Ангел е пребивавал седем години в Копенхаген, където завършва своята магистърска програма по Икономика и финанси в Copenhagen Business School. След завършването си започва работа в една от най-големите компании за Логистика и транспорт в света. Ролята му е била на медиатор между бизнес звената и ИТ отдела. Въпреки перспективите за кариерно развитие, които се отварят пред Ангел, той взима решението да се върне обратно в родината, за да бъде по-близо до семейството си, както и желанието да се развива в професионален план.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2017 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в TBI Bank на позиция търговски анализатор (Commercial Analyst).

Опишете работата си с няколко изречения?

Като търговски анализатор участвам в разработването на икономически модели, чрез които изследваме различни сегменти от клиенти. Анализите предоставят възможности за задълбочено познаване и изследване на клиентското преживяване, както и служат като основа за разработване на кампании, лоялни програми и други. Най-общо моята задача е да обърна данните в информация, а информация в конкретни бизнес решения.

Защо избрахте да се върнете в България?

Това, което най-силно ме подтикна да се върна в България, бе възможността отново да съм близо до моето семейство и близки. Другата причина е, че избраната от мен посока за професионално развитие е възможна както в чужбина, така и в България. Проследявайки тенденциите на българския пазар осъзнах, че тук също ще мога да се развия в в избраната от мен кариера.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Българският пазар продължава да се развива и това дава много възможности пред младите хора. В последните години се появяват много нови професии.
Друго предимство на България е това, че сме част от Европейския съюз и имаме възможност свободно да пътуваме и да обменяме опит извън граница.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Бих им казал да опитат другаде... :)

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Едно от нещата е това, че сме свикнали да се оплакваме, без да бъдем активни в промяната. Друго предизвикателство е, че се сблъсквам с повече битови проблеми. Не на последно място - животът в столицата. За съжаление замърсяването и трафикът в София са поели в погрешната посока в последните години.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Едно от най-големите предимства е, че младите хора могат да пътуват и да се образоват в чужбина. България се превръща в държава, която дава възможност да пътуват лесно и бързо по света. Друго предимство е това, че намирането на работа с нужната квалификация е много по-лесно.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Климатът, домашният уют и Пловдив.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Любими хора и много работа.

Каква е Вашата формула за успех?

Воля и фокус върху целта.

Не всички млади българи, завършили образованието си в чужбина, остават да живеят навън. Даниел Петров прекарва цели осем години в Германия, където завършва своето средно образование, след което започва и работа там. Независимо, че дълги години е пребивавал извън страната, той взима решението да се върне в родината.

Колко време бяхте в чужбина?

8 години.

Кога се върнахте в България?

Преди 4 години.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Сайтел България ЕООД, на позиция Специалист Информационно обслужване.

Опишете работата си с няколко изречения?

Обслужване на клиенти в сферата на телекомуникационните услуги.

Защо избрахте да се върнете в България?

Прецених, че има възможност за професионално развитие.

Имаше много хора тук, които ми липсваха и на които исках да отдам от времето и вниманието си.​​

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Ако си човек, който го е грижа за бъдещето на България, би се върнал, за да допринасяш с успехите си в родината, а не на чужди държави.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Че съм опитал и твърдя обратното. Всичко се свежда до лични качества и умения!

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Разбирането и виждането на хората тук, относно повечето теми. Новото начало, жилище, работа, среда. Горещите летни дни! Мразя слънце...(смее се).​

Какви, според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Близостта на близките и приятелите. Хората са по-сплотени! Възможността да се развивам в собствената си държава.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Приятели и близки, също така и самата България. Обичам да бъда тук!

Опишете живота си в България с няколко думи?

Животът в България е изпълнен с емоции и динамика. Хората тук знаят как да се забавляват.

Каква е Вашата формула за успех?

Прави това, което обичаш и бъди там, където най-силно искаш да бъдеш!

Най-успешни и продуктивни сме тогава, когато сме ангажирани с нашите хобита и теми от аспекта на нашите интереси!

