Сара Маркова е на 26 години и е прекарала цели пет години в Лондон, учейки в два от най-престижните университетa там. Непосредствено започва и работа в бутикова ПР агенция в Сохо, в продължение на една година. В момента тя работи като мениджър в семеен хотел „РотасаР“ в центъра на столицата. Къде си училa или работилa в чужбина? Завърших бакалавър „Медии и комуникации“ в Goldsmiths College, University of London и след това взех своята магистратура „Връзки с обществеността“ в бизнес департамента на London College of Communication, University of the Arts London. Непосредствено след дипломирането ми започнах работа в бутикова ПР агенция в Сохо, Лондон. Колко време беше в чужбина? Прекарах пет години в Лондон, четири от които учих и една работих по специалността ми. Кога се върна в България? Върнах се в България през лятото на 2015 година. Къде работиш и на каква позиция? Занимавам се с управлението на семеен хотел, който се намира в центъра на София. Дейността, която извършвам е свързана с цялостния мениджмънт на хотела, който обхваща разнообразна палитра от дейности, част от която включва правилния и подходящ подбор на служителите, ценообразуване на услугите, реклама и маркетинг, комуникация с бизнес партньори, както и ежедневни проверки за чистота на стаите и комфорта на посетителите. Защо избра да се върнеш в България? Въпреки безспорните предимства на пазара на труда във Великобритания, аз избрах да се върна в България, защото вярвам, че е привилегия да работиш за своя собствена кауза или семеен бизнес. Световните престижни корпорации винаги ще предлагат възможности за развитие и финансов успех, но никога няма да станат проводник на нашите лични цели и мечти. Аз работя по-добре и с по-голямо удоволствие, когато градя нещо свое. Защо би посъветвала младите хора да се върнат в България? Младите специалисти биха имали една много по-пълноценна кариера в родината си, където ние като българи споделяме общи идеали и ценности. В чужбина хората често се озовават в ситуации, в които работят за неразбираеми каузи. Това действа демотивиращо и не носи удовлетворение. Какво би казала на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Ако, някой смята, че няма бъдеще в България, то това ще е валидно за него и във всяка друга точка по света. Бъдеще има навсякъде, стига да пожелаеш да го направиш. Не виждам причина Родината ни да прави изключение. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред теб, когато се върна? Трудно ми беше да свикна, че не всичко, което съм научила от опита си в Англия има приложение на българския пазар, но пък се оказа, че не е и нужно – всеки пазар си има своите специфики. Нивото на бизнес комуникации и отношения понякога продължава да ме разочарова, но пък за последните две години открих, че бизнеси, които се отличават с професионализъм и коректност, жънат големи успехи. Струва ми се, че някои млади хора в България не са съвсем мотивирани, нямат амбиции и като че ли се задоволяват с наличното. Надявам се и вярвам, че това ще се промени. Какви според теб са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Хората в България са безценен ресурс, както в бизнеса, така и в живота, а най-голямото предимство са съмишлениците. Мащабът - ако за някои мащабът и прогресът на бизнеса на Запад са предимство, то аз вярвам, че слабите ниши на бизнеса в България са чудесна възможност за младите хора да поставят началото на нещо ново и грандиозно за България, в което те да се истински лидери и новатори. Какво ти липсваше най-много, докато беше в чужбина? Слънцето, eвтините таксита и хубавата храна. Опиши живота си в България с няколко думи? Щастлива съм. Работата ми върви. Приятелите и семейството ми са около мен и всеки ден е подходящ за празник. Каква е твоята формула за успех? Работи за себе си във всяко едно отношение и ще успееш, независимо къде се намираш, но „вкъщи и стените помагат”. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Не всички млади българи, завършили образованието си в чужбина, остават да живеят навън. Даниел Петров прекарва цели осем години в Германия, където завършва своето средно образование, след което започва и работа там. Независимо, че дълги години е пребивавал извън страната, той взима решението да се върне в родината.

Колко време бяхте в чужбина?

8 години.

Кога се върнахте в България?

Преди 4 години.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Сайтел България ЕООД, на позиция Специалист Информационно обслужване.

Опишете работата си с няколко изречения?

Обслужване на клиенти в сферата на телекомуникационните услуги.

Защо избрахте да се върнете в България?

Прецених, че има възможност за професионално развитие.

Имаше много хора тук, които ми липсваха и на които исках да отдам от времето и вниманието си.​​

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Ако си човек, който го е грижа за бъдещето на България, би се върнал, за да допринасяш с успехите си в родината, а не на чужди държави.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Че съм опитал и твърдя обратното. Всичко се свежда до лични качества и умения!

