което завърших бакалавър по Маркетинг и Стратегически мениджмънт в McGill University и сега приключвам магистратура от Технически Университет по Иновационен мениджмънт (École de technologie supérieure).

През последните 10 години съм работила в Монреал. След завършването на бакалавъра, работих 2 години като Marketing Event Coordinator, след което интересът ми се насочи към сферата на продуктовият мениджмънт, където работих 6 години за една от най-големите компании производител на продукти за баня в Северна Америка. В началото започнах като асистент продуктов мениджър и две години по-късно заех позицията на продуктов мениджър за Северна Амарика, където работих преди да се включа в екипа на Париплей.

Кога се върнахте в България?

През юли 2018 – 4 дни преди да започна работа в Париплей. Едно привидно спокойно търсене на кариера в България, стана изключително вълнуващо – след като попаднах на правилната фирма със страхотни колеги! Моят съпруг и аз, обмисляхме връщане към края на годината, за да можем да организираме всички неща по местенето, но екипа от Париплей търсеха човек за стартиране от по-скоро и аз реших да се гмурна в това предизвикателство – за което решение съм много щастлива, защото имам страхотни колеги и всеки ден идвам с удоволствие на работа. 

Защо избрахте да се върнете в България?

Не е тайна , че много българи, се чудят какво би било да живееш в България.

За щастие в България вече има много интересни възможности за развитие и заплащането на квалифицираният труд е добро и предлага един хубав стандарт на живот тук.

А защо България? - климатът тук е много по-приятен от студената и дълга зима в Канада, (която е средно между 4 и 6 месеца с много сняг и много минусови температури). Също така в България има много хубава социална култура – хората се забавляват, излизат често и се радват на живота. Нужно е да звъннеш на някой за кафе и след час да се видите. Това дори и в нашата среда с българи в Монреал, го няма. Трябва да се планира дни или седмица преди това, за да може всеки да си го добави в дневния ред. А нека и не забравяме колко сме близо до Европа, и колко лесно е да отидеш за един уикенд в Рим, Париж, Барселона и т.н. Това го няма в Канада – разстоянията там са огромни, а самолетните билетите много скъпи.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Тук има бъдеще за образовани таланти, които имат желание да се реализират! Разгледайте сайтовете за работа и се убедете! А ако не ви хареса, винаги можете да се върнете обратно или да опитате някъде другаде. Тук хората излизат често, има много слънце и четири сезона, можеш да ходиш пеша и да се радваш на красивите забележителности на България.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Не гледайте новини, защото те подвеждат и показват най-лошото в нашата родина! Намерете познати и приятели, които са се върнали и говорете с тях – те ще ви кажат истината. Разгледайте онлайн сайтовете за търсене на работа, подайте своето CV и сами преценете. Много хора казват, че няма бъдеще, но аз не мисля така.

Така започна моята история, защото много от нашите приятели обмислят да се върнат но все си намират причина. Аз просто реших да започна да подавам CV, да се явявам на интервюта и в един прекрасен ден попаднах на компанията, в която работя сега.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Да науча как работи администрацията и всичко свързано с документите.

За щастие имам моите родители, които са тук и ни казваха какво, кога и къде трябва да се подава.

Да се успокоя и да не планирам всичко за месеци напред (за мен това е голям challenge).

Да не ми правят впечатление битовите простотии, мръсотията тук-там, неподредените улици, къщи и т.н.

И не на последно място - да успеем да намерим истински и близки приятели, като тези, които оставихме зад океана.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Социалните контакти, интернационалните фирми, които се позиционират в България и това, че благодарение на качествата, опитът и знанията натрупани в чужбина, ние много бързо можем да се развиваме.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Социалният живот, малките разстояния, хубавото време и роднините, които бях свикнала да виждам само веднъж в годината.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Динамичен, социален и спокоен.

Динамично ежедневие, защото постоянно нещо ти се случва. А спокоен, защото се прибираш от работа и можеш да се концентрираш върху семейството и приятелите, както и да мислиш за ваканции.

Каква е Вашата формула за успех?

Да остана позитивна и да не се влияя от битови проблеми. Да гледам напред и да се радвам на всичко, което ми се случва, защото това е едно приключение, което ние решаваме как ще продължи.

Виж свободните позиции от Париплей България ЕООД

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.

Опишете работата си с няколко изречения?

Ежедневна работа с хора от различно управленско ниво във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.

Кога се върнахте в България?

