Кристина Бабуркова е прекарала почти четвърт век от живота си в Германия. Завършила е гимназия в Берлин, след което изкарва бакалавърска степен по хотелиерство в Швейцарския университет Ecole hoteliere de Lausanne, в град Лозана. Въпреки този дълъг период на пребиваване там, както и възможностите, които се отварят пред нея, Кристина взема решението да се върне в родината.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя на длъжност Мениджър Обучение и развитие на персонала в новооткрития хотел InterContinental Sofia.

Опишете работата си с няколко изречения?

Когато започнах работа на тази позиция, бях част от малкия, но сплотен екип, който имаше нелеката задача да подготви откриването на новия хотел на групата InterContinental Hotel Group в София. През първата година от престоя ми в България имах най-разнообразни ангажименти по изучаване на стандартите на марката, изработване на концепцията за новия ни бар-ресторант, набиране на служители и много други. През последните месеци преди отварянето на хотела, главният ми фокус вече беше обучението на екипа и подготовката му да работи според високите изисквания на нашата хотелска верига.

Колко време бяхте в чужбина?

Бях на 4 години, когато семейството ми се премести да живее в Германия, така че общо 24.

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през ноември 2016 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Аз много обичам работата си. Не мога да си представя да се занимавам с нещо извън сферата на хотелиерството. От самото начало на кариерата си работя за международната верига InterContinental Hotels & Resorts. Когато разбрах, че веригата ще отваря първия си хотел в България, реших, че искам да съм част от екипа, който ще осигури успеха на новия InterContinental в родното ми място.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Аз принадлежа към поколението, което ще изгражда бъдещето на България. Ако искаме да имаме по-добри условия за живот в нашата прекрасна страна и по-добро бъдеще тук, сега е моментът да започнем.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

За съжаление през последната година и половина съм се срещала с немалко българи, които се оплакват колко е зле тук и как в чужбина се живее къде-къде по-добре, и които ми се чудят, защо съм решила да се върна в София. Но след като съм живяла и работила в Лондон, в Берлин, и в Малта, мога да кажа, че в България качеството на живот е много добро. В София се радвам на най-добрия “work-life-balance” – баланс между работата и свободното време – в цялата си кариера досега. А този баланс в днешно време е голям лукс и много хора го подценяват. Също така се усеща, че все повече чужди фирми навлизат на българския пазар, които предоставят възможност на млади хора да работят в интересна среда и да се развиват професионално.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Най-голямото предизвикателство за мен лично беше общуването на правилен български език. Напълно разбираемо, като се има предвид колко дълго съм живяла и учила в чужбина. Гордея се, че съм завършила българското училище в Берлин, но то беше само един път седмично за 12 години. Имах известни дефицити в граматиката и акцента, които в началото на престоя ми предизвикваха забавни ситуации. Другото предизвикателство беше, че съм свикнала да работя в много международна среда с колеги от цял свят. Мислех, че тук такава ще ми липсва. В крайна сметка обаче бях приятно изненадана, че София се развива като една истински интернационална столица.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах, голямо предимство за мен е баланса между работа и свободно време. България просто предлага много опции за развлечение – море, планини, вкусна кухня, купони. Заплатите, поне в София, също вече започват да се подобряват и да дават възможност за по-добър доход.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството и близките. Също така българските домати.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Разнообразен, защото работата в хотел никога не е скучна. Цветен, защото в България, за щастие, може да се насладиш на различните сезони през годината. И весел, защото ние българите обичаме да се събираме и да се веселим.

Каква е Вашата формула за успех?

Да обичаш това, което правиш всеки ден. Не мога да си представя да имам работа, която да не ме удовлетворява. Aко си вършиш работата с удоволствие, тогава и успехите няма да закъснеят.

22-годишният Александър е прекарал 9 години в Австрия, учейки и работейки там. Въпреки този дълъг период на пребиваване в чужда за него държава, той категорично заявява, че няма по-хубаво място за живеене от България.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Учих и работих в Австрия.

Колко време бяхте в чужбина?

Заминах заедно с родителите си през 2006 г., когато бях на 11. Живях там през следващите 9 години.

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през месец октомври 2015 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Сайтел Варна от октомври 2015 г., на позиция “специалист информационно обслужване 2 -ро ниво.

Опишете работата си с няколко изречения?