Лазарина и Димо Желязови са млади и креативни хора, които са пропътували десетки хиляди километри в няколко държави по света като: Испания, Франция и СAЩ. Въпреки това, те взимат решението да се върнат окончателно в България. Двамата имат семеен бизнес свързан с изработката на бутикови аксесоари от кожа с марка Ъндърграунд Оазис ЕООД. Къде сте учили или работили в чужбина? Димо: Ние се запознахме в Испания. Тя учеше там аз също. Работихме най-различни неща там, след което заедно решихме да заминем за САЩ, което беше наша мечта. В САЩ също учихме, но и работихме най-различни неща. Колкото и да изглежда хаотично същност се оказа, че правейки и учейки различни неща, човек натрупва доста богат житейски опит в най- различни насоки, което после може да се използва благоприятно. Колко време бяхте в чужбина? Лазарина: За мен всичко започна през 2000 година още по визов режим. Заминах за Испания, за да си доуча средното образование в рамките на една година. Там останах и в университет, тоест 6-7 години бяхме там, след което 3 години в САЩ и две години във Франция. Кога се върнахте в България? Лазарина: Върнахме се окончателно през 2014 година, но имахме и връщания между САЩ и Франция. Димо: Просто решихме да приключим с пътуванията по чужбина и да се върнем окончателно в България. Защо избрахте да се върнете в България? Димо: Първоначално избрах да напусна България като паднаха визите, защото въобще не ми харесваше. Бъдейки по света разбираш, че няма никъде нищо идеално, съвършено или лесно. Навсякъде има плюсове и минуси, а след години странстване, решихме, че сме се обогатили в опознаването на света, разширили сме начина си на мислене и гледните точки, които имаме. Решихме, че е най-добре да бъдем полезни с това, което можем обратно в България, защото има много трудности, за които всички знаем, но има и възможности за промяна. Затова и се върнахме с идеята да бъдем промяната, която ние самите искаме, както и да виждаме в България. Лазарина: Ние вярваме, че няма човек на Земята, който да е роден случайно. Ние сме създадени, защото имаме мисия, имаме причина да бъдем на нея. Аз вярвам, че има причина ние специално да се родим тук. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Димо: За да се върнат в България, значи вече са излезли, което в един момент не е лошо, защото така могат да натрупат някакъв опит и да си разширят гледните точки за живота, както и да забогатеят житейски. След това, бих ги посъветвал да се върнат именно заради това, за което се върнахме и ние. България се нуждае от млади хора , които копнеят за промяна, и които са готови да бъдат промяната, която искат, без да изискват от другите или да очакват някой друг да го направи. Всички говорят за промяна, защото, ако човек само и единствено се оплаква, фокусира се върху трудностите, тогава нищо няма да се промени. Лазарина: За мен всичко се базира на принципи. Всичко функционира на някаква основа. Хората си мислят, че като отидеш в чужбина валят пари, но не е така. Пробвахме на няколко места и не валяха, но това, което можеш да видиш е един по-различен начин на мислене и принципи. Да видиш реално, че принципите не ти пречат, а помагат. Затова си мисля, че е хубаво българите да се върнат, за да могат реално да основат нови принципи, които да бъдат различни от старите и да те отведат на по-хубаво място. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Лазарина: Това е много индивидуално. Според мен навсякъде би могло да няма бъдеще, или да има такова. Ако ти е повтаряно от ден трети на смисления ти живот, че за теб няма бъдеще и, че ще си избуташ живота, може би така би го изкарал. Има бъдеще в България, защото има почва, хора, има толкова много нужда и смисъл. Димо: Хората са свободни да мислят и смятат каквото искат, да имат мнение. Въпросът е кое е истина и кое не. Това не е вярно, че в България няма бъдеще, защото бъдещето не идва просто ей така. Бъдещето го правим ние хората. Ако мислиш, че го няма, очакваш някой друг да го направи. Когато се промени самото мислене или това, че аз вече не очаквам някой друг да промени моето бъдеще, ами аз идвам с цел да допринеса за него, тогава имаш много повече енергия за живот и сила. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте? Лазарина: Аз бих споменала за отношението на хората, институции, обслужване. Някак си усещаш още отношението на „ Аз да не съм ти длъжен“. Тоест, където и да отидеш си посрещнат с това, че все едно трябва да си изпросиш някакво добро отношение . Димо: Има много повече предизвикателства от тези. И до ден днешен ги има, но особено, когато се върнахме от САЩ, беше много шоково. Най-вече отношението на хората, както спомена и Лазарина. В САЩ хората са далеч по-любезни . Някои казват, че това е фалшиво, но аз съм склонен да споря. Някъде може да е фалшиво, някъде е истинско. Много по-добре е да има култура на любезност, култура на хора, които не са ти сърдите още преди да те познават. Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Димо: Има предимства, разбира се. Първото за което се сещам е, че имаш много повече близки, отколкото в чужбина. Това в чужбина винаги липсва, както и приятелствата, които си изградил тук. Освен това, езикът също си е чужд. Отделно има и много възможности, тъй като страната се развива. Има преход, който продължава. Има много възможности, много ниши. Има и много чужденци, които избират да дойдат в България. Има благодатна почва за много нови неща, за промяна. Благодарение на това, българите дълго време са живеели в криза, но въпреки това са много креативни и това също е предимство, защото е полезно да си добър и креативен. Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Лазарина: Лютеницата... (шегува се). Малко или много, колкото и да говориш чужд език, липсва да седнеш и да поговориш, да споделиш с някого, на когото основите са същите като твоите. За мен беше голямо предимство да се запозная в Испания с Димо, който е българин и сме от един и същ роден град. Това беше супер яко. Това, което липсва е да ходиш и да знаеш, че си на свой терен. Липсва ти да знаеш как функционира всичко отвсякъде. Опишете живота си в България с няколко думи? Димо: Вълнуващ и изключително динамичен. Ние почти не се спираме, защото се занимаваме с доста неща. Едно от тях е бизнеса, за да можем да бъдем гъвкави, да намираме време за създаване на други неща. Активно се занимаваме и с изграждането на едно общество, което да бъде светлината в този град, да бъде промяната в цялата страна. Лазарина: За мен нещото, което определя живота ми е това, че моето щастие не се гради на това, което получавам, а на това, което давам. Всеки ден аз искам, събуждам се с мисълта, че моят ден днес ще бъде смислен. Няма да бъде ден, в който да бъда консуматор, защото консуматори има много. Аз искам да бъда човек, който прави промяна. Каква е вашата формула за успех? Димо: Може би е универсална. Нашата формула за успех е това, че ние наистина много уповаваме на Бог, на неговите принципи, черпим мъдрости от неговото слово и се учим как да бъдем различни. На този свят трябва да има много повече любов, мир, разбирателство и радост. Хората заместват радостта с разни забави и т.н, но истината е, че е трудно да си човек, защото често се луташ или губиш, не знаеш кое е добро или лошо, истина или фалшиво. Лично за нас ще кажа, че разчитаме на помощта на Бог и също така на това да живеем живот, който да дава, както и да променя, да превръщаме нещата, които изглеждат зле в добри. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Ради Кърмазов е БИМ мениджър в Иво Петров Архитекти. Неговият 19 годишен опит в консултирането, създаването и обучението на софтуерни продукти и проекти в архитектурата, е ценен актив за компанията. Той е участвал в проекти в различни сфери и мащаби, такива като инфраструктурния проект за 75 железопътни станции в Саудитска Арабия, новото летище в Инстанбул, Expo 2017 Village Masterplan-Green Block в Казахстан, St Edward's Kensington Row Residential Complex – Лондон, Мастерплан и проучване на новите железопътни станции и линии в Crossrail II и Waltham Cross - Cheshunt, в Лондон. Неговият ентусиазъм и неспирно търсене на начини за подобряване на работата на софтуера, както и уменията на хората да помагат за непрекъснатото повишаване на стандартите и ефективността на работа в ИПА. БИМ отдела в компанията е единственият по рода си в България, благодарение на професионализма, опита и стремежа на всички в него.

