Антонио Григоров е прекарал 3 години и половина в чужбина, където завършва своето висше образование в университета Стратклайд (Strathclyde), Великобритания, специалност Човешки ресурси. След дипломирането си става част от стажантска програма в голяма френска компания. Там има възможността в рамките на една година да бъде част от четири различни звена, специализирани в различни сфери на човешките ресурси. Въпреки възможностите, които се отварят пред него, той взима категоричното решение да се върне в България.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2015 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в TBI Bank на позиция ръководител „Подбор и работодателска марка“ (Head of Recruitment and Employer Branding) за България и Румъния.

Опишете работата си с няколко изречения?

Като ръководител „Подбор и работодателска марка“, моите основни предизвикателства включват изготвяне на стратегия за привличане на нови таланти и модернизиране на вътрешните процеси за подбор. Позицията е симбиоза между традиционните методи за подбор на персонал и иновативни похвати за изграждане на силна връзка между организацията и кандидатите. Друга важна част от моята професия е изграждане на реалистична картина за работната среда в TBI Bank. За нашия екип е важно всички кандидати да бъдат напълно запознати с предизвикателствата, пред които се изправя нашата организация, както и да получат достатъчно информация за вземането на правилното решение.

Защо избрахте да се върнете в България?

Като изключим основните фактори като семейство, приятели и социална среда, мога да определя себе си като голям оптимист за бъдещeто на България. По време на престоя ми в чужбина не съм преставал да следя тенденциите на пазара в България и Източна Европа. Още тогава забелязах, че много чуждестрaнни компании отварят представителства в България, много български компании работят на високо световно ниво и всички те предлагат добри условия за развитие и реализация. След завършване на образованието и приключване на стажа се почуствах готов да се върна в България, за да допринеса за развитието на професията със знания и голяма мотивация.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото тук могат да бъдат част от нещо, което тепърва се създава и развива. Всеки техен работен ден може да бъде наситен с много динамика и възможности за изграждане на нови и интересни процеси. От гледна точка на човешките ресурси мога да отбележа, че кариерното развитие тук е по-бързо постижимо. За никого не е тайна, че пазарът на труда изпитва глад за образовани и мотивирани професионалисти, което дава възможност на хората, притежаващи тези качества, да бъдат оценени подобаващо.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Все по-рядко срещам хора, които смятат че в България няма бъдеще и търсят изход чрез Терминал 2. Според мен всичко зависи от личността и характера на човека. Всички преминаваме през трудни моменти, но първо трябва да погледнем към себе си и да се насочим към това как ние можем да променим средата около нас.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Едно от основните предизвикателства към мен беше намирането на правилната работна среда. Бях наясно какво търся, но не бях сигурен, къде бих могъл да го намеря. Тук е моментът да отбележа, че България и в частност университетите значително трябва да подобрят своите кариерни центрове и кариерно консултиране, за да служат като компас на дипломиращите се студенти. Моето лично мнение е, че трябва да има подобни звена в гимназиите и университетите и те да работят в тясно сътрудничество с бизнеса. С връщането ми в България попаднах в този тъй наречен вакуум между образованието и бизнеса. Друго предизвикателство, пред което се изправих при връщането ми в България, бе липсата на модерното възприемане на моята специалност – Човешки ресурси. Това е сфера, която отдавна не се ограничава с функциите на отдел труд и работна заплата.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах и преди, кариерното развитие е едно от тях. Другите са по-скоро свързани със социалната среда и чувството за принадлежност.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Това, което ми липсваше най-много, докато бях в чужбина, бе възможността успешно да балансирам времето си между професионалните ангажименти и личния живот. Именно поради тази причина аз реших да пиша моята дисертация на тема Work&Life balancе. Радвам се, че успях да намеря начините бързо да се фокусирам върху професионалните задължения и после лесно да се откъсвам и да се отдавам на занимания, които ме карат да се чувствам зареден с нови сили.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Щастие, семейство, адреналин, кариера, успех.

Каква е Вашата формула за успех?

