Не всички млади българи, завършили образованието си в чужбина, остават да живеят навън. Даниел Петров прекарва цели осем години в Германия, където завършва своето средно образование, след което започва и работа там. Независимо, че дълги години е пребивавал извън страната, той взима решението да се върне в родината.

Колко време бяхте в чужбина?

8 години.

Кога се върнахте в България?

Преди 4 години.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Сайтел България ЕООД, на позиция Специалист Информационно обслужване.

Опишете работата си с няколко изречения?

Обслужване на клиенти в сферата на телекомуникационните услуги.

Защо избрахте да се върнете в България?

Прецених, че има възможност за професионално развитие.

Имаше много хора тук, които ми липсваха и на които исках да отдам от времето и вниманието си.​​

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Ако си човек, който го е грижа за бъдещето на България, би се върнал, за да допринасяш с успехите си в родината, а не на чужди държави.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Че съм опитал и твърдя обратното. Всичко се свежда до лични качества и умения!

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Разбирането и виждането на хората тук, относно повечето теми. Новото начало, жилище, работа, среда. Горещите летни дни! Мразя слънце...(смее се).​

Какви, според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Близостта на близките и приятелите. Хората са по-сплотени! Възможността да се развивам в собствената си държава.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Приятели и близки, също така и самата България. Обичам да бъда тук!

Опишете живота си в България с няколко думи?

Животът в България е изпълнен с емоции и динамика. Хората тук знаят как да се забавляват.

Каква е Вашата формула за успех?

Прави това, което обичаш и бъди там, където най-силно искаш да бъдеш!

Най-успешни и продуктивни сме тогава, когато сме ангажирани с нашите хобита и теми от аспекта на нашите интереси!

