Joint initiative of:
Many Bulgarians who have studied or worked abroad return and choose Bulgaria for their realization.
With the initiative "I choose Bulgaria" we want to make public the reasons for their choice. They know what it is like to live and work abroad, but eventually they choose Bulgaria.
We thank companies that are able to attract and retain the thousands of talented Bulgarians in our beloved country - Bulgaria!
Калоян Григоров е участник в три студентски бригади за културен обмен със САЩ, като след дипломирането си решава да специализира в University of Virginia. Живял и работил в близост до големите мегаполиси –Ню Йорк, Вашингтон и Бостън. Въпреки предложенията да остане, избира да се развива кариерно в София. В България работи като Мениджър в продължение на 3 години за налагането на Декатлон на пазара и се развива в сферата на Човешките ресурси, част от борда на Summer Work and Travel Alumni Association.
Къде работите сега и на каква позиция?
Работя като Мениджър Човешки ресурси за ES Bright Consultants, като стратегически развивам политиката по подбор и задържане на персонал. Отговарям за оптимизирането на бюджета в частта наемане и подбор, рекламна дейност, както и оптимизация на разходи, залагане на допълнителни придобивки за екипите на фирмата, както и формиране на модерна корпоративна култура.
Опишете работата си с няколко изречения?
Позицията ми е изключително интересна, като в работата си балансирам между класически ръководител по подбор на персонал и дефрагментирам поетапно дейността на компанията. За момента в проекта се приоритизира върху развитието на екипа, насърчаването на новаторска политика по отношение на персонала, както и максимална оптимизация на работното време. Оперативната дейност по налагането на недокрай популярен бранд на родния пазар, е основно предизвикателство, както и набирането на правилните специалисти в конкуренция с големите компании.
Кога се върнахте в България?
През 2011 г.
Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?
Като основна трудност намирането на конкуретна работа веднага след дипломирането. Често пъти в чужбина има практиката отличниците от випуска да се наемат с приоритет и/или да започнат работа в част от утвърдените компании, тук обаче не е така. Срещнах доста трудности и препятствия по пътя към бленувана професия.
Защо избрахте да се върнете в България?
До голяма степен носталгията играе роля. Каквото и да изтъкне всеки един от българите, камъкът си тежи на мястото, а мястото на много голяма част от способните българи е именно тук. По време не само на престоя си в САЩ, но и при различните ми пътувания в други държави, винаги съм се опитвал да сравнявам всяка една страна и да събирам идеи за оптимизация, както и за промяна на нашата действителност. Страната ни се развива, но смятам че има още много какво да се желае. Бихме могли да ускорим още процеса по модернизация и интегриране на нововъведения в България.
Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?
Бих посъветвал всеки да пътува, да открива нови места и хора, да сравнява и наблюдава.
И след това разбира се, да се завърне и приложи наученото. Целият този опит би помогнал не само на него, но и на страната ни. Промяната започва от нас, сега, от всички онези българи, пътували и пребивавали зад граница, от онези, които са се учили и работили здраво. Вярвам много силно в това, което казвам...
Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?
Да попътуват, да се потрудят, да потърсят щастието – било то и далеч от дома. Може наистина тяхната мечта да се намира далеч оттук. Намираме се във все по-глобализиращ и развиващ се свят и всеки има свободата да пътува и да бъде мобилен. Всеки има правото да търси промяна и по-добри условия за живот. Възползвайте се от всяка една възможност, но не забравяйте от къде сте тръгнали и винаги носете България в сърцето си!
Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?
Смятам, че животът в страна като нашата може да е доста интересен. Като започнем от това, че живее в регион, който се развива динамично в икономическо отношение, и стигнем дотам, че хората тук са изключително емоционални. Всяко казано от мен нещо може да се тълкува както като положителна, така и като отрицателна черта. От всеки зависи какво избира. Дали иска да живее във вече изградена страна, с определен стандарт на живот, или би желал да е основен фактор при промяната и развитието. Аз вярвам, че е по-интересно и предизвикателно да сме фактор за промяната!
Какво Ви липсваше най-много, докато беше в чужбина?
Преди всичко семейството и близките ми приятели. На второ място - чувството да не трябва да избираш между близките си хора и кариерното си развитие, което е безценно. Тук имам всичко, от което се нуждая – любим човек, семейство и близки приятели.
Невероятната храна и културен живот, които са на достъпни цени. В “чужбина” трябва да си платиш, за да си позволиш качествена храна, а аз обичам да гледам на храната като на ценност.
Природата е каузата, в която трябва да се инвестира истински! Бих се радвал да имам повече време, за да обикалям и да се наслаждавам на културното богатство, което притежаваме. Хубаво е политическата ни класа да се замисли колко много потенциал крие то и да го развива.
Каква е Вашата формула за успех?
Непрестанна жажда за самоусъвършенстване. Все още я преоткривам, не се смятам за успешен.
Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.
Къде работите сега и на каква позиция?
Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.
Опишете работата си с няколко изречения?
Ежедневна работа с хора от различно управленско ниво във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.
Кога се върнахте в България?
През есента на 2003 година
Защо избрахте да се върнете в България?
За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.
Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?
Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.
Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?
Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.
Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?
Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.
Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?
Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.
Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.
Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?
Близките, семейството.
Опишете живота си в България с няколко думи?
Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).
Каква е Вашата формула за успех?
Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.
