Д-р Николай Михайлов е прекарал година и половина в Лондон, работейки в няколко отделения по съдова хирургия. Завършва медицина през 1994 година в МУ Пловдив, специализира хирургия и от 1999 до сега се занимава със съдова хирургия и ангелогия. Къде сте учили или работили в чужбина? Работил съм в отделенията по Съдова хирургия в Лондон (Royal Free London NHS Foundation Trust /Royal Free Hospital /, Leeds Teaching Hospitals NHS Trust / Leeds General Infirmary). Колко време бяхте в чужбина? Общо почти 18 месеца. Кога се върнахте в България? В края на юли месец 2015 година. Сега къде работите и на каква позиция? Работя в две лечебни заведения - УМБАЛ „Пълмед” като началник на Отделение по Съдова хирургия, в ДКЦ „Пълмед“ – доболнична помощ и УМБАЛ „Св. Георги" – Клиника по съдова хирургия и ангиология. Опишете работата си с няколко изречения? И в двете лечебни заведения, в които работя, извършваме в почти пълен обем и на съвременно ниво всички планови и спешни съдово – реконструктивни операции, касаещи патологията на артериалните съдове, с изключение тези на сърцето и на гръдната аорта. Извършваме основните видове оперативни намеси за варикозна болест и за осигуряване на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Работата ми е динамична, интересна, отговорна, изискваща физическа и психическа издръжливост, добри умения за общуване с различни пациенти и колеги от моята специалност и всички други специалности. Защо избрахте да се върнете в България? За да бъда честен, трябва да призная, че заминах в Обединеното Кралство като сравнително утвърден в Пловдив съдов хирург, с постоянно работно място в реномирана болница и клиника, в която се работеше на високо за България ниво и с немалък брой пациенти. Това ми даде възможност да оценя работата си в тези две изключително реномирани за Англия болници от различна, по-критична гледна точка. След този не много продължителен, но и в никакъв случай кратък престой, си дадох сметка, че здравеопазването и в частност съдовата хирургия в напреднала европейска държава като Обединеното Кралство, също изпитват сериозни трудности в някои аспекти от функционирането си и далеч не всичко е перфектно организирано, както смятах преди да замина. С две думи там видях и срещнах специалисти и неща на световно ниво, но и се сблъсках с трудности и проблеми, които в България не съществуват. В крайна сметка разбрах, че въпреки големия брой проблеми и недофинансирането на здравеопазването и болниците в България, и тук може да се работи медицина и съдова хирургия на добро ниво. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Не бих казал, че задължително ще ги съветвам да се връщат в България. Бих ги посъветвал и поощрил да заминат в чужбина, да поработят там и лично да се уверят в предимствата и недостатъците на здравеопазването в Европейските държави, но и да не подценяват възможностите за обучение и работа в България. Накратко смятам в днешния глобализиращ се свят, да не говорим за Европа, днешните млади лекари имат възможност и са длъжни да извлекат най-доброто за себе си, и в последствие за своите пациенти, като не се ограничават да работят и учат в една държава. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Бих им казал, че не са съвсем прави, защото мисля, че бъдещето на останалите европейски държави не е много по-светло от това на България. Освен това наистина смятам, че поне в известна степен бъдещето ни зависи от самите нас. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Сравнително краткият ми престой в чужбина и това, че се върнах на същото работно място не са поставяли особени предизвикателства пред мен. Може би мога да нарека предизвикателство започването на работа и създаването с мое участие на работеща Съдова Хирургия в УМБАЛ Пълмед, което все още не мога да кажа че е напълно преодоляно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Това, че човек живее и работи в собствената си страна, заобиколен от семейство и приятели. Начинът ни живот и разбиранията ни за него са доста по-различни от тези на хората в Западна Европа. Възможностите за обучение и развитие далеч не са толкова малки, колкото ни се струва. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството, приятелите, начинът на живот. Опишете живота си в България с няколко думи? Спокойствие, интересна и напрегната работа, носеща удовлетворение, но и разочарования, вълнуващи и различни начини за физическа и психическа отмора. Каква е вашата формула за успех? Добро образование, което обаче трябва постоянно да се допълва и развива, задължително много труд, добри отношения с колеги и пациенти, способност да отсяваш значимото от незначимото, и умение да не пилееш време и енергия за незначимите неща. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.

Опишете работата си с няколко изречения?

