Драгомир Ангелов е пребивавал дълги години в чужбина, разделяйки ги между работа и придобиване на нови познания. Независимо от времето, което е прекарал зад граница, от длъжностите, които е заемал и от откритите възможности, той предпочита завръщането в родината. Важно за това се оказва и предложението, което получава от логистичната фирма, в която получава първите си знания в международния сухопътен транспорт в България. Започнал в Лазер Лоджистикс ООД, след около 3 години се премества в италианска фирма на същите собственици, където продължава да се развива в същата област. 5 години по-късно, през 2012-а, натрупал достатъчно опит, се завръща в офиса на Лазер Лоджистикс ООД за да управлява международният сухопътен транспорт. Там работи и досега.

Опишете работата си с няколко изречения?

Няма как, само с няколко изречения, да се опише работата в оперативен транспортен отдел, но ако си представите един перфектно работещ кошер, ще разберете как изглежда офиса на Лазер Лоджистикс в Нови Искър – привидният работен хаос за непросветените, всъщност е една страхотна оперативна машина.

Къде сте учили или работили в чужбина?

В различни компании в Триполи, Либия като в края на пребиваването ми там започнах работа в търговския офис на IVECO North Africa. Там имах възможността, освен да работя в голяма международна фирма, да се запозная с някои от основите на международната търговия и да се докосна за първи път до света на Логистиката. Днес си мисля, че работата ми в Ивеко е била подготовка за кариерата ми в Лазер Лоджистикс, въпреки разликата в размера на двете фирми.

Колко време бяхте в чужбина?

Около 15 години.

Кога се върнахте в България?

На рождения си ден през 2012 година.

Защо се върнахте в България?

Получих страхотно предложение от фирмата, в която бях работил и която ми предлагаше чудесни условия за да ръководя офиса в Нови Искър. Това доказваше, че ако си добър в нещо и си концентриран, несъмнено ще намериш своето място в бизнеса в България. Остава да намериш правилната фирма, както аз я намерих.

Защо бихте посъветвалите младите хора да се върнат в България?

Освен, че „Камъкът си тежи на мястото“, както биха казали много хора, за младите хора България е едно прекрасно място - изпълнено с предизвикателства и разнообразен социален живот. Факт е, че не само млади българи, а и много млади чужденци предпочитат кариера в България. Нека бъдем честни – голямата липса на квалифициран персонал е точната предпоставка за търсене на изгодна позиция от страна на младите българи, получили образование или ценна професия в чужбина. Те трябва да потърсят своето място в българския бизнес и ако са достатъчно мотивирани ще намерят както развитие, така и спокойствие за бъдещето си, така както аз и стотици други го направихме.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Радостта от това, да правиш нещо в собствената си държава, което освен теб да развива и самата нея е удовлетворяващо. В София, а и не само, при правилен подбор на работа, жилище и желан статус, можеш да постигнеш едно много добро качество на живот.

Също така все повечето чужди фирми на българския пазар предоставят възможност на млади хора да работят в интересна, активна среда и да се развиват професионално. Не бих подценил и отлични български работодатели. Както казах и преди малко, сега е момента да потърсят своята реализация в България и съм убеден, че българският бизнес ще отговори на техните изисквания за заплата и социални придобивки.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

При мен, за разлика от други хора, предизвикателства нямаше много. Аз се върнах в България с ясна цел и ясни представи, за това, което ще правя в следващите поне 10 години. След като получих предложението от Лазер Лоджистикс да ръководя офиса в Нови Искър се постарах да планирам всичко – жилище, кола, социална среда и т.н. Ако трябва да съм честен, след като имах добрата фирма, бях изпълнил плана на 50 %. Останалото беше само бюрокрация, която отчитам като предизвикателство и лична ангажираност.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Има много възможности за амбициозни хора, на които им се работи. Повече възможности за развитие. Има повече свободно време за хоби и развлечения, отколкото в други държави. Възможността за договаряне на отлични условия, заради липсата на кадри също е огромно предимство. Моментът е подходящ за знаещите и можещи хора да намерят високоплатена, удовлетворяваща длъжност, а за недотам квалифицираните, да получат нужната квалификация, отново заради търсенето и предлагането, и активните квалификационни програми, предлагани от българските работодатели.

Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Динамичната среда – работна и социална, която липсва дори в някои чуждестранни столични градове, морето, някои приятели, усещането за родина.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Водя по-социален, по-забавен живот. Срещам се с интересни хора, посещавам конференции, семинари, които повишават знанията ми. Приемам нови предизвикателства и продължавам да градя своята кариера.

