Деница Велкова е пребивавала цели пет години във Виена, следвайки в един от най-големите икономически университети в Европа - (Wirtschaftsuniversität Wien​), утвърден със силно развита изследователска дейност в сферата на Бизнес администрацията, Икономиката, Математиката и Статистиката. Въпреки възможностите и предизвикателствата, които се отварят пред нея, тя взима окончателното решение да се върне в родната си страна. Колко време бяхте в чужбина? Във Виена прекарах 5 години. Кога се върнахте в България? Върнах се преди почти 2 години, но всеки ден преоткривам решението си и се чувствам удовлетворена от избора си. Къде работите сега и на каква позиция? Работя в Кеш Кредит ЕАД като финансов анализатор – работа, която силно ме мотивира и поставя различни предизвикателства и възможности пред мен ежедневно. Опишете работата си с няколко изречения? Работата ми включва изготвянето на финансови отчети за мениджмънт цели. Също така включва изработването на различни финансови модели, чрез които да се осигури доброто финансово представяне на компанията. Защо избрахте да се върнете в България? На първо място, защото обичам родината си, но и защото смятам, че в България има не по-малко добри възможности за развитие и кариерно израстване – особено за младите хора с желание да работят и да се учат. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Бих ги посъветвала да се върнат, защото в България младите хора могат да се развиват не по-зле, отколкото в чужбина. Качествата и знанията им определено ще бъдат забелязани и оценени и тук. Не на последно място, в една страна с развиваща се икономика има много възможности за развитие, от които да се възползват. В работата си до момента смело мога да кажа, че срещнах много кадърни и успели хора, от които всеки ден се уча. Те ме мотивират да продължавам да се стремя да вървя нагоре и да постигам все по-големи успехи. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Много често съм чувала отрицателни реакции по отношение на решението си да се върна в България и най-често точно тези коментари са идвали от познати, които никога не са прекарвали по-дълъг период от време извън родината ни. На тези хора бих искала да кажа да не бъдат предубедени и да не смятат, че „чужбина“ ще направи живота им по-добър или по-успешен. Както гласи една българска поговорка – „Никой не може да ти помогне, ако сам не си помогнеш“. Според мен това в пълна сила се отнася за негативната нагласа на мнозина такива българи, които, съдейки държавата, се опитват да оправдаят собствените си неуспехи. Имаме много потенциал като нация, но от нас зависи как ще го използваме. Талантът трябва да се канализира, а не да се разпилява. Смятам, че развитието на страната ни зависи много от младите хора, които избират да останат в България. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? От една страна, сблъсъкът с неспазването на правила и тоталната липса на гражданско самосъзнание ме караха да се чувствам не на място. А от друга страна, за мен беше голямо предизвикателство да попадна на правилното място, в среда и сред хора, които ме мотивират и вдъхновяват. Именно заради това съм благодарна за шанса да бъда част от екипа на Кеш Кредит, който ме окуражава и стимулира ежедневно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Ще спомена едно предимство на това да преследваш мечтите си в България, а не в чужбина, но за мен то е най-важното. Чувството да не трябва да избираш между близките си хора и кариерното си развитие е безценно. В случая, работата в родината предоставя възможността да израстваш професионално и в същото време да бъдеш близо до семейството и приятелите си, заради което си струва да опиташ и да положиш усилия да се развиваш тук. