Иван Вапцаров е пребивавал шест години в Милано, Италия, където завършва бакалавърска и магистърска степен в сферата на финансите в Bocconi University, след което работи в консултантска компания. Въпреки страхотните години прекарани в Италия, той взима решението да се върне в България, за да изгради живота си в родината - от семейство и приятели, до кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Експертния център на AIG (ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД) в София като Мениджър Проекти (Project Мanager). Екипът, от който съм част, е отговорен за мигрирането на процеси от различни европейски държави към България.

Опишете работата си с няколко изречения?

Работата по проекти е свързана с множество отговорности и най-вече комуникация с колеги от различни екипи, държави и дори континенти. Ежедневието ми е много динамично, изпълнено с разнообразни задачи и срещи. Със сигурност мога да кажа, че съм част от страхотен екип и всеки ден в офиса е изключително приятен.

.Кога се върнахте в България?

През лятото на 2013-та година.

Защо избрахте да се върнете в България?

Още като заминавах, си поставих за цел да се върна след като завърша образованието си. Исках да изградя живота си в България – от семейство и приятели, до кариера. Желанието ми така и не се промени, въпреки страхотните години в Италия.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

За мен България предоставя страхотна среда – интересен социален живот, способни млади хора и най-важното – близки и приятели. Трудно можеш да получиш всички тези неща извън родината. Все пак работата е само част от живота и ако е поставена на първо място, пропускаме много. Кариерните възможности се увеличиха многократно през последните десетина години и смятам, че човек може да постигне целите си и в България. Има професии, които са по-слабо развити тук, поради размерите и естеството на нашия пазар, но има и много сфери, в които можеш да се реализираш дори по-бързо отколкото в чужбина.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Бих ги попитал колко силно искат България да се развива в правилната посока, както и дали са готови да бъдат част от този процес. За мен истинските проблеми не са дупките в асфалта и закъсняващият градски транспорт, а са на държавно ниво - в правосъдието и контрола над публичните средства. Решаването на тези проблеми е трудна задача, която може да се реши само ако действаме заедно, като общество. Бъдеще ще има, но какво ще е то – зависи от нас.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Не бяха големи, тъй като имах доста реалистична представа какво ще бъде ежедневието ми и самото връщане не беше предизвикателство. Даже напротив – адаптацията е доста лесна тук. Основното предизвикателство беше в работен план – намиране на подходящата позиция, даваща възможност за типа кариерно развитие, към което се стремях. След около четири месеца търсене и няколко отказани оферти, започнах работа в AIG тъй като и позицията и компанията отговаряха на кариерните ми амбиции.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Хора, възможности и баланс между професионалния и личния живот. Основно предимство са хората тук. Българите, с които животът ми ме е срещнал в България и в чужбина, са сред най-впечатляващите - и в личен, и в професионален план. Друго голямо предимство е, че ако си добър в сферата си и работиш здраво, можеш да прогресираш по-бързо. И не на последно място това, което правиш извън офиса – спорт, развлечения и пътувания, защото все пак човек е това, което прави в свободното си време.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Приятели и семейство, интензивните социални контакти и развлечения. Като се замисля, въпреки че животът в Италия е чудесен, общият брой излизания на бар, ресторант, кино, театър, концерт, беше в пъти по-малък от този в България за единица време.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Разнообразие - семейство и приятели, кариера, спорт. Щастлив съм тук – ако трябваше да се върна назад и да променя някое решение – нямаше да направя нищо по различен начин.

Каква е Вашата формула за успех?

Себепознание, търпение и постоянство. Поставянето на правилните цели и пътят към постигането им не винаги са бърз процес. Важното е да изпитваш удоволствие от изборите, които правиш, защото щастливият човек е успял човек.

Виж свободните позиции в ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД (КЛОН БЪЛГАРИЯ) КЧТ

Антонио Григоров е прекарал 3 години и половина в чужбина, където завършва своето висше образование в университета Стратклайд (Strathclyde), Великобритания, специалност Човешки ресурси. След дипломирането си става част от стажантска програма в голяма френска компания. Там има възможността в рамките на една година да бъде част от четири различни звена, специализирани в различни сфери на човешките ресурси. Въпреки възможностите, които се отварят пред него, той взима категоричното решение да се върне в България.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2015 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в TBI Bank на позиция ръководител „Подбор и работодателска марка“ (Head of Recruitment and Employer Branding) за България и Румъния.

Опишете работата си с няколко изречения?

Като ръководител „Подбор и работодателска марка“, моите основни предизвикателства включват изготвяне на стратегия за привличане на нови таланти и модернизиране на вътрешните процеси за подбор. Позицията е симбиоза между традиционните методи за подбор на персонал и иновативни похвати за изграждане на силна връзка между организацията и кандидатите. Друга важна част от моята професия е изграждане на реалистична картина за работната среда в TBI Bank. За нашия екип е важно всички кандидати да бъдат напълно запознати с предизвикателствата, пред които се изправя нашата организация, както и да получат достатъчно информация за вземането на правилното решение.