Ключът към успеха е да откриеш своя талант и никога да не губиш своя глад за нови познания и предизвикателства.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Иван Вапцаров е пребивавал шест години в Милано, Италия, където завършва бакалавърска и магистърска степен в сферата на финансите в Bocconi University, след което работи в консултантска компания. Въпреки страхотните години прекарани в Италия, той взима решението да се върне в България, за да изгради живота си в родината - от семейство и приятели, до кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Експертния център на AIG (ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД) в София като Мениджър Проекти (Project Мanager). Екипът, от който съм част, е отговорен за мигрирането на процеси от различни европейски държави към България.

Опишете работата си с няколко изречения?

Работата по проекти е свързана с множество отговорности и най-вече комуникация с колеги от различни екипи, държави и дори континенти. Ежедневието ми е много динамично, изпълнено с разнообразни задачи и срещи. Със сигурност мога да кажа, че съм част от страхотен екип и всеки ден в офиса е изключително приятен.

.Кога се върнахте в България?

През лятото на 2013-та година.

Защо избрахте да се върнете в България?

Още като заминавах, си поставих за цел да се върна след като завърша образованието си. Исках да изградя живота си в България – от семейство и приятели, до кариера. Желанието ми така и не се промени, въпреки страхотните години в Италия.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

За мен България предоставя страхотна среда – интересен социален живот, способни млади хора и най-важното – близки и приятели. Трудно можеш да получиш всички тези неща извън родината. Все пак работата е само част от живота и ако е поставена на първо място, пропускаме много. Кариерните възможности се увеличиха многократно през последните десетина години и смятам, че човек може да постигне целите си и в България. Има професии, които са по-слабо развити тук, поради размерите и естеството на нашия пазар, но има и много сфери, в които можеш да се реализираш дори по-бързо отколкото в чужбина.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Бих ги попитал колко силно искат България да се развива в правилната посока, както и дали са готови да бъдат част от този процес. За мен истинските проблеми не са дупките в асфалта и закъсняващият градски транспорт, а са на държавно ниво - в правосъдието и контрола над публичните средства. Решаването на тези проблеми е трудна задача, която може да се реши само ако действаме заедно, като общество. Бъдеще ще има, но какво ще е то – зависи от нас.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Не бяха големи, тъй като имах доста реалистична представа какво ще бъде ежедневието ми и самото връщане не беше предизвикателство. Даже напротив – адаптацията е доста лесна тук. Основното предизвикателство беше в работен план – намиране на подходящата позиция, даваща възможност за типа кариерно развитие, към което се стремях. След около четири месеца търсене и няколко отказани оферти, започнах работа в AIG тъй като и позицията и компанията отговаряха на кариерните ми амбиции.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Хора, възможности и баланс между професионалния и личния живот. Основно предимство са хората тук. Българите, с които животът ми ме е срещнал в България и в чужбина, са сред най-впечатляващите - и в личен, и в професионален план. Друго голямо предимство е, че ако си добър в сферата си и работиш здраво, можеш да прогресираш по-бързо. И не на последно място това, което правиш извън офиса – спорт, развлечения и пътувания, защото все пак човек е това, което прави в свободното си време.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Приятели и семейство, интензивните социални контакти и развлечения. Като се замисля, въпреки че животът в Италия е чудесен, общият брой излизания на бар, ресторант, кино, театър, концерт, беше в пъти по-малък от този в България за единица време.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Разнообразие - семейство и приятели, кариера, спорт. Щастлив съм тук – ако трябваше да се върна назад и да променя някое решение – нямаше да направя нищо по различен начин.

Каква е Вашата формула за успех?

Себепознание, търпение и постоянство. Поставянето на правилните цели и пътят към постигането им не винаги са бърз процес. Важното е да изпитваш удоволствие от изборите, които правиш, защото щастливият човек е успял човек.