Ежедневна работа с хора от различно управленско ниво във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.

Кога се върнахте в България?

През есента на 2003 година

Защо избрахте да се върнете в България?

За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.

Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Близките, семейството.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).

Каква е Вашата формула за успех?

Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.

Иван Станков е на 26 години, млад, креативен и позитивно настроен човек. Прекарва няколко лета в Национален парк “Гранд Титън”, щата Уайоминг. Иван взима решението да се върне в България, за да довърши образованието си, както и да потърси мотивация в родината.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Избрах България за образованието си. Придобих бакалавър „Психология” във Велико Търново, в момента завършвам магистър „Стратегическо лидерство” на английски език в Нов български университет в София. Получих сертификация от Американски хотелиерски образователен институт в Орландо, щата Флорида в „Специалист обслужване на клиенти”. В САЩ работих в Национален парк “Гранд Титън”, щата Уайоминг, на всякакви добрепознати на българския студент позиции в хотелиерството – прах чаршафи, мих чинии, чистих стаи и публични помещения, работих в ресторанти като помощник-сервитьор, сервитьор, отговорник търговска зала и прочее.

Колко време бяхте в чужбина?

Общото време, което съм прекарал в САЩ, в работа и пътуване е около 16 месеца. Пожелавам на всеки студент да се възползва от възможностите за работа и пътуване в САЩ. Силата е във Вас!

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през Ноември 2016. През 2017 имах неприятна ситуация с отказан стаж в хотелиерството след което разсеях всякакви желания за образователно или квалификационно пътуване до САЩ в близко бъдеще.

Къде работите сега и на каква позиция?

От близо 6 месеца работя за “Сайтел България” ЕООД, на позиция специалист обслужване на клиенти с английски език.

Опишете работата си с няколко изречения?

Всичко, от което имате нужда, за да прекарате един прекрасен работен ден при нас, е чаша двойно еспресо, позитивна нагласа и екип от млади професионалисти, които дават всичко от себе си, за да постигнат зададените резултати. Така горе-долу изглежда работната атмосфера в компанията, която дава платформа за първи стъпки в кариерата на стотици български младежи, както и чуждестранни студенти, намерили, макар и временно, образователни перспективи в морската ни столица. Тук работим за английска компания (и не само), чрез която милиони клиенти от Обединеното кралство поръчват храна онлайн, както и за ресторантите, които приготвят поръчките и доставят храната до адрес на клиента. Зареждането с кафе, търпение, толеранс, дипломатичност в отношенията с клиентите по каналите на комуникация и притаяването на дъх за нови мултикултурни хоризонти е задължително. Работата ми се върти около основната функция на обслужващия клиенти специалист – да ръководи и интегрира клиентите на компанията при конкретен проблем, да посочва рационални решения на проблема и да предлага алтернативи, в случай, че клиентът не е задоволен с предложените опции.

Защо избрахте да се върнете в България?

Връщането в България беше свързано с много фактори – несигурност и съмнение в идеите ми за емиграция, силно желание да се справя със съмненията си, че трудно ще се справя в българската работна среда, да довърша образованието си, да потърся мотивация и тук, да открия себе си и в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Съветвам младите да пътуват и инвестират в образование. Постфактум си елате си вкъщи, за да запретнем ръкави заедно. Тук имаме много, много, много работа. Светът гледа към България със затаен дъх, той знае, че и ние можем. Той ни плаши с мрачни прогнози и демографския си футуризъм. Не си позволявайте лукса да се подвеждате по представителни извадки. Не преклонявайте глава пред абсурдите на държавата. Консумирайте гражданските си задължения отговорно, бъдете автентични и pro bono bulgaro, бъдете част от българската „Игра на тронове”. Светът променя мисленето, завърналият се е друг човек, България има нужда от нова посока и енергия.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че България няма бъдеще?

Имате да право да се съмнявате в капацитета на България да Ви осигури достоен живот, но нямате право да се съмнявате в собствения си потенциал. Попитайте се не какво България може да направи за Вас, а какво Вие може да направите за нея?

Какви бяха трите най-големи предизвикателства за Вас, когато се върнахте в България?

Най-голямото предизвикателство беше адаптация към позабравените манталитетни характеристики.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Българската храна, българските обичаи и българския социален живот нямат световен еквивалент. Епично!

