Иван Станков е на 26 години, млад, креативен и позитивно настроен човек. Прекарва няколко лета в Национален парк “Гранд Титън”, щата Уайоминг. Иван взима решението да се върне в България, за да довърши образованието си, както и да потърси мотивация в родината.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Избрах България за образованието си. Придобих бакалавър „Психология” във Велико Търново, в момента завършвам магистър „Стратегическо лидерство” на английски език в Нов български университет в София. Получих сертификация от Американски хотелиерски образователен институт в Орландо, щата Флорида в „Специалист обслужване на клиенти”. В САЩ работих в Национален парк “Гранд Титън”, щата Уайоминг, на всякакви добрепознати на българския студент позиции в хотелиерството – прах чаршафи, мих чинии, чистих стаи и публични помещения, работих в ресторанти като помощник-сервитьор, сервитьор, отговорник търговска зала и прочее.

Колко време бяхте в чужбина?

Общото време, което съм прекарал в САЩ, в работа и пътуване е около 16 месеца. Пожелавам на всеки студент да се възползва от възможностите за работа и пътуване в САЩ. Силата е във Вас!

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през Ноември 2016. През 2017 имах неприятна ситуация с отказан стаж в хотелиерството след което разсеях всякакви желания за образователно или квалификационно пътуване до САЩ в близко бъдеще.

Къде работите сега и на каква позиция?

От близо 6 месеца работя за “Сайтел България” ЕООД, на позиция специалист обслужване на клиенти с английски език.

Опишете работата си с няколко изречения?

Всичко, от което имате нужда, за да прекарате един прекрасен работен ден при нас, е чаша двойно еспресо, позитивна нагласа и екип от млади професионалисти, които дават всичко от себе си, за да постигнат зададените резултати. Така горе-долу изглежда работната атмосфера в компанията, която дава платформа за първи стъпки в кариерата на стотици български младежи, както и чуждестранни студенти, намерили, макар и временно, образователни перспективи в морската ни столица. Тук работим за английска компания (и не само), чрез която милиони клиенти от Обединеното кралство поръчват храна онлайн, както и за ресторантите, които приготвят поръчките и доставят храната до адрес на клиента. Зареждането с кафе, търпение, толеранс, дипломатичност в отношенията с клиентите по каналите на комуникация и притаяването на дъх за нови мултикултурни хоризонти е задължително. Работата ми се върти около основната функция на обслужващия клиенти специалист – да ръководи и интегрира клиентите на компанията при конкретен проблем, да посочва рационални решения на проблема и да предлага алтернативи, в случай, че клиентът не е задоволен с предложените опции.

Защо избрахте да се върнете в България?

Връщането в България беше свързано с много фактори – несигурност и съмнение в идеите ми за емиграция, силно желание да се справя със съмненията си, че трудно ще се справя в българската работна среда, да довърша образованието си, да потърся мотивация и тук, да открия себе си и в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Съветвам младите да пътуват и инвестират в образование. Постфактум си елате си вкъщи, за да запретнем ръкави заедно. Тук имаме много, много, много работа. Светът гледа към България със затаен дъх, той знае, че и ние можем. Той ни плаши с мрачни прогнози и демографския си футуризъм. Не си позволявайте лукса да се подвеждате по представителни извадки. Не преклонявайте глава пред абсурдите на държавата. Консумирайте гражданските си задължения отговорно, бъдете автентични и pro bono bulgaro, бъдете част от българската „Игра на тронове”. Светът променя мисленето, завърналият се е друг човек, България има нужда от нова посока и енергия.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че България няма бъдеще?

Имате да право да се съмнявате в капацитета на България да Ви осигури достоен живот, но нямате право да се съмнявате в собствения си потенциал. Попитайте се не какво България може да направи за Вас, а какво Вие може да направите за нея?

Какви бяха трите най-големи предизвикателства за Вас, когато се върнахте в България?

Най-голямото предизвикателство беше адаптация към позабравените манталитетни характеристики.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Българската храна, българските обичаи и българския социален живот нямат световен еквивалент. Епично!

Какви Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Липсваше ми морето, близките, домашните курабийки на майка ми и библиотеката вкъщи.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Животът ми не е много различен от този на всеки друг човек в България – работа, приятели, мечти и усилия към по-доброто утре.

Каква е вашата формула за успех?

