Драгомир Ангелов е пребивавал дълги години в чужбина, разделяйки ги между работа и придобиване на нови познания. Независимо от времето, което е прекарал зад граница, от длъжностите, които е заемал и от откритите възможности, той предпочита завръщането в родината. Важно за това се оказва и предложението, което получава от логистичната фирма, в която получава първите си знания в международния сухопътен транспорт в България. Започнал в Лазер Лоджистикс ООД, след около 3 години се премества в италианска фирма на същите собственици, където продължава да се развива в същата област. 5 години по-късно, през 2012-а, натрупал достатъчно опит, се завръща в офиса на Лазер Лоджистикс ООД за да управлява международният сухопътен транспорт. Там работи и досега.

Опишете работата си с няколко изречения?

Няма как, само с няколко изречения, да се опише работата в оперативен транспортен отдел, но ако си представите един перфектно работещ кошер, ще разберете как изглежда офиса на Лазер Лоджистикс в Нови Искър – привидният работен хаос за непросветените, всъщност е една страхотна оперативна машина.

Къде сте учили или работили в чужбина?

В различни компании в Триполи, Либия като в края на пребиваването ми там започнах работа в търговския офис на IVECO North Africa. Там имах възможността, освен да работя в голяма международна фирма, да се запозная с някои от основите на международната търговия и да се докосна за първи път до света на Логистиката. Днес си мисля, че работата ми в Ивеко е била подготовка за кариерата ми в Лазер Лоджистикс, въпреки разликата в размера на двете фирми.

Колко време бяхте в чужбина?

Около 15 години.

Кога се върнахте в България?

На рождения си ден през 2012 година.

Защо се върнахте в България?

Получих страхотно предложение от фирмата, в която бях работил и която ми предлагаше чудесни условия за да ръководя офиса в Нови Искър. Това доказваше, че ако си добър в нещо и си концентриран, несъмнено ще намериш своето място в бизнеса в България. Остава да намериш правилната фирма, както аз я намерих.

Защо бихте посъветвалите младите хора да се върнат в България?

Освен, че „Камъкът си тежи на мястото“, както биха казали много хора, за младите хора България е едно прекрасно място - изпълнено с предизвикателства и разнообразен социален живот. Факт е, че не само млади българи, а и много млади чужденци предпочитат кариера в България. Нека бъдем честни – голямата липса на квалифициран персонал е точната предпоставка за търсене на изгодна позиция от страна на младите българи, получили образование или ценна професия в чужбина. Те трябва да потърсят своето място в българския бизнес и ако са достатъчно мотивирани ще намерят както развитие, така и спокойствие за бъдещето си, така както аз и стотици други го направихме.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Радостта от това, да правиш нещо в собствената си държава, което освен теб да развива и самата нея е удовлетворяващо. В София, а и не само, при правилен подбор на работа, жилище и желан статус, можеш да постигнеш едно много добро качество на живот.

Също така все повечето чужди фирми на българския пазар предоставят възможност на млади хора да работят в интересна, активна среда и да се развиват професионално. Не бих подценил и отлични български работодатели. Както казах и преди малко, сега е момента да потърсят своята реализация в България и съм убеден, че българският бизнес ще отговори на техните изисквания за заплата и социални придобивки.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

При мен, за разлика от други хора, предизвикателства нямаше много. Аз се върнах в България с ясна цел и ясни представи, за това, което ще правя в следващите поне 10 години. След като получих предложението от Лазер Лоджистикс да ръководя офиса в Нови Искър се постарах да планирам всичко – жилище, кола, социална среда и т.н. Ако трябва да съм честен, след като имах добрата фирма, бях изпълнил плана на 50 %. Останалото беше само бюрокрация, която отчитам като предизвикателство и лична ангажираност.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Има много възможности за амбициозни хора, на които им се работи. Повече възможности за развитие. Има повече свободно време за хоби и развлечения, отколкото в други държави. Възможността за договаряне на отлични условия, заради липсата на кадри също е огромно предимство. Моментът е подходящ за знаещите и можещи хора да намерят високоплатена, удовлетворяваща длъжност, а за недотам квалифицираните, да получат нужната квалификация, отново заради търсенето и предлагането, и активните квалификационни програми, предлагани от българските работодатели.

Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Динамичната среда – работна и социална, която липсва дори в някои чуждестранни столични градове, морето, някои приятели, усещането за родина.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Водя по-социален, по-забавен живот. Срещам се с интересни хора, посещавам конференции, семинари, които повишават знанията ми. Приемам нови предизвикателства и продължавам да градя своята кариера.

Каква е Вашата формула за успех?

