Антонио Григоров е прекарал 3 години и половина в чужбина, където завършва своето висше образование в университета Стратклайд (Strathclyde), Великобритания, специалност Човешки ресурси. След дипломирането си става част от стажантска програма в голяма френска компания. Там има възможността в рамките на една година да бъде част от четири различни звена, специализирани в различни сфери на човешките ресурси. Въпреки възможностите, които се отварят пред него, той взима категоричното решение да се върне в България.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2015 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в TBI Bank на позиция ръководител „Подбор и работодателска марка“ (Head of Recruitment and Employer Branding) за България и Румъния.

Опишете работата си с няколко изречения?

Като ръководител „Подбор и работодателска марка“, моите основни предизвикателства включват изготвяне на стратегия за привличане на нови таланти и модернизиране на вътрешните процеси за подбор. Позицията е симбиоза между традиционните методи за подбор на персонал и иновативни похвати за изграждане на силна връзка между организацията и кандидатите. Друга важна част от моята професия е изграждане на реалистична картина за работната среда в TBI Bank. За нашия екип е важно всички кандидати да бъдат напълно запознати с предизвикателствата, пред които се изправя нашата организация, както и да получат достатъчно информация за вземането на правилното решение.

Защо избрахте да се върнете в България?

Като изключим основните фактори като семейство, приятели и социална среда, мога да определя себе си като голям оптимист за бъдещeто на България. По време на престоя ми в чужбина не съм преставал да следя тенденциите на пазара в България и Източна Европа. Още тогава забелязах, че много чуждестрaнни компании отварят представителства в България, много български компании работят на високо световно ниво и всички те предлагат добри условия за развитие и реализация. След завършване на образованието и приключване на стажа се почуствах готов да се върна в България, за да допринеса за развитието на професията със знания и голяма мотивация.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото тук могат да бъдат част от нещо, което тепърва се създава и развива. Всеки техен работен ден може да бъде наситен с много динамика и възможности за изграждане на нови и интересни процеси. От гледна точка на човешките ресурси мога да отбележа, че кариерното развитие тук е по-бързо постижимо. За никого не е тайна, че пазарът на труда изпитва глад за образовани и мотивирани професионалисти, което дава възможност на хората, притежаващи тези качества, да бъдат оценени подобаващо.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Все по-рядко срещам хора, които смятат че в България няма бъдеще и търсят изход чрез Терминал 2. Според мен всичко зависи от личността и характера на човека. Всички преминаваме през трудни моменти, но първо трябва да погледнем към себе си и да се насочим към това как ние можем да променим средата около нас.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Едно от основните предизвикателства към мен беше намирането на правилната работна среда. Бях наясно какво търся, но не бях сигурен, къде бих могъл да го намеря. Тук е моментът да отбележа, че България и в частност университетите значително трябва да подобрят своите кариерни центрове и кариерно консултиране, за да служат като компас на дипломиращите се студенти. Моето лично мнение е, че трябва да има подобни звена в гимназиите и университетите и те да работят в тясно сътрудничество с бизнеса. С връщането ми в България попаднах в този тъй наречен вакуум между образованието и бизнеса. Друго предизвикателство, пред което се изправих при връщането ми в България, бе липсата на модерното възприемане на моята специалност – Човешки ресурси. Това е сфера, която отдавна не се ограничава с функциите на отдел труд и работна заплата.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах и преди, кариерното развитие е едно от тях. Другите са по-скоро свързани със социалната среда и чувството за принадлежност.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Това, което ми липсваше най-много, докато бях в чужбина, бе възможността успешно да балансирам времето си между професионалните ангажименти и личния живот. Именно поради тази причина аз реших да пиша моята дисертация на тема Work&Life balancе. Радвам се, че успях да намеря начините бързо да се фокусирам върху професионалните задължения и после лесно да се откъсвам и да се отдавам на занимания, които ме карат да се чувствам зареден с нови сили.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Щастие, семейство, адреналин, кариера, успех.

Каква е Вашата формула за успех?

