Лазарина и Димо Желязови са млади и креативни хора, които са пропътували десетки хиляди километри в няколко държави по света като: Испания, Франция и СAЩ. Въпреки това, те взимат решението да се върнат окончателно в България. Двамата имат семеен бизнес свързан с изработката на бутикови аксесоари от кожа с марка Ъндърграунд Оазис ЕООД. Къде сте учили или работили в чужбина? Димо: Ние се запознахме в Испания. Тя учеше там аз също. Работихме най-различни неща там, след което заедно решихме да заминем за САЩ, което беше наша мечта. В САЩ също учихме, но и работихме най-различни неща. Колкото и да изглежда хаотично същност се оказа, че правейки и учейки различни неща, човек натрупва доста богат житейски опит в най- различни насоки, което после може да се използва благоприятно. Колко време бяхте в чужбина? Лазарина: За мен всичко започна през 2000 година още по визов режим. Заминах за Испания, за да си доуча средното образование в рамките на една година. Там останах и в университет, тоест 6-7 години бяхме там, след което 3 години в САЩ и две години във Франция. Кога се върнахте в България? Лазарина: Върнахме се окончателно през 2014 година, но имахме и връщания между САЩ и Франция. Димо: Просто решихме да приключим с пътуванията по чужбина и да се върнем окончателно в България. Защо избрахте да се върнете в България? Димо: Първоначално избрах да напусна България като паднаха визите, защото въобще не ми харесваше. Бъдейки по света разбираш, че няма никъде нищо идеално, съвършено или лесно. Навсякъде има плюсове и минуси, а след години странстване, решихме, че сме се обогатили в опознаването на света, разширили сме начина си на мислене и гледните точки, които имаме. Решихме, че е най-добре да бъдем полезни с това, което можем обратно в България, защото има много трудности, за които всички знаем, но има и възможности за промяна. Затова и се върнахме с идеята да бъдем промяната, която ние самите искаме, както и да виждаме в България. Лазарина: Ние вярваме, че няма човек на Земята, който да е роден случайно. Ние сме създадени, защото имаме мисия, имаме причина да бъдем на нея. Аз вярвам, че има причина ние специално да се родим тук. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Димо: За да се върнат в България, значи вече са излезли, което в един момент не е лошо, защото така могат да натрупат някакъв опит и да си разширят гледните точки за живота, както и да забогатеят житейски. След това, бих ги посъветвал да се върнат именно заради това, за което се върнахме и ние. България се нуждае от млади хора , които копнеят за промяна, и които са готови да бъдат промяната, която искат, без да изискват от другите или да очакват някой друг да го направи. Всички говорят за промяна, защото, ако човек само и единствено се оплаква, фокусира се върху трудностите, тогава нищо няма да се промени. Лазарина: За мен всичко се базира на принципи. Всичко функционира на някаква основа. Хората си мислят, че като отидеш в чужбина валят пари, но не е така. Пробвахме на няколко места и не валяха, но това, което можеш да видиш е един по-различен начин на мислене и принципи. Да видиш реално, че принципите не ти пречат, а помагат. Затова си мисля, че е хубаво българите да се върнат, за да могат реално да основат нови принципи, които да бъдат различни от старите и да те отведат на по-хубаво място. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Лазарина: Това е много индивидуално. Според мен навсякъде би могло да няма бъдеще, или да има такова. Ако ти е повтаряно от ден трети на смисления ти живот, че за теб няма бъдеще и, че ще си избуташ живота, може би така би го изкарал. Има бъдеще в България, защото има почва, хора, има толкова много нужда и смисъл. Димо: Хората са свободни да мислят и смятат каквото искат, да имат мнение. Въпросът е кое е истина и кое не. Това не е вярно, че в България няма бъдеще, защото бъдещето не идва просто ей така. Бъдещето го правим ние хората. Ако мислиш, че го няма, очакваш някой друг да го направи. Когато се промени самото мислене или това, че аз вече не очаквам някой друг да промени моето бъдеще, ами аз идвам с цел да допринеса за него, тогава имаш много повече енергия за живот и сила. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте? Лазарина: Аз бих споменала за отношението на хората, институции, обслужване. Някак си усещаш още отношението на „ Аз да не съм ти длъжен“. Тоест, където и да отидеш си посрещнат с това, че все едно трябва да си изпросиш някакво добро отношение . Димо: Има много повече предизвикателства от тези. И до ден днешен ги има, но особено, когато се върнахме от САЩ, беше много шоково. Най-вече отношението на хората, както спомена и Лазарина. В САЩ хората са далеч по-любезни . Някои казват, че това е фалшиво, но аз съм склонен да споря. Някъде може да е фалшиво, някъде е истинско. Много по-добре е да има култура на любезност, култура на хора, които не са ти сърдите още преди да те познават. Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Димо: Има предимства, разбира се. Първото за което се сещам е, че имаш много повече близки, отколкото в чужбина. Това в чужбина винаги липсва, както и приятелствата, които си изградил тук. Освен това, езикът също си е чужд. Отделно има и много възможности, тъй като страната се развива. Има преход, който продължава. Има много възможности, много ниши. Има и много чужденци, които избират да дойдат в България. Има благодатна почва за много нови неща, за промяна. Благодарение на това, българите дълго време са живеели в криза, но въпреки това са много креативни и това също е предимство, защото е полезно да си добър и креативен. Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Лазарина: Лютеницата... (шегува се). Малко или много, колкото и да говориш чужд език, липсва да седнеш и да поговориш, да споделиш с някого, на когото основите са същите като твоите. За мен беше голямо предимство да се запозная в Испания с Димо, който е българин и сме от един и същ роден град. Това беше супер яко. Това, което липсва е да ходиш и да знаеш, че си на свой терен. Липсва ти да знаеш как функционира всичко отвсякъде. Опишете живота си в България с няколко думи? Димо: Вълнуващ и изключително динамичен. Ние почти не се спираме, защото се занимаваме с доста неща. Едно от тях е бизнеса, за да можем да бъдем гъвкави, да намираме време за създаване на други неща. Активно се занимаваме и с изграждането на едно общество, което да бъде светлината в този град, да бъде промяната в цялата страна. Лазарина: За мен нещото, което определя живота ми е това, че моето щастие не се гради на това, което получавам, а на това, което давам. Всеки ден аз искам, събуждам се с мисълта, че моят ден днес ще бъде смислен. Няма да бъде ден, в който да бъда консуматор, защото консуматори има много. Аз искам да бъда човек, който прави промяна. Каква е вашата формула за успех? Димо: Може би е универсална. Нашата формула за успех е това, че ние наистина много уповаваме на Бог, на неговите принципи, черпим мъдрости от неговото слово и се учим как да бъдем различни. На този свят трябва да има много повече любов, мир, разбирателство и радост. Хората заместват радостта с разни забави и т.н, но истината е, че е трудно да си човек, защото често се луташ или губиш, не знаеш кое е добро или лошо, истина или фалшиво. Лично за нас ще кажа, че разчитаме на помощта на Бог и също така на това да живеем живот, който да дава, както и да променя, да превръщаме нещата, които изглеждат зле в добри. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Кристина Бабуркова е прекарала почти четвърт век от живота си в Германия. Завършила е гимназия в Берлин, след което изкарва бакалавърска степен по хотелиерство в Швейцарския университет Ecole hoteliere de Lausanne, в град Лозана. Въпреки този дълъг период на пребиваване там, както и възможностите, които се отварят пред нея, Кристина взема решението да се върне в родината.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя на длъжност Мениджър Обучение и развитие на персонала в новооткрития хотел InterContinental Sofia.