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Определено семейството и приятелите ми. Всички успехи се обезсмислят, когато няма с кого да ги споделиш. Не ме разбирайте погрешно, там също имах приятели, но те не са семейството ти, нито хората, с които си израснал. Затова искрено се радвам, че направих избора да се развивам в България – тук се чувствам цяла и успешна във всеки един аспект от живота си. Опишете живота си в България с няколко думи? Животът ми в България е доста интензивен, посветен главно на работата и на близките ми. Точно това прави всеки следващ ден цветен и динамичен и ми дава стимул да продължавам да се стремя към усъвършенстване. Каква е Вашата формула за успех? За мен е важно човек да умее да се възползва по най-добрия начин от всяка ситуация независимо каква е тя – добра или лоша, и от всяка възможност, която му се предоставя. Опитът, който получаваш, винаги си струва усилията. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Лазарина и Димо Желязови са млади и креативни хора, които са пропътували десетки хиляди километри в няколко държави по света като: Испания, Франция и СAЩ. Въпреки това, те взимат решението да се върнат окончателно в България. Двамата имат семеен бизнес свързан с изработката на бутикови аксесоари от кожа с марка Ъндърграунд Оазис ЕООД. Къде сте учили или работили в чужбина? Димо: Ние се запознахме в Испания. Тя учеше там аз също. Работихме най-различни неща там, след което заедно решихме да заминем за САЩ, което беше наша мечта. В САЩ също учихме, но и работихме най-различни неща. Колкото и да изглежда хаотично същност се оказа, че правейки и учейки различни неща, човек натрупва доста богат житейски опит в най- различни насоки, което после може да се използва благоприятно. Колко време бяхте в чужбина? Лазарина: За мен всичко започна през 2000 година още по визов режим. Заминах за Испания, за да си доуча средното образование в рамките на една година. Там останах и в университет, тоест 6-7 години бяхме там, след което 3 години в САЩ и две години във Франция. Кога се върнахте в България? Лазарина: Върнахме се окончателно през 2014 година, но имахме и връщания между САЩ и Франция. Димо: Просто решихме да приключим с пътуванията по чужбина и да се върнем окончателно в България. Защо избрахте да се върнете в България? Димо: Първоначално избрах да напусна България като паднаха визите, защото въобще не ми харесваше. Бъдейки по света разбираш, че няма никъде нищо идеално, съвършено или лесно. Навсякъде има плюсове и минуси, а след години странстване, решихме, че сме се обогатили в опознаването на света, разширили сме начина си на мислене и гледните точки, които имаме. Решихме, че е най-добре да бъдем полезни с това, което можем обратно в България, защото има много трудности, за които всички знаем, но има и възможности за промяна. Затова и се върнахме с идеята да бъдем промяната, която ние самите искаме, както и да виждаме в България. Лазарина: Ние вярваме, че няма човек на Земята, който да е роден случайно. Ние сме създадени, защото имаме мисия, имаме причина да бъдем на нея. Аз вярвам, че има причина ние специално да се родим тук. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Димо: За да се върнат в България, значи вече са излезли, което в един момент не е лошо, защото така могат да натрупат някакъв опит и да си разширят гледните точки за живота, както и да забогатеят житейски. След това, бих ги посъветвал да се върнат именно заради това, за което се върнахме и ние. България се нуждае от млади хора , които копнеят за промяна, и които са готови да бъдат промяната, която искат, без да изискват от другите или да очакват някой друг да го направи. Всички говорят за промяна, защото, ако човек само и единствено се оплаква, фокусира се върху трудностите, тогава нищо няма да се промени. Лазарина: За мен всичко се базира на принципи. Всичко функционира на някаква основа. Хората си мислят, че като отидеш в чужбина валят пари, но не е така. Пробвахме на няколко места и не валяха, но това, което можеш да видиш е един по-различен начин на мислене и принципи. Да видиш реално, че принципите не ти пречат, а помагат. Затова си мисля, че е хубаво българите да се върнат, за да могат реално да основат нови принципи, които да бъдат различни от старите и да те отведат на по-хубаво място. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Лазарина: Това е много индивидуално. Според мен навсякъде би могло да няма бъдеще, или да има такова. Ако ти е повтаряно от ден трети на смисления ти живот, че за теб няма бъдеще и, че ще си избуташ живота, може би така би го изкарал. Има бъдеще в България, защото има почва, хора, има толкова много нужда и смисъл. Димо: Хората са свободни да мислят и смятат каквото искат, да имат мнение. Въпросът е кое е истина и кое не. Това не е вярно, че в България няма бъдеще, защото бъдещето не идва просто ей така. Бъдещето го правим ние хората. Ако мислиш, че го няма, очакваш някой друг да го направи. Когато се промени самото мислене или това, че аз вече не очаквам някой друг да промени моето бъдеще, ами аз идвам с цел да допринеса за него, тогава имаш много повече енергия за живот и сила. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте? Лазарина: Аз бих споменала за отношението на хората, институции, обслужване. Някак си усещаш още отношението на „ Аз да не съм ти длъжен“. Тоест, където и да отидеш си посрещнат с това, че все едно трябва да си изпросиш някакво добро отношение . Димо: Има много повече предизвикателства от тези. И до ден днешен ги има, но особено, когато се върнахме от САЩ, беше много шоково. Най-вече отношението на хората, както спомена и Лазарина. В САЩ хората са далеч по-любезни . Някои казват, че това е фалшиво, но аз съм склонен да споря. Някъде може да е фалшиво, някъде е истинско. Много по-добре е да има култура на любезност, култура на хора, които не са ти сърдите още преди да те познават. Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Димо: Има предимства, разбира се. Първото за което се сещам е, че имаш много повече близки, отколкото в чужбина. Това в чужбина винаги липсва, както и приятелствата, които си изградил тук. Освен това, езикът също си е чужд. Отделно има и много възможности, тъй като страната се развива. Има преход, който продължава. Има много възможности, много ниши. Има и много чужденци, които избират да дойдат в България. Има благодатна почва за много нови неща, за промяна. Благодарение на това, българите дълго време са живеели в криза, но въпреки това са много креативни и това също е предимство, защото е полезно да си добър и креативен. Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Лазарина: Лютеницата... (шегува се). Малко или много, колкото и да говориш чужд език, липсва да седнеш и да поговориш, да споделиш с някого, на когото основите са същите като твоите. За мен беше голямо предимство да се запозная в Испания с Димо, който е българин и сме от един и същ роден град. Това беше супер яко. Това, което липсва е да ходиш и да знаеш, че си на свой терен. Липсва ти да знаеш как функционира всичко отвсякъде. Опишете живота си в България с няколко думи? Димо: Вълнуващ и изключително динамичен. Ние почти не се спираме, защото се занимаваме с доста неща. Едно от тях е бизнеса, за да можем да бъдем гъвкави, да намираме време за създаване на други неща. Активно се занимаваме и с изграждането на едно общество, което да бъде светлината в този град, да бъде промяната в цялата страна. Лазарина: За мен нещото, което определя живота ми е това, че моето щастие не се гради на това, което получавам, а на това, което давам. Всеки ден аз искам, събуждам се с мисълта, че моят ден днес ще бъде смислен. Няма да бъде ден, в който да бъда консуматор, защото консуматори има много. Аз искам да бъда човек, който прави промяна. Каква е вашата формула за успех? Димо: Може би е универсална. Нашата формула за успех е това, че ние наистина много уповаваме на Бог, на неговите принципи, черпим мъдрости от неговото слово и се учим как да бъдем различни. На този свят трябва да има много повече любов, мир, разбирателство и радост. Хората заместват радостта с разни забави и т.н, но истината е, че е трудно да си човек, защото често се луташ или губиш, не знаеш кое е добро или лошо, истина или фалшиво. Лично за нас ще кажа, че разчитаме на помощта на Бог и също така на това да живеем живот, който да дава, както и да променя, да превръщаме нещата, които изглеждат зле в добри. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Мария Петрова е амбициозна и креативна личност, пребивавала няколко години в чужбина. Независимо от времето, което е прекарала зад граница, тя разбира, че именно родината ни е мястото, където трябва да се върне, за да продължи своето развитие.