Каква е Вашата формула за успех?

В работата, самоусъвършенстването е първият стълб на успеха, след това идва правилния подбор на средата, фирмата, начина на работа. Всеки от нас е уникален по свой начин и откриването, и разработването на собствения талант, поставяйки го в правилна среда, води до постигането на резултати. Не изключвам и късмета – при мен той сработи с намирането на Лазер Лоджистикс. В останалите сфери любопитството е двигателя на промените, водещи до успеха. От скоро съм планувал нови върхове за покоряване, както в пряк, така и в преносен смисъл, където, освен с други инструменти, ще подходя и с необходимото търпение.

Виж свободните позиции от Лазер Лоджистик ООД тук: https://www.zaplata.bg/lazer-lodzhistik1/

Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.

Опишете работата си с няколко изречения?

Ежедневна работа с хора от различно управленско ниво във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.

Кога се върнахте в България?

През есента на 2003 година

Защо избрахте да се върнете в България?

За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.

Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Близките, семейството.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).

Каква е Вашата формула за успех?

Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.

Д-р Николай Михайлов е прекарал година и половина в Лондон, работейки в няколко отделения по съдова хирургия. Завършва медицина през 1994 година в МУ Пловдив, специализира хирургия и от 1999 до сега се занимава със съдова хирургия и ангелогия. Къде сте учили или работили в чужбина? Работил съм в отделенията по Съдова хирургия в Лондон (Royal Free London NHS Foundation Trust /Royal Free Hospital /, Leeds Teaching Hospitals NHS Trust / Leeds General Infirmary). Колко време бяхте в чужбина? Общо почти 18 месеца. Кога се върнахте в България? В края на юли месец 2015 година. Сега къде работите и на каква позиция? Работя в две лечебни заведения - УМБАЛ „Пълмед” като началник на Отделение по Съдова хирургия, в ДКЦ „Пълмед“ – доболнична помощ и УМБАЛ „Св. Георги" – Клиника по съдова хирургия и ангиология. Опишете работата си с няколко изречения? И в двете лечебни заведения, в които работя, извършваме в почти пълен обем и на съвременно ниво всички планови и спешни съдово – реконструктивни операции, касаещи патологията на артериалните съдове, с изключение тези на сърцето и на гръдната аорта. Извършваме основните видове оперативни намеси за варикозна болест и за осигуряване на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Работата ми е динамична, интересна, отговорна, изискваща физическа и психическа издръжливост, добри умения за общуване с различни пациенти и колеги от моята специалност и всички други специалности. Защо избрахте да се върнете в България? За да бъда честен, трябва да призная, че заминах в Обединеното Кралство като сравнително утвърден в Пловдив съдов хирург, с постоянно работно място в реномирана болница и клиника, в която се работеше на високо за България ниво и с немалък брой пациенти. Това ми даде възможност да оценя работата си в тези две изключително реномирани за Англия болници от различна, по-критична гледна точка. След този не много продължителен, но и в никакъв случай кратък престой, си дадох сметка, че здравеопазването и в частност съдовата хирургия в напреднала европейска държава като Обединеното Кралство, също изпитват сериозни трудности в някои аспекти от функционирането си и далеч не всичко е перфектно организирано, както смятах преди да замина. С две думи там видях и срещнах специалисти и неща на световно ниво, но и се сблъсках с трудности и проблеми, които в България не съществуват. В крайна сметка разбрах, че въпреки големия брой проблеми и недофинансирането на здравеопазването и болниците в България, и тук може да се работи медицина и съдова хирургия на добро ниво. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Не бих казал, че задължително ще ги съветвам да се връщат в България. Бих ги посъветвал и поощрил да заминат в чужбина, да поработят там и лично да се уверят в предимствата и недостатъците на здравеопазването в Европейските държави, но и да не подценяват възможностите за обучение и работа в България. Накратко смятам в днешния глобализиращ се свят, да не говорим за Европа, днешните млади лекари имат възможност и са длъжни да извлекат най-доброто за себе си, и в последствие за своите пациенти, като не се ограничават да работят и учат в една държава. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Бих им казал, че не са съвсем прави, защото мисля, че бъдещето на останалите европейски държави не е много по-светло от това на България. Освен това наистина смятам, че поне в известна степен бъдещето ни зависи от самите нас. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Сравнително краткият ми престой в чужбина и това, че се върнах на същото работно място не са поставяли особени предизвикателства пред мен. Може би мога да нарека предизвикателство започването на работа и създаването с мое участие на работеща Съдова Хирургия в УМБАЛ Пълмед, което все още не мога да кажа че е напълно преодоляно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Това, че човек живее и работи в собствената си страна, заобиколен от семейство и приятели. Начинът ни живот и разбиранията ни за него са доста по-различни от тези на хората в Западна Европа. Възможностите за обучение и развитие далеч не са толкова малки, колкото ни се струва. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството, приятелите, начинът на живот. Опишете живота си в България с няколко думи? Спокойствие, интересна и напрегната работа, носеща удовлетворение, но и разочарования, вълнуващи и различни начини за физическа и психическа отмора. Каква е вашата формула за успех? Добро образование, което обаче трябва постоянно да се допълва и развива, задължително много труд, добри отношения с колеги и пациенти, способност да отсяваш значимото от незначимото, и умение да не пилееш време и енергия за незначимите неща. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Калоян Колев е на 23 години и прекарал четири години в град Аахен, Германия, учейки в един от водещите университети там. Колко време беше в чужбина? В Германия пребивавах от 2013 до 2017 година. Относително се събират около 4 години. Кога се върна в България? В България се завърнах към средата на октомври месец 2017 година. Къде работиш сега и на каква позиция? Работя в „Сайтел България“, на позиция Специалист информационно обслужване. Опиши работата си с няколко изречения? Работата си намирам за динамична, интересна и с възможност за по-нататъчно развитие. От друга гледна точка, работата в Сайтел допринася за развитието и подобрението на езиковите умения, а също така и за развитието на комуникационните умения. Общо казано: как да общуваш правилно и да обслужваш клиентите си добре, за да останат доволни. Защо избра да се върнеш в България? Причините да се завърна в родината си са много на брой. Първата причина, на която аз отдавам може би най-голямо значение, е националната ми гордост, присъща за по-голяма част от българите. Да си българин е дар, а да живееш в родината си е щастие – и за теб самия, и за близките ти. Освен това от самото начало усетих, че Германия не е моето място, а жителите и́ не са моите хора – твърде различни сме, а тяхната студена вътрешна и външна обвивка ме отблъскваше и отдалечаваше от тях и Германия. Германия е страна със силно развита икономика и политика, в която хората и начинът им на живот са уредени и подредени и така да се каже, наистина се изкарват добри пари, но по мое мнение всичко свърша до там. Носталгията продължаваше да ме дърпа към България непрестанно. В един момент прецених, че личностното ми щастие е по-важно от всяка една заработена сума и взех решението да се прибера у дома. Освен това съм на мнение и силно вярвам, че ние, младите хора, сме бъдещето на България, както и хората, които трябва да допринесат за промяната в държавата ни към по-добро, за което съм тук да се боря с всички сили! България има потенциал и ние сме този потенциал, който тепърва предстои да се разгръща. Защо би посъветвал младите хора да се върнат в България? Бих посъветвал младите хора да се върнат в България, защото знам как се чувстват повече от тях в Германия – чужди и не на място. Обратно на вярванията на повечето, заминали за чужбина, в България има развитие и възможности за такова. Да вземем „Сайтел“ за пример и също така много други чуждестранни аутсорсинг фирми, които навлязоха на българския пазар и предоставят шансове за развитие на хора от всякакви възрасти. Но най-вече аз ги съветвам да се приберат, защото у дома е най-хубаво и тук ще са най-щастливи. Какво би казал на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? На тези хора бих казал, че е най-лесно да говориш без да опиташ. Предизвиквам ги най-добронамерено да се върнат и да опитат, след това да изказват такива твърдения. Аз съм убеден, че връщайки се и опитвайки повечето ще се убедят в обратното, т.е, че и в България има бъдеще! Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред теб, когато се върна? За момента не съм срещал предизвикателства. Всичко върви напълно добре. Какви според теб са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Тук ще бъда лаконичен, защото следните предимства сами говорят за себе си: социален живот, развитие и растеж на място, където истински се чувстваш на мястото си, щастие и спокойствие. Какво ти липсваше най-много, докато беше в чужбина? Семейството ми, приятелите ми и това да се чувствам на място. Това са нещата, които ми липсваха най-много. Опиши живота си в България с няколко думи? динамичен, разнообразен, щастлив и забавен. Каква е твоята формула за успех? Текущата ми формула за успех е широката усмивка на лицето, както и позитивен мироглед. Гледам напред с високо вдигната глава и усмивка на лице и никога не спирам да се боря. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.