Защо избрахте да се върнете в България?

Като изключим основните фактори като семейство, приятели и социална среда, мога да определя себе си като голям оптимист за бъдещeто на България. По време на престоя ми в чужбина не съм преставал да следя тенденциите на пазара в България и Източна Европа. Още тогава забелязах, че много чуждестрaнни компании отварят представителства в България, много български компании работят на високо световно ниво и всички те предлагат добри условия за развитие и реализация. След завършване на образованието и приключване на стажа се почуствах готов да се върна в България, за да допринеса за развитието на професията със знания и голяма мотивация.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото тук могат да бъдат част от нещо, което тепърва се създава и развива. Всеки техен работен ден може да бъде наситен с много динамика и възможности за изграждане на нови и интересни процеси. От гледна точка на човешките ресурси мога да отбележа, че кариерното развитие тук е по-бързо постижимо. За никого не е тайна, че пазарът на труда изпитва глад за образовани и мотивирани професионалисти, което дава възможност на хората, притежаващи тези качества, да бъдат оценени подобаващо.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Все по-рядко срещам хора, които смятат че в България няма бъдеще и търсят изход чрез Терминал 2. Според мен всичко зависи от личността и характера на човека. Всички преминаваме през трудни моменти, но първо трябва да погледнем към себе си и да се насочим към това как ние можем да променим средата около нас.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Едно от основните предизвикателства към мен беше намирането на правилната работна среда. Бях наясно какво търся, но не бях сигурен, къде бих могъл да го намеря. Тук е моментът да отбележа, че България и в частност университетите значително трябва да подобрят своите кариерни центрове и кариерно консултиране, за да служат като компас на дипломиращите се студенти. Моето лично мнение е, че трябва да има подобни звена в гимназиите и университетите и те да работят в тясно сътрудничество с бизнеса. С връщането ми в България попаднах в този тъй наречен вакуум между образованието и бизнеса. Друго предизвикателство, пред което се изправих при връщането ми в България, бе липсата на модерното възприемане на моята специалност – Човешки ресурси. Това е сфера, която отдавна не се ограничава с функциите на отдел труд и работна заплата.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах и преди, кариерното развитие е едно от тях. Другите са по-скоро свързани със социалната среда и чувството за принадлежност.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Това, което ми липсваше най-много, докато бях в чужбина, бе възможността успешно да балансирам времето си между професионалните ангажименти и личния живот. Именно поради тази причина аз реших да пиша моята дисертация на тема Work&Life balancе. Радвам се, че успях да намеря начините бързо да се фокусирам върху професионалните задължения и после лесно да се откъсвам и да се отдавам на занимания, които ме карат да се чувствам зареден с нови сили.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Щастие, семейство, адреналин, кариера, успех.

Каква е Вашата формула за успех?

