Калоян Колев е на 23 години и прекарал четири години в град Аахен, Германия, учейки в един от водещите университети там. Колко време беше в чужбина? В Германия пребивавах от 2013 до 2017 година. Относително се събират около 4 години. Кога се върна в България? В България се завърнах към средата на октомври месец 2017 година. Къде работиш сега и на каква позиция? Работя в „Сайтел България“, на позиция Специалист информационно обслужване. Опиши работата си с няколко изречения? Работата си намирам за динамична, интересна и с възможност за по-нататъчно развитие. От друга гледна точка, работата в Сайтел допринася за развитието и подобрението на езиковите умения, а също така и за развитието на комуникационните умения. Общо казано: как да общуваш правилно и да обслужваш клиентите си добре, за да останат доволни. Защо избра да се върнеш в България? Причините да се завърна в родината си са много на брой. Първата причина, на която аз отдавам може би най-голямо значение, е националната ми гордост, присъща за по-голяма част от българите. Да си българин е дар, а да живееш в родината си е щастие – и за теб самия, и за близките ти. Освен това от самото начало усетих, че Германия не е моето място, а жителите и́ не са моите хора – твърде различни сме, а тяхната студена вътрешна и външна обвивка ме отблъскваше и отдалечаваше от тях и Германия. Германия е страна със силно развита икономика и политика, в която хората и начинът им на живот са уредени и подредени и така да се каже, наистина се изкарват добри пари, но по мое мнение всичко свърша до там. Носталгията продължаваше да ме дърпа към България непрестанно. В един момент прецених, че личностното ми щастие е по-важно от всяка една заработена сума и взех решението да се прибера у дома. Освен това съм на мнение и силно вярвам, че ние, младите хора, сме бъдещето на България, както и хората, които трябва да допринесат за промяната в държавата ни към по-добро, за което съм тук да се боря с всички сили! България има потенциал и ние сме този потенциал, който тепърва предстои да се разгръща. Защо би посъветвал младите хора да се върнат в България? Бих посъветвал младите хора да се върнат в България, защото знам как се чувстват повече от тях в Германия – чужди и не на място. Обратно на вярванията на повечето, заминали за чужбина, в България има развитие и възможности за такова. Да вземем „Сайтел“ за пример и също така много други чуждестранни аутсорсинг фирми, които навлязоха на българския пазар и предоставят шансове за развитие на хора от всякакви възрасти. Но най-вече аз ги съветвам да се приберат, защото у дома е най-хубаво и тук ще са най-щастливи. Какво би казал на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? На тези хора бих казал, че е най-лесно да говориш без да опиташ. Предизвиквам ги най-добронамерено да се върнат и да опитат, след това да изказват такива твърдения. Аз съм убеден, че връщайки се и опитвайки повечето ще се убедят в обратното, т.е, че и в България има бъдеще! Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред теб, когато се върна? За момента не съм срещал предизвикателства. Всичко върви напълно добре. Какви според теб са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Тук ще бъда лаконичен, защото следните предимства сами говорят за себе си: социален живот, развитие и растеж на място, където истински се чувстваш на мястото си, щастие и спокойствие. Какво ти липсваше най-много, докато беше в чужбина? Семейството ми, приятелите ми и това да се чувствам на място. Това са нещата, които ми липсваха най-много. Опиши живота си в България с няколко думи? динамичен, разнообразен, щастлив и забавен. Каква е твоята формула за успех? Текущата ми формула за успех е широката усмивка на лицето, както и позитивен мироглед. Гледам напред с високо вдигната глава и усмивка на лице и никога не спирам да се боря. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Мирослав Гълъбов е един от многото българи, които заминават зад граница, за да завършат своето образование или да започнат работа. Въпреки перспективите за кариерно развитие, които се отварят пред него, той взима решението да се върне обратно в родината, за да бъде по-близо до семейството си, както и желанието да се развива в професионален план.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Ем Би Ел като ръководител на отдела за управление на имоти

Опишете работата си с няколко изречения?

Ръководя екип, който се занимава с управлението на бизнес сгради и търговски центрове. Нашата работа е да управляваме сградите като бизнес, както и да защитаваме интересите на собствениците. В същото време поддържаме сградите да са технически изправни. Стремим се наемателите и посетителите да са максимално задоволени от престоя си в сградата.

Къде сте учили или работили в чужбина?

Учил съм във Великобритания. Средното си образование изкарах в колеж в Кеймбридж, а висшето в лондонски университет.

Колко време бяхте в чужбина?

Общо около 7 години.

Кога се върнахте в България?

В България се върнах през 2005 година.

Защо избрахте да се върнете в България?