Лазарина и Димо Желязови са млади и креативни хора, които са пропътували десетки хиляди километри в няколко държави по света като: Испания, Франция и СAЩ. Въпреки това, те взимат решението да се върнат окончателно в България. Двамата имат семеен бизнес свързан с изработката на бутикови аксесоари от кожа с марка Ъндърграунд Оазис ЕООД. Къде сте учили или работили в чужбина? Димо: Ние се запознахме в Испания. Тя учеше там аз също. Работихме най-различни неща там, след което заедно решихме да заминем за САЩ, което беше наша мечта. В САЩ също учихме, но и работихме най-различни неща. Колкото и да изглежда хаотично същност се оказа, че правейки и учейки различни неща, човек натрупва доста богат житейски опит в най- различни насоки, което после може да се използва благоприятно. Колко време бяхте в чужбина? Лазарина: За мен всичко започна през 2000 година още по визов режим. Заминах за Испания, за да си доуча средното образование в рамките на една година. Там останах и в университет, тоест 6-7 години бяхме там, след което 3 години в САЩ и две години във Франция. Кога се върнахте в България? Лазарина: Върнахме се окончателно през 2014 година, но имахме и връщания между САЩ и Франция. Димо: Просто решихме да приключим с пътуванията по чужбина и да се върнем окончателно в България. Защо избрахте да се върнете в България? Димо: Първоначално избрах да напусна България като паднаха визите, защото въобще не ми харесваше. Бъдейки по света разбираш, че няма никъде нищо идеално, съвършено или лесно. Навсякъде има плюсове и минуси, а след години странстване, решихме, че сме се обогатили в опознаването на света, разширили сме начина си на мислене и гледните точки, които имаме. Решихме, че е най-добре да бъдем полезни с това, което можем обратно в България, защото има много трудности, за които всички знаем, но има и възможности за промяна. Затова и се върнахме с идеята да бъдем промяната, която ние самите искаме, както и да виждаме в България. Лазарина: Ние вярваме, че няма човек на Земята, който да е роден случайно. Ние сме създадени, защото имаме мисия, имаме причина да бъдем на нея. Аз вярвам, че има причина ние специално да се родим тук. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Димо: За да се върнат в България, значи вече са излезли, което в един момент не е лошо, защото така могат да натрупат някакъв опит и да си разширят гледните точки за живота, както и да забогатеят житейски. След това, бих ги посъветвал да се върнат именно заради това, за което се върнахме и ние. България се нуждае от млади хора , които копнеят за промяна, и които са готови да бъдат промяната, която искат, без да изискват от другите или да очакват някой друг да го направи. Всички говорят за промяна, защото, ако човек само и единствено се оплаква, фокусира се върху трудностите, тогава нищо няма да се промени. Лазарина: За мен всичко се базира на принципи. Всичко функционира на някаква основа. Хората си мислят, че като отидеш в чужбина валят пари, но не е така. Пробвахме на няколко места и не валяха, но това, което можеш да видиш е един по-различен начин на мислене и принципи. Да видиш реално, че принципите не ти пречат, а помагат. Затова си мисля, че е хубаво българите да се върнат, за да могат реално да основат нови принципи, които да бъдат различни от старите и да те отведат на по-хубаво място. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Лазарина: Това е много индивидуално. Според мен навсякъде би могло да няма бъдеще, или да има такова. Ако ти е повтаряно от ден трети на смисления ти живот, че за теб няма бъдеще и, че ще си избуташ живота, може би така би го изкарал. Има бъдеще в България, защото има почва, хора, има толкова много нужда и смисъл. Димо: Хората са свободни да мислят и смятат каквото искат, да имат мнение. Въпросът е кое е истина и кое не. Това не е вярно, че в България няма бъдеще, защото бъдещето не идва просто ей така. Бъдещето го правим ние хората. Ако мислиш, че го няма, очакваш някой друг да го направи. Когато се промени самото мислене или това, че аз вече не очаквам някой друг да промени моето бъдеще, ами аз идвам с цел да допринеса за него, тогава имаш много повече енергия за живот и сила. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте? Лазарина: Аз бих споменала за отношението на хората, институции, обслужване. Някак си усещаш още отношението на „ Аз да не съм ти длъжен“. Тоест, където и да отидеш си посрещнат с това, че все едно трябва да си изпросиш някакво добро отношение . Димо: Има много повече предизвикателства от тези. И до ден днешен ги има, но особено, когато се върнахме от САЩ, беше много шоково. Най-вече отношението на хората, както спомена и Лазарина. В САЩ хората са далеч по-любезни . Някои казват, че това е фалшиво, но аз съм склонен да споря. Някъде може да е фалшиво, някъде е истинско. Много по-добре е да има култура на любезност, култура на хора, които не са ти сърдите още преди да те познават. Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Димо: Има предимства, разбира се. Първото за което се сещам е, че имаш много повече близки, отколкото в чужбина. Това в чужбина винаги липсва, както и приятелствата, които си изградил тук. Освен това, езикът също си е чужд. Отделно има и много възможности, тъй като страната се развива. Има преход, който продължава. Има много възможности, много ниши. Има и много чужденци, които избират да дойдат в България. Има благодатна почва за много нови неща, за промяна. Благодарение на това, българите дълго време са живеели в криза, но въпреки това са много креативни и това също е предимство, защото е полезно да си добър и креативен. Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Лазарина: Лютеницата... (шегува се). Малко или много, колкото и да говориш чужд език, липсва да седнеш и да поговориш, да споделиш с някого, на когото основите са същите като твоите. За мен беше голямо предимство да се запозная в Испания с Димо, който е българин и сме от един и същ роден град. Това беше супер яко. Това, което липсва е да ходиш и да знаеш, че си на свой терен. Липсва ти да знаеш как функционира всичко отвсякъде. Опишете живота си в България с няколко думи? Димо: Вълнуващ и изключително динамичен. Ние почти не се спираме, защото се занимаваме с доста неща. Едно от тях е бизнеса, за да можем да бъдем гъвкави, да намираме време за създаване на други неща. Активно се занимаваме и с изграждането на едно общество, което да бъде светлината в този град, да бъде промяната в цялата страна. Лазарина: За мен нещото, което определя живота ми е това, че моето щастие не се гради на това, което получавам, а на това, което давам. Всеки ден аз искам, събуждам се с мисълта, че моят ден днес ще бъде смислен. Няма да бъде ден, в който да бъда консуматор, защото консуматори има много. Аз искам да бъда човек, който прави промяна. Каква е вашата формула за успех? Димо: Може би е универсална. Нашата формула за успех е това, че ние наистина много уповаваме на Бог, на неговите принципи, черпим мъдрости от неговото слово и се учим как да бъдем различни. На този свят трябва да има много повече любов, мир, разбирателство и радост. Хората заместват радостта с разни забави и т.