Д-р Николай Михайлов е прекарал година и половина в Лондон, работейки в няколко отделения по съдова хирургия. Завършва медицина през 1994 година в МУ Пловдив, специализира хирургия и от 1999 до сега се занимава със съдова хирургия и ангелогия. Къде сте учили или работили в чужбина? Работил съм в отделенията по Съдова хирургия в Лондон (Royal Free London NHS Foundation Trust /Royal Free Hospital /, Leeds Teaching Hospitals NHS Trust / Leeds General Infirmary). Колко време бяхте в чужбина? Общо почти 18 месеца. Кога се върнахте в България? В края на юли месец 2015 година. Сега къде работите и на каква позиция? Работя в две лечебни заведения - УМБАЛ „Пълмед” като началник на Отделение по Съдова хирургия, в ДКЦ „Пълмед“ – доболнична помощ и УМБАЛ „Св. Георги" – Клиника по съдова хирургия и ангиология. Опишете работата си с няколко изречения? И в двете лечебни заведения, в които работя, извършваме в почти пълен обем и на съвременно ниво всички планови и спешни съдово – реконструктивни операции, касаещи патологията на артериалните съдове, с изключение тези на сърцето и на гръдната аорта. Извършваме основните видове оперативни намеси за варикозна болест и за осигуряване на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Работата ми е динамична, интересна, отговорна, изискваща физическа и психическа издръжливост, добри умения за общуване с различни пациенти и колеги от моята специалност и всички други специалности. Защо избрахте да се върнете в България? За да бъда честен, трябва да призная, че заминах в Обединеното Кралство като сравнително утвърден в Пловдив съдов хирург, с постоянно работно място в реномирана болница и клиника, в която се работеше на високо за България ниво и с немалък брой пациенти. Това ми даде възможност да оценя работата си в тези две изключително реномирани за Англия болници от различна, по-критична гледна точка. След този не много продължителен, но и в никакъв случай кратък престой, си дадох сметка, че здравеопазването и в частност съдовата хирургия в напреднала европейска държава като Обединеното Кралство, също изпитват сериозни трудности в някои аспекти от функционирането си и далеч не всичко е перфектно организирано, както смятах преди да замина. С две думи там видях и срещнах специалисти и неща на световно ниво, но и се сблъсках с трудности и проблеми, които в България не съществуват. В крайна сметка разбрах, че въпреки големия брой проблеми и недофинансирането на здравеопазването и болниците в България, и тук може да се работи медицина и съдова хирургия на добро ниво. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Не бих казал, че задължително ще ги съветвам да се връщат в България. Бих ги посъветвал и поощрил да заминат в чужбина, да поработят там и лично да се уверят в предимствата и недостатъците на здравеопазването в Европейските държави, но и да не подценяват възможностите за обучение и работа в България. Накратко смятам в днешния глобализиращ се свят, да не говорим за Европа, днешните млади лекари имат възможност и са длъжни да извлекат най-доброто за себе си, и в последствие за своите пациенти, като не се ограничават да работят и учат в една държава. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Бих им казал, че не са съвсем прави, защото мисля, че бъдещето на останалите европейски държави не е много по-светло от това на България. Освен това наистина смятам, че поне в известна степен бъдещето ни зависи от самите нас. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Сравнително краткият ми престой в чужбина и това, че се върнах на същото работно място не са поставяли особени предизвикателства пред мен. Може би мога да нарека предизвикателство започването на работа и създаването с мое участие на работеща Съдова Хирургия в УМБАЛ Пълмед, което все още не мога да кажа че е напълно преодоляно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Това, че човек живее и работи в собствената си страна, заобиколен от семейство и приятели. Начинът ни живот и разбиранията ни за него са доста по-различни от тези на хората в Западна Европа. Възможностите за обучение и развитие далеч не са толкова малки, колкото ни се струва. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството, приятелите, начинът на живот. Опишете живота си в България с няколко думи? Спокойствие, интересна и напрегната работа, носеща удовлетворение, но и разочарования, вълнуващи и различни начини за физическа и психическа отмора. Каква е вашата формула за успех? Добро образование, което обаче трябва постоянно да се допълва и развива, задължително много труд, добри отношения с колеги и пациенти, способност да отсяваш значимото от незначимото, и умение да не пилееш време и енергия за незначимите неща. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Ради Кърмазов е БИМ мениджър в Иво Петров Архитекти. Неговият 19 годишен опит в консултирането, създаването и обучението на софтуерни продукти и проекти в архитектурата, е ценен актив за компанията. Той е участвал в проекти в различни сфери и мащаби, такива като инфраструктурния проект за 75 железопътни станции в Саудитска Арабия, новото летище в Инстанбул, Expo 2017 Village Masterplan-Green Block в Казахстан, St Edward's Kensington Row Residential Complex – Лондон, Мастерплан и проучване на новите железопътни станции и линии в Crossrail II и Waltham Cross - Cheshunt, в Лондон. Неговият ентусиазъм и неспирно търсене на начини за подобряване на работата на софтуера, както и уменията на хората да помагат за непрекъснатото повишаване на стандартите и ефективността на работа в ИПА. БИМ отдела в компанията е единственият по рода си в България, благодарение на професионализма, опита и стремежа на всички в него.

