Д-р Николай Михайлов е прекарал година и половина в Лондон, работейки в няколко отделения по съдова хирургия. Завършва медицина през 1994 година в МУ Пловдив, специализира хирургия и от 1999 до сега се занимава със съдова хирургия и ангелогия. Къде сте учили или работили в чужбина? Работил съм в отделенията по Съдова хирургия в Лондон (Royal Free London NHS Foundation Trust /Royal Free Hospital /, Leeds Teaching Hospitals NHS Trust / Leeds General Infirmary). Колко време бяхте в чужбина? Общо почти 18 месеца. Кога се върнахте в България? В края на юли месец 2015 година. Сега къде работите и на каква позиция? Работя в две лечебни заведения - УМБАЛ „Пълмед” като началник на Отделение по Съдова хирургия, в ДКЦ „Пълмед“ – доболнична помощ и УМБАЛ „Св. Георги" – Клиника по съдова хирургия и ангиология. Опишете работата си с няколко изречения? И в двете лечебни заведения, в които работя, извършваме в почти пълен обем и на съвременно ниво всички планови и спешни съдово – реконструктивни операции, касаещи патологията на артериалните съдове, с изключение тези на сърцето и на гръдната аорта. Извършваме основните видове оперативни намеси за варикозна болест и за осигуряване на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Работата ми е динамична, интересна, отговорна, изискваща физическа и психическа издръжливост, добри умения за общуване с различни пациенти и колеги от моята специалност и всички други специалности. Защо избрахте да се върнете в България? За да бъда честен, трябва да призная, че заминах в Обединеното Кралство като сравнително утвърден в Пловдив съдов хирург, с постоянно работно място в реномирана болница и клиника, в която се работеше на високо за България ниво и с немалък брой пациенти. Това ми даде възможност да оценя работата си в тези две изключително реномирани за Англия болници от различна, по-критична гледна точка. След този не много продължителен, но и в никакъв случай кратък престой, си дадох сметка, че здравеопазването и в частност съдовата хирургия в напреднала европейска държава като Обединеното Кралство, също изпитват сериозни трудности в някои аспекти от функционирането си и далеч не всичко е перфектно организирано, както смятах преди да замина. С две думи там видях и срещнах специалисти и неща на световно ниво, но и се сблъсках с трудности и проблеми, които в България не съществуват. В крайна сметка разбрах, че въпреки големия брой проблеми и недофинансирането на здравеопазването и болниците в България, и тук може да се работи медицина и съдова хирургия на добро ниво. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Не бих казал, че задължително ще ги съветвам да се връщат в България. Бих ги посъветвал и поощрил да заминат в чужбина, да поработят там и лично да се уверят в предимствата и недостатъците на здравеопазването в Европейските държави, но и да не подценяват възможностите за обучение и работа в България. Накратко смятам в днешния глобализиращ се свят, да не говорим за Европа, днешните млади лекари имат възможност и са длъжни да извлекат най-доброто за себе си, и в последствие за своите пациенти, като не се ограничават да работят и учат в една държава. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Бих им казал, че не са съвсем прави, защото мисля, че бъдещето на останалите европейски държави не е много по-светло от това на България. Освен това наистина смятам, че поне в известна степен бъдещето ни зависи от самите нас. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Сравнително краткият ми престой в чужбина и това, че се върнах на същото работно място не са поставяли особени предизвикателства пред мен. Може би мога да нарека предизвикателство започването на работа и създаването с мое участие на работеща Съдова Хирургия в УМБАЛ Пълмед, което все още не мога да кажа че е напълно преодоляно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Това, че човек живее и работи в собствената си страна, заобиколен от семейство и приятели. Начинът ни живот и разбиранията ни за него са доста по-различни от тези на хората в Западна Европа. Възможностите за обучение и развитие далеч не са толкова малки, колкото ни се струва. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството, приятелите, начинът на живот. Опишете живота си в България с няколко думи? Спокойствие, интересна и напрегната работа, носеща удовлетворение, но и разочарования, вълнуващи и различни начини за физическа и психическа отмора. Каква е вашата формула за успех? Добро образование, което обаче трябва постоянно да се допълва и развива, задължително много труд, добри отношения с колеги и пациенти, способност да отсяваш значимото от незначимото, и умение да не пилееш време и енергия за незначимите неща. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Кристина Бабуркова е прекарала почти четвърт век от живота си в Германия. Завършила е гимназия в Берлин, след което изкарва бакалавърска степен по хотелиерство в Швейцарския университет Ecole hoteliere de Lausanne, в град Лозана. Въпреки този дълъг период на пребиваване там, както и възможностите, които се отварят пред нея, Кристина взема решението да се върне в родината.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя на длъжност Мениджър Обучение и развитие на персонала в новооткрития хотел InterContinental Sofia.