н, но истината е, че е трудно да си човек, защото често се луташ или губиш, не знаеш кое е добро или лошо, истина или фалшиво. Лично за нас ще кажа, че разчитаме на помощта на Бог и също така на това да живеем живот, който да дава, както и да променя, да превръщаме нещата, които изглеждат зле в добри. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Д-р Николай Михайлов е прекарал година и половина в Лондон, работейки в няколко отделения по съдова хирургия. Завършва медицина през 1994 година в МУ Пловдив, специализира хирургия и от 1999 до сега се занимава със съдова хирургия и ангелогия. Къде сте учили или работили в чужбина? Работил съм в отделенията по Съдова хирургия в Лондон (Royal Free London NHS Foundation Trust /Royal Free Hospital /, Leeds Teaching Hospitals NHS Trust / Leeds General Infirmary). Колко време бяхте в чужбина? Общо почти 18 месеца. Кога се върнахте в България? В края на юли месец 2015 година. Сега къде работите и на каква позиция? Работя в две лечебни заведения - УМБАЛ „Пълмед” като началник на Отделение по Съдова хирургия, в ДКЦ „Пълмед“ – доболнична помощ и УМБАЛ „Св. Георги" – Клиника по съдова хирургия и ангиология. Опишете работата си с няколко изречения? И в двете лечебни заведения, в които работя, извършваме в почти пълен обем и на съвременно ниво всички планови и спешни съдово – реконструктивни операции, касаещи патологията на артериалните съдове, с изключение тези на сърцето и на гръдната аорта. Извършваме основните видове оперативни намеси за варикозна болест и за осигуряване на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Работата ми е динамична, интересна, отговорна, изискваща физическа и психическа издръжливост, добри умения за общуване с различни пациенти и колеги от моята специалност и всички други специалности. Защо избрахте да се върнете в България? За да бъда честен, трябва да призная, че заминах в Обединеното Кралство като сравнително утвърден в Пловдив съдов хирург, с постоянно работно място в реномирана болница и клиника, в която се работеше на високо за България ниво и с немалък брой пациенти. Това ми даде възможност да оценя работата си в тези две изключително реномирани за Англия болници от различна, по-критична гледна точка. След този не много продължителен, но и в никакъв случай кратък престой, си дадох сметка, че здравеопазването и в частност съдовата хирургия в напреднала европейска държава като Обединеното Кралство, също изпитват сериозни трудности в някои аспекти от функционирането си и далеч не всичко е перфектно организирано, както смятах преди да замина. С две думи там видях и срещнах специалисти и неща на световно ниво, но и се сблъсках с трудности и проблеми, които в България не съществуват. В крайна сметка разбрах, че въпреки големия брой проблеми и недофинансирането на здравеопазването и болниците в България, и тук може да се работи медицина и съдова хирургия на добро ниво. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Не бих казал, че задължително ще ги съветвам да се връщат в България. Бих ги посъветвал и поощрил да заминат в чужбина, да поработят там и лично да се уверят в предимствата и недостатъците на здравеопазването в Европейските държави, но и да не подценяват възможностите за обучение и работа в България. Накратко смятам в днешния глобализиращ се свят, да не говорим за Европа, днешните млади лекари имат възможност и са длъжни да извлекат най-доброто за себе си, и в последствие за своите пациенти, като не се ограничават да работят и учат в една държава. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Бих им казал, че не са съвсем прави, защото мисля, че бъдещето на останалите европейски държави не е много по-светло от това на България. Освен това наистина смятам, че поне в известна степен бъдещето ни зависи от самите нас. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Сравнително краткият ми престой в чужбина и това, че се върнах на същото работно място не са поставяли особени предизвикателства пред мен. Може би мога да нарека предизвикателство започването на работа и създаването с мое участие на работеща Съдова Хирургия в УМБАЛ Пълмед, което все още не мога да кажа че е напълно преодоляно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Това, че човек живее и работи в собствената си страна, заобиколен от семейство и приятели. Начинът ни живот и разбиранията ни за него са доста по-различни от тези на хората в Западна Европа. Възможностите за обучение и развитие далеч не са толкова малки, колкото ни се струва. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството, приятелите, начинът на живот. Опишете живота си в България с няколко думи? Спокойствие, интересна и напрегната работа, носеща удовлетворение, но и разочарования, вълнуващи и различни начини за физическа и психическа отмора. Каква е вашата формула за успех? Добро образование, което обаче трябва постоянно да се допълва и развива, задължително много труд, добри отношения с колеги и пациенти, способност да отсяваш значимото от незначимото, и умение да не пилееш време и енергия за незначимите неща. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Антонио Григоров е прекарал 3 години и половина в чужбина, където завършва своето висше образование в университета Стратклайд (Strathclyde), Великобритания, специалност Човешки ресурси. След дипломирането си става част от стажантска програма в голяма френска компания. Там има възможността в рамките на една година да бъде част от четири различни звена, специализирани в различни сфери на човешките ресурси. Въпреки възможностите, които се отварят пред него, той взима категоричното решение да се върне в България.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2015 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в TBI Bank на позиция ръководител „Подбор и работодателска марка“ (Head of Recruitment and Employer Branding) за България и Румъния.