През есента на 2003 година

Защо избрахте да се върнете в България?

За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.

Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Близките, семейството.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).

Каква е Вашата формула за успех?

Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.

Д-р Николай Михайлов е прекарал година и половина в Лондон, работейки в няколко отделения по съдова хирургия. Завършва медицина през 1994 година в МУ Пловдив, специализира хирургия и от 1999 до сега се занимава със съдова хирургия и ангелогия. Къде сте учили или работили в чужбина? Работил съм в отделенията по Съдова хирургия в Лондон (Royal Free London NHS Foundation Trust /Royal Free Hospital /, Leeds Teaching Hospitals NHS Trust / Leeds General Infirmary). Колко време бяхте в чужбина? Общо почти 18 месеца. Кога се върнахте в България? В края на юли месец 2015 година. Сега къде работите и на каква позиция? Работя в две лечебни заведения - УМБАЛ „Пълмед” като началник на Отделение по Съдова хирургия, в ДКЦ „Пълмед“ – доболнична помощ и УМБАЛ „Св. Георги" – Клиника по съдова хирургия и ангиология. Опишете работата си с няколко изречения? И в двете лечебни заведения, в които работя, извършваме в почти пълен обем и на съвременно ниво всички планови и спешни съдово – реконструктивни операции, касаещи патологията на артериалните съдове, с изключение тези на сърцето и на гръдната аорта. Извършваме основните видове оперативни намеси за варикозна болест и за осигуряване на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Работата ми е динамична, интересна, отговорна, изискваща физическа и психическа издръжливост, добри умения за общуване с различни пациенти и колеги от моята специалност и всички други специалности. Защо избрахте да се върнете в България? За да бъда честен, трябва да призная, че заминах в Обединеното Кралство като сравнително утвърден в Пловдив съдов хирург, с постоянно работно място в реномирана болница и клиника, в която се работеше на високо за България ниво и с немалък брой пациенти. Това ми даде възможност да оценя работата си в тези две изключително реномирани за Англия болници от различна, по-критична гледна точка. След този не много продължителен, но и в никакъв случай кратък престой, си дадох сметка, че здравеопазването и в частност съдовата хирургия в напреднала европейска държава като Обединеното Кралство, също изпитват сериозни трудности в някои аспекти от функционирането си и далеч не всичко е перфектно организирано, както смятах преди да замина. С две думи там видях и срещнах специалисти и неща на световно ниво, но и се сблъсках с трудности и проблеми, които в България не съществуват. В крайна сметка разбрах, че въпреки големия брой проблеми и недофинансирането на здравеопазването и болниците в България, и тук може да се работи медицина и съдова хирургия на добро ниво. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Не бих казал, че задължително ще ги съветвам да се връщат в България. Бих ги посъветвал и поощрил да заминат в чужбина, да поработят там и лично да се уверят в предимствата и недостатъците на здравеопазването в Европейските държави, но и да не подценяват възможностите за обучение и работа в България. Накратко смятам в днешния глобализиращ се свят, да не говорим за Европа, днешните млади лекари имат възможност и са длъжни да извлекат най-доброто за себе си, и в последствие за своите пациенти, като не се ограничават да работят и учат в една държава. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Бих им казал, че не са съвсем прави, защото мисля, че бъдещето на останалите европейски държави не е много по-светло от това на България. Освен това наистина смятам, че поне в известна степен бъдещето ни зависи от самите нас. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Сравнително краткият ми престой в чужбина и това, че се върнах на същото работно място не са поставяли особени предизвикателства пред мен. Може би мога да нарека предизвикателство започването на работа и създаването с мое участие на работеща Съдова Хирургия в УМБАЛ Пълмед, което все още не мога да кажа че е напълно преодоляно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Това, че човек живее и работи в собствената си страна, заобиколен от семейство и приятели. Начинът ни живот и разбиранията ни за него са доста по-различни от тези на хората в Западна Европа. Възможностите за обучение и развитие далеч не са толкова малки, колкото ни се струва. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството, приятелите, начинът на живот. Опишете живота си в България с няколко думи? Спокойствие, интересна и напрегната работа, носеща удовлетворение, но и разочарования, вълнуващи и различни начини за физическа и психическа отмора. Каква е вашата формула за успех? Добро образование, което обаче трябва постоянно да се допълва и развива, задължително много труд, добри отношения с колеги и пациенти, способност да отсяваш значимото от незначимото, и умение да не пилееш време и енергия за незначимите неща. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Калоян Григоров е участник в три студентски бригади за културен обмен със САЩ, като след дипломирането си решава да специализира в University of Virginia. Живял и работил в близост до големите мегаполиси –Ню Йорк, Вашингтон и Бостън. Въпреки предложенията да остане, избира да се развива кариерно в София. В България работи като Мениджър в продължение на 3 години за налагането на Декатлон на пазара и се развива в сферата на Човешките ресурси, част от борда на Summer Work and Travel Alumni Association.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя като Мениджър Човешки ресурси за ES Bright Consultants, като стратегически развивам политиката по подбор и задържане на персонал. Отговарям за оптимизирането на бюджета в частта наемане и подбор, рекламна дейност, както и оптимизация на разходи, залагане на допълнителни придобивки за екипите на фирмата, както и формиране на модерна корпоративна култура.

