Кристина Бабуркова е прекарала почти четвърт век от живота си в Германия. Завършила е гимназия в Берлин, след което изкарва бакалавърска степен по хотелиерство в Швейцарския университет Ecole hoteliere de Lausanne, в град Лозана. Въпреки този дълъг период на пребиваване там, както и възможностите, които се отварят пред нея, Кристина взема решението да се върне в родината.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя на длъжност Мениджър Обучение и развитие на персонала в новооткрития хотел InterContinental Sofia.

Опишете работата си с няколко изречения?

Когато започнах работа на тази позиция, бях част от малкия, но сплотен екип, който имаше нелеката задача да подготви откриването на новия хотел на групата InterContinental Hotel Group в София. През първата година от престоя ми в България имах най-разнообразни ангажименти по изучаване на стандартите на марката, изработване на концепцията за новия ни бар-ресторант, набиране на служители и много други. През последните месеци преди отварянето на хотела, главният ми фокус вече беше обучението на екипа и подготовката му да работи според високите изисквания на нашата хотелска верига.

Колко време бяхте в чужбина?

Бях на 4 години, когато семейството ми се премести да живее в Германия, така че общо 24.

Кога се върнахте в България?

Върнах се в България през ноември 2016 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Аз много обичам работата си. Не мога да си представя да се занимавам с нещо извън сферата на хотелиерството. От самото начало на кариерата си работя за международната верига InterContinental Hotels & Resorts. Когато разбрах, че веригата ще отваря първия си хотел в България, реших, че искам да съм част от екипа, който ще осигури успеха на новия InterContinental в родното ми място.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Аз принадлежа към поколението, което ще изгражда бъдещето на България. Ако искаме да имаме по-добри условия за живот в нашата прекрасна страна и по-добро бъдеще тук, сега е моментът да започнем.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

За съжаление през последната година и половина съм се срещала с немалко българи, които се оплакват колко е зле тук и как в чужбина се живее къде-къде по-добре, и които ми се чудят, защо съм решила да се върна в София. Но след като съм живяла и работила в Лондон, в Берлин, и в Малта, мога да кажа, че в България качеството на живот е много добро. В София се радвам на най-добрия “work-life-balance” – баланс между работата и свободното време – в цялата си кариера досега. А този баланс в днешно време е голям лукс и много хора го подценяват. Също така се усеща, че все повече чужди фирми навлизат на българския пазар, които предоставят възможност на млади хора да работят в интересна среда и да се развиват професионално.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Най-голямото предизвикателство за мен лично беше общуването на правилен български език. Напълно разбираемо, като се има предвид колко дълго съм живяла и учила в чужбина. Гордея се, че съм завършила българското училище в Берлин, но то беше само един път седмично за 12 години. Имах известни дефицити в граматиката и акцента, които в началото на престоя ми предизвикваха забавни ситуации. Другото предизвикателство беше, че съм свикнала да работя в много международна среда с колеги от цял свят. Мислех, че тук такава ще ми липсва. В крайна сметка обаче бях приятно изненадана, че София се развива като една истински интернационална столица.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Както споменах, голямо предимство за мен е баланса между работа и свободно време. България просто предлага много опции за развлечение – море, планини, вкусна кухня, купони. Заплатите, поне в София, също вече започват да се подобряват и да дават възможност за по-добър доход.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството и близките. Също така българските домати.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Разнообразен, защото работата в хотел никога не е скучна. Цветен, защото в България, за щастие, може да се насладиш на различните сезони през годината. И весел, защото ние българите обичаме да се събираме и да се веселим.

Каква е Вашата формула за успех?

Да обичаш това, което правиш всеки ден. Не мога да си представя да имам работа, която да не ме удовлетворява. Aко си вършиш работата с удоволствие, тогава и успехите няма да закъснеят.