Ключът към успеха е да откриеш своя талант и никога да не губиш своя глад за нови познания и предизвикателства.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Сара Маркова е на 26 години и е прекарала цели пет години в Лондон, учейки в два от най-престижните университетa там. Непосредствено започва и работа в бутикова ПР агенция в Сохо, в продължение на една година. В момента тя работи като мениджър в семеен хотел „РотасаР“ в центъра на столицата. Къде си училa или работилa в чужбина? Завърших бакалавър „Медии и комуникации“ в Goldsmiths College, University of London и след това взех своята магистратура „Връзки с обществеността“ в бизнес департамента на London College of Communication, University of the Arts London. Непосредствено след дипломирането ми започнах работа в бутикова ПР агенция в Сохо, Лондон. Колко време беше в чужбина? Прекарах пет години в Лондон, четири от които учих и една работих по специалността ми. Кога се върна в България? Върнах се в България през лятото на 2015 година. Къде работиш и на каква позиция? Занимавам се с управлението на семеен хотел, който се намира в центъра на София. Дейността, която извършвам е свързана с цялостния мениджмънт на хотела, който обхваща разнообразна палитра от дейности, част от която включва правилния и подходящ подбор на служителите, ценообразуване на услугите, реклама и маркетинг, комуникация с бизнес партньори, както и ежедневни проверки за чистота на стаите и комфорта на посетителите. Защо избра да се върнеш в България? Въпреки безспорните предимства на пазара на труда във Великобритания, аз избрах да се върна в България, защото вярвам, че е привилегия да работиш за своя собствена кауза или семеен бизнес. Световните престижни корпорации винаги ще предлагат възможности за развитие и финансов успех, но никога няма да станат проводник на нашите лични цели и мечти. Аз работя по-добре и с по-голямо удоволствие, когато градя нещо свое. Защо би посъветвала младите хора да се върнат в България? Младите специалисти биха имали една много по-пълноценна кариера в родината си, където ние като българи споделяме общи идеали и ценности. В чужбина хората често се озовават в ситуации, в които работят за неразбираеми каузи. Това действа демотивиращо и не носи удовлетворение. Какво би казала на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Ако, някой смята, че няма бъдеще в България, то това ще е валидно за него и във всяка друга точка по света. Бъдеще има навсякъде, стига да пожелаеш да го направиш. Не виждам причина Родината ни да прави изключение. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред теб, когато се върна? Трудно ми беше да свикна, че не всичко, което съм научила от опита си в Англия има приложение на българския пазар, но пък се оказа, че не е и нужно – всеки пазар си има своите специфики. Нивото на бизнес комуникации и отношения понякога продължава да ме разочарова, но пък за последните две години открих, че бизнеси, които се отличават с професионализъм и коректност, жънат големи успехи. Струва ми се, че някои млади хора в България не са съвсем мотивирани, нямат амбиции и като че ли се задоволяват с наличното. Надявам се и вярвам, че това ще се промени. Какви според теб са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Хората в България са безценен ресурс, както в бизнеса, така и в живота, а най-голямото предимство са съмишлениците. Мащабът - ако за някои мащабът и прогресът на бизнеса на Запад са предимство, то аз вярвам, че слабите ниши на бизнеса в България са чудесна възможност за младите хора да поставят началото на нещо ново и грандиозно за България, в което те да се истински лидери и новатори. Какво ти липсваше най-много, докато беше в чужбина? Слънцето, eвтините таксита и хубавата храна. Опиши живота си в България с няколко думи? Щастлива съм. Работата ми върви. Приятелите и семейството ми са около мен и всеки ден е подходящ за празник. Каква е твоята формула за успех? Работи за себе си във всяко едно отношение и ще успееш, независимо къде се намираш, но „вкъщи и стените помагат”. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Д-р Николай Михайлов е прекарал година и половина в Лондон, работейки в няколко отделения по съдова хирургия. Завършва медицина през 1994 година в МУ Пловдив, специализира хирургия и от 1999 до сега се занимава със съдова хирургия и ангелогия. Къде сте учили или работили в чужбина? Работил съм в отделенията по Съдова хирургия в Лондон (Royal Free London NHS Foundation Trust /Royal Free Hospital /, Leeds Teaching Hospitals NHS Trust / Leeds General Infirmary). Колко време бяхте в чужбина? Общо почти 18 месеца. Кога се върнахте в България? В края на юли месец 2015 година. Сега къде работите и на каква позиция? Работя в две лечебни заведения - УМБАЛ „Пълмед” като началник на Отделение по Съдова хирургия, в ДКЦ „Пълмед“ – доболнична помощ и УМБАЛ „Св. Георги" – Клиника по съдова хирургия и ангиология. Опишете работата си с няколко изречения? И в двете лечебни заведения, в които работя, извършваме в почти пълен обем и на съвременно ниво всички планови и спешни съдово – реконструктивни операции, касаещи патологията на артериалните съдове, с изключение тези на сърцето и на гръдната аорта. Извършваме основните видове оперативни намеси за варикозна болест и за осигуряване на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Работата ми е динамична, интересна, отговорна, изискваща физическа и психическа издръжливост, добри умения за общуване с различни пациенти и колеги от моята специалност и всички други специалности. Защо избрахте да се върнете в България? За да бъда честен, трябва да призная, че заминах в Обединеното Кралство като сравнително утвърден в Пловдив съдов хирург, с постоянно работно място в реномирана болница и клиника, в която се работеше на високо за България ниво и с немалък брой пациенти. Това ми даде възможност да оценя работата си в тези две изключително реномирани за Англия болници от различна, по-критична гледна точка. След този не много продължителен, но и в никакъв случай кратък престой, си дадох сметка, че здравеопазването и в частност съдовата хирургия в напреднала европейска държава като Обединеното Кралство, също изпитват сериозни трудности в някои аспекти от функционирането си и далеч не всичко е перфектно организирано, както смятах преди да замина. С две думи там видях и срещнах специалисти и неща на световно ниво, но и се сблъсках с трудности и проблеми, които в България не съществуват. В крайна сметка разбрах, че въпреки големия брой проблеми и недофинансирането на здравеопазването и болниците в България, и тук може да се работи медицина и съдова хирургия на добро ниво. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Не бих казал, че задължително ще ги съветвам да се връщат в България. Бих ги посъветвал и поощрил да заминат в чужбина, да поработят там и лично да се уверят в предимствата и недостатъците на здравеопазването в Европейските държави, но и да не подценяват възможностите за обучение и работа в България. Накратко смятам в днешния глобализиращ се свят, да не говорим за Европа, днешните млади лекари имат възможност и са длъжни да извлекат най-доброто за себе си, и в последствие за своите пациенти, като не се ограничават да работят и учат в една държава. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Бих им казал, че не са съвсем прави, защото мисля, че бъдещето на останалите европейски държави не е много по-светло от това на България. Освен това наистина смятам, че поне в известна степен бъдещето ни зависи от самите нас. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Сравнително краткият ми престой в чужбина и това, че се върнах на същото работно място не са поставяли особени предизвикателства пред мен. Може би мога да нарека предизвикателство започването на работа и създаването с мое участие на работеща Съдова Хирургия в УМБАЛ Пълмед, което все още не мога да кажа че е напълно преодоляно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Това, че човек живее и работи в собствената си страна, заобиколен от семейство и приятели. Начинът ни живот и разбиранията ни за него са доста по-различни от тези на хората в Западна Европа. Възможностите за обучение и развитие далеч не са толкова малки, колкото ни се струва. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството, приятелите, начинът на живот. Опишете живота си в България с няколко думи? Спокойствие, интересна и напрегната работа, носеща удовлетворение, но и разочарования, вълнуващи и различни начини за физическа и психическа отмора. Каква е вашата формула за успех? Добро образование, което обаче трябва постоянно да се допълва и развива, задължително много труд, добри отношения с колеги и пациенти, способност да отсяваш значимото от незначимото, и умение да не пилееш време и енергия за незначимите неща. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Занка Ганчева е пребивавала петнадесет години в Монреал, Канада, където завършва френски колеж, след което висше образование. Въпреки перспективите за кариерно развитие и живот, които се отварят пред нея, тя взима категоричното решение да се завърне в родината.