В работата, самоусъвършенстването е първият стълб на успеха, след това идва правилния подбор на средата, фирмата, начина на работа. Всеки от нас е уникален по свой начин и откриването, и разработването на собствения талант, поставяйки го в правилна среда, води до постигането на резултати. Не изключвам и късмета – при мен той сработи с намирането на Лазер Лоджистикс. В останалите сфери любопитството е двигателя на промените, водещи до успеха. От скоро съм планувал нови върхове за покоряване, както в пряк, така и в преносен смисъл, където, освен с други инструменти, ще подходя и с необходимото търпение.

Виж свободните позиции от Лазер Лоджистик ООД тук: https://www.zaplata.bg/lazer-lodzhistik1/

Калоян Григоров е участник в три студентски бригади за културен обмен със САЩ, като след дипломирането си решава да специализира в University of Virginia. Живял и работил в близост до големите мегаполиси –Ню Йорк, Вашингтон и Бостън. Въпреки предложенията да остане, избира да се развива кариерно в София. В България работи като Мениджър в продължение на 3 години за налагането на Декатлон на пазара и се развива в сферата на Човешките ресурси, част от борда на Summer Work and Travel Alumni Association.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя като Мениджър Човешки ресурси за ES Bright Consultants, като стратегически развивам политиката по подбор и задържане на персонал. Отговарям за оптимизирането на бюджета в частта наемане и подбор, рекламна дейност, както и оптимизация на разходи, залагане на допълнителни придобивки за екипите на фирмата, както и формиране на модерна корпоративна култура.

Опишете работата си с няколко изречения?

Позицията ми е изключително интересна, като в работата си балансирам между класически ръководител по подбор на персонал и дефрагментирам поетапно дейността на компанията. За момента в проекта се приоритизира върху развитието на екипа, насърчаването на новаторска политика по отношение на персонала, както и максимална оптимизация на работното време. Оперативната дейност по налагането на недокрай популярен бранд на родния пазар, е основно предизвикателство, както и набирането на правилните специалисти в конкуренция с големите компании.

Кога се върнахте в България?

През 2011 г.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Като основна трудност намирането на конкуретна работа веднага след дипломирането. Често пъти в чужбина има практиката отличниците от випуска да се наемат с приоритет и/или да започнат работа в част от утвърдените компании, тук обаче не е така. Срещнах доста трудности и препятствия по пътя към бленувана професия.

Защо избрахте да се върнете в България?

До голяма степен носталгията играе роля. Каквото и да изтъкне всеки един от българите, камъкът си тежи на мястото, а мястото на много голяма част от способните българи е именно тук. По време не само на престоя си в САЩ, но и при различните ми пътувания в други държави, винаги съм се опитвал да сравнявам всяка една страна и да събирам идеи за оптимизация, както и за промяна на нашата действителност. Страната ни се развива, но смятам че има още много какво да се желае. Бихме могли да ускорим още процеса по модернизация и интегриране на нововъведения в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Бих посъветвал всеки да пътува, да открива нови места и хора, да сравнява и наблюдава.

И след това разбира се, да се завърне и приложи наученото. Целият този опит би помогнал не само на него, но и на страната ни. Промяната започва от нас, сега, от всички онези българи, пътували и пребивавали зад граница, от онези, които са се учили и работили здраво. Вярвам много силно в това, което казвам...

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Да попътуват, да се потрудят, да потърсят щастието – било то и далеч от дома. Може наистина тяхната мечта да се намира далеч оттук. Намираме се във все по-глобализиращ и развиващ се свят и всеки има свободата да пътува и да бъде мобилен. Всеки има правото да търси промяна и по-добри условия за живот. Възползвайте се от всяка една възможност, но не забравяйте от къде сте тръгнали и винаги носете България в сърцето си!

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Смятам, че животът в страна като нашата може да е доста интересен. Като започнем от това, че живее в регион, който се развива динамично в икономическо отношение, и стигнем дотам, че хората тук са изключително емоционални. Всяко казано от мен нещо може да се тълкува както като положителна, така и като отрицателна черта. От всеки зависи какво избира. Дали иска да живее във вече изградена страна, с определен стандарт на живот, или би желал да е основен фактор при промяната и развитието. Аз вярвам, че е по-интересно и предизвикателно да сме фактор за промяната!

Какво Ви липсваше най-много, докато беше в чужбина?

Преди всичко семейството и близките ми приятели. На второ място - чувството да не трябва да избираш между близките си хора и кариерното си развитие, което е безценно. Тук имам всичко, от което се нуждая – любим човек, семейство и близки приятели.

Невероятната храна и културен живот, които са на достъпни цени. В “чужбина” трябва да си платиш, за да си позволиш качествена храна, а аз обичам да гледам на храната като на ценност.