Опишете работата си с няколко изречения?

Когато започнах работа на тази позиция, бях част от малкия, но сплотен екип, който имаше нелеката задача да подготви откриването на новия хотел на групата InterContinental Hotel Group в София. През първата година от престоя ми в България имах най-разнообразни ангажименти по изучаване на стандартите на марката, изработване на концепцията за новия ни бар-ресторант, набиране на служители и много други. През последните месеци преди отварянето на хотела, главният ми фокус вече беше обучението на екипа и подготовката му да работи според високите изисквания на нашата хотелска верига.

Колко време бяхте в чужбина?

Бях на 4 години, когато семейството ми се премести да живее в Германия, така че общо 24.

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през ноември 2016 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Аз много обичам работата си. Не мога да си представя да се занимавам с нещо извън сферата на хотелиерството. От самото начало на кариерата си работя за международната верига InterContinental Hotels & Resorts. Когато разбрах, че веригата ще отваря първия си хотел в България, реших, че искам да съм част от екипа, който ще осигури успеха на новия InterContinental в родното ми място.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Аз принадлежа към поколението, което ще изгражда бъдещето на България. Ако искаме да имаме по-добри условия за живот в нашата прекрасна страна и по-добро бъдеще тук, сега е моментът да започнем.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

За съжаление през последната година и половина съм се срещала с немалко българи, които се оплакват колко е зле тук и как в чужбина се живее къде-къде по-добре, и които ми се чудят, защо съм решила да се върна в София. Но след като съм живяла и работила в Лондон, в Берлин, и в Малта, мога да кажа, че в България качеството на живот е много добро. В София се радвам на най-добрия “work-life-balance” – баланс между работата и свободното време – в цялата си кариера досега. А този баланс в днешно време е голям лукс и много хора го подценяват. Също така се усеща, че все повече чужди фирми навлизат на българския пазар, които предоставят възможност на млади хора да работят в интересна среда и да се развиват професионално.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Най-голямото предизвикателство за мен лично беше общуването на правилен български език. Напълно разбираемо, като се има предвид колко дълго съм живяла и учила в чужбина. Гордея се, че съм завършила българското училище в Берлин, но то беше само един път седмично за 12 години. Имах известни дефицити в граматиката и акцента, които в началото на престоя ми предизвикваха забавни ситуации. Другото предизвикателство беше, че съм свикнала да работя в много международна среда с колеги от цял свят. Мислех, че тук такава ще ми липсва. В крайна сметка обаче бях приятно изненадана, че София се развива като една истински интернационална столица.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах, голямо предимство за мен е баланса между работа и свободно време. България просто предлага много опции за развлечение – море, планини, вкусна кухня, купони. Заплатите, поне в София, също вече започват да се подобряват и да дават възможност за по-добър доход.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството и близките. Също така българските домати.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Разнообразен, защото работата в хотел никога не е скучна. Цветен, защото в България, за щастие, може да се насладиш на различните сезони през годината. И весел, защото ние българите обичаме да се събираме и да се веселим.

Каква е Вашата формула за успех?

Да обичаш това, което правиш всеки ден. Не мога да си представя да имам работа, която да не ме удовлетворява. Aко си вършиш работата с удоволствие, тогава и успехите няма да закъснеят.

