Мирослав Гълъбов е един от многото българи, които заминават зад граница, за да завършат своето образование или да започнат работа. Въпреки перспективите за кариерно развитие, които се отварят пред него, той взима решението да се върне обратно в родината, за да бъде по-близо до семейството си, както и желанието да се развива в професионален план.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Ем Би Ел като ръководител на отдела за управление на имоти

Опишете работата си с няколко изречения?

Ръководя екип, който се занимава с управлението на бизнес сгради и търговски центрове. Нашата работа е да управляваме сградите като бизнес, както и да защитаваме интересите на собствениците. В същото време поддържаме сградите да са технически изправни. Стремим се наемателите и посетителите да са максимално задоволени от престоя си в сградата.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Учил съм във Великобритания. Средното си образование изкарах в колеж в Кеймбридж, а висшето в лондонски университет.

Колко време бяхте в чужбина?

Общо около 7 години.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2005 година.

Защо избрахте да се върнете в България?

Тогава се върнах по лични причини. Отделно през 2005 година България все още не беше част от Европейския Съюз. Беше по-трудно да се пребивава във Великобритания.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

В България има възможности за развитие, без да се чувстваш като различен или аутсайдер, в едно чуждо общество. Вече има достатъчно български и международни компании, които предлагат високо ниво при заплащането и работните условия.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Всеки гради сам своето бъдеще. От нас зависи как ще се развиваме като личности и оттам като общество.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

През 2005 г. все още нямаше толкова международни компании в България. Британското ми образование не беше от такава полза. На някои места гледаха негативно на това, че съм учил в чужбина. Ако сега трябваше да си търся първа работа, мисля, че ще ми е по-лесно.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Работиш и живееш в позната атмосфера и работна среда. Имаш повече свободно време за хоби и развлечения, отколкото в други държави. Повече възможности за развитие. Трудовият пазар в България не е толкова конкурентен и човек може да се развива по-бързо, отколкото на други места.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Аз бях на 15 години, когато отидох да уча в чужбина. В началото най-много ми липсваше семейството и приятелите. От друга страна, когато човек е млад, се климатизира по-бързо и създава много приятелства и контакти, както и в чужбина. Повечето, от които са ценни за мен и до днес.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Доста по-социален от живота ми в Англия. Имам много повече време за срещи и контакти с близките ми хора. Извън професионалните ми задължения, обичам да пътувам в страната, понякога и в чужбина.

Каква е Вашата формула за успех?

Умението, което ми помага бързо да се адаптирам и да създавам нови социални контакти. Социалните умения са много полезни в личен и професионален план. Благодарен съм за престоя си във Великобритания. Научих се рано да създавам контакти с хора от цял свят.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.

Опишете работата си с няколко изречения?

Ежедневна работа с хора от различно управленско ниво във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.

Кога се върнахте в България?

През есента на 2003 година

Защо избрахте да се върнете в България?

За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.

Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Близките, семейството.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).

Каква е Вашата формула за успех?

Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.

