Ради Кърмазов е БИМ мениджър в Иво Петров Архитекти. Неговият 19 годишен опит в консултирането, създаването и обучението на софтуерни продукти и проекти в архитектурата, е ценен актив за компанията. Той е участвал в проекти в различни сфери и мащаби, такива като инфраструктурния проект за 75 железопътни станции в Саудитска Арабия, новото летище в Инстанбул, Expo 2017 Village Masterplan-Green Block в Казахстан, St Edward's Kensington Row Residential Complex – Лондон, Мастерплан и проучване на новите железопътни станции и линии в Crossrail II и Waltham Cross - Cheshunt, в Лондон. Неговият ентусиазъм и неспирно търсене на начини за подобряване на работата на софтуера, както и уменията на хората да помагат за непрекъснатото повишаване на стандартите и ефективността на работа в ИПА. БИМ отдела в компанията е единственият по рода си в България, благодарение на професионализма, опита и стремежа на всички в него.

Опишете работата си с няколко изречения?

Грижа се работата на архитектите да върви гладко, помагам им, обучавам ги. Създавам стандарти за работа с програмата и съблюдавам спазването им-координация между арх. и инженерни файлове, редактиране и създаване на фамилии

Къде сте учили или работили в чужбина?

Няколко големи международни компании в Лондон. Foster + Partners, Scott Brownrigg, AHR Global, където имах възможност да се включа към големи международни проекти.

Колко време бяхте в чужбина?

Около 3 години.

Кога се върнахте в България? ​

През 2016 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Заради възможноста да се развивам в България и да приложа това, което научих навън.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото камъкът си тежи на мястото. И няма нищо лошо да излезеш навън, да събереш опит, който да приложиш в собствената си родина. Ние трябва да развиваме нашата страна, а не чуждите.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Предполагам, че не са пробвали истински да си създадат бъдещето, което желаят. Повярвали са, че бъдещето им е навън. Всъщност те могат да станат каквито си поискат в България, единственото условие е да го пожелаят силно и разбира се да работят за това.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Да приема, че онлайн банкирането в България работи само в работното време на банката,
и че трябва винаги да носиш пари в брой, защото на много места не работят с карти. Друго голямо предизвикателство е човек да бута количка по натрошените ни тротоари, ако случайно няма паркирали отгоре коли.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Независимо, че си от друг град, но работиш в София, ти все пак си си вкъщи, всички наоколо говорят твоя език, и е много по лесно да се разбереш с хората, тъй като те не са по различни от теб. Децата ти също имат възможност да растат и живеят сред свои и никой не гледа на теб и на тях, като на чужденци. Автомобилното движение не е на обратно - има истинска природа и не съм на някой „мухлясал“ остров.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството, приятелите, морето и планината

Опишете живота си в България с няколко думи?

Гледам си малкото момченце, семейството и работата основно. Като цяло съм щастлив, че взех решение да се прибера в България. Тук се чувствам по-добре.

Каква е Вашата формула за успех?

Не мисля, че имам някоя специална формула която да знам и да прилагам. Просто съм търпелив, упорит и постоянен в това, което правя, докато постигна успех.