Къде работите и на каква позиция?

Продуктов мениджър в Париплей.

Опишете работата си с няколко изречения?

Като продуктов мениджър, моята роля е многостранна и много динамична. Продуктовият мениджър е отговорен за определен продукт/порфолио/категория и за неговото развитие и успехът му на пазара – малко като mini-CEO. Изграждам и план за развитие на портфолиото (Road Map), следя проектите спрямо изискванията по Agile/Scrum методологията, приоритизирам работата на екипа и следя цялостното развитие на проектите. Част от ежедневието е и връзката с клиентите, дистрибутори и партньори. Също така, извършвам пазарен и бизнес анализ, съобразен с целите, които са поставени от ръководството.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Завърших френски колеж - хуманитарни науки в Монреал, Канада (Collège André-Laurendeau), след което завърших бакалавър по Маркетинг и Стратегически мениджмънт в McGill University и сега приключвам магистратура от Технически Университет по Иновационен мениджмънт (École de technologie supérieure).

През последните 10 години съм работила в Монреал. След завършването на бакалавъра, работих 2 години като Marketing Event Coordinator, след което интересът ми се насочи към сферата на продуктовият мениджмънт, където работих 6 години за една от най-големите компании производител на продукти за баня в Северна Америка. В началото започнах като асистент продуктов мениджър и две години по-късно заех позицията на продуктов мениджър за Северна Амарика, където работих преди да се включа в екипа на Париплей.

Кога се върнахте в България?

През юли 2018 – 4 дни преди да започна работа в Париплей. Едно привидно спокойно търсене на кариера в България, стана изключително вълнуващо – след като попаднах на правилната фирма със страхотни колеги! Моят съпруг и аз, обмисляхме връщане към края на годината, за да можем да организираме всички неща по местенето, но екипа от Париплей търсеха човек за стартиране от по-скоро и аз реших да се гмурна в това предизвикателство – за което решение съм много щастлива, защото имам страхотни колеги и всеки ден идвам с удоволствие на работа. 

Защо избрахте да се върнете в България?

Не е тайна , че много българи, се чудят какво би било да живееш в България.

За щастие в България вече има много интересни възможности за развитие и заплащането на квалифицираният труд е добро и предлага един хубав стандарт на живот тук.

А защо България? - климатът тук е много по-приятен от студената и дълга зима в Канада, (която е средно между 4 и 6 месеца с много сняг и много минусови температури). Също така в България има много хубава социална култура – хората се забавляват, излизат често и се радват на живота. Нужно е да звъннеш на някой за кафе и след час да се видите. Това дори и в нашата среда с българи в Монреал, го няма. Трябва да се планира дни или седмица преди това, за да може всеки да си го добави в дневния ред. А нека и не забравяме колко сме близо до Европа, и колко лесно е да отидеш за един уикенд в Рим, Париж, Барселона и т.н. Това го няма в Канада – разстоянията там са огромни, а самолетните билетите много скъпи.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Тук има бъдеще за образовани таланти, които имат желание да се реализират! Разгледайте сайтовете за работа и се убедете! А ако не ви хареса, винаги можете да се върнете обратно или да опитате някъде другаде. Тук хората излизат често, има много слънце и четири сезона, можеш да ходиш пеша и да се радваш на красивите забележителности на България.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Не гледайте новини, защото те подвеждат и показват най-лошото в нашата родина! Намерете познати и приятели, които са се върнали и говорете с тях – те ще ви кажат истината. Разгледайте онлайн сайтовете за търсене на работа, подайте своето CV и сами преценете. Много хора казват, че няма бъдеще, но аз не мисля така.

Така започна моята история, защото много от нашите приятели обмислят да се върнат но все си намират причина. Аз просто реших да започна да подавам CV, да се явявам на интервюта и в един прекрасен ден попаднах на компанията, в която работя сега.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Да науча как работи администрацията и всичко свързано с документите.

За щастие имам моите родители, които са тук и ни казваха какво, кога и къде трябва да се подава.

Да се успокоя и да не планирам всичко за месеци напред (за мен това е голям challenge).

Да не ми правят впечатление битовите простотии, мръсотията тук-там, неподредените улици, къщи и т.н.

И не на последно място - да успеем да намерим истински и близки приятели, като тези, които оставихме зад океана.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Социалните контакти, интернационалните фирми, които се позиционират в България и това, че благодарение на качествата, опитът и знанията натрупани в чужбина, ние много бързо можем да се развиваме.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Социалният живот, малките разстояния, хубавото време и роднините, които бях свикнала да виждам само веднъж в годината.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Динамичен, социален и спокоен.

Динамично ежедневие, защото постоянно нещо ти се случва. А спокоен, защото се прибираш от работа и можеш да се концентрираш върху семейството и приятелите, както и да мислиш за ваканции.

Каква е Вашата формула за успех?

Да остана позитивна и да не се влияя от битови проблеми. Да гледам напред и да се радвам на всичко, което ми се случва, защото това е едно приключение, което ние решаваме как ще продължи.

Виж свободните позиции от Париплей България ЕООД

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.