Опишете работата си с няколко изречения?

Когато започнах работа на тази позиция, бях част от малкия, но сплотен екип, който имаше нелеката задача да подготви откриването на новия хотел на групата InterContinental Hotel Group в София. През първата година от престоя ми в България имах най-разнообразни ангажименти по изучаване на стандартите на марката, изработване на концепцията за новия ни бар-ресторант, набиране на служители и много други. През последните месеци преди отварянето на хотела, главният ми фокус вече беше обучението на екипа и подготовката му да работи според високите изисквания на нашата хотелска верига.

Колко време бяхте в чужбина?

Бях на 4 години, когато семейството ми се премести да живее в Германия, така че общо 24.

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през ноември 2016 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Аз много обичам работата си. Не мога да си представя да се занимавам с нещо извън сферата на хотелиерството. От самото начало на кариерата си работя за международната верига InterContinental Hotels & Resorts. Когато разбрах, че веригата ще отваря първия си хотел в България, реших, че искам да съм част от екипа, който ще осигури успеха на новия InterContinental в родното ми място.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Аз принадлежа към поколението, което ще изгражда бъдещето на България. Ако искаме да имаме по-добри условия за живот в нашата прекрасна страна и по-добро бъдеще тук, сега е моментът да започнем.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

За съжаление през последната година и половина съм се срещала с немалко българи, които се оплакват колко е зле тук и как в чужбина се живее къде-къде по-добре, и които ми се чудят, защо съм решила да се върна в София. Но след като съм живяла и работила в Лондон, в Берлин, и в Малта, мога да кажа, че в България качеството на живот е много добро. В София се радвам на най-добрия “work-life-balance” – баланс между работата и свободното време – в цялата си кариера досега. А този баланс в днешно време е голям лукс и много хора го подценяват. Също така се усеща, че все повече чужди фирми навлизат на българския пазар, които предоставят възможност на млади хора да работят в интересна среда и да се развиват професионално.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Най-голямото предизвикателство за мен лично беше общуването на правилен български език. Напълно разбираемо, като се има предвид колко дълго съм живяла и учила в чужбина. Гордея се, че съм завършила българското училище в Берлин, но то беше само един път седмично за 12 години. Имах известни дефицити в граматиката и акцента, които в началото на престоя ми предизвикваха забавни ситуации. Другото предизвикателство беше, че съм свикнала да работя в много международна среда с колеги от цял свят. Мислех, че тук такава ще ми липсва. В крайна сметка обаче бях приятно изненадана, че София се развива като една истински интернационална столица.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах, голямо предимство за мен е баланса между работа и свободно време. България просто предлага много опции за развлечение – море, планини, вкусна кухня, купони. Заплатите, поне в София, също вече започват да се подобряват и да дават възможност за по-добър доход.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството и близките. Също така българските домати.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Разнообразен, защото работата в хотел никога не е скучна. Цветен, защото в България, за щастие, може да се насладиш на различните сезони през годината. И весел, защото ние българите обичаме да се събираме и да се веселим.

Каква е Вашата формула за успех?

Да обичаш това, което правиш всеки ден. Не мога да си представя да имам работа, която да не ме удовлетворява. Aко си вършиш работата с удоволствие, тогава и успехите няма да закъснеят.

Иван Вапцаров е пребивавал шест години в Милано, Италия, където завършва бакалавърска и магистърска степен в сферата на финансите в Bocconi University, след което работи в консултантска компания. Въпреки страхотните години прекарани в Италия, той взима решението да се върне в България, за да изгради живота си в родината - от семейство и приятели, до кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Експертния център на AIG (ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД) в София като Мениджър Проекти (Project Мanager). Екипът, от който съм част, е отговорен за мигрирането на процеси от различни европейски държави към България.

Опишете работата си с няколко изречения?

Работата по проекти е свързана с множество отговорности и най-вече комуникация с колеги от различни екипи, държави и дори континенти. Ежедневието ми е много динамично, изпълнено с разнообразни задачи и срещи. Със сигурност мога да кажа, че съм част от страхотен екип и всеки ден в офиса е изключително приятен.

.Кога се върнахте в България?

През лятото на 2013-та година.

Защо избрахте да се върнете в България?

Още като заминавах, си поставих за цел да се върна след като завърша образованието си. Исках да изградя живота си в България – от семейство и приятели, до кариера. Желанието ми така и не се промени, въпреки страхотните години в Италия.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