Тогава се върнах по лични причини. Отделно през 2005 година България все още не беше част от Европейския Съюз. Беше по-трудно да се пребивава във Великобритания.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

В България има възможности за развитие, без да се чувстваш като различен или аутсайдер, в едно чуждо общество. Вече има достатъчно български и международни компании, които предлагат високо ниво при заплащането и работните условия.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Всеки гради сам своето бъдеще. От нас зависи как ще се развиваме като личности и оттам като общество.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

През 2005 г. все още нямаше толкова международни компании в България. Британското ми образование не беше от такава полза. На някои места гледаха негативно на това, че съм учил в чужбина. Ако сега трябваше да си търся първа работа, мисля, че ще ми е по-лесно.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Работиш и живееш в позната атмосфера и работна среда. Имаш повече свободно време за хоби и развлечения, отколкото в други държави. Повече възможности за развитие. Трудовият пазар в България не е толкова конкурентен и човек може да се развива по-бързо, отколкото на други места.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Аз бях на 15 години, когато отидох да уча в чужбина. В началото най-много ми липсваше семейството и приятелите. От друга страна, когато човек е млад, се климатизира по-бързо и създава много приятелства и контакти, както и в чужбина. Повечето, от които са ценни за мен и до днес.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Доста по-социален от живота ми в Англия. Имам много повече време за срещи и контакти с близките ми хора. Извън професионалните ми задължения, обичам да пътувам в страната, понякога и в чужбина.

Каква е Вашата формула за успех?

Умението, което ми помага бързо да се адаптирам и да създавам нови социални контакти. Социалните умения са много полезни в личен и професионален план. Благодарен съм за престоя си във Великобритания. Научих се рано да създавам контакти с хора от цял свят.

P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Лазарина и Димо Желязови са млади и креативни хора, които са пропътували десетки хиляди километри в няколко държави по света като: Испания, Франция и СAЩ. Въпреки това, те взимат решението да се върнат окончателно в България. Двамата имат семеен бизнес свързан с изработката на бутикови аксесоари от кожа с марка Ъндърграунд Оазис ЕООД. Къде сте учили или работили в чужбина? Димо: Ние се запознахме в Испания. Тя учеше там аз също. Работихме най-различни неща там, след което заедно решихме да заминем за САЩ, което беше наша мечта. В САЩ също учихме, но и работихме най-различни неща. Колкото и да изглежда хаотично същност се оказа, че правейки и учейки различни неща, човек натрупва доста богат житейски опит в най- различни насоки, което после може да се използва благоприятно. Колко време бяхте в чужбина? Лазарина: За мен всичко започна през 2000 година още по визов режим. Заминах за Испания, за да си доуча средното образование в рамките на една година. Там останах и в университет, тоест 6-7 години бяхме там, след което 3 години в САЩ и две години във Франция. Кога се върнахте в България? Лазарина: Върнахме се окончателно през 2014 година, но имахме и връщания между САЩ и Франция. Димо: Просто решихме да приключим с пътуванията по чужбина и да се върнем окончателно в България. Защо избрахте да се върнете в България? Димо: Първоначално избрах да напусна България като паднаха визите, защото въобще не ми харесваше. Бъдейки по света разбираш, че няма никъде нищо идеално, съвършено или лесно. Навсякъде има плюсове и минуси, а след години странстване, решихме, че сме се обогатили в опознаването на света, разширили сме начина си на мислене и гледните точки, които имаме. Решихме, че е най-добре да бъдем полезни с това, което можем обратно в България, защото има много трудности, за които всички знаем, но има и възможности за промяна. Затова и се върнахме с идеята да бъдем промяната, която ние самите искаме, както и да виждаме в България. Лазарина: Ние вярваме, че няма човек на Земята, който да е роден случайно. Ние сме създадени, защото имаме мисия, имаме причина да бъдем на нея. Аз вярвам, че има причина ние специално да се родим тук. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Димо: За да се върнат в България, значи вече са излезли, което в един момент не е лошо, защото така могат да натрупат някакъв опит и да си разширят гледните точки за живота, както и да забогатеят житейски. След това, бих ги посъветвал да се върнат именно заради това, за което се върнахме и ние. България се нуждае от млади хора , които копнеят за промяна, и които са готови да бъдат промяната, която искат, без да изискват от другите или да очакват някой друг да го направи. Всички говорят за промяна, защото, ако човек само и единствено се оплаква, фокусира се върху трудностите, тогава нищо няма да се промени. Лазарина: За мен всичко се базира на принципи. Всичко функционира на някаква основа. Хората си мислят, че като отидеш в чужбина валят пари, но не е така. Пробвахме на няколко места и не валяха, но това, което можеш да видиш е един по-различен начин на мислене и принципи. Да видиш реално, че принципите не ти пречат, а помагат. Затова си мисля, че е хубаво българите да се върнат, за да могат реално да основат нови принципи, които да бъдат различни от старите и да те отведат на по-хубаво място. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Лазарина: Това е много индивидуално. Според мен навсякъде би могло да няма бъдеще, или да има такова. Ако ти е повтаряно от ден трети на смисления ти живот, че за теб няма бъдеще и, че ще си избуташ живота, може би така би го изкарал. Има бъдеще в България, защото има почва, хора, има толкова много нужда и смисъл. Димо: Хората са свободни да мислят и смятат каквото искат, да имат мнение. Въпросът е кое е истина и кое не. Това не е вярно, че в България няма бъдеще, защото бъдещето не идва просто ей така. Бъдещето го правим ние хората. Ако мислиш, че го няма, очакваш някой друг да го направи. Когато се промени самото мислене или това, че аз вече не очаквам някой друг да промени моето бъдеще, ами аз идвам с цел да допринеса за него, тогава имаш много повече енергия за живот и сила. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте? Лазарина: Аз бих споменала за отношението на хората, институции, обслужване. Някак си усещаш още отношението на „ Аз да не съм ти длъжен“. Тоест, където и да отидеш си посрещнат с това, че все едно трябва да си изпросиш някакво добро отношение . Димо: Има много повече предизвикателства от тези. И до ден днешен ги има, но особено, когато се върнахме от САЩ, беше много шоково. Най-вече отношението на хората, както спомена и Лазарина. В САЩ хората са далеч по-любезни . Някои казват, че това е фалшиво, но аз съм склонен да споря. Някъде може да е фалшиво, някъде е истинско. Много по-добре е да има култура на любезност, култура на хора, които не са ти сърдите още преди да те познават. Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Димо: Има предимства, разбира се. Първото за което се сещам е, че имаш много повече близки, отколкото в чужбина. Това в чужбина винаги липсва, както и приятелствата, които си изградил тук. Освен това, езикът също си е чужд. Отделно има и много възможности, тъй като страната се развива. Има преход, който продължава. Има много възможности, много ниши. Има и много чужденци, които избират да дойдат в България. Има благодатна почва за много нови неща, за промяна. Благодарение на това, българите дълго време са живеели в криза, но въпреки това са много креативни и това също е предимство, защото е полезно да си добър и креативен. Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Лазарина: Лютеницата... (шегува се). Малко или много, колкото и да говориш чужд език, липсва да седнеш и да поговориш, да споделиш с някого, на когото основите са същите като твоите. За мен беше голямо предимство да се запозная в Испания с Димо, който е българин и сме от един и същ роден град. Това беше супер яко. Това, което липсва е да ходиш и да знаеш, че си на свой терен. Липсва ти да знаеш как функционира всичко отвсякъде. Опишете живота си в България с няколко думи? Димо: Вълнуващ и изключително динамичен. Ние почти не се спираме, защото се занимаваме с доста неща. Едно от тях е бизнеса, за да можем да бъдем гъвкави, да намираме време за създаване на други неща. Активно се занимаваме и с изграждането на едно общество, което да бъде светлината в този град, да бъде промяната в цялата страна. Лазарина: За мен нещото, което определя живота ми е това, че моето щастие не се гради на това, което получавам, а на това, което давам. Всеки ден аз искам, събуждам се с мисълта, че моят ден днес ще бъде смислен. Няма да бъде ден, в който да бъда консуматор, защото консуматори има много. Аз искам да бъда човек, който прави промяна. Каква е вашата формула за успех? Димо: Може би е универсална. Нашата формула за успех е това, че ние наистина много уповаваме на Бог, на неговите принципи, черпим мъдрости от неговото слово и се учим как да бъдем различни. На този свят трябва да има много повече любов, мир, разбирателство и радост. Хората заместват радостта с разни забави и т.н, но истината е, че е трудно да си човек, защото често се луташ или губиш, не знаеш кое е добро или лошо, истина или фалшиво. Лично за нас ще кажа, че разчитаме на помощта на Бог и също така на това да живеем живот, който да дава, както и да променя, да превръщаме нещата, които изглеждат зле в добри. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Не всички млади българи, завършили образованието си в чужбина, остават да живеят навън. Даниел Петров прекарва цели осем години в Германия, където завършва своето средно образование, след което започва и работа там. Независимо, че дълги години е пребивавал извън страната, той взима решението да се върне в родината.