Опишете работата си с няколко изречения?

Грижа се работата на архитектите да върви гладко, помагам им, обучавам ги. Създавам стандарти за работа с програмата и съблюдавам спазването им-координация между арх. и инженерни файлове, редактиране и създаване на фамилии

Къде сте учили или работили в чужбина?

Няколко големи международни компании в Лондон. Foster + Partners, Scott Brownrigg, AHR Global, където имах възможност да се включа към големи международни проекти.

Колко време бяхте в чужбина?

Около 3 години.

Кога се върнахте в България? ​

През 2016 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Заради възможноста да се развивам в България и да приложа това, което научих навън.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото камъкът си тежи на мястото. И няма нищо лошо да излезеш навън, да събереш опит, който да приложиш в собствената си родина. Ние трябва да развиваме нашата страна, а не чуждите.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Предполагам, че не са пробвали истински да си създадат бъдещето, което желаят. Повярвали са, че бъдещето им е навън. Всъщност те могат да станат каквито си поискат в България, единственото условие е да го пожелаят силно и разбира се да работят за това.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Да приема, че онлайн банкирането в България работи само в работното време на банката,
и че трябва винаги да носиш пари в брой, защото на много места не работят с карти. Друго голямо предизвикателство е човек да бута количка по натрошените ни тротоари, ако случайно няма паркирали отгоре коли.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Независимо, че си от друг град, но работиш в София, ти все пак си си вкъщи, всички наоколо говорят твоя език, и е много по лесно да се разбереш с хората, тъй като те не са по различни от теб. Децата ти също имат възможност да растат и живеят сред свои и никой не гледа на теб и на тях, като на чужденци. Автомобилното движение не е на обратно - има истинска природа и не съм на някой „мухлясал“ остров.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството, приятелите, морето и планината

Опишете живота си в България с няколко думи?

Гледам си малкото момченце, семейството и работата основно. Като цяло съм щастлив, че взех решение да се прибера в България. Тук се чувствам по-добре.

Каква е Вашата формула за успех?

Не мисля, че имам някоя специална формула която да знам и да прилагам. Просто съм търпелив, упорит и постоянен в това, което правя, докато постигна успех.