От мен не излезе добър математик, но смятам, че добрата формула за успех включва желание за себеактуализация, отговорност към идеите, верни приятели и добри събеседници.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.

Опишете работата си с няколко изречения?

Ежедневна работа с хора от различно управленско ниво във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.

Кога се върнахте в България?

През есента на 2003 година

Защо избрахте да се върнете в България?

За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.

Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Близките, семейството.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).

Каква е Вашата формула за успех?

Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.

Антонио Григоров е прекарал 3 години и половина в чужбина, където завършва своето висше образование в университета Стратклайд (Strathclyde), Великобритания, специалност Човешки ресурси. След дипломирането си става част от стажантска програма в голяма френска компания. Там има възможността в рамките на една година да бъде част от четири различни звена, специализирани в различни сфери на човешките ресурси. Въпреки възможностите, които се отварят пред него, той взима категоричното решение да се върне в България.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2015 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в TBI Bank на позиция ръководител „Подбор и работодателска марка“ (Head of Recruitment and Employer Branding) за България и Румъния.

Опишете работата си с няколко изречения?

Като ръководител „Подбор и работодателска марка“, моите основни предизвикателства включват изготвяне на стратегия за привличане на нови таланти и модернизиране на вътрешните процеси за подбор. Позицията е симбиоза между традиционните методи за подбор на персонал и иновативни похвати за изграждане на силна връзка между организацията и кандидатите. Друга важна част от моята професия е изграждане на реалистична картина за работната среда в TBI Bank. За нашия екип е важно всички кандидати да бъдат напълно запознати с предизвикателствата, пред които се изправя нашата организация, както и да получат достатъчно информация за вземането на правилното решение.

Защо избрахте да се върнете в България?

Като изключим основните фактори като семейство, приятели и социална среда, мога да определя себе си като голям оптимист за бъдещeто на България. По време на престоя ми в чужбина не съм преставал да следя тенденциите на пазара в България и Източна Европа. Още тогава забелязах, че много чуждестрaнни компании отварят представителства в България, много български компании работят на високо световно ниво и всички те предлагат добри условия за развитие и реализация. След завършване на образованието и приключване на стажа се почуствах готов да се върна в България, за да допринеса за развитието на професията със знания и голяма мотивация.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото тук могат да бъдат част от нещо, което тепърва се създава и развива. Всеки техен работен ден може да бъде наситен с много динамика и възможности за изграждане на нови и интересни процеси. От гледна точка на човешките ресурси мога да отбележа, че кариерното развитие тук е по-бързо постижимо. За никого не е тайна, че пазарът на труда изпитва глад за образовани и мотивирани професионалисти, което дава възможност на хората, притежаващи тези качества, да бъдат оценени подобаващо.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Все по-рядко срещам хора, които смятат че в България няма бъдеще и търсят изход чрез Терминал 2. Според мен всичко зависи от личността и характера на човека. Всички преминаваме през трудни моменти, но първо трябва да погледнем към себе си и да се насочим към това как ние можем да променим средата около нас.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Едно от основните предизвикателства към мен беше намирането на правилната работна среда. Бях наясно какво търся, но не бях сигурен, къде бих могъл да го намеря. Тук е моментът да отбележа, че България и в частност университетите значително трябва да подобрят своите кариерни центрове и кариерно консултиране, за да служат като компас на дипломиращите се студенти. Моето лично мнение е, че трябва да има подобни звена в гимназиите и университетите и те да работят в тясно сътрудничество с бизнеса. С връщането ми в България попаднах в този тъй наречен вакуум между образованието и бизнеса. Друго предизвикателство, пред което се изправих при връщането ми в България, бе липсата на модерното възприемане на моята специалност – Човешки ресурси. Това е сфера, която отдавна не се ограничава с функциите на отдел труд и работна заплата.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах и преди, кариерното развитие е едно от тях. Другите са по-скоро свързани със социалната среда и чувството за принадлежност.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Това, което ми липсваше най-много, докато бях в чужбина, бе възможността успешно да балансирам времето си между професионалните ангажименти и личния живот. Именно поради тази причина аз реших да пиша моята дисертация на тема Work&Life balancе. Радвам се, че успях да намеря начините бързо да се фокусирам върху професионалните задължения и после лесно да се откъсвам и да се отдавам на занимания, които ме карат да се чувствам зареден с нови сили.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Щастие, семейство, адреналин, кариера, успех.