Опишете работата си с няколко изречения?

Грижа се работата на архитектите да върви гладко, помагам им, обучавам ги. Създавам стандарти за работа с програмата и съблюдавам спазването им-координация между арх. и инженерни файлове, редактиране и създаване на фамилии

Къде сте учили или работили в чужбина?

Няколко големи международни компании в Лондон. Foster + Partners, Scott Brownrigg, AHR Global, където имах възможност да се включа към големи международни проекти.

Колко време бяхте в чужбина?

Около 3 години.

Кога се върнахте в България? ​

През 2016 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Заради възможноста да се развивам в България и да приложа това, което научих навън.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото камъкът си тежи на мястото. И няма нищо лошо да излезеш навън, да събереш опит, който да приложиш в собствената си родина. Ние трябва да развиваме нашата страна, а не чуждите.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Предполагам, че не са пробвали истински да си създадат бъдещето, което желаят. Повярвали са, че бъдещето им е навън. Всъщност те могат да станат каквито си поискат в България, единственото условие е да го пожелаят силно и разбира се да работят за това.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Да приема, че онлайн банкирането в България работи само в работното време на банката,
и че трябва винаги да носиш пари в брой, защото на много места не работят с карти. Друго голямо предизвикателство е човек да бута количка по натрошените ни тротоари, ако случайно няма паркирали отгоре коли.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Независимо, че си от друг град, но работиш в София, ти все пак си си вкъщи, всички наоколо говорят твоя език, и е много по лесно да се разбереш с хората, тъй като те не са по различни от теб. Децата ти също имат възможност да растат и живеят сред свои и никой не гледа на теб и на тях, като на чужденци. Автомобилното движение не е на обратно - има истинска природа и не съм на някой „мухлясал“ остров.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството, приятелите, морето и планината

Опишете живота си в България с няколко думи?

Гледам си малкото момченце, семейството и работата основно. Като цяло съм щастлив, че взех решение да се прибера в България. Тук се чувствам по-добре.

Каква е Вашата формула за успех?

Не мисля, че имам някоя специална формула която да знам и да прилагам. Просто съм търпелив, упорит и постоянен в това, което правя, докато постигна успех.