За мен България предоставя страхотна среда – интересен социален живот, способни млади хора и най-важното – близки и приятели. Трудно можеш да получиш всички тези неща извън родината. Все пак работата е само част от живота и ако е поставена на първо място, пропускаме много. Кариерните възможности се увеличиха многократно през последните десетина години и смятам, че човек може да постигне целите си и в България. Има професии, които са по-слабо развити тук, поради размерите и естеството на нашия пазар, но има и много сфери, в които можеш да се реализираш дори по-бързо отколкото в чужбина.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Бих ги попитал колко силно искат България да се развива в правилната посока, както и дали са готови да бъдат част от този процес. За мен истинските проблеми не са дупките в асфалта и закъсняващият градски транспорт, а са на държавно ниво - в правосъдието и контрола над публичните средства. Решаването на тези проблеми е трудна задача, която може да се реши само ако действаме заедно, като общество. Бъдеще ще има, но какво ще е то – зависи от нас.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Не бяха големи, тъй като имах доста реалистична представа какво ще бъде ежедневието ми и самото връщане не беше предизвикателство. Даже напротив – адаптацията е доста лесна тук. Основното предизвикателство беше в работен план – намиране на подходящата позиция, даваща възможност за типа кариерно развитие, към което се стремях. След около четири месеца търсене и няколко отказани оферти, започнах работа в AIG тъй като и позицията и компанията отговаряха на кариерните ми амбиции.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Хора, възможности и баланс между професионалния и личния живот. Основно предимство са хората тук. Българите, с които животът ми ме е срещнал в България и в чужбина, са сред най-впечатляващите - и в личен, и в професионален план. Друго голямо предимство е, че ако си добър в сферата си и работиш здраво, можеш да прогресираш по-бързо. И не на последно място това, което правиш извън офиса – спорт, развлечения и пътувания, защото все пак човек е това, което прави в свободното си време.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Приятели и семейство, интензивните социални контакти и развлечения. Като се замисля, въпреки че животът в Италия е чудесен, общият брой излизания на бар, ресторант, кино, театър, концерт, беше в пъти по-малък от този в България за единица време.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Разнообразие - семейство и приятели, кариера, спорт. Щастлив съм тук – ако трябваше да се върна назад и да променя някое решение – нямаше да направя нищо по различен начин.

Каква е Вашата формула за успех?

Себепознание, търпение и постоянство. Поставянето на правилните цели и пътят към постигането им не винаги са бърз процес. Важното е да изпитваш удоволствие от изборите, които правиш, защото щастливият човек е успял човек.

Виж свободните позиции в ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД (КЛОН БЪЛГАРИЯ) КЧТ

Ангел е пребивавал седем години в Копенхаген, където завършва своята магистърска програма по Икономика и финанси в Copenhagen Business School. След завършването си започва работа в една от най-големите компании за Логистика и транспорт в света. Ролята му е била на медиатор между бизнес звената и ИТ отдела. Въпреки перспективите за кариерно развитие, които се отварят пред Ангел, той взима решението да се върне обратно в родината, за да бъде по-близо до семейството си, както и желанието да се развива в професионален план.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2017 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в TBI Bank на позиция търговски анализатор (Commercial Analyst).

Опишете работата си с няколко изречения?

Като търговски анализатор участвам в разработването на икономически модели, чрез които изследваме различни сегменти от клиенти. Анализите предоставят възможности за задълбочено познаване и изследване на клиентското преживяване, както и служат като основа за разработване на кампании, лоялни програми и други. Най-общо моята задача е да обърна данните в информация, а информация в конкретни бизнес решения.

Защо избрахте да се върнете в България?

Това, което най-силно ме подтикна да се върна в България, бе възможността отново да съм близо до моето семейство и близки. Другата причина е, че избраната от мен посока за професионално развитие е възможна както в чужбина, така и в България. Проследявайки тенденциите на българския пазар осъзнах, че тук също ще мога да се развия в в избраната от мен кариера.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Българският пазар продължава да се развива и това дава много възможности пред младите хора. В последните години се появяват много нови професии.
Друго предимство на България е това, че сме част от Европейския съюз и имаме възможност свободно да пътуваме и да обменяме опит извън граница.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Бих им казал да опитат другаде... :)

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Едно от нещата е това, че сме свикнали да се оплакваме, без да бъдем активни в промяната. Друго предизвикателство е, че се сблъсквам с повече битови проблеми. Не на последно място - животът в столицата. За съжаление замърсяването и трафикът в София са поели в погрешната посока в последните години.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Едно от най-големите предимства е, че младите хора могат да пътуват и да се образоват в чужбина. България се превръща в държава, която дава възможност да пътуват лесно и бързо по света. Друго предимство е това, че намирането на работа с нужната квалификация е много по-лесно.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Климатът, домашният уют и Пловдив.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Любими хора и много работа.

Каква е Вашата формула за успех?

Воля и фокус върху целта.