Лазарина и Димо Желязови са млади и креативни хора, които са пропътували десетки хиляди километри в няколко държави по света като: Испания, Франция и СAЩ. Въпреки това, те взимат решението да се върнат окончателно в България. Двамата имат семеен бизнес свързан с изработката на бутикови аксесоари от кожа с марка Ъндърграунд Оазис ЕООД. Къде сте учили или работили в чужбина? Димо: Ние се запознахме в Испания. Тя учеше там аз също. Работихме най-различни неща там, след което заедно решихме да заминем за САЩ, което беше наша мечта. В САЩ също учихме, но и работихме най-различни неща. Колкото и да изглежда хаотично същност се оказа, че правейки и учейки различни неща, човек натрупва доста богат житейски опит в най- различни насоки, което после може да се използва благоприятно. Колко време бяхте в чужбина? Лазарина: За мен всичко започна през 2000 година още по визов режим. Заминах за Испания, за да си доуча средното образование в рамките на една година. Там останах и в университет, тоест 6-7 години бяхме там, след което 3 години в САЩ и две години във Франция. Кога се върнахте в България? Лазарина: Върнахме се окончателно през 2014 година, но имахме и връщания между САЩ и Франция. Димо: Просто решихме да приключим с пътуванията по чужбина и да се върнем окончателно в България. Защо избрахте да се върнете в България? Димо: Първоначално избрах да напусна България като паднаха визите, защото въобще не ми харесваше. Бъдейки по света разбираш, че няма никъде нищо идеално, съвършено или лесно. Навсякъде има плюсове и минуси, а след години странстване, решихме, че сме се обогатили в опознаването на света, разширили сме начина си на мислене и гледните точки, които имаме. Решихме, че е най-добре да бъдем полезни с това, което можем обратно в България, защото има много трудности, за които всички знаем, но има и възможности за промяна. Затова и се върнахме с идеята да бъдем промяната, която ние самите искаме, както и да виждаме в България. Лазарина: Ние вярваме, че няма човек на Земята, който да е роден случайно. Ние сме създадени, защото имаме мисия, имаме причина да бъдем на нея. Аз вярвам, че има причина ние специално да се родим тук. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Димо: За да се върнат в България, значи вече са излезли, което в един момент не е лошо, защото така могат да натрупат някакъв опит и да си разширят гледните точки за живота, както и да забогатеят житейски. След това, бих ги посъветвал да се върнат именно заради това, за което се върнахме и ние. България се нуждае от млади хора , които копнеят за промяна, и които са готови да бъдат промяната, която искат, без да изискват от другите или да очакват някой друг да го направи. Всички говорят за промяна, защото, ако човек само и единствено се оплаква, фокусира се върху трудностите, тогава нищо няма да се промени. Лазарина: За мен всичко се базира на принципи. Всичко функционира на някаква основа. Хората си мислят, че като отидеш в чужбина валят пари, но не е така. Пробвахме на няколко места и не валяха, но това, което можеш да видиш е един по-различен начин на мислене и принципи. Да видиш реално, че принципите не ти пречат, а помагат. Затова си мисля, че е хубаво българите да се върнат, за да могат реално да основат нови принципи, които да бъдат различни от старите и да те отведат на по-хубаво място. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Лазарина: Това е много индивидуално. Според мен навсякъде би могло да няма бъдеще, или да има такова. Ако ти е повтаряно от ден трети на смисления ти живот, че за теб няма бъдеще и, че ще си избуташ живота, може би така би го изкарал. Има бъдеще в България, защото има почва, хора, има толкова много нужда и смисъл. Димо: Хората са свободни да мислят и смятат каквото искат, да имат мнение. Въпросът е кое е истина и кое не. Това не е вярно, че в България няма бъдеще, защото бъдещето не идва просто ей така. Бъдещето го правим ние хората. Ако мислиш, че го няма, очакваш някой друг да го направи. Когато се промени самото мислене или това, че аз вече не очаквам някой друг да промени моето бъдеще, ами аз идвам с цел да допринеса за него, тогава имаш много повече енергия за живот и сила. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте? Лазарина: Аз бих споменала за отношението на хората, институции, обслужване. Някак си усещаш още отношението на „ Аз да не съм ти длъжен“. Тоест, където и да отидеш си посрещнат с това, че все едно трябва да си изпросиш някакво добро отношение . Димо: Има много повече предизвикателства от тези. И до ден днешен ги има, но особено, когато се върнахме от САЩ, беше много шоково. Най-вече отношението на хората, както спомена и Лазарина. В САЩ хората са далеч по-любезни . Някои казват, че това е фалшиво, но аз съм склонен да споря. Някъде може да е фалшиво, някъде е истинско. Много по-добре е да има култура на любезност, култура на хора, които не са ти сърдите още преди да те познават. Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Димо: Има предимства, разбира се. Първото за което се сещам е, че имаш много повече близки, отколкото в чужбина. Това в чужбина винаги липсва, както и приятелствата, които си изградил тук. Освен това, езикът също си е чужд. Отделно има и много възможности, тъй като страната се развива. Има преход, който продължава. Има много възможности, много ниши. Има и много чужденци, които избират да дойдат в България. Има благодатна почва за много нови неща, за промяна. Благодарение на това, българите дълго време са живеели в криза, но въпреки това са много креативни и това също е предимство, защото е полезно да си добър и креативен. Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Лазарина: Лютеницата... (шегува се). Малко или много, колкото и да говориш чужд език, липсва да седнеш и да поговориш, да споделиш с някого, на когото основите са същите като твоите. За мен беше голямо предимство да се запозная в Испания с Димо, който е българин и сме от един и същ роден град. Това беше супер яко. Това, което липсва е да ходиш и да знаеш, че си на свой терен. Липсва ти да знаеш как функционира всичко отвсякъде. Опишете живота си в България с няколко думи? Димо: Вълнуващ и изключително динамичен. Ние почти не се спираме, защото се занимаваме с доста неща. Едно от тях е бизнеса, за да можем да бъдем гъвкави, да намираме време за създаване на други неща. Активно се занимаваме и с изграждането на едно общество, което да бъде светлината в този град, да бъде промяната в цялата страна. Лазарина: За мен нещото, което определя живота ми е това, че моето щастие не се гради на това, което получавам, а на това, което давам. Всеки ден аз искам, събуждам се с мисълта, че моят ден днес ще бъде смислен. Няма да бъде ден, в който да бъда консуматор, защото консуматори има много. Аз искам да бъда човек, който прави промяна. Каква е вашата формула за успех? Димо: Може би е универсална. Нашата формула за успех е това, че ние наистина много уповаваме на Бог, на неговите принципи, черпим мъдрости от неговото слово и се учим как да бъдем различни. На този свят трябва да има много повече любов, мир, разбирателство и радост. Хората заместват радостта с разни забави и т.н, но истината е, че е трудно да си човек, защото често се луташ или губиш, не знаеш кое е добро или лошо, истина или фалшиво. Лично за нас ще кажа, че разчитаме на помощта на Бог и също така на това да живеем живот, който да дава, както и да променя, да превръщаме нещата, които изглеждат зле в добри. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Мирослав Гълъбов е един от многото българи, които заминават зад граница, за да завършат своето образование или да започнат работа. Въпреки перспективите за кариерно развитие, които се отварят пред него, той взима решението да се върне обратно в родината, за да бъде по-близо до семейството си, както и желанието да се развива в професионален план.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Ем Би Ел като ръководител на отдела за управление на имоти