Работя в един от проектите на Сайтел, който обслужва един от германските телекомуникационни оператори- Mobilcom-debitel. Помагам на клиентите да получат отговори на въпросите си, относно техните договори.

Защо избрахте да се върнете в България?

Избрах да се върна в България, защото никога не съм искал да живея другаде, и защото винаги съм смятал, че където и да си, трябва просто да си упорит и целеустремен. Това продължава да е правилният избор за мен. Вярвам, че няма да си променя мнението.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото вярвам, че това е нашето място! Ние младите можем да се развиваме и тук, в България до нашите роднини и приятели. Както написах по-горе - стига да сме упорити и да следваме целите си.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Смятам, че не е така, защото България се развива, макар и с по-бавни темпове. В крайна сметка развитието ни и това на държавата зависи от нас, БЪЛГАРИТЕ!

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върна?

Нямах големи предизвикателства пред себе си, може би, защото не преживях т. нар. “културен шок”.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Най големите предимства според мен са, че в България гледат на образованието в чужбина с по-добри очи. Другото предимство е, че си събрал опит от друга култура и държава, който можеш успешно да приложиш в България. Третото е езикът, който си научил или подобрил.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Приятели, роднини и по-разнообразният български начин на живот.

Опишете живота си в България с няколко думи?

По-интересен, по-забавен, по-спокоен и приятен.

Каква е вашата формула за успех?

Формулата ми е да не забравям от къде съм тръгнал, да обичам родината си, да се сещам за хубавите спомени, които са свързани с моето детство, което съм прекарал тук, да бъда упорит и целеустремен, да използвам силните си качества, да оценявам възможностите, които ми се дават, както и да обичам Деничка!