Сара Маркова е на 26 години и е прекарала цели пет години в Лондон, учейки в два от най-престижните университетa там. Непосредствено започва и работа в бутикова ПР агенция в Сохо, в продължение на една година. В момента тя работи като мениджър в семеен хотел „РотасаР“ в центъра на столицата. Къде си училa или работилa в чужбина? Завърших бакалавър „Медии и комуникации“ в Goldsmiths College, University of London и след това взех своята магистратура „Връзки с обществеността“ в бизнес департамента на London College of Communication, University of the Arts London. Непосредствено след дипломирането ми започнах работа в бутикова ПР агенция в Сохо, Лондон. Колко време беше в чужбина? Прекарах пет години в Лондон, четири от които учих и една работих по специалността ми. Кога се върна в България? Върнах се в България през лятото на 2015 година. Къде работиш и на каква позиция? Занимавам се с управлението на семеен хотел, който се намира в центъра на София. Дейността, която извършвам е свързана с цялостния мениджмънт на хотела, който обхваща разнообразна палитра от дейности, част от която включва правилния и подходящ подбор на служителите, ценообразуване на услугите, реклама и маркетинг, комуникация с бизнес партньори, както и ежедневни проверки за чистота на стаите и комфорта на посетителите. Защо избра да се върнеш в България? Въпреки безспорните предимства на пазара на труда във Великобритания, аз избрах да се върна в България, защото вярвам, че е привилегия да работиш за своя собствена кауза или семеен бизнес. Световните престижни корпорации винаги ще предлагат възможности за развитие и финансов успех, но никога няма да станат проводник на нашите лични цели и мечти. Аз работя по-добре и с по-голямо удоволствие, когато градя нещо свое. Защо би посъветвала младите хора да се върнат в България? Младите специалисти биха имали една много по-пълноценна кариера в родината си, където ние като българи споделяме общи идеали и ценности. В чужбина хората често се озовават в ситуации, в които работят за неразбираеми каузи. Това действа демотивиращо и не носи удовлетворение. Какво би казала на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Ако, някой смята, че няма бъдеще в България, то това ще е валидно за него и във всяка друга точка по света. Бъдеще има навсякъде, стига да пожелаеш да го направиш. Не виждам причина Родината ни да прави изключение. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред теб, когато се върна? Трудно ми беше да свикна, че не всичко, което съм научила от опита си в Англия има приложение на българския пазар, но пък се оказа, че не е и нужно – всеки пазар си има своите специфики. Нивото на бизнес комуникации и отношения понякога продължава да ме разочарова, но пък за последните две години открих, че бизнеси, които се отличават с професионализъм и коректност, жънат големи успехи. Струва ми се, че някои млади хора в България не са съвсем мотивирани, нямат амбиции и като че ли се задоволяват с наличното. Надявам се и вярвам, че това ще се промени. Какви според теб са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Хората в България са безценен ресурс, както в бизнеса, така и в живота, а най-голямото предимство са съмишлениците. Мащабът - ако за някои мащабът и прогресът на бизнеса на Запад са предимство, то аз вярвам, че слабите ниши на бизнеса в България са чудесна възможност за младите хора да поставят началото на нещо ново и грандиозно за България, в което те да се истински лидери и новатори. Какво ти липсваше най-много, докато беше в чужбина? Слънцето, eвтините таксита и хубавата храна. Опиши живота си в България с няколко думи? Щастлива съм. Работата ми върви. Приятелите и семейството ми са около мен и всеки ден е подходящ за празник. Каква е твоята формула за успех? Работи за себе си във всяко едно отношение и ще успееш, независимо къде се намираш, но „вкъщи и стените помагат”. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Мирослав Гълъбов е един от многото българи, които заминават зад граница, за да завършат своето образование или да започнат работа. Въпреки перспективите за кариерно развитие, които се отварят пред него, той взима решението да се върне обратно в родината, за да бъде по-близо до семейството си, както и желанието да се развива в професионален план.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Ем Би Ел като ръководител на отдела за управление на имоти

Опишете работата си с няколко изречения?

Ръководя екип, който се занимава с управлението на бизнес сгради и търговски центрове. Нашата работа е да управляваме сградите като бизнес, както и да защитаваме интересите на собствениците. В същото време поддържаме сградите да са технически изправни. Стремим се наемателите и посетителите да са максимално задоволени от престоя си в сградата.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Учил съм във Великобритания. Средното си образование изкарах в колеж в Кеймбридж, а висшето в лондонски университет.

Колко време бяхте в чужбина?

Общо около 7 години.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2005 година.

Защо избрахте да се върнете в България?

Тогава се върнах по лични причини. Отделно през 2005 година България все още не беше част от Европейския Съюз. Беше по-трудно да се пребивава във Великобритания.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

В България има възможности за развитие, без да се чувстваш като различен или аутсайдер, в едно чуждо общество. Вече има достатъчно български и международни компании, които предлагат високо ниво при заплащането и работните условия.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Всеки гради сам своето бъдеще. От нас зависи как ще се развиваме като личности и оттам като общество.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

През 2005 г. все още нямаше толкова международни компании в България. Британското ми образование не беше от такава полза. На някои места гледаха негативно на това, че съм учил в чужбина. Ако сега трябваше да си търся първа работа, мисля, че ще ми е по-лесно.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Работиш и живееш в позната атмосфера и работна среда. Имаш повече свободно време за хоби и развлечения, отколкото в други държави. Повече възможности за развитие. Трудовият пазар в България не е толкова конкурентен и човек може да се развива по-бързо, отколкото на други места.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Аз бях на 15 години, когато отидох да уча в чужбина. В началото най-много ми липсваше семейството и приятелите. От друга страна, когато човек е млад, се климатизира по-бързо и създава много приятелства и контакти, както и в чужбина. Повечето, от които са ценни за мен и до днес.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Доста по-социален от живота ми в Англия. Имам много повече време за срещи и контакти с близките ми хора. Извън професионалните ми задължения, обичам да пътувам в страната, понякога и в чужбина.

Каква е Вашата формула за успех?

Умението, което ми помага бързо да се адаптирам и да създавам нови социални контакти. Социалните умения са много полезни в личен и професионален план. Благодарен съм за престоя си във Великобритания. Научих се рано да създавам контакти с хора от цял свят.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.