Д-р Николай Михайлов е прекарал година и половина в Лондон, работейки в няколко отделения по съдова хирургия. Завършва медицина през 1994 година в МУ Пловдив, специализира хирургия и от 1999 до сега се занимава със съдова хирургия и ангелогия. Къде сте учили или работили в чужбина? Работил съм в отделенията по Съдова хирургия в Лондон (Royal Free London NHS Foundation Trust /Royal Free Hospital /, Leeds Teaching Hospitals NHS Trust / Leeds General Infirmary). Колко време бяхте в чужбина? Общо почти 18 месеца. Кога се върнахте в България? В края на юли месец 2015 година. Сега къде работите и на каква позиция? Работя в две лечебни заведения - УМБАЛ „Пълмед” като началник на Отделение по Съдова хирургия, в ДКЦ „Пълмед“ – доболнична помощ и УМБАЛ „Св. Георги" – Клиника по съдова хирургия и ангиология. Опишете работата си с няколко изречения? И в двете лечебни заведения, в които работя, извършваме в почти пълен обем и на съвременно ниво всички планови и спешни съдово – реконструктивни операции, касаещи патологията на артериалните съдове, с изключение тези на сърцето и на гръдната аорта. Извършваме основните видове оперативни намеси за варикозна болест и за осигуряване на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Работата ми е динамична, интересна, отговорна, изискваща физическа и психическа издръжливост, добри умения за общуване с различни пациенти и колеги от моята специалност и всички други специалности. Защо избрахте да се върнете в България? За да бъда честен, трябва да призная, че заминах в Обединеното Кралство като сравнително утвърден в Пловдив съдов хирург, с постоянно работно място в реномирана болница и клиника, в която се работеше на високо за България ниво и с немалък брой пациенти. Това ми даде възможност да оценя работата си в тези две изключително реномирани за Англия болници от различна, по-критична гледна точка. След този не много продължителен, но и в никакъв случай кратък престой, си дадох сметка, че здравеопазването и в частност съдовата хирургия в напреднала европейска държава като Обединеното Кралство, също изпитват сериозни трудности в някои аспекти от функционирането си и далеч не всичко е перфектно организирано, както смятах преди да замина. С две думи там видях и срещнах специалисти и неща на световно ниво, но и се сблъсках с трудности и проблеми, които в България не съществуват. В крайна сметка разбрах, че въпреки големия брой проблеми и недофинансирането на здравеопазването и болниците в България, и тук може да се работи медицина и съдова хирургия на добро ниво. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Не бих казал, че задължително ще ги съветвам да се връщат в България. Бих ги посъветвал и поощрил да заминат в чужбина, да поработят там и лично да се уверят в предимствата и недостатъците на здравеопазването в Европейските държави, но и да не подценяват възможностите за обучение и работа в България. Накратко смятам в днешния глобализиращ се свят, да не говорим за Европа, днешните млади лекари имат възможност и са длъжни да извлекат най-доброто за себе си, и в последствие за своите пациенти, като не се ограничават да работят и учат в една държава. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Бих им казал, че не са съвсем прави, защото мисля, че бъдещето на останалите европейски държави не е много по-светло от това на България. Освен това наистина смятам, че поне в известна степен бъдещето ни зависи от самите нас. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Сравнително краткият ми престой в чужбина и това, че се върнах на същото работно място не са поставяли особени предизвикателства пред мен. Може би мога да нарека предизвикателство започването на работа и създаването с мое участие на работеща Съдова Хирургия в УМБАЛ Пълмед, което все още не мога да кажа че е напълно преодоляно. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Това, че човек живее и работи в собствената си страна, заобиколен от семейство и приятели. Начинът ни живот и разбиранията ни за него са доста по-различни от тези на хората в Западна Европа. Възможностите за обучение и развитие далеч не са толкова малки, колкото ни се струва. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството, приятелите, начинът на живот. Опишете живота си в България с няколко думи? Спокойствие, интересна и напрегната работа, носеща удовлетворение, но и разочарования, вълнуващи и различни начини за физическа и психическа отмора. Каква е вашата формула за успех? Добро образование, което обаче трябва постоянно да се допълва и развива, задължително много труд, добри отношения с колеги и пациенти, способност да отсяваш значимото от незначимото, и умение да не пилееш време и енергия за незначимите неща. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Калоян Григоров е участник в три студентски бригади за културен обмен със САЩ, като след дипломирането си решава да специализира в University of Virginia. Живял и работил в близост до големите мегаполиси –Ню Йорк, Вашингтон и Бостън. Въпреки предложенията да остане, избира да се развива кариерно в София. В България работи като Мениджър в продължение на 3 години за налагането на Декатлон на пазара и се развива в сферата на Човешките ресурси, част от борда на Summer Work and Travel Alumni Association.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя като Мениджър Човешки ресурси за ES Bright Consultants, като стратегически развивам политиката по подбор и задържане на персонал. Отговарям за оптимизирането на бюджета в частта наемане и подбор, рекламна дейност, както и оптимизация на разходи, залагане на допълнителни придобивки за екипите на фирмата, както и формиране на модерна корпоративна култура.

Опишете работата си с няколко изречения?

Позицията ми е изключително интересна, като в работата си балансирам между класически ръководител по подбор на персонал и дефрагментирам поетапно дейността на компанията. За момента в проекта се приоритизира върху развитието на екипа, насърчаването на новаторска политика по отношение на персонала, както и максимална оптимизация на работното време. Оперативната дейност по налагането на недокрай популярен бранд на родния пазар, е основно предизвикателство, както и набирането на правилните специалисти в конкуренция с големите компании.

Кога се върнахте в България?

През 2011 г.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Като основна трудност намирането на конкуретна работа веднага след дипломирането. Често пъти в чужбина има практиката отличниците от випуска да се наемат с приоритет и/или да започнат работа в част от утвърдените компании, тук обаче не е така. Срещнах доста трудности и препятствия по пътя към бленувана професия.

Защо избрахте да се върнете в България?