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Разбирането и виждането на хората тук, относно повечето теми. Новото начало, жилище, работа, среда. Горещите летни дни! Мразя слънце...(смее се).​

Какви, според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Близостта на близките и приятелите. Хората са по-сплотени! Възможността да се развивам в собствената си държава.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Приятели и близки, също така и самата България. Обичам да бъда тук!

Опишете живота си в България с няколко думи?

Животът в България е изпълнен с емоции и динамика. Хората тук знаят как да се забавляват.

Каква е Вашата формула за успех?

Прави това, което обичаш и бъди там, където най-силно искаш да бъдеш!

Най-успешни и продуктивни сме тогава, когато сме ангажирани с нашите хобита и теми от аспекта на нашите интереси!

Занка Ганчева е пребивавала петнадесет години в Монреал, Канада, където завършва френски колеж, след което висше образование. Въпреки перспективите за кариерно развитие и живот, които се отварят пред нея, тя взима категоричното решение да се завърне в родината.

Къде работите и на каква позиция?

Продуктов мениджър в Париплей.

Опишете работата си с няколко изречения?

Като продуктов мениджър, моята роля е многостранна и много динамична. Продуктовият мениджър е отговорен за определен продукт/порфолио/категория и за неговото развитие и успехът му на пазара – малко като mini-CEO. Изграждам и план за развитие на портфолиото (Road Map), следя проектите спрямо изискванията по Agile/Scrum методологията, приоритизирам работата на екипа и следя цялостното развитие на проектите. Част от ежедневието е и връзката с клиентите, дистрибутори и партньори. Също така, извършвам пазарен и бизнес анализ, съобразен с целите, които са поставени от ръководството.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Завърших френски колеж - хуманитарни науки в Монреал, Канада (Collège André-Laurendeau), след което завърших бакалавър по Маркетинг и Стратегически мениджмънт в McGill University и сега приключвам магистратура от Технически Университет по Иновационен мениджмънт (École de technologie supérieure).

През последните 10 години съм работила в Монреал. След завършването на бакалавъра, работих 2 години като Marketing Event Coordinator, след което интересът ми се насочи към сферата на продуктовият мениджмънт, където работих 6 години за една от най-големите компании производител на продукти за баня в Северна Америка. В началото започнах като асистент продуктов мениджър и две години по-късно заех позицията на продуктов мениджър за Северна Амарика, където работих преди да се включа в екипа на Париплей.

Кога се върнахте в България?

През юли 2018 – 4 дни преди да започна работа в Париплей. Едно привидно спокойно търсене на кариера в България, стана изключително вълнуващо – след като попаднах на правилната фирма със страхотни колеги! Моят съпруг и аз, обмисляхме връщане към края на годината, за да можем да организираме всички неща по местенето, но екипа от Париплей търсеха човек за стартиране от по-скоро и аз реших да се гмурна в това предизвикателство – за което решение съм много щастлива, защото имам страхотни колеги и всеки ден идвам с удоволствие на работа. 

Защо избрахте да се върнете в България?

Не е тайна , че много българи, се чудят какво би било да живееш в България.

За щастие в България вече има много интересни възможности за развитие и заплащането на квалифицираният труд е добро и предлага един хубав стандарт на живот тук.

А защо България? - климатът тук е много по-приятен от студената и дълга зима в Канада, (която е средно между 4 и 6 месеца с много сняг и много минусови температури). Също така в България има много хубава социална култура – хората се забавляват, излизат често и се радват на живота. Нужно е да звъннеш на някой за кафе и след час да се видите. Това дори и в нашата среда с българи в Монреал, го няма. Трябва да се планира дни или седмица преди това, за да може всеки да си го добави в дневния ред. А нека и не забравяме колко сме близо до Европа, и колко лесно е да отидеш за един уикенд в Рим, Париж, Барселона и т.н. Това го няма в Канада – разстоянията там са огромни, а самолетните билетите много скъпи.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Тук има бъдеще за образовани таланти, които имат желание да се реализират! Разгледайте сайтовете за работа и се убедете! А ако не ви хареса, винаги можете да се върнете обратно или да опитате някъде другаде. Тук хората излизат често, има много слънце и четири сезона, можеш да ходиш пеша и да се радваш на красивите забележителности на България.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Не гледайте новини, защото те подвеждат и показват най-лошото в нашата родина! Намерете познати и приятели, които са се върнали и говорете с тях – те ще ви кажат истината. Разгледайте онлайн сайтовете за търсене на работа, подайте своето CV и сами преценете. Много хора казват, че няма бъдеще, но аз не мисля така.