Константин е един от многото българи, които взимат решението да заминат в чужбина, за да работят или учат. В продължение на девет години, той пребивава в Лондон, учейки в един от най-престижните университети. След това заминава за Флорида, САЩ, където прекарва две години от живота си. Къде сте учили или работили в чужбина? Завърших London Metropolitan University с две специалности - политология и международни икономически отношения. Кариерата ми стартира по различна пътека, която беше предопределена от стаж, по време на който се занимавах с информационни системи. След това бях повишен в отговорник по поддръжката и промените по системите за комуникация в институцията. Колко време бяхте в чужбина? Близо 9 години в Лондон и 2 години във Флорида, САЩ. Кога се върнахте в България? През 2016 година. Къде работите и на каква позиция? Присъединих се към екипа на TBI Bank, след като бях проактивно потърсен от екип Подбор в Банката. Това, което най-силно ме привлече е възможността да работя с германския IT експерт Аднреас Даун по проекти, свързани с дигитална трансформация на TBI Bank. Преди да се присъединя към банката работих по ключови проекти в големи международни компании.В момента работя като старши бизнес анализатор и технически консултант. Какви са изискванията на заеманата от Вас длъжност? Бизнес анализаторът е човек в институцията, който овладява промяната и работи с нея ежедневно. Той знае как най-добре как да използвам информационните технологии за постигането на бизнес цели. Позицията е изключителна интересна, тъй като включва комуникация с бизнес звената на институция от една страна и програмните разработчици. Задълженията включват: дефиниране на бизнес нуждите, извличане на ключови изисквания и управление на IT проекти. Стара мъдрост гласи, че разработчиците правят каквото си им казал, а не каквото си поискал и именно затова е изключително важно заданието да бъде изготвено от анализатор, който разбира нуждите на бизнеса и ги превръща в дигитална реалност.​ Защо избрахте да се върнете в България? Прибрах се, защото съм на мнението, че във всеки един от нас, българите, лежи лична отговорност за развитието и просперитета на нашето общество. Понятието „колективно съзнание“, което е въведено от Емил Дюркем в края на 19-ти век, обозначава съвкупността от общи „чувства, представи, вярвания“ в дадена група или общност, е основно за успеха на малка държава като България. Не на последно място, в последните години България предлага доста интересни перспективи за кариерно развитие в сферата на информационните технологии и финансите, но не само. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Бих посъветвал младите хора да помислят, дали някъде другаде в чужда страна ще бъдат приети така, както в България. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? България е малък пазар и страна с развиваща се икономика с изключително кадърни и мотивирани кадри. Страната ни неведнъж е давала на света таланти в сферата на технологиите и бизнеса. Тепърва България ще бележи успехи, затова мисля, че българите, оставайки в страната, ще помогнат както на самите себе си, така и на нашето общество. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Ще бъда откровен - има още какво да се желае от българския публичен сектор и работата на институциите и може би това е голямото предизвикателство към всички нас. Другата трудност е остарелият начин на работа и начина на мислене. Сблъсквам се с това, като част от моята работа, която е свързана с управление на промяната. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Най-голямото предимство може би е, че в една развиваща се икономика можеш да намериш добро кариерно развитие и успех. И всичко това – в собствената ти страна. Можеш да бъдеш част от една модерна институция с най-новите тенденции във fintech, да се учиш всеки ден и да градиш нещо, което ще остане след теб. Да живееш в европейска столица и да си на 10 минути от красива планина като Витоша. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? В чужбина е определено по-трудно да имаш социален живот и да успяваш да балансираш между работата и личния живот, а в България все още успяваме да не се лишаваме от контактите си и да съчетаваме полезното с приятното. Опишете живота си в България с няколко думи? Доста приятни и динамични работни дни, които минават неусетно. През уикендите се опитвам да се насладя на красивата българска природа или да посетя някое от многото културни и исторически богатства на България. Каква е Вашата формула за успех? Постоянство, много труд и точен анализ. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Лазарина и Димо Желязови са млади и креативни хора, които са пропътували десетки хиляди километри в няколко държави по света като: Испания, Франция и СAЩ. Въпреки това, те взимат решението да се върнат окончателно в България. Двамата имат семеен бизнес свързан с изработката на бутикови аксесоари от кожа с марка Ъндърграунд Оазис ЕООД. Къде сте учили или работили в чужбина? Димо: Ние се запознахме в Испания. Тя учеше там аз също. Работихме най-различни неща там, след което заедно решихме да заминем за САЩ, което беше наша мечта. В САЩ също учихме, но и работихме най-различни неща. Колкото и да изглежда хаотично същност се оказа, че правейки и учейки различни неща, човек натрупва доста богат житейски опит в най- различни насоки, което после може да се използва благоприятно. Колко време бяхте в чужбина? Лазарина: За мен всичко започна през 2000 година още по визов режим. Заминах за Испания, за да си доуча средното образование в рамките на една година. Там останах и в университет, тоест 6-7 години бяхме там, след което 3 години в САЩ и две години във Франция. Кога се върнахте в България? Лазарина: Върнахме се окончателно през 2014 година, но имахме и връщания между САЩ и Франция. Димо: Просто решихме да приключим с пътуванията по чужбина и да се върнем окончателно в България. Защо избрахте да се върнете в България? Димо: Първоначално избрах да напусна България като паднаха визите, защото въобще не ми харесваше. Бъдейки по света разбираш, че няма никъде нищо идеално, съвършено или лесно. Навсякъде има плюсове и минуси, а след години странстване, решихме, че сме се обогатили в опознаването на света, разширили сме начина си на мислене и гледните точки, които имаме. Решихме, че е най-добре да бъдем полезни с това, което можем обратно в България, защото има много трудности, за които всички знаем, но има и възможности за промяна. Затова и се върнахме с идеята да бъдем промяната, която ние самите искаме, както и да виждаме в България. Лазарина: Ние вярваме, че няма човек на Земята, който да е роден случайно. Ние сме създадени, защото имаме мисия, имаме причина да бъдем на нея. Аз вярвам, че има причина ние специално да се родим тук. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Димо: За да се върнат в България, значи вече са излезли, което в един момент не е лошо, защото така могат да натрупат някакъв опит и да си разширят гледните точки за живота, както и да забогатеят житейски. След това, бих ги посъветвал да се върнат именно заради това, за което се върнахме и ние. България се нуждае от млади хора , които копнеят за промяна, и които са готови да бъдат промяната, която искат, без да изискват от другите или да очакват някой друг да го направи. Всички говорят за промяна, защото, ако човек само и единствено се оплаква, фокусира се върху трудностите, тогава нищо няма да се промени. Лазарина: За мен всичко се базира на принципи. Всичко функционира на някаква основа. Хората си мислят, че като отидеш в чужбина валят пари, но не е така. Пробвахме на няколко места и не валяха, но това, което можеш да видиш е един по-различен начин на мислене и принципи. Да видиш реално, че принципите не ти пречат, а помагат. Затова си мисля, че е хубаво българите да се върнат, за да могат реално да основат нови принципи, които да бъдат различни от старите и да те отведат на по-хубаво място. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Лазарина: Това е много индивидуално. Според мен навсякъде би могло да няма бъдеще, или да има такова. Ако ти е повтаряно от ден трети на смисления ти живот, че за теб няма бъдеще и, че ще си избуташ живота, може би така би го изкарал. Има бъдеще в България, защото има почва, хора, има толкова много нужда и смисъл. Димо: Хората са свободни да мислят и смятат каквото искат, да имат мнение. Въпросът е кое е истина и кое не. Това не е вярно, че в България няма бъдеще, защото бъдещето не идва просто ей така. Бъдещето го правим ние хората. Ако мислиш, че го няма, очакваш някой друг да го направи. Когато се промени самото мислене или това, че аз вече не очаквам някой друг да промени моето бъдеще, ами аз идвам с цел да допринеса за него, тогава имаш много повече енергия за живот и сила. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте? Лазарина: Аз бих споменала за отношението на хората, институции, обслужване. Някак си усещаш още отношението на „ Аз да не съм ти длъжен“. Тоест, където и да отидеш си посрещнат с това, че все едно трябва да си изпросиш някакво добро отношение . Димо: Има много повече предизвикателства от тези. И до ден днешен ги има, но особено, когато се върнахме от САЩ, беше много шоково. Най-вече отношението на хората, както спомена и Лазарина. В САЩ хората са далеч по-любезни . Някои казват, че това е фалшиво, но аз съм склонен да споря. Някъде може да е фалшиво, някъде е истинско. Много по-добре е да има култура на любезност, култура на хора, които не са ти сърдите още преди да те познават. Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Димо: Има предимства, разбира се. Първото за което се сещам е, че имаш много повече близки, отколкото в чужбина. Това в чужбина винаги липсва, както и приятелствата, които си изградил тук. Освен това, езикът също си е чужд. Отделно има и много възможности, тъй като страната се развива. Има преход, който продължава. Има много възможности, много ниши. Има и много чужденци, които избират да дойдат в България. Има благодатна почва за много нови неща, за промяна. Благодарение на това, българите дълго време са живеели в криза, но въпреки това са много креативни и това също е предимство, защото е полезно да си добър и креативен. Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Лазарина: Лютеницата... (шегува се). Малко или много, колкото и да говориш чужд език, липсва да седнеш и да поговориш, да споделиш с някого, на когото основите са същите като твоите. За мен беше голямо предимство да се запозная в Испания с Димо, който е българин и сме от един и същ роден град. Това беше супер яко. Това, което липсва е да ходиш и да знаеш, че си на свой терен. Липсва ти да знаеш как функционира всичко отвсякъде. Опишете живота си в България с няколко думи? Димо: Вълнуващ и изключително динамичен. Ние почти не се спираме, защото се занимаваме с доста неща. Едно от тях е бизнеса, за да можем да бъдем гъвкави, да намираме време за създаване на други неща. Активно се занимаваме и с изграждането на едно общество, което да бъде светлината в този град, да бъде промяната в цялата страна. Лазарина: За мен нещото, което определя живота ми е това, че моето щастие не се гради на това, което получавам, а на това, което давам. Всеки ден аз искам, събуждам се с мисълта, че моят ден днес ще бъде смислен. Няма да бъде ден, в който да бъда консуматор, защото консуматори има много. Аз искам да бъда човек, който прави промяна. Каква е вашата формула за успех? Димо: Може би е универсална. Нашата формула за успех е това, че ние наистина много уповаваме на Бог, на неговите принципи, черпим мъдрости от неговото слово и се учим как да бъдем различни. На този свят трябва да има много повече любов, мир, разбирателство и радост. Хората заместват радостта с разни забави и т.н, но истината е, че е трудно да си човек, защото често се луташ или губиш, не знаеш кое е добро или лошо, истина или фалшиво. Лично за нас ще кажа, че разчитаме на помощта на Бог и също така на това да живеем живот, който да дава, както и да променя, да превръщаме нещата, които изглеждат зле в добри. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.