Ангел е пребивавал седем години в Копенхаген, където завършва своята магистърска програма по Икономика и финанси в Copenhagen Business School. След завършването си започва работа в една от най-големите компании за Логистика и транспорт в света. Ролята му е била на медиатор между бизнес звената и ИТ отдела. Въпреки перспективите за кариерно развитие, които се отварят пред Ангел, той взима решението да се върне обратно в родината, за да бъде по-близо до семейството си, както и желанието да се развива в професионален план.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2017 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в TBI Bank на позиция търговски анализатор (Commercial Analyst).

Опишете работата си с няколко изречения?

Като търговски анализатор участвам в разработването на икономически модели, чрез които изследваме различни сегменти от клиенти. Анализите предоставят възможности за задълбочено познаване и изследване на клиентското преживяване, както и служат като основа за разработване на кампании, лоялни програми и други. Най-общо моята задача е да обърна данните в информация, а информация в конкретни бизнес решения.

Защо избрахте да се върнете в България?

Това, което най-силно ме подтикна да се върна в България, бе възможността отново да съм близо до моето семейство и близки. Другата причина е, че избраната от мен посока за професионално развитие е възможна както в чужбина, така и в България. Проследявайки тенденциите на българския пазар осъзнах, че тук също ще мога да се развия в в избраната от мен кариера.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Българският пазар продължава да се развива и това дава много възможности пред младите хора. В последните години се появяват много нови професии.
Друго предимство на България е това, че сме част от Европейския съюз и имаме възможност свободно да пътуваме и да обменяме опит извън граница.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Бих им казал да опитат другаде... :)

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Едно от нещата е това, че сме свикнали да се оплакваме, без да бъдем активни в промяната. Друго предизвикателство е, че се сблъсквам с повече битови проблеми. Не на последно място - животът в столицата. За съжаление замърсяването и трафикът в София са поели в погрешната посока в последните години.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Едно от най-големите предимства е, че младите хора могат да пътуват и да се образоват в чужбина. България се превръща в държава, която дава възможност да пътуват лесно и бързо по света. Друго предимство е това, че намирането на работа с нужната квалификация е много по-лесно.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Климатът, домашният уют и Пловдив.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Любими хора и много работа.

Каква е Вашата формула за успех?

Воля и фокус върху целта.

Кристина Бабуркова е прекарала почти четвърт век от живота си в Германия. Завършила е гимназия в Берлин, след което изкарва бакалавърска степен по хотелиерство в Швейцарския университет Ecole hoteliere de Lausanne, в град Лозана. Въпреки този дълъг период на пребиваване там, както и възможностите, които се отварят пред нея, Кристина взема решението да се върне в родината.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя на длъжност Мениджър Обучение и развитие на персонала в новооткрития хотел InterContinental Sofia.

Опишете работата си с няколко изречения?

Когато започнах работа на тази позиция, бях част от малкия, но сплотен екип, който имаше нелеката задача да подготви откриването на новия хотел на групата InterContinental Hotel Group в София. През първата година от престоя ми в България имах най-разнообразни ангажименти по изучаване на стандартите на марката, изработване на концепцията за новия ни бар-ресторант, набиране на служители и много други. През последните месеци преди отварянето на хотела, главният ми фокус вече беше обучението на екипа и подготовката му да работи според високите изисквания на нашата хотелска верига.

Колко време бяхте в чужбина?

Бях на 4 години, когато семейството ми се премести да живее в Германия, така че общо 24.

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през ноември 2016 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Аз много обичам работата си. Не мога да си представя да се занимавам с нещо извън сферата на хотелиерството. От самото начало на кариерата си работя за международната верига InterContinental Hotels & Resorts. Когато разбрах, че веригата ще отваря първия си хотел в България, реших, че искам да съм част от екипа, който ще осигури успеха на новия InterContinental в родното ми място.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Аз принадлежа към поколението, което ще изгражда бъдещето на България. Ако искаме да имаме по-добри условия за живот в нашата прекрасна страна и по-добро бъдеще тук, сега е моментът да започнем.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

За съжаление през последната година и половина съм се срещала с немалко българи, които се оплакват колко е зле тук и как в чужбина се живее къде-къде по-добре, и които ми се чудят, защо съм решила да се върна в София. Но след като съм живяла и работила в Лондон, в Берлин, и в Малта, мога да кажа, че в България качеството на живот е много добро. В София се радвам на най-добрия “work-life-balance” – баланс между работата и свободното време – в цялата си кариера досега. А този баланс в днешно време е голям лукс и много хора го подценяват. Също така се усеща, че все повече чужди фирми навлизат на българския пазар, които предоставят възможност на млади хора да работят в интересна среда и да се развиват професионално.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Най-голямото предизвикателство за мен лично беше общуването на правилен български език. Напълно разбираемо, като се има предвид колко дълго съм живяла и учила в чужбина. Гордея се, че съм завършила българското училище в Берлин, но то беше само един път седмично за 12 години. Имах известни дефицити в граматиката и акцента, които в началото на престоя ми предизвикваха забавни ситуации. Другото предизвикателство беше, че съм свикнала да работя в много международна среда с колеги от цял свят. Мислех, че тук такава ще ми липсва. В крайна сметка обаче бях приятно изненадана, че София се развива като една истински интернационална столица.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах, голямо предимство за мен е баланса между работа и свободно време. България просто предлага много опции за развлечение – море, планини, вкусна кухня, купони. Заплатите, поне в София, също вече започват да се подобряват и да дават възможност за по-добър доход.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството и близките. Също така българските домати.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Разнообразен, защото работата в хотел никога не е скучна. Цветен, защото в България, за щастие, може да се насладиш на различните сезони през годината. И весел, защото ние българите обичаме да се събираме и да се веселим.