Каква е Вашата формула за успех?

Ключът към успеха е да откриеш своя талант и никога да не губиш своя глад за нови познания и предизвикателства.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Деница Велкова е пребивавала цели пет години във Виена, следвайки в един от най-големите икономически университети в Европа - (Wirtschaftsuniversität Wien​), утвърден със силно развита изследователска дейност в сферата на Бизнес администрацията, Икономиката, Математиката и Статистиката. Въпреки възможностите и предизвикателствата, които се отварят пред нея, тя взима окончателното решение да се върне в родната си страна. Колко време бяхте в чужбина? Във Виена прекарах 5 години. Кога се върнахте в България? Върнах се преди почти 2 години, но всеки ден преоткривам решението си и се чувствам удовлетворена от избора си. Къде работите сега и на каква позиция? Работя в Кеш Кредит ЕАД като финансов анализатор – работа, която силно ме мотивира и поставя различни предизвикателства и възможности пред мен ежедневно. Опишете работата си с няколко изречения? Работата ми включва изготвянето на финансови отчети за мениджмънт цели. Също така включва изработването на различни финансови модели, чрез които да се осигури доброто финансово представяне на компанията. Защо избрахте да се върнете в България? На първо място, защото обичам родината си, но и защото смятам, че в България има не по-малко добри възможности за развитие и кариерно израстване – особено за младите хора с желание да работят и да се учат. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Бих ги посъветвала да се върнат, защото в България младите хора могат да се развиват не по-зле, отколкото в чужбина. Качествата и знанията им определено ще бъдат забелязани и оценени и тук. Не на последно място, в една страна с развиваща се икономика има много възможности за развитие, от които да се възползват. В работата си до момента смело мога да кажа, че срещнах много кадърни и успели хора, от които всеки ден се уча. Те ме мотивират да продължавам да се стремя да вървя нагоре и да постигам все по-големи успехи. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Много често съм чувала отрицателни реакции по отношение на решението си да се върна в България и най-често точно тези коментари са идвали от познати, които никога не са прекарвали по-дълъг период от време извън родината ни. На тези хора бих искала да кажа да не бъдат предубедени и да не смятат, че „чужбина“ ще направи живота им по-добър или по-успешен. Както гласи една българска поговорка – „Никой не може да ти помогне, ако сам не си помогнеш“. Според мен това в пълна сила се отнася за негативната нагласа на мнозина такива българи, които, съдейки държавата, се опитват да оправдаят собствените си неуспехи. Имаме много потенциал като нация, но от нас зависи как ще го използваме. Талантът трябва да се канализира, а не да се разпилява. Смятам, че развитието на страната ни зависи много от младите хора, които избират да останат в България. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? От една страна, сблъсъкът с неспазването на правила и тоталната липса на гражданско самосъзнание ме караха да се чувствам не на място. А от друга страна, за мен беше голямо предизвикателство да попадна на правилното място, в среда и сред хора, които ме мотивират и вдъхновяват. Именно заради това съм благодарна за шанса да бъда част от екипа на Кеш Кредит, който ме окуражава и стимулира ежедневно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Ще спомена едно предимство на това да преследваш мечтите си в България, а не в чужбина, но за мен то е най-важното. Чувството да не трябва да избираш между близките си хора и кариерното си развитие е безценно. В случая, работата в родината предоставя възможността да израстваш професионално и в същото време да бъдеш близо до семейството и приятелите си, заради което си струва да опиташ и да положиш усилия да се развиваш тук. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Определено семейството и приятелите ми. Всички успехи се обезсмислят, когато няма с кого да ги споделиш. Не ме разбирайте погрешно, там също имах приятели, но те не са семейството ти, нито хората, с които си израснал. Затова искрено се радвам, че направих избора да се развивам в България – тук се чувствам цяла и успешна във всеки един аспект от живота си. Опишете живота си в България с няколко думи? Животът ми в България е доста интензивен, посветен главно на работата и на близките ми. Точно това прави всеки следващ ден цветен и динамичен и ми дава стимул да продължавам да се стремя към усъвършенстване. Каква е Вашата формула за успех? За мен е важно човек да умее да се възползва по най-добрия начин от всяка ситуация независимо каква е тя – добра или лоша, и от всяка възможност, която му се предоставя. Опитът, който получаваш, винаги си струва усилията. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.