Така започна моята история, защото много от нашите приятели обмислят да се върнат но все си намират причина. Аз просто реших да започна да подавам CV, да се явявам на интервюта и в един прекрасен ден попаднах на компанията, в която работя сега.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Да науча как работи администрацията и всичко свързано с документите.

За щастие имам моите родители, които са тук и ни казваха какво, кога и къде трябва да се подава.

Да се успокоя и да не планирам всичко за месеци напред (за мен това е голям challenge).

Да не ми правят впечатление битовите простотии, мръсотията тук-там, неподредените улици, къщи и т.н.

И не на последно място - да успеем да намерим истински и близки приятели, като тези, които оставихме зад океана.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Социалните контакти, интернационалните фирми, които се позиционират в България и това, че благодарение на качествата, опитът и знанията натрупани в чужбина, ние много бързо можем да се развиваме.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Социалният живот, малките разстояния, хубавото време и роднините, които бях свикнала да виждам само веднъж в годината.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Динамичен, социален и спокоен.

Динамично ежедневие, защото постоянно нещо ти се случва. А спокоен, защото се прибираш от работа и можеш да се концентрираш върху семейството и приятелите, както и да мислиш за ваканции.

Каква е Вашата формула за успех?

Да остана позитивна и да не се влияя от битови проблеми. Да гледам напред и да се радвам на всичко, което ми се случва, защото това е едно приключение, което ние решаваме как ще продължи.