Природата е каузата, в която трябва да се инвестира истински! Бих се радвал да имам повече време, за да обикалям и да се наслаждавам на културното богатство, което притежаваме. Хубаво е политическата ни класа да се замисли колко много потенциал крие то и да го развива.

Каква е Вашата формула за успех?

Непрестанна жажда за самоусъвършенстване. Все още я преоткривам, не се смятам за успешен.

Мария Петрова е амбициозна и креативна личност, пребивавала няколко години в чужбина. Независимо от времето, което е прекарала зад граница, тя разбира, че именно родината ни е мястото, където трябва да се върне, за да продължи своето развитие.

Къде работите сега и на каква позиция?

София – MBL, Специалист Офис площи.

Опишете работата си с няколко изречения?

Консултирам инвеститори и собственици на офис сгради за търговските им условия с наематели.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Учих и работих в Дания. Първо завърших AP Marketing Management в VIA University, Horsens, след което се преместих, за да завърша образованието си в EAL University, Vejle, където взех бакалавърска степен „Иновации и предприемачество“. Работих в няколко фирми като стажант.
Като всеки студент, който се издържа и не говори езика, първата ми работа беше в хотел „Scandic“. Работих с още няколко българки там, 2 от 3, от които също се прибраха в България.
След година и половина работа в хотела, си намерих друга работа като барман и сервитьорка в ресторант в Aarhus, където не плащаха редовно или не плащаха, колкото обещават (особено на българи).
Част от образованието ми вкл. Стаж, който успях да намеря в:

DiggitApp – IT компания, която разработваше приложения за IOS I Android.

И Intellia – фирма, която се занимаваше с фирмени обучения за продукти на Adobe. Беше семеен бизнес, тоест бяха основно датчани. Всички оперативки бяха на датски – аз и още няколко човека, които не говореха езика тогава, седяхме и се мъчехме да разберем за какво става на въпрос.

В двете гореспоменати компании работих около 6 месеца.

Колко време бяхте в чужбина?

4 години.

Кога се върнахте в България?

Февруари 2017 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Реших, че искам да опитам да се реализирам в България. Не вярвах, че нещата са толкова зле колкото всички в социалните и информационните мрежи говорят и пишат. Смятам, че концепцията за „чужбина“ е сериозно изкривена в очите на младите българи. Исках да се убедя, че имам бъдеще вкъщи.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Мотивацията зад това човек да се върне тук естествено варира. Да, живота в ‚голямата“ чужбина е по-нареден, може би дори по-лесен, но напускайки България ние не правим сложното просто в собствената си държава. Аз, лично, не исках да се чувствам като чужденец. Нямаше значение с кого се движа или дали говоря езика – винаги се чувствах не на място. В малкото пъти, в които се прибирах се зареждах с енергия от България и се връщах в сивото си ежедневие в Дания.
Съвета ми би бил, да пробват. Животът е опит. Не знаем колко добре или колко зле може да бъде нещо, докато не го опитаме. Най-лесното нещо е да избягаш.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Чувам от време на време „Ако можеш да се научиш да караш в София, ще можеш да караш навсякъде“. Смятам, че същото важи за живота в България. Ако успееш в България – можеш да успееш навсякъде. Със сигурност има успешни хора в България – всеки ден се срещам с такива. За мен е по-голяма гордост да се бием в гърдите, че сме успели в професията си на родна земя, отколкото да се хвалим колко пари взимаме като общи работници в чужда държава.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Три са ми много. Най-трудното беше да не слушам какво си говорят хората около мен. (Бях отвикнала да слушам реч, която разбирам без да се заслушвам).

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Без значение от коя индустрия се интересувате – пазара е сравнително малък. Всички се познават и всички работят заедно. Намирам нещо задружно в това.
Има много възможности за амбициозни хора, на които им се работи. Прави ми впечатление, че хората, които се оплакват, че нямат работа са най-мързеливи, с най-малко опит и с най-много претенции.
Сблъскваш се много хора, които са минали през същото по един или друг начин.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството.
Културното богатство, разнообразния релеф и четирите сезона в България.
Възможностите за разнообразие на свободното време (Особено в София.

Тук има какво да се прави 24/7 - 365 дни)

Опишете живота си в България с няколко думи?

Динамично ежедневие; Успех и щастие; весели незабравими моменти с прекрасни хора

Каква е Вашата формула за успех?

Постоянство, спокойствие и труд

Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.

Опишете работата си с няколко изречения?

Ежедневна работа с хора от различно управленско ниво във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.

Кога се върнахте в България?

През есента на 2003 година

Защо избрахте да се върнете в България?

За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.

Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Близките, семейството.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).

Каква е Вашата формула за успех?

Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.