Каква е Вашата формула за успех?

Да обичаш това, което правиш всеки ден. Не мога да си представя да имам работа, която да не ме удовлетворява. Aко си вършиш работата с удоволствие, тогава и успехите няма да закъснеят.

Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.

Опишете работата си с няколко изречения?

Ежедневна работа с хора от различно управленско ниво във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.

Кога се върнахте в България?

През есента на 2003 година

Защо избрахте да се върнете в България?

За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.

Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Близките, семейството.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).

Каква е Вашата формула за успех?

Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.

Д-р Николай Михайлов е прекарал година и половина в Лондон, работейки в няколко отделения по съдова хирургия. Завършва медицина през 1994 година в МУ Пловдив, специализира хирургия и от 1999 до сега се занимава със съдова хирургия и ангелогия. Къде сте учили или работили в чужбина? Работил съм в отделенията по Съдова хирургия в Лондон (Royal Free London NHS Foundation Trust /Royal Free Hospital /, Leeds Teaching Hospitals NHS Trust / Leeds General Infirmary). Колко време бяхте в чужбина? Общо почти 18 месеца. Кога се върнахте в България? В края на юли месец 2015 година. Сега къде работите и на каква позиция? Работя в две лечебни заведения - УМБАЛ „Пълмед” като началник на Отделение по Съдова хирургия, в ДКЦ „Пълмед“ – доболнична помощ и УМБАЛ „Св. Георги" – Клиника по съдова хирургия и ангиология. Опишете работата си с няколко изречения? И в двете лечебни заведения, в които работя, извършваме в почти пълен обем и на съвременно ниво всички планови и спешни съдово – реконструктивни операции, касаещи патологията на артериалните съдове, с изключение тези на сърцето и на гръдната аорта. Извършваме основните видове оперативни намеси за варикозна болест и за осигуряване на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Работата ми е динамична, интересна, отговорна, изискваща физическа и психическа издръжливост, добри умения за общуване с различни пациенти и колеги от моята специалност и всички други специалности. Защо избрахте да се върнете в България? За да бъда честен, трябва да призная, че заминах в Обединеното Кралство като сравнително утвърден в Пловдив съдов хирург, с постоянно работно място в реномирана болница и клиника, в която се работеше на високо за България ниво и с немалък брой пациенти. Това ми даде възможност да оценя работата си в тези две изключително реномирани за Англия болници от различна, по-критична гледна точка. След този не много продължителен, но и в никакъв случай кратък престой, си дадох сметка, че здравеопазването и в частност съдовата хирургия в напреднала европейска държава като Обединеното Кралство, също изпитват сериозни трудности в някои аспекти от функционирането си и далеч не всичко е перфектно организирано, както смятах преди да замина. С две думи там видях и срещнах специалисти и неща на световно ниво, но и се сблъсках с трудности и проблеми, които в България не съществуват. В крайна сметка разбрах, че въпреки големия брой проблеми и недофинансирането на здравеопазването и болниците в България, и тук може да се работи медицина и съдова хирургия на добро ниво. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Не бих казал, че задължително ще ги съветвам да се връщат в България. Бих ги посъветвал и поощрил да заминат в чужбина, да поработят там и лично да се уверят в предимствата и недостатъците на здравеопазването в Европейските държави, но и да не подценяват възможностите за обучение и работа в България. Накратко смятам в днешния глобализиращ се свят, да не говорим за Европа, днешните млади лекари имат възможност и са длъжни да извлекат най-доброто за себе си, и в последствие за своите пациенти, като не се ограничават да работят и учат в една държава. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Бих им казал, че не са съвсем прави, защото мисля, че бъдещето на останалите европейски държави не е много по-светло от това на България. Освен това наистина смятам, че поне в известна степен бъдещето ни зависи от самите нас. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Сравнително краткият ми престой в чужбина и това, че се върнах на същото работно място не са поставяли особени предизвикателства пред мен. Може би мога да нарека предизвикателство започването на работа и създаването с мое участие на работеща Съдова Хирургия в УМБАЛ Пълмед, което все още не мога да кажа че е напълно преодоляно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Това, че човек живее и работи в собствената си страна, заобиколен от семейство и приятели. Начинът ни живот и разбиранията ни за него са доста по-различни от тези на хората в Западна Европа. Възможностите за обучение и развитие далеч не са толкова малки, колкото ни се струва. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството, приятелите, начинът на живот. Опишете живота си в България с няколко думи? Спокойствие, интересна и напрегната работа, носеща удовлетворение, но и разочарования, вълнуващи и различни начини за физическа и психическа отмора. Каква е вашата формула за успех? Добро образование, което обаче трябва постоянно да се допълва и развива, задължително много труд, добри отношения с колеги и пациенти, способност да отсяваш значимото от незначимото, и умение да не пилееш време и енергия за незначимите неща. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.