Виж свободните позиции от Париплей България ЕООД

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Лазарина и Димо Желязови са млади и креативни хора, които са пропътували десетки хиляди километри в няколко държави по света като: Испания, Франция и СAЩ. Въпреки това, те взимат решението да се върнат окончателно в България. Двамата имат семеен бизнес свързан с изработката на бутикови аксесоари от кожа с марка Ъндърграунд Оазис ЕООД. Къде сте учили или работили в чужбина? Димо: Ние се запознахме в Испания. Тя учеше там аз също. Работихме най-различни неща там, след което заедно решихме да заминем за САЩ, което беше наша мечта. В САЩ също учихме, но и работихме най-различни неща. Колкото и да изглежда хаотично същност се оказа, че правейки и учейки различни неща, човек натрупва доста богат житейски опит в най- различни насоки, което после може да се използва благоприятно. Колко време бяхте в чужбина? Лазарина: За мен всичко започна през 2000 година още по визов режим. Заминах за Испания, за да си доуча средното образование в рамките на една година. Там останах и в университет, тоест 6-7 години бяхме там, след което 3 години в САЩ и две години във Франция. Кога се върнахте в България? Лазарина: Върнахме се окончателно през 2014 година, но имахме и връщания между САЩ и Франция. Димо: Просто решихме да приключим с пътуванията по чужбина и да се върнем окончателно в България. Защо избрахте да се върнете в България? Димо: Първоначално избрах да напусна България като паднаха визите, защото въобще не ми харесваше. Бъдейки по света разбираш, че няма никъде нищо идеално, съвършено или лесно. Навсякъде има плюсове и минуси, а след години странстване, решихме, че сме се обогатили в опознаването на света, разширили сме начина си на мислене и гледните точки, които имаме. Решихме, че е най-добре да бъдем полезни с това, което можем обратно в България, защото има много трудности, за които всички знаем, но има и възможности за промяна. Затова и се върнахме с идеята да бъдем промяната, която ние самите искаме, както и да виждаме в България. Лазарина: Ние вярваме, че няма човек на Земята, който да е роден случайно. Ние сме създадени, защото имаме мисия, имаме причина да бъдем на нея. Аз вярвам, че има причина ние специално да се родим тук. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Димо: За да се върнат в България, значи вече са излезли, което в един момент не е лошо, защото така могат да натрупат някакъв опит и да си разширят гледните точки за живота, както и да забогатеят житейски. След това, бих ги посъветвал да се върнат именно заради това, за което се върнахме и ние. България се нуждае от млади хора , които копнеят за промяна, и които са готови да бъдат промяната, която искат, без да изискват от другите или да очакват някой друг да го направи. Всички говорят за промяна, защото, ако човек само и единствено се оплаква, фокусира се върху трудностите, тогава нищо няма да се промени. Лазарина: За мен всичко се базира на принципи. Всичко функционира на някаква основа. Хората си мислят, че като отидеш в чужбина валят пари, но не е така. Пробвахме на няколко места и не валяха, но това, което можеш да видиш е един по-различен начин на мислене и принципи. Да видиш реално, че принципите не ти пречат, а помагат. Затова си мисля, че е хубаво българите да се върнат, за да могат реално да основат нови принципи, които да бъдат различни от старите и да те отведат на по-хубаво място. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Лазарина: Това е много индивидуално. Според мен навсякъде би могло да няма бъдеще, или да има такова. Ако ти е повтаряно от ден трети на смисления ти живот, че за теб няма бъдеще и, че ще си избуташ живота, може би така би го изкарал. Има бъдеще в България, защото има почва, хора, има толкова много нужда и смисъл. Димо: Хората са свободни да мислят и смятат каквото искат, да имат мнение. Въпросът е кое е истина и кое не. Това не е вярно, че в България няма бъдеще, защото бъдещето не идва просто ей така. Бъдещето го правим ние хората. Ако мислиш, че го няма, очакваш някой друг да го направи. Когато се промени самото мислене или това, че аз вече не очаквам някой друг да промени моето бъдеще, ами аз идвам с цел да допринеса за него, тогава имаш много повече енергия за живот и сила. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте? Лазарина: Аз бих споменала за отношението на хората, институции, обслужване. Някак си усещаш още отношението на „ Аз да не съм ти длъжен“. Тоест, където и да отидеш си посрещнат с това, че все едно трябва да си изпросиш някакво добро отношение . Димо: Има много повече предизвикателства от тези. И до ден днешен ги има, но особено, когато се върнахме от САЩ, беше много шоково. Най-вече отношението на хората, както спомена и Лазарина. В САЩ хората са далеч по-любезни . Някои казват, че това е фалшиво, но аз съм склонен да споря. Някъде може да е фалшиво, някъде е истинско. Много по-добре е да има култура на любезност, култура на хора, които не са ти сърдите още преди да те познават. Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Димо: Има предимства, разбира се. Първото за което се сещам е, че имаш много повече близки, отколкото в чужбина. Това в чужбина винаги липсва, както и приятелствата, които си изградил тук. Освен това, езикът също си е чужд. Отделно има и много възможности, тъй като страната се развива. Има преход, който продължава. Има много възможности, много ниши. Има и много чужденци, които избират да дойдат в България. Има благодатна почва за много нови неща, за промяна. Благодарение на това, българите дълго време са живеели в криза, но въпреки това са много креативни и това също е предимство, защото е полезно да си добър и креативен. Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Лазарина: Лютеницата... (шегува се). Малко или много, колкото и да говориш чужд език, липсва да седнеш и да поговориш, да споделиш с някого, на когото основите са същите като твоите. За мен беше голямо предимство да се запозная в Испания с Димо, който е българин и сме от един и същ роден град. Това беше супер яко. Това, което липсва е да ходиш и да знаеш, че си на свой терен. Липсва ти да знаеш как функционира всичко отвсякъде. Опишете живота си в България с няколко думи? Димо: Вълнуващ и изключително динамичен. Ние почти не се спираме, защото се занимаваме с доста неща. Едно от тях е бизнеса, за да можем да бъдем гъвкави, да намираме време за създаване на други неща. Активно се занимаваме и с изграждането на едно общество, което да бъде светлината в този град, да бъде промяната в цялата страна. Лазарина: За мен нещото, което определя живота ми е това, че моето щастие не се гради на това, което получавам, а на това, което давам. Всеки ден аз искам, събуждам се с мисълта, че моят ден днес ще бъде смислен. Няма да бъде ден, в който да бъда консуматор, защото консуматори има много. Аз искам да бъда човек, който прави промяна. Каква е вашата формула за успех? Димо: Може би е универсална. Нашата формула за успех е това, че ние наистина много уповаваме на Бог, на неговите принципи, черпим мъдрости от неговото слово и се учим как да бъдем различни. На този свят трябва да има много повече любов, мир, разбирателство и радост. Хората заместват радостта с разни забави и т.н, но истината е, че е трудно да си човек, защото често се луташ или губиш, не знаеш кое е добро или лошо, истина или фалшиво. Лично за нас ще кажа, че разчитаме на помощта на Бог и също така на това да живеем живот, който да дава, както и да променя, да превръщаме нещата, които изглеждат зле в добри. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.