Иван Станков е на 26 години, млад, креативен и позитивно настроен човек. Прекарва няколко лета в Национален парк “Гранд Титън”, щата Уайоминг. Иван взима решението да се върне в България, за да довърши образованието си, както и да потърси мотивация в родината.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Избрах България за образованието си. Придобих бакалавър „Психология” във Велико Търново, в момента завършвам магистър „Стратегическо лидерство” на английски език в Нов български университет в София. Получих сертификация от Американски хотелиерски образователен институт в Орландо, щата Флорида в „Специалист обслужване на клиенти”. В САЩ работих в Национален парк “Гранд Титън”, щата Уайоминг, на всякакви добрепознати на българския студент позиции в хотелиерството – прах чаршафи, мих чинии, чистих стаи и публични помещения, работих в ресторанти като помощник-сервитьор, сервитьор, отговорник търговска зала и прочее.

Колко време бяхте в чужбина?

Общото време, което съм прекарал в САЩ, в работа и пътуване е около 16 месеца. Пожелавам на всеки студент да се възползва от възможностите за работа и пътуване в САЩ. Силата е във Вас!

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през Ноември 2016. През 2017 имах неприятна ситуация с отказан стаж в хотелиерството след което разсеях всякакви желания за образователно или квалификационно пътуване до САЩ в близко бъдеще.

Къде работите сега и на каква позиция?

От близо 6 месеца работя за “Сайтел България” ЕООД, на позиция специалист обслужване на клиенти с английски език.

Опишете работата си с няколко изречения?

Всичко, от което имате нужда, за да прекарате един прекрасен работен ден при нас, е чаша двойно еспресо, позитивна нагласа и екип от млади професионалисти, които дават всичко от себе си, за да постигнат зададените резултати. Така горе-долу изглежда работната атмосфера в компанията, която дава платформа за първи стъпки в кариерата на стотици български младежи, както и чуждестранни студенти, намерили, макар и временно, образователни перспективи в морската ни столица. Тук работим за английска компания (и не само), чрез която милиони клиенти от Обединеното кралство поръчват храна онлайн, както и за ресторантите, които приготвят поръчките и доставят храната до адрес на клиента. Зареждането с кафе, търпение, толеранс, дипломатичност в отношенията с клиентите по каналите на комуникация и притаяването на дъх за нови мултикултурни хоризонти е задължително. Работата ми се върти около основната функция на обслужващия клиенти специалист – да ръководи и интегрира клиентите на компанията при конкретен проблем, да посочва рационални решения на проблема и да предлага алтернативи, в случай, че клиентът не е задоволен с предложените опции.

Защо избрахте да се върнете в България?

Връщането в България беше свързано с много фактори – несигурност и съмнение в идеите ми за емиграция, силно желание да се справя със съмненията си, че трудно ще се справя в българската работна среда, да довърша образованието си, да потърся мотивация и тук, да открия себе си и в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Съветвам младите да пътуват и инвестират в образование. Постфактум си елате си вкъщи, за да запретнем ръкави заедно. Тук имаме много, много, много работа. Светът гледа към България със затаен дъх, той знае, че и ние можем. Той ни плаши с мрачни прогнози и демографския си футуризъм. Не си позволявайте лукса да се подвеждате по представителни извадки. Не преклонявайте глава пред абсурдите на държавата. Консумирайте гражданските си задължения отговорно, бъдете автентични и pro bono bulgaro, бъдете част от българската „Игра на тронове”. Светът променя мисленето, завърналият се е друг човек, България има нужда от нова посока и енергия.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че България няма бъдеще?

Имате да право да се съмнявате в капацитета на България да Ви осигури достоен живот, но нямате право да се съмнявате в собствения си потенциал. Попитайте се не какво България може да направи за Вас, а какво Вие може да направите за нея?

Какви бяха трите най-големи предизвикателства за Вас, когато се върнахте в България?

Най-голямото предизвикателство беше адаптация към позабравените манталитетни характеристики.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Българската храна, българските обичаи и българския социален живот нямат световен еквивалент. Епично!

Какви Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Липсваше ми морето, близките, домашните курабийки на майка ми и библиотеката вкъщи.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Животът ми не е много различен от този на всеки друг човек в България – работа, приятели, мечти и усилия към по-доброто утре.

Каква е вашата формула за успех?