Ключът към успеха е да откриеш своя талант и никога да не губиш своя глад за нови познания и предизвикателства.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Лазарина и Димо Желязови са млади и креативни хора, които са пропътували десетки хиляди километри в няколко държави по света като: Испания, Франция и СAЩ. Въпреки това, те взимат решението да се върнат окончателно в България. Двамата имат семеен бизнес свързан с изработката на бутикови аксесоари от кожа с марка Ъндърграунд Оазис ЕООД. Къде сте учили или работили в чужбина? Димо: Ние се запознахме в Испания. Тя учеше там аз също. Работихме най-различни неща там, след което заедно решихме да заминем за САЩ, което беше наша мечта. В САЩ също учихме, но и работихме най-различни неща. Колкото и да изглежда хаотично същност се оказа, че правейки и учейки различни неща, човек натрупва доста богат житейски опит в най- различни насоки, което после може да се използва благоприятно. Колко време бяхте в чужбина? Лазарина: За мен всичко започна през 2000 година още по визов режим. Заминах за Испания, за да си доуча средното образование в рамките на една година. Там останах и в университет, тоест 6-7 години бяхме там, след което 3 години в САЩ и две години във Франция. Кога се върнахте в България? Лазарина: Върнахме се окончателно през 2014 година, но имахме и връщания между САЩ и Франция. Димо: Просто решихме да приключим с пътуванията по чужбина и да се върнем окончателно в България. Защо избрахте да се върнете в България? Димо: Първоначално избрах да напусна България като паднаха визите, защото въобще не ми харесваше. Бъдейки по света разбираш, че няма никъде нищо идеално, съвършено или лесно. Навсякъде има плюсове и минуси, а след години странстване, решихме, че сме се обогатили в опознаването на света, разширили сме начина си на мислене и гледните точки, които имаме. Решихме, че е най-добре да бъдем полезни с това, което можем обратно в България, защото има много трудности, за които всички знаем, но има и възможности за промяна. Затова и се върнахме с идеята да бъдем промяната, която ние самите искаме, както и да виждаме в България. Лазарина: Ние вярваме, че няма човек на Земята, който да е роден случайно. Ние сме създадени, защото имаме мисия, имаме причина да бъдем на нея. Аз вярвам, че има причина ние специално да се родим тук. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Димо: За да се върнат в България, значи вече са излезли, което в един момент не е лошо, защото така могат да натрупат някакъв опит и да си разширят гледните точки за живота, както и да забогатеят житейски. След това, бих ги посъветвал да се върнат именно заради това, за което се върнахме и ние. България се нуждае от млади хора , които копнеят за промяна, и които са готови да бъдат промяната, която искат, без да изискват от другите или да очакват някой друг да го направи. Всички говорят за промяна, защото, ако човек само и единствено се оплаква, фокусира се върху трудностите, тогава нищо няма да се промени. Лазарина: За мен всичко се базира на принципи. Всичко функционира на някаква основа. Хората си мислят, че като отидеш в чужбина валят пари, но не е така. Пробвахме на няколко места и не валяха, но това, което можеш да видиш е един по-различен начин на мислене и принципи. Да видиш реално, че принципите не ти пречат, а помагат. Затова си мисля, че е хубаво българите да се върнат, за да могат реално да основат нови принципи, които да бъдат различни от старите и да те отведат на по-хубаво място. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Лазарина: Това е много индивидуално. Според мен навсякъде би могло да няма бъдеще, или да има такова. Ако ти е повтаряно от ден трети на смисления ти живот, че за теб няма бъдеще и, че ще си избуташ живота, може би така би го изкарал. Има бъдеще в България, защото има почва, хора, има толкова много нужда и смисъл. Димо: Хората са свободни да мислят и смятат каквото искат, да имат мнение. Въпросът е кое е истина и кое не. Това не е вярно, че в България няма бъдеще, защото бъдещето не идва просто ей така. Бъдещето го правим ние хората. Ако мислиш, че го няма, очакваш някой друг да го направи. Когато се промени самото мислене или това, че аз вече не очаквам някой друг да промени моето бъдеще, ами аз идвам с цел да допринеса за него, тогава имаш много повече енергия за живот и сила. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте? Лазарина: Аз бих споменала за отношението на хората, институции, обслужване. Някак си усещаш още отношението на „ Аз да не съм ти длъжен“. Тоест, където и да отидеш си посрещнат с това, че все едно трябва да си изпросиш някакво добро отношение . Димо: Има много повече предизвикателства от тези. И до ден днешен ги има, но особено, когато се върнахме от САЩ, беше много шоково. Най-вече отношението на хората, както спомена и Лазарина. В САЩ хората са далеч по-любезни . Някои казват, че това е фалшиво, но аз съм склонен да споря. Някъде може да е фалшиво, някъде е истинско. Много по-добре е да има култура на любезност, култура на хора, които не са ти сърдите още преди да те познават. Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Димо: Има предимства, разбира се. Първото за което се сещам е, че имаш много повече близки, отколкото в чужбина. Това в чужбина винаги липсва, както и приятелствата, които си изградил тук. Освен това, езикът също си е чужд. Отделно има и много възможности, тъй като страната се развива. Има преход, който продължава. Има много възможности, много ниши. Има и много чужденци, които избират да дойдат в България. Има благодатна почва за много нови неща, за промяна. Благодарение на това, българите дълго време са живеели в криза, но въпреки това са много креативни и това също е предимство, защото е полезно да си добър и креативен. Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Лазарина: Лютеницата... (шегува се). Малко или много, колкото и да говориш чужд език, липсва да седнеш и да поговориш, да споделиш с някого, на когото основите са същите като твоите. За мен беше голямо предимство да се запозная в Испания с Димо, който е българин и сме от един и същ роден град. Това беше супер яко. Това, което липсва е да ходиш и да знаеш, че си на свой терен. Липсва ти да знаеш как функционира всичко отвсякъде. Опишете живота си в България с няколко думи? Димо: Вълнуващ и изключително динамичен. Ние почти не се спираме, защото се занимаваме с доста неща. Едно от тях е бизнеса, за да можем да бъдем гъвкави, да намираме време за създаване на други неща. Активно се занимаваме и с изграждането на едно общество, което да бъде светлината в този град, да бъде промяната в цялата страна. Лазарина: За мен нещото, което определя живота ми е това, че моето щастие не се гради на това, което получавам, а на това, което давам. Всеки ден аз искам, събуждам се с мисълта, че моят ден днес ще бъде смислен. Няма да бъде ден, в който да бъда консуматор, защото консуматори има много. Аз искам да бъда човек, който прави промяна. Каква е вашата формула за успех? Димо: Може би е универсална. Нашата формула за успех е това, че ние наистина много уповаваме на Бог, на неговите принципи, черпим мъдрости от неговото слово и се учим как да бъдем различни. На този свят трябва да има много повече любов, мир, разбирателство и радост. Хората заместват радостта с разни забави и т.н, но истината е, че е трудно да си човек, защото често се луташ или губиш, не знаеш кое е добро или лошо, истина или фалшиво. Лично за нас ще кажа, че разчитаме на помощта на Бог и също така на това да живеем живот, който да дава, както и да променя, да превръщаме нещата, които изглеждат зле в добри. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Константин е един от многото българи, които взимат решението да заминат в чужбина, за да работят или учат. В продължение на девет години, той пребивава в Лондон, учейки в един от най-престижните университети. След това заминава за Флорида, САЩ, където прекарва две години от живота си. Къде сте учили или работили в чужбина? Завърших London Metropolitan University с две специалности - политология и международни икономически отношения. Кариерата ми стартира по различна пътека, която беше предопределена от стаж, по време на който се занимавах с информационни системи. След това бях повишен в отговорник по поддръжката и промените по системите за комуникация в институцията. Колко време бяхте в чужбина? Близо 9 години в Лондон и 2 години във Флорида, САЩ. Кога се върнахте в България? През 2016 година. Къде работите и на каква позиция? Присъединих се към екипа на TBI Bank, след като бях проактивно потърсен от екип Подбор в Банката. Това, което най-силно ме привлече е възможността да работя с германския IT експерт Аднреас Даун по проекти, свързани с дигитална трансформация на TBI Bank. Преди да се присъединя към банката работих по ключови проекти в големи международни компании.В момента работя като старши бизнес анализатор и технически консултант. Какви са изискванията на заеманата от Вас длъжност? Бизнес анализаторът е човек в институцията, който овладява промяната и работи с нея ежедневно. Той знае как най-добре как да използвам информационните технологии за постигането на бизнес цели. Позицията е изключителна интересна, тъй като включва комуникация с бизнес звената на институция от една страна и програмните разработчици. Задълженията включват: дефиниране на бизнес нуждите, извличане на ключови изисквания и управление на IT проекти. Стара мъдрост гласи, че разработчиците правят каквото си им казал, а не каквото си поискал и именно затова е изключително важно заданието да бъде изготвено от анализатор, който разбира нуждите на бизнеса и ги превръща в дигитална реалност.​ Защо избрахте да се върнете в България? Прибрах се, защото съм на мнението, че във всеки един от нас, българите, лежи лична отговорност за развитието и просперитета на нашето общество. Понятието „колективно съзнание“, което е въведено от Емил Дюркем в края на 19-ти век, обозначава съвкупността от общи „чувства, представи, вярвания“ в дадена група или общност, е основно за успеха на малка държава като България. Не на последно място, в последните години България предлага доста интересни перспективи за кариерно развитие в сферата на информационните технологии и финансите, но не само. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Бих посъветвал младите хора да помислят, дали някъде другаде в чужда страна ще бъдат приети така, както в България. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? България е малък пазар и страна с развиваща се икономика с изключително кадърни и мотивирани кадри. Страната ни неведнъж е давала на света таланти в сферата на технологиите и бизнеса. Тепърва България ще бележи успехи, затова мисля, че българите, оставайки в страната, ще помогнат както на самите себе си, така и на нашето общество. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Ще бъда откровен - има още какво да се желае от българския публичен сектор и работата на институциите и може би това е голямото предизвикателство към всички нас. Другата трудност е остарелият начин на работа и начина на мислене. Сблъсквам се с това, като част от моята работа, която е свързана с управление на промяната. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Най-голямото предимство може би е, че в една развиваща се икономика можеш да намериш добро кариерно развитие и успех. И всичко това – в собствената ти страна. Можеш да бъдеш част от една модерна институция с най-новите тенденции във fintech, да се учиш всеки ден и да градиш нещо, което ще остане след теб. Да живееш в европейска столица и да си на 10 минути от красива планина като Витоша. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? В чужбина е определено по-трудно да имаш социален живот и да успяваш да балансираш между работата и личния живот, а в България все още успяваме да не се лишаваме от контактите си и да съчетаваме полезното с приятното. Опишете живота си в България с няколко думи? Доста приятни и динамични работни дни, които минават неусетно. През уикендите се опитвам да се насладя на красивата българска природа или да посетя някое от многото културни и исторически богатства на България. Каква е Вашата формула за успех? Постоянство, много труд и точен анализ. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.