Виж свободните позиции в ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД (КЛОН БЪЛГАРИЯ) КЧТ

Д-р Николай Михайлов е прекарал година и половина в Лондон, работейки в няколко отделения по съдова хирургия. Завършва медицина през 1994 година в МУ Пловдив, специализира хирургия и от 1999 до сега се занимава със съдова хирургия и ангелогия. Къде сте учили или работили в чужбина? Работил съм в отделенията по Съдова хирургия в Лондон (Royal Free London NHS Foundation Trust /Royal Free Hospital /, Leeds Teaching Hospitals NHS Trust / Leeds General Infirmary). Колко време бяхте в чужбина? Общо почти 18 месеца. Кога се върнахте в България? В края на юли месец 2015 година. Сега къде работите и на каква позиция? Работя в две лечебни заведения - УМБАЛ „Пълмед” като началник на Отделение по Съдова хирургия, в ДКЦ „Пълмед“ – доболнична помощ и УМБАЛ „Св. Георги" – Клиника по съдова хирургия и ангиология. Опишете работата си с няколко изречения? И в двете лечебни заведения, в които работя, извършваме в почти пълен обем и на съвременно ниво всички планови и спешни съдово – реконструктивни операции, касаещи патологията на артериалните съдове, с изключение тези на сърцето и на гръдната аорта. Извършваме основните видове оперативни намеси за варикозна болест и за осигуряване на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Работата ми е динамична, интересна, отговорна, изискваща физическа и психическа издръжливост, добри умения за общуване с различни пациенти и колеги от моята специалност и всички други специалности. Защо избрахте да се върнете в България? За да бъда честен, трябва да призная, че заминах в Обединеното Кралство като сравнително утвърден в Пловдив съдов хирург, с постоянно работно място в реномирана болница и клиника, в която се работеше на високо за България ниво и с немалък брой пациенти. Това ми даде възможност да оценя работата си в тези две изключително реномирани за Англия болници от различна, по-критична гледна точка. След този не много продължителен, но и в никакъв случай кратък престой, си дадох сметка, че здравеопазването и в частност съдовата хирургия в напреднала европейска държава като Обединеното Кралство, също изпитват сериозни трудности в някои аспекти от функционирането си и далеч не всичко е перфектно организирано, както смятах преди да замина. С две думи там видях и срещнах специалисти и неща на световно ниво, но и се сблъсках с трудности и проблеми, които в България не съществуват. В крайна сметка разбрах, че въпреки големия брой проблеми и недофинансирането на здравеопазването и болниците в България, и тук може да се работи медицина и съдова хирургия на добро ниво. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Не бих казал, че задължително ще ги съветвам да се връщат в България. Бих ги посъветвал и поощрил да заминат в чужбина, да поработят там и лично да се уверят в предимствата и недостатъците на здравеопазването в Европейските държави, но и да не подценяват възможностите за обучение и работа в България. Накратко смятам в днешния глобализиращ се свят, да не говорим за Европа, днешните млади лекари имат възможност и са длъжни да извлекат най-доброто за себе си, и в последствие за своите пациенти, като не се ограничават да работят и учат в една държава. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Бих им казал, че не са съвсем прави, защото мисля, че бъдещето на останалите европейски държави не е много по-светло от това на България. Освен това наистина смятам, че поне в известна степен бъдещето ни зависи от самите нас. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Сравнително краткият ми престой в чужбина и това, че се върнах на същото работно място не са поставяли особени предизвикателства пред мен. Може би мога да нарека предизвикателство започването на работа и създаването с мое участие на работеща Съдова Хирургия в УМБАЛ Пълмед, което все още не мога да кажа че е напълно преодоляно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Това, че човек живее и работи в собствената си страна, заобиколен от семейство и приятели. Начинът ни живот и разбиранията ни за него са доста по-различни от тези на хората в Западна Европа. Възможностите за обучение и развитие далеч не са толкова малки, колкото ни се струва. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството, приятелите, начинът на живот. Опишете живота си в България с няколко думи? Спокойствие, интересна и напрегната работа, носеща удовлетворение, но и разочарования, вълнуващи и различни начини за физическа и психическа отмора. Каква е вашата формула за успех? Добро образование, което обаче трябва постоянно да се допълва и развива, задължително много труд, добри отношения с колеги и пациенти, способност да отсяваш значимото от незначимото, и умение да не пилееш време и енергия за незначимите неща. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Иван Станков е на 26 години, млад, креативен и позитивно настроен човек. Прекарва няколко лета в Национален парк “Гранд Титън”, щата Уайоминг. Иван взима решението да се върне в България, за да довърши образованието си, както и да потърси мотивация в родината.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Избрах България за образованието си. Придобих бакалавър „Психология” във Велико Търново, в момента завършвам магистър „Стратегическо лидерство” на английски език в Нов български университет в София. Получих сертификация от Американски хотелиерски образователен институт в Орландо, щата Флорида в „Специалист обслужване на клиенти”. В САЩ работих в Национален парк “Гранд Титън”, щата Уайоминг, на всякакви добрепознати на българския студент позиции в хотелиерството – прах чаршафи, мих чинии, чистих стаи и публични помещения, работих в ресторанти като помощник-сервитьор, сервитьор, отговорник търговска зала и прочее.