От мен не излезе добър математик, но смятам, че добрата формула за успех включва желание за себеактуализация, отговорност към идеите, верни приятели и добри събеседници.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.

Опишете работата си с няколко изречения?

Ежедневна работа с хора от различно управленско ниво във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.

Кога се върнахте в България?

През есента на 2003 година

Защо избрахте да се върнете в България?

За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.

Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Близките, семейството.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).

Каква е Вашата формула за успех?

Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.

Д-р Николай Михайлов е прекарал година и половина в Лондон, работейки в няколко отделения по съдова хирургия. Завършва медицина през 1994 година в МУ Пловдив, специализира хирургия и от 1999 до сега се занимава със съдова хирургия и ангелогия. Къде сте учили или работили в чужбина? Работил съм в отделенията по Съдова хирургия в Лондон (Royal Free London NHS Foundation Trust /Royal Free Hospital /, Leeds Teaching Hospitals NHS Trust / Leeds General Infirmary). Колко време бяхте в чужбина? Общо почти 18 месеца. Кога се върнахте в България? В края на юли месец 2015 година. Сега къде работите и на каква позиция? Работя в две лечебни заведения - УМБАЛ „Пълмед” като началник на Отделение по Съдова хирургия, в ДКЦ „Пълмед“ – доболнична помощ и УМБАЛ „Св. Георги" – Клиника по съдова хирургия и ангиология. Опишете работата си с няколко изречения? И в двете лечебни заведения, в които работя, извършваме в почти пълен обем и на съвременно ниво всички планови и спешни съдово – реконструктивни операции, касаещи патологията на артериалните съдове, с изключение тези на сърцето и на гръдната аорта. Извършваме основните видове оперативни намеси за варикозна болест и за осигуряване на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Работата ми е динамична, интересна, отговорна, изискваща физическа и психическа издръжливост, добри умения за общуване с различни пациенти и колеги от моята специалност и всички други специалности. Защо избрахте да се върнете в България? За да бъда честен, трябва да призная, че заминах в Обединеното Кралство като сравнително утвърден в Пловдив съдов хирург, с постоянно работно място в реномирана болница и клиника, в която се работеше на високо за България ниво и с немалък брой пациенти. Това ми даде възможност да оценя работата си в тези две изключително реномирани за Англия болници от различна, по-критична гледна точка. След този не много продължителен, но и в никакъв случай кратък престой, си дадох сметка, че здравеопазването и в частност съдовата хирургия в напреднала европейска държава като Обединеното Кралство, също изпитват сериозни трудности в някои аспекти от функционирането си и далеч не всичко е перфектно организирано, както смятах преди да замина. С две думи там видях и срещнах специалисти и неща на световно ниво, но и се сблъсках с трудности и проблеми, които в България не съществуват. В крайна сметка разбрах, че въпреки големия брой проблеми и недофинансирането на здравеопазването и болниците в България, и тук може да се работи медицина и съдова хирургия на добро ниво. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Не бих казал, че задължително ще ги съветвам да се връщат в България. Бих ги посъветвал и поощрил да заминат в чужбина, да поработят там и лично да се уверят в предимствата и недостатъците на здравеопазването в Европейските държави, но и да не подценяват възможностите за обучение и работа в България. Накратко смятам в днешния глобализиращ се свят, да не говорим за Европа, днешните млади лекари имат възможност и са длъжни да извлекат най-доброто за себе си, и в последствие за своите пациенти, като не се ограничават да работят и учат в една държава. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Бих им казал, че не са съвсем прави, защото мисля, че бъдещето на останалите европейски държави не е много по-светло от това на България. Освен това наистина смятам, че поне в известна степен бъдещето ни зависи от самите нас. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Сравнително краткият ми престой в чужбина и това, че се върнах на същото работно място не са поставяли особени предизвикателства пред мен. Може би мога да нарека предизвикателство започването на работа и създаването с мое участие на работеща Съдова Хирургия в УМБАЛ Пълмед, което все още не мога да кажа че е напълно преодоляно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Това, че човек живее и работи в собствената си страна, заобиколен от семейство и приятели. Начинът ни живот и разбиранията ни за него са доста по-различни от тези на хората в Западна Европа. Възможностите за обучение и развитие далеч не са толкова малки, колкото ни се струва. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството, приятелите, начинът на живот. Опишете живота си в България с няколко думи? Спокойствие, интересна и напрегната работа, носеща удовлетворение, но и разочарования, вълнуващи и различни начини за физическа и психическа отмора. Каква е вашата формула за успех? Добро образование, което обаче трябва постоянно да се допълва и развива, задължително много труд, добри отношения с колеги и пациенти, способност да отсяваш значимото от незначимото, и умение да не пилееш време и енергия за незначимите неща. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Иван Вапцаров е пребивавал шест години в Милано, Италия, където завършва бакалавърска и магистърска степен в сферата на финансите в Bocconi University, след което работи в консултантска компания. Въпреки страхотните години прекарани в Италия, той взима решението да се върне в България, за да изгради живота си в родината - от семейство и приятели, до кариера.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Експертния център на AIG (ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД) в София като Мениджър Проекти (Project Мanager). Екипът, от който съм част, е отговорен за мигрирането на процеси от различни европейски държави към България.