Драгомир Ангелов е пребивавал дълги години в чужбина, разделяйки ги между работа и придобиване на нови познания. Независимо от времето, което е прекарал зад граница, от длъжностите, които е заемал и от откритите възможности, той предпочита завръщането в родината. Важно за това се оказва и предложението, което получава от логистичната фирма, в която получава първите си знания в международния сухопътен транспорт в България. Започнал в Лазер Лоджистикс ООД, след около 3 години се премества в италианска фирма на същите собственици, където продължава да се развива в същата област. 5 години по-късно, през 2012-а, натрупал достатъчно опит, се завръща в офиса на Лазер Лоджистикс ООД за да управлява международният сухопътен транспорт. Там работи и досега.
Опишете работата си с няколко изречения?
Няма как, само с няколко изречения, да се опише работата в оперативен транспортен отдел, но ако си представите един перфектно работещ кошер, ще разберете как изглежда офиса на Лазер Лоджистикс в Нови Искър – привидният работен хаос за непросветените, всъщност е една страхотна оперативна машина.
Къде сте учили или работили в чужбина?
В различни компании в Триполи, Либия като в края на пребиваването ми там започнах работа в търговския офис на IVECO North Africa. Там имах възможността, освен да работя в голяма международна фирма, да се запозная с някои от основите на международната търговия и да се докосна за първи път до света на Логистиката. Днес си мисля, че работата ми в Ивеко е била подготовка за кариерата ми в Лазер Лоджистикс, въпреки разликата в размера на двете фирми.
Колко време бяхте в чужбина?
Около 15 години.
Кога се върнахте в България?
На рождения си ден през 2012 година.
Защо се върнахте в България?
Получих страхотно предложение от фирмата, в която бях работил и която ми предлагаше чудесни условия за да ръководя офиса в Нови Искър. Това доказваше, че ако си добър в нещо и си концентриран, несъмнено ще намериш своето място в бизнеса в България. Остава да намериш правилната фирма, както аз я намерих.
Защо бихте посъветвалите младите хора да се върнат в България?
Освен, че „Камъкът си тежи на мястото“, както биха казали много хора, за младите хора България е едно прекрасно място - изпълнено с предизвикателства и разнообразен социален живот. Факт е, че не само млади българи, а и много млади чужденци предпочитат кариера в България. Нека бъдем честни – голямата липса на квалифициран персонал е точната предпоставка за търсене на изгодна позиция от страна на младите българи, получили образование или ценна професия в чужбина. Те трябва да потърсят своето място в българския бизнес и ако са достатъчно мотивирани ще намерят както развитие, така и спокойствие за бъдещето си, така както аз и стотици други го направихме.
Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?
Радостта от това, да правиш нещо в собствената си държава, което освен теб да развива и самата нея е удовлетворяващо. В София, а и не само, при правилен подбор на работа, жилище и желан статус, можеш да постигнеш едно много добро качество на живот.
Също така все повечето чужди фирми на българския пазар предоставят възможност на млади хора да работят в интересна, активна среда и да се развиват професионално. Не бих подценил и отлични български работодатели. Както казах и преди малко, сега е момента да потърсят своята реализация в България и съм убеден, че българският бизнес ще отговори на техните изисквания за заплата и социални придобивки.
Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?
При мен, за разлика от други хора, предизвикателства нямаше много. Аз се върнах в България с ясна цел и ясни представи, за това, което ще правя в следващите поне 10 години. След като получих предложението от Лазер Лоджистикс да ръководя офиса в Нови Искър се постарах да планирам всичко – жилище, кола, социална среда и т.н. Ако трябва да съм честен, след като имах добрата фирма, бях изпълнил плана на 50 %. Останалото беше само бюрокрация, която отчитам като предизвикателство и лична ангажираност.
Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?
Има много възможности за амбициозни хора, на които им се работи. Повече възможности за развитие. Има повече свободно време за хоби и развлечения, отколкото в други държави. Възможността за договаряне на отлични условия, заради липсата на кадри също е огромно предимство. Моментът е подходящ за знаещите и можещи хора да намерят високоплатена, удовлетворяваща длъжност, а за недотам квалифицираните, да получат нужната квалификация, отново заради търсенето и предлагането, и активните квалификационни програми, предлагани от българските работодатели.
Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?
Динамичната среда – работна и социална, която липсва дори в някои чуждестранни столични градове, морето, някои приятели, усещането за родина.
Опишете живота си в България с няколко думи?
Водя по-социален, по-забавен живот. Срещам се с интересни хора, посещавам конференции, семинари, които повишават знанията ми. Приемам нови предизвикателства и продължавам да градя своята кариера.
Каква е Вашата формула за успех?
В работата, самоусъвършенстването е първият стълб на успеха, след това идва правилния подбор на средата, фирмата, начина на работа. Всеки от нас е уникален по свой начин и откриването, и разработването на собствения талант, поставяйки го в правилна среда, води до постигането на резултати. Не изключвам и късмета – при мен той сработи с намирането на Лазер Лоджистикс. В останалите сфери любопитството е двигателя на промените, водещи до успеха. От скоро съм планувал нови върхове за покоряване, както в пряк, така и в преносен смисъл, където, освен с други инструменти, ще подходя и с необходимото търпение.
Виж свободните позиции от Лазер Лоджистик ООД тук: https://www.zaplata.bg/lazer-lodzhistik1/
If you are a Bulgarian, have studied or worked abroad and want to tell your story, please contact us.

| Your e-mail address: |
Please enter "Your e-mail address"
|
| История: |
Please enter "History"
|
| Send | |
SHARE THIS PAGE!
Initiative "I chose Bulgaria"