Опишете работата си с няколко изречения?

Ръководя екип, който се занимава с управлението на бизнес сгради и търговски центрове. Нашата работа е да управляваме сградите като бизнес, както и да защитаваме интересите на собствениците. В същото време поддържаме сградите да са технически изправни. Стремим се наемателите и посетителите да са максимално задоволени от престоя си в сградата.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Учил съм във Великобритания. Средното си образование изкарах в колеж в Кеймбридж, а висшето в лондонски университет.

Колко време бяхте в чужбина?

Общо около 7 години.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2005 година.

Защо избрахте да се върнете в България?

Тогава се върнах по лични причини. Отделно през 2005 година България все още не беше част от Европейския Съюз. Беше по-трудно да се пребивава във Великобритания.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

В България има възможности за развитие, без да се чувстваш като различен или аутсайдер, в едно чуждо общество. Вече има достатъчно български и международни компании, които предлагат високо ниво при заплащането и работните условия.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Всеки гради сам своето бъдеще. От нас зависи как ще се развиваме като личности и оттам като общество.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

През 2005 г. все още нямаше толкова международни компании в България. Британското ми образование не беше от такава полза. На някои места гледаха негативно на това, че съм учил в чужбина. Ако сега трябваше да си търся първа работа, мисля, че ще ми е по-лесно.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Работиш и живееш в позната атмосфера и работна среда. Имаш повече свободно време за хоби и развлечения, отколкото в други държави. Повече възможности за развитие. Трудовият пазар в България не е толкова конкурентен и човек може да се развива по-бързо, отколкото на други места.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Аз бях на 15 години, когато отидох да уча в чужбина. В началото най-много ми липсваше семейството и приятелите. От друга страна, когато човек е млад, се климатизира по-бързо и създава много приятелства и контакти, както и в чужбина. Повечето, от които са ценни за мен и до днес.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Доста по-социален от живота ми в Англия. Имам много повече време за срещи и контакти с близките ми хора. Извън професионалните ми задължения, обичам да пътувам в страната, понякога и в чужбина.

Каква е Вашата формула за успех?

Умението, което ми помага бързо да се адаптирам и да създавам нови социални контакти. Социалните умения са много полезни в личен и професионален план. Благодарен съм за престоя си във Великобритания. Научих се рано да създавам контакти с хора от цял свят.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Доктор Живко Жеков е работил четири години в Ирландия, в няколко специализирани болници като консултант - рентгенолог.​ В момента той е рентгенолог и ръководител на отделението по Образна диагностика на територията на МБАЛ – Бургасмед. Завършва висшето си образование в Медицински университет Варна през 1996 година. Като опитен специалист в тази сфера, той споделя за предимствата и предизвикателствата от завръщането в родната си държава, както и за любовта към работата си. Къде сте учили или работили в чужбина? Завършил съм своето образование в България. Работил съм в няколко болници в Ирландия като консултант - рентгенолог. Колко време бяхте в чужбина? В Ирландия работих четири последователни години (за шест и повече месеца всяка година) Кога се върнахте в България? В България се завърнах месец септември 2016г. Защо избрахте да се върнете в България? Работeйки и живеейки в чужбина, с годините стигнах до извода, че, където и да живея и работя (опитвайки се да постигна прогрес за моето семейство и личен такъв), то скоростта, с която се постига този прогрес, зависи единствено от това какво, колко, и как даваш, а не от мястото (държавата), където работиш . Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Считам, че не случайно сме родени в България. Не е случаен факта, че има толкова българи работещи и учещи в чужбина. Вярвам, че е въпрос на време да се върнат. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Обичайно това е един от декларираните на глас мотиви за реализация в чужбина. Точно затова бих препоръчал на песимистите да изпитат себе си да работят или учат в чужбина. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? За мен най-голямото предизвикателство винаги е била борбата със самия себе си. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Едно от предимствата е, че постигнатите успехи можеш да споделиш с най-близките си хора: семейство и приятели. Второ - в случай на нещастие, провал, беда в бизнеса, отново най-близките ти хора са на ръка разстояние. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Семейството. Опишете живота си в България с няколко думи? Труд. Щастлив семеен живот. Каква е Вашата формула за успех? Ясни цели, труд и постоянство. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.