Къде работите сега и на каква позиция?

София – MBL, Специалист Офис площи.

Опишете работата си с няколко изречения?

Консултирам инвеститори и собственици на офис сгради за търговските им условия с наематели.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Учих и работих в Дания. Първо завърших AP Marketing Management в VIA University, Horsens, след което се преместих, за да завърша образованието си в EAL University, Vejle, където взех бакалавърска степен „Иновации и предприемачество“. Работих в няколко фирми като стажант.
Като всеки студент, който се издържа и не говори езика, първата ми работа беше в хотел „Scandic“. Работих с още няколко българки там, 2 от 3, от които също се прибраха в България.
След година и половина работа в хотела, си намерих друга работа като барман и сервитьорка в ресторант в Aarhus, където не плащаха редовно или не плащаха, колкото обещават (особено на българи).
Част от образованието ми вкл. Стаж, който успях да намеря в:

DiggitApp – IT компания, която разработваше приложения за IOS I Android.

И Intellia – фирма, която се занимаваше с фирмени обучения за продукти на Adobe. Беше семеен бизнес, тоест бяха основно датчани. Всички оперативки бяха на датски – аз и още няколко човека, които не говореха езика тогава, седяхме и се мъчехме да разберем за какво става на въпрос.

В двете гореспоменати компании работих около 6 месеца.

Колко време бяхте в чужбина?

4 години.

Кога се върнахте в България?

Февруари 2017 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Реших, че искам да опитам да се реализирам в България. Не вярвах, че нещата са толкова зле колкото всички в социалните и информационните мрежи говорят и пишат. Смятам, че концепцията за „чужбина“ е сериозно изкривена в очите на младите българи. Исках да се убедя, че имам бъдеще вкъщи.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Мотивацията зад това човек да се върне тук естествено варира. Да, живота в ‚голямата“ чужбина е по-нареден, може би дори по-лесен, но напускайки България ние не правим сложното просто в собствената си държава. Аз, лично, не исках да се чувствам като чужденец. Нямаше значение с кого се движа или дали говоря езика – винаги се чувствах не на място. В малкото пъти, в които се прибирах се зареждах с енергия от България и се връщах в сивото си ежедневие в Дания.
Съвета ми би бил, да пробват. Животът е опит. Не знаем колко добре или колко зле може да бъде нещо, докато не го опитаме. Най-лесното нещо е да избягаш.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Чувам от време на време „Ако можеш да се научиш да караш в София, ще можеш да караш навсякъде“. Смятам, че същото важи за живота в България. Ако успееш в България – можеш да успееш навсякъде. Със сигурност има успешни хора в България – всеки ден се срещам с такива. За мен е по-голяма гордост да се бием в гърдите, че сме успели в професията си на родна земя, отколкото да се хвалим колко пари взимаме като общи работници в чужда държава.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Три са ми много. Най-трудното беше да не слушам какво си говорят хората около мен. (Бях отвикнала да слушам реч, която разбирам без да се заслушвам).

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Без значение от коя индустрия се интересувате – пазара е сравнително малък. Всички се познават и всички работят заедно. Намирам нещо задружно в това.
Има много възможности за амбициозни хора, на които им се работи. Прави ми впечатление, че хората, които се оплакват, че нямат работа са най-мързеливи, с най-малко опит и с най-много претенции.
Сблъскваш се много хора, които са минали през същото по един или друг начин.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството.
Културното богатство, разнообразния релеф и четирите сезона в България.
Възможностите за разнообразие на свободното време (Особено в София.

Тук има какво да се прави 24/7 - 365 дни)

Опишете живота си в България с няколко думи?

Динамично ежедневие; Успех и щастие; весели незабравими моменти с прекрасни хора

Каква е Вашата формула за успех?

Постоянство, спокойствие и труд

Иван Станков е на 26 години, млад, креативен и позитивно настроен човек. Прекарва няколко лета в Национален парк “Гранд Титън”, щата Уайоминг. Иван взима решението да се върне в България, за да довърши образованието си, както и да потърси мотивация в родината.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Избрах България за образованието си. Придобих бакалавър „Психология” във Велико Търново, в момента завършвам магистър „Стратегическо лидерство” на английски език в Нов български университет в София. Получих сертификация от Американски хотелиерски образователен институт в Орландо, щата Флорида в „Специалист обслужване на клиенти”. В САЩ работих в Национален парк “Гранд Титън”, щата Уайоминг, на всякакви добрепознати на българския студент позиции в хотелиерството – прах чаршафи, мих чинии, чистих стаи и публични помещения, работих в ресторанти като помощник-сервитьор, сервитьор, отговорник търговска зала и прочее.