Опишете работата си с няколко изречения?

Като ръководител „Подбор и работодателска марка“, моите основни предизвикателства включват изготвяне на стратегия за привличане на нови таланти и модернизиране на вътрешните процеси за подбор. Позицията е симбиоза между традиционните методи за подбор на персонал и иновативни похвати за изграждане на силна връзка между организацията и кандидатите. Друга важна част от моята професия е изграждане на реалистична картина за работната среда в TBI Bank. За нашия екип е важно всички кандидати да бъдат напълно запознати с предизвикателствата, пред които се изправя нашата организация, както и да получат достатъчно информация за вземането на правилното решение.

Защо избрахте да се върнете в България?

Като изключим основните фактори като семейство, приятели и социална среда, мога да определя себе си като голям оптимист за бъдещeто на България. По време на престоя ми в чужбина не съм преставал да следя тенденциите на пазара в България и Източна Европа. Още тогава забелязах, че много чуждестрaнни компании отварят представителства в България, много български компании работят на високо световно ниво и всички те предлагат добри условия за развитие и реализация. След завършване на образованието и приключване на стажа се почуствах готов да се върна в България, за да допринеса за развитието на професията със знания и голяма мотивация.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото тук могат да бъдат част от нещо, което тепърва се създава и развива. Всеки техен работен ден може да бъде наситен с много динамика и възможности за изграждане на нови и интересни процеси. От гледна точка на човешките ресурси мога да отбележа, че кариерното развитие тук е по-бързо постижимо. За никого не е тайна, че пазарът на труда изпитва глад за образовани и мотивирани професионалисти, което дава възможност на хората, притежаващи тези качества, да бъдат оценени подобаващо.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Все по-рядко срещам хора, които смятат че в България няма бъдеще и търсят изход чрез Терминал 2. Според мен всичко зависи от личността и характера на човека. Всички преминаваме през трудни моменти, но първо трябва да погледнем към себе си и да се насочим към това как ние можем да променим средата около нас.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Едно от основните предизвикателства към мен беше намирането на правилната работна среда. Бях наясно какво търся, но не бях сигурен, къде бих могъл да го намеря. Тук е моментът да отбележа, че България и в частност университетите значително трябва да подобрят своите кариерни центрове и кариерно консултиране, за да служат като компас на дипломиращите се студенти. Моето лично мнение е, че трябва да има подобни звена в гимназиите и университетите и те да работят в тясно сътрудничество с бизнеса. С връщането ми в България попаднах в този тъй наречен вакуум между образованието и бизнеса. Друго предизвикателство, пред което се изправих при връщането ми в България, бе липсата на модерното възприемане на моята специалност – Човешки ресурси. Това е сфера, която отдавна не се ограничава с функциите на отдел труд и работна заплата.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах и преди, кариерното развитие е едно от тях. Другите са по-скоро свързани със социалната среда и чувството за принадлежност.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Това, което ми липсваше най-много, докато бях в чужбина, бе възможността успешно да балансирам времето си между професионалните ангажименти и личния живот. Именно поради тази причина аз реших да пиша моята дисертация на тема Work&Life balancе. Радвам се, че успях да намеря начините бързо да се фокусирам върху професионалните задължения и после лесно да се откъсвам и да се отдавам на занимания, които ме карат да се чувствам зареден с нови сили.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Щастие, семейство, адреналин, кариера, успех.

Каква е Вашата формула за успех?

Ключът към успеха е да откриеш своя талант и никога да не губиш своя глад за нови познания и предизвикателства.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.