Опишете работата си с няколко изречения?

Позицията ми е изключително интересна, като в работата си балансирам между класически ръководител по подбор на персонал и дефрагментирам поетапно дейността на компанията. За момента в проекта се приоритизира върху развитието на екипа, насърчаването на новаторска политика по отношение на персонала, както и максимална оптимизация на работното време. Оперативната дейност по налагането на недокрай популярен бранд на родния пазар, е основно предизвикателство, както и набирането на правилните специалисти в конкуренция с големите компании.

Кога се върнахте в България?

През 2011 г.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Като основна трудност намирането на конкуретна работа веднага след дипломирането. Често пъти в чужбина има практиката отличниците от випуска да се наемат с приоритет и/или да започнат работа в част от утвърдените компании, тук обаче не е така. Срещнах доста трудности и препятствия по пътя към бленувана професия.

Защо избрахте да се върнете в България?

До голяма степен носталгията играе роля. Каквото и да изтъкне всеки един от българите, камъкът си тежи на мястото, а мястото на много голяма част от способните българи е именно тук. По време не само на престоя си в САЩ, но и при различните ми пътувания в други държави, винаги съм се опитвал да сравнявам всяка една страна и да събирам идеи за оптимизация, както и за промяна на нашата действителност. Страната ни се развива, но смятам че има още много какво да се желае. Бихме могли да ускорим още процеса по модернизация и интегриране на нововъведения в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Бих посъветвал всеки да пътува, да открива нови места и хора, да сравнява и наблюдава.

И след това разбира се, да се завърне и приложи наученото. Целият този опит би помогнал не само на него, но и на страната ни. Промяната започва от нас, сега, от всички онези българи, пътували и пребивавали зад граница, от онези, които са се учили и работили здраво. Вярвам много силно в това, което казвам...

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Да попътуват, да се потрудят, да потърсят щастието – било то и далеч от дома. Може наистина тяхната мечта да се намира далеч оттук. Намираме се във все по-глобализиращ и развиващ се свят и всеки има свободата да пътува и да бъде мобилен. Всеки има правото да търси промяна и по-добри условия за живот. Възползвайте се от всяка една възможност, но не забравяйте от къде сте тръгнали и винаги носете България в сърцето си!

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Смятам, че животът в страна като нашата може да е доста интересен. Като започнем от това, че живее в регион, който се развива динамично в икономическо отношение, и стигнем дотам, че хората тук са изключително емоционални. Всяко казано от мен нещо може да се тълкува както като положителна, така и като отрицателна черта. От всеки зависи какво избира. Дали иска да живее във вече изградена страна, с определен стандарт на живот, или би желал да е основен фактор при промяната и развитието. Аз вярвам, че е по-интересно и предизвикателно да сме фактор за промяната!

Какво Ви липсваше най-много, докато беше в чужбина?

Преди всичко семейството и близките ми приятели. На второ място - чувството да не трябва да избираш между близките си хора и кариерното си развитие, което е безценно. Тук имам всичко, от което се нуждая – любим човек, семейство и близки приятели.

Невероятната храна и културен живот, които са на достъпни цени. В “чужбина” трябва да си платиш, за да си позволиш качествена храна, а аз обичам да гледам на храната като на ценност.

Природата е каузата, в която трябва да се инвестира истински! Бих се радвал да имам повече време, за да обикалям и да се наслаждавам на културното богатство, което притежаваме. Хубаво е политическата ни класа да се замисли колко много потенциал крие то и да го развива.

Каква е Вашата формула за успех?

Непрестанна жажда за самоусъвършенстване. Все още я преоткривам, не се смятам за успешен.