Деница Велкова е пребивавала цели пет години във Виена, следвайки в един от най-големите икономически университети в Европа - (Wirtschaftsuniversität Wien​), утвърден със силно развита изследователска дейност в сферата на Бизнес администрацията, Икономиката, Математиката и Статистиката. Въпреки възможностите и предизвикателствата, които се отварят пред нея, тя взима окончателното решение да се върне в родната си страна. Колко време бяхте в чужбина? Във Виена прекарах 5 години. Кога се върнахте в България? Върнах се преди почти 2 години, но всеки ден преоткривам решението си и се чувствам удовлетворена от избора си. Къде работите сега и на каква позиция? Работя в Кеш Кредит ЕАД като финансов анализатор – работа, която силно ме мотивира и поставя различни предизвикателства и възможности пред мен ежедневно. Опишете работата си с няколко изречения? Работата ми включва изготвянето на финансови отчети за мениджмънт цели. Също така включва изработването на различни финансови модели, чрез които да се осигури доброто финансово представяне на компанията. Защо избрахте да се върнете в България? На първо място, защото обичам родината си, но и защото смятам, че в България има не по-малко добри възможности за развитие и кариерно израстване – особено за младите хора с желание да работят и да се учат. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Бих ги посъветвала да се върнат, защото в България младите хора могат да се развиват не по-зле, отколкото в чужбина. Качествата и знанията им определено ще бъдат забелязани и оценени и тук. Не на последно място, в една страна с развиваща се икономика има много възможности за развитие, от които да се възползват. В работата си до момента смело мога да кажа, че срещнах много кадърни и успели хора, от които всеки ден се уча. Те ме мотивират да продължавам да се стремя да вървя нагоре и да постигам все по-големи успехи. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Много често съм чувала отрицателни реакции по отношение на решението си да се върна в България и най-често точно тези коментари са идвали от познати, които никога не са прекарвали по-дълъг период от време извън родината ни. На тези хора бих искала да кажа да не бъдат предубедени и да не смятат, че „чужбина“ ще направи живота им по-добър или по-успешен. Както гласи една българска поговорка – „Никой не може да ти помогне, ако сам не си помогнеш“. Според мен това в пълна сила се отнася за негативната нагласа на мнозина такива българи, които, съдейки държавата, се опитват да оправдаят собствените си неуспехи. Имаме много потенциал като нация, но от нас зависи как ще го използваме. Талантът трябва да се канализира, а не да се разпилява. Смятам, че развитието на страната ни зависи много от младите хора, които избират да останат в България. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? От една страна, сблъсъкът с неспазването на правила и тоталната липса на гражданско самосъзнание ме караха да се чувствам не на място. А от друга страна, за мен беше голямо предизвикателство да попадна на правилното място, в среда и сред хора, които ме мотивират и вдъхновяват. Именно заради това съм благодарна за шанса да бъда част от екипа на Кеш Кредит, който ме окуражава и стимулира ежедневно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Ще спомена едно предимство на това да преследваш мечтите си в България, а не в чужбина, но за мен то е най-важното. Чувството да не трябва да избираш между близките си хора и кариерното си развитие е безценно. В случая, работата в родината предоставя възможността да израстваш професионално и в същото време да бъдеш близо до семейството и приятелите си, заради което си струва да опиташ и да положиш усилия да се развиваш тук. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Определено семейството и приятелите ми. Всички успехи се обезсмислят, когато няма с кого да ги споделиш. Не ме разбирайте погрешно, там също имах приятели, но те не са семейството ти, нито хората, с които си израснал. Затова искрено се радвам, че направих избора да се развивам в България – тук се чувствам цяла и успешна във всеки един аспект от живота си. Опишете живота си в България с няколко думи? Животът ми в България е доста интензивен, посветен главно на работата и на близките ми. Точно това прави всеки следващ ден цветен и динамичен и ми дава стимул да продължавам да се стремя към усъвършенстване. Каква е Вашата формула за успех? За мен е важно човек да умее да се възползва по най-добрия начин от всяка ситуация независимо каква е тя – добра или лоша, и от всяка възможност, която му се предоставя. Опитът, който получаваш, винаги си струва усилията. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Антонио Григоров е прекарал 3 години и половина в чужбина, където завършва своето висше образование в университета Стратклайд (Strathclyde), Великобритания, специалност Човешки ресурси. След дипломирането си става част от стажантска програма в голяма френска компания. Там има възможността в рамките на една година да бъде част от четири различни звена, специализирани в различни сфери на човешките ресурси. Въпреки възможностите, които се отварят пред него, той взима категоричното решение да се върне в България.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2015 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в TBI Bank на позиция ръководител „Подбор и работодателска марка“ (Head of Recruitment and Employer Branding) за България и Румъния.