Колко време бяхте в чужбина?

8 години.

Кога се върнахте в България?

Преди 4 години.

Къде работите сега и на каква позиция?

Работя в Сайтел България ЕООД, на позиция Специалист Информационно обслужване.

Опишете работата си с няколко изречения?

Обслужване на клиенти в сферата на телекомуникационните услуги.

Защо избрахте да се върнете в България?

Прецених, че има възможност за професионално развитие.

Имаше много хора тук, които ми липсваха и на които исках да отдам от времето и вниманието си.​​

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Ако си човек, който го е грижа за бъдещето на България, би се върнал, за да допринасяш с успехите си в родината, а не на чужди държави.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Че съм опитал и твърдя обратното. Всичко се свежда до лични качества и умения!

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Разбирането и виждането на хората тук, относно повечето теми. Новото начало, жилище, работа, среда. Горещите летни дни! Мразя слънце...(смее се).​

Какви, според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Близостта на близките и приятелите. Хората са по-сплотени! Възможността да се развивам в собствената си държава.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Приятели и близки, също така и самата България. Обичам да бъда тук!

Опишете живота си в България с няколко думи?

Животът в България е изпълнен с емоции и динамика. Хората тук знаят как да се забавляват.

Каква е Вашата формула за успех?

Прави това, което обичаш и бъди там, където най-силно искаш да бъдеш!

Най-успешни и продуктивни сме тогава, когато сме ангажирани с нашите хобита и теми от аспекта на нашите интереси!