Опишете работата си с няколко изречения?

Работата по проекти е свързана с множество отговорности и най-вече комуникация с колеги от различни екипи, държави и дори континенти. Ежедневието ми е много динамично, изпълнено с разнообразни задачи и срещи. Със сигурност мога да кажа, че съм част от страхотен екип и всеки ден в офиса е изключително приятен.

.Кога се върнахте в България?

През лятото на 2013-та година.

Защо избрахте да се върнете в България?

Още като заминавах, си поставих за цел да се върна след като завърша образованието си. Исках да изградя живота си в България – от семейство и приятели, до кариера. Желанието ми така и не се промени, въпреки страхотните години в Италия.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

За мен България предоставя страхотна среда – интересен социален живот, способни млади хора и най-важното – близки и приятели. Трудно можеш да получиш всички тези неща извън родината. Все пак работата е само част от живота и ако е поставена на първо място, пропускаме много. Кариерните възможности се увеличиха многократно през последните десетина години и смятам, че човек може да постигне целите си и в България. Има професии, които са по-слабо развити тук, поради размерите и естеството на нашия пазар, но има и много сфери, в които можеш да се реализираш дори по-бързо отколкото в чужбина.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Бих ги попитал колко силно искат България да се развива в правилната посока, както и дали са готови да бъдат част от този процес. За мен истинските проблеми не са дупките в асфалта и закъсняващият градски транспорт, а са на държавно ниво - в правосъдието и контрола над публичните средства. Решаването на тези проблеми е трудна задача, която може да се реши само ако действаме заедно, като общество. Бъдеще ще има, но какво ще е то – зависи от нас.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Не бяха големи, тъй като имах доста реалистична представа какво ще бъде ежедневието ми и самото връщане не беше предизвикателство. Даже напротив – адаптацията е доста лесна тук. Основното предизвикателство беше в работен план – намиране на подходящата позиция, даваща възможност за типа кариерно развитие, към което се стремях. След около четири месеца търсене и няколко отказани оферти, започнах работа в AIG тъй като и позицията и компанията отговаряха на кариерните ми амбиции.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Хора, възможности и баланс между професионалния и личния живот. Основно предимство са хората тук. Българите, с които животът ми ме е срещнал в България и в чужбина, са сред най-впечатляващите - и в личен, и в професионален план. Друго голямо предимство е, че ако си добър в сферата си и работиш здраво, можеш да прогресираш по-бързо. И не на последно място това, което правиш извън офиса – спорт, развлечения и пътувания, защото все пак човек е това, което прави в свободното си време.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Приятели и семейство, интензивните социални контакти и развлечения. Като се замисля, въпреки че животът в Италия е чудесен, общият брой излизания на бар, ресторант, кино, театър, концерт, беше в пъти по-малък от този в България за единица време.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Разнообразие - семейство и приятели, кариера, спорт. Щастлив съм тук – ако трябваше да се върна назад и да променя някое решение – нямаше да направя нищо по различен начин.

Каква е Вашата формула за успех?

Себепознание, търпение и постоянство. Поставянето на правилните цели и пътят към постигането им не винаги са бърз процес. Важното е да изпитваш удоволствие от изборите, които правиш, защото щастливият човек е успял човек.

Виж свободните позиции в ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД (КЛОН БЪЛГАРИЯ) КЧТ