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Лазарина и Димо Желязови са млади и креативни хора, които са пропътували десетки хиляди километри в няколко държави по света като: Испания, Франция и СAЩ. Въпреки това, те взимат решението да се върнат окончателно в България. Двамата имат семеен бизнес свързан с изработката на бутикови аксесоари от кожа с марка Ъндърграунд Оазис ЕООД. Къде сте учили или работили в чужбина? Димо: Ние се запознахме в Испания. Тя учеше там аз също. Работихме най-различни неща там, след което заедно решихме да заминем за САЩ, което беше наша мечта. В САЩ също учихме, но и работихме най-различни неща. Колкото и да изглежда хаотично същност се оказа, че правейки и учейки различни неща, човек натрупва доста богат житейски опит в най- различни насоки, което после може да се използва благоприятно. Колко време бяхте в чужбина? Лазарина: За мен всичко започна през 2000 година още по визов режим. Заминах за Испания, за да си доуча средното образование в рамките на една година. Там останах и в университет, тоест 6-7 години бяхме там, след което 3 години в САЩ и две години във Франция. Кога се върнахте в България? Лазарина: Върнахме се окончателно през 2014 година, но имахме и връщания между САЩ и Франция. Димо: Просто решихме да приключим с пътуванията по чужбина и да се върнем окончателно в България. Защо избрахте да се върнете в България? Димо: Първоначално избрах да напусна България като паднаха визите, защото въобще не ми харесваше. Бъдейки по света разбираш, че няма никъде нищо идеално, съвършено или лесно. Навсякъде има плюсове и минуси, а след години странстване, решихме, че сме се обогатили в опознаването на света, разширили сме начина си на мислене и гледните точки, които имаме. Решихме, че е най-добре да бъдем полезни с това, което можем обратно в България, защото има много трудности, за които всички знаем, но има и възможности за промяна. Затова и се върнахме с идеята да бъдем промяната, която ние самите искаме, както и да виждаме в България. Лазарина: Ние вярваме, че няма човек на Земята, който да е роден случайно. Ние сме създадени, защото имаме мисия, имаме причина да бъдем на нея. Аз вярвам, че има причина ние специално да се родим тук. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Димо: За да се върнат в България, значи вече са излезли, което в един момент не е лошо, защото така могат да натрупат някакъв опит и да си разширят гледните точки за живота, както и да забогатеят житейски. След това, бих ги посъветвал да се върнат именно заради това, за което се върнахме и ние. България се нуждае от млади хора , които копнеят за промяна, и които са готови да бъдат промяната, която искат, без да изискват от другите или да очакват някой друг да го направи. Всички говорят за промяна, защото, ако човек само и единствено се оплаква, фокусира се върху трудностите, тогава нищо няма да се промени. Лазарина: За мен всичко се базира на принципи. Всичко функционира на някаква основа. Хората си мислят, че като отидеш в чужбина валят пари, но не е така. Пробвахме на няколко места и не валяха, но това, което можеш да видиш е един по-различен начин на мислене и принципи. Да видиш реално, че принципите не ти пречат, а помагат. Затова си мисля, че е хубаво българите да се върнат, за да могат реално да основат нови принципи, които да бъдат различни от старите и да те отведат на по-хубаво място. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Лазарина: Това е много индивидуално. Според мен навсякъде би могло да няма бъдеще, или да има такова. Ако ти е повтаряно от ден трети на смисления ти живот, че за теб няма бъдеще и, че ще си избуташ живота, може би така би го изкарал. Има бъдеще в България, защото има почва, хора, има толкова много нужда и смисъл. Димо: Хората са свободни да мислят и смятат каквото искат, да имат мнение. Въпросът е кое е истина и кое не. Това не е вярно, че в България няма бъдеще, защото бъдещето не идва просто ей така. Бъдещето го правим ние хората. Ако мислиш, че го няма, очакваш някой друг да го направи. Когато се промени самото мислене или това, че аз вече не очаквам някой друг да промени моето бъдеще, ами аз идвам с цел да допринеса за него, тогава имаш много повече енергия за живот и сила. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте? Лазарина: Аз бих споменала за отношението на хората, институции, обслужване. Някак си усещаш още отношението на „ Аз да не съм ти длъжен“. Тоест, където и да отидеш си посрещнат с това, че все едно трябва да си изпросиш някакво добро отношение . Димо: Има много повече предизвикателства от тези. И до ден днешен ги има, но особено, когато се върнахме от САЩ, беше много шоково. Най-вече отношението на хората, както спомена и Лазарина. В САЩ хората са далеч по-любезни . Някои казват, че това е фалшиво, но аз съм склонен да споря. Някъде може да е фалшиво, някъде е истинско. Много по-добре е да има култура на любезност, култура на хора, които не са ти сърдите още преди да те познават. Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Димо: Има предимства, разбира се. Първото за което се сещам е, че имаш много повече близки, отколкото в чужбина. Това в чужбина винаги липсва, както и приятелствата, които си изградил тук. Освен това, езикът също си е чужд. Отделно има и много възможности, тъй като страната се развива. Има преход, който продължава. Има много възможности, много ниши. Има и много чужденци, които избират да дойдат в България. Има благодатна почва за много нови неща, за промяна. Благодарение на това, българите дълго време са живеели в криза, но въпреки това са много креативни и това също е предимство, защото е полезно да си добър и креативен. Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Лазарина: Лютеницата... (шегува се). Малко или много, колкото и да говориш чужд език, липсва да седнеш и да поговориш, да споделиш с някого, на когото основите са същите като твоите. За мен беше голямо предимство да се запозная в Испания с Димо, който е българин и сме от един и същ роден град. Това беше супер яко. Това, което липсва е да ходиш и да знаеш, че си на свой терен. Липсва ти да знаеш как функционира всичко отвсякъде. Опишете живота си в България с няколко думи? Димо: Вълнуващ и изключително динамичен. Ние почти не се спираме, защото се занимаваме с доста неща. Едно от тях е бизнеса, за да можем да бъдем гъвкави, да намираме време за създаване на други неща. Активно се занимаваме и с изграждането на едно общество, което да бъде светлината в този град, да бъде промяната в цялата страна. Лазарина: За мен нещото, което определя живота ми е това, че моето щастие не се гради на това, което получавам, а на това, което давам. Всеки ден аз искам, събуждам се с мисълта, че моят ден днес ще бъде смислен. Няма да бъде ден, в който да бъда консуматор, защото консуматори има много. Аз искам да бъда човек, който прави промяна. Каква е вашата формула за успех? Димо: Може би е универсална. Нашата формула за успех е това, че ние наистина много уповаваме на Бог, на неговите принципи, черпим мъдрости от неговото слово и се учим как да бъдем различни. На този свят трябва да има много повече любов, мир, разбирателство и радост. Хората заместват радостта с разни забави и т.н, но истината е, че е трудно да си човек, защото често се луташ или губиш, не знаеш кое е добро или лошо, истина или фалшиво. Лично за нас ще кажа, че разчитаме на помощта на Бог и също така на това да живеем живот, който да дава, както и да променя, да превръщаме нещата, които изглеждат зле в добри. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Антонио Григоров е прекарал 3 години и половина в чужбина, където завършва своето висше образование в университета Стратклайд (Strathclyde), Великобритания, специалност Човешки ресурси. След дипломирането си става част от стажантска програма в голяма френска компания. Там има възможността в рамките на една година да бъде част от четири различни звена, специализирани в различни сфери на човешките ресурси. Въпреки възможностите, които се отварят пред него, той взима категоричното решение да се върне в България.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2015 година.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в TBI Bank на позиция ръководител „Подбор и работодателска марка“ (Head of Recruitment and Employer Branding) за България и Румъния.