Какви Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Липсваше ми морето, близките, домашните курабийки на майка ми и библиотеката вкъщи.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Животът ми не е много различен от този на всеки друг човек в България – работа, приятели, мечти и усилия към по-доброто утре.

Каква е вашата формула за успех?

От мен не излезе добър математик, но смятам, че добрата формула за успех включва желание за себеактуализация, отговорност към идеите, верни приятели и добри събеседници.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Константин е един от многото българи, които взимат решението да заминат в чужбина, за да работят или учат. В продължение на девет години, той пребивава в Лондон, учейки в един от най-престижните университети. След това заминава за Флорида, САЩ, където прекарва две години от живота си. Къде сте учили или работили в чужбина? Завърших London Metropolitan University с две специалности - политология и международни икономически отношения. Кариерата ми стартира по различна пътека, която беше предопределена от стаж, по време на който се занимавах с информационни системи. След това бях повишен в отговорник по поддръжката и промените по системите за комуникация в институцията. Колко време бяхте в чужбина? Близо 9 години в Лондон и 2 години във Флорида, САЩ. Кога се върнахте в България? През 2016 година. Къде работите и на каква позиция? Присъединих се към екипа на TBI Bank, след като бях проактивно потърсен от екип Подбор в Банката. Това, което най-силно ме привлече е възможността да работя с германския IT експерт Аднреас Даун по проекти, свързани с дигитална трансформация на TBI Bank. Преди да се присъединя към банката работих по ключови проекти в големи международни компании.В момента работя като старши бизнес анализатор и технически консултант. Какви са изискванията на заеманата от Вас длъжност? Бизнес анализаторът е човек в институцията, който овладява промяната и работи с нея ежедневно. Той знае как най-добре как да използвам информационните технологии за постигането на бизнес цели. Позицията е изключителна интересна, тъй като включва комуникация с бизнес звената на институция от една страна и програмните разработчици. Задълженията включват: дефиниране на бизнес нуждите, извличане на ключови изисквания и управление на IT проекти. Стара мъдрост гласи, че разработчиците правят каквото си им казал, а не каквото си поискал и именно затова е изключително важно заданието да бъде изготвено от анализатор, който разбира нуждите на бизнеса и ги превръща в дигитална реалност.​ Защо избрахте да се върнете в България? Прибрах се, защото съм на мнението, че във всеки един от нас, българите, лежи лична отговорност за развитието и просперитета на нашето общество. Понятието „колективно съзнание“, което е въведено от Емил Дюркем в края на 19-ти век, обозначава съвкупността от общи „чувства, представи, вярвания“ в дадена група или общност, е основно за успеха на малка държава като България. Не на последно място, в последните години България предлага доста интересни перспективи за кариерно развитие в сферата на информационните технологии и финансите, но не само. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Бих посъветвал младите хора да помислят, дали някъде другаде в чужда страна ще бъдат приети така, както в България. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? България е малък пазар и страна с развиваща се икономика с изключително кадърни и мотивирани кадри. Страната ни неведнъж е давала на света таланти в сферата на технологиите и бизнеса. Тепърва България ще бележи успехи, затова мисля, че българите, оставайки в страната, ще помогнат както на самите себе си, така и на нашето общество. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Ще бъда откровен - има още какво да се желае от българския публичен сектор и работата на институциите и може би това е голямото предизвикателство към всички нас. Другата трудност е остарелият начин на работа и начина на мислене. Сблъсквам се с това, като част от моята работа, която е свързана с управление на промяната. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Най-голямото предимство може би е, че в една развиваща се икономика можеш да намериш добро кариерно развитие и успех. И всичко това – в собствената ти страна. Можеш да бъдеш част от една модерна институция с най-новите тенденции във fintech, да се учиш всеки ден и да градиш нещо, което ще остане след теб. Да живееш в европейска столица и да си на 10 минути от красива планина като Витоша. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? В чужбина е определено по-трудно да имаш социален живот и да успяваш да балансираш между работата и личния живот, а в България все още успяваме да не се лишаваме от контактите си и да съчетаваме полезното с приятното. Опишете живота си в България с няколко думи? Доста приятни и динамични работни дни, които минават неусетно. През уикендите се опитвам да се насладя на красивата българска природа или да посетя някое от многото културни и исторически богатства на България. Каква е Вашата формула за успех? Постоянство, много труд и точен анализ. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.