Колко време бяхте в чужбина?

Общото време, което съм прекарал в САЩ, в работа и пътуване е около 16 месеца. Пожелавам на всеки студент да се възползва от възможностите за работа и пътуване в САЩ. Силата е във Вас!

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през Ноември 2016. През 2017 имах неприятна ситуация с отказан стаж в хотелиерството след което разсеях всякакви желания за образователно или квалификационно пътуване до САЩ в близко бъдеще.

Къде работите сега и на каква позиция?

От близо 6 месеца работя за “Сайтел България” ЕООД, на позиция специалист обслужване на клиенти с английски език.

Опишете работата си с няколко изречения?

Всичко, от което имате нужда, за да прекарате един прекрасен работен ден при нас, е чаша двойно еспресо, позитивна нагласа и екип от млади професионалисти, които дават всичко от себе си, за да постигнат зададените резултати. Така горе-долу изглежда работната атмосфера в компанията, която дава платформа за първи стъпки в кариерата на стотици български младежи, както и чуждестранни студенти, намерили, макар и временно, образователни перспективи в морската ни столица. Тук работим за английска компания (и не само), чрез която милиони клиенти от Обединеното кралство поръчват храна онлайн, както и за ресторантите, които приготвят поръчките и доставят храната до адрес на клиента. Зареждането с кафе, търпение, толеранс, дипломатичност в отношенията с клиентите по каналите на комуникация и притаяването на дъх за нови мултикултурни хоризонти е задължително. Работата ми се върти около основната функция на обслужващия клиенти специалист – да ръководи и интегрира клиентите на компанията при конкретен проблем, да посочва рационални решения на проблема и да предлага алтернативи, в случай, че клиентът не е задоволен с предложените опции.

Защо избрахте да се върнете в България?

Връщането в България беше свързано с много фактори – несигурност и съмнение в идеите ми за емиграция, силно желание да се справя със съмненията си, че трудно ще се справя в българската работна среда, да довърша образованието си, да потърся мотивация и тук, да открия себе си и в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Съветвам младите да пътуват и инвестират в образование. Постфактум си елате си вкъщи, за да запретнем ръкави заедно. Тук имаме много, много, много работа. Светът гледа към България със затаен дъх, той знае, че и ние можем. Той ни плаши с мрачни прогнози и демографския си футуризъм. Не си позволявайте лукса да се подвеждате по представителни извадки. Не преклонявайте глава пред абсурдите на държавата. Консумирайте гражданските си задължения отговорно, бъдете автентични и pro bono bulgaro, бъдете част от българската „Игра на тронове”. Светът променя мисленето, завърналият се е друг човек, България има нужда от нова посока и енергия.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че България няма бъдеще?

Имате да право да се съмнявате в капацитета на България да Ви осигури достоен живот, но нямате право да се съмнявате в собствения си потенциал. Попитайте се не какво България може да направи за Вас, а какво Вие може да направите за нея?

Какви бяха трите най-големи предизвикателства за Вас, когато се върнахте в България?

Най-голямото предизвикателство беше адаптация към позабравените манталитетни характеристики.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Българската храна, българските обичаи и българския социален живот нямат световен еквивалент. Епично!

Какви Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Липсваше ми морето, близките, домашните курабийки на майка ми и библиотеката вкъщи.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Животът ми не е много различен от този на всеки друг човек в България – работа, приятели, мечти и усилия към по-доброто утре.

Каква е вашата формула за успех?

От мен не излезе добър математик, но смятам, че добрата формула за успех включва желание за себеактуализация, отговорност към идеите, верни приятели и добри събеседници.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.