Опишете работата си с няколко изречения?

Като ръководител „Подбор и работодателска марка“, моите основни предизвикателства включват изготвяне на стратегия за привличане на нови таланти и модернизиране на вътрешните процеси за подбор. Позицията е симбиоза между традиционните методи за подбор на персонал и иновативни похвати за изграждане на силна връзка между организацията и кандидатите. Друга важна част от моята професия е изграждане на реалистична картина за работната среда в TBI Bank. За нашия екип е важно всички кандидати да бъдат напълно запознати с предизвикателствата, пред които се изправя нашата организация, както и да получат достатъчно информация за вземането на правилното решение.

Защо избрахте да се върнете в България?

Като изключим основните фактори като семейство, приятели и социална среда, мога да определя себе си като голям оптимист за бъдещeто на България. По време на престоя ми в чужбина не съм преставал да следя тенденциите на пазара в България и Източна Европа. Още тогава забелязах, че много чуждестрaнни компании отварят представителства в България, много български компании работят на високо световно ниво и всички те предлагат добри условия за развитие и реализация. След завършване на образованието и приключване на стажа се почуствах готов да се върна в България, за да допринеса за развитието на професията със знания и голяма мотивация.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото тук могат да бъдат част от нещо, което тепърва се създава и развива. Всеки техен работен ден може да бъде наситен с много динамика и възможности за изграждане на нови и интересни процеси. От гледна точка на човешките ресурси мога да отбележа, че кариерното развитие тук е по-бързо постижимо. За никого не е тайна, че пазарът на труда изпитва глад за образовани и мотивирани професионалисти, което дава възможност на хората, притежаващи тези качества, да бъдат оценени подобаващо.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Все по-рядко срещам хора, които смятат че в България няма бъдеще и търсят изход чрез Терминал 2. Според мен всичко зависи от личността и характера на човека. Всички преминаваме през трудни моменти, но първо трябва да погледнем към себе си и да се насочим към това как ние можем да променим средата около нас.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Едно от основните предизвикателства към мен беше намирането на правилната работна среда. Бях наясно какво търся, но не бях сигурен, къде бих могъл да го намеря. Тук е моментът да отбележа, че България и в частност университетите значително трябва да подобрят своите кариерни центрове и кариерно консултиране, за да служат като компас на дипломиращите се студенти. Моето лично мнение е, че трябва да има подобни звена в гимназиите и университетите и те да работят в тясно сътрудничество с бизнеса. С връщането ми в България попаднах в този тъй наречен вакуум между образованието и бизнеса. Друго предизвикателство, пред което се изправих при връщането ми в България, бе липсата на модерното възприемане на моята специалност – Човешки ресурси. Това е сфера, която отдавна не се ограничава с функциите на отдел труд и работна заплата.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах и преди, кариерното развитие е едно от тях. Другите са по-скоро свързани със социалната среда и чувството за принадлежност.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Това, което ми липсваше най-много, докато бях в чужбина, бе възможността успешно да балансирам времето си между професионалните ангажименти и личния живот. Именно поради тази причина аз реших да пиша моята дисертация на тема Work&Life balancе. Радвам се, че успях да намеря начините бързо да се фокусирам върху професионалните задължения и после лесно да се откъсвам и да се отдавам на занимания, които ме карат да се чувствам зареден с нови сили.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Щастие, семейство, адреналин, кариера, успех.

Каква е Вашата формула за успех?

Ключът към успеха е да откриеш своя талант и никога да не губиш своя глад за нови познания и предизвикателства.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.