До голяма степен носталгията играе роля. Каквото и да изтъкне всеки един от българите, камъкът си тежи на мястото, а мястото на много голяма част от способните българи е именно тук. По време не само на престоя си в САЩ, но и при различните ми пътувания в други държави, винаги съм се опитвал да сравнявам всяка една страна и да събирам идеи за оптимизация, както и за промяна на нашата действителност. Страната ни се развива, но смятам че има още много какво да се желае. Бихме могли да ускорим още процеса по модернизация и интегриране на нововъведения в България.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Бих посъветвал всеки да пътува, да открива нови места и хора, да сравнява и наблюдава.

И след това разбира се, да се завърне и приложи наученото. Целият този опит би помогнал не само на него, но и на страната ни. Промяната започва от нас, сега, от всички онези българи, пътували и пребивавали зад граница, от онези, които са се учили и работили здраво. Вярвам много силно в това, което казвам...

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Да попътуват, да се потрудят, да потърсят щастието – било то и далеч от дома. Може наистина тяхната мечта да се намира далеч оттук. Намираме се във все по-глобализиращ и развиващ се свят и всеки има свободата да пътува и да бъде мобилен. Всеки има правото да търси промяна и по-добри условия за живот. Възползвайте се от всяка една възможност, но не забравяйте от къде сте тръгнали и винаги носете България в сърцето си!

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Смятам, че животът в страна като нашата може да е доста интересен. Като започнем от това, че живее в регион, който се развива динамично в икономическо отношение, и стигнем дотам, че хората тук са изключително емоционални. Всяко казано от мен нещо може да се тълкува както като положителна, така и като отрицателна черта. От всеки зависи какво избира. Дали иска да живее във вече изградена страна, с определен стандарт на живот, или би желал да е основен фактор при промяната и развитието. Аз вярвам, че е по-интересно и предизвикателно да сме фактор за промяната!

Какво Ви липсваше най-много, докато беше в чужбина?

Преди всичко семейството и близките ми приятели. На второ място - чувството да не трябва да избираш между близките си хора и кариерното си развитие, което е безценно. Тук имам всичко, от което се нуждая – любим човек, семейство и близки приятели.

Невероятната храна и културен живот, които са на достъпни цени. В “чужбина” трябва да си платиш, за да си позволиш качествена храна, а аз обичам да гледам на храната като на ценност.

Природата е каузата, в която трябва да се инвестира истински! Бих се радвал да имам повече време, за да обикалям и да се наслаждавам на културното богатство, което притежаваме. Хубаво е политическата ни класа да се замисли колко много потенциал крие то и да го развива.

Каква е Вашата формула за успех?

Непрестанна жажда за самоусъвършенстване. Все още я преоткривам, не се смятам за успешен.

Доктор Живко Жеков е работил четири години в Ирландия, в няколко специализирани болници като консултант - рентгенолог.​ В момента той е рентгенолог и ръководител на отделението по Образна диагностика на територията на МБАЛ – Бургасмед. Завършва висшето си образование в Медицински университет Варна през 1996 година. Като опитен специалист в тази сфера, той споделя за предимствата и предизвикателствата от завръщането в родната си държава, както и за любовта към работата си. Къде сте учили или работили в чужбина? Завършил съм своето образование в България. Работил съм в няколко болници в Ирландия като консултант - рентгенолог. Колко време бяхте в чужбина? В Ирландия работих четири последователни години (за шест и повече месеца всяка година) Кога се върнахте в България? В България се завърнах месец септември 2016г. Защо избрахте да се върнете в България? Работeйки и живеейки в чужбина, с годините стигнах до извода, че, където и да живея и работя (опитвайки се да постигна прогрес за моето семейство и личен такъв), то скоростта, с която се постига този прогрес, зависи единствено от това какво, колко, и как даваш, а не от мястото (държавата), където работиш . Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Считам, че не случайно сме родени в България. Не е случаен факта, че има толкова българи работещи и учещи в чужбина. Вярвам, че е въпрос на време да се върнат. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Обичайно това е един от декларираните на глас мотиви за реализация в чужбина. Точно затова бих препоръчал на песимистите да изпитат себе си да работят или учат в чужбина. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? За мен най-голямото предизвикателство винаги е била борбата със самия себе си. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Едно от предимствата е, че постигнатите успехи можеш да споделиш с най-близките си хора: семейство и приятели. Второ - в случай на нещастие, провал, беда в бизнеса, отново най-близките ти хора са на ръка разстояние. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството. Опишете живота си в България с няколко думи? Труд. Щастлив семеен живот. Каква е Вашата формула за успех? Ясни цели, труд и постоянство. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.