Опишете работата си с няколко изречения?

Като ръководител „Подбор и работодателска марка“, моите основни предизвикателства включват изготвяне на стратегия за привличане на нови таланти и модернизиране на вътрешните процеси за подбор. Позицията е симбиоза между традиционните методи за подбор на персонал и иновативни похвати за изграждане на силна връзка между организацията и кандидатите. Друга важна част от моята професия е изграждане на реалистична картина за работната среда в TBI Bank. За нашия екип е важно всички кандидати да бъдат напълно запознати с предизвикателствата, пред които се изправя нашата организация, както и да получат достатъчно информация за вземането на правилното решение.

Защо избрахте да се върнете в България?

Като изключим основните фактори като семейство, приятели и социална среда, мога да определя себе си като голям оптимист за бъдещeто на България. По време на престоя ми в чужбина не съм преставал да следя тенденциите на пазара в България и Източна Европа. Още тогава забелязах, че много чуждестрaнни компании отварят представителства в България, много български компании работят на високо световно ниво и всички те предлагат добри условия за развитие и реализация. След завършване на образованието и приключване на стажа се почуствах готов да се върна в България, за да допринеса за развитието на професията със знания и голяма мотивация.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото тук могат да бъдат част от нещо, което тепърва се създава и развива. Всеки техен работен ден може да бъде наситен с много динамика и възможности за изграждане на нови и интересни процеси. От гледна точка на човешките ресурси мога да отбележа, че кариерното развитие тук е по-бързо постижимо. За никого не е тайна, че пазарът на труда изпитва глад за образовани и мотивирани професионалисти, което дава възможност на хората, притежаващи тези качества, да бъдат оценени подобаващо.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Все по-рядко срещам хора, които смятат че в България няма бъдеще и търсят изход чрез Терминал 2. Според мен всичко зависи от личността и характера на човека. Всички преминаваме през трудни моменти, но първо трябва да погледнем към себе си и да се насочим към това как ние можем да променим средата около нас.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Едно от основните предизвикателства към мен беше намирането на правилната работна среда. Бях наясно какво търся, но не бях сигурен, къде бих могъл да го намеря. Тук е моментът да отбележа, че България и в частност университетите значително трябва да подобрят своите кариерни центрове и кариерно консултиране, за да служат като компас на дипломиращите се студенти. Моето лично мнение е, че трябва да има подобни звена в гимназиите и университетите и те да работят в тясно сътрудничество с бизнеса. С връщането ми в България попаднах в този тъй наречен вакуум между образованието и бизнеса. Друго предизвикателство, пред което се изправих при връщането ми в България, бе липсата на модерното възприемане на моята специалност – Човешки ресурси. Това е сфера, която отдавна не се ограничава с функциите на отдел труд и работна заплата.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах и преди, кариерното развитие е едно от тях. Другите са по-скоро свързани със социалната среда и чувството за принадлежност.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Това, което ми липсваше най-много, докато бях в чужбина, бе възможността успешно да балансирам времето си между професионалните ангажименти и личния живот. Именно поради тази причина аз реших да пиша моята дисертация на тема Work&Life balancе. Радвам се, че успях да намеря начините бързо да се фокусирам върху професионалните задължения и после лесно да се откъсвам и да се отдавам на занимания, които ме карат да се чувствам зареден с нови сили.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Щастие, семейство, адреналин, кариера, успех.

Каква е Вашата формула за успех?

Ключът към успеха е да откриеш своя талант и никога да не губиш своя глад за нови познания и предизвикателства.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.