Кристина Бабуркова е прекарала почти четвърт век от живота си в Германия. Завършила е гимназия в Берлин, след което изкарва бакалавърска степен по хотелиерство в Швейцарския университет Ecole hoteliere de Lausanne, в град Лозана. Въпреки този дълъг период на пребиваване там, както и възможностите, които се отварят пред нея, Кристина взема решението да се върне в родината.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя на длъжност Мениджър Обучение и развитие на персонала в новооткрития хотел InterContinental Sofia.

Опишете работата си с няколко изречения?

Когато започнах работа на тази позиция, бях част от малкия, но сплотен екип, който имаше нелеката задача да подготви откриването на новия хотел на групата InterContinental Hotel Group в София. През първата година от престоя ми в България имах най-разнообразни ангажименти по изучаване на стандартите на марката, изработване на концепцията за новия ни бар-ресторант, набиране на служители и много други. През последните месеци преди отварянето на хотела, главният ми фокус вече беше обучението на екипа и подготовката му да работи според високите изисквания на нашата хотелска верига.

Колко време бяхте в чужбина?

Бях на 4 години, когато семейството ми се премести да живее в Германия, така че общо 24.

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през ноември 2016 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Аз много обичам работата си. Не мога да си представя да се занимавам с нещо извън сферата на хотелиерството. От самото начало на кариерата си работя за международната верига InterContinental Hotels & Resorts. Когато разбрах, че веригата ще отваря първия си хотел в България, реших, че искам да съм част от екипа, който ще осигури успеха на новия InterContinental в родното ми място.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Аз принадлежа към поколението, което ще изгражда бъдещето на България. Ако искаме да имаме по-добри условия за живот в нашата прекрасна страна и по-добро бъдеще тук, сега е моментът да започнем.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

За съжаление през последната година и половина съм се срещала с немалко българи, които се оплакват колко е зле тук и как в чужбина се живее къде-къде по-добре, и които ми се чудят, защо съм решила да се върна в София. Но след като съм живяла и работила в Лондон, в Берлин, и в Малта, мога да кажа, че в България качеството на живот е много добро. В София се радвам на най-добрия “work-life-balance” – баланс между работата и свободното време – в цялата си кариера досега. А този баланс в днешно време е голям лукс и много хора го подценяват. Също така се усеща, че все повече чужди фирми навлизат на българския пазар, които предоставят възможност на млади хора да работят в интересна среда и да се развиват професионално.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Най-голямото предизвикателство за мен лично беше общуването на правилен български език. Напълно разбираемо, като се има предвид колко дълго съм живяла и учила в чужбина. Гордея се, че съм завършила българското училище в Берлин, но то беше само един път седмично за 12 години. Имах известни дефицити в граматиката и акцента, които в началото на престоя ми предизвикваха забавни ситуации. Другото предизвикателство беше, че съм свикнала да работя в много международна среда с колеги от цял свят. Мислех, че тук такава ще ми липсва. В крайна сметка обаче бях приятно изненадана, че София се развива като една истински интернационална столица.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах, голямо предимство за мен е баланса между работа и свободно време. България просто предлага много опции за развлечение – море, планини, вкусна кухня, купони. Заплатите, поне в София, също вече започват да се подобряват и да дават възможност за по-добър доход.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството и близките. Също така българските домати.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Разнообразен, защото работата в хотел никога не е скучна. Цветен, защото в България, за щастие, може да се насладиш на различните сезони през годината. И весел, защото ние българите обичаме да се събираме и да се веселим.

Каква е Вашата формула за успех?

Да обичаш това, което правиш всеки ден. Не мога да си представя да имам работа, която да не ме удовлетворява. Aко си вършиш работата с удоволствие, тогава и успехите няма да закъснеят.

Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.

Опишете работата си с няколко изречения?

Ежедневна работа с хора от различно управленско ниво във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.

Кога се върнахте в България?

През есента на 2003 година

Защо избрахте да се върнете в България?

За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.

Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Близките, семейството.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).

Каква е Вашата формула за успех?

Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.

Калоян Григоров е участник в три студентски бригади за културен обмен със САЩ, като след дипломирането си решава да специализира в University of Virginia. Живял и работил в близост до големите мегаполиси –Ню Йорк, Вашингтон и Бостън. Въпреки предложенията да остане, избира да се развива кариерно в София. В България работи като Мениджър в продължение на 3 години за налагането на Декатлон на пазара и се развива в сферата на Човешките ресурси, част от борда на Summer Work and Travel Alumni Association.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя като Мениджър Човешки ресурси за ES Bright Consultants, като стратегически развивам политиката по подбор и задържане на персонал. Отговарям за оптимизирането на бюджета в частта наемане и подбор, рекламна дейност, както и оптимизация на разходи, залагане на допълнителни придобивки за екипите на фирмата, както и формиране на модерна корпоративна култура.

Опишете работата си с няколко изречения?

Позицията ми е изключително интересна, като в работата си балансирам между класически ръководител по подбор на персонал и дефрагментирам поетапно дейността на компанията. За момента в проекта се приоритизира върху развитието на екипа, насърчаването на новаторска политика по отношение на персонала, както и максимална оптимизация на работното време. Оперативната дейност по налагането на недокрай популярен бранд на родния пазар, е основно предизвикателство, както и набирането на правилните специалисти в конкуренция с големите компании.

Кога се върнахте в България?

През 2011 г.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Като основна трудност намирането на конкуретна работа веднага след дипломирането. Често пъти в чужбина има практиката отличниците от випуска да се наемат с приоритет и/или да започнат работа в част от утвърдените компании, тук обаче не е така. Срещнах доста трудности и препятствия по пътя към бленувана професия.

Защо избрахте да се върнете в България?

До голяма степен носталгията играе роля. Каквото и да изтъкне всеки един от българите, камъкът си тежи на мястото, а мястото на много голяма част от способните българи е именно тук. По време не само на престоя си в САЩ, но и при различните ми пътувания в други държави, винаги съм се опитвал да сравнявам всяка една страна и да събирам идеи за оптимизация, както и за промяна на нашата действителност. Страната ни се развива, но смятам че има още много какво да се желае. Бихме могли да ускорим още процеса по модернизация и интегриране на нововъведения в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Бих посъветвал всеки да пътува, да открива нови места и хора, да сравнява и наблюдава.

И след това разбира се, да се завърне и приложи наученото. Целият този опит би помогнал не само на него, но и на страната ни. Промяната започва от нас, сега, от всички онези българи, пътували и пребивавали зад граница, от онези, които са се учили и работили здраво. Вярвам много силно в това, което казвам...

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Да попътуват, да се потрудят, да потърсят щастието – било то и далеч от дома. Може наистина тяхната мечта да се намира далеч оттук. Намираме се във все по-глобализиращ и развиващ се свят и всеки има свободата да пътува и да бъде мобилен. Всеки има правото да търси промяна и по-добри условия за живот. Възползвайте се от всяка една възможност, но не забравяйте от къде сте тръгнали и винаги носете България в сърцето си!

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Смятам, че животът в страна като нашата може да е доста интересен. Като започнем от това, че живее в регион, който се развива динамично в икономическо отношение, и стигнем дотам, че хората тук са изключително емоционални. Всяко казано от мен нещо може да се тълкува както като положителна, така и като отрицателна черта. От всеки зависи какво избира. Дали иска да живее във вече изградена страна, с определен стандарт на живот, или би желал да е основен фактор при промяната и развитието. Аз вярвам, че е по-интересно и предизвикателно да сме фактор за промяната!

Какво Ви липсваше най-много, докато беше в чужбина?

Преди всичко семейството и близките ми приятели. На второ място - чувството да не трябва да избираш между близките си хора и кариерното си развитие, което е безценно. Тук имам всичко, от което се нуждая – любим човек, семейство и близки приятели.

Невероятната храна и културен живот, които са на достъпни цени. В “чужбина” трябва да си платиш, за да си позволиш качествена храна, а аз обичам да гледам на храната като на ценност.

Природата е каузата, в която трябва да се инвестира истински! Бих се радвал да имам повече време, за да обикалям и да се наслаждавам на културното богатство, което притежаваме. Хубаво е политическата ни класа да се замисли колко много потенциал крие то и да го развива.

Каква е Вашата формула за успех?

Непрестанна жажда за самоусъвършенстване. Все още я преоткривам, не се смятам за успешен.

Ради Кърмазов е БИМ мениджър в Иво Петров Архитекти. Неговият 19 годишен опит в консултирането, създаването и обучението на софтуерни продукти и проекти в архитектурата, е ценен актив за компанията. Той е участвал в проекти в различни сфери и мащаби, такива като инфраструктурния проект за 75 железопътни станции в Саудитска Арабия, новото летище в Инстанбул, Expo 2017 Village Masterplan-Green Block в Казахстан, St Edward's Kensington Row Residential Complex – Лондон, Мастерплан и проучване на новите железопътни станции и линии в Crossrail II и Waltham Cross - Cheshunt, в Лондон. Неговият ентусиазъм и неспирно търсене на начини за подобряване на работата на софтуера, както и уменията на хората да помагат за непрекъснатото повишаване на стандартите и ефективността на работа в ИПА. БИМ отдела в компанията е единственият по рода си в България, благодарение на професионализма, опита и стремежа на всички в него.

Опишете работата си с няколко изречения?

Грижа се работата на архитектите да върви гладко, помагам им, обучавам ги. Създавам стандарти за работа с програмата и съблюдавам спазването им-координация между арх. и инженерни файлове, редактиране и създаване на фамилии

Къде сте учили или работили в чужбина?

Няколко големи международни компании в Лондон. Foster + Partners, Scott Brownrigg, AHR Global, където имах възможност да се включа към големи международни проекти.

Колко време бяхте в чужбина?

Около 3 години.

Кога се върнахте в България? ​

През 2016 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Заради възможноста да се развивам в България и да приложа това, което научих навън.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото камъкът си тежи на мястото. И няма нищо лошо да излезеш навън, да събереш опит, който да приложиш в собствената си родина. Ние трябва да развиваме нашата страна, а не чуждите.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Предполагам, че не са пробвали истински да си създадат бъдещето, което желаят. Повярвали са, че бъдещето им е навън. Всъщност те могат да станат каквито си поискат в България, единственото условие е да го пожелаят силно и разбира се да работят за това.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Да приема, че онлайн банкирането в България работи само в работното време на банката,
и че трябва винаги да носиш пари в брой, защото на много места не работят с карти. Друго голямо предизвикателство е човек да бута количка по натрошените ни тротоари, ако случайно няма паркирали отгоре коли.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Независимо, че си от друг град, но работиш в София, ти все пак си си вкъщи, всички наоколо говорят твоя език, и е много по лесно да се разбереш с хората, тъй като те не са по различни от теб. Децата ти също имат възможност да растат и живеят сред свои и никой не гледа на теб и на тях, като на чужденци. Автомобилното движение не е на обратно - има истинска природа и не съм на някой „мухлясал“ остров.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството, приятелите, морето и планината

Опишете живота си в България с няколко думи?

Гледам си малкото момченце, семейството и работата основно. Като цяло съм щастлив, че взех решение да се прибера в България. Тук се чувствам по-добре.

Каква е Вашата формула за успех?

Не мисля, че имам някоя специална формула която да знам и да прилагам. Просто съм търпелив, упорит и постоянен в това, което правя, докато постигна успех.