Колко време бяхте в чужбина?

Общото време, което съм прекарал в САЩ, в работа и пътуване е около 16 месеца. Пожелавам на всеки студент да се възползва от възможностите за работа и пътуване в САЩ. Силата е във Вас!

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през Ноември 2016. През 2017 имах неприятна ситуация с отказан стаж в хотелиерството след което разсеях всякакви желания за образователно или квалификационно пътуване до САЩ в близко бъдеще.

Къде работите сега и на каква позиция?

От близо 6 месеца работя за “Сайтел България” ЕООД, на позиция специалист обслужване на клиенти с английски език.

Опишете работата си с няколко изречения?

Всичко, от което имате нужда, за да прекарате един прекрасен работен ден при нас, е чаша двойно еспресо, позитивна нагласа и екип от млади професионалисти, които дават всичко от себе си, за да постигнат зададените резултати. Така горе-долу изглежда работната атмосфера в компанията, която дава платформа за първи стъпки в кариерата на стотици български младежи, както и чуждестранни студенти, намерили, макар и временно, образователни перспективи в морската ни столица. Тук работим за английска компания (и не само), чрез която милиони клиенти от Обединеното кралство поръчват храна онлайн, както и за ресторантите, които приготвят поръчките и доставят храната до адрес на клиента. Зареждането с кафе, търпение, толеранс, дипломатичност в отношенията с клиентите по каналите на комуникация и притаяването на дъх за нови мултикултурни хоризонти е задължително. Работата ми се върти около основната функция на обслужващия клиенти специалист – да ръководи и интегрира клиентите на компанията при конкретен проблем, да посочва рационални решения на проблема и да предлага алтернативи, в случай, че клиентът не е задоволен с предложените опции.

Защо избрахте да се върнете в България?

Връщането в България беше свързано с много фактори – несигурност и съмнение в идеите ми за емиграция, силно желание да се справя със съмненията си, че трудно ще се справя в българската работна среда, да довърша образованието си, да потърся мотивация и тук, да открия себе си и в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Съветвам младите да пътуват и инвестират в образование. Постфактум си елате си вкъщи, за да запретнем ръкави заедно. Тук имаме много, много, много работа. Светът гледа към България със затаен дъх, той знае, че и ние можем. Той ни плаши с мрачни прогнози и демографския си футуризъм. Не си позволявайте лукса да се подвеждате по представителни извадки. Не преклонявайте глава пред абсурдите на държавата. Консумирайте гражданските си задължения отговорно, бъдете автентични и pro bono bulgaro, бъдете част от българската „Игра на тронове”. Светът променя мисленето, завърналият се е друг човек, България има нужда от нова посока и енергия.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че България няма бъдеще?

Имате да право да се съмнявате в капацитета на България да Ви осигури достоен живот, но нямате право да се съмнявате в собствения си потенциал. Попитайте се не какво България може да направи за Вас, а какво Вие може да направите за нея?

Какви бяха трите най-големи предизвикателства за Вас, когато се върнахте в България?

Най-голямото предизвикателство беше адаптация към позабравените манталитетни характеристики.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Българската храна, българските обичаи и българския социален живот нямат световен еквивалент. Епично!

Какви Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Липсваше ми морето, близките, домашните курабийки на майка ми и библиотеката вкъщи.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Животът ми не е много различен от този на всеки друг човек в България – работа, приятели, мечти и усилия към по-доброто утре.

Каква е вашата формула за успех?

От мен не излезе добър математик, но смятам, че добрата формула за успех включва желание за себеактуализация, отговорност